РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
28 април 2015 година(*)
„Дъмпинг — Внос на феросилиций с произход, inter alia, от Русия — Частично междинно преразглеждане — Изчисляване на дъмпинговия марж — Промяна в обстоятелствата — Дълготраен характер“
По дело T‑169/12
Chelyabinsk electrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK), установено в Челябинск (Русия),
Kuzneckie ferrosplavy OAO (KF), установено в Новокузнецк (Русия),
представлявани от Б. Евтимов, адвокат,
жалбоподатели,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явява J.‑P. Hix, в качеството на представител, подпомаган първоначално от G. Berrisch и A. Polcyn, адвокати, впоследствие от G. Berrisch и от N. Chesaites, barrister, и накрая от D. Gerardin, адвокат,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, представлявана първоначално от H. van Vliet, M. França и A. Stobiecka-Kuik, впоследствие от M. França, А. Stobiecka-Kuik и J.‑F. Brakeland, в качеството на представители,
и от
Euroalliages, установен в Брюксел (Белгия), за който се явяват O. Prost и M.‑S. Dibling, адвокати
встъпили страни,
с предмет искане за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 60/2012 на Съвета от 16 януари 2012 година за прекратяване на частичното междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на феросилиций с произход, inter alia, от Русия (ОВ L 22, стр. 1), доколкото се отнася до жалбоподателите,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, S. Gervasoni и L. Madise (докладчик), съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 март 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Основната антидъмпингова уредба на Европейския съюз се съдържа в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OB L 343, стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22) (наричан по-нататък „основният регламент“), който заменя Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен.
2 В член 2 от основния регламент са посочени правилата за определяне на наличието на дъмпинг. Член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент се отнася до определянето на дъмпинговия марж през разследвания период. Съгласно член 2, параграф 12 от основния регламент „[д]ъмпинговият марж е величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена“.
3 Член 11, параграф 3 от основния регламент урежда процедурата по междинно преразглеждане. Съгласно тази разпоредба:
„Необходимостта от продължаване на действието на мерките може също да се преразглежда, ако това е оправдано — по инициатива на Комисията или по искане на държава членка — или, в случаите когато е изминал разумен период от най-малко една година от налагането на окончателната мярка, по искане на износител, вносител или производители от Общността, като искането съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на необходимостта от подобно междинно преразглеждане.
Процедура по междинно преразглеждане се открива, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че продължаване на действието на мярката не е вече необходимо за компенсиране на дъмпинга и/или че няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако мярката се отмени или измени, или че действащата мярка не е или вече не е достатъчна за неутрализиране на дъмпинга, който причинява вреда.
При провеждане на разследванията съгласно настоящия параграф Комисията има право, inter alia, на преценка доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект да отстранят вредата по-рано установена съгласно член 3. За тази цел при окончателната преценка се вземат предвид всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства“.
4 Съгласно член 11, параграф 9, от основния регламент:
„При провеждането на всяко [разследване, свързано с преразглеждане или] възстановяване на мита[,] съгласно настоящия член Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17“.
Обстоятелства, предхождащи спора
5 Жалбоподателите, Chelyabinsk electrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK) и Kuzneckie ferrosplavy OAO (KF), са дружества, установени в Русия, който произвеждат феросилиций — сплав, използвана при производството на стомана и желязо. RFA International, LP (RFAI) е търговски оператор, свързан с жалбоподателите. На RFAI, което е установено в Канада и притежава клон в Швейцария, са възложени продажбите на жалбоподателите в Съюза.
6 На 25 февруари 2008 г., след подадена жалба от страна на Посредническия комитет на производителите на феросплави (Euroalliages), Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 172/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия (ОВ L 55, стр. 6, наричан по-нататък „първоначалният регламент“). Съгласно член 1 от първоначалния регламент ставката на окончателните антидъмпингови мита, приложими към нетната цена франко граница на Общността, преди митническо облагане е установена на 22,7 % за продуктите, произведени от жалбоподателите.
7 На 30 ноември 2009 г. жалбоподателите подават молба за частично междинно преразглеждане, която се отнася само до дъмпинга, съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент. В молбата си жалбоподателите посочват, че обстоятелствата, въз основа на които е бил приет първоначалният регламент, са се променили и че тези промени са с дълготраен характер.
8 На 27 октомври 2010 г. Европейската комисия публикува Известие за откриване на частично междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на феросилиций с произход, inter alia, от Русия (ОВ C 290, стр. 15), което се отнася само до дъмпинга. Разследването в рамките на преразглеждането обхваща периода между 1 октомври 2009 г. и 30 септември 2010 г.(наричан по-нататък „периодът на разследване в рамките на преразглеждането“).
