РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
25 септември 2014 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за регистрация на триизмерна марка на Общността — Форма на обтегачен винт — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑171/12
Peri GmbH, установено в Weißenhorn (Германия), за което се явява J. Dönch, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява D. Walicka, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на първи състав на СХВП от 26 януари 2012 г. (преписка R 1209/2011‑1) относно заявка за регистрация като марка на Общността на триизмерен знак, изобразяващ формата на обтегачен винт,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, M. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,
секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 12 април 2012 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 24 юли 2012 г.,
след съдебното заседание от 5 юни 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 5 октомври 2010 г. жалбоподателят Peri GmbH подава до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) заявка за регистрация на марка на Общността на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Триизмерната форма, която се иска да бъде регистрирана като марка на Общността, е възпроизведена по-долу:
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към класове 6 и 19 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за съответния клас отговарят на следното описание:
– клас 6: „Бетонни кофражи и техните принадлежности от метал“,
– клас 19: „Бетонни кофражи и техните принадлежности не от метал“.
4 На 21 април 2011 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за всички заявени стоки на основание член 7, параграф 1, буква б), от Регламент № 207/2009.
5 На 7 юни 2011 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на проверителя на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.
6 С решение от 26 януари 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), съобщено на жалбоподателя на 13 февруари 2012 г., първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата с мотива, че що се отнася до разглежданите стоки, триизмерният знак, който се иска да бъде регистриран като марка на Общността, няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
Искания на страните
7 Жалбоподателят иска Общият съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
8 СХВП иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на спора
9 Запитан в съдебното заседание относно евентуални възражения, които би могъл да има във връзка с доклада за съдебното заседание, жалбоподателят уведомява Общия съд за желанието си докладът да бъде променен, за да се вземе предвид ограничаването на заявката му за регистрация. На въпрос във връзка с това той обяснява, че това ограничаване е направено след приемане на обжалваното решение, тъй като е станало на 23 май 2014 г., и се състояло във внасяне на уточнение относно стоките, предмет на заявената марка, описани в точка 3 по-горе, в следния смисъл: „с изключение на блокиращите елементи за кофражи“.
10 СХВП възразява, че не можело посоченото искане да се вземе предвид от Общия съд и според нея това следвало от съдебната практика (решение от 20 ноември 2007 г., Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T‑458/05, Сб., EU:T:2007:349), тъй като това би довело до изменение на предмета на спора, недопустимо по смисъла на член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд.
11 Според СХВП Общият съд наистина приел, че е възможно декларация, направена след приемане на решението на апелативния състав, с която заявителят на марката оттегля заявката си за някои от първоначално посочените стоки и услуги, да се тълкува в смисъл, че целта ѝ е само да оспори законосъобразността на обжалваното решение, доколкото то се отнася до останалите стоки или услуги, и следователно с нея не се изменя предметът на спора. В случая обаче не било така, тъй като в ограничаването на заявката за регистрация не била оттеглена никаква стока, а то се изразявало в изменение на описанието на съответните стоки.
12 Въпреки това възражение жалбоподателят продължава да поддържа становището си.
13 Важно е веднага да се напомни, че Общият съд може да отмени или измени решението на апелативен състав на СХВП само ако към момента на постановяването му е било налице някое от основанията за отмяна или изменение на решенията по член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Наистина, в съответствие с член 76 от този регламент Общият съд трябва да се произнесе с оглед на фактическата и правната рамка на спора, така както са изложени пред апелативния състав (вж. решение TEK, точка 10 по-горе, EU:T:2007:349, т. 19 и цитираната съдебна практика).
14 За сметка на това той не би могъл да отмени или измени посоченото решение по причини, възникнали след неговото постановяване (решения от 11 май 2006 г., Sunrider/СХВП, C‑416/04 P, Rec., EU:C:2006:310, т. 55, и от 9 юли 2008 г., Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, Сб., EU:T:2008:268, т. 24).
15 От друга страна, според член 26, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 „заявката за марка на Общността съдържа […] списък на стоките и на услугите, за които се иска регистрацията“.
