Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

29 май 2024 година(*)

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г. — Определяне на годишното целево равнище на ЕФП — Горна граница, предвидена в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент (ЕС) № 806/2014 — Член 291, параграф 2 ДФЕС — Член 70, параграф 7 от Регламент №o 806/2014 — Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 — Изпълнителни правомощия, предоставени на Съвета — Специфични и надлежно обосновани случаи — Обхват на изпълнителните правомощия — Ограничаване на действието на съдебното решение във времето“

По дело T‑395/22,

Hypo Vorarlberg Bank AG, установено в Брегенц (Австрия), представлявано от G. Eisenberger, A. Brenneis и J. Holzmann, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от J. Kerlin, C. Flynn, D. Ceran, T. Wittenberg и K.‑P. Wojcik, в качеството на представители, подпомагани от B. Meyring и T. Klupsch, адвокати,

ответник,

подкрепян от

Европейски парламент, представляван от J. Etienne, G. Bartram и M. Menegatti, в качеството на представители,

и от

Съвет на Европейския съюз, представляван от J. Haunold, J. Bauerschmidt и A. Westerhof Löfflerová, в качеството на представители,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: S. Jund, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството

и в съдебното заседание от 8 февруари 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Hypo Vorarlberg Bank AG иска да се отмени решение SRB/ES/2022/18 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 11 април 2022 г. относно изчисляването на предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта, която се отнася до жалбоподателя.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е кредитна институция, установена в Австрия.

3        С обжалваното решение ЕСП определя в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1) предварителните вноски в ЕФП (наричани по-нататък „предварителните вноски“) за 2022 г. (наричан по-нататък „периодът на плащане на вноски за 2022 г.“) на институциите по член 2 във връзка с член 67, параграф 4 от този регламент (наричани по-нататък „институциите“), сред които е и жалбоподателят.

4        С акт за събиране на вземания от 22 април 2022 г. Finanzmarktaufsichtsbehörde (FMA, Комисия за надзор на финансовите пазари, Австрия), в качеството си на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент №^o806/2014, разпорежда на жалбоподателя да плати дължимата от него предварителна вноска за периода на плащане на вноските за 2022 г., определена от ЕСП.

 Обжалваното решение

5        Обжалваното решение се състои от основен текст и три приложения.

6        В основния текст на обжалваното решение е описан процесът на определяне на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г., който е приложим за всички институции.

7        За тази цел, най-напред, в раздел 5 от обжалваното решение ЕСП припомня, че в края на първоначалния срок от осем години, считано от 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният срок“), финансовите средства, с които разполага ЕФП, трябва да достигнат целево равнище (наричано по-нататък „крайното целево равнище“) от най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити (наричани по-нататък „гарантираните депозити“) на всички институции, лицензирани във всички държави членки, участващи в единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) (наричани по-нататък „участващите държави членки“).

8        По-нататък, в раздел 5 от обжалваното решение ЕСП определя годишното целево равнище, посочено в член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1), за периода на плащане на вноските за 2022 г. (наричано по-нататък „годишното целево равнище“). В това отношение ЕСП уточнява, че взема предвид критериите, предвидени в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/747 на Комисията от 17 декември 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за изчисляване на предварителните вноски, както и по отношение на обстоятелствата и условията, при които плащането на извънредни последващи вноски може да бъде частично или изцяло отложено (ОВ L 113, 2017, стр. 2).

9        Освен това ЕСП обяснява, че определя годишното целево равнище на една осма от 1,6 % от размера на гарантираните депозити на всички институции за 2021 г., съобразно данните, предоставени от схемите за гарантиране на депозитите в съответствие с член 16 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

10      В раздел 6 от обжалваното решение ЕСП описва методиката, която е следвана при изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноските за 2022 г. В това отношение в съображение 74 от посоченото решение той уточнява, че за този период 6,67 % от предварителните вноски са изчислени на „национална база“, т.е. на базата на данните, представени от институциите, лицензирани на територията на съответната участваща държава членка (наричана по-нататък „националната база“), в съответствие с член 103 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190) и в съответствие с член 4 от Делегиран регламент 2015/63. Останалата част от предварителните вноски (а именно 93,33 %) са изчислени на „базата на банковия съюз“, т.е. на базата на данните, предоставена от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки (наричана по-нататък „базата на Съюза“) в съответствие с членове 69 и 70 от Регламент №^o806/2014 и с член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81.

11      В раздел 6 от обжалваното решение ЕСП обяснява също, че институциите, различни от тези, които плащат фиксирана вноска с оглед на специфичните си характеристики, трябва да плащат коригирана спрямо рисковия си профил предварителна вноска, която ЕСП определя съобразно следните основни етапи.

12      На първия етап ЕСП изчислява в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент №^o806/2014 „фиксираната вноска“ на всяка институция, която се изчислява пропорционално въз основа на сумата на задълженията на съответната институция, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити (наричани по-нататък „нетните задължения“) спрямо нетните задължения на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки (наричана по-нататък „основната годишна вноска“). В съответствие с член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП приспада някои видове задължения от нетните задължения на институцията, които следва да се вземат предвид при определянето на тази вноска.

13      На втория етап от изчисляването на предварителната вноска ЕСП извършва корекция на основната годишна вноска спрямо рисковия профил на съответната институция в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014.

14      ЕСП изчислява предварителната вноска на всяка институция, като разпределя годишното целево равнище между всички институции въз основа на съотношението на основната годишна вноска, коригирана в зависимост от рисковия профил.

 Искания на страните

15      Жалбоподателят по същество моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, включително приложенията му, в частта, която се отнася до него,

–        да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

16      ЕСП моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, в случай на отмяна на обжалваното решение, да запази действието на това решение до замяната му или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение стане окончателно.

17      Европейският парламент моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в частта на възражението за незаконосъобразност на Директива 2014/59 и Регламент №^o806/2014,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

18      Съветът на Европейския съюз моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

19      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем основания:

–        първо, нарушение на член 1, втора алинея ДЕС, на членове 15, 296 и 298 ДФЕС и на членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) поради неоповестяване на обжалваното решение в неговата цялост,

–        второ, ЕСП определил годишното целево равнище в разрез с принципа на пропорционалност, на член 102 от Директива 2014/59, на член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 и на член 3 и член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63,

–        трето и четвърто, нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата поради непълнота на мотивите на обжалваното решение,

–        пето, нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата поради незачитане на правото на изслушване,

–        шесто, възражение за незаконосъобразност на членове 4—7 и 9 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 поради нарушение на правото на добра администрация, правото на ефективна съдебна защита, принципа на правна сигурност, на членове 16, 17, 20 и 21 от Хартата, на принципа на пропорционалност и на член 290 ДФЕС,

–        седмо, възражение за незаконосъобразност на член 8, параграфи 1, 4 и 5 от Регламент за изпълнение 2015/81 поради нарушение на член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 във връзка с член 291, параграф 2 ДФЕС, както и възражение за незаконосъобразност на член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 поради нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 296, втора алинея ДФЕС,

–        осмо, възражение за незаконосъобразност на Директива 2014/59 и на Регламент №^o806/2014 поради нарушение на член 1, втора алинея ДЕС, на членове 15, 296 и 298 ДФЕС, на членове 16, 17, 41, 42 и 47 от Хартата, на задължението за мотивиране и на принципа на правна сигурност.

20      Най-напред следва да се разгледа седмото основание.

 По седмото основание, изведено от възражение за незаконосъобразност на Регламент №^o806/2014 и на Регламент за изпълнение 2015/81

21      Със седмото основание жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на Регламент №^o806/2014 и на Регламент за изпълнение 2015/81. Това основание по същество се състои от две части, изведени, първата, от това, че член 8, параграфи 1, 4 и 5 от Регламент за изпълнение 2015/81 не е съобразен с пределите на изпълнителните правомощия, определени в член 70, параграф 7 от Регламент № 806/2014 и член 291, параграф 2 ДФЕС, и втората, от това, че в разрез с член 291, параграф 2 ДФЕС Регламент №^o806/2014 не съдържа обосновка на избора за предоставяне на изпълнителните правомощия по член 70, параграф 7 от посочения регламент на Съвета, а не на Европейската комисията.