9 С писма от 12 януари и 24 март 2011 г. жалбоподателите предоставят на Комисията пояснения съответно относно структурата на групата, към която те, както и RFAI са принадлежали, и относно дълготрайния характер на промените, посочени в молбата за междинно преразглеждане.
10 На 28 октомври 2011 г., Комисията изпраща до жалбоподателите документ, съдържащ основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да препоръча прекратяване на междинното преразглеждане без изменение на наложените с първоначалния регламент антидъмпингови мерки (наричан по-нататък „документът за обща информация“). В този документ Комисията посочва, от една страна, изчисляването и размера на дъмпинговия марж за периода на разследване в рамките на преразглеждането, и от друга страна, че промяната на обстоятелства, на която се позовават жалбоподателите в молбата си за междинно преразглеждане, не може да се счита за промяна с дълготраен характер.
11 На 14 ноември 2011 г. жалбоподателите изпращат на Комисията становището си по документа за обща информация.
12 След частичното междинно преразглеждане Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 60/2012 от 16 януари 2012 година, с което приключва частичното междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент № 1225/2009 на антидъмпингови мерки, приложими за вноса на феросилиций с произход, inter alia, от Русия (ОВ L 22, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). В глава от този регламент, озаглавена „2. Дълготраен характер на промяната в обстоятелствата“, Съветът разглежда въпроса дали промяната в обстоятелствата, на която се позовават жалбоподателите в молбата си за междинно преразглеждане само по отношение на дъмпинга, е дълготрайна и съответно може да обоснове намаляване или дори прекратяване на действащите мерки.
13 На първо място Съветът припомня, че институциите на Съюза разполагат със свобода на преценка, която включва възможност за изготвяне на прогнозна оценка на ценовата политика на съответните износители, в рамките на преразглеждането на необходимостта от запазване на съществуващите мерки съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент. След това Съветът посочва, че именно в този контекст трябва да се преценят в случая изтъкнатите от жалбоподателите доводи относно дълготрайния характер на промените в обстоятелствата.
14 На второ място, в рамките на преценката на твърдения от жалбоподателите дълготраен характер на промяната в обстоятелствата, Съветът най-напред, от една страна, намира за полезно да разгледа подробно съображенията на институциите на Съюза относно въпроса дали през периода на разследване в рамките на преразглеждането жалбоподателите са продължили да извършват дъмпинг на пазара на Съюза, и от друга страна, оценява във връзка с това приблизително на „около 13 %“ дъмпинговия марж в рамките на процедурата по преразглеждане. След това Съветът разглежда отделните доводи на жалбоподателите, що се отнася до твърдения дълготраен характер на промяната в обстоятелствата, на която се позовават. След това Съветът приема, в съображение 54 от обжалвания регламент, включено в главата, озаглавена „2.5. Заключение: недостатъчно доказателства за дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата“, че към съответния момент не са налице достатъчно доказателства, от които да личи дълготрайният характер на разглежданата евентуална промяна в обстоятелствата и че следователно би било преждевременно и неоправдано действащото мито да бъде понижено към съответния момент. Както личи от съображения 38 и 40 от обжалвания регламент, освен това заключение Съветът изрично посочва, че какъвто и да е бил размерът на дъмпинговия марж през периода на разследване в рамките на преразглеждането, „във всички случаи“ не са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че съответният размер на този марж през посочения период има дълготраен характер. Поради това Съветът решава, в член 1 от обжалвания регламент, че липсва основание за изменение на равнището на действащите антидъмпингови мита, установени в първоначалният регламент.
15 Наред с молбата за междинно преразглеждане, RFAI предявява искания за възстановяване на платените антидъмпингови мита съгласно член 11, параграф 8 от основния регламент. Исканията за възстановяване се отнасят до периода между 1 октомври 2008 г. и 30 септември 2010 г. Комисията разделя периода на разследване, във връзка с който е поискано това възстановяване, на два подпериода: от 1 октомври 2008 г. до 30 септември 2009 г. (наричан по-нататък „Период 1“) и от 1 октомври 2009 г. до 30 септември 2010 г. (наричан по-нататък „Период 2“), като Период 2 съответства на периода на разследване в рамките на преразглеждането.
16 На 9 ноември 2011 г., Комисията уведомява жалбоподателите за заключението си относно исканията за възстановяване, отнасящи се до Период 1. По отношение на Период 2 Комисията препраща жалбоподателите към документа за обща информация, изготвен в рамките на междинно преразглеждане.
17 С електронно писмо от 26 януари 2012 г., жалбоподателите искат да им бъде съобщено изчислението на дъмпинговия марж, посочен в обжалваният регламент. С електронно писмо от същия ден Комисията отговаря, че ще им изпрати подробни данни относно това изчисление в рамките на исканията за възстановяване, свързани с Период 2.