16 Член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 предвижда, че „[з]аявителят може по всяко време да оттегли своята заявка за марка на Общността или да ограничи списъка на стоки или услуги, който се съдържа в нея“.
17 В настоящия случай е безспорно, че жалбоподателят е ограничил стоките, посочени в заявката му за регистрация на марка на Общността, след приемането на обжалваното решение.
18 От това следва, че по принцип ограничаване по смисъла на член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на списъка на стоки или услуги в заявка за марка на Общността, извършено след приемане на обжалваното пред Общия съд решение на апелативния състав, не може да се отрази на законосъобразността на това решение, което е единственото оспорвано пред Общия съд решение (вж. решение Mozart, точка 14 по-горе, EU:T:2008:268, т. 25 и цитираната съдебна практика).
19 Следва все пак да се отбележи и че решението на апелативен състав на СХВП може да се оспори пред Общия съд единствено по отношение на някои от стоките или услугите от списъка, посочен в заявката за регистрация на съответната марка на Общността. В такъв случай това решение става окончателно за другите посочени в същия този списък стоки или услуги (решение Mozart, точка 14 по-горе, EU:T:2008:268, т. 26).
20 Като отчита тази възможност, Общият съд тълкува декларация на заявителя на марката, направена пред него и следователно след решението на апелативния състав, според която той оттегля своята заявка за някои посочени в първоначалната заявка стоки, като декларация, че обжалваното решение се оспорва само доколкото то се отнася до останалата част от съответните стоки или като частичен отказ в случая, когато тази декларация е направена в напреднал стадий от производството пред Общия съд (вж. решение Mozart, точка 14 по-горе, т. 27 и цитираната съдебна практика).
21 Ако обаче с ограничаването на списъка на стоките, посочени в заявката за марка на Общността, заявителят на марката няма за цел да извади една или няколко от стоките от този списък, а да измени една или няколко характерни особености, не може да се изключи, че това изменение може да се отрази на разглеждането на марката на Общността, осъществено от инстанциите на СХВП в хода на административното производство. При тези обстоятелства допускането на това изменение на етапа на обжалването пред Общия съд би било равнозначно на изменение на предмета на спора в хода на производството пред тази инстанция, което е забранено с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник. Следователно такова ограничаване не може да бъде взето предвид от Общия съд при разглеждане на основателността на жалбата (решения TEK, точка 10 по-горе, EU:T:2007:349, т. 25, и от 20 февруари 2013 г., Caventa/СХВП — Anson’s Herrenhaus (B BERG), T‑631/11, EU:T:2013:85, т. 23).
22 Важно е следователно да се определи дали ограничаването на заявката за регистрация на съответната марка, направено на 23 май 2014 г. и за което жалбоподателя съобщава в съдебното заседание, може да се тълкува като декларация на жалбоподателя, че оспорва обжалваното решение само доколкото то се отнася до стоките от изменения списък или като частичен отказ.
23 Случаят обаче не е такъв. Наистина, с това ограничаване жалбоподателят не оттегля стоки от списъка на стоките, за които е поискана регистрацията на разглежданата марка, които остават, от една страна, що се отнася до клас 6, бетонни кофражи и техните принадлежности от метал, и що се отнася до клас 19, бетонни кофражи и техните принадлежности не от метал, а посочва, че трябвало да се разбира, че тези стоки са „с изключение на блокиращите елементи за кофражи“. Следователно не може да се изключи, че действайки по този начин, жалбоподателят прави изменение, което може да се отрази на разглеждането на марката на Общността, осъществено от инстанциите на СХВП в хода на административното производство. Както се посочва в точка 21 по-горе обаче, такова ограничаване не може да бъде взето предвид от Общия съд, тъй като то би изменило предмета на спора.
24 Поради това следва да се приеме, че стоките, които трябва да се вземат предвид в настоящото производство по обжалване, са включените в списъка на стоките, посочени в първоначалната заявка за регистрация на марка на жалбоподателя (вж. точка 3 по-горе).
