РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

17 май 2013 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на морски маркучи — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Определяне на цените, разпределение на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Понятие за продължавано нарушение и за нарушение, което се повтаря – Погасителна давност — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Оправдани правни очаквания — Глоби — Тежест и продължителност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“

По дело T‑154/09

Manuli Rubber Industries SpA (MRI), установено в Милано (Италия), за което се явяват L. Radicati di Brozolo, M. Pappalardo и E. Marasà, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н V. Di Bucci, г‑н S. Noë и г‑н L. Prete, в качеството на представители,

ответник,

което има за предмет, като главно искане, частична отмяна на Решение C (2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39406 — Морски маркучи), доколкото това решение засяга жалбоподателя, и при условията на евентуалност — искане за отмяна или съществено намаляване на наложената му с посоченото решение глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑н M. Prek и г‑н S. Frimodt Nielsen (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа J. Weychert, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 април 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

 А – Отрасъл за производство на морски маркучи, предназначени за петрол и газ

1        Морските маркучи се използват за прехвърляне на суров или преработен петрол и други петролни продукти от съоръжения, изградени в близост до брега (например буйове, обикновено закотвени в открито море, които служат за място за швартоване на нефтени танкери, или плаващи платформи за извличане, складиране и разтоварване, които представляват системи от плаващи цистерни, използвани за извличане на петрол или газ от съседна платформа, обработка и складиране до неговото прехвърляне на нефтен танкер) на танкери и след това за разтоварване на тези продукти от плавателните съдове обратно към крайбрежните съоръжения (например буйове) или на сушата.

2        Морските маркучи се използват в близост до бреговете — тоест във водата или в близост до нея, докато промишлените или наземни маркучи се използват на сушата.

3        Всяка инсталация от морски маркучи съдържа според специфичните нужди на клиентите определен брой стандартни маркучи, специални маркучи със съединения в двата края и допълнителни приспособления като клапани, крайно предаване или плаващо устройство. В настоящия случай изразът „морски маркучи“ обхваща тези допълнителни приспособления.

4        Морските маркучи се използват от петролни компании, производители на буйове, пристанищни терминали, петролната индустрия и правителствата и се купуват или за нови проекти, или с цел подмяна.

5        Що се отнася до новите проекти, петролните терминали или другите крайни ползватели обикновено наемат инженерно дружество (наричано също „производител на първично оборудване“, „производител на оригинално оборудване (ПОО)“ или „производител на оборудване“) за изграждане или инсталиране на нови съоръжения за доставка на петрол, като системи за швартоване на единен пункт или плаващи платформи за извличане, складиране и разтоварване. За такива проекти производителят на оборудване купува цялостна инсталация от морски маркучи от производител.

6        След като морските маркучи са инсталирани, отделните части трябва да бъдат подменени в период между една до седем години. Покупките на морски маркучи за подмяна (известни също под името „сектор на резервните части“) често се извършват направо от крайните ползватели. Въпреки това в определени случаи те възлагат и централизират извършването на покупки на дъщерни или външни предприятия. Продажбите с цел подмяна представляват по-голяма част от пазара на морски маркучи в света, отколкото продажбите на нови продукти.

7        Търсенето на морски маркучи зависи до голяма степен от развитието на петролния сектор, и по-специално от добива на петрол в отдалечени от мястото на потребление райони. С течение на времето търсенето се е разраснало. То е циклично и в известна степен е свързано с развитието на цените на петрола. Търсенето започва да става значително в края на 60-те години и нараства в началото на 70-те години, особено от регионите — производители на петрол, в Персийския залив, Северно море и Северна Африка. През 80-те години се увеличава търсенето от развиващите се национални петролни предприятия в Южна Америка. В края на 90-те години търсенето се измества към Западна Африка.

8        Морските маркучи се произвеждат от предприятия, известни с производството на гуми и каучукови изделия, или от някое от техните поделения „spin-off“. Те се произвеждат по поръчка, съобразно нуждите на клиентите. Тъй като търсенето на морски маркучи е доста разпръснато в географски план, повечето от производителите на морски маркучи наемат значителен брой агенти, които предоставят, за специфични пазари, общи маркетингови услуги и предлагат продуктите си чрез публични тръжни процедури.

9        Морските маркучи се търгуват в целия свят и основните производители осъществяват действат в международен мащаб. Нормативните изисквания, приложими към морските маркучи, не се различават съществено в отделните страни и макар техническите изисквания да са различни в зависимост от околната среда и условията за използване, това все пак не се възприема като пречка за продажбата на морски маркучи в целия свят.

10      Накрая, през разглеждания в обжалваното решение период участниците в картела са продавали морски маркучи, произведени в Япония, Обединеното кралство, Италия и Франция, на крайни ползватели, както и на производители на оборудване, установени в различни държави от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Макар че повечето системи от морски маркучи имат за крайно местоназначение неевропейски региони, някои от основните производители на оборудване в света се намират в различни държави от Съюза и от ЕИП.

 Б – Представяне на жалбоподателя

11      Жалбоподателят, Manuli Rubber Industries SpA (MRI), е дружество, което осъществява дейност в областта на проектирането, производството и дистрибуцията в целия свят на машини и на системи и компоненти от каучук/метал за превоз на течности, предназначени за морски/петролни приложения, и на хидравлични системи под високо налягане.

12      Жалбоподателят е водещото дружество в групата Manuli. Седалището му е в Милано (Италия).

13      На 2 декември 1984 г. Manuli основава Uniroyal Manuli (USA) Inc., със седалище в Делауеър (Съединени американски щати), притежавано изцяло от MRI. Впоследствие това дружество е наименувано Uniroyal Manuli Rubber (USA) Inc. през 1986 г., Manuli Rubber Industries (USA) Inc. през 1990 г., а след това — Manuli Oil & Marine (USA) Inc. (наричано по-нататък „MOM“) през 1997 г. Дружеството е прекратено с ликвидация на 31 декември 2006 г.

14      След създаването на MOM продажбите и търговията с морските маркучи на MRI в международен мащаб се водят от MOM.

15      [поверително](1).

16      [поверително].

17      [поверително].

18      През януари 2006 г. отрасълът за производство на морски маркучи е поставен под ръководството на групата от предприятия Ingénierie и MOM се отчита на нейния ръководител.

19      На 1 януари 2007 г., след ликвидацията на MOM, оперативната дейност във връзка с морските маркучи е поета от MRI.

 В – Административно производство

20      След започване на разследване от министерство на правосъдието на Съединените щати и органите за защита на конкуренцията на Япония и Обединеното кралство за подобни факти, [поверително], на основание програмата за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, предвидена в Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3) (наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството“), на 20 декември 2006 г. подава пред Комисията на Европейските общности заявление за освобождаване от глоба, като разкрива съществуването на картел на пазара на морски маркучи.

21      Тогава Комисията започва разследване за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП и провежда на 2 май 2007 г. редица проверки на Parker ITR, на други засегнати производители, както и на [поверително] и на г‑н W.

22      MRI, Parker ITR и Bridgestone подават пред Комисията, съответно на 4 май, 17 юли и 7 декември 2007 г., заявления за освобождаване от глоба.

23      На 28 април 2008 г. Комисията приема изложение на възраженията, което между 29 април и 1 май 2008 г. съобщава на различните засегнати дружества.

24      Всички засегнати дружества са отговорили на изложението на възраженията в предоставения срок и са поискали, с изключение на [поверително]/DOM, ContiTech AG и Continental AG, да изразят становище по време на изслушване, което е проведено на 23 юли 2008 г.

 Г – Обжалваното решение

25      На 28 януари 2009 г. Комисията приема Решение C (2009) 428 окончателен от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39406 — Морски маркучи) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). По същество от обжалваното решение следва, че:

–        то е адресирано до единадесет дружества, сред които е жалбоподателят,

–        посочените в обжалваното решение дружества са участвали, при различни условия понякога, в едно-единствено комплексно нарушение, имащо за предмет:

–        разпределение на тръжни процедури,

–        определяне на цени,

–        определяне на квоти,

–        определяне на условия за продажба,

–        географско разпределение на пазара,

–        обмен на чувствителна информация относно цените, обема на продажбите и тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки,

–        картелът съществува поне от 1 април 1986 г. (въпреки че е вероятно той да датира от началото на 70-те години) и се разпада на 2 май 2007 г.,

–        от 13 май 1997 г. до 11 юни 1999 г. за някои дружества, до 21 юни 1999 г. за други дружества и до 9 май 2000 г. за MRI картелът ограничава дейността си и настъпват разногласия между неговите членове, но според Комисията това не води до реално прекъсване на нарушението; всъщност организираната структура на картела е напълно възстановена от юни 1999 г. при същите условия и със същите участници, с изключение на жалбоподателя, който напълно възстановява участието си в картела на 9 юни 2000 г.; поради това може да се приеме, че производителите са осъществили едно-единствено продължавано нарушение през периода от 1 април 1986 г. до 2 май 2007 г., или най-малкото, ако трябва въпреки всичко да се приеме, че е имало прекъсване — едно-единствено нарушение, което се повтаря; периодът от 13 май 1997 г. до 9 юни 2000 г., що се отнася до жалбоподателя, обаче не е взет предвид при изчисляване на глобата, с оглед на ограничения брой доказателства за нарушение в този период,

–        участието на жалбоподателя в нарушението е прието за периодите от 1 април 1986 г. до 1 август 1992 г. и от 3 септември 1996 г. до 2 май 2007 г.,

–        съгласно критериите, предвидени в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките“), основният размер на глобата, която следва да се наложи на всяко от дружествата, е определен, както следва:

–        Комисията използва като база средната годишна стойност на световните продажби на всяко от дружествата през периода 2004—2006 г., с изключение на Yokohama Rubber, за което взема периода 2003—2005 г.; в това отношение Комисията приема продажбите, фактурирани на купувачи, установени в ЕИП,

–        тя определя релевантните продажби на всяко едно от тях, като прилага техния дял от световния пазар към съвкупните продажби в рамките на ЕИП, в съответствие с точка 18 от Насоките,

–        приема 25 % от последната стойност (вместо предвидения в Насоките максимум от 30 %), като взема предвид тежестта на нарушението,

–        умножава така получената стойност по броя на годините на участие на всяко дружество в нарушението,

–        накрая, съгласно точка 25 от Насоките приема допълнителна сума, равна на 25 % от релевантните продажби с възпираща цел,

–        по-нататък, Комисията приема утежняващи обстоятелства по отношение на Parker ITR и Bridgestone и отхвърля наличието на всякакви смекчаващи обстоятелства за останалите дружества,

–        накрая, въз основа на Известието относно сътрудничеството Комисията намалява глобата на [поверително] (100 %) и на MRI (30 %), но отхвърля заявленията за намаляване, подадени от Bridgestone и Parker ITR.

26      [поверително].

27      В полза на MRI не е прието никакво смекчаващо обстоятелство.

28      Същевременно му е предоставено намаление на глобата с 30 % съгласно Известието относно сътрудничеството, като по този начин размерът на наложената му глоба е сведен до 4 900 000 EUR.

 Производство и искания на страните

29      На 10 април 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

30      Поради това че член на първи състав е бил възпрепятстван да заседава, председателят на Общия съд на основание член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд е определил друг съдия за попълване на състава.

31      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поканва страните да представят някои документи и им поставя писмено въпроси. Страните изпълняват това искане.

32      С писмо от 25 април 2012 г. жалбоподателят подава искане за провеждане на съдебното заседание при закрити врати.

33      Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, поставени устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от 26 април 2012 г.

34      Жалбоподателят оттегля искането си за разглеждане на делото при закрити врати по този повод.

35      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        като главно искане:

–        да отмени член 1 от обжалваното решение в частта, в която се обявява, че той е участвал в извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на пазара за производство на морски маркучи от 1 април 1986 г. до 1 август 1992 г. и от 3 септември 1996 г. до 2 май 2007 г., по-специално за периода от 3 септември 1996 г. до 9 май 2000 г.,

–        да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, с която му налага глоба от 4 900 000 EUR,

–        да отхвърли всички насрещни възражения и искания,

–        при условията на евентуалност:

–        да намали на основание член 229 ЕО наложената му с член 2 от обжалваното решение глоба от 4 900 000 EUR,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

36      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 А – По искането за отмяна

37      Жалбоподателят посочва три правни основания в подкрепа на жалбата си за отмяна.

38      Първото правно основание е изведено от грешка в квалификацията на нарушението и от нарушение на член 253 ЕО.

39      Второто правно основание е изведено от различни грешки в преценката при определянето на продължителността на нарушението, както и от нарушение на членове 81 ЕО и 253 ЕО, и на член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (OB L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

40      То се подразделя на шест части, изведени съответно от грешки в преценката на възприетите от Комисията доказателства (първа част), от това, че тя не е представила дължимо доказателство (втора част), от това, че жалбоподателят е представил доказателства за противното и друго правдоподобно обяснение (трета част), от нарушение на принципа за равно третиране и от липса на мотиви, поради грешки в преценката при съпоставката на поведението на MRI в периода от септември 1996 г. до май 1997 г. и поведението му в периода от май 1997 г. до май 2000 г. (четвърта част), от това, че е следвало да се съобрази погасяването по давност на отделните индивидуални нарушения, извършени евентуално в периода 1996—2000 г. (пета част) и от това, че използването на предоставените от MRI документи в рамките на програмата за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, за да се установи наличието на нарушение за периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г., противоречи на Известието относно сътрудничеството и нарушава неговите оправдани правни очаквания (шеста част).

41      Третото правно основание се подразделя на пет части, изведени съответно от грешка в преценката относно тежестта на нарушението и от нарушаването на принципа за равно третиране (първа част), от грешка при изчисляването на глобата в зависимост от продължителността на нарушението и от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания (втора част), от погрешно увеличаване на глобата с възпираща цел и от нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на равно третиране (трета част), от неправилно отхвърляне на смекчаващите обстоятелства и от нарушение на задължението за мотивиране (четвърта част) и от недостатъчно намаляване на глобата заради сътрудничество във връзка с програмата за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер (пета част).

42      Първото правно основание следва да се разгледа заедно с шестте части на второто основание.

 Б – По първото правно основание, изведено от грешка в квалификацията на нарушението и от нарушение на член 253 ЕО и по второто правно основание, изведено от явни грешки в преценката при определянето на продължителността на нарушението, от нарушение на членове 81 ЕО и 253 ЕО и на член 2 от Регламент № 1/2003

1.     Обжалваното решение

43      Що се отнася до първото правно основание, от съображение 412 от обжалваното решение следва по същество, че Комисията е приела, че MRI е прекъснало участието си в картела между 1 август 1992 г. и 3 септември 1996 г., че погасителната давност може да се приложи за периода на нарушение, считано от 1 април 1986 г. до 1 август 1992 г., и че е решила поради това да не му налага глоба за този период. Освен това от член 1 от обжалваното решение следва, че Комисията е приела, че между 1 април 1986 г. и 2 май 2007 г. е било извършено едно продължавано нарушение, в което MRI е участвало от 1 април 1986 г. до 1 август 1992 г. и от 3 септември 1996 г. до 2 май 2007 г., а от съображения 187, 201—208 и 446—448 от обжалваното решение следва, че възприетият от Комисията период на нарушение за целите на изчисляването на глобата тече от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г. и от 9 май 2000 г. до 2 май 2007 г., като периодът от 13 май 1997 г. до 9 май 2000 г. е счетен, доколкото засяга жалбоподателя, за период на снижена активност на картела, за който не следва да се налага глоба.

44      Що се отнася до второто правно основание, от съображения 141—147 от обжалваното решение е видно, че Комисията, като се основава на различни документи, сред които и някои вътрешни бележки, представени от MRI във връзка със заявлението му за освобождаване от глоба (съображения 143—145 от обжалваното решение) приема, че то се е присъединило активно към картела, считано от 3 септември 1996 г.

45      Съображения 148—187 от обжалваното решение излагат впрочем доказателствата, сред които редица представени от MRI документи във връзка със заявлението му за освобождаване от глоба, на които Комисията се позовава, за да приеме, че между 13 май 1997 г. и май 1999 г. картелът е бил в период на ограничена дейност, през който са поддържани контакти, с участие на жалбоподателя, чийто предмет е било именно възобновяването на картела и договарянето на условия за участие на отделните му членове. Комисията въпреки това счита, че предвид ограничения характер на дейността на членовете на картела не следва да им бъде налагана никаква глоба за този период, продължил, що се отнася до MRI, до 9 май 2000 г. (съображение 447 от обжалваното решение).

46      Съображения 289—307 от обжалваното решение излагат по-нататък причините, поради които Комисията приема, че нарушението е било продължавано или, при условията на евентуалност, повтарящо се, въпреки че смята, че картелът е имал снижена активност между 13 май 1997 г. и май 1999 г. и че няма основание за налагане на глоба за този период.

47      Съображения 480—488 от обжалваното решение излагат накрая причините, поради които Комисията приема да намали глобата на MRI с 30 % на основание Известието относно сътрудничеството, но отхвърля доводите на същото, целящи да не бъдат използвани срещу него, съгласно параграф 26 от това известие, доказателствата, които то е предоставило на Комисията за периода 1996—1997 г.