22      Най-напред следва да се разгледа втората част на седмото основание.

 По втората част на седмото основание относно възражението за незаконосъобразност на член 70, параграф 7 от Регламент № 806/2014

23      Жалбоподателят поддържа по същество, че член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014, в частта, с която се предоставя изпълнително правомощие на Съвета, е в нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 296, втора алинея ДФЕС, доколкото в този регламент не са изложени причините, поради които подобно предоставяне представлява „специфичен и надлежно обоснован случай“ по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС.

24      Според ЕСП, Парламента и Съвета съображение 114 от Регламент №^o806/2014 съдържа достатъчна обосновка за предоставянето на Съвета на изпълнителното правомощие, посочено в точка 23 по-горе.

25      С процесуално-организационно действие от 18 декември 2023 г. и в съдебното заседание Общият съд приканва ЕСП, Парламента и Съвета да уточнят становищата си по въпроса дали в Регламент №^o806/2014 се съдържа достатъчна обосновка за предоставянето на изпълнителното правомощие, посочено в точка 23 по-горе, на Съвета. В отговор на това процесуално-организационно действие и на поставените в съдебното заседание въпроси ЕСП, Парламентът и Съветът оттеглят довода си, че обосновката, представена в съображение 114 от този регламент, е достатъчна.

26      Съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС, когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията или, „в някои специфични и надлежно обосновани случаи“, както и в случаите, предвидени в членове 24 и 26 ДФЕС — на Съвета.

27      Що се отнася по-конкретно до изискването за обосноваване на предоставянето на подобни правомощия на Съвета, от съдебната практика следва, че член 291, параграф 2 ДФЕС изисква подробно изложение на причините, поради които на тази институция е възложено да приема мерки за изпълнение на правнообвързващ акт на Съюза (вж. решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 37 и цитираната съдебна практика).

28      В това отношение авторът на основния акт, който следва да бъде прилаган, е длъжен надлежно, в зависимост от естеството и от съдържанието на основния акт, да обоснове изключенията от правилото, че по принцип Комисията трябва да упражни изпълнителното правомощие (вж. в този смисъл решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 60 и цитираната съдебна практика).

29      В случая, с член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 на Съвета се предоставя изпълнително правомощие по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС, като в рамките на делегираните актове, приети от Комисията по реда на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, той е оправомощен да приема актове за изпълнение с цел определяне на условията за прилагане на член 70, параграфи 1, 2 и 3 от този регламент, по-специално по отношение на прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски и практическите условия за прилагането към институциите на рискови фактори, определени в посочените делегирани актове (наричано по-нататък „съответното изпълнително правомощие“).

30      По отношение на двете хипотези, предвидени в член 291, параграф 2 ДФЕС, които допускат предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета, следва да се отбележи, че съответното изпълнително правомощие не попада сред случаите по членове 24 и 26 ДЕС. Следователно законодателят на Съюза е длъжен подробно и в зависимост от естеството и от съдържанието на Регламент №^o806/2014 да обоснове защо предоставянето на това правомощие на Съвета представлява специфичен и надлежно обоснован случай по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС.

31      В това отношение ЕСП, Парламентът и Съветът твърдят, че Регламент №^o806/2014 обосновава предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета в съображение 114 от този регламент, което гласи:

„Съветът следва, в рамките на делегираните актове, приети съгласно Директива 2014/59 […], да приеме актове за изпълнение, за да се уточни прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски в [ЕФП], както и техническите правила за изчисляване на фиксираната вноска и на коригираната спрямо риска вноска. Тази методология следва да гарантира, че както фиксираните, така и коригираните спрямо риска елементи във формулата за изчисляване на индивидуалните вноски се отчитат по начин, който е в съответствие с принципите на преструктурирането и с делегираните актове, приети съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 […] Методологията следва да е съобразена с принципа на пропорционалност, без да създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки“.

32      Най-напред, следва да се отбележи, че това съображение не съдържа никаква обосновка относно причините, поради които законодателят на Съюза е решил да предостави съответното изпълнително правомощие на Съвета. Всъщност това съображение посочва само целта и съдържанието на актовете за изпълнение, които следва да се приемат, както и решението да се предостави правомощие на Съвета за приемането им, без обаче изобщо да се посочват причините, поради които именно на Съвета, а не на Комисията, е предоставено изпълнителното правомощие за тази цел.

33      Подобни причини не произтичат по-специално и от необходимостта, посочена във второто изречение на това съображение, да се гарантира съответствието на актовете за изпълнение на Регламент №^o806/2014 с делегираните актове, приети на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59. Всъщност само необходимостта да се гарантира такова съответствие, не обяснява причините, поради които именно Съветът, а не Комисията трябва да осигури това съответствие. Това важи в още по-голяма степен, доколкото подобна необходимост е присъща на упражняването на изпълнително правомощие, независимо кой е неговият титуляр, а и посочените делегирани актове са приети от Комисията, а не от Съвета.

34      По-нататък, Регламент № 806/2014 не съдържа други мотиви, които да разкриват конкретните причини, обосновали предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета. Освен това ЕСП, Парламентът и Съветът не изтъкват наличието на подобни мотиви в писмените си становища или при разискванията в съдебното заседание, а единствено препращат към съображение 114 от този регламент.

35      По-конкретно, както самият Съвет подчертава, в съображение 24 от Регламент № 806/2014 не се съдържат такива мотиви, доколкото с него се цели да се обоснове предоставянето на Съвета на изпълнителните правомощия, предвидени в член 18, параграф 7 от този регламент относно процедурата за преструктуриране, а не предоставянето на Съвета на изпълнителното правомощие по член 70, параграф 7 от посочения регламент, за което става въпрос в случая.

36      На практика съображение 24 от Регламент №^o806/2014 показва липсата на обосновка на избора за предоставяне на съответното изпълнително правомощие на Съвета, като предвижда, че „[п]редвид значителното въздействие на решенията за преструктуриране върху финансовата стабилност на държавите членки и на Съюза като цяло, както и върху фискалната независимост на държавите членки, е важно на Съвета да се предоставят изпълнителни правомощия за вземането на определени решения, свързани с преструктурирането“. Обосновка от подобен характер за предоставянето на Съвета на съответното изпълнително правомощие обаче липсва в съображение 114 от този регламент, на което се позовават ЕСП, Парламентът и Съветът.

37      Освен това, макар при определени обстоятелства да може предоставянето на изпълнителното правомощие на Съвета да се обоснове с контекста, в който това предоставяне се вписва (вж. в този смисъл решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 60—65), от една страна, следва да се отбележи, че в своите писмени изявления или при разискванията в съдебното заседание ЕСП, Парламентът и Съветът не се позовават на конкретна информация за контекста на приемане на Регламент №^o806/2014, която да разкрие причините, обосноваващи предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета, а не на Комисията.

38      От друга страна, за разлика от делото, по което е постановено решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет (T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678), изтъкнато от Съвета, в Регламент №^o806/2014 или в друг законодателен акт на Съюза не се съдържат мотиви, от които да е видно, че предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета е обосновано от специфичната роля, която тази институция трябва да поеме в областта на изчисляването на предварителните вноски (решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 77—82, потвърдено при обжалване с решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 60—65).

39      В това отношение следва да се уточни, че мотивите, изложени в съображения 14 и 15 от Регламент за изпълнение 2015/81, които се отнасят до постепенното преминаване към взаимно използване на ЕФП, предвидено от междуправителственото Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в ЕФП, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г. (наричано по-нататък „Споразумението от 21 май 2014 г.“), не могат да бъдат изтъквани като обосновка за предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета. Всъщност, доколкото задължението да се обоснове изборът за предоставяне на изпълнителните правомощия на Съвета, е на автора на подлежащия на прилагане основен акт, а именно в случая на Парламента и на Съвета в рамките на обикновената законодателна процедура, Съветът няма право в акт за изпълнение, който приема впоследствие, да обосновава постфактум предоставянето на подобно правомощие на него самия.