18 На 6 юни 2012 г. Комисията съобщава на жалбоподателите документа с окончателна информация в рамките на разследването по възстановяването, който съдържа по-специално изчисление на дъмпинговия марж за Период 2.
Производство и искания на страните
19 На 10 април 2012 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
20 С актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 1 юни и 18 юли 2012 г., Комисията и Euroalliages молят да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.
21 С актове, подадени в секретариата на Общия съд на 6 август и 21 септември 2012 г., както и на 1 март 2014 г., жалбоподателите правят искане съгласно член 116, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд някои поверителни части от жалбата, от писмената защита, от репликата и от становището на Комисията да не бъдат съобщавани на Euroalliages. За тази цел жалбоподателите, Съветът и Комисията предоставят неповерителен вариант на посочените писмени актове.
22 С определение от 5 септември 2012 г. председателят на четвърти състав на Общия съд уважава молбите за встъпване, подадени от Комисията и Euroalliages.
23 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
24 В рамките на процесуално-организационните действия Комисията е поканена да представи един документ. Това искане е изпълнено в определения срок.
25 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 март 2014 г.
26 Жалбоподателите искат от Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент в частта, която ги засяга,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
27 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
28 Комисията иска Общият съд да отхвърли жалбата.
29 Euroalliages иска от Общия съд:
– да отхвърли изтъкнатите от жалбоподателите правни основания,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
30 В подкрепа но своето искане за отмяна жалбоподателите изтъкват три правни основания.
31 В рамките на първото правно основание жалбоподателите поддържат, че Комисията и Съветът (наричани по-нататък „институциите“), първо, са нарушили член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12, първо изречение от същия регламент, второ, са допуснали грешка при прилагане на правото и са превишили правото си на преценка в рамките на прилагането на член 11, параграф 3 от основния регламент, и трето, са нарушили правото им на защита. По същество жалбоподателите оспорват факта, че в обжалвания регламент Съветът не е изчислил точно дъмпинговия марж.
32 В рамките на второто правно основание жалбоподателите се позовават на явна грешка в преценката, допусната от институциите по отношение на изчисляването на експортната цена за целите на определянето на дъмпинговия марж в хода на разследването в рамките на преразглеждането.
33 В рамките на третото правно основание жалбоподателите изтъкват нарушение на член 11, параграф 3 от основния регламент и явна грешка в преценката. По същество те оспорват заключението на институциите, че промяната в обстоятелствата, на която се позовават жалбоподателите в подкрепа на молбата си за междинно преразглеждане, няма дълготраен характер.
34 В самото начало Общият съд счита за необходимо да определи условията, при които следва да разгледа трите правни основания, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на настоящата жалба. В това отношение следва да се отбележи, че обжалваният регламент е приет след междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, чиито разпоредби имат за предмет определяне на условията за започване и целите на производството в рамките на такова преразглеждане (решение от 17 ноември 2009 г., MTZ Polyfilms/Съвет, T‑143/06, Сб., EU:T:2009:441, т. 40).
35 В това отношение най-напред следва да се припомни, че съгласно член 11, параграф 3, първа алинея от основния регламент необходимостта от продължаване на действието на мерките може да се разгледа по-специално по искане на износител, вносител или производители от Общността, когато искането съдържа достатъчно доказателства, установяващи необходимостта от междинно преразглеждане. В настоящия случай искането е предявено от жалбоподателите в качеството им на износители. Освен това е безспорно, че това искане се отнася само до дъмпинга.
36 На следващо място, от разпоредбите на член 11, параграф 3, втора алинея от основния регламент личи, по същество, че когато искането е направено от износител или вносител и се отнася само до дъмпинга, необходимостта от междинно преразглеждане предполага това искане да съдържа достатъчно доказателства, установяващи, че продължаване на действието на мярката вече не е необходимо за компенсиране на дъмпинга.
37 На последно място, съгласно съдебната практика при разглеждането на молба за преразглеждане, която се отнася само до дъмпинга, Съветът може да се позове на посочените разпоредби, за да констатира, че са налице съществени промени в обстоятелствата относно дъмпинга, и има право, след като е потвърдил дълготрайния характер на промените, да направи заключение, че съответното антидъмпингово мито следва да се измени (решение MTZ Polyfilms/Съвет, точка 34 по-горе, EU:T:2009:441, т. 41).
38 С оглед на припомненото в точки 34—37 по-горе следва най-напред да се разгледат заедно първото и третото правно основание, доколкото с тях по същество се упреква Съветът, че е нарушил, първо, разпоредбите на член 11, параграф 3 от основния регламент, второ, разпоредбите на член 11, параграф 9 от този регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент, и трето, правото на защита на жалбоподателите. На следващо място трябва да се разгледа второто основание, което се отнася до изчисляването на експортната цена в рамките на определянето на дъмпинговия марж, с оглед на заключенията, направени по отношение на първото и третото правно основание.