2.     Доводи на страните

 а) По първото правно основание

48      Жалбоподателят счита по същество, че след като Комисията приема, на първо място, че той се е оттеглил от картела между 1 август 1992 г. и 3 септември 1996 г., на второ място, че става въпрос за действително прекъсване, а не за спиране на участието му в картела, в смисъла, в който съдебната практика разграничава тези две понятия (съображения 129, 130 и 402 от обжалваното решение), и на трето място, че при това положение то е трябвало да се ползва от разпоредбите относно погасяването по давност за периода преди 1992 г. (съображение 412 от обжалваното решение) и поради това този период не трябва да бъде вземан предвид при определянето на размера на глобата, Комисията не може едновременно с това да реши, че той е участвал в комплексно и продължавано нарушение от 1 април 1986 г. до 2 май 2007 г., което би противоречало на разпоредбите на член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Следователно периодът след възстанояването на участието му в картела не може да се счита за ново нарушение, различно от предходното.

49      Жалбоподателят оспорва впрочем по същество, че погасяването по давност му е било признато „по дискреционен начин“ от Комисията, както тя твърди (съображение 412 от обжалваното решение).

50      Освен това според него този мотив е противоречив и непълен.

51      Жалбоподателят счита и че предвид това прекъсване на участието му в картела неговото положение не може да се сравнява с това на останалите членове на картела.

52      Комисията оспорва тези твърдения и поддържа, че не е задължена да установи погасяването по давност и че поради това се е ограничила само да отбележи, че то може да се приложи („may apply“).

 б) По второто правно основание

 По първата част

53      Жалбоподателят поддържа, че за да стигне до заключението за неговото участие през периода 1996—2000 г., Комисията се основава на някои документи, които разкриват осъществените между него и конкурентите му контакти, които сочели, че „в края на 1996 г. [той] е започнал отново да координира някои оферти за морски маркучи с участници в картела“ (съображение 141 от обжалваното решение) и че в този период „е извлякъл полза от изчерпателната информация за пазара, обменена с цел да контролира договорите за възлагане на поръчки сред участниците в картела“ (съображение 147 от обжалваното решение).

54      Според него обаче по същество доказателствата, на които се основава Комисията [поверително], не позволяват да се направи такъв извод и той оспорва както прочита, така и тълкуването, което тя прави на посочените доказателства, дори да се предположи, че Комисията би могла валидно да се позове на доказателствата, които самият той ѝ е предоставил в рамките на освобождаването от глоба, за да приеме наличието на негово участие в картела, що се отнася до периода от 3 септември 1996 г. до 3 май 1997 г., период, който е взет предвид при определянето на размера на наложената му глоба.

55      Комисията оспорва тези аргументи и уточнява, че жалбоподателят многократно признава в писмените си изявления, че между 1997 г. и 2000 г. е имал многобройни забранени контакти с конкурентите си, макар да се опитва да минимизира техния обхват и значение.

 По втората част

56      Жалбоподателят изтъква по същество, че представените от Комисията доказателства не са достатъчни, за да се докаже, че той е участвал ex novo в общ план през разглеждания период. Според него обаче Комисията следва да докаже, че той е участвал в ново нарушение, при положение че е бил напълно излязъл от картела през 1992 г. и че нарушението за периода преди 1992 г. е било погасено по давност. Следователно Комисията не може да се задоволи с индиции, въз основа на които презумира продължаването на неговото участие. Тя обаче сторила именно това, като неправилно се опряла на тезата, че нарушението е продължавало от 1986 г.

57      Освен това жалбоподателят счита, че във всички случаи събраните от Комисията индиции доказват изричния му отказ да отговори положително на предложенията за сътрудничество от останалите участници в картела.

58      Комисията оспорва тези доводи.

 По третата част

59      Първо, жалбоподателят, от една страна, оспорва по същество, че не е успял да предостави правдоподобно обяснение, различно от участие в тайното споразумение за изтъкнатите от Комисията доказателства (съображение 142 от обжалваното решение), и от друга страна, се противопоставя на тезата на Комисията, че нарушението може да бъде изведено от обикновени презумпции, щом като са били доказани незаконни обмен на информация и контакти с конкурентите, в резултат на което върху предприятието е тежестта да посочи друго правдоподобно обяснение (съображение 262 от обжалваното решение).

60      Действително жалбоподателят счита, че е предоставил друго обяснение, което е не само правдоподобно, но и подкрепено от различни доказателства — първото устно изслушване на [поверително], — което позволявало да се счита, че той не е участвал в картела между 3 септември1986 г. и 9 май 2000 г. и че се е включил отново в него едва от тази дата.

61      В това отношение той изтъква, че документите, посочени от Комисията в обжалваното решение, показват, че контактите, които са били осъществени, са били в действителност резултат от опитите на другите предприятия да го убедят да влезе в картела и свидетелстват за стратегията на един от неговите ръководители, състояща се в това „привидно да демонстрира неопределена склонност към сътрудничество с конкурентите“, за да не ги предизвика да упражняват съгласувани действия по бойкот, които биха могли да се окажат опасни за него, като упражнените от Dunlop и Bridgestone, продължавайки същевременно да действа на пазара по самостоятелен и дори настъпателен начин спрямо конкуренцията.

62      Второ, жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията погрешно е пренебрегнала различни документи, подкрепящи това обяснение, и е отрекла доказателствената им стойност.

63      Жалбоподателят счита в това отношение, че Комисията, признавайки, че въпросните документи „потвърждават […], че [той] не е бил част от формалната клубна структура преди тази дата [9 май 2000 г.]“, поддържа въпреки това, че те „не противоречат на извода […], че [той] е продължил да поддържа някои незаконни контакти с останалите членове на картела и е бил запознат от тях с осъществяваното сътрудничество“, и че тези контакти се отнасят до „сътрудничество на пазара на морски маркучи“, поради което приема, че той е бил част от картела и през периода между 1997 г. и 9 май 2000 г. (съображения 146, 209 и 210 от обжалваното решение).

64      Жалбоподателят счита, че по този начин Комисията явно се позовава на съдебната практика, според която фактът, че всеки от участниците в картела е играл присъщата си роля, възприемайки поведение, което съдържа само някои от съставните елементи на нарушението, не изключва отговорността на всяко от предприятията за цялото нарушение, включително действията на други участници (съображения 284—288 от обжалваното решение).

65      Той счита обаче, че тази съдебна практика не може да бъде приложена в настоящия случай, тъй като тя засяга доказването на участието в картел от страна на предприятията, чието присъствие на събранията, предназначени за сключване на антиконкурентни споразумения, е установено и които не са изразили несъгласие спрямо въпросния картел.

66      Действително е безспорно, че той е излязъл от картела през 1992 г. и поради това осъществените контакти между 1996 г. и 2000 г. би трябвало да се преценяват в зависимост от годността им да докажат присъединяването ex novo към общ план.

67      Затова Комисията не можела да се задоволи с обикновени презумпции.

68      В допълнение жалбоподателят изтъква, че съгласно съдебната практика не е достатъчно Комисията, за да докаже присъединяването му към общия план, изпълняван от другите участници в картела, да установи, че той е знаел за съществуването на картела или че е преследвал общата цел да се ограничи конкуренцията на пазара на морски маркучи — което той отрича във всички случаи, — а трябва също така да установи, че неговото поведение е било „тясно свързано“ с осъществяването на „съвкупността от антиконкурентните действия, желани от авторите им, в рамките на глобален план с една-единствена цел“. Според жалбоподателя обаче документите, на които се основава Комисията, доказват в действителност не само че жалбоподателят не е имал никакво намерение да се присъединява към общия план, изпълняван от останалите производители, но и че е предпочитал да действа по противоположен начин, като, разбираемо, в същото време се е стремял да избегне наказателни мерки от страна на неговите конкуренти, предвид това, че последните са могли да действат по съгласуван начин, за да го изключат от пазара или да му причинят сериозни вреди.

69      Жалбоподателят счита впрочем по същество, че в противоречие с практиката на Съда Комисията не е взела предвид факта, че за да прецени действителното участие на едно предприятие в картела, определящо е съзнанието, което имат останалите членове на картела, за принадлежността или за липсата на принадлежност на въпросното предприятие към картела. Той обаче счита, че е доказал, че в контактите си с конкурентите, дължащи се на тяхната инициатива, той винаги изрично е отказвал на всяко предложение за сътрудничество, освен хипотетично и за в бъдеще, и че самите му конкуренти са имали ясното впечатление, че той е бил фактически извън съвместния им план.

70      Накрая, той оспорва, че доказателствата, които представя, имат по-малка доказателствена стойност от тези на Комисията, и счита, че разграничението, което Комисията извършва между формалната клубна структура и външното за тази структура участие, е неправилно, тъй като това разграничение не е съществувало за членовете на клуба, които са познавали само формалната структура. Именно по тази причина останалите членове на клуба според него са считали, че той е извън него.

71      Комисията оспорва тези твърдения.

 По четвъртата част

72      Жалбоподателят изтъква, че Комисията е приела, че за периода от 13 май 1997 г. до 9 май 2000 г. той не е следвало да бъде санкциониран, предвид факта, че тежестта и интензитетът на картела са били по-слаби. Поради това тя го е санкционирала само за периода 1996—1997 г. Според жалбоподателя обаче поведението му не се е променило от 1996 г. до 2000 г., което според него е видно от документите, които е изброил по-рано във връзка с второто правно основание, тъй като доказателствата за периода между септември 1996 г. и май 1997 г. не са по-решаващи от отнасящите се за периода от май 1997 г. до юни 1999 г. Следователно никаква санкция не е трябвало да се налага за периода между септември 1996 г. и май 1997 г.

73      Освен това той счита, че непоследователността на мотивите и изводите на Комисията се доказва от факта, че за разлика от останалите предприятия, той не е бил санкциониран за периода от юни 1999 г. до май 2000 г., тъй като участието му в картела не е счетено за сериозно, докато останалите предприятия са били санкционирани за този период.

74      Комисията оспорва тези твърдения.

 По петата част

75      Първо, жалбоподателят поддържа, че независимо от квалификацията на картела като споразумение или като съгласувана практика, контактите и обменът на информация, осъществени между него и конкурентите му в периода 1996—2000 г. са се развили извън механизма на картела, в който са участвали другите предприятия.

76      Според него дори тези действия да могат да съставляват нарушение на член 81 ЕО, те са от естество и с тежест, различни от участието в картела, щом като не са свързани с неговата единствена цел, а освен това Комисията не е успяла да докаже противното.

77      Следователно тези действия би трябвало да се считат най-много за отделни и различни епизоди на нарушения на член 81 ЕО и да се преценяват отделно както от нарушението, извършено от жалбоподателя от 1986 г. до 1992 г., така и от новото му присъединяване към картела, считано от 2000 г.

78      От това според него следва, че щом като не са част от едно-единствено продължавано нарушение или нарушение, което се повтаря, дори да се приемат за доказани, тези нарушения са били довършени в самия момент на извършването им. Тъй като от момента, в който са били извършени, до момента на преследването им от Комисията са минали повече от пет години, при всички положения те са погасени по давност съгласно член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003.

79      Второ, жалбоподателят изтъква, че като се вземе предвид фактът, че прекъсването между деянията, извършени до 1992 г., и деянията, извършени, считано от 2000 г., е продължило осем години, тези деяния не биха могли да се считат за достатъчно близки във времето, за да докажат, че картелът е бил непрекъснат.

80      Същото би било впрочем дори продължителността на прекъсването да беше само четири години (1992—1996).

81      Трето, жалбоподателят изтъква, че при всички случаи той е прекратил участието си в картела през 1992 г. и поради това става въпрос за прекъсване, а не за спиране на участието му, което впрочем било признато от Комисията, която е приела, че фактите, настъпили преди 1992 г., са погасени по давност.

82      Четвърто, от това следва, че тъй като е приела, че прекъсването от 1992 г. може да доведе до погасяване по давност, Комисията не е могла да остави този въпрос отворен и да твърди, че липсата на санкция за предходния период е единствено плод на дискреционната ѝ власт. Резултатът от това е липсата на мотиви, от които зависи квалификацията на нарушението.

83      Накрая, на пето място, жалбоподателят поддържа, че Комисията не е представила каквото и да било доказателство, установяващо, че той е възприел някое от поведенията, които според обжалваното решение (съображение 300) доказвали продължаването на картела между 1996—1997 г. и 2000 г.

84      Той изтъква, че не е участвал в нито едно събрание с останалите членове на картела, че не е предоставял никаква информация на координатора относно предстоящи тръжни процедури, че не е участвал в обсъждания по предложенията за определяне на шампиони съгласно твърдяните глобални споразумения и че не му е била наложена никаква санкция за неспазване на твърдяни предходни споразумения.

85      Следователно Комисията не била доказала, че жалбоподателят се е присъединил отново към картела, дори в ограничен обхват, през периода 1996—2000 г.

86      Комисията оспорва тези твърдения.

 По шестата част

87      Жалбоподателят твърди, че всички доказателства — с изключение на едно, а именно [поверително], — използвани от Комисията за доказване на вината му в периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г., и след това при определянето на размера на наложената му глоба, са били представени от самия него в рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

88      Жалбоподателят уточнява, че Комисията по този начин е удължила значително продължителността на нарушението, което се изразява в сериозно увеличение на глобата (съображения 243 и 448 от обжалваното решение).

89      Жалбоподателят добавя, че е сътрудничил на административното разследване, тъй като е считал, че това не може да му навреди. Резултатът от това сътрудничество обаче според него е бил използван от Комисията, за да го обвини, въпреки че тя не е разполагала с никакви доказателства за спорния период, преди жалбоподателят да ѝ ги предостави. По този начин Комисията била нарушила неговите легитимни правни очаквания.

90      Освен това той оспорва тълкуването на Комисията, че намаляването на глобата и частичното освобождаване не можели да се кумулират при прилагането на Известието относно сътрудничеството.

91      Според Комисията доводите на жалбоподателя засягат в действителност определянето на размера на глобата, а не оспорването на нарушението.

92      По-нататък тя изтъква, че предоставените в рамките на Известието относно сътрудничеството документи могат винаги да бъдат използвани от нея, за да установи нарушение.

93      Комисията твърди, че жалбоподателят е бил възнаграден за сътрудничеството си с намаление на глобата с 30 %, което в абсолютни стойности несъмнено е по-голямо от намалението, което би последвало от евентуално частично освобождаване. В системата на Известието относно сътрудничеството обаче двете предимства не могат да бъдат кумулирани.

94      Освен това според нея точка 26 от Известието относно сътрудничеството гласи единствено че по отношение на първото предприятие, което може да се възползва от намаление на глобата, „решаващите доказателства“ (по смисъла на точка 25 от това Известие, тоест които няма нужда да бъдат подкрепяни в случай на оспорване), служещи да „установят допълнителните факти, които увеличават тежестта или продължителността на нарушението“ няма да бъдат използвани за определяне на размера на глобата, която следва да бъде наложена на това предприятие.

95      Макар че представените от жалбоподателя доказателства са несъмнено важни за подкрепяне на доказателствата, получени по заявлението за освобождаване от глоба, подадено от [поверително], и при проверките на място, извършени на 2 май 2007 г., това според Комисията все пак не е достатъчно, за да се изпълнят условията, посочени в точка 26 от Известието относно сътрудничеството, която изисква доказателствата, позволяващи да се „установят допълнителните факти, които увеличават тежестта или продължителността на нарушението“, и то на нарушението в неговата цялост, подчертава Комисията, а не само предвид едно или повече участващи предприятия, взети изолирано.

96      Комисията счита, че целта на тази разпоредба е наистина да ѝ открие възможността да предостави частично освобождаване на предприятието, което представя нови доказателства, позволяващи да се увеличи тежестта или продължителността на нарушение, за което тя вече е знаела и във връзка с което вече е предоставила пълно освобождаване на друго участващо предприятие. За сметка на това предприятие, което само е подобрило знанията, които тя вече е имала за определен период или за определен аспект на нарушението, не може да се ползва от него дори когато неговото сътрудничество позволява да се установи по-добре собственото му участие в картела.

97      Според Комисията обаче представените от жалбоподателя доказателства не са позволили да се установи нито по-голяма тежест, нито по-голяма продължителност на нарушението, за което Комисията вече е знаела.

98      Накрая, Комисията счита, че жалбоподателят не я е информирал за нови факти и относно участието му в картела през периода 1996—1997 г. Действително, [поверително] — което потвърждава, че двете предприятия са съгласни на жалбоподателя да се възложи лот от тръжната процедура и което доказва недвусмислено сътрудничеството на MRI в незаконната дейност от този момент — е било открито при проверките от 2 май 2007 г. и следователно Комисията вече е разполагала с него, когато MRI е подало заявлението за освобождаване от 4 май 2007 г.

99      При това положение тя моли шестата част на второто правно основание да бъде отхвърлена.