40      Освен това, дори да се приеме, че за обосноваването на посочената компетентност на Съвета може да се вземе предвид Споразумението от 21 май 2014 г., към което се прави препращане в членове 1, 67 и 77 от Регламент №^o806/2014, достатъчно е да се отбележи, че това споразумение само по себе си не се отнася до изчисляването на предварителните вноски и поради това не съдържа информация, от която да е видна някаква специфична роля, която Съветът трябва да поеме конкретно в областта на изчисляването на тези вноски. Освен това ЕСП, Парламентът и Съветът не посочват в писмените си изявления или в съдебното заседание посоченото споразумение като документ, който показва подобна специфична роля.

41      Накрая, Съветът не може да твърди, както е направил това в съдебното заседание, че решението на законодателя на Съюза да му предостави съответното изпълнително правомощие, е мотивирано от „политически причини“. От една страна, подобна обосновка не следва от съображение 114 от Регламент №^o806/2014, нито от друго съображение от този регламент. От друга страна, поради общия си характер подобно обяснение не отговаря на изискванията на цитираната в точки 27 и 28 по-горе съдебна практика, доколкото не е подробно и не е свързано с естеството или със съдържанието на Регламент №^o806/2014.

42      С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че Регламент №^o806/2014 изобщо не съдържа обосновка относно предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета.

43      Поради това възражението за незаконосъобразност следва да бъде уважено, а член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 следва да бъде обявен за неприложим в случая на основание член 277 ДФЕС. Съответно също неприложим в случая е и Регламент за изпълнение 2015/81, приет на основание на тази разпоредба от Съвета, чието обжалвано решение представлява мярка за изпълнение.

44      При това положение и в интерес на доброто правораздаване следва да се разгледа и първата част на седмото основание, що се отнася до възражението за незаконосъобразност на член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, както и второто основание, което се отнася до определянето на годишното целево равнище.

 По първата част на седмото основание, що се отнася до възражението за незаконосъобразност на член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81

45      Жалбоподателят твърди, че акт за изпълнение, който е приет на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, може единствено да уточнява правната рамка, определена от законодателя на Съюза, но не може да изменя или допълва съответния законодателен акт, в това число и несъществените му елементи. Член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 обаче не само уточнявал съдържанието на Регламент №^o806/2014, но и го допълвал, като променял методологията за изчисляване на предварителните вноски, въведена със същия този регламент.

46      ЕСП и Съветът оспорват довода на жалбоподателя. По-специално, от съображения 14 и 15 от Регламент за изпълнение 2015/81 било видно, че член 8, параграф 1 от този регламент за изпълнение само уточнява определената от Регламент №^o806/2014 рамка, без да изменя или допълва последния регламент. Според тях член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 имал за цел да осигури еднаквото прилагане на разпоредбите на член 103 от Директива 2014/59 и на член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, за да се избегне неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки. Според ЕСП и Съвета неравнопоставеността произтичала от голямата разлика между размера на предварителните вноски, определени съгласно методологията по Регламент № 806/2014, и размера на тези вноски, които институциите трябвало да внасят въз основа на националните разпоредби, с които се транспонира Директива 2014/59. Според ЕСП подобна неравнопоставеност можело да се породи също и в случай на разлика между, от една страна, предварителните вноски, определени на основание на Регламент №^o806/2014, и от друга страна, финансирането на евентуалното преструктуриране на съответните институции през първоначалния срок съгласно правилата за постепенното преминаване към взаимно използване на ЕФП, както е видно от съображения 13 и 14 от Регламент за изпълнение 2015/81.

47      В това отношение следва да се припомни, че Регламент за изпълнение 2015/81 е на основание член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014, който оправомощава Съвета да приема актове за изпълнение с цел определяне на условията на прилагане на член 70, параграфи 1, 2 и 3 от този регламент, а член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 е на основание член 291, параграф 2 ДФЕС (вж. т.^o29 по-горе).

48      По този начин предоставеното на Съвета изпълнително правомощие е ограничено както от член 291, параграф 2 ДФЕС, така и от член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 март 2023 г., Tazzetti/Комисия, T‑825/19 и T‑826/19, EU:T:2023:148, т. 155).

49      Що се отнася до пределите на произтичащите от член 291, параграф 2 ДФЕС изпълнителни правомощия, от съдебната практика следва, че тези правомощия по същество включват правомощието да се приемат мерки, които са необходими или полезни за еднаквото прилагане на разпоредбите на законодателния акт, на основание на който са приети, и които само уточняват съдържанието му, като се съобразяват с основните общи цели, преследвани с този акт, без да изменят или допълват неговите съществени или пък несъществени елементи (решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 49).

50      По-специално, мярката за изпълнение просто уточнява разпоредбите на съответния законодателен акт, когато цели единствено да изясни по принцип или за някои особени случаи обхвата на тези разпоредби или да определи реда и условията за прилагането им, стига обаче така да избягва всякакво противоречие с целите на посочените разпоредби и по никакъв начин да не променя нормативното съдържание или приложното поле на този акт (решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 50).

51      При това положение, за да се определи дали с приемането на мярка за изпълнение Комисията и Съветът са действали в пределите на изпълнителните правомощия, които на основание член 291, параграф 2 ДФЕС са им предоставени от даден законодателен акт, следва да се провери дали подобна мярка, първо, е съобразена с основните общи цели на законодателния акт, и в частност с целите на разпоредбата на този акт, за която се отнася посочената мярка за изпълнение, второ, е необходима или полезна за еднаквото прилагане на тази разпоредба и трето, не я допълва или изменя по някакъв начин (решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 51).

52      В случая жалбоподателят не твърди, че член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 е в разрез с първите две условия, посочени в точка^o51 по-горе. За сметка на това той сочи, че тази разпоредба не отговаря на третото посочено условие, доколкото посочената разпоредба не само уточнявала съдържанието на Регламент №^o806/2014, но го допълвала. Ето защо следва да се провери дали член 8, параграф 1 от Регламент 2015/81 отговаря на това трето условие.

53      Що се отнася до обхвата на тази проверка, следва да се констатира, че разпоредбите, съдържащи се в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, нямат за цел да определят условията за прилагане на член 70, параграф 3 от Регламент №^o806/2014, който се отнася до неотменимите ангажименти за плащане, поради което проверката на настоящото възражение за незаконосъобразност следва да се ограничи до това дали с приемането на член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 Съветът е превишил пределите на изпълнителното правомощие, което му е предоставено за целите на прилагането на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент №^o806/2014.

54      Поради това следва да се провери дали член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 само уточнява съдържанието на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент №^o806/2014, или допълва тази разпоредба, както твърди жалбоподателят.

55      На първо място, следва да се отбележи, че съгласно член 70, параграф 1 от Регламент №^o806/2014 предварителната вноска на всяка институция се изчислява пропорционално въз основа на сумата на нетните ѝ задължения по отношение на съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки.

56      Съгласно член 70, параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от Регламент №^o806/2014 изчисляването на предварителната вноска на всяка институция е въз основа на два компонента, а именно, от една страна, основната годишна вноска, която се изчислява пропорционално на сумата на нетните задължения на съответната институция спрямо общите нетни задължения на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки, и от друга страна, коригираната спрямо риска вноска, която се основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, като се взема предвид принципът на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки.

57      Член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 предвижда:

„За всеки период на плащане на вноски [ЕСП] изчислява годишната вноска, дължима от всяка институция, въз основа на годишното целево равнище на [ЕФП], […]. Годишното целево равнище се определя въз основа на целевото равнище на [ЕФП], посочено в член 69, параграф 1 и член 70 от Регламент […] №^o806/2014, и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент […] 2015/63“.

