РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
17 май 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Приложимо право към извъндоговорните задължения — Регламент (ЕО) № 864/2007 — Член 4, параграф 1 — Член 15, буква з) — Член 19 — Злополука, причинена от плавателно средство в държава членка — Обезщетяване на пострадалото от тази злополука лице — Суброгация съгласно правото на друга държава членка — Искане за възстановяване, направено от третото лице, встъпило в правата на пострадалото лице — Приложимо право — Погасителна давност“
Дело C‑264/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия) с акт от 5 април 2022 г., постъпил в Съда на 20 април 2022 г., в рамките на производство по дело
Fonds de Garantie des Victimes des Actes de Terrorisme et d’Autres Infractions (FGTI)
срещу
Victoria Seguros SA,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: L. S. Rossi, председател на състава, J.‑C. Bonichot и O. Spineanu-Matei (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Fonds de Garantie des Victimes des Actes de Terrorisme и d’Autres Infractions (FGTI), от L. Franco e Abreu, advogado,
– за Victoria Seguros SA, от J. Serrano Santos, advogado,
– за португалското правителство, от P. Barros da Costa, S. Duarte Afonso, A. Pimenta и J. Ramos, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от A. Edelmannová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от I. Melo Sampaio и W. Wils, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, член 15, буква з) и член 19 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, 2007 г., стр. 40).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Fonds de garantie des victimes des actes de terrorisme et d’autres infractions (Гаранционен фонд за жертвите на терористични актове и други престъпления) (FGTI) и застрахователно дружество Victoria Seguros SA по повод на възстановяването на обезщетението, изплатено от този фонд на лице, пострадало при злополука в Португалия.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно съображения 6, 14 и 16 от Регламент № 864/2007:
„(6) Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите членки да препращат към едно и също национално право без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.
[…]
(14) Изискването за правна сигурност и необходимостта от решаване на всеки отделен спор са най-съществените елементи на пространството на правосъдие. Настоящият регламент урежда най-подходящите за постигането на тези цели критерии за привързване. […]
[…]
(16) Еднообразните норми следва да подобрят предвидимостта на съдебните решения и да осигурят разумен баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице. Наличието на връзка с държавата, в която е настъпила пряката вреда (lex loci damni) води до справедлив баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице, и същевременно отразява съвременния подход към гражданската отговорност и разработването на системи на обективна отговорност“.
4 Член 4 („Общо правило“) от този регламент предвижда в параграф 1:
„Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт“.
5 Член 15 („Обхват на приложимото право“) от посочения регламент гласи:
„Приложимото към извъндоговорни задължения право по силата на настоящия регламент урежда в частност:
[…]
з) способите за погасяване на задълженията, правилата за погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна давност или прекратяване на права“.
6 Член 19 („Суброгация“) от същия регламент предвижда:
„Когато едно лице („кредитор“) предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение“.
Португалското право
7 Съгласно член 45, параграф 1 от Código Civil (Граждански кодекс), когато на португалска територия е настъпила злополука или непозволено увреждане, приложимото право към извъндоговорната отговорност, произтичаща от тази злополука или това увреждане, е португалското право.
8 Член 498, параграф 1 от Гражданския кодекс предвижда, че давностният срок за правото на обезщетение е три години, считано от настъпването на вредоносното събитие. Ако вредоносното събитие е престъпление, за което законът предвижда по-дълъг давностен срок, последният се прилага по силата на член 498, параграф 3 от този кодекс.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
9 На 4 август 2010 г., докато плува и се гмурка край плажа в Алвор (Португалия), френски гражданин е ударен от витлото на плавателен съд с португалска регистрация. Вследствие на тази злополука лицето е претърпяло тежки телесни увреждания, получило е болнична помощ и са му направени няколко хирургически операции в Португалия и Франция.
10 В рамките на иска за обезщетение, предявен от посоченото лице срещу FGTI пред Tribunal de grande instance de Lyon (Окръжен съд Лион, Франция), страните се споразумяват дължимото обезщетение за вредите, претърпени вследствие на посочената злополука, да се определят в размер на 229 480,73 евро. На 20 март 2014 г. този съд одобрява така постигнатото споразумение, въз основа на което FGTI извършва последното плащане на същото лице на 7 април 2014 г.
11 В края на ноември 2016 г. FGTI предявява иск пред португалските съдилища срещу Victoria Seguros — застрахователното дружество на лицето, за което се твърди, че носи отговорността за разглежданата злополука, като иска това дружество да му възстанови сумата, която FGTI е платил на пострадалото от злополуката лице.
12 Първоинстанционният съд Tribunal Marítimo de Lisboa (Съд в областта на морското право Лисабон, Португалия) отхвърля иска на FGTI, като приема, че правото на последния е погасено по давност предвид изтичането на тригодишния срок, предвиден в приложимото португалско право.