3.     Преценка на Общия съд

 а) Припомняне на принципите за доказателствената тежест

100    Според постоянната съдебна практика в областта на доказателствената тежест, от една страна, задача на страната или на органа, който твърди, че е налице нарушение на конкурентното право, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен фактите, съставляващи нарушение, и от друга страна, предприятието, което се стреми да се ползва от способ за защита срещу констатацията за нарушение, трябва да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, така че тогава посоченият орган трябва да прибегне към други доказателства (Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 50; вж. в този смисъл и Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58 и Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 78). Продължителността на нарушението е съставомерен елемент на понятието за нарушение по член 81, параграф 1 ЕО, елемент, доказателствената тежест за който е главно върху Комисията (Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 79 и Решение на Общия съд по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, посочено по-горе, точка 51).

101    Това разпределение на тежестта на доказване обаче би могло да варира, доколкото фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да са от естество да задължат другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което може да се заключи, че доказателството е представено (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 100 по-горе, точка 79 и Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 100 по-горе, точка 53).

102    Що се отнася до доказателствата, които Комисията може да възприеме, принципът, който има предимство в конкурентното право, е този на свободата при събиране на доказателствата (Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 63 и Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 273). Тъй като забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, действително в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно, най-често в трета държава, и свързаната с тях документация е сведена до минимум. Дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, като например протоколи от събрание, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушение на конкурентното право (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 100 по-горе, точки 55—57). Тези улики и съвпадения позволяват да се установят не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и периодът на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на конкурентното право (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 166).

103    В това отношение Комисията трябва да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точки 43 и 72 и цитираната съдебна практика, както и Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 217). Не е необходимо обаче всяко от представените от Комисията доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Всъщност е достатъчно съвкупността от индиции, наведени от институцията (вж. точка 102 по-горе), преценена общо, да отговаря на това изискване (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 102 по-горе, точка 180 и Groupe Danone/Комисия, посочено по-горе, точка 218; вж. в този смисъл и Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, известно като „PVC II“, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 768—778, и по-специално точка 777). По отношение на продължителността на нарушението съдебната практика изисква при липсата на доказателства, които могат да установят пряко продължителността на едно нарушение, Комисията да се основава поне на доказателства, свързани с достатъчно близки във времето факти, така че да може да се приеме в разумна степен, че това нарушение е продължавало по непрекъснат начин между две конкретни дати (Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 102 по-горе, точка 169, Решение по дело Dunlop Slazenger/Комисия, точка 100 по-горе, точка 79 и Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 100 по-горе, точка 51).

104    Що се отнася до доказателствената стойност, която следва да се придаде на отделните доказателства, следва да се подчертае, че единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност (Решение по дело Dalmine/Комисия, точка 102 по-горе, точка 63; вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точка 84 и цитираната съдебна практика, Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 102 по-горе, точка 273). Според общоприложимите правила относно доказателствата достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от съдържанието му (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 1053, заключението на съдия Vesterdorf, изпълняващ функциите на генерален адвокат, по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, по което е постановено Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г., Recueil, стр. II‑867, II‑869 и II‑956). По-конкретно следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Ensidesa/Комисия, T‑157/94, Recueil, стр. II‑707, точка 312) или от пряк свидетел на тези факти (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 102 по-горе, точка 207). Документите, от които е видно, че са осъществени контакти между няколко предприятия и че тези предприятия са преследвали именно целта да се отстрани предварително несигурността, свързана с бъдещото поведение на конкурентите им, доказват в достатъчна степен наличието на съгласувана практика (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точки 175 и 179). Освен това изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering/Комисия, точка 102 по-горе, точки 207, 211 и 212).

105    Освен това в съдебната практика се приема трайно, че съобщаването на сведения на конкуренти с цел да се подготви антиконкурентно споразумение е достатъчно да докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО (Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Tréfilunion/Комисия, T‑148/89, Recueil, стр. II‑1063, точка 82 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 178).

106    Накрая следва да се припомни, че ролята на съда, сезиран с жалба за отмяна, подадена на основание член 230 ЕО и насочена срещу решение на Комисията, с което се установява нарушение на конкурентното право и се налагат глоби на адресатите му, се състои в това да прецени дали доказателствата и другите обстоятелства, посочени от Комисията в нейното решение, са достатъчни, за да се установи наличието на нарушение (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 102 по-горе, точки 174 и 175; вж. в този смисъл и Решение по дело „PVC II“, точка 103 по-горе, точка 891). Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на адресатите на решението, така че съдът не може да направи извод, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 102 по-горе, точка 177 и Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 103 по-горе, точка 215). Всъщност в последната хипотеза е необходимо да се вземе предвид принципът за презумпцията за невиновност, който произтича по-специално от член 6, алинея 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и е част от основните права, които съгласно практиката на Съда, препотвърдена впрочем и в преамбюла на Единния европейски акт и в член 6, параграф 2 ЕС, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1), са защитени в правния ред на Съюза. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и строгостта на свързаните с тях санкции, принципът за презумпцията за невиновност се прилага именно в процедурите относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150, Решение на Съда по дело Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точки 175 и 176 и Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 103 по-горе, точка 216).

107    Наличието на нарушение трябва да се прецени единствено в зависимост от доказателствата, събрани от Комисията в решението, с което се установява посоченото нарушение, поради което единственият релевантен въпрос е дали по същество доказателството за нарушението е било събрано предвид тези доказателствени елементи (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 104 по-горе, точка 726).

108    Накрая, изискваните в член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на обяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕС следва да се преценява с оглед не само на техния текст, но и на контекста им, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63, Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия, C‑301/96, Recueil, стр. I‑9919, точка 87 и Решение на Съда от 22 юни 2004 г. по дело Португалия/Комисия, C‑42/01, Recueil, стр. I‑6079, точка 66).

109    Горепосочената съдебна практика се прилага по аналогия към член 53 от Споразумението за ЕИП и към решенията на Комисията, приети въз основа на този член.

110    Именно от гледна точка на правилата, изложени в точки 100—109 по-горе, следва да се провери дали в обжалваното решение Комисията е посочила достатъчно достоверни, точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове в рамките на цялостна оценка и след преглед на обясненията или алтернативните обяснения, предоставени от жалбоподателя, твърдото убеждение, че жалбоподателят се е включил отново в картела, считано от 3 септември 1996 г., и до каква степен е участвал в нарушението между тази дата и 9 май 2000 г., доколкото той не отрича участието си в нарушението нито за предходния период, 1986—1992 г., нито за последващия период, от 9 май 2000 г. до 2 май 2007 г.

 б) По участието на жалбоподателя в нарушението между 3 септември 1996 г. и 9 май 2000 г.

111    Доводите на жалбоподателя предполагат разграничаването на два периода: от една страна, периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г., за който му е наложена глоба и за който той оспорва по същество, че Комисията се е позовала по отношение на него на доказателствата, които той ѝ е предоставил и които ѝ позволяват да приеме, че нарушението е продължило до 13 май 1997 г., и от друга страна, периода от 13 май 1997 г. до 9 май 2000 г. (наричан по-нататък „междинен период“), за който не му е наложена глоба от Комисията и във връзка с който жалбоподателят твърди по същество, че възприетите от Комисията доказателства по отношение на него доказват само намерението му да остави у останалите членове на картела впечатление за известна готовност да обсъжда, но с цел да ги заблуди и да избегне наказателни мерки от тяхна страна, а не неговото включване в картела, дори през този период на ограничени действия.

 По периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г.

112    В това отношение следва да се разгледа най-напред шестата част от второто правно основание.

113    Действително следва да се прецени дали жалбоподателят основателно изтъква, че предвид обхвата на точка 26, последна алинея от Известието относно сътрудничеството, за периода от 3 септември 1996 г. до 3 май 1997 г. Комисията не може да използва срещу него доказателствата, които той самият ѝ е предоставил във връзка със заявлението си за освобождаване.

–       По обхвата на точка 26 от Известието относно сътрудничеството

114    Член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 гласи, че при определянето на размера на глобата се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.

115    От постоянната съдебна практика освен това е видно, че в границите, предвидени от Регламент № 1/2003, Комисията разполага с широко право на преценка при упражняването на правомощието си да налага такива глоби (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 172 и Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Recueil, стр. I‑8681, точка 123). Това правомощие обаче е ограничено; действително, когато Комисията приема насоки, целящи да уточнят при спазване на Договора критериите, които тя смята да прилага при упражняване на правото си на преценка, от това следва самоограничаване на това право, тъй като тя трябва да се съобразява с насочващите правила, които си е наложила (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, Сборник, стр. I‑5361, точка 95 и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, T‑73/04, Recueil, стр. II‑2661, точка 192 и цитираната съдебна практика). Тя не може да се отклони от тях в конкретен случай, без да изложи основания, съвместими с принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 209).

116    Именно в тези рамки следва да се разглеждат точки 23—26 от Известието относно сътрудничеството, които гласят:

„(23) Предприятия, разкрили своето участие в твърдян картел, засягащ Общността, които не отговарят на условията по раздел II по-горе, могат да се възползват от възможността за намаляване на глобите, които иначе следва да бъдат наложени.

(24) За да бъде допуснато до тази възможност, предприятието трябва да предостави на Комисията доказателства за твърдяното нарушение, които представляват съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага, както и да изпълни кумулативните условия, определени в точка 12, от буква а) до буква в) по-горе.

(25) Понятието „добавена стойност“ се отнася за степента, в която предоставените доказателства поради самата си същност и/или степен на подробност засилват способността на Комисията да докаже твърдения картел. При оценката си Комисията по принцип ще счита, че писмени доказателства, произхождащи от времето, за което се отнасят фактите, имат по-голяма стойност от доказателствата, създадени впоследствие. Уличаващите доказателства, които са пряко относими към разглежданите факти, по принцип ще се считат за по-ценни от тези, които имат само косвена относимост. Подобно на това степента, в която е необходимо дадени доказателства да бъдат потвърдени от други източници, за да бъдат използвани срещу други предприятия, участници в производството, има значение за стойността на тези доказателства и съответно безспорните доказателства ще се считат за по-ценни в сравнение с доказателства като изявления, които трябва да бъдат потвърждавани, ако бъдат оспорени.

(26) Във всяко окончателно решение, прието в края на административното производство, Комисията определя размера на намалението за съответното предприятие спрямо глобата, която следва иначе да бъде наложена. За:

–        първото предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер на 30—50 %,

[…]

При определяне размера на намалението във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид времето, по което са предоставени доказателствата, отговарящи на условието по [точка 24], както и степента, в която те представляват добавена стойност.

Ако заявителят за намаляване на глоба е първият, предоставил безспорни доказателства по смисъла на [точка 25], които Комисията използва за установяване на допълнителни факти, увеличаващи тежестта или продължителността на нарушението, Комисията не взема предвид тези допълнителни факти при определяне размера на глобата на предприятието, предоставило доказателствата“.

117    С други думи, за да се ползва от разпоредбите на точка 26, последна алинея от Известието относно сътрудничеството, трябва да бъдат изпълнени множество условия: предприятието трябва да представи решаващи доказателства по смисъла на точка 25 от Известието относно сътрудничеството, което означава, че те трябва да имат значителна добавена стойност и не е необходимо да бъдат потвърдени; посочените доказателства трябва да позволяват установяването на допълнителни факти спрямо тези, които Комисията е в състояние да установи, които подсилват тежестта или продължителността на нарушението.

118    Когато са налице тези условия, Комисията няма да вземе предвид тези факти при определянето на размера на глобата — който е функция от тежестта и продължителността на нарушението, съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 — която ще бъде наложена на предприятието, позволило да се установят тези факти чрез доказателствата, които то е предоставило на Комисията, както уточнява точка 26, последна алинея от Известието относно сътрудничеството.

119    В резултат на това от последната част на точка 26, последна алинея от Известието относно сътрудничеството следва, че Комисията няма да се позовава на тези доказателства при определянето на тежестта или продължителността на нарушението на заявителя за намаляване на глоба, доколкото той отговаря на условията, предвидени в точка 26 от посоченото известие, като същевременно позволява на заявителя за намаляване на глоба да се ползва в останалата част от предвиденото в Известието намаление за остатъка от периода на вмененото му нарушение.

120    Трябва да се подчертае, че фактът, че механизмът за защита на заявителя за намаляване на глоба е предвиден в точка 26, посветена на намаляването на глобата, потвърждава, че двете мерки могат да бъдат приложени едновременно от Комисията, противно на поддържаното от нея.

121    Следователно намаляването на глобата в проценти трябва да бъде пропорционално на добавената стойност на доказателствата, предоставени от заявителя за намаляване на глоба, тъй като точка 26, последна алинея има освен това за предмет предотвратяване на санкционирането на предприятие единствено въз основа на доказателствата, които то самото е предоставило на Комисията.

122    Следователно тезата на Комисията по тази точка трябва да бъде отхвърлена.

–       По установяването в настоящия случай на допълнителни факти, подсилващи било тежестта, било продължителността на нарушението

123    По-нататък е необходимо да се разгледа повдигнатото от Комисията възражение, че представените от жалбоподателя доказателства не му позволяват да установи нови факти, което обаче е едно от условията за прилагане на точка 26, последна алинея от Известието относно сътрудничеството.

124    Следва да се отбележи, че Известието относно сътрудничеството споменава „допълнителни факти“, позволяващи да се увеличи продължителността или тежестта на нарушението.

125    В конкретния случай, за да обоснове дейността на картела между септември 1996 г. и май 1997 г., Комисията се основава главно на следното:

–        [поверително] (съображение 142 от обжалваното решение),

–        [поверително] (съображения 143—145 от обжалваното решение),

–        „четири примера за комуникация с други членове на картела между май 1995 г. и март 1996 г., записани на откритите в помещенията на г‑н W. дискети […]“ (съображение 139 от обжалваното решение); тя уточнява обаче в бележка под линия 216 от обжалваното решение, че „въпреки че съдържанията на тези дискети разкриват много други досиета за този период с подобни имена, което подсказва, че те се състоят в други факсове, адресирани между членовете на картела, Комисията няма да използва съдържанието на тези досиета като доказателство, доколкото те не са били част от преписката, с която Комисията е разполагала“,

–        отговорът на Bridgestone на изложението на възраженията („Bridgestone поддържа, че картелът, установен през 1986 г., е престанал да съществува през пролетта на 1997 г.“) (съображение 291 от обжалваното решение),

–        отговорите на DOM на същото изложение на възраженията („DOM поддържа, че е [било] ясно доказано, че картелът е спрял да действа през периода между март 1997 г. и 1999 г.“) (съображение 292 от обжалваното решение),

–        установената от г‑н W. история на дейността („3/97: преустановяване на всякакво сътрудничество“) (съображение 157 от обжалваното решение),

–        декларациите на [поверително] („клубът на морските маркучи е почти изчезнал през 1998 г.“) (съображение 151 от обжалваното решение),

–        отговорите на искането за предоставяне на сведения от P. от 29 юни 2007 г. и от Trelleborg от 15 юни 2007 г., както и на документите, открити при Trelleborg и при Dunlop (точка 163 от писмената защита),

–        и накрая, таблиците на г‑н W., отнасящи се за периода от ноември 1996 г. до декември 1997 г., както и за 1998 г. и 1999 г. (съображение 165 от обжалваното решение).

126    Следователно Комисията несъмнено е разполагала със съвкупност от индиции, но все пак е притежавала само едно писмено доказателство от същия период, а именно [поверително], както и таблиците на г‑н W. — които тя признава, че не е в състояние да датира с точност — и декларациите на различните членове на картела, ако се изключат доказателствата, предоставени от MRI във връзка с неговото заявление за намаляване на глобата.

127    Следователно трябва да се разгледа дали елементите на съвкупността от индиции, възприета от Комисията в обжалваното решение, за да направи извода за продължаване на дейността на картела в пълен обем между 3 септември 1996 г. и 13 май 1997 г., различни от предоставените от MRI доказателства във връзка с неговото заявление за намаляване на глоба, са достатъчни сами по себе си, за да доведат до такъв извод.

128    Необходимо е най-напред да се вземат под внимание [поверително], адресирани до DOM (съображение 142 от обжалваното решение).

129    Текстът на спорното [поверително] е написан по следния начин:

„Мисля, че имаме уникален шанс да възстановим по-добро ниво на цените тази година; доколкото разбирам, Sumed би трябвало да бъде готово към настоящия момент за значително повишаване на цените.

Съгласен съм с предложението ви за предоставяне на съществена част от този пазар на C и предлагам следните цифри, където втората след шампиона е PL x 0,65; трябва да опитаме това.

Ще ви бъда благодарен, ако потвърдите дали всички членове са съгласни с това; ако не са, ще ви бъда благодарен, ако изпратите предложения възможно най-скоро“.