По първото и третото правно основание, разгледани заедно, изведени от нарушение на член 11, параграф 3 от основния регламент и на член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент, както и от нарушение на правото на защита
39 В рамките на първото и третото правно основание, разгледани заедно, жалбоподателите се позовават на нарушение, първо, на член 11, параграф 3 от основния регламент, второ, на член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент, и трето, на правото им на защита.
По нарушението на член 11, параграф 3 от основния регламент
40 В подкрепа на първото и на третото си правно основание жалбоподателите твърдят, че е налице нарушение на член 11, параграф 3 от основния регламент. По същество те изтъкват две твърдения за нарушения, а именно, първо, че институциите допуснали грешка при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на правото им на преценка съгласно посочения член, и второ, че институциите допуснали явна грешка в преценката, като приели по отношение на дъмпинговия марж, че няма дълготрайна промяна в обстоятелствата.
– По първото твърдение за нарушение, формулирано в рамките на първото правно основание и изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от институциите, що се отнася до обхвата на правото им на преценка съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент
41 Жалбоподателите твърдят по същество, че институциите са допуснали грешка при прилагане на правото, като не са изчислили точно дъмпинговия марж в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 9 от основния регламент, с мотива че твърдяната от жалбоподателите промяна в обстоятелствата няма дълготраен характер и така са надвишили правото си на преценка в рамките на прогнозните оценки съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент.
42 Съветът и Комисията оспорват доводите на жалбоподателите.
43 На първо място, както бе припомнено в точки 34—37 по-горе, от текста на член 11, параграф 3, втора и трета алинея от основния регламент личи, че целта на междинно преразглеждане е да се провери необходимостта от запазване на действието на антидъмпинговите мерки и че в това отношение, когато молбата за преразглеждане се отнася само до дъмпинга, институциите трябва най-напред да проверят необходимостта от продължаване на действието на съществуващите мерки и в съответствие с това да установят наличието на промяна в обстоятелствата относно дъмпинга, която да е не само съществена, но и дълготрайна (вж. в този смисъл Решение MTZ Polyfilms/Съвет, точка 34 по-горе, EU:T:2009:441, т. 41). Едва на следващо място, след като оценката на тази необходимост бъде извършена и при положение че институциите решат да изменят съществуващите мерки, те са обвързани в определянето на новите мерки от разпоредбата на член 11, параграф 9 от основния регламент, която предвижда за тях изрично право и задължение да приложат, по принцип, същата методология, която е била приложена при първоначалното разследване, довело до налагане на антидъмпинговото мито (решение MTZ Polyfilms/Съвет, точка 34 по-горе, EU:T:2009:441, т. 49).
44 На второ място, съгласно постоянната съдебна практика, припомнена в съображение 11 от обжалвания регламент, институциите разполагат с широко право на преценка в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат. Съдебният контрол върху такава преценка трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 63; вж. в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, Сб., EU:C:2007:547, т. 40 и 41).
45 Тези съображения важат по-специално за преценките, извършвани от институциите в рамките на процедури по преразглеждане. Що се отнася до междинното преразглеждане, съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент Комисията може, когато молбата за преразглеждане се отнася единствено до дъмпинга, да провери дали е налице съществена промяна в обстоятелствата по отношение на дъмпинга и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект, за да предложи да се отмени, да се измени или да се остави в сила антидъмпинговото мито, въведено след първоначалното разследване.
46 На трето място, следва да се отбележи, че член 11, параграф 3 от основния регламент не предвижда конкретни методологии или правила, които да са задължителни за институциите, когато извършват предвидените в тази разпоредба проверки. Текстът на член 11, параграф 3, трета алинея от посочения регламент предвижда само че, за да се определи дали обстоятелствата относно дъмпинга и вредата са се променили съществено, се вземат предвид „всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства“.
47 На четвърто място, трябва да се отбележи, че контролът, който Комисията трябва да извърши в това отношение, може да наложи тя да осъществи не само ретроспективен анализ за развитието на положението, считано от налагането на първоначалната окончателна мярка, за да прецени необходимостта от запазването или от промяната ѝ с цел неутрализиране на ефекта от причиняващия вреда дъмпинг, но също и прогностичен анализ за евентуалното развитие на положението, считано от приемането на мярката за преразглеждане, за да прецени вероятните последици от отмяна или промяна на мярката.