13 FGTI обжалва това решение за отхвърляне пред запитващата юрисдикция — Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия), като изтъква, че съгласно член 19 от Регламент № 864/2007 се прилага давностният срок, предвиден не в португалското, а във френското право. Към датата на предявяване на иска му пред португалските съдилища обаче този срок все още не бил изтекъл. Всъщност в случай на суброгация френското право предвиждало десетгодишен давностен срок, считано от приемането на разглежданото съдебно решение, което в случая било постановено през март 2014 г. При условията на евентуалност FGTI поддържа, че дори да се приеме приложимостта на португалското право, предвиденият в него тригодишен давностен срок също не бил изтекъл на тази дата, тъй като той започвал да тече едва от момента на последното плащане, извършено на пострадалия, в случая на 7 април 2014 г., а е предявил този иск през ноември 2016 г.
14 От двоя страна Victoria Seguros се позовава на приложимостта на португалското право, по силата на което посоченият иск бил погасен по давност в съответствие с правилата, предвидени в португалския Граждански кодекс.
15 При тези обстоятелства Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Кое е приложимото право към погасителната давност за правото на обезщетение — правото по мястото на настъпване на злополуката (португалското право) съгласно член 4, параграф 1 и член 15, буква з) от [Регламент № 864/2007], или съгласно член 19 от посочения регламент при встъпване в правата на увреденото лице се прилага „правото на трето лице“, встъпило в тези права (френското право)?“.
По преюдициалния въпрос
16 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1, член 15, буква з) и член 19 от Регламент № 864/2007 трябва да се тълкуват в смисъл, че правото, което урежда иска на трето лице, встъпило в правата на увредено лице срещу причинителя на вреда, и определя по-специално правилата за погасяване по давност на този иск, е правото на държавата, в която е настъпила вредата.
17 Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се отчита не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от 7 април 2022 г., Berlin Chemie A. Menarini, C‑333/20, EU:C:2022:291, т. 34, и от 20 юни 2022 г., London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association, C‑700/20, EU:C:2022:48, т. 55).
18 В това отношение, на първо място, член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 предвижда, че „[о]свен ако не е предвидено друго в [този] регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата“. От това следва, че приложимото право към иска на увреденото лице срещу причинителя на вреда е правото на държавата, в която е настъпила вредата, освен ако в посочения регламент не е предвидено друго.
19 Освен това член 15, буква з) от Регламент № 864/2007 предвижда, че „[п]риложимото към извъндоговорни задължения право по силата на [този] регламент урежда в частност […] способите за погасяване на задълженията, правилата за погасителната давност и прекратяването на права“.
20 Така от тълкуването на член 4, параграф 1 във връзка с член 15, буква з) от посочения регламент следва, първо, че освен ако в него не е предвидено друго, правото, което урежда иска на увреденото лице срещу причинителя на вреда, и определя по-специално правилата за погасяване по давност на този иск, е правото на държавата, в която е настъпила вредата.
21 Второ, член 19 („Суброгация“) от същия регламент предвижда във връзка със задължението на трето лице да удовлетвори увреденото лице, че „правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение“. По този начин посоченият член прави разграничение между, от една страна, приложимото право в отношенията между кредитора, а именно увреденото лице в случай на вреда, и третото лице, встъпило в правата му, и от друга страна, правото, уреждащо отношенията между кредитора и неговия длъжник, а именно, в случай на вреда, отношенията между увреденото лице и причинителя на вредата.
22 Освен това посоченият член 19 уточнява, че третото лице, встъпило в правата на увреденото лице, може да упражни тези права в съответствие с правото, уреждащо отношенията между последното лице и причинителя на вредата. От това следва, че съгласно посоченото право третото лице, встъпило в правата на увреденото лице, може да упражни вместо него иска, с който последното лице разполага срещу причинителя на тази вреда. С други думи, правото, приложимо към иска на третото лице, встъпило в тези права срещу причинителя на посочената вреда, е правото, приложимо към иска на пострадалото лице срещу този причинител.
23 Последното право обаче се определя, както ще бъде изложено в точка 27 от настоящото решение, съгласно разпоредбите на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, съдържащи се в глави II—IV от него. Както бе посочено в точка 18 от настоящото решение, в случай на вреда, причинена от злополука като разглежданата в главното производство, правото, приложимо към иска на увреденото лице срещу причинителя на тази вреда в съответствие с общото правило, предвидено в член 4, параграф 1 от този регламент, е по принцип правото на държавата, в която е настъпила вредата.
24 Освен това подобно тълкуване се подкрепя от практиката на Съда. Така в точки 56—59 от решение от 21 януари 2016 г., ERGO Insurance и Gjensidige Baltic (C‑359/14 и C‑475/14, EU:C:2016:40), по същество е прието, че когато трето лице е обезщетило пострадалото от злополука лице в изпълнение на задължение към застрахованото лице, член 19 от посочения регламент предвижда, че въпросът за евентуалната суброгация в правата на пострадалото лице, както и условията за упражняване на тази суброгация се уреждат от правото, приложимо към задължението на третото лице да обезщети посоченото пострадало лице. За разлика от това според Съда в съответствие с посочения член 19 приложимото право при определянето на лицата, чиято отговорност може да бъде ангажирана за злополуката, продължава да се урежда от член 4 и сл. от същия регламент. От това следва, че правото, уреждащо отношенията между увреденото лице и причинителя на вредата, тоест кредиторът и длъжника, посочени в същия член 19, се определя съгласно този член 4 и сл.
