Language of document : ECLI:EU:T:2013:479

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

16 септември 2013 година


Дело T‑618/11 P


Carlo De Nicola

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Обжалване — Публична служба — Персонал на ЕИБ — Оценка — Повишаване — Процедура по оценка и по повишаване за 2008 г. — Решение на комитета по жалбите — Обхват на контрола — Атестационен доклад — Възражение за незаконосъобразност — Разумен срок — Искане за отмяна — Искане за обезщетение — Висящ процес“

Предмет:      Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 28 септември 2011 г., постановено по дело De Nicola/ЕИБ (F‑13/10,), с която се иска отмяна на това решение

Решение:      Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 28 септември 2011 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑13/10) в частта, в която са отхвърлени исканията на г‑н Carlo De Nicola, целящи отмяна на решението на комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Отхвърля жалбата, подадена от г‑н De Nicola пред Съда на публичната служба по дело F‑13/10. Г‑н De Nicola понася направените от него съдебни разноски, както и половината от разноските, направени от ЕИБ както в производството пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство. ЕИБ понася половината от направените от нея съдебни разноски както в производството пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство.


Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба срещу решение на решението на комитета по жалбите относно оценка — Съдебен контрол — Обхват

(член 91 от Правилника за длъжностните лица; член 22 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)

2.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на фактическите обстоятелства и на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

(член 58 от Статута на Съда и член 11 от приложение I към него)

3.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Подробно изложение на правните основания и доводи, изложени пред Съда на публичната служба

(член 21 от Статута на Съда; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

4.      Право на Европейския съюз — Принципи — Спазване на разумен срок — Административно производство — Съдебно производство — Критерии за преценка

(член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)

5.      Обжалване — Основания — Контрол от страна на Общия съд на правната квалификация на фактите, установени от Съда на публичната служба — Допустимост

(член 58 от Статута на Съда и член 11 от приложение I към него)

6.      Искове и жалби на длъжностните лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба за отмяна, която не е подадена в срок — Иск за обезщетение, с който се цели постигане на идентичен резултат — Недопустимост

7.      Съдебно производство — Възражение за висящ процес —Идентичност на страните, предмета и основанията на две жалби —Недопустимост на по-късно подадената жалба

8.      Обжалване — Основания — Контрол от страна на Общия съд на отказа на Съда на публичната служба да разпореди процесуално-организационни действия или действия за събиране на доказателства — Обхват

(член 256, параграф 2 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда)

1.      Дори да се приеме, че исканията, насочени срещу решението на комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка, имат за последица сезиране на съда на Съюза по отношение на атестационния доклад, срещу който е подадена административна жалба, само по себе си това обстоятелство не е основание за това съдът на Съюза да ограничи проверката си само до посочените искания, като дори съвсем изостави проверката на основателността на решението на комитета по жалбите, доколкото този комитет има право на пълен контрол, което му предоставя възможност да замени със собствените си преценки тези, които се съдържат в посочения доклад, каквото право няма Съдът на публичната служба от своя страна. Всъщност, ако комитетът по жалбите погрешно откаже да упражни такъв пълен контрол, това ще е равностойно на лишаване на заинтересованото лице от една контролна инстанция, предвидена от вътрешните правила на банката, и следователно ще го увреди, така че този отказ трябва да може да бъде подложен на първоинстанционен съдебен контрол.

Освен това предвид правомощието за пълен контрол на комитета по жалбите, което всъщност е по-широко от това на съда, що се отнася до преценките и до оценките, съдържащи се в спорния доклад, първоинстанционната съдебна инстанция непременно трябва да провери, макар и в рамките на ограничените си контролни правомощия, дали и в каква степен посоченият комитет е изпълнил задължението си да упражни пълен контрол съгласно приложимите норми. Именно с оглед на този пълен контрол правните последици на решението на комитета по жалбите не съвпадат непременно с тези на атестационен доклад, предмет на неговия контрол, и поради това могат да причинят други вреди, като съдът следва да провери дали това е законосъобразно, ако бъде сезиран.

(вж. точки 42 и 43)


Позоваване на:

Общ съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑185, точка 132; 22 октомври 2002 г., Pflugradt/ЕЦБ, T‑178/00 и T‑341/00, Recueil, стр. II‑4035, точка 69; 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, точки 46, 49 и 52—54

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 52)


Позоваване на:

Съд — 2 октомври 2001 г., ЕИБ/Hautem, C‑449/99 P, Recueil, стр. I‑6733, точка 44; 5 юни 2003 г., O’Hannrachain/Парламент, C‑121/01 P, Recueil, стр. I‑5539, точка 35; 27 април 2006 г., L/Комисия, C‑230/05 P, непубликувано в Сборника, точка 45

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 57)


Позоваване на:

Общ съд — 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, Сборник СПС стр. I‑A‑2‑9 и II‑A‑2‑37, точки 61 и 62 и цитираната съдебна практика

4.      Когато продължителността на производството не е определена в разпоредба на правото на Съюза, на въпроса дали срокът е разумен, трябва да се отговори с оглед на конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално с оглед на значимостта на спора за заинтересованото лице, на сложността на делото и на поведението на страните по него. Следователно разумният характер на срока не може да бъде определян чрез посочване на точен максимален срок, определен абстрактно, а трябва да се преценява във всеки отделен случай в зависимост от конкретните обстоятелства. Впрочем, с оглед на изискването за съгласуваност, понятието за разумен срок трябва да се приложи по същия начин, когато се отнася до жалба или искане, за подаването на която/което не е предвиден срок в нито една разпоредба от правото на Съюза. И в двата случая съдът на Съюза трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства по случая.

(вж. точка 74)


Позоваване на:

Общ съд — 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ (C‑334/12 RX‑II, точки 25—46)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 77)


Позоваване на:

Общ съд — 18 юли 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑450/10 P, непубликувано в Сборника, точка 31

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 96)


7.      Жалба, подадена след друга, която противопоставя същите страни, в която са изтъкнати същите основания и която цели отмяна на един и същ правен акт, трябва да се отхвърли като недопустима поради наличието на висящ процес, без да е необходимо това възражение да е предвидено в изрична правна норма. В това отношение жалбоподателят не може да противопостави разграничение между различните съдебни инстанции, доколкото по същество предметът на спора остава един и същ във всички инстанции.

(вж. точка 98)


Позоваване на:

Съд — 24 ноември 2005 г., Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, Recueil, стр. I‑10043, точка 64; 9 юни 2011 г., Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑465/09 P—C‑470/09 P, непубликувано в Сборника, точка 58

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 106)


Позоваване на:

Съд — 24 септември 2009 г., Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 319; 10 юни 2010, Thomson Sales Europe/Комисия, C‑498/09 P, непубликувано в Сборника, точка 138