48 Що се отнася до дъмпинга, от разпоредбите на член 11, параграф 3, втора алинея от основния регламент, и по-специално от използването на думите „продължаване на действието“, личи, че в рамките на прогнозната преценка съответната институция трябва да установи, в светлината на доказателствата, представени от автора на молбата за преразглеждане, че дъмпингът няма да продължи или да се повтори в бъдеще, така че мярката вече не е необходима за неговото компенсиране. С други думи, както бе посочено в точка 36 по-горе, в рамките на междинно преразглеждане молителят е длъжен да докаже по отношение на дъмпинга, че обстоятелствата, които стоят в неговата основа, са се променили дълготрайно.
49 Ето защо междинно преразглеждане на молба, свързана с дъмпинга, изисква както ретроспективен преглед, така и прогнозна оценка, които заедно трябва да показват, че вече не е необходимо продължаване на действието на мярката. Видно от съображенията, изложени в точка 43 по-горе, необходимостта от преразглеждане на действаща мярка предполага установяване, от една страна, на съществена промяна в обстоятелствата относно дъмпинга, и от друга страна, на дълготрайния характер на тази промяна. Следователно е достатъчно да не е изпълнено едно от тези кумулативни условия, за да може институциите да приемат, че действието на мярката трябва да се продължи.
50 В това отношение следва да се отбележи, че член 11, параграф 3, втора и трета алинея не съдържат никакви указания относно последователността, в която трябва да се извършат този преглед и тази оценка. От съдебната практика произтича, че по същество полезното действие на член 11, параграф 3 от основния регламент е осигурено в достатъчна степен от факта, че при преценката на необходимостта от продължаване на действието на съществуващите мерки институциите разполагат с широко право на преценка, включително с възможността да прибегнат до прогнозна оценка (решение MTZ Polyfilms/Съвет, точка 34 по-горе, EU:T:2009:441, т. 48). От това следва, че ако прогнозната оценка не показва необходимостта от продължаване на действието на мерките, институциите няма защо да извършват подробен ретроспективен преглед и следователно, що се отнася до дъмпинга, не е необходимо подробно изчисление от тяхна страна на дъмпинговия марж.
51 От изложените в точки 43—50 по-горе съображения следва, че с оглед на широкото право на преценка, с което разполагат институциите по отношение на междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, ограничено само до дъмпинга, те могат, ако счетат това за уместно, да започнат с прогнозната преценка и ако в такъв случай приемат, че промяната в обстоятелствата, на която се позовава авторът на молбата за преразглеждане и която води до намаляване или преустановяване на дъмпинга, установен след първоначалното производство по разследване, няма дълготраен характер, посочените институции могат да не извършат точно изчисляване на дъмпинговия марж в рамките на процедурата по преразглеждане.
52 В настоящия случай, както личи от съображение 11 от обжалвания регламент, институциите са разгледали именно в рамките на този прогнозен анализ доводите на жалбоподателите, с които те искат да докажат, че дълготрайният характер на промяната в обстоятелствата, на която се позовават и която се отнася само до дъмпинга, обосновава намаляването или премахването на действащата мярка.
53 С оглед на широкото право на преценка, с което разполагат институциите, за да преценят молбата за междинно преразглеждане на разглежданата в настоящия случай мярка, трябва да се констатира, че те са били в правото си да извършат най-напред прогнозна оценка на посочената молба и следователно, доколкото последната се отнася само до дъмпинга, да преценят дали твърдяната промяна в обстоятелствата във връзка с последния има дълготраен характер. Както личи от съображение 54 от обжалвания регламент, доколкото институциите са приели, че твърдяната промяна в обстоятелствата, която се отнася само до дъмпинга, няма дълготраен характер, те не са допуснали грешка при прилагане на правото и не са прекрачили границите на правото си на преценка съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, като са приели, без да извършат предварително точно изчисление на дъмпинговия марж, че действието на разглежданите мерки трябва да се продължи.
54 Този извод не може да бъде поставен под съмнение от доводите на жалбоподателите.
55 На първо място, що се отнася до доводите им относно последователността на етапите на междинното преразглеждане, жалбоподателите твърдят, че то се състои от два основни етапа, които трябва да протекат в определен ред, а именно, най-напред, с оглед на установеното наличие на промяна в обстоятелствата, да се определи нов дъмпингов марж, което изисква точното му изчисляване, след което, на следващо място, да се прецени дълготрайният характер на посочената промяна. Трябва да се констатира, че тези аргументи противоречат пряко на съображенията, изложени в точки 43—50 по-горе, както и на извода, направен в точка 51 по-горе, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни.