25 Предвид изложеното по-горе от тълкуването на член 4, параграф 1 във връзка с член 15, буква з) и член 19 от Регламент № 864/2007 следва, че правото, което урежда иска на увреденото лице срещу причинителя на вреда, и определя по-специално правилата за погасяване по давност на този иск, което по принцип е правото на държавата, в която е настъпила вредата, е и правото, уреждащо иска на трето лице, встъпило в правата на увреденото лице срещу този причинител.
26 На второ място, тълкуването, че член 19 от Регламент № 864/2007 няма за цел да определи правото, приложимо към погасяването по давност на иска, на което може да се позове трето лице, встъпило в тези права срещу длъжника, посочен в този член, се потвърждава от общата структура на този регламент.
27 Всъщност глава V от Регламент № 864/2007, в която се съдържа член 19, установява общи правила, приложими към положения, в които приложимото право към разглежданото извъндоговорно задължение само по себе си вече е било определено. Определянето му се извършва съгласно правилата, съдържащи се в глава II („Непозволени увреждания“), глава III („Неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и culpa in contrahendo“) и глава IV от този регламент, отнасяща се до свободата на договаряне при избора на приложимото право.
28 Както обаче бе посочено в точки 20 и 23 от настоящото решение, от съдържащите се в тези глави правила следва, че приложимото право към правилата за погасителната давност за извъндоговорно задължение, произтичащо от вредоносно събитие, трябва по принцип да се определя в съответствие с общото правило, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2019 г., Da Silva Martins, C‑149/18, EU:C:2019:84, т. 33), който посочва правото на държавата, в която е настъпила вредата.
29 На трето място, тълкуването на член 19 от Регламент № 864/2007 в смисъл, че когато третото лице, встъпило в правата на кредитора, предяви иск срещу длъжника, правото, приложимо към задължението на встъпилото трето лице да удовлетвори кредитора определя правилата за погасяването по давност на този иск, би противоречало на преследваната с този регламент цел.
30 Както следва от съображения 6, 14 и 16 от последния, посочената цел се състои по-специално в това да се гарантира сигурността по отношение на приложимото право независимо от държавата, в която е предявен искът, както и да се подобри предвидимостта на съдебните решения и да се осигури разумен баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и тези на увреденото лице. Подобна предвидимост на приложимото право обаче би била застрашена, ако в случай на суброгация условията за изпълнение и способите за погасяване на извъндоговорното задължение на длъжника към увреденото лице се определят от правото, приложимо към задължението на третото лице да удовлетвори посоченото увредено лице. Всъщност според това тълкуване приложимото право и следователно тези условия за изпълнение и способи за погасяване могат да се променят в зависимост от това дали е налице суброгация, или не.
31 Освен това подобно тълкуване на член 19 от Регламент № 864/2007 би било в противоречие и с целта да се осигури разумен баланс между наличните интереси, а също и, както отбелязва Европейската комисия, със самата същност на механизма на суброгацията. Всъщност посоченото тълкуване би довело до това причинителят на вредата, а именно длъжникът, поради факта че срещу него е предявен иск от третото лице, встъпило в правата на увреденото лице кредитор, а не от самото увредено лице, да бъде поставен в друго, евентуално по-неблагоприятно положение от това, в което щеше да се намира, ако кредиторът беше упражнил правата си лично и пряко срещу него. Доколкото обаче целта на суброгацията е по принцип само да даде възможност на третото лице, встъпило в правата на кредитора, да упражни тези права, прилагането на посочения механизъм би трябвало да не се отразява на правното положение на длъжника. Всъщност последният би трябвало да може да се позове срещу третото лице, встъпило в правата на увреденото лице, на всички основания за защита, с които би разполагал срещу последното, по-специално тези, които са свързани с прилагането на правилата за погасителната давност.
32 С оглед на всичко изложено по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1, член 15, буква з) и член 19 от Регламент № 864/2007 трябва да се тълкуват в смисъл, че правото, което урежда иска на трето лице, встъпило в правата на увредено лице срещу причинителя на вреда, и определя по-специално правилата за погасяване по давност на този иск, е по принцип правото на държавата, в която е настъпила вредата.
По съдебните разноски
33 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
Член 4, параграф 1, член 15, буква з) и член 19 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“)
трябва да се тълкуват в смисъл, че:
правото, което урежда иска на трето лице, встъпило в правата на увредено лице срещу причинителя на вреда, и определя по-специално правилата за погасяване по давност на този иск, е по принцип правото на държавата, в която е настъпила вредата.
Подписи