58      Що се отнася до член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, озаглавен „Специфични корекции през първоначалния срок“, той предвижда, че чрез дерогация от член 4 от същия регламент предварителните вноски на институциите през първоначалния срок се изчисляват в съответствие с „коригирана методика“. За седем от осемте години на първоначалния срок посочената разпоредба определя една част от предварителните вноски да се изчисляват на национална база, а именно в съответствие с член 103 от Директива 2014/59 и член 4 от Делегиран регламент 2015/63, а една част от предварителните вноски да се изчисляват на базата на Съюза, а именно в съответствие с членове 69 и 70 от Регламент №^o806/2014 и член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81.

59      По този начин член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 по същество предвижда, че през всяка следваща година все по-малка част от предварителните вноски се изчисляват на национална база, а все по-голяма част от вноските се изчисляват на базата на Съюза.

60      Що се отнася по-специално до разглеждания период на плащане на вноските за 2022 г. по настоящото дело, член 8, параграф 1, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/81 гласи по-конкретно, че чрез дерогация от член 4 от [Регламент за изпълнение 2015/81]“ институциите внасят „6,67 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с член 103 от Директива 2014/59 […] и член 4 от Делегиран регламент […] 2015/63, и 93,33 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с членове 69 и 70 от Регламент […] №^o806/2014 и член 4 от [Регламент за изпълнение 2015/81]“.

61      В това отношение следва да се констатира, че от една страна, от самия текст на член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент №^o806/2014 е видно, че методологията за изчисляване на основната годишна вноска на съответните институции, въведена с тази разпоредба, се основава на пропорционалното съотношение между нетните задължения на всяка институция и съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции „на териториите на всички участващи държави членки“. Ето защо съгласно тези разпоредби на Регламент № 806/2014 за целите на изчисляването на предварителните вноски на всяка институция се вземат предвид данните на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки, най-малко, що се отнася до първия компонент на вноската, а именно основната годишна вноска.

62      От друга страна, съгласно същите разпоредби методологията за изчисление, въведена с член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент №^o806/2014, и по-специално правилото, определящо базата данни, които трябва да се вземат предвид при тази методология, се прилага изцяло за всяка година от първоначалния срок, част от който е и периодът на плащане на вноските за 2022 г.

63      Същинската цел на „коригираната методика“, въведена с член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, обаче е да се предвиди, че през почти целия първоначален срок част от предварителните вноски се изчисляват съобразно база данни, която е различна от предвидената в член в член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент №^o806/2014.

64      Така съгласно член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 във връзка с член 103 от Директива 2014/59, за целите на изчислението на част от предварителните вноски за този период, се вземат предвид единствено данните, представени от институциите, лицензирани на територията на съответната държава членка, но не и данните, предоставени от институциите, лицензирани на териториите на останалите участващи държави членки, докато в рамките на методологията по член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент №^o806/2014 за целите на изчислението на основната годишна вноска се вземат предвид именно и данните на институциите, лицензирани на териториите на останалите участващи държави членки.

65      Следователно член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 променя методологията за изчисляване на предварителните вноски, предвидена с член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент №^o806/2014, и то по-специално, що се отнася до първия ѝ компонент за изчисляване на основната годишна вноска, чрез промяна на базата данни, които следва да бъдат взети предвид в рамките на тази методика, а по този начин и самата ѝ същност.

66      Поради това, както впрочем признава Съветът в съдебното заседание, сумите от предварителните вноски на институции като жалбоподателя, които са изчислени съгласно „коригираната методика“, въведена с член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, задължително се различават от сумите, получени в резултат на прилагането на методологията, въведена с член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент №^o806/2014.

67      Мащабът на промяната, посочена в точка^o65 по-горе, е още по-съществен предвид факта, че член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 дерогира от методологията, предвидена с член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент №^o806/2014, що се отнася до седем от осемте години на първоначалния срок, поради което посочената методология се оказва лишена от пълното си действие през почти целия срок.

68      На второ място, както е видно от член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014, Съветът действително е оправомощен да прилага член 70, параграф 2 от този регламент, чиято втора алинея, буква б) предвижда, че коригираната спрямо риска вноска трябва да се основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, като се взема предвид принципът на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки.

69      Преследваната обаче с член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 цел за избягване на неравнопоставеност като обобщената в точка^o46 по-горе между структурите на банковия сектор на държавите членки се отнася до това дали разглежданият акт за изпълнение е съобразен с основните общи цели на законодателния акт и дали е необходим или полезен за еднаквото прилагане на посочения акт. Така този въпрос се отнася до първите две условия, припомнени в точка^o51 по-горе, за определяне дали при приемане на мярка за изпълнение Съветът е спазил пределите на предоставените му със законодателен акт изпълнителни правомощия на основание член 291, параграф 2 ДФЕС. Както обаче бе припомнено в точка^o52 по-горе, жалбоподателят не сочи, че член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 не отговаря на тези условия, що се отнася до целта за избягване на неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки, а твърди, че той допълва нормативното съдържание на законодателния акт и поради това не отговаря на третото условие, припомнено в точка^o51 по-горе.

70      Що се отнася до това трето условие, посочено в точка^o51  по-горе, от съображенията, припомнени точки 49 и 50 по-горе, е видно, че когато съответната институция приема мерки за изпълнение на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, тя трябва да се ограничи до това да уточни основния акт, без да изменя нормативното му съдържание. Ето защо, дори да се приеме, че Съветът е посочен от член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, за да се избегне неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки, той е длъжен да зачита пределите на изпълнителното правомощие, което му е предоставено, като се ограничи до това да уточни методологията за изчисляване на предварителните вноски, предвидена в член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент №^o806/2014, и се въздържа да изменя нормативното съдържание на тази разпоредба по отношение на методологията.

71      В случая обаче, както е видно от точки 55—67 по-горе, „коригираната методика“ по член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 променя методологията за изчисляване на предварителните вноски, предвидена в член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент №^o806/2014. При това положение въвеждането на подобна методика не може да бъде обосновано с легитимната цел за избягване на неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки.

72      Поради това възприетата от законодателя на Съюза цел, така както е изложена в член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент №^o806/2014, за избягване на неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки не може да се разглежда като даваща право на Съвета в акт за изпълнение да изменя самата същност на методологията за изчисляване на вноските, произтичаща по-специално от член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, буква а) от този регламент.

73      На трето място, доколкото ЕСП и Съветът изтъкват по-специално необходимостта да се осигури еднакво прилагане на разпоредбите на член 103 от Директива 2014/59 и на член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, за да се позволи през първоначалния срок преминаването от изчисление, основано на методологията, предвидена с Директива 2014/59, към методологията, основана на Регламент №^o806/2014, следва да се припомни, че изчисляването на предварителните вноски, които финансират ЕФП и трябва да бъдат внесени от институции като жалбоподателя, попадащи в приложното поле на Регламент №^o806/2014, е уредено от член 70 от този регламент, а не от член 103 от Директива 2014/59, който се отнася до предварителните вноски, финансиращи националните механизми за финансиране на преструктурирането.

74      Освен това Съветът признава в съдебното заседание, че ако член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 не е бил приет, предварителната вноска за периода на плащане на вноските за 2022 г. от институции като жалбоподателя е трябвало да бъде изчислена въз основа единствено на методологията, предвидена в член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014 и съответно при вземане предвид на данните на всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки.

75      Вярно е, че съгласно член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент №^o806/2014 коригираната спрямо риска предварителна вноска трябва да се „основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7, от [тази директива]“. Освен това съгласно член 70, параграф 7 от този регламент Съветът приема актове за изпълнение „в рамките на делегираните актове“, приети от Комисията съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, в които се уточнява понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите. В тези разпоредби на Регламент №^o806/2014 обаче се прави позоваване само на понятието за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил, предвидено в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59. По този начин в член 70, параграфи 2 и 7 от Регламент №^o806/2014 не се прави препращане по-специално към член 103, параграф 2 от тази директива, нито към самата методология за вноските, въведена с член 103, параграф 2 от посочената директива, която се изразява в отчитане единствено на данните на институциите, лицензирани на територията на съответната държава членка.