56 На второ място, що се отнася до довода, че институциите не били изпълнили задължението си да проверят дали е необходимо да се измени равнището на действащата мярка, доколкото, ако през периода на разследване в рамките на преразглеждането съществувал дъмпинг, той бил в по-малки размери, трябва да се констатира, че този довод противоречи пряко на съображенията, изложени в точки 35—43 по-горе. От една страна, целта на междинното преразглеждане е да се провери необходимостта от продължаване на действието на антидъмпинговите мерки, като, от друга страна, за да се приеме решение за изменение на първоначално наложеното антидъмпингово мито, посочената проверка трябва да установи, въз основа на представените от автора на молбата за преразглеждане доказателства, не само че е налице съществена промяна в обстоятелствата относно дъмпинга, но и дълготрайният характер на тази промяна. В настоящия случай обаче, доколкото институциите са приели, че не е налице такъв дълготраен характер, фактът, че през периода на преразглеждане равнището на дъмпинг може да е било по-малко от установеното след първоначалната процедура по разследване, както твърдят жалбоподателите, не е достатъчен, за да обоснове изменение на действащата мярка.
57 На трето място, не могат да се приемат доводите на жалбоподателите във връзка с решение MTZ Polyfilms/Съвет, точка 34 по-горе (EU:T:2009:441), а именно, от една страна, че с оглед на разпоредбите на член 11, параграф 9 и на член 2 от основния регламент точка 49 от посоченото решение не може да се тълкува в смисъл, че допуска институциите да не определят точно дъмпинговия марж, когато приемат, че промяната в обстоятелствата няма дълготраен характер, и от друга страна, че в рамките на разследванията при преразглеждане заключенията на институциите, които се основават на тълкуване в този смисъл, често не били нито безпристрастни, нито обективни.
58 От една страна, тези доводи противоречат пряко на извода, направен в точка 51 по-горе.
59 От друга страна, нито в писмените си становища, нито по време на съдебното заседание, в отговор на поставен от Общия съд въпрос, жалбоподателите обясняват защо според тях тълкуването на точка 49 от решение MTZ Polyfilms/Съвет, точка 34 по-горе (EU:T:2009:441), посочено в точка 57 по-горе, което оспорват, ще доведе до липса на обективност и на безпристрастност при бъдещи разследвания за преразглеждане. Във всички случаи трябва да се констатира, че този довод следва да се отхвърли като неоснователен. Трябва да се припомни, че по принцип процедурата по преразглеждане се различава от тази по първоначалното разследване, която е уредена в други разпоредби от основния регламент (вж. в този смисъл решения от 27 януари 2005 г., Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, C‑422/02 P, Recueil, EU:C:2005:56, т. 49 и от 11 февруари 2010 г., Hoesch Metals and Alloys, C‑373/08, Сб., EU:C:2010:68, т. 65), като Съдът вече е приел, че предвид общия разум и целите на системата някои от тези разпоредби не следва да се прилагат в процедурата по преразглеждане (вж. в този смисъл решение Hoesch Metals and Alloys, посочено по-горе, EU:C:2010:68, т. 77).
60 Обективната разлика между тези две процедури се състои в това, че върху вноса, предмет на процедурата по преразглеждане, вече са наложени окончателни антидъмпингови мерки и по отношение на този внос по принцип са представени достатъчно доказателства за това, че премахването на тези мерки вероятно би насърчило продължаването или повторната поява на дъмпинга и на вредата. За сметка на това, когато вносът е предмет на първоначално разследване, то има за предмет конкретно да установи съществуването, степента и ефекта на всеки евентуален дъмпинг (решение Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, точка 59 по-горе (EU:C:2005:56), точка 50).
61 Следователно, с оглед на разликите между първоначалната процедура и тази по преразглеждане, институциите не могат да бъдат упреквани за липса на обективност и безпристрастност, когато в рамките на разследване при преразглеждане са извършили междинно преразглеждане, започнало с прогнозната оценка.
62 На четвърто място, що се отнася до довода, че заключенията на институциите относно молбата на жалбоподателите за преразглеждане застрашавали целите на член 11, параграф 1 от основния регламент, следва да се отбележи, че посочените цели не могат да бъдат засегнати от прилагането на разпоредбите на член 11, параграф 3 от основния регламент, така както са тълкувани в точки 43—50 по-горе.
63 Всъщност целта на член 11, параграф 1 от основния регламент е да гарантира, че антидъмпинговата мярка остава в сила само доколкото е необходима за компенсиране на дъмпинга. Докато целта на член 11, параграф 3 от същия регламент, както бе посочено в точка 43 по-горе, е да се установи дали е необходимо да се продължи действието на антидъмпинговите мерки. Ето защо трябва да се констатира, че доколкото в настоящия случай институциите са установили, че промяната в обстоятелствата няма дълготраен характер, те са били в правото си да приемат за необходимо да се продължи действието на прилаганите мерки, без по този начин да са застрашили постигането на целта, преследвана с член 11, параграф 1 от основния регламент.