25 Поради това посоченото в точка 9 по-горе искане на жалбоподателя следва да се отхвърли.
По съществото на спора
26 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания, първото изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, а второто — от нарушение на член 7, параграф 1, буква д) от същия регламент.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
27 Жалбоподателят поддържа, че с оглед на степента на внимание на съответната състояща се от професионалисти публика, която е по-висока от степента на внимание, характерна за средния потребител, който е нормално информиран и разумно внимателен и съобразителен, както и с оглед на много разпознаваемите характерни особености на обтегателя, изобразен от спорния знак, апелативният състав трябвало да приеме, че заявената марка има отличителен характер.
28 Той изтъква, че апелативният състав не изложил конкретни факти в подкрепа на анализа си, основан на обикновени неподкрепени презумпции. Той допълва, че те били оборени от доказателствата, представени пред СХВП, по-конкретно от допитването, което той представил, и за което апелативният състав неправилно приел, че се отнася само до немскоговорeщите потребители, при положение че обтегателят е знак, който може да се „чете“ без никакви езикови познания.
29 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
30 Във връзка с това следва да се припомни, че според член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрация на „марките, които са лишени от отличителен характер“.
31 Отличителният характер на марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 означава, че тя позволява да се установи, че стоката, за която се иска нейната регистрация, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока от стоките, произхождащи от други предприятия (вж. решение от 9 декември 2010 г., Wilo/СХВП (Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети), T‑253/09 и T‑254/09, EU:T:2010:507, т. 17 и цитираната съдебна практика).
32 Този отличителен характер на марката следва да се преценява, от една страна, с оглед на стоките или услугите, за които е поискана регистрация, и от друга страна, с оглед на възприемането ѝ от съответните потребители, представлявани от средния потребител на тези стоки или услуги, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 31 по-горе, EU:T:2010:507, т. 18 и цитираната съдебна практика).
33 Според постоянната съдебна практика критериите за преценка на отличителния характер на марките, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от критериите, приложими към останалите категории марки (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 31 по-горе, EU:T:2010:507, т. 19 и цитираната съдебна практика).
34 Независимо от това, при прилагането на тези критерии съответните потребители невинаги възприемат по един и същ начин състояща се от външния вид на самата стока триизмерна марка и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки. Наистина, средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка при липсата на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 31 по-горе, EU:T:2010:507, т. 20 и цитираната съдебна практика).
35 Впрочем според съдебната практика колкото повече формата, която се иска да бъде регистрирана като марка на Общността, се доближава до най-вероятната форма, която ще има съответната стока, толкова по-вероятно е тази форма да бъде лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При това положение само марка, която значително се различава от стандартното или обичайното в бранша и поради това може да изпълнява основната си функция да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. решение „Фасетиран кожух на електрически мотор и изображение на зелени фасети“, точка 31 по-горе, EU:T:2010:507, т. 21 и цитираната съдебна практика).
36 Доводите на жалбоподателя следва да се разгледат в светлината на тези съображения.
37 Във връзка със съответните потребители апелативният състав с основание приема, че това са специализирани потребители (точка 11 от обжалваното решение). Жалбоподателят приема този анализ и същевременно въз основа на него прави извода, че съответните потребители следователно са професионалисти, което е вярно само отчасти. След като връзката на тези потребители със съответната област е от такова естество, че включва в по-широк смисъл лица, „чийто основен интерес е насочен към нея“, обстоятелство, което жалбоподателят впрочем приема, тя може евентуално, обратно на възприетото от жалбоподателя разбиране на този израз, да излиза извън строго професионалните рамки.
38 След като беше направено това уточнение, следва да се отбележи, че страните с основание не спорят във връзка с извода, който е важно да се направи въз основа на факта, че съответните потребители са специализирани потребители, а именно относно повишената степен на внимание, което тези потребители ще проявят по отношение на триизмерен знак като разглеждания, проявяващо се по-конкретно в това, че „ще обърнат внимание на техническите характеристики на такава система за затваряне (съответно на качеството на материала и на конструкцията)“ (точка 11 от обжалваното решение).