130    Този текст е последван от таблица, в която са разпределени различните лотове (или части) от тръжната процедура „Sumed“ между различни „шампиони“, определени сред шестте предприятия — членове на картела:

Позиция	Количество	Описание	PL	A 1	A 2	C	B 1	B 2	B 3
1	2	FOB 24" 35’	80,900	52,640	53,920	53,210	54,860	Шампион	54,155
2	3	FOB 20" 35’	63,420	42,380	41,220	41,900	43,280	Шампион	41,468
3	12	FF 24" 35’	73,590	50,290	49,300	50,150	47,830	Шампион	48,116
4	36	FF 20" 35’	50,370	33,720	34,380	Шампион	34,150	32,600	32,740
5	34	FF 16" 35’	45,170	29,860	Шампион	29,360	30,440	30,830	30,793
6	1	Red 24/20" 35’	67,790	46,270	46,190	44,130	44,060	Шампион	44,222
7	3	Red 20/16" 35’	47,230	32,355	32,910	30,700	30,950	Шампион	30,735
8	3	TRH 16" 35’	55,180	36,830	Шампион	35,870	36,090	37,660	35,982

131    Обозначенията A 1, A 2, B 1, B 2, B 3 и C са обичайните кодови наименования на различните членове на картела (съображение 114 от обжалваното решение). Съгласно тези кодови наименования Bridgestone е A 1, Yokohama Rubber е A 2, DOM е B1, Trelleborg е B2, Parker ITR е B 3 и MRI е C.

132    Тази таблица показва не само че за всеки лот или за всяка част от пазара е определен един „шампион“, но и че предложената от „втория“ цена, която се вижда в таблицата в получер, курсив и подчертана, както и предложените от останалите участници цени, също са предвидени.

133    Важността на ролята на „втория“ в манипулирането на тръжната процедура може също така да бъде изведена от текста на факса, който действително уточнява: „Предлагам следните цифри, където втората след шампиона е PL x 0.65“.

134    Освен това може да се констатира, че посочената за всеки лот цена, що се отнася до втория, отговаря винаги на следното изчисление: цена PL x 0,65. Има само едно изключение, що се отнася до „позиция 5“, където според това изчисление цената на втория би трябвало да бъде 29 360 (колона C, тоест MRI), а не 29 860. По всяка вероятност обаче става въпрос за техническа грешка на автора на таблицата, който несъмнено е поставил в получер и подчертал 29 860 погрешка.

135    Важността на ролята на „втория“ е потвърдена от жалбоподателя и в отговорите му на писмените въпроси, поставени му от Общия съд. Той действително посочва, че „известното правило на картела се състои именно в това да вземе решение [за] цената на „участника, предлагащ втората най-ниска цена“, докато детайлите от офертата на шампиона са […] оставени на неговата преценка“.

136    Така от таблицата следва, че жалбоподателят е шампионът, определен за една оферта — нещо, което не е могло да бъде съгласувано, без той да участва в дискусиите и дори без да е в течение, както той поддържа, — но и че той е определен за втори на два и дори три пъти, ако се вземе предвид грешката, отнасяща се до „позиция 5“.

137    За да може предвиденото в тази таблица манипулиране на офертите да функционира, е било наложително всяко дружество да поеме определената му роля и особено вторият, защото в противен случай шампионът никога не би могъл да бъде сигурен, че ще спечели.

138    От това следва, че е малко вероятно щателното и детайлно съгласуване на тръжната процедура „Sumed“, което фигурира в тази таблица, да е могло да функционира без активното и доброволно участие на жалбоподателя и че предвидената за него роля на „втория“ му е била възложена от останалите членове на картела, без той да е бил изцяло включен в дейността на картела още от септември 1996 г.

139    От това следва, че макар този документ да произхожда от трето лице, той установява в достатъчна степен от правна страна участието на MRI в дискусиите относно тръжната процедура „Sumed“.

140    Следователно доводът на жалбоподателя, че по същество не е знаел за този документ и за дискусията, която той разкрива, следва да бъде отхвърлен.

141    Впрочем от съставената от г‑н W. таблица (приложение 10 към жалбата, ред 87), отнасяща се до действително разпределените тръжни процедури между членовете на картела, следва, че три предприятия са си разпределили тръжната процедура „Sumed“, възложена през ноември 1996 г., тоест малко повече от два месеца след предложението за съгласуване, отправено от [поверително]. В случая става въпрос за Yokohama Rubber (посочено като Japan C0.2), за Trelleborg (посочено като European C0.2) и за MRI (посочено като European C0.4).

142    Става въпрос обаче за трите предприятия, между които са разпределени лотовете от тръжната процедура „Sumed“ в таблицата, фигурираща като приложение във факса на Trelleborg.

143    Несъмнено следва да се отбележи, както изтъква жалбоподателят, че таблицата на г‑н W. съдържа отметката „предвиждания“ (estimates) по отношение на поръчката „Sumed“, но това не променя факта, че тримата получатели на лотовете съответстват на разпределението, както е предложено във факса на Trelleborg, и че за двама от тях сумите съответстват на стойността на лотовете, умножена по единичната цена на спечелилия, произтичащи от същия факс.

144    Общият съд счита, че при тези условия не може да става въпрос за обикновени съвпадения или предположения, що се отнася до MRI, както то претендира.

145    Освен това Общият съд счита, че щом като таблицата на г‑н W. отразява по този начин резултатите от координирането на обществената поръчка „Sumed“, както произтича от факса на Trelleborg, доказателствената стойност на това доказателство се оказва подсилена по този начин.

146    Таблицата на г‑н W. обаче излага на няколко страници резултатите от различни съгласувания на обществени поръчки, осъществени между различните членове на картела между 1996 г. и края на 1997 г.

147    От това следва, че Комисията е имала основание да се позове на тази таблица не само за да приеме, че MRI отново се е включило в картела, считано от 3 септември 1996 г. и участието му в пълен и цялостен обем до 13 май 1997 г., но и за да подкрепи по по-общ начин доказателствата — и по-специално различните декларации, които е събрала (вж. точка 125 по-горе), — с които е разполагала по отношение на продължаването на картела от останалите му членове до тази дата.

148    При това положение предоставените от MRI документи не са ѝ били необходими, за да стигне до такъв извод.

149    От това следва, че доказателствата, предоставени от MRI на Комисията за периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г., не са позволили на Комисията да установи по-голяма продължителност или увеличена тежест на нарушението.

150    Следователно жалбоподателят няма основание да иска да се ползва от точка 26, последна алинея от Известието относно сътрудничеството.

151    От това следва също така, че тези доказателства са могли да бъдат използвани от Комисията срещу него.

152    Следователно шестата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.

153    Освен това някои от тези доказателства потвърждават несъмнено въвличането на MRI в съгласуването на някои от офертите.

154    Така, в [поверително], г‑н F. посочва:

„[О]тхвърлих това предложение, доколкото то изменяше първоначалното споразумение, предоставено ми от Dunlop, както и поради факта че в рамките на първата процедура за възлагане на поръчка получихме само 18 дължини вместо предвидените 36, поради бюджетните ограничения на Sumed. Уверени сме, че Kléber има проблеми с 24” в Sumed и именно поради тази причина те са получили само 4 дължини вместо посочените 12 в предходна процедура“.

155    В таблицата, приложена към факса на Trelleborg обаче (вж. точка 130 по-горе) MRI е определен за шампион за лот от 36 дължини от FF 20”, а „Kléber“ — тоест Trelleborg — за пет лота, сред които и един лот от 12 дължини от FF 24”.

156    Следователно позоваванията от г‑н F. на предходна поръчка „Sumed“ напълно отговарят на таблицата, съдържаща се в приложение към [поверително] (вж. точка 130 по-горе), което не би могло да бъде просто съвпадение.

157    Освен това уточненията, които фигурират в това известие, позволяват да се разбере бележката „предвиждания“, нанесена от г‑н W. в таблицата му относно поръчката „Sumed“, която е предмет на [поверително], сочеща, че MRI в крайна сметка е получило лот, по-малък от първоначално предвидения.

158    Следователно трябва да се отхвърлят в останалата им част доводите на жалбоподателя, че по същество към настоящия момент той вече не е в състояние да прецени дали тръжната процедура „Sumed“, за която става въпрос в тази [поверително], съответства на посочената в [поверително].

159    Доколкото е необходимо (вж. точка 147 по-горе), участието на жалбоподателя в нарушението от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г. се потвърждава по този начин.

 По междинния период

160    Съгласно постоянната съдебна практика понятието за съгласувана практика обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до споразумение в стриктен смисъл, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 115 и Решение по дело Hüls/Комисия, точка 106 по-горе, точка 158).

161    В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономически оператори от естество да повлияе пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент, или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат ограничаване на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 160 по-горе, точки 116 и 117).

162    Предоставянето на сведения на конкурентите му с цел подготовката на антиконкурентно споразумение е достатъчно, за да се докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО (Решение по дело Tréfilunion/Комисия, точка 105 по-горе, точка 82 и Решение по дело BPB/Комисия, точка 105 по-горе, точка 178).

163    Според постоянната съдебна практика понятията за споразумение и за съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своята интензивност и проявни форми (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 160 по-горе, точки 131 и 132 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 190).

164    В рамките на комплексно нарушение, в което в продължение на няколко години са участвали множество производители, преследващи като цел съвместно регулиране на пазара, не може да се изисква от Комисията да квалифицира точно нарушението като споразумение или съгласувана практика, щом като във всеки случай и едната, и другата форма на нарушение е предвидена в член 81 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 160 по-горе, точки 111—114, и Решение по дело „PVC II“, точка 103 по-горе, точка 696).

165    Двойната квалификация на нарушението като споразумение „и/или“ като съгласувана практика трябва да се разбира като обозначаваща комплексна съвкупност от фактически обстоятелства, някои от които са квалифицирани като споразумение, а други — като съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, който не предвижда специфична квалификация за този вид комплексно нарушение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 264 и HFB и др./Комисия, точка 163 по-горе, точка 187).

166    Следва да се отбележи, че в случая Комисията е решила да санкционира жалбоподателя и неговите конкуренти за това, че са участвали в „съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на морските маркучи“ в течение на разглеждания период.

167    Тя посочва в съображения 263—272 от обжалваното решение как е възнамерявала да квалифицира съставляващите нарушения факти, за които е знаела, и уточнява, по-специално в съображения 271 и 272 от обжалваното решение, че обменът на информация представлява съгласувана практика.

168    Тя упреква жалбоподателя, че е обменял информация с някои членове на картела в междинния период с оглед именно на възобновяването на картела.

169    Фактът, че са предоставени сведения на конкурентите му с цел да се подготви антиконкурентно споразумение, обаче е достатъчен, за да се докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО (вж. Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сборник, стр. I‑4529, точки 51 и 52 и заключението на генералния адвокат Kokott по това дело, Сборник, стр. I‑4523, точки 90 и 91 и цитираната съдебна практика).

170    При това положение въпросът дали това поведение се е проявило в рамките на „клубната структура“ или извън нея е без значение и изложените от жалбоподателя доводи в това отношение във връзка с третия дял на второто правно основание следва да бъдат отхвърлени.

171    Впрочем от обжалваното решение следва, че жалбоподателят се е оттеглил от картела през 1992 г.

172    От друга страна, установено е също така, че жалбоподателят се е включил отново в картела през 1996 г. по повод манипулирането на тръжната процедура „Sumed“, което се изразява в предоставяне на квоти и определяне на цените на пазара на морски маркучи вследствие на съгласуване за тази цел, в което има основание да се счита, че жалбоподателят е взел участие (вж. точки 128—159 по-горе).

173    Що се отнася до междинния период, който за жалбоподателя продължава от май 1997 г. до май 2000 г., следва да се уточни, че жалбоподателят потвърждава в хода на съдебното заседание, в отговор на поставен му от Общия съд въпрос, че възражението му се ограничава единствено до доказателствата за периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г.

174    Следователно тези доказателства са могли да бъдат използвани от Комисията, за да докаже, че жалбоподателят е участвал в някои от контактите и в някои от дискусиите в течение на междинния период.

175    Жалбоподателят обаче оспорва обхвата на тези контакти, както и тълкуването от Комисията на документите, които ги описват.

176    Поради това е необходимо тези документи да бъдат разгледани, за да се установи дали Комисията правилно е направила извод, че жалбоподателят е участвал в продължавано нарушение през междинния период, независимо от липсата на наложена глоба както на него, така и на останалите членове на картела за същия период.

177    Следва да се констатира, в светлината на документите на жалбоподателя [поверително] (съображения 174 и 176 от обжалваното решение), че те позволяват да се установи най-малкото, от една страна, че г‑н W. е контактувал с г‑н F. от MRI във връзка с три тръжни процедури (CPC Тайван, Ancap Уругвай и Petrobras Бразилия), като този опит за координиране е включвал и Bridgestone, DOM, Yokohama Rubber и Parker ITR, и от друга страна, че макар г‑н F. да е отхвърлил отправената му оферта, картелът най-малкото е опитал да функционира през този период. Така няма никакво съмнение, че различните предприятия са били в контакт помежду си и с жалбоподателя, за да координират някои тръжни процедури. Фактът, че тези документи могат да създадат впечатление, че не всичко е вървяло добре в картела и че са съществували разногласия, впрочем съответства на анализа, който Комисията прави за този период в обжалваното решение. Що се отнася до документа на г‑н F. от 4 февруари 1999 г., предназначен за един от търговските агенти на жалбоподателя, в който той излага историята на картела, но разкрива също така положението към онзи момент, трябва да се констатира, че макар г‑н F. да твърди в него, че жалбоподателят не участва в картела, този документ установяна поне контактите, в които г‑н F. участва с други членове на картела. Следователно тези документи ясно разкриват, че между различните засегнати предприятия са съществували контакти, целящи най-малкото да се направи опит за координиране на процедурите.

178    [Поверително] (съображение 177 от обжалваното решение) доказва съществуването на контакти между различни участници в картела (г‑н W., г‑н F. и г‑н P.), по повод на които са били обменени търговски данни. Фактът, че картелът е бил в този момент в кризисен период, за което също свидетелства този документ, не освобождава тези контакти от незаконния им характер. Освен това картелът е бил възстановен скоро след осъществяването на тези контакти, което клони към потвърждаване на идеята, че те са допринесли за възобновяването на картела, и то въпреки че самият жалбоподател е започнал отново да участва пълноценно в него едва една година след останалите участници.

179    Колкото до [поверително] (съображение 201 от обжалваното решение), тя свидетелства за контакт между г‑н C. и г‑н F. в момент, когато картелът не е бил все още напълно възстановен — най-малкото по отношение на жалбоподателя. Тя обаче доказва, че г‑н C. и г‑н F. са обменяли чувствителна търговска информация, но също и че г‑н F. е търсел нов начин на действие на картела занапред, по-специално що се отнася координирането на картела, опитвайки се в същото време да фиксира оттук нататък пазарния дял на жалбоподателя на 12 %. Както впрочем посочва Комисията, това доказателства трябва да се разглежда в перспективата на събранията, които са започнали да се провеждат отново, считано от юни 1999 г. Макар да е вярно, че пълното и цялостно включване на жалбоподателя започва едва по-късно, това не променя факта, че още от този момент той е подготвял завръщането си в картела и е сътрудничил най-малкото настрана с някои от конкурентите си.

180    Накрая, документът, озаглавен [поверително] (съображение 190 от обжалваното решение) доказва ясно рамките на подновеното сътрудничество. Жалбоподателят поддържа, че не е участвал в събранието — което Комисията не оспорва — и че фактът, че предоставеният му пазарен дял фигурира в този документ, не означава, че той е участвал в картела. Разбира се, вярно е, че Комисията приема, че той се е присъединил отново към картела едва считано от 9 май 2000 г. (вж. съображение 202 от обжалваното решение, в което Комисията посочва, че разполага с доказателства за това, че считано от този момент MRI отново е започнало да получава квоти). Същевременно е налице, първо, пряко доказателство, че жалбоподателят е имал укорими контакти с цел да се включи отново в картела през юни 1999 г. (вътрешното съобщение на жалбоподателя от 30 юни 1999 г.), второ, документ, разпространен през декември 1999 г. в рамките на събрание, проведено след възстановяването на картела от останалите членове на картела, в който е определен пазарният дял, който жалбоподателят ще получи, и трето, доказателства, че през май 2000 г. действително се е включил отново в картела, което той впрочем не оспорва. Поради това следва да се приеме, че след като останалите членове на картела са възобновили противоправните си действия, пазарният дял, който са предвиждали да запазят за жалбоподателя, е можел да бъде резултат само на напреднало съгласуване с него. Установено е обаче, че MRI е договаряло условията за връщането си през юни 1999 г., тоест шест месеца преди изработването на таблиците, раздадени през декември 1999 г. Следователно тези таблици представляват особено сериозна индиция за участието на жалбоподателя през декември 1999 г. в дискусиите относно разпределението и координирането на съответните пазарни дялове на членовете на картела.

181    В заключение следва да се приеме, че Комисията е представила достатъчни доказателства, установяващи за междинния период съществуването на противоправно поведение от страна на жалбоподателя, разбира се, ограничено в сравнение с предходните и последващите периоди, което впрочем е мотивирало Комисията да не му налага глоба за този период.