64 На пето място, не може да се приеме доводът, че в обжалвания регламент заключенията във връзка с дъмпинга се съдържат в главата, която се отнася до проверката на „[д]ълготрайния характер на промяната в обстоятелствата“. Този довод е неотносим към доказването на допусната грешка при прилагане на правото или на превишаване на границите на правото им на преценка от страна на институциите. Впрочем това важи на още по-силно основание в настоящия случай, доколкото е безспорно, че Съветът не е извършил точно изчисляване на дъмпинговия марж, тъй като счита, както бе посочено в точка 53 по-горе, че твърдяната промяна в обстоятелствата във връзка с дъмпинга няма дълготраен характер.
65 С оглед на всички изложени по-горе съображения първото твърдение за нарушение, формулирано в рамките на първото правно основание, следва да се отхвърли като неоснователно.
– По второто твърдение за нарушение, формулирано в рамките на третото правно основание и изведено от явна грешка в преценката, доколкото институциите приели, че по отношение на дъмпингов марж липсва дълготраен характер на промяната в обстоятелствата
66 На първо място жалбоподателите считат, че институциите е трябвало да вземат предвид четирите доказателства, които са представили във връзка с дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата, а именно, първо, заключенията след процедурата за възстановяване по отношение на Период 1, съгласно които жалбоподателите нямат никакъв дъмпингов марж, второ, фактът, че среднопретеглените експортни цени отразяват напълно антидъмпинговото мито от 22,7 %, наложено след първоначалното разследване, трето, фактът, че експортните цени били много по-високи през периода на разследване в рамките на преразглеждането, отколкото през периода на първоначалното разследване, и четвърто, фактът, че дъмпинговият марж бил значително намален през периода на разследване в рамките на преразглеждането, тъй като, видно от съображение 38 от обжалвания регламент, той възлиза на „около 13 %“ или дори —при положение че Общият съд приеме за установена изтъкнатата в рамките на второто правно основание явна грешка в преценката при изчисляването на експортната цена — на равнище, по-малко от 10 %.
67 На второ място, жалбоподателите поддържат, че съображение 42 от обжалвания регламент съдържа явна грешка в преценката. Според тях в него институциите правят извод, че е налице значителна променливост на експортните цени, която не им позволява да приемат за установен дълготрайния характер на промяна в обстоятелствата. Тази променливост обаче не попречила на институциите да приемат, от една страна, че през Период 1 не е налице дъмпинг, и от друга страна, че експортните цени през Период 2 били значително по-високи от тези, които са установени при първоначалното разследване.
68 Съветът и Комисията оспорват доводите на жалбоподателите.
69 Що се отнася по-специално до прогнозната оценка относно дъмпинга, както личи от изложените в точка 46 по-горе съображения, при липса на конкретни методологии или правила, които да са задължителни за институциите, когато извършват предвидените в член 11, параграф 3 от основния регламент проверки, на този стадий от разглеждането на молбата за междинно преразглеждане, в който следва да се определи дали трябва да се измени антидъмпинговото мито, тези институции трябва само да вземат предвид единствено „всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства“. Ето защо посочените институции са длъжни да се произнесат само по отношение на всички доказателства, които молителят е представил в подкрепа на молбата си за преразглеждане, що се отнася до дълготрайния характер на изтъкнатите от него промени в обстоятелствата.
70 В настоящия случай следва да се припомни, че в молбата си за междинно преразглеждане жалбоподателите твърдят, че промяната в обстоятелствата, довела до твърдяното намаляване на дъмпинговия марж, е с дълготраен характер поради четири причини, които Съветът е отхвърлил след анализ, изложен в съображения 41—53 от обжалвания регламент.
71 В това отношение, на първо място, жалбоподателите поддържат, че структурата на продажбите им се променила след първоначалния регламент. Всъщност, от една страна, вносът в Съюза бил поверен на швейцарския клон на RFAI, и от друга страна, тази нова структура на продажбите била свързана с проучването на нови бързоразвиващи се пазари. Жалбоподателите твърдят, че тази структурна промяна допринесла за увеличението на експортните цени на феросилиций на всички експортни пазари, включително за този на Съюза. В съображения 42 и 43 от обжалвания регламент обаче Съветът приема, че жалбоподателите не са представили конкретни доказателства, за да покажат връзката между новата корпоративна структура, проучването на нови бързоразвиващи се пазари и повишаването на цените на пазара на Съюза. Напротив, според Съвета разследването е показало, че експортните цени са били изключително променливи както през периода на разследване в рамките на преразглеждането, така и през Период 1, и че са следвали цените на световния пазар. Поради това Съветът приема, че жалбоподателите не са представили достатъчно доказателства, че тази структурна промяна е причината за твърдяното повишаване на цените на пазара, както и че посоченото повишаване може да се задържи на подобно равнище в бъдеще.