39 Жалбоподателят обаче поддържа, че с оглед на повишената степен на внимание на съответните потребители не могло да не бъдат забелязани характерните белези на обтегателя, предмет на триизмерния знак, който се иска да бъде регистриран като марка на Общността, а именно по-конкретно видимата линия на зъбците и централният разрез във вертикалното анкерно съединение, и поради това те придавали отличителен характер на тази марка, което се подкрепяло от резултата от допитване. Той упреква апелативния състав за това, че не сочи нищо конкретно, което да може да обоснове отказа му да регистрира заявената марка.
40 От своя страна апелативният състав смята, че точно поради високата степен на внимание на съответните потребители, на която се набляга в точка 38 по-горе, те щели да възприемат преди всичко съответните функционални елементи като техническо средство, служещо за свързване или за затваряне, по-конкретно на елементи от стена или бетонни части. Тъй като тези технически елементи се срещали в други обтегатели, според апелативния състав съществуващите малки различия между разглеждания обтегател и другите обтегатели не позволявали заявената триизмерна марка да се разглежда като представляваща уникална и запомняща се концепция.
41 Следва да се подчертае, че когато става въпрос за триизмерни марки, в съответствие с припомнената по-горе в точка 35 съдебна практика само марка, която значително се различава от стандартното или обичайното в бранша и поради това може да изпълнява своята основна функция за указване на произхода на стоката, не е лишена от отличителен характер.
42 Този анализ запазва значението си, когато съответните потребители са специалисти в дадена област (вж. относно ограничен кръг потребители във връзка с микрофони решения от 12 септември 2007 г., Neumann/СХВП (Форма на глава на микрофон), T‑358/04, Сб., EU:T:2007:263, т. 46, за засенчващи навеси и покрития решение от 17 декември 2008 г., Somm/СХВП (Засенчващ навес), T‑351/07, EU:T:2008:591, т. 29, и за луксозни часовници и циферблати за луксозни часовници решение от 14 септември 2009 г., Lange Uhren/СХВП (Геометрични полета върху циферблата на часовник), T‑152/07, EU:T:2009:324, т. 87).
43 Следователно апелативният състав е установил липсата на уникална и запомняща се концепция за изобразения обтегател в резултат на точно прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като само малки разлики го отличават от другите стоки от този вид. Наистина, в случая не се установява разглежданият обтегател да има толкова необичаен характер, че да е възможно да се приеме, че самото негово триизмерно изображение позволява заявената марка да се разглежда като марка с вътрешноприсъща способност да отличава стоките, които трябва да означава, от стоките на нейните конкуренти.
44 Макар жалбоподателят да упреква апелативния състав за това, че не излага нищо конкретно в подкрепа на това твърдение, този довод не се подкрепя от фактите. Във връзка с това от обжалваното решение се установява, че апелативният състав е разгледал примерите на произведени от конкурентите на жалбоподателя обтегатели, като отбелязва, че те позволявали само да се установи възможността щипките „да имат различни функционални, дори естетически концепции“, но че „тези варианти на стоката“ не налагали извода за „функция на марка на създаваното от тях цялостно впечатление“ (точка 17 от обжалваното решение). Той с основание посочва на жалбоподателя, че не е достатъчно потребителите да могат да разпознаят различията между различните обтегатели, което наистина е възможно за специализирани потребители като тези в настоящия случай, а трябвало те да могат да възприемат варианта на представения от жалбоподателя обтегачен винт като „толкова различен, [че те] ще го разпознаят като указание за произхода“ (точка 18 от обжалваното решение). Както уместно отбелязва апелативният състав обаче, различията в разглеждания обтегател, които безспорно могат да бъдат установени, все пак се оказват просто варианти при изработката на обтегачни винтове. Следователно тези характерни белези не са от такова естество, че да могат да индивидуализират разглежданата стока и сами по себе си да бъдат указание за определен търговски произход.