182    Следва да се отхвърлят в останалата част твърденията на жалбоподателя, че по този начин той е целял да създаде впечатление у останалите членове на картела за известен интерес към възобновяването на картела, като същевременно с тази ловкост се е предпазвал от евентуални търговски наказателни мерки.

183    Действително не само твърдените намерения на жалбоподателя са без значение в това отношение, но освен това следва да се констатира, че той признава по този начин, че като е поддържал контакти с останалите членове на картела, е опитвал да се предпази от тяхната конкуренция, което е достатъчно, за да се установи съществуването на нарушение.

184    Освен това горепосочените документи доказват, че тези контакти са имали за предмет най-вече възобновяването на картела и че жалбоподателят е участвал в тях по-конкретно за да договори полагащото му се място в сърцевината на същия.

185    Поради това следва да бъдат отхвърлени доводите му, че е участвал в тези дискусии само с цел да измами тези бивши — и бъдещи — партньори в картела и че е представил правдоподобно алтернативно обяснение на различните документи, възприети от Комисията, за да установи участието му в нарушението през междинния период.

186    Впрочем този извод изобщо не се поставя под въпрос от различните доказателства — [поверително], — на които жалбоподателят се позовава в защита на своята теза.

187    Тези различни документи установяват действително без съмнение, че MRI се е включило пълноценно в картела през май 2000 г., но не опровергават съществуването на неговите маневри за това повторно включване в предходните години.

188    Поради това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя в останалата им част.

 в) По съществуването на продължавано нарушение

189    Жалбоподателят оспорва по същество, от една страна, че нарушението е продължавано между 3 септември 1996 г. и 13 май 1997 г., като счита, че ако се установят срещу него нарушения в този период, то става въпрос за изолирани нарушения, които не са били свързани с предходните и последващите периоди, и от друга страна, че нарушението е продължавано между 13 май 1997 г. и 9 май 2000 г., при положение че той не е участвал в обсъжданията с антиконкурентна цел, а напротив — за да се защити от евентуални ответни мерки от страна на останалите членове на картела, и че при всички случаи Комисията не може да приеме едновременно съществуването на продължавано нарушение, констатирайки и съществуването на ограничена дейност поради състоянието на криза сред членовете на картела, което да я доведе освен това до неналагане на глоба за този период.

 По понятието за продължавано нарушение и нарушение, което се повтаря

190    Съгласно член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 погасителната давност започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. Все пак при продължавано нарушение или нарушение, което се повтаря, погасителната давност започва да тече едва от деня, в който нарушението е приключило.

191    Съдебната практика уточнява в това отношение, че в повечето случаи наличието на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията. Такива улики и съвпадения позволяват, когато са оценени общо, да се разкрие не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и на периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на правилата за конкуренция (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 100 по-горе, точка 57 и Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точки 94—96 и цитираната съдебна практика).

192    Впрочем такова нарушение на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, но и от поредица от действия или от продължително поведение. Това тълкуване не би могло да се постави под въпрос с мотива, че един или няколко елемента от тази поредица от действия или от това продължително поведение биха могли също така да съставляват, сами по себе си и взети изолирано, нарушение на посочената разпоредба. Когато различните действия се вписват в „съвместен план“ поради идентичната си цел, нарушаваща конкуренцията в рамките на общия пазар, Комисията е в правото си да вмени отговорността за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 100 по-горе, точка 258 и Решение от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, С‑105/04 Р, Recueil, стр. I‑8725, точка 110).

193    Що се отнася до липсата на доказателства за наличието на споразумение през някои определени периоди или поне за неговото изпълнение от дадено предприятие през даден период, следва да се припомни, че фактът, че доказателство за нарушението не е представено за някои определени периоди, не възпрепятства разглеждането на нарушението като съставомерно през общ период, по-обширен от тях, при положение че тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики. В рамките на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, които могат да бъдат разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци от време, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които са част от нарушението, преследват една и съща цел и се вписват в рамките на продължавано нарушение с единен характер (Решение по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, точка 192 по-горе, точки 97 и 98; в този смисъл вж. също Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 100 по-горе, точка 260).

194    В това отношение съдебната практика е идентифицирала множество критерии, релевантни за преценката на характера на дадено нарушение като едно-единствено, а именно идентичност на целите на въпросните практики (вж. в този смисъл Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 102 по-горе, точки 170 и 171, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Dansk Rørindustri/Комисия, T‑21/99, Recueil, стр. II‑1681, точка 67 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 312), идентичност на разглежданите стоки и услуги (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, точки 118, 119 и 124 и Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, посочено по-горе, точка 312), идентичност на предприятията, които са участвали в него (Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, посочено по-горе, точка 312) и идентичност на начините му на действие (Решение по дело Dansk Rørindustri/Комисия, посочено по-горе, точка 68). Освен това идентичността на физическите лица, участващите за сметка на предприятията, и идентичността на географското приложно поле на въпросните практики също могат да бъдат взети предвид за целите на тази преценка.

195    Съдебната практика позволява по този начин на Комисията да презумира, че нарушението — или участието на едно предприятие в нарушението — не е било прекъснато, дори да не разполага с доказателства за нарушението за някои определени периоди, доколкото различните действия, които са част от това нарушение, преследват една и съща цел и могат да се впишат в рамките на нарушение, което има характер на едно-единствено и продължавано, като такава констатация трябва да почива на обективни и съвпадащи индиции, доказващи съществуването на общ план.

196    Когато тези условия са налице, понятието за продължавано нарушение позволява по този начин на Комисията да наложи глоба за целия разглеждан период на нарушение и определя датата, от която започва да тече погасителната давност, а именно датата, на която продължаваното нарушение е приключило.

197    Обвинените в тайни съглашения предприятия могат обаче да оборят тази презумпция, изтъквайки индиции или доказателства, доказващи, обратно, че нарушението — или тяхното участие в него — не е продължило през същите периоди.

198    Освен това следва да се разграничи понятието за нарушение, което се повтаря, от това за продължавано нарушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело IMI и др./Комисия, T‑18/05, Сборник, стр. II‑1769, точки 96 и 97), като това разграничение впрочем се потвърждава от употребата на съюза „или“ в член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

199    Когато може да бъде доказано, че участието на дадено предприятие в нарушението е било прекъснато и че извършеното от предприятието нарушение преди и след този период притежава същите характеристики, които трябва да се преценяват по-специално от гледна точка на идентичност на целите на разглежданата практика, засегнатите продукти, участвалите в тайното съглашение предприятия, главните методи за привеждането му в действие, участващите за сметка на предприятията физически лица, и накрая, географското приложно поле на посочените практики, въпросното нарушение трябва да бъде квалифицирано като едно-единствено и повтарящо се.

200    В този случай Комисията не може да наложи глоба за периода, в който нарушението е било прекъснато.

201    В допълнение, съгласно разпоредбите на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003 продължителността на прекъсването не може да надхвърля пет години, в който случай налагането на глоба за предхождащия това прекъсване период на нарушение всъщност би било погасено по давност.

 По съществуването на продължавано нарушение в конкретния случай

202    Поради това трябва да се определи дали при такива условия Комисията е била в правото си да приеме съществуването на продължавано нарушение по отношение жалбоподателя между 1 април 1986 г. и 1 август 1992 г., и между 3 септември 1996 г. и 2 май 2007 г.

203    Следва да се припомни, че в настоящия случай от обжалваното решение е видно, че визираните в него предприятия са участвали, понякога при различни условия, в едно нарушение, състоящо се в разпределение на тръжни процедури, определяне на цени, определяне на квоти, установяване на условия за продажба, разпределяне на географски пазар и обмен на чувствителна информация относно цените, обемите на продажбите и тръжните процедури на световния пазар на морски маркучи.

204    В това отношение следва да се отбележи, че съществуването на общ план е ясно установено в обжалваното решение. Той произтича от идентичността, преди и след междинния период, на целите на разглежданите практики, засегнатите продукти, предприятията, участвали в съглашателството, главните методи на осъществяването му, участвалите за сметка на предприятията физически лица, и накрая, географското приложно поле на посочените практики.

205    По-нататък, действията, целящи да изгладят противоречията между членовете на картела и да възобновят картела в междинния период, така както следват от предоставените от жалбоподателя документи и както са анализирани в точки 177—180 по-горе, вследствие на това трябва да се считат за неразделна част от общия план, преследван от членовете на картела.

206    Впрочем при изслушването по тази точка в съдебно заседание жалбоподателят не оспорва, че е участвал в нарушението между 1 април 1986 г. и 1 август 1992 г. и след това между 9 май 2000 г. и 2 май 2007 г.

207    Жалбоподателят изтъква, разбира се, че става въпрос за отделни нарушения и че те не могат да бъдат квалифицирани като продължавано нарушение или нарушение, което се повтаря, както той потвърждава в хода на съдебното заседание, но трябва да се приеме, че съществуването на общ план следва ясно от обжалваното решение, като се има предвид идентичността, между 1986 г. и 2007 г., на целите на разглежданите практики, засегнатите продукти, предприятията, участвали в съглашателството, главните методи на осъществяването му, участвалите за сметка на предприятията физически лица, и накрая, географското приложно поле на посочените практики.

208    Освен това е установено, че жалбоподателят се е включил отново в картела към 3 септември 1996 г. и е участвал в нарушението до 13 май 1997 г. (вж. точка 147 и сл. по-горе) и че е взел активно участие в дискусиите, проведени в междинния период с цел да възобновят картела и да го включат отново в него (вж. точка 181 и сл. по-горе).

209    Алтернативните обяснения, изтъкнати от жалбоподателя относно поведението му през този период, са впрочем отстранени от Общия съд (вж. точка 181 и сл. по-горе).

210    Комисията приема по-нататък, и това произтича от член 1 от обжалваното решение, че жалбоподателят е прекъснал участието си в картела между 1 август 1992 г. и 3 септември 1996 г.

211    Несъмнено Комисията установява наличието на продължавано нарушение в тежест на MRI, като същевременно констатира, че участието му в картела е било прекъснато между 1 август 1992 г. и 3 септември 1996 г.

212    Въпреки това Комисията не е допуснала грешка, като е констатирала, че жалбоподателят е участвал в картела в течение на два отделни периода на нарушение, от 1 април 1986 г. до 1 август 1992 г. и от 3 септември 1996 г. до 2 май 2007 г.

213    Следователно грешката в преценката на Комисията, визирана в точка 211 по-горе, е без значение за законността на обжалваното решение, след като тя е могла да установи, че извършеното от жалбоподателя нарушение е било повтарящо се нарушение по смисъла на член 25 от Регламент № 1/2003 — двата периода на нарушение се характеризират действително със съществуването на общ план (вж. точки 203 и 204 по-горе) — и че прекъсването на участието на MRI в нарушението между 1 август 1992 г. и 3 септември 1996 г. не е надхвърляло пет години (вж. точка 201 по-горе).

214    В заключение, от една страна, след като може да се счита, че нарушението, извършено между 1 април 1986 г. и 1 август 1992 г., не е било погасено по давност, първото правно основание, изведено по същество от това, че Комисията не е могла да установи нарушение, което е погасено по давност, следва да бъде отхвърлено. Следва да се отхвърли и оплакването, изведено от липсата на мотиви, при положение че от обжалваното решение е видно, че жалбоподателят е участвал в картела в два отделни периода на нарушение, между 1 април 1996 г. и 1 август 1992 г. и между 3 септември 1996 г. и 2 май 2007 г.

215    От друга страна, представените от жалбоподателя доводи в подкрепа на второто му правно основание относно погасяването по давност на нарушението за периода от 3 септември 1996 г. до 9 май 2000 г. трябва също да бъдат отхвърлени, след като е установено, че той се е включил отново в картела, считано от 3 септември 1996 г., и че е участвал в течение на междинния период в дискусии, целящи възобновяването на картела и определянето на положението му в същия.

216    От гореизложеното следва, че първата, втората и третата част на второто правно основание трябва да бъдат отхвърлени, доколкото жалбоподателят изтъква в тях по същество, от една страна, че Комисията погрешно е изтълкувала доказателствата, с които е разполагала, и не е събрала доказателство за участието му в картела между 3 септември 1996 г. и 9 май 2000 г., и от друга страна, че той е изложил правдоподобно алтернативно обяснение на възприетите от Комисията доказателства и на поведението си през този период.

 г) По основателността на останалите части на второто правно основание

217    Впрочем, що се отнася до изтъкнатите от жалбоподателя във връзка с втората част на второто му правно основание доводи, че Комисията е трябвало да докаже, че той е участвал в ново нарушение, щом като нарушението преди 1992 г. е било погасено по давност, и че Комисията не е можела да приеме в това отношение съществуването на продължавано нарушение, считано от 1 април 1986 г., следва да се припомни, че Комисията не е допуснала грешка, като е констатирала, че жалбоподателят е участвал в картела в два периода на нарушение, несъмнено различни, но в течение на които той е участвал в общ план, характеризиращ се с идентичност, преди и след междинния период, на целите на разглежданите практики, на засегнатите стоки, на предприятията, участвали в съглашателството, на главните методи на прилагането му, на физическите лица, участвали за сметка на предприятията, и накрая, на географското приложно поле на посочените практики (вж. точки 203 и 204 по-горе). Следователно жалбоподателят погрешно поддържа, че е участвал в ново нарушение, и поради това доводите му следва да бъдат отхвърлени.

218    Що се отнася до изтъкнатите от жалбоподателя в подкрепа на третата част от второто правно основание доводи, че Комисията не е установила, че поведението му между 3 септември 1996 г. и 9 май 2000 г. е било тясно свързано с осъществяването на съвкупността от антиконкурентни последици, желани от останалите извършители на нарушението, в рамките на общ план, насочен към единна цел, следва да се констатира, че от една страна, като се е присъединил към съгласуването, организирано от картела на 3 септември 1996 г. и е придобил част от поръчката „Sumed“ по този повод, и от друга страна, като е участвал активно в контактите, насочени към възобновяване на картела в междинния период, е недвусмислено установено, че жалбоподателят е бил тясно свързан с осъществяването на съвкупността от антиконкурентните последици на общ план, желан от останалите извършители на нарушението. Поради това доводите му трябва да бъдат отхвърлени.

219    Трябва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя, изтъкнати във връзка с четвъртата част на второто правно основание, според която той е бил санкциониран само за периода между 3 септември 1996 г. и 13 май 1997 г., докато поведението му е било същото в междинния период и тази разлика в третирането остава необоснована. От гореизложеното следва действително, че той е участвал отново в картела между 3 септември 1996 г. и 13 май 1997 г., придобивайки част от поръчката „Sumed“ вследствие на съгласуване за тази цел с останалите членове на картела, и че през междинния период е участвал в контактите, насочени към възобновяване на картела, и е договорил своето място в него. Следователно става въпрос за различни действия, обосноваващи решението на Комисията да наложи глоба за периода между 3 септември 1996 г. и 13 май 1997 г. и да не му наложи такава за междинния период.

220    Това заключение също така по никакъв начин не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателя, че той не е бил санкциониран за периода между май 1999 г. и май 2000 г., докато останалите членове на картела са били, като това разграничение е обосновано от факта, че той се е включил отново активно в картела едва година след останалите членове на същия, като всъщност е продължил контактите си с тях, за да предоговори условията на своето участие.

221    Следователно четвъртата част на второто правно основание трябва да бъде отхвърлена изцяло.

222    Що се отнася до петата част на второто правно основание, в рамките на която жалбоподателят твърди по същество, че правонарушенията в периода 1996—2000 г. са отделни от правонарушенията, извършени в рамките на картела в стриктен смисъл, и поради това трябва да бъдат отделно санкционирани, стига да не са погасени по давност, следва да се препрати към преценките, изложени в точки 123—187 и 202—214 по-горе, и в резултат на това да се отхвърлят както доводите по същество на жалбоподателя, така и твърдението му за липса на мотиви.

223    В заключение, поради това първото и второто правно основание трябва да бъдат отхвърлени.

 В – По третото правно основание, изведено от различни грешки при определянето на размера на глобата, от нарушение на принципа на пропорционалност, на принципа за адекватност на наказанието, на принципа на равно третиране и на принципа на защита на оправданите правни очаквания и от липсата на мотиви

224    Следва да се припомни в самото начало, че принципът на равно третиране изисква сходните положения да не се третират по различен начин, а различни положения да не се третират по еднакъв начин, освен ако такова отношение не е обективно оправдано (вж. Решение на Съда от 3 май 2007 г. по дело Advocaten voor de Wereld, C‑303/05, Сборник, стр. I‑3633, точка 56 и цитираната съдебна практика).

225    Впрочем принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел. В контекста на изчисляване на глобите тежестта на нарушението трябва да бъде установена в зависимост от множество фактори, като не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от факторите за преценка в сравнение с останалите. В този контекст принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (вж. Решение на Общия съд по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 194 по-горе, точки 226—228 и цитираната съдебна практика, както и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Сборник, стр. II‑1443, точка 264).

