Жалба, подадена на 6 декември 2013 г. от Kari Wahlström срещу решението, постановено на 9 октомври 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-116/12, Wahlström/Frontex

(Дело T-653/13 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kari Wahlström (Espoo, Финландия) (представител: S. Pappas, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Frontex)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени решението на Съда на публичната служба от 9 октомври 2013 г., с което се отхвърля неговата жалба;

да уважи исканията, направени в първоинстанционното производство, тъй като според жалбоподателя делото е в състояние, позволяващо по него да се постанови окончателно решение;

да осъди другата страна в производството да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на Решението на Съда на публичната служба (СПС), с което този съд е отхвърлил неговата жалба с предмет, от една страна, отмяната на атестационния доклад на жалбоподателя за 2010 г., и от друга страна, искане за обезщетение.

Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от СПС, доколкото той е приел, че липсата на събеседване между оценяващия и жалбоподателя в рамките на процедурата за оценяване за 2010 г. представлява несъществено процедурно нарушение (във връзка с точка 38 и сл. от обжалваното съдебно решение). Жалбоподателят изтъква, че:

от една страна, СПС е нарушил съществуващата съдебна практика;

от друга страна, като е основал мотивите на обжалваното съдебно решение на контекста, в който атестационният доклад е бил изготвен, а не само върху въпроса дали провеждането на формално събеседване е можело да има последици за процедурата, СПС е превишил границите на своя съдебен контрол, изземайки правомощията за преценка на администрацията.

Второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от СПС, който приел, че липсата на набелязване на цели за първата половина на 2010 г. не представлява съществено процедурно нарушение, което е от естество да постави под въпрос валидността на разглеждания атестационен доклад (във връзка с точка 50 и сл. от обжалваното съдебно решение). Жалбоподателят изтъква, че:

от една страна, СПС е нарушил насоките относно оценяването, доколкото те предвиждат задължението за набелязване на нови цели в случай на промяна на длъжността на служителя през референтния период;

от друга страна, описанието на възложените на жалбоподателя задачи в неговите нови функции посредством позоваване на документи относно въвеждането и действието на оперативно бюро по никакъв начин не означавало, че са били набелязани целите, които жалбоподателя трябва да постигне във връзка с тези задачи.