45 Накрая, когато става въпрос за доказателствената стойност на представеното от жалбоподателя в хода на производството пред СХВП допитване относно отличителния характер на спорния триизмерен знак, е важно да се подчертае, че апелативният състав с основание изтъква, че то е направено само сред немскоговорeщите потребители специалисти, а не сред потребители специалисти от Европейския съюз, които в случая са относимите потребители. Наистина, независимо че става въпрос за заявка за триизмерна марка на Общността и за да бъде тя „четена“, както с основание изтъква жалбоподателят, не се налага притежаване на езикови познания, все пак немскоговорещите потребители специалисти са свикнали в по-голяма степен с продаваните от германски или австрийски фирми стоки и следователно по-често цитират техните имена в анкетите за изследване на общественото мнение в сравнение с всички потребители специалисти в Съюза.
46 Нещо повече, когато посочва резултатите от споменатото допитване, жалбоподателят изтъква пред апелативния състав (точка 6, четвърто тире от обжалваното решение), че „висок процент от немските потребители специалисти“ разпознали производителя на триизмерната форма, която се иска да бъде регистрирана като марка на Общността. Отличителният характер обаче трябва да се възприема като такъв от всички съответни потребители (а именно съответните потребители в Съюза). От това следва, че апелативният състав правилно не взема предвид допитването, тъй като въз основа на него не може да се оспори изводът относно липсата на отличителен характер на спорния триизмерен знак.
47 Доколкото жалбоподателят би се позовал на резултатите от това допитване, като доказателство за отличителния характер на този знак в очите на съответните потребители за вече пуснатата от него на пазара стока, която този знак представя, би трябвало да се посочи, че този довод е свързан с отличителния характер, придобит чрез използването на заявената марка. Следователно апелативният състав не допуска грешка при прилагане на правото, като припомня, че този придобит чрез използването отличителен характер не може да доведе до изключване на прилагането от СХВП на абсолютно основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2002 г., Mag Instrument/СХВП (Форма на джобно фенерче), T‑88/00, Rec, EU:T:2002:28, т. 39) и би могло той да се вземе предвид само при прилагането на член 7, параграф 3 от посочения регламент, от което жалбоподателят не е поискал да се ползва в нито един момент от производството.
48 От това следва, че апелативният състав правилно приема, че спорната триизмерна марка няма отличителен характер за всички посочени стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
49 Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 207/2009
50 Следва да се отбележи, че в заключение в точка 23 от обжалваното решение апелативният състав посочва възможността, която би имал проверителят, да отхвърли заявката за марка на жалбоподателя и на основание на член 7, параграф 1, буква д), подточки i) и ii) от Регламент № 207/2009, само от съображения за изчерпателност, без да прилага тези разпоредби. Наистина от самия текст на тази точка следва, че от съображения за процесуална икономия апелативният състав не е върнал преписката на проверителя за допълнително решение, тъй като заявката „във всеки случай трябвало да се отхвърли на основание на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009“, като законосъобразността на тази преценка се потвърждава по-горе в точки 30—48.
51 Затова, тъй като, както припомня СХВП в писмения си отговор, обжалваното решение не се основава на член 7, параграф 1, буква д), подточки i) и ii) от Регламент № 207/2009, правното основание, изведено от нарушението на тези разпоредби, не може да има значение за законосъобразността на посоченото решение.
52 По същата причина член 75 от Регламент № 207/2009, според който решенията на СХВП се мотивират, не е нарушен. Тъй като става въпрос за обстоятелство, на което апелативният състав е решил да не основава служебно решението си, предварителното допитване до жалбоподателя очевидно не е било необходимо.
53 От изложеното дотук следва, че второто правно основание трябва да се отхвърли.
54 Следователно, без да е необходимо съдът да се произнася по допустимостта на документа, представен от жалбоподателя в съдебното заседание, следва жалбата да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
55 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
56 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Peri GmbH да заплати съдебните разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 25 септември 2014 година.
Подписи