72 На второ място, жалбоподателите твърдят, от една страна, че експортните цени за пазарите на трети страни били сравними, дори по-високи от продажните им цени в Съюза и че са направени значителни инвестиции за по-добро снабдяване на тези пазари. Следователно намаляването или премахването на антидъмпингови мерки не ги стимулирало да увеличат износа си за Съюза или да намалят цените си. От друга страна, жалбоподателите твърдят, че нови пазарни възможности се намират на други пазари, освен на този на Съюза. В съображения 45 и 46 от обжалвания регламент обаче Съветът е приел, най-напред, че доколкото дъмпингът е продължил през периода на разследване в рамките на преразглеждането и Съюзът остава един от традиционните пазари на жалбоподателите, последните не са представили никакви съществени доказателства в подкрепа на твърденията си, че пазарните им стратегии са насочени към трети страни, и на следващо място, че експортните продажни цени на международния пазар били променливи, поради което не може да се приеме премахването или намаляването на действащите мерки.
73 На трето място, жалбоподателите твърдят, че руският вътрешен пазар остава един от основните им пазари и че се очаква да нарасне търсенето на сходни продукти в Русия. При все това в съображения 48 и 50 от обжалвания регламент Съветът най-напред приема, от една страна, че дори ако тези твърдения се приемат за верни, все пак остава фактът, че по време на периода на разследване в рамките на преразглеждането жалбоподателите са извършвали дъмпинг със значителен марж и при променливи цени, и от друга страна, обемите, продадени от жалбоподателите в Съюза по време на разследването в рамките на преразглеждането, не дават основание да се счита, че жалбоподателите са напуснали този пазар или че възнамеряват да направят това в близко бъдеще. На следващо място Съветът отбелязва, че жалбоподателите не са представили независими данни в подкрепа на твърдението, от една страна, че търсенето на разглеждания продукт може да нарасне, и от друга страна, че експортните цени на групата, към която принадлежат жалбоподателите, ще нарастват много по-бързо, отколкото производствените разходи.
74 На четвърто място, жалбоподателите поддържат, че са работили с пълния си капацитет в продължение на няколко години, че не възнамеряват да увеличат общия си капацитет за производство на феросилиций и че липсват признаци за обратното. Съветът обаче приема по същество, в съображения 52 и 53 от обжалвания регламент, че тези твърдения противоречат на някои данни, събрани от институциите. Всъщност, от една страна, последните били установили значително нарастване на производствените капацитети на жалбоподателите след финансовата криза от 2009 г. в сравнение с 2007 г., и от друга страна, самите жалбоподатели декларирали увеличаването на посочените капацитети между 10 % и 20 % в сравнение с периода преди финансовата криза от 2009 г. В отговор на довода на жалбоподателите, че са предвидили финансовата криза, настъпила през 2009 г., и поради това са намалили производствените си капацитети, Съветът отбелязва, че настъпилата през 2009 г. финансова криза не е можела да се отрази на производствения капацитет на жалбоподателите още от 2007 г.
75 В заключение на своя анализ на четирите причини, изтъкнати от жалбоподателите за доказване на дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата, на която се позовават, Съветът приема, в съображение 54 от обжалвания регламент, че липсват достатъчно доказателства, които да показват, че евентуалната промяна в обстоятелствата, свързана с ценовата политика на жалбоподателите, има дълготраен характер. Поради това Съветът приема, че би било преждевременно и неоправдано действащото мито да бъде понижено в съответния момент.
76 С оглед на посочените в точки 71—75 по-горе изводи на Съвета относно липсата на дълготраен характер на промяната в обстоятелствата, на която се позовават жалбоподателите, последните упрекват Съвета, в подкрепа на жалбата си, първо, че при анализа на дълготрайния характер на изтъкнатата от тях промяна не е взел предвид доказателствата, посочени в точка 66 по-горе.
77 Както личи от съображенията, изложени в точка 36 по-горе, жалбоподателите е трябвало да представят достатъчно доказателства за дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата, довела до твърдяното намаляване на дъмпинга. Трябва да се констатира обаче, че макар посочените в точка 66 по-горе доказателства да могат да се вземат предвид в рамките на анализа на промяна в обстоятелствата, сами по себе си те не могат да докажат дълготрайния характер на твърдяната промяна. Всъщност нито едно от тези доказателства, а именно, първо, равнището на дъмпинговия марж, изчислен след процедурата по възстановяване по време на Период 1, на следващо място, равнището на експортните цени, наблюдавано поне през процедурата по преразглеждане, и накрая, приблизителната преценка на дъмпинговия марж в хода на процедурата по преразглеждане, не позволява да се прецени