Съединени дела T‑546/13, T‑108/14 и T‑109/14
Ante Šumelj и др.
срещу
Европейска комисия
„Извъндоговорна отговорност — Присъединяване на Хърватия към Съюза — Отмяна преди присъединяването на национално законодателство, което предвижда въвеждане на длъжността държавен съдебен изпълнител — Вреди, претърпени от лицата, които преди това са били назначени като държавни съдебни изпълнители — Неприемане от страна на Комисията на мерки за спазване на ангажиментите по присъединяване — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Член 36 от Акта за присъединяване“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 26 февруари 2016 г.
1. Извъндоговорна отговорност — Нарушение от страна на институциите на Съюза на законово задължение за действие — Неприемане от страна на Комисията на мерки за спазване на ангажиментите по присъединяване на Република Хърватия, отнасящи се до съдебната ѝ система — Неприемане на мерки, с които да се попречи на отмяната на Закона за държавните съдебни изпълнители — Задължение за действие на Комисията — Липса — Липса на незаконосъобразност, която може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза
(член 17, параграф 1 ДЕС; член 340, втора алинея ДФЕС; член 36 от Акта за присъединяване от 2012 г. и приложение VII към него)
2. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Спазване от трета държава на договорените задължения — Контрол от страна на Комисията за правилно изпълнение на споразумението
(член 17, параграф 1 ДЕС)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Неприемане от страна на Комисията на мерки, с които да се попречи на присъединяваща се към Съюза държава да отмени закон, включен в реформата на съдебната ѝ система, предвидена в акта за присъединяването ѝ към Съюза — Подкрепа на Комисията за приемането на закона — Липса на задължение за присъединяващата се държава да остави закона в сила — Липса на оправдани правни очаквания
(член 36 от Акта за присъединяване от 2012 г. и приложение VII към него)
1. В областта на извъндоговорната отговорност на Съюза бездействията от страна на институции на Съюза могат да ангажират отговорността на Съюза единствено ако тези институции са нарушили законово задължение за действие, което следва от разпоредба на правото на Съюза. В това отношение изискването да е налице нарушение на правна норма, която има за предмет предоставяне на права на частноправните субекти, се прилага и в случай на неправомерно бездействие.
По отношение на ангажименти, поети от Република Хърватия в рамките на приложение VII към акта за присъединяването ѝ към Съюза относно установяването на независима и ефикасна съдебна система и зачитането на основните права, единствено неспазването на някой от тези ангажименти може да доведе до задължение за Комисията да предприеме действия. В този контекст, що се отнася до ангажимент 1, който се отнася най-общо до стратегията за реформа на съдебната система и плана за действие на хърватските власти, без други уточнения, от него не следва задължение за хърватските власти да въведат длъжността държавен съдебен изпълнител. Всъщност стратегията за реформа и планът за действие, посочени в приложение VII към акта за присъединяване, не препращат към стратегията за реформа на съдебната система и плана за действие, действащи към момента на подписването на Договора за присъединяване, предвиждащи въвеждане на длъжността държавен съдебен изпълнител, доколкото по време на периода на наблюдение на изпълнението на ангажиментите по присъединяването присъединяващата се държава често приема допълнителни или корекционни мерки по-специално когато Комисията е установила разочароващи резултати. От това обаче не може да се направи извод, че хърватските власти имат пълна свобода да изменят стратегията за реформа и плана за действие, действащи към момента на подписването на Договора за присъединяване. Съгласно разпоредбите на акта за присъединяване, и по-специално на член 36 от него, както и на приложение VII към същия, хърватските власти са длъжни да спазват не само ангажимент 1, но и всички други ангажименти, предвидени в това приложение, по-специално ангажименти 2, 3, 6 и 9.
По отношение на ангажимент 3, той се отнася до ефикасността на съдебната система и с нищо не изисква предоставяне на правомощия за изпълнение на съдебните решения на конкретен орган съгласно предварително установено производство. Системата за изпълнение на съдебните решения в държавите членки не се урежда от правото на Съюза и следователно не е част от достиженията на Съюза, които трябва да бъдат възприети от присъединяващата се държава. Договорите като Хартата на основните права на Европейския съюз установяват единствено някои принципи, които следва да се прилагат в съдебните системи на държавите членки, като например независимостта на съда или презумпцията за невиновност, както и определени правила, целящи да гарантират съдебното сътрудничество между държавите членки евентуално чрез сближаване на националното законодателство. Следователно от ангажимент 3 не може да се изведе задължение за възлагане на изпълнителното производство на държавни съдебни изпълнители. Единственото задължение, наложено на хърватските власти, е да гарантират ефикасността на изпълнителните производства независимо от използваните за това средства.
Ето защо нито един от ангажиментите по приложение VII към Акта за присъединяване, на които се позовават ищците, не установява задължение за Република Хърватия да въведе професията държавен съдебен изпълнител и следователно тези ангажименти не водят и до задължение на Комисията да прибегне на това основание до предвидените в член 36 от Акта за присъединяване начини за намеса с оглед да предотврати отмяната на Закона за държавните съдебни изпълнители. От това следва още, че Комисията не може да се упреква, че като не е използвала възможностите си за намеса, е одобрила изменението на ангажименти по присъединяването в нарушение на Договора за присъединяване и на член 26 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., озаглавен „Pacta sunt servanda“. Освен това, доколкото посоченият член 36 цели да уточни задълженията на Комисията по член 17 ДЕС в контекста на присъединяването на Република Хърватия към Съюза, не може да се приеме, че е нарушен член 17 ДЕС.
(вж. т. 42, 46—49, 51—54, 57 и 71)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 70)
3. Никой не може да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако администрацията не му е дала конкретни уверения. Такива уверения представляват конкретните, безусловни и еднозначни сведения от оправомощени и достоверни източници
Що се отнася до твърдяното неприемане от страна на Комисията на мерки за спазване на ангажименти по присъединяването от страна на държава, отменила закон за държавните съдебни изпълнители, чието приемане следва плана за действие за съдебната реформа на тази държава, в действие към момента на подписване на договора за присъединяване на тази държава и посочен в акта за присъединяване на последната, обстоятелството, че Комисията била участвала в изготвянето на този закон, била финансирала същия и дори стояла в основата на този закон, само по себе си не може да представлява конкретно уверение от страна на Комисията, че ще счита въвеждането на длъжността държавни съдебни изпълнители като единствена възможност за изпълнение на ангажиментите по присъединяването. Предвид липсата на задължение за Република Хърватия да създаде длъжността държавен съдебен изпълнител, за да се установят такива уверения, е необходимо първоначалната подкрепа за Закона за държавните съдебни изпълнители да се допълни с нови съгласувани и изрични действия в този смисъл.
(вж. т. 73 и 75)