76      При това положение, макар при приемането на Регламент за изпълнение 2015/81 да е трябвало Съветът да държи сметка за понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил, предвидено в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 и в приетите от Комисията делегирани актове на основание на тази разпоредба за уточняване на това понятие, от член 70 от Регламент №^o806/2014, член 103 от Директива 2014/59 и от посочените делегирани актове не е видно, че той е оправомощен да въвежда с този регламент за изпълнение коригирана методика за изчисляване, в рамките на която част от основните годишни вноски да се изчисляват на национална база, а именно на базата на данните по член 103, параграф 2 от Директива 2014/59.

77      На четвърто място, следва да се констатира, че нито една разпоредба от Регламент №^o806/2014 или пък от Директива 2014/59 не предвижда и не оправомощава Съвета да въвежда методика за изчисляване на предварителните вноски, която да се основава на постепенното премахване на методологията за изчисляване, основана на национална база, и постепенната ѝ замяна с методика, основана на базата на Съюза.

78      Макар с приемането на член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 Съветът на практика да е преследвал легитимна цел за избягване на неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки и да не е изключено коригираната методика за изчисляване на предварителните вноски, предвидена в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, да е необходима за постигането на тази цел, това не променя факта, че именно законодателят на Съюза трябва да предвиди евентуалното постепенно премахване на методологията за изчисляване, основана на национална база, и нейната постепенна замяна с методиката, основана на базата на Съюза, а при необходимост да оправомощи Съвета да уточни условията за прилагането ѝ в акт за изпълнение. Следователно в акт за изпълнение Съветът не може вместо законодателя на Съюза да предвижда подобно преминаване, без с това да превиши пределите на изпълнителните си правомощия.

79      Освен това нито член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014, нито друга негова разпоредба оправомощават Съвета да приема актове за изпълнение, които имат за цел намаляване на разликата между, от една страна, предварителните вноски, определени на основание на този регламент, и от друга страна, финансирането на евентуалното преструктуриране на съответните институции през първоначалния срок съгласно правилата за постепенното взаимно използване на ЕФП.

80      Подобно оправомощаване не произтича по-специално от член 77 от Регламент №^o806/2014, който предвижда условията за използването на ЕФП.

81      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 77, първа алинея от Регламент №^o806/2014 „[ЕФП] се използва съобразно Споразумението, с което участващите държави членки се съгласяват да прехвърлят на [ЕФП] вноските, набирани на национално равнище в съответствие с [Регламент №^o806/2014] и Директива 2014/59“. Освен това съгласно член 77, втора алинея от този регламент през първоначалния срок ЕСП използва ЕФП „в съответствие с принципи, основаващи се на разделяне на [ЕФП] на национални подразделения, съответстващи на всяка участваща държава членка, както и на постепенното обединяване на различните средства, набрани на национално равнище, за да бъдат разпределени на националните подразделения на [ЕФП], в съответствие с предвиденото в [посоченото споразумение]“. Именно член 5 от Споразумението от 21 май 2014 г. предвижда правилата, съгласно които ЕСП е оправомощен да разполага с подразделенията на ЕФП, като определя темпа на постепенното му взаимно използване.

82      Въпреки това, доколкото член 77 от Регламент №^o806/2014 не оправомощава Съвета да приема актове за изпълнение, а Регламент за изпълнение 2015/81 не е на основание член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014, член 77 от Регламент №^o806/2014 също не може да обоснове въвеждането на „коригираната методика“ по член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение. Същото a fortiori важи и за Споразумението от 21 май 2014 г.

83      На пето място, доколкото ЕСП и Съветът твърдят, че последният разполага с широка свобода на преценка относно начина, по който следва да се уточни член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент №^o806/2014, трябва да се отбележи следното.

84      Действително от съдебната практика е видно, че в рамките на изпълнителните си правомощия, границите на които се преценяват по-специално в зависимост от основните общи цели на съответния законодателен акт, Съветът може да приема всички необходими или полезни мерки за прилагане на посочения акт, при условие че същите не му противоречат (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия, C‑65/13, EU:C:2014:2289, т. 44 и цитираната съдебна практика). Въпреки това свободата на преценка, с която съответната институция разполага, се отнася до това дали мярката за изпълнение е полезна или необходима за прилагането на съответния законодателен акт, а не до забраната дадена мярка за изпълнение да допълва този акт, като тези две условия са отделни (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия, C‑65/13, EU:C:2014:2289, т. 44 и 45).

85      С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 променя нормативното съдържание на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент №^o806/2014, що се отнася до базата данни, които следва да се вземат предвид при методиката за изчисляване на предварителните вноски. Следователно, като е приел член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, Съветът е превишил изпълнителните си правомощия, предоставени му с член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 във връзка c член 291, параграф 2 ДФЕС.

86      Доколкото обхватът на възражението за незаконосъобразност трябва да бъде сведен до необходимото за разрешаването на спора (решение от 25 октомври 2018 г., KF/SATCEN, T‑286/15, EU:T:2018:718, т. 156) и като се има предвид, че обжалваното решение се отнася за периода на плащане на вноските за 2022 г. и съответно с него се прилага член 8, параграф 1, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/81, който се отнася до този период, настоящото възражение за незаконосъобразност, що се отнася до член 8, параграф 1, буква ж) от посочения регламент, следва да бъде уважено, а последната разпоредба да бъде обявена за неприложима в случая съгласно член 277 ДФЕС.

87      Тази незаконосъобразност е достатъчна, за да бъде уважена първата част от седмото основание, без да е необходимо да се разглежда законосъобразността на член 8, параграфи 4 и 5 от Регламент за изпълнение 2015/81.

88      Освен това в интерес на доброто правораздаване следва да се разгледа второто основание, което се отнася до определянето на годишното целево равнище.

 По второто основание, изведено от това, че ЕСП е определил годишното целево равнище в нарушение на член 102 от Директива 2014/59, на член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 и на член 3 и член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63

89      Жалбоподателят твърди, че като е определил годишното целево равнище в размер на 14 253 573 821,46 евро, което съответства на една осма от 1,6 % от гарантираните депозити през 2021 г., ЕСП е допуснал нарушение на член 102 от Директива 2014/59, на член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 и на член 3 и член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63.

90      Според жалбоподателя съгласно член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 общият размер на годишните вноски в никакъв случай не трябва да надхвърля 12,5 % от крайното целево равнище (наричана по-нататък „горната граница от 12,5 %“). В хипотезата на прогнозирано крайно целево равнище от 80 милиарда евро, както е в случая, ЕСП следователно е можело да получи през 2022 г. не повече 10 милиарда евро.

91      ЕСП твърди основно, че правилото, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, за ненадхвърляне на горната граница от 12,5 % не се прилагало през първоначалния срок. Според него правилото, предвидено в член 69, параграф 2 от този регламент, че предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище, било с приоритет пред изискването по член 70, параграф 2 от посочения регламент, тъй като първото правило се явява lex specialis ratione temporis спрямо второто изискване, което, за разлика от това, е само lex generalis.

92      При условията на евентуалност, ЕСП твърди, като по-специално уточнява това в съдебното заседание, че правилото, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, за ненадхвърляне на горната граница от 12,5 % не е абсолютно. Според ЕСП било невъзможно едновременното прилагане на това правило и на изискването по член 69, параграф 1 от този регламент, което го задължава да гарантира, че след изтичането на първоначалния срок ЕФП трябва да достигне крайното си целево равнище, което се равнява на най-малко 1 % от гарантираните депозити. Невъзможността се дължала по принцип на динамичния характер на крайното целево равнище, така че последното можело да нарасне през първоначалния срок. Ето защо в хипотеза на увеличаване на гарантираните депозити, изразяващо се в нарастване на крайното целево равнище и занижаване от страна на ЕСП на размера на целевото равнище в началото на първоначалния период, буквалното прилагане на член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 би попречило на ЕСП да извърши всички последващи корекции на финансовите средства, които следва да бъдат събрани в ЕФП, за да се компенсира това занижаване. За ЕСП било трудно, дори невъзможно обаче да предвиди със сигурност крайното целево равнище, предвид промените, които могат да настъпят през първоначалния срок и да се отразят на развитието на размера на гарантираните депозити. Поради тези обстоятелства и с оглед на целта от общ интерес на ЕФП — а именно да допринесе за финансовата стабилност на Европейския съюз — ЕСП трябвало да даде приоритет на целта за достигане на крайното целево равнище след изтичане на първоначалния срок, така че изискването, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, не трябвало да се спазва или трябвало да се тълкува по гъвкав начин.

93      В това отношение ЕСП твърди също, че ако правилото за ненадхвърляне на горната граница от 12,5 %, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, следва да се прилага през първоначалния срок, и то стриктно, за него щяло да е невъзможно да спази член 69, параграф 2 от посочения регламент, който изисква, от една страна, предварителните вноски да се разпределят възможно най-равномерно във времето, а от друга страна, да се отчитат фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. За разрешаването на конфликта между двете разглеждани разпоредби следвало по-специално горната граница от 12,5 % да се тълкува в смисъл, че с нея се цели единствено конкретизиране по начин, който не е задължителен, на изискването, че предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето.

94      Противно на това, което основно твърди ЕСП, Парламентът и Съветът считат, че изискването по член 70, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 за ненадхвърляне на горната граница от 12,5 % се прилага през първоначалния срок. Те обаче се присъединяват към позицията на ЕСП, представена при условията на евентуалност, че това изискване не е абсолютно и трябва да се разглежда и прилага по гъвкав начин с оглед на основната цел, съгласно която ЕФП трябва да достигне крайното целево равнище в края на първоначалния срок.

95      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент №^o806/2014 след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства на ЕФП трябва да достигнат най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции.

96      Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне посоченото в точка 95 по-горе крайно целево равнище, но като се отчитат надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

97      По-нататък, член 70, параграф 2, първа алинея от Регламент №^o806/2014 предвижда, че „[ЕСП] ежегодно […] изчислява индивидуалните вноски, за да гарантира, че вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище“. Член 70, параграф 2, четвърта алинея от този регламент допълва, че „[п]ри всички случаи общият размер на индивидуалните вноски от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки […] не може да надхвърля годишно 12,5 % от целевото равнище“.

98      На първо място, що се отнася до приложението във времето на изискването за горната граница от 12,5 %, предвидено в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014, трябва да се припомни, че Общият съд вече е постановил, че това изискване следва да се прилага през първоначалния срок (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 68, 69 и 100).

99      Това произтича най-напред от ясния текст на член 69, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, който предвижда, че „[п]рез първоначалния срок“ предварителните вноски са изчислени „съгласно член 70“ от този регламент, като подобно препращане недвусмислено сочи, че всички изисквания, предвидени в тази последна разпоредба, включително в параграф 2, първа и четвърта алинея от нея, се прилагат през първоначалния срок.

100    По-нататък, член 70, параграф 2, първа алинея от Регламент №^o806/2014 уточнява, че ЕСП трябва да спазва изискването за горната граница от 12,5 % „ежегодно“, без изобщо да ограничава приложението му във времето към периода след първоначалния срок.

101    Освен това никоя друга разпоредба на Регламент №^o806/2014 не сочи, че изискването за горната граница от 12,5 % не се прилага през първоначалния срок или пък че ЕСП може да се отклони от него в този период.

102    Накрая, тълкуването, че посоченото изискване се прилага в хода на първоначалния срок, се потвърждава от генезиса на Регламент №^o806/2014.

103    Всъщност от точка 4.3.2 от изложението на мотивите и от член 65, параграф 1 от предложение COM(2013) 520 final на Комисията от 10 юли 2013 г., довело до приемането на Регламент №^o806/2014, е видно, че в законодателното си предложение Комисията предлага първоначалният срок за създаването на ЕФП да е десет години.

104    В следващите етапи от законодателната процедура Съветът предлага, както е видно от междуинституционалния документ от 27 март 2014 г. (8078/1/14 REV 1), обсъден в съдебното заседание, предварителните вноски, дължими ежегодно от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, да не надхвърлят 10 % от крайното целево равнище. Когато обаче в хода на законодателната процедура Парламентът и Съветът постигат съгласие за намаляване на първоначалния срок на осем години, едновременно с това те вземат решение и за увеличаване на 12,5 % на горната граница, предвидена в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014.

105    Следователно, както впрочем потвърждава Съветът в настоящото производство, законодателят на Съюза е обвързал броя на годините, включени в първоначалния срок, с процентната горна граница, определена в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014.

106    От изложеното дотук следва, че горната граница от 12,5 %, предвидена в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014, се прилага в хода на първоначалния срок.

107    Впрочем именно това признава самият ЕСП в точка 106 от приложение III към обжалваното решение, което съдържа неговата оценка на възраженията на институциите, участващи в консултациите във връзка с предварителните вноски в ЕФП за 2022 г., като уточнява, че „[с] прилагането [на] коефициент от [една осма] от общия размер на въпросните депозити [била] спазена горната граница от 12,5 %“.

108    На второ място, по отношение на съдържанието на изискването за горна граница от 12,5 % следва да се припомни, че съгласно член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 ЕСП е длъжен да гарантира, че вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище, предвидено в член 69, параграф 1 от Регламент №^o806/2014.

109    В това отношение следва да се отбележи, както това се потвърждава от подготвителните работи по Регламент №^o806/2014, че в член 69, параграф 1 от този регламент е възприет динамичен подход към крайното целево равнище, поради което последното трябва да се определя с оглед на размера на гарантираните депозити след изтичането на първоначалния срок. Всъщност в точка 4.3.2 от изложението на мотивите към предложението си COM(2013) 520 final от 10 юли 2013 г., довело до приемането на този регламент, Комисията обяснява, че крайното целево равнище остава динамично и нараства, ако се развива банковият сектор.

110    Необходимостта да се отчита развитието на размера на гарантираните депозити, се обяснява, наред с другото, с целта на събирането на предварителни вноски, която по-специално е да се гарантира, като се следва характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, както е видно от съображение 41 от Регламент № 806/2014 (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113). Съгласно съображение 12 от този регламент целта на ЕМП е по-специално на свой ред да се повиши стабилността на банките в участващите държави членки и да се предотврати разпростирането на евентуални кризи към неучастващите държави членки.

111    В това отношение от точка 4.3.2 от изложението на мотивите към предложение COM(2013) 520 final е видно, че колкото размерът на банковия сектор нараства във времето, толкова би следвало да се увеличат финансовите средства, които трябва да бъдат предоставени на разположение на ЕФП. Ето защо прогнозирането на този размер дава възможност да се предвиди размерът на финансовите ресурси, които трябва да се предоставят на ЕФП, за да могат те да се използват в случай на криза, засягаща банковия сектор, за финансирането на инструменти за преструктуриране и за гарантирането по този начин на тяхното ефективно прилагане в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент №^o806/2014 във връзка със съображение 101 от същия регламент.

112    В член 69, параграф 1 от Регламент №^o806/2014 обаче законодателят на Съюза е възприел подход, съгласно който размерът на гарантираните депозити има за цел да се прогнозира размерът на банковия сектор и по този начин да се изчислят финансовите ресурси, които трябва да се предоставят на разположение на ЕФП. От тази гледна точка евентуалното нарастване на размера на гарантираните депозити между началото и края на първоначалния срок отразява нарастването на размера на банковия сектор, което води до увеличаване на изискваните от ЕФП финансови средства след изтичането на този срок.

113    От гореизложеното следва, че размерът на крайното целево равнище, спрямо който се прилага горната граница от 12,5 %, трябва да бъде определен с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок, като тази сума не може да бъде известна със сигурност преди края на този срок.

114    При това положение, доколкото съгласно членове 69 и 70 от Регламент №^o806/2014 изчисляването на предварителните вноски е ежегодно и се основава на определянето на крайно целево равнище, което трябва да бъде достигнато в края на първоначалния срок, а след това — на годишно целево равнище, което трябва да се разпредели между институциите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113), за всеки период за плащане на вноски ЕСП трябва да прави възможно най-точна прогноза за крайното целево равнище с оглед на наличните данни към момента на извършването ѝ (наричано по-нататък „прогнозираното крайно целево равнище“).

