РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
18 септември 2015 година
Дело T‑653/13 P
Kari Wahlström
срещу
Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex)
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Процедура по атестиране за 2010 г. — Ежегодно събеседване с атестиращия — Набелязване на цели“
Предмет: Жалба срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 9 октомври 2013 г., Wahlström/Frontex (F‑116/12, СбПС, EU:F:2013:143), с която се иска отмяната на това решение
Диспозитив: Отменя решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 9 октомври 2013 г., Wahlström/Frontex (F‑116/12, СбПС, EU:F:2013:143), в частта, в която Съдът на публичната служба отхвърля втората и третата част от второто основание за отмяна, изложено пред първата инстанция, както и искането за присъждане на обезщетение. Отхвърля жалбата в останалата част. Отменя атестационния доклад за 2010 г. на г‑н Kari Wahlström. Осъжда Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), да заплати на г‑н Wahlström обезщетение в размер на 2 000 EUR. Осъжда Frontex да заплати всички свързани с настоящото производство разноски и разноските за производството пред Съда на публичната служба.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Доклад, опорочен от процедурно нарушение — Последици
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Неизпълнение на задължението за събеседване между атестиращия и атестирания — Съществено нарушение
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати — Отмяна на доклада при неизпълнение
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Обжалване — Основания — Контрол от Общия съд на правната квалификация на фактите, направена от Съда на публичната служба — Допустимост
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Насоки за атестиращите и за служителите във връзка с процедурите по атестиране на персонала — Правно действие
6. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Официално набелязване на цели при промяна на заеманата длъжност — Обхват
(член 43 от Правилник за длъжностните лица)
7. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява адекватното поправяне на неимуществената вреда — Опорочен поради нередности атестационен доклад на преустановил дейността си служител
(член 91 от Правилник за длъжностните лица)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 21)
Позоваване на:
Съд — решения от 29 октомври 1980 г., Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, EU:C:1980:248, т. 47 и от 21 март 1990 г., Белгия/Комисия, C‑142/87, Rec, EU:C:1990:125, т. 48
Общ съд — решение от 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, RecFP, EU:T:2002:103, т. 39
2. В хода на процеса на атестиране провеждането на качествено събеседване е задължително, тъй като то стои в основата на това атестиране и предполага пряк контакт между атестираното лице и атестиращия, който единствено е от естество да насърчи пряк и задълбочен диалог, позволяващ на заинтересованите лица, от една страна, да преценят с точност естеството, причините и обхвата на техните евентуални разногласия, и от друга страна, да постигнат по-добро взаимно разбиране. Без пряк обмен на информация между атестиращия и атестираното лице атестирането не би могло да изпълни напълно своята функция на средство за управление на човешките ресурси и на инструмент за проследяване на професионалното развитие на заинтересованото лице.
При това положение решение да не бъде продължен договор на служител, взето преди приемането на атестационния доклад, не може да доведе до отпадане на ползата от събеседване между служителя и атестиращия го в хода на процедурата по атестиране, тъй като то трябва да позволи на заинтересованите лица, от една страна, да преценят с точност естеството, причините и обхвата на техните евентуални разногласия, и от друга страна, да постигнат по-добро взаимно разбиране.
При положение че атестационният доклад се основава на субективни оценки, които следователно поради естеството им могат да бъдат променени, следва да се приеме, че ако длъжностното лице е било изслушано в събеседване преди изготвянето на посочения доклад, то би могло да изложи становището си и по този начин може би да постигне промяна на направените в този доклад преценки. Поради това пропускането на годишното събеседване между служителя и атестиращия го в хода на процедурата по атестиране, представлява съществено нарушение.
(вж. т. 25—28 и 34)
Позоваване на:
Общ съд — решения от 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, RecFP, EU:T:2004:283, т. 40 и от 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑27/05, СбПС, EU:T:2007:321, т. 48 и 49
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 48)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 53)
Позоваване на:
Общ съд — решение от 13 октомври 2008 г., Neophytou/Комисия, T‑43/07 P, СбПС, EU:T:2008:432, т. 71
5. Макар да не може насоките за атестиращите и за служителите относно процедурите по атестиране на персонала да бъдат окачествени като правни норми, които администрацията при всички случаи е длъжна да спазва, все пак те съдържат правила за поведение, обясняващи практиката, която трябва да се следва, от които администрацията не може да се отклони в конкретен случай, без да посочи причини за това, съвместими с принципа на равно третиране. Всъщност, като приема такива правила за поведение и като обявява чрез публикуването им, че ще ги прилага в случаите, за които се отнасят, съответната институция сама ограничава упражняването на правото си на преценка и не може да се отклонява от тези правила, за да не бъде санкционирана евентуално за нарушаване на общите принципи на правото, като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания. Затова не е изключено при определени условия и в зависимост от съдържанието им подобни правила за поведение с общо приложение да могат да пораждат правни последици.
(вж. т. 61)
Позоваване на:
Съд — решение от 28 юни 2005 г. Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 209—211
Общ съд — решение от 9 юли 1997 г., Monaco/Парламент, T‑92/96, RecFP, EU:T:1997:105, т. 46
6. Доколкото набелязването на цели представлява основно референтно обстоятелство за оценката на работата на служителя и за изготвянето на атестационния доклад, премахването на задължението за официално набелязване на цели на служителя при промяна на назначението, при това при събеседване с атестиращото го лице, би довело до различно третиране на служителите във връзка с набелязване на целите според датата на промяната на тяхното назначение.
Наистина, „официално набелязване на целите“ означава определянето на цели при провеждане на събеседването с атестиращия. В противен случай това би довело до различно третиране на служителите във връзка с набелязване на цели според датата на промяната на тяхното назначение, тъй като на служителя, чието назначение се променя в началото на годината, би могло при годишното събеседване с атестиращия да бъдат поставени нови цели, за разлика от служителя, чието назначение се променя през референтната година, който би бил лишен от такова събеседване.
(вж. т. 62 и 66)
7. Когато искането за обезщетение се основава на незаконосъобразността на отменения акт, самото постановено от Общия съд решение за отмяна е подходящо и по-принцип достатъчно обезщетение за всякакви неимуществени вреди, които жалбоподателят може да е претърпял.
Когато обаче от отмяната на акт няма никаква практическа полза, не може самата тя да бъде подходящо и достатъчно обезщетение за всякакви неимуществени вреди, причинени от отменения акт. Това е така, когато при изпълнението на решението, с което е отменен атестационен доклад, не е възможно със задна дата да се възложат цели на служител, който е преустановил дейността си, нито да се организира официално събеседване за такива цели. Неговата работа освен това не може да бъде отново оценена в нов атестационен доклад, като се вземат предвид определени ab initio цели. Затова ще остане съмнение относно работата, която би могло да покаже заинтересованото лице, ако първоначално са му били набелязани цели. Това съмнение обаче представлява вреда.
Следователно отмяната на атестационния доклад сама по себе си не би могла да бъде подходящо и достатъчно обезщетение.
(вж. т. 82—85)
Позоваване на:
Съд — решение от 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, СбПС, EU:C:2008:134, т. 98
Общ съд — решения от 11 септември 2002 г., Willeme/Комисия, T‑89/01, RecFP, EU:T:2002:212, т. 97 и от 30 септември 2009 г., Skareby/Комисия, T‑193/08 P, СбПС, EU:T:2009:377, т. 99