226    Накрая, съгласно постоянната съдебна практика правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания принадлежи на всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения (Решение на Съда от 24 ноември 2005 г. по дело Германия/Комисия, С‑506/03, непубликувано в Recueil, точка 58 и Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело AER/Karatzoglou, С‑213/06 P, Сборник, стр. I‑6733, точка 33). Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретни, безусловни и безпротиворечиви сведения (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 декември 2008 г. по дело Masdar (UK)/Комисия, С‑47/07 P, Сборник, стр. I‑9761, точки 34 и 81).

1.     По първата част на третото правно основание, изведено от грешка в преценката на тежестта на нарушението и от нарушение на принципа на равно третиране

 а) Обжалваното решение

227    От съображения 437—445 от обжалваното решение е видно, че Комисията е приела 25 % от продажбите, релевантни за определяне на основния размер на глобата, в зависимост от тежестта на нарушението.

 б) Доводи на страните

228    Жалбоподателят счита, че използването на величина в размер на 25 % от продажбите, релевантни за определяне на основния размер на глобата, в зависимост от тежестта на нарушението, е погрешно и необосновано, защото по този начин Комисията го е приравнила по дискриминационен начин към останалите производители, докато според него тежестта на извършеното от него нарушение е без съмнение по-малка от тази на извършеното от останалите предприятия.

229    От съдебната практика обаче според него следва, че за да спази принципите на равно третиране и на пропорционалност на наказанието, Комисията не може да избегне разглеждане на факторите, водещи до различна преценка на тежестта на нарушението, което може да бъде вменено на всяко от предприятията и което предполага тя да определи глобата, като разумно вземе предвид специфичните обстоятелства, които отличават позицията на едно предприятие от тази на останалите. Според него обаче Комисията се е въздържала от всякаква преценка относно различната степен и интензитет на участието му в картела, докато в решението тя все пак признава многократно особената му позиция в картела (например в съображения 170, 187 и 211—214 от обжалваното решение).

230    Жалбоподателят изтъква, че по този начин Комисията не е взела предвид по-специално факта, че за разлика от останалите производители, той никога не е бил „предан, ентусиазиран и деен участник“ в картела, както свидетелства фактът, че на два пъти е решавал да сложи край на участието си в картела, че е единственият, който е развивал дейността си в противостоене на картела, че непрекъснато е бил подложен на натиск, заплахи и реторсионни мерки от страна на конкурентите и че освен това не може да му бъде вменено участието в едно-единствено и комплексно нарушение през целия период, взет предвид от Комисията.

231    Според него от това следва, че Комисията е нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране — принципи, които Насоките относно глобите не могат да унищожат.

232    Комисията оспорва тези доводи.

 в) Преценка на Общия съд

233    Жалбоподателят се позовава по същество едновременно на грешка в преценката и на нарушение на приципите на пропорционалност и на равно третиране.

234    Както Комисията основателно припомня, в съответствие с постоянната съдебна практика тежестта на дадено нарушение се определя, като се вземат предвид много фактори — като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, по отношение на които Комисията разполага с право на преценка (Решение на Съда от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, Recueil, стр. I‑3921, точка 43).

235    Сред факторите от естество да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията са поведението на всяко от предприятията, ролята, която всяко от тях е имало при създаването на картела, печалбата, която са могли да извлекат от него, техният размер и стойността на засегнатите стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Съюза. В това отношение с оглед на определянето на глобата е възможно да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който представлява указание, макар и приблизително и несъвършено, за размера на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, до които се отнася нарушението, и която следователно може да предостави указание за мащаба на това нарушение. Не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от тези два оборота за сметка на другите фактори за преценка и следователно определянето на подходяща глоба не може да е следствие само от изчисляване, основано на оборота, реализиран от продажбата на разглеждания продукт. Освен това правото на Съюза не съдържа общ принцип на приложение, според който санкцията трябва да бъде пропорционална на оборота, реализиран от предприятието чрез продажбата на стоката, предмет на нарушението (Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия, C‑389/10 P, точки 58—60).

236    В настоящия случай е необходимо да се констатира, че макар несъмнено жалбоподателят да е прекъснал участието си в картела през 1992 г., това не променя факта, че се е включил отново в него на 3 септември 1996 г. и че от май 1997 г. до декември 1999 г. е поддържал незаконни контакти със същия, за да се присъедини отново пълноценно към него през май 2000 г. и до май 2007 г. Той твърди, че е бил принуден да го стори, но тези доводи не могат да бъдат възприети, както и твърденията му относно факта, че той не е участвал в едно-единствено и комплексно нарушение (вж. точки 159, 185 и 202—214 по-горе).

237    От това следва, че той не е бил в положение, отличаващо го от останалите участници в картела, което да оправдава използването спрямо него на различен процент на продажбите, релевантни за определяне на основния размер на глобата.

238    От това следва също така, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност.

239    Първата част на третото правно основание трябва поради това да бъде отхвърлена изцяло.

2.     По втората част на третото правно основание, изведена от грешка при определянето на размера на глобата в зависимост от продължителността на нарушението, и от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

 а) Обжалваното решение

240    От съображения 141—147 от обжалваното решение е видно, че като се позовава на различни документи, сред които някои вътрешни бележки, представени от MRI във връзка със заявлението му за намаляване на глобата (съображения 143—145 от обжалваното решение), Комисията приема, че той се е присъединил активно към картела, считано от 3 септември 1996 г.

241    В съображение 487 от обжалваното решение се излагат съображенията, поради които Комисията се противопоставя на доводите на жалбоподателя, като иска на основание точка 26 от Известието относно сътрудничеството да не бъдат използвани срещу него доказателствата, които той е представил на Комисията за периода 1996—1997 г.

242    Съображения 447 и 448 от обжалваното решение уточняват накрая продължителността на нарушението, взета предвид от Комисията при определянето на размера на глобата.

 б) Доводи на страните

243    По същество жалбоподателят изтъква, че с включването на периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г. продължителността на нарушението е била погрешно увеличена на осем години (този период от осем месеца е бил закръглен на една допълнителна година), което е довело до увеличаване на глобата с около [поверително]. Той счита, че всъщност е бил санкциониран погрешно за този период, и то единствено въз основа на доказателствата, които самият той е предоставил на Комисията във връзка с програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Тези доказателства обаче не можело да се използват срещу него, съгласно Известието относно сътрудничеството, и това засягане на правата му представлява също така нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Обжалваното решение било освен това лишено от адекватни мотиви в това отношение.

244    Комисията се ограничава в това отношение да препрати към доводите си, представени във връзка с второто правно основание.

 в) Преценка на Общия съд

245    От анализа на второто правно основание следва, че Комисията основателно е приела, че жалбоподателят се е включил отново в картела на 3 септември 1996 г. и е участвал пълноценно в нарушението до 13 май 1997 г. (вж. точка 159 по-горе).

246    Следователно Комисията не е допуснала никаква грешка, като е взела предвид периода на нарушение от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г. и е увеличила продължителността на нарушението от седем и половина на осем години, съгласно своите насоки.

247    Необходимо е впрочем да се констатира, че обжалваното решение съдържа адекватни мотиви, изложени в съображения 141—147 и 487 от него. Поради това твърдението за нарушение, изведено от липсата на мотиви, трябва да бъде отхвърлено.

248    Освен това следва да бъде отхвърлено твърдението, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията е използвала някои документи, които е съставила по отношение на него в рамките на молбата си за сътрудничество, при положение че Комисията не е била длъжна да изключи тези документи, съгласно точка 26, последна алинея от Известието относно сътрудничеството, и че при всички случаи тези документи не са били необходими за устанояване на нарушението, което той е извършил между септември 1996 г. и май 1997 г. (вж. точки 123—159 по-горе).

249    Поради това втората част на третото правно основание трябва да бъде отхвърлена изцяло.

3.     По третата част на третото правно основание, изведено от грешка в увеличаването на глобата с възпираща цел и от нарушение на задължението за мотивиране и от принципа на равно третиране

 а) Обжалваното решение

250    От съображения 449 и 450 от обжалваното решение следва, че Комисията приема, съгласно точка 25 от Насоките, увеличение на основния размер с 25 % от стойността на продажбите с възпираща цел.

 б) Доводи на страните

251    Жалбоподателят припомня, че увеличението от 25 % с цел да гарантира възпиращ ефект е максимумът, позволен от Насоките, които предвиждат, че този допълнителен размер е между 15 % и 25 % от релевантните продажби.

252    Той счита, че с налагането на този допълнителен размер Комисията го е приравнила неправилно и немотивирано към останалите производители, в нарушение на приложимите принципи.

253    По този начин Комисията не е взела предвид според жалбоподателя факта, че той е бил със значително по-малък размер от останалите производители. Съдебната практика обаче изисква приложеното увеличение с цел да гарантира възпиращ ефект да бъде съобразено с разликите в големината на предприятията, участвали в картела.

254    Жалбоподателят изтъква, че същото се отнася и за разликата в поведението му, доколкото той не е бил усърден член на картела, излязъл е от него през 1992 г., направил е каквото е могъл, за да се дистанцира от него, и се е завърнал само защото не е можел да устои на натиска и заплахите от останалите членове на картела. Още повече, през 2003 г. ръководството му недвусмислено показва желанието си да излезе от картела и ако въпреки всичко той е останал в картела след тази дата, единствената причина за това е било поведението на някои нелоялни служители в дъщерното дружество, намиращо се в Съединените американски щати, които са действали без неговото знание и против волята му, като Комисията впрочем никога не е поддържала, че той е знаел за действията на американския си клон, и още по-малко че ги е одобрявал. Освен това, след като е узнал за ролята им в картела и за нарушаването от тях на етичния кодекс, той незабавно е прекъснал отношения си с г‑н F., консултант, и трудовото си правоотношение с бивш служител на MOM.

255    Освен това от 2005 г. той е въвел вътрешна процедура, предназначена да налага на служителите му спазване на законодателството в областта на конкуренцията, и в приложение на приетия в този контекст нов етичен кодекс е наказал един от служителите си.

256    Това според него показва, че той е бил и е напълно убеден в необходимостта да не участва за в бъдеще в антиконкурентни действия и увеличението с възпираща цел на глобата е напълно излишно и немотивирано.

257    Накрая, във всички случаи прилагането на максимален размер на увеличението се явява необосновано предвид ролята, която той е изиграл в картела.

258    Комисията оспорва това твърдение.

 в) Преценка на Общия съд

259    На първо място следва да се припомни, че Насоките предвиждат:

„10. Първо, Комисията ще определи основния размер за всяко предприятие или сдружение на предприятия.

11. Второ, тя може да увеличи или намали основния размер.

[…]

19. Основният размер на глобата ще се обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението.

20. Оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая.

[…]

23. Хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. С оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. […]“.

260    На второ място, многократно е постановявано, че докато началният размер на глобата е установен в зависимост от нарушението, относителната тежест на нарушението се определя, като се отчитат редица други фактори, за които Комисията разполага с право на преценка (Решение по дело KME, точка 235 по-горе, точка 58). Освен това от Насоките произтича, че преценката на тежестта на нарушението се извършва на два етапа. В първия стадий общата тежест на нарушението се преценява в зависимост от критерии, присъщи на самото нарушение, като неговото естество и отражението му върху пазара, а във втория преценката на относителната тежест е съобразена с обстоятелствата, свързани със съответното предприятие, в резултат на което Комисията впрочем взема предвид не само отегчаващите, но при необходимост и смекчаващите обстоятелства. Този подход позволява при преценката на тежестта на нарушението да се отчете — по-специално в случай на нарушения, извършени от няколко предприятия — различната роля на всяко от тях и отношението им към Комисията в хода на развитието на процедурата (Решение на Общия съд съд от 12 юли 2001 г. по дело Tate & Lyle и др./Комисия, T‑202/98, T‑204/98 и T‑207/98, Recueil, стр. II‑2035, точка 109 и Решение от 28 април 2010 г. по дело BST/Комисия, T‑452/05, Recueil, стр. II‑1373, точка 48). По този начин, дори да се предположи, че индивидуалната роля на жалбоподателя е незначителна, това не може да постави под въпрос степента на тежест на нарушението.

261    Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че е преценила, че нарушението — което е продължило поне от 1986 г. до 2007 г. и се е характеризирало както със споразумения относно цените, така и с разпределяне на географския пазар и на квоти — има значителна обща тежест.

262    Жалбоподателят обаче е участвал пълноценно в противоправните действия, макар и да се е оттеглил от картела през 1992 г. и да се е включил отново в него едва през 1996 г., което е било взето предвид при определянето на размера на наложената му глоба, тъй като действително не му е била наложена никаква глоба за периода преди 3 септември 1996 г. (съображение 448 от обжалваното решение).

263    Поради това твърдението, свързано с нарушение на принципа на равно третиране, трябва да бъде отхвърлено.

264    На трето място, според постоянната съдебна практика, след като Комисията не е длъжна да изчислява размера на глобата въз основа на суми, основаващи се на оборота на засегнатите предприятия, тя не е длъжна и да гарантира — в случаите, когато са наложени глоби на няколко предприятия, участващи в едно и също нарушение, — че окончателният размер на глобите, определен за съответните предприятия в резултат на нейните изчисления, отразява всяко разграничение между тях, от гледна точка на техния общ оборот или оборота им на пазара на разглеждания продукт. В това отношение следва да се уточни, че член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 също не изискват, когато са наложени глоби на няколко предприятия, участващи в едно и също нарушение, размерът на наложената на малко или средно предприятие глоба да не бъде по-висок като процент от оборота от размера на глобите, наложени на по-големите предприятия. Всъщност от тези разпоредби е видно, че както по отношение на малките и средните предприятия, така и по отношение на по-големите предприятия, при определяне на размера на глобата следва да се отчитат тежестта и продължителността на нарушението. Доколкото Комисията налага на участващите в едно и също нарушение предприятия глоби, обосновани за всяко от тях с тежестта и продължителността на нарушението, тя не може да бъде упреквана за това, че от гледна точка на оборота за някои от тях размерът на глобата е по-висок от този на други предприятия. При това положение Комисията не е длъжна да намалява размера на глобите, когато съответните предприятия са малки и средни предприятия. Големината на предприятието всъщност вече е отчетена от тавана, определен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, и от разпоредбите на Насоките. Освен тези съображения, свързани с големината, няма никаква причина малките и средните предприятия да се третират различно от другите предприятия. Фактът, че засегнатите предприятия са малки и средни, не ги освобождава от задължението да спазват правилата на конкуренцията (вж. Решение на Общия съд по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, точка 225 по-горе, точки 279—281 и цитираната съдебна практика, както и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255,точки 198—200).

265    Поради това жалбоподателят неоснователно изтъква, че неговият малък размер е трябвало да му осигури различно третиране при преценката на тежестта на нарушението, в което впрочем е установено, че е участвал пълноценно.

266    Следователно твърдението, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, трябва също да бъде отхвърлено.

267    На четвърто място, след като жалбоподателят не може успешно да се позове на това, че участието му в картела е било маргинално в периода 1996—2000 г. или е имало за цел възприемането на защитно поведение спрямо неговите конкуренти (вж. по-специално точка 185 по-горе), Комисията не може да бъде упреквана, че не е взела предвид тези обстоятелства в рамките на преценката си за тежестта на нарушението.

268    Впрочем, въпреки че жалбоподателят изтъква, че не е бил в течение на незаконните действия на американското си дъщерно дружество MOM, той не оспорва, че по настоящата жалба е напълно отговорен за извършените от същото действия по смисъла на съдебната практика (Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237). Той се ограничава действително да оспори процента на увеличение, приложен с възпираща цел от Комисията, която не била отчела в достатъчна степен отношението му, по-специално спрямо останалите предприятия, участвали в картела.

269    При такива обстоятелства намерението, което той е могъл да изрази през 2003 г., да напусне картела, остава без значение, след като е установено поне че дъщерното му дружество е продължило да участва в нарушението до 2007 г.

270    При това положение Комисията е била в правото си да вземе предвид факта, че жалбоподателят, най-малкото посредством дъщерното си дружество, е участвал в картела до май 2007 г.

271    Следователно Комисията не е допуснала грешка в преценката си за тежестта на нарушението в това отношение.

272    Същото се отнася и за вътрешната програма на жалбоподателя, насочена към спазването на конкурентното право, при положение че действително е било постановено, че макар несъмнено да е важно, че дадено предприятие е взело мерки, за да попречи в бъдеще да се извършват нови нарушения на конкурентното право на Съюза от членове на неговия персонал, този факт не променя нищо в реалността на констатираното нарушение. Това обстоятелство не задължава Комисията да намали поради наличие на смекчаващо обстоятелство размера на глобата, наложена на това предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 115 по-горе, точка 373).

273    Следователно трябва да се отхвърли твърдението, изведено от липсата на претендирания възпиращ ефект на увеличението на глобата, с мотива че занапред жалбоподателят е възприел мерки, разкриващи желанието му повече да не бъде въвличан в тайни.

274    Накрая, на пето място, от гореизложените съображения следва, че твърдението, изведено от липса на мотиви, също така следва да се отхвърли.

275    Следователно третата част от третото правно основание трябва да се отхвърли.

4.     По четвъртата част на третото правно основание, изведено от грешка в преценката на условията за прилагането на смекчаващи обстоятелства и от нарушение на задължението за мотивиране

 а) Обжалваното решение

276    От съображение 464 на обжалваното решение е видно, че Комисията не признава на членовете на картела никакво смекчаващо обстоятелство, което може да произтича от пасивна или второстепенна роля в рамките на картела.

 б) Доводи на страните

277    Жалбоподателят счита, че Комисията е отхвърлила възможността за признаване на смекчаващи обстоятелства в съображение 464 от обжалваното решение, без да извърши конкретна преценка на индивидуалното положение на предприятията и без никакви мотиви.

278    По този начин тя изобщо не е взела предвид особеното положение на жалбоподателя, нито поредица от обстоятелства, решаващи за квалифицирането на неговото поведение спрямо картела и в неговите рамки, и по този начин е нарушила принципа на равно третиране.

279    Жалбоподателят изтъква по-нататък, че той не е част от „множество предприятия“ (съображение 434 от обжалваното решение), които се позовават на незначителността на дейността им в сектора на морските маркучи, за да им бъдат признати смекчаващи обстоятелства, което представлява изкуствено и без разлика приравняване на защитата му към тази на останалите производители.

280    Впрочем той смята, че Комисията се ограничава да приложи спрямо него същото третиране, както спрямо Trelleborg и Dunlop, въпреки че нито поведението, нито тежестта на тези предприятия са сравними с неговите.

281    Жалбоподателят счита накрая, че намалението, което е трябвало да му бъде признато, в никакъв случай не е трябвало да бъде под 30 %.

282    Комисията оспорва тези твърдения.

 в) Преценка на Общия съд

283    Следва да се припомни, че Насоките предвиждат:

„29. Основният размер може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, като например:

[…]

–        когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин докаже, че по времето, когато то е било страна по нарушаващото споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара: сам по себе си фактът, че предприятието е участвало в нарушението по-кратко време, отколкото другите, няма да бъде считан за смекчаващо обстоятелство, тъй като това вече е отразено в основния размер;

–        […]“.

284    Съображение 464 от обжалваното решение, озаглавено „Пасивна и/или второстепенна роля“, има следната редакция:

„Множество засегнати предприятия твърдят, че дейността им [свързана с морските маркучи] е не особено важна дейност. Комисията счита като цяло, че това не може да служи като отправна точка при определянето на пасивната или второстепенна роля, която се основава единствено на вида роля, която дадено предприятие е играло в рамките на картел, а не на важността на дейността в рамките на групата. Комисията посочва впрочем, че независимо от относителната важност на дейността, всички участващи предприятия са считали, че дейността [свързана с морските маркучи] е достатъчно важна, за да я поддържат, вероятно поради съображения за рентабилност (с изключение на Bridgestone, което преустановява дейността си след края на нарушението). Комисията изтъква накрая, че относителната важност на дейността се разкрива достатъчно при определянето на основния размер и че тя не трябва да се отчита допълнително“.

285    Необходимо е най-напред да се разгледа дали, както поддържа жалбоподателят, Комисията е допуснала грешка в преценката, като е направила извод, че не трябва да му се предостави ползване от смекчаващи обстоятелства.

286    Следва да се припомни в това отношение, че според съдебната практика, колкото и да е силен, натискът, който едни предприятия упражняват, за да принудят други предприятия да участват в нарушение на правото на конкуренцията, не освобождава засегнатото предприятие от отговорността му за извършеното нарушение, не променя по никакъв начин тежестта на нарушението и не може да представлява смекчаващо обстоятелство при определянето на размера на глобите, тъй като засегнатото предприятие е могло да уведоми компетентните органи за евентуалния натиск и да подаде оплакване до тях (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 115 по-горе, точки 369 и 370 и Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Union Pigments/Комисия, T‑62/02, Recueil, стр. II‑5057, точка 63). Следователно Комисията не е била длъжна да вземе предвид твърдените в настоящия случай заплахи като смекчаващо обстоятелство (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 640).

287    Впрочем от съдебната практика произтича, че сред обстоятелствата, от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с това на останалите членове на картела (Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точка 168; вж. също Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—Т‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 331 и цитираната съдебна практика), както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в същото (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 декември 1985 г. по дело Stichting Sigarettenindustrie и др./Комисия, 240/82—242/82, 261/82, 262/82, 268/82 и 269/82, Recueil, стр. 3831, точка 100 и Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 115 по-горе, точка 164 и цитираната съдебна практика) — или също наличието на изрични изявления в този смисъл от представители на трети предприятия, участвали в нарушението (вж. Решение от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, посочено по-горе, точка 331 и цитираната съдебна практика). Впрочем Общият съд е постановил, че „изключително пасивната роля“ на даден член на картела предполага последният да е възприел „безлично поведение“, тоест да не е вземал активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения (вж. Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 194 по-горе, точка 252 и цитираната съдебна практика).

288    Освен това само фактът, че дадено предприятие, чието участие в съгласуване с неговите конкуренти е установено, няма съответстващо на договореното с неговите конкуренти пазарно поведение, като следва повече или по-малко независима политика на пазара, не представлява непременно критерий, който трябва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство. Не може да се изключи възможността това предприятие просто да е опитало да използва картела в своя изгода (Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело FMC Foret/Комисия, T‑191/06, Сборник, стр. IІ‑2959, точки 345 и 346).

289    Накрая, съгласно постоянната съдебна практика, за да се определи дали дадено предприятие трябва да се ползва от смекчаващо обстоятелство поради неприлагането на практика на противоправни споразумения, следва да се провери дали изтъкнатите от предприятието доводи са от естество да установят, че през периода, в който се е присъединило към противоправните споразумения, то действително се е отклонило от тяхното прилагане, като е възприело конкурентно поведение на пазара, или поне че ясно и съществено е нарушило задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране (вж. Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 113 и Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия,точка 115 по-горе, точка 196).

290    От това следва, че жалбоподателят не е могъл успешно да се позовава нито на твърдения натиск, на който е бил подложен, нито на по-малката продължителност на участието му в нарушението.

291    Що се отнася до твърдения пасивен характер на поведението му и на неговото въздействие върху глобата, следва да се припомни, че той се е включил отново в пълна степен в картела, считано от 3 септември 1996 г., че е участвал в дискусиите, насочени към възобновяване на картела, които са осъществени между 1997 г. и 1999 г., и че считано от май 2000 г., изцяло е подновил дейността си в рамките на картела.

292    Следователно той изобщо не би могъл да изтъкне пасивна роля в рамките на картела, нито поради това да претендира да се възползва от смекчаващи обстоятелства, основани на това обстоятелство.

293    Освен това съгласно собствените му разсъждения неговото намерение и поведение през този период са имали за цел да създадат впечатление, че той се е отнасял благосклонно към картела, и за тази цел най-малкото е поддържал контакти и е обменял информация с някои членове на картела, което означава, че по собственото му признание той е участвал активно в нарушението.

294    Що се отнася до твърдението, изведено от липса на мотиви, следва да се отбележи, че Комисията не оспорва доводите на жалбоподателя, че той от своя страна не е изтъкнал в рамките на административното производство слабото значение на неговите действия в областта на морските маркучи, за да може да му се признае ползване от смекчаващите обстоятелства.

295    Комисията не оспорва и че в рамките на административното производство жалбоподателят е изтъкнал доводи, подобни на изтъкнатите от него в рамките на настоящата жалба, а именно „по-малката продължителност на участието му в картела и […] незначителната му или маргинална роля в рамките [на същия]“.

296    Въпреки това, макар и в съображенията в обжалваното решение, посветени на анализа на смекчаващите обстоятелства, Комисията да не отговаря изрично на различните доводи на жалбоподателя, от съображенията, изложени в точки 283—293 по-горе, следва, че обжалваното решение, взето в неговата цялост, съдържа достатъчно подробни мотиви, позволяващи на Общия съд, както и на жалбоподателя, да разбере по какви причини той не би могъл да се възползва от смекчаващи обстоятелства в настоящия случай.

297    Поради това следва да се приеме, че мотивите на обжалваното решение съответстват на критериите на съдебната практика, припомнени в точка 108 по-горе.

298    От това следва, че четвъртата част на третото правно основание трябва да бъде отхвърлена изцяло.

5.     По петата част на третото правно основание, отнасяща се до намаляването на глобата поради сътрудничество във връзка с програмата за освобождаване от глоби

 а) Обжалваното решение

299    Съображения 480—488 от обжалваното решение излагат причините, поради които Комисията приема, че на жалбоподателя следва да признае намаление с 30 % на наложената му глоба, съобразно приноса му за делото.

300    В това отношение Комисията счита по същество, че несъмнено следва да се вземе предвид датата, на която MRI е решило да сътрудничи на разследването (съображения 480 и 485 от обжалваното решение), но че приносът на същото е имал ограничена стойност, доколкото тя вече е разполагала към този момент с голям брой доказателства, позволяващи да се установят основните характеристики на картела (съображение 485 от обжалваното решение).

301    Тя уточнява по същество, че MRI е предоставило доказателства във връзка с картела, считано от края на 80-те години (съображение 481 от обжалваното решение), и по-специално един документ, който датира от 1989 г. и установява, че членовете на картела са обменяли помежду си статистически данни (съображение 482 от обжалваното решение), както и два документа, разменени през 2000 г. с координатора на картела, които позволяват да се установи географското разпределение на пазарите между членовете на картела (съображение 483 от обжалваното решение), и на последно място, вътрешни документи от началото на 1997 г. относно съществуването на картела към този момент, които позволяват да се установи ролята на MRI в картела между 1996 г. и 1997 г. и подсилващи възможността на Комисията да докаже съществуването на картела през втората половина на 90-те години (съображение 484 от обжалваното решение).

 б) Доводи на страните

302    Жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка при определяне на намалението на глобата поради оказаното от него сътрудничество във връзка с програмата за освобождаване от глоби. Комисията му предоставя минималното намаление, тоест 30 %, докато Известието относно сътрудничеството предвижда, че първото предприятие, на което се признава възможността да се ползва от освобождаването, има право на намаление, което може да достигне 50 % съгласно точка 26 от Известието относно сътрудничеството. Той счита, че тази грешка е резултат от факта, че Комисията не е отчела в достатъчна степен решаващата подкрепа, която той е оказал на разследването.

303    Той припомня, че датата, на която са представени доказателствата в подкрепа на заявлението, и тяхната добавена стойност са два критерия, които според Известието относно сътрудничеството позволяват да се определи равнището на намаляване.

304    Старанието му обаче е било максимално, както се потвърждава от съображение 480 на обжалваното решение, понеже той е предоставил по-голямата част от най-значимите доказателства, с които е разполагал, в деня след проверките, тоест на 4 май 2007 г.

305    Освен това той счита, че неговата подкрепа е била твърде значителна. Противно на твърдяното от Комисията в съображение 482 от обжалваното решение, доказателствата и информацията, които тя предоставя, не само са „подсилили“ или „задълбочили“ възможността на Комисията да състави изложението на възраженията, което тя е адресирала до производителите, но при прочита на последното и на обжалваното решение според него е видно, че предоставените от него сведения са били решаващи, за да се подкрепят възраженията на Комисията относно характеристиките на картела, неговото функциониране и продължителността на нарушението, както и относно степента на участие на производителите. В много случаи тези сведения са били единствените доказателства в подкрепа на тезата на Комисията.

306    Жалбоподателят уточнява в това отношение, че предоставените от него сведения и данни от една страна са позволили да бъдат подкрепени устните обяснения на първия жалбоподател — недостатъчни при липсата на писмени или веществени доказателства, годни да ги потвърдят, за да обоснове по необорим начин свързаните с тях възражения, — както и сведенията, предоставени от другите предприятия, и от друга страна, са били единствените истински доказателства в подкрепа на възражението на Комисията, че останалите производители са участвали в едно-единствено и продължавано нарушение.

307    Впрочем той счита, че доказателствата, които е предоставил относно периода между март 1997 г. и юни 1999 г., са единствената или основна обосновка на изводите на Комисията за този период. Макар да е вярно, че съществуват и други доказателства, според него независимо от това те са явно недостатъчни, за да докажат каквото и да било във връзка с картела в течение на този период. Така при липсата на тези доказателства Комисията според него е следвало единствено да приеме съществуването на две отделни нарушения, а не на едно-единствено и продължавано нарушение или нарушение, което се повтаря.

308    Следователно Комисията погрешно е приела в съображение 485 от обжалваното решение, че „вече е разполагала със значително количество документи, въз основа на които е била в състояние да докаже основните елементи на картела“.

309    В резултат на това за жалбоподателя прилагането на минималния размер на намалението е необосновано и освен това немотивирано. Той счита по-нататък, че това решение нарушава принципа на равно третиране, след като в други случаи тя е предоставяла по-големи намаления в замяна на по-малък принос на информация.

310    Комисията оспорва тези твърдения.

311    Комисията счита, че според постоянната съдебна практика тя разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите и в това отношение може да вземе предвид много фактори, сред които е и оказаното от съответните предприятия сътрудничество в хода на разследването, водено от службите ѝ. В този контекст тя е призвана да прави сложни фактологически преценки, като отнасящите се до съответното сътрудничество на посочените предприятия. В частност тя разполага с широки правомощия за преценка на качеството и полезността на сътрудничеството на дадено предприятие, по-конкретно в сравнение с приноса на други предприятия. Тези преценки според нея подлежат на ограничен съдебен контрол.

312    Комисията оспорва, че MRI е било първото и единствено предприятие, чийто принос е бил преценен като годен да обоснове приемането му в програмата за освобождаване. Тя счита всъщност, че делото произтича от заявлението за освобождаване от глоба на [поверително], което е преустановило участието си в картела преди това заявление и е разкрило съществуването, предмета и характеристиките на картела, и това ѝ е позволило да извърши разследването и е обосновало предоставянето на [поверително] на пълно освобождаване. За сметка на това MRI започва да сътрудничи едва след проверките.

313    Що се отнася до значимостта и полезността на оказаното от MRI сътрудничество, то несъмнено е улеснило задачата на Комисията, но на първо място, тя вече е знаела за съществуването, предмета и условията на функциониране на картела, на второ място, оспорва, че без MRI не би била в състояние да докаже трайността на нарушението, на трето място, никое от участващите предприятия не е било санкционирано за периода между 13 май 1997 г. и 11 юни 1999 г., за който сътрудничеството на MRI се оказва по-полезно, на четвърто място, било е възможно според Комисията нарушението да се квалифицира като повтарящо се, макар да е било прекъснато за няколко години, за да бъде възобновено впоследствие със същите участници, същия предмет и аналогични методи, с цел изпълнение на същия глобален проект. Следователно според нея MRI погрешно твърди, че неговото сътрудничество е било необходимо, за да може да се квалифицира нарушението като продължавано.

314    Впрочем за останалите периоди сътрудничеството на MRI е било с ограничена полза, предвид предоставените вече от [поверително] сведения и от броя на откритите при проверките документи.

315    Поради това намаление на глобата в размер на 30 % би било напълно оправдано.

316    Комисията счита освен това за неуместни сравненията, които MRI прави с други предприятия, доколкото, от една страна, този вид сравнение между различни дела е изключително трудно, и от друга страна, фактът, че Комисията е предоставила в предходната си практика по вземане на решения определен размер на намаление за определено поведение, не означава, че тя е длъжна да предостави същото намаление при преценката на подобно поведение в рамките на последващо административно производство, съгласно съдебната практика.

317    Накрая, тя счита, че решението ѝ да не предостави повече от 30 % намаление е мотивирано в съображение 485 от обжалваното решение.

 в) Преценка на Общия съд

318    Точка 26 от Известието относно сътрудничеството гласи:

„Във всяко окончателно решение, прието в края на административното производство, Комисията определя размера на намалението за съответното предприятие спрямо глобата, която следва иначе да бъде наложена. За:

–        първото предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер на 30—50 %,

–        второто предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер на 20—30 %,

–        всяко следващо предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер до 20 %.

При определяне размера на намалението във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид времето, по което са предоставени доказателствата, отговарящи на условието по [точка 24], както и степента, в която те представляват добавена стойност“.

319    Следва да се припомни, че точка 24 от Известието относно сътрудничеството уточнява, че за да може да се претендира такова намаление, съответното предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства за презумирания картел, които привнасят значителна добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага, като самото понятие за добавена стойност е определено в точка 25 от Известието относно сътрудничеството (вж. точка 116 по-горе).

320    Следователно текстът на Известието относно сътрудничеството предполага да се разграничат два етапа:

–        първо, за да може да се възползва от намаление на глобата, предприятието трябва да предостави на Комисията доказателства със значителна добавена стойност; по този начин на първото предприятие, което е сътрудничило, ще може да се предостави намаление на размера на глобата минимум 30 % и максимум 50 % от основния размер,

–        второ, за да установи размера на намаляване в този диапазон, Комисията трябва да вземе предвид два критерия: датата, на която доказателствата са били предоставени, и степента на добавена стойност, която притежават.

321    Освен това понятието за значителна добавена стойност се схваща, по смисъла на Известието относно сътрудничеството, като отнасящо се до степента, в която предоставените доказателства подсилват поради естеството си или степента си на прецизност способността на Комисията да установи съществуването на презумирания картел, като самата стойност се преценява в зависимост от определен брой параметри, уточнени в точка 25 от Известието относно сътрудничеството.

322    Така, след като предоставените на Комисията доказателства имат значителна добавена стойност и предприятието е първото, което е предоставило такива доказателства, минималният размер на намаление на глобата е 30 %. След това, на колкото по-ранен етап е било осъществено сътрудничеството и колкото по-висока е била степента на добавена стойност, толкова повече нараства размерът на намалението, за да достигне максимум 50 % от размера на глобата.

323    В настоящия случай следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията признава, че MRI е било първото предприятие, което е изпълнило условията за получаване на намаление на глобата, доколкото документите, предоставени от него на Комисията, са имали значителна добавена стойност, но тя се ограничава да признае на MRI минималното равнище на намаление на глобата, тоест 30 %. Следователно единственият обсъден между страните въпрос, по който Общият съд трябва да се произнесе, остава размерът на намалението, предоставено от Комисията в този диапазон, а не самият принцип на това намаление.

324    Макар несъмнено Комисията да преценява, предвид предоставените от MRI доказателства, процента на намаление, който трябва да приложи към заявителя за освобождаване от глоба, все пак трябва да се провери дали тя е определила този процент съобразно критериите, фиксирани от нея в Известието относно сътрудничеството, и дали е посочила в обжалваното решение съображенията, които са я мотивирали за това, така че да позволи на жалбоподателя да узнае обосновката на предприетата спрямо него мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

325    Що се отнася до датата, на която тези доказателства са били предоставени, безспорно е, че заявлението за освобождаване е било подадено, заедно с доказателства, на 4 май 2007 г. (съображение 480 от обжалваното решение) — тоест два дни след проверката, организирана от Комисията вследствие на заявлението за освобождаване, подадено от [поверително] на 20 декември 2006 г.

326    Комисията счита, че тук става въпрос за сътрудничество, осъществено в ранен стадий на разследването (съображение 486 от обжалваното решение).

327    Следва да се отбележи обаче, че тази преценка не е отразена в размера на намалението, приложено спрямо наложената на жалбоподателя глоба.

328    Що се отнася до значителната степен на добавена стойност на доказателствата, представени от MRI, е необходимо да се отбележи следното.

329    В обжалваното решение Комисията уточнява, че MRI е предоставило доказателства във връзка с картела, считано от края на 80-те години — по-специално един документ, датиращ от 1989 г., който установява, че членовете на картела са си обменяли статистически данни — както и два документа, разменени през 2000 г. с координатора на картела, позволяващи да се докаже географското разпределение на пазарите между членовете на картела, и накрая, вътрешни документи, датиращи от началото на 1997 г., относно съществуването на картела към този момент, които позволяват да се установи ролята на MRI в картела между 1996 г. и 1997 г. и подсилващи способността на Комисията да докаже съществуването на картела през втората половина на 90-те години. Същевременно тя отбелязва, че приносът на MRI е имал само ограничена стойност, доколкото тя вече е разполагала към момента, в който той е осъществен, с голям брой доказателства, даващи възможност да се установят основните характеристики на картела (вж. точки 300 и 301 по-горе).

330    Следва да се отбележи обаче, че в съображения 148—187 от обжалваното решение се излагат доказателства, на които Комисията се е основала, за да приеме, че между 13 май 1997 г. и юни 1999 г. картелът е имал период на ограничена дейност, в течение на който са били поддържани контакти, в които жалбоподателят е участвал и чийто предмет е бил именно да се направи опит за възобновяване на картела.

331    Тези доказателства са следните: [поверително].

332    Комисията уточнява впрочем, че различни документи — а именно два факса от [поверително], с дата 11 юни 1999 г., и един факс от Parker ITR, с дата 21 юни 1999 г. — позволяват да се констатира, че разногласията между членовете на картела са спрели, считано от 11 юни 1999 г. (съображение 178 от обжалваното решение).

333    Следователно в основни линии писмените доказателства, събрани от Комисията относно междинния период от 13 май 1997 г. до юни 1999 г., произхождат от MRI и са били представени от него във връзка със заявлението му за освобождаване.

334    Освен това следва да се отбележи, че Комисията изтъква само относителната стойност на документите, предоставени от MRI, а не присъщата им стойност, въпреки че те все пак са ѝ позволили да подкрепи определен брой декларации и индиции, с каквито тя единствено е разполагала дотогава.

335    От една страна обаче, доказателствата, предоставени от MRI на Комисията, засягат периода между 13 май 1997 г. и юни 1999 г. — за разлика от тези, които то е предоставило за периода между 3 септември 1996 г. и 13 май 1997 г. (вж. точки 148 и 149 по-горе) — са писмени доказателства, които са подсилили способността на Комисията да докаже съществуването на картела между май 1997 г. и юни 1999 г. и са ѝ позволили да докаже, че някои от твърденията на останалите членове на картела, що се отнася до факта, че картелът е бил напълно прекъснат между май 1997 г. и юни 1999 г., са били неточни.

336    От друга страна, тези доказателства са позволили на Комисията да подкрепи тезата си, че нарушението е с характер на продължавано от април 1986 г. до май 2007 г., въпреки кризата, през която картелът преминава между май 1997 г. и юни 1999 г. (вж. съображения 289, 293 и 294 от обжалваното решение), макар тя да не е наложила глоба за този междинен период. В това отношение следва да се констатира, че Комисията се ограничава да се позове, в бележка под линия 733 от обжалваното решение, и в други бележки под линия в същото решение, които препращат към три документа, отнасящи се за междинния период, но без съображения 481—484 от обжалваното решение да споменават посочения период или приноса на MRI.

337    В това отношение следва да се припомни, че съгласно текста на точка 25 от Известието относно сътрудничеството понятието за добавена стойност визира степента, в която предоставените доказателства подсилват поради самото си естество или степен на прецизност възможността на Комисията да установи съществуването на презумирания картел. Точка 25 от посоченото Известие уточнява, че степента на подкрепа от други източници, необходима за да може да се основе на едно доказателство по отношение на останалите предприятия, участващи в делото, ще се отрази на неговата стойност така, че на решаващите доказателства ще се придаде по-висока стойност, отколкото на доказателства като декларациите, които трябва да бъдат подкрепени, ако бъдат оспорени.

338    Следователно трябва да се констатира, че степента на добавена стойност на доказателствата, предоставени от жалбоподателя на Комисията, не е отразена в степента на намаление на глобата, определена от Комисията на минималното равнище от 30 %.

339    По този начин Комисията нарушава критериите, които сама си е наложила в точка 26 от Известието относно сътрудничеството.

340    Що се отнася до твърдението, изведено от липсата на мотиви, Комисията се ограничава да посочи в съображение 486 от обжалваното решение, че „като се вземе предвид стойността на неговия принос по това дело, ранният стадий, на който той е допринесъл и обхватът на сътрудничеството му след неговите декларации, на MRI трябва да се предостави намаление с 30 % на глобата, която иначе би трябвало да му бъде наложена“.

341    Поради това следва да се приеме при условията на евентуалност, че макар Комисията да е имала особени причини да ограничи на 30 % предоставеното на жалбоподателя намаление на размера на глобата и да не увеличава същия въпреки ранния характер на сътрудничеството и значителната степен на добавена стойност на предоставените доказателства, тя е следвало да мотивира обжалваното решение по този въпрос, което обаче не е сторила, така че Общият съд не е в състояние да провери със сигурност дали тя е допуснала и очевидна грешка в преценката в това отношение.

342    Предвид факта, че нито ранното сътрудничество на жалбоподателя, нито степента на добавена стойност на доказателствата, които той е предоставил, се отразяват на степента на намаление, приложено от Комисията в обжалваното решение, и на липсата на мотиви на същото, петата част на третото правно основание следва да бъде уважена частично, а член 2, буква е) от обжалваното решение — отменен.

343    Що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, следва да се констатира, че жалбоподателят не представя достатъчно доказателства, позволяващи да се установи, че неговото положение е подобно на това на други предприятия при идентични обстоятелства. Следователно това оплакване трябва да бъде отхвърлено.

344    Така петата част на третото правно основание се отхвърля в останалата част.

 Г – По исканията за намаляване на глобата

345    Следва да се припомни, че съгласно член 229 ЕО регламентите, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на Договора, могат да предоставят на Съда пълна юрисдикция да правораздава във връзка със санкциите, предвидени в тези регламенти. Член 31 от Регламент № 1/2003 предоставя такава компетентност на съда на Съюза. Следователно този съд е компетентен извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията да замести преценката на Комисията със своята собствена и следователно да отмени наложената глоба или периодична имуществена санкция, да намали или увеличи размера ѝ. Оттук произтича, че съдът на Съюза е оправомощен да упражнява пълна юрисдикция, когато подлага на преценка размера на глобата, и тази компетентност може да се упражнява както за намаляване на този размер, така и за неговото увеличаване (вж. Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 60—62 и цитираната съдебна практика.

346    Впрочем съгласно текста на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. Освен това размерът на глобата не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота на предприятието за предходната стопанска година, съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

347    По-нататък, както припомня член 49 от Хартата на основните права, тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

348    В допълнение следва да се припомни, че по естеството си определянето на глоба от Общия съд в рамките на упражняваната от него пълна юрисдикция не е точно аритметично упражнение. Впрочем Общият съд не е обвързан от изчисленията на Комисията, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по случая (Решение на Общия съд от 14 септември 2004 г. по дело Aristrain/Комисия, T‑156/94, непубликувано в Recueil, точка 43).

349    Съдът приема, че при определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички елементи от естество да се включат в преценката на тежестта им, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за Съюза (вж. Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, Сборник, стр. I‑13085, точка 56 и цитираната съдебна практика).

350    Съдът посочва също, че трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техният брой и интензитет, размерът на засегнатия пазар и настъпилото влошаване на състоянието на публичния икономически ред. При анализа трябва да се вземат предвид също относителната значимост и пазарният дял на виновните предприятия, както и евентуалното наличие на рецидив (Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 349 по-горе, точка 57).

351    Също така в съдебна практика трайно се приема, че принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани с разглежданата разпоредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. От това следва, че глобите не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели, тоест по отношение на спазването на правилата на конкуренцията, и че размерът на наложената глоба на предприятие за нарушение в областта на конкуренцията трябва да бъде пропорционален на нарушението, преценено в неговата цялост, като се държи сметка по-специално за тежестта на нарушението (вж. Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. по дело Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, Сборник, стр. IІ‑6681, точка 280 и цитираната съдебна практика).

352    В настоящия случай предвид извършената от Общия съд преценка в рамките на петата част на третото правно основание и констатираните по този повод грешки (вж. точка 342 по-горе) Общият съд счита за уместно да упражни пълната си юрисдикция, предоставена му в член 31 от Регламент № 1/2003, и да замести преценката на Комисията със своята собствена, що се отнася до размера на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя.

353    Следва най-напред да се припомни, че в случая, от една страна, съвкупният оборот в световен мащаб, реализиран от MRI за всички негови продукти, през 2006 г. е бил [поверително], а през 2007 г., [поверително] (съображение 44 от обжалваното решение), и от друга страна, че делът на предприятието от световния пазар е бил оценен от Комисията на [поверително], което не се оспорва от жалбоподателя (съображение 433 от обжалваното решение).

354    Следва да се отбележи, по-нататък, че картелът е с особена тежест, предвид продължителността на нарушението, както и факта, че противоправните действия, в които жалбоподателят е участвал пълноценно, се характеризират с предоставяне на тръжни процедури, определяне на цените, определяне на квоти, установяване на условията за продажба, подялба на географски пазари, както и обмен на чувствителна информация относно цените, обемите на продажби и тръжните процедури. Освен това става въпрос за картел със световно измерение.

355    Установено е впрочем, че жалбоподателят е участвал в нарушението от 1 април 1986 г. до 1 август 1992 г. — като този период не е погасен по давност (вж. точки 212—214 по-горе), — а след това от 3 септември 1996 г. до 2 май 2007 г., несъмнено с междинен период на ограничена дейност през втория епизод на нарушение, но в която г‑н F. е участвал изцяло с перспективата по-специално за възобновяване на картела и за договаряне на мястото на жалбоподателя в него.

356    Необходимо е, разбира се, да се отчете оказаното от жалбоподателя сътрудничество в разследването на Комисията. Благодарение на рано предоставените на Комисията доказателства жалбоподателят действително ѝ е дал възможност да установи съществуването на продължавано нарушение в тежест на останалите членове на картела, въпреки съществуването на кризисен период, който без тези доказателства най-вероятно е могъл да накара Комисията да приеме, че картелът е бил прекъснат за период от две години — дори три години, що се отнася до самия жалбоподател.

357    Необходимо е все пак да се вземе предвид фактът, че дори без тези доказателства Комисията е могла да приеме съществуването на повтаряно нарушение срещу членовете на картела (вж. в това отношение представените от Комисията доказателства в съображения 296—304 и 307 от обжалваното решение), което има за цел да омаловажи значението на добавената стойност на сътрудничеството на MRI.

358    Общият съд счита, че при тези условия размерът на намалението на глобата е трябвало да бъде 40 %.

359    Независимо от това, предвид изложените по-горе съображения и необходимостта да се претеглят различните обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на глобата (вж. точки 349 и 350 по-горе), Общият съд счита, че размерът на наложената на жалбоподателя глоба, особено предвид тежестта на нарушението и продължителността на участието на MRI в него, е подходящ и поради това не е необходимо да бъде намаляван.

360    Следователно исканията на жалбоподателя за изменение трябва да бъдат отхвърлени, доколкото целят намаляване на размера на глобата от 4 900 000 EUR, която му е била наложена.

 По съдебните разноски

361    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В приложение на параграф 3, първа алинея от същата разпоредба Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

362    Тъй като жалбоподателят и Комисията са загубили частично по предявените основания, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отменя член 2, буква е) от Решение C (2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39406 — Морски маркучи).

2)      Определя размер на глобата, наложена на MRI, на 4 900 000 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Azizi Prek Frimodt Nielsen

Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 17 май 2013 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

А – Отрасъл за производство на морски маркучи, предназначени за петрол и газ

Б – Представяне на жалбоподателя

В – Административно производство

Г – Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

А – По искането за отмяна

Б – По първото правно основание, изведено от грешка в квалификацията на нарушението и от нарушение на член 253 ЕО и по второто правно основание, изведено от явни грешки в преценката при определянето на продължителността на нарушението, от нарушение на членове 81 ЕО и 253 ЕО и на член 2 от Регламент № 1/2003

1.  Обжалваното решение

2.  Доводи на страните

а) По първото правно основание

б) По второто правно основание

По първата част

По втората част

По третата част

По четвъртата част

По петата част

По шестата част

3.  Преценка на Общия съд

а) Припомняне на принципите за доказателствената тежест

б) По участието на жалбоподателя в нарушението между 3 септември 1996 г. и 9 май 2000 г.

По периода от 3 септември 1996 г. до 13 май 1997 г.

–  По обхвата на точка 26 от Известието относно сътрудничеството

–  По установяването в настоящия случай на допълнителни факти, подсилващи било тежестта, било продължителността на нарушението

По междинния период

в) По съществуването на продължавано нарушение

По понятието за продължавано нарушение и нарушение, което се повтаря

По съществуването на продължавано нарушение в конкретния случай

г) По основателността на останалите части на второто правно основание

В – По третото правно основание, изведено от различни грешки при определянето на размера на глобата, от нарушение на принципа на пропорционалност, на принципа за адекватност на наказанието, на принципа на равно третиране и на принципа на защита на оправданите правни очаквания и от липсата на мотиви

1.  По първата част на третото правно основание, изведено от грешка в преценката на тежестта на нарушението и от нарушение на принципа на равно третиране

а) Обжалваното решение

б) Доводи на страните

в) Преценка на Общия съд

2.  По втората част на третото правно основание, изведена от грешка при определянето на размера на глобата в зависимост от продължителността на нарушението, и от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

а) Обжалваното решение

б) Доводи на страните

в) Преценка на Общия съд

3.  По третата част на третото правно основание, изведено от грешка в увеличаването на глобата с възпираща цел и от нарушение на задължението за мотивиране и от принципа на равно третиране

а) Обжалваното решение

б) Доводи на страните

в) Преценка на Общия съд

4.  По четвъртата част на третото правно основание, изведено от грешка в преценката на условията за прилагането на смекчаващи обстоятелства и от нарушение на задължението за мотивиране

а) Обжалваното решение

б) Доводи на страните

в) Преценка на Общия съд

5.  По петата част на третото правно основание, отнасяща се до намаляването на глобата поради сътрудничество във връзка с програмата за освобождаване от глоби

а) Обжалваното решение

б) Доводи на страните

в) Преценка на Общия съд

Г – По исканията за намаляване на глобата

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.

1 – Заличени поверителни данни.