115    Следователно именно прогнозираното крайно целево равнище е определящо за целите на прилагането на горната граница от 12,5 %.

116    Поради това, когато ЕСП изчислява предварителните вноски през даден период на плащане на вноски, в съответствие с член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 той следва да гарантира, че размерът на предварителните вноски, дължими от всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърля 12,5 % от прогнозираното крайно целево равнище.

117    Този извод не се опровергава от довода на ЕСП, Парламента и Съвета, че изискването за горната граница от 12,5 % не трябва да се спазва или че следва да се тълкува „по гъвкав начин“. В това отношение ЕСП твърди по същество, че за него било невъзможно да спазва едновременно изискването за посочената горна граница и изискванията, произтичащи от член 69, параграфи 1 и 2 от Регламент №^o806/2014, съгласно които, първо, трябва да направи така, че в края на първоначалния срок ЕФП да е достигнал крайното си целево равнище от най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити, и второ, предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, но като се отчитат надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. Поради това ЕСП, подкрепян от Парламента и Съвета, по-специално стига до извода, че член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 следва да се тълкува с оглед на член 69, параграф 2 от този регламент, съгласно който предварителните вноски трябва да се разпределят „възможно най-равномерно във времето“, което според тях допуска гъвкаво тълкуване на изискването за горната граница от 12,5 %.

118    В това отношение е важно да се отбележи, че смисълът на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 следва недвусмислено от самия текст на тази разпоредба.

119    Съгласно постоянната съдебна практика обаче тълкуването на разпоредба от правото на Съюза с оглед на нейния контекст и цел не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие, тъй като в противен случай би било contra legem и съответно несъвместимо с принципа на правна сигурност. Поради това, след като смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът на Съюза не може да се отклонява от това тълкуване (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2023 г., Mensing, C‑180/22, EU:C:2023:565, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 16 юни 2021 г., Lucaccioni/Комисия, T‑316/19, EU:T:2021:367, т. 118 и цитираната съдебна практика).

120    Това важи в още по-голяма степен за член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014, тъй като тази разпоредба е формулирана императивно, както личи от използваните изрази „не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище“ (първа алинея) и „[п]ри всички случаи, общият размер […] вноски […] не може да надхвърля годишно 12,5 % от целевото равнище“ (четвърта алинея). Освен това посочената разпоредба определя максимална горна граница от точно 12,5 %, повторено два пъти, без да са допуснати изключения, поради което тази горна граница не може да се променя или коригира от органа, отговарящ за изчисляването на предварителните вноски.

121    При това положение няма как да се приеме, че член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 може да се тълкува с оглед на изискването по член 69, параграф 1 от посочения регламент в смисъл, че горната граница от 12,5 % може да не бъде спазена или че е само индикативна, поради което ЕСП има право да се отклони от нея, за да се достигне крайното целево равнище.

122    Освен това член 69, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, предвиждащ по-специално, че предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, не допуска тълкуване, съгласно което горната граница от 12,5 %, предвидена в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от този регламент, не е задължителна или е само индикативна. Всъщност, наред с факта, че подобно тълкуване е в разрез с ясния и точен текст на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от посочения регламент, от една страна, е важно да се подчертае, че след като изрично е посочил в член 69, параграф 2 от същия регламент, че предварителните вноски трябва да са „изчислени съгласно член 70“, самият законодател на Съюза е предвидил едновременното прилагане на горната граница от 12,5 % и изискването за разпределение на посочените предварителни вноски възможно най-равномерно във времето. От друга страна, член 69, параграф 2 от Регламент №^o806/2014 цели да се разтегне възможно най-равномерно във времето финансовата тежест за институциите, за да се предотвратят значителни промени в нея от година на година и по този начин да се отчетат фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. За разлика от това, член 70, параграф2, първа и четвърта алинея от този регламент има за цел да постави за всяка година, разглеждана индивидуално, горна граница на размера на вноските, дължими от всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки. Следователно член 69, параграф 2 и член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 преследват различни цели, макар те да се допълват. Поради това доводът, че член 69, параграф 2 от този регламент предполага „гъвкаво“ тълкуване на изискването за горна граница от 12,5 %, предвидено в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от посочения регламент, следва да се отхвърли.

123    Този извод се налага в още по-голяма степен, тъй като, противно на това, което твърди ЕСП, не е невъзможно да се постигне баланс между изискванията, припомнени в точка 117 по-горе.

124    Действително, поради продължителността на първоначалния срок и опасността от възникване на непредвидени обстоятелства през този срок, прогнозирането на крайното целево равнище се основава на анализ на перспективите за развитието на размера на гарантираните депозити, чиято преценка е белязана от несигурност.

125    Въпреки това вземането предвид на подобна несигурност е присъщо на възложените на ЕСП задачи. В това отношение е важно да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1 от Регламент №^o806/2014 на ЕСП е възложено да осигури ефективното и съгласувано функциониране на ЕМП. За тази цел ЕСП следва да се убеди, че крайното целево равнище ще бъде достигнато в края на първоначалния срок при спазване на горната граница от 12,5 %. Прогнозният характер на преценката му за крайното целево равнище предполага, че ЕСП трябва достатъчно предпазливо да предвижда развитието на размера на гарантираните депозити през целия първоначален срок, за да разполага с достатъчно средства за осигуряване на баланс между спазването на горната граница от 12,5 % и изискванията, припомнени в точка 117 по-горе.

126    Това важи в още по-голяма степен, доколкото съгласно член 69, параграф 1 от Регламент №^o806/2014 крайното целево равнище трябва да достигне „най-малко“ 1 % от размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок. Следователно тази разпоредба не налага задължение на ЕСП да се убеди, че това целево равнище съответства точно на 1 % от размера на гарантираните депозити, а му дава възможност да прецени въз основа на консервативни прогнози развитието на размера на гарантираните депозити, така че да се достигне посоченото целево равнище при спазване на горната граница от 12,5 %.

127    Освен това следва да се отбележи, че при изготвянето на Делегиран регламент 2017/747 Комисията също е предвиждала едновременното прилагане на горната граница от 12,5 % и на изискванията, произтичащи от член 69, параграфи 1 и 2 от Регламент №^o806/2014, припомнени в точка 117 по-горе. Всъщност Делегиран регламент 2017/747, чийто предмет съгласно член 1, точка 1 от него е по-специално да уточни критериите за разпределяне във времето на вноските към ЕФП в съответствие с член 69, параграф 2 от Регламент №^o806/2014, предвижда в член 3, параграф 4, че през всеки период на плащане на вноски размерът на годишните вноски може да бъде по-нисък от средната стойност на годишните вноски, „изчислени в съответствие с член[…] 69, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Регламент […] №^o806/2014“, само когато ЕСП се убеди, че въз основа на консервативни прогнози крайното целево равнище може да се достигне в края на първоначалния период.

128    На трето място, с оглед на това следва да се провери дали в обжалваното решение ЕСП е спазил изискването за горната граница от 12,5 %, предвидено в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014.

129    В това отношение най-напред от съображения 45 и 60 от обжалваното решение е видно, че ЕСП е определил размера на прогнозираното крайно целево равнище на 79 987 450 580 евро.

130    Ето защо, когато ЕСП е изчислявал предварителните вноски за периода за внасяне на вноски за 2022 г., той е бил длъжен в съответствие с член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 и въз основа на собствената си прогноза за крайното целево равнище да се убеди, че размерът на предварителните вноски, дължими от всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърля сумата от 9 998 431 322,50 евро.

131    Както е видно обаче от съображение 62 от обжалваното решение във връзка с точка 124 от приложение III към него и с колона „Нотифициран окончателен размер за 2022 г. (iii)“ от таблицата на първа страница от приложение II към това решение, ЕСП е определил годишно целево равнище за периода на плащане на вноските за 2022 г. в размер на 14 253 573 821,46 евро, като тази сума е намалена на 13 675 366 302,18 евро, по-специално след извършени приспадания на основание член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81.

132    Поради това следва да се констатира, както впрочем ЕСП признава по време на съдебното заседание, че в обжалваното решение е определен размер на предварителните вноски, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на участващите държави членки, който надхвърля горната граница от 12,5 % от прогнозираното крайно целево равнище.

133    Следователно ЕСП е допуснал нарушение на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014 и поради това второто основание трябва да бъде уважено, без да е налице необходимост от произнасяне относно нарушаването от страна на ЕСП на останалите разпоредби, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на това основание.

 Заключение

134    Както е видно от точки 43 и 86 по-горе, Общият съд уважава възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и обявява за неприложими член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 и Регламент за изпълнение 2015/81, а за изчерпателност — и член 8, параграф 1, буква ж) от този регламент за изпълнение.

135    Следователно обжалваното решение, чието основание е по-специално Регламент за изпълнение 2015/81, и в частност член 8, параграф 1, буква ж) от него, трябва да се отмени в частта, която се отнася до жалбоподателя.

136    Освен това, както е видно от точка 133 по-горе, обжалваното решение следва да бъде отменено и с мотива, че нарушава член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент №^o806/2014, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания и оплаквания на жалбоподателя.

 По ограничаването на действието на съдебното решение във времето

137    В случай на отмяна на обжалваното решение ЕСП моли Общия съд да запази действието на това решение до неговата замяна или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение стане окончателно, доколкото подобна отмяна би имала тежки последици за финансовата стабилност в банковия съюз.

138    В съдебното заседание ЕСП уточнява, че ако Общият съд отмени обжалваното решение поради незаконосъобразност на Регламент №^o806/2014 или на Регламент за изпълнение 2015/81, следва да се запази действието на решението за срок от шест месеца, считано от датата на приемане на нова уредба.

139    По отношение на последното, също по време на съдебното заседание Парламентът потвърждава, че за да приеме законодателен акт, законодателят на Съюза се нуждае от срок, който по принцип е средно 15—20 месеца от момента на внасяне на предложението на Комисията.

140    Жалбоподателят възразява срещу исканията на ЕСП, като по-специално твърди, че ЕСП не е изложил мотиви, които да обосноват налагането на него на тежестта от негативните последици на отменен акт до приемането на ново решение.

141    Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът на Съюза може да определи, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които следва да се считат за окончателни. За да упражни правомощието, което му предоставя този член, Съдът на Съюза взема предвид зачитането на принципа на правна сигурност и други публични или частни интереси (вж. решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, EU:C:2021:131, т. 72 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 122).

142    Ето защо член 264, втора алинея ДФЕС е тълкуван в смисъл, че поради съображения за правна сигурност, както и поради съображения, насочени към избягване на прекъсването или отстъплението в прилагането на провеждани или подкрепяни от Съюза политики, той дава възможност да се запазят в разумен срок правните последици на отменен акт (вж. решение от 27 януари 2021 г., Полша/Комисия, T‑699/17, EU:T:2021:44, т. 61 и цитираната съдебна практика).

143    В случая, както е видно от точки 43, 86 и 133 по-горе, Общият съд отменя обжалваното решение, без в настоящото производство да установява грешка, която да засяга самото задължение на жалбоподателя за внасяне на предварителна вноска за периода на плащане на вноските за 2022 г., произтичащо от член 2, член 67, параграф 4 и член 70, параграф 1 от Регламент №^o806/2014.

144    При това положение, подобно на постановеното от Съда в решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 177), да се отмени обжалваното решение, без да се предвиди запазването на неговото действие, би могло да накърни прилагането на Директива 2014/59, на Регламент №^o806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, които са съществена част от банковия съюз, допринасяща за стабилността на еврозоната и за финансовата стабилност на целия Съюз. Всъщност, ако ЕСП е длъжен незабавно да възстанови размера на предварителната вноска на жалбоподателя, както и сумите по предварителните вноски на други институции, като тези, подали подобна жалба, в която се изтъкват същите основания като уважените при настоящото обжалване, макар по принцип тези институции да продължават да са обвързани със задължението да внасят предварителните вноски, подобно възстановяване би могло да лиши ЕФП от финансови средства, които може да са необходими за гарантиране на стабилността на еврозоната и на финансовата стабилност на Съюза.

145    Следователно отхвърляне на искането за запазване на действието на обжалваното решение би могло да накърни целта за финансова стабилност и целта за установяването на икономически и паричен съюз, предвидена в член 3, параграф 4 ДЕС.

146    При това положение и с оглед на факта, че едно от основанията за отмяна, установено от Общия съд, е незаконосъобразност на член 70, параграф 7 от Регламент №^o806/2014 и на Регламент за изпълнение 2015/81, действието на обжалваното решение следва да се запази по отношение на жалбоподателя, докато не бъдат взети необходимите мерки за изпълнение на настоящото решение в разумен срок, който не може да надвишава 12 месеца, считано от датата, на която настоящото съдебно решение стане окончателно.

 По искането за възобновяване на устната фаза на производството във връзка с ограничаването на действието на съдебното решение във времето

147    На 5 март 2024 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд искане за възобновяване на устната фаза на производството. В искането той посочва, че след съдебното заседание, проведено на 8 февруари 2024 г., се е запознал с прессъобщение на ЕСП от 15 февруари 2024 г., в което ЕСП отбелязва, че към 31 декември 2023 г. размерът на наличните финансови средства в ЕФП възлиза на 78 милиарда евро, докато крайното целево равнище, съответстващо на 1 % от гарантираните депозити, е 75 милиарда евро. Според жалбоподателя така в ЕФП е налице излишък от 3 милиарда евро, което имало значение при евентуално решение на Общия съд да се запази действието на обжалваното решение в случай на неговата отмяна. По отношение на институциите, които са подали жалба срещу решението, изтъквайки основание, идентично с второто основание на настоящата жалба, посоченият излишък на практика позволявал възстановяване на частта от предварителните вноски на тези институции, която надхвърля горната граница от 12,5 %, без наличните финансови средства в ЕФП да паднат под крайното целево равнище от 75 милиарда евро.

148    Съгласно член 113, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник Общият съд може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, когато главна страна е поискала това въз основа на факти от решаващо значение за решението, които тя не е могла да посочи преди приключването на устната фаза на производството.

149    В това отношение следва да се констатира, че при всички положения новият факт, изтъкнат от жалбоподателя, не е от решаващо значение за решението на Общия съд.

150    Всъщност, от една страна, както самият жалбоподател признава, посоченото в точка 147 по-горе прессъобщение на ЕСП не е от значение за преценката на законосъобразността на обжалваното решение и за произнасянето по исканията в жалбата. От друга страна, това прессъобщение не е от решаващо значение и за запазването на действието на обжалваното решение. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че сумите от предварителната вноска на жалбоподателя и от предварителните вноски на останалите институции, които са подали сходна жалба, изтъквайки същите основания като уважените при настоящото обжалване, при всички положения може да надхвърлят посочения от него размер от 3 милиарда евро.

151    Поради това следва да се отхвърли искането на жалбоподателя за възобновяване на устната фаза на производството.

 По съдебните разноски

152    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, ЕСП следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя в съответствие с искането на последния.

153    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отменя решение SRB/ES/2022/18 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 11 април 2022 г. относно изчисляването на предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) в частта, която се отнася до Hypo Vorarlberg Bank AG.

2)      Действието на решение SRB/ES/2022/18 се запазва по отношение на Hypo Vorarlberg Bank, докато не бъдат взети необходимите мерки за изпълнение на настоящото решение в разумен срок, който не може да надвишава 12 месеца, считано от датата, на която настоящото съдебно решение стане окончателно.

3)      ЕСП понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Hypo Vorarlberg Bank.

4)      Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

Корнезов De Baere Petrlík

Kecsmár Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 май 2024 година.

Секретар Председател

T. Henze, помощник-секретар      

*      Език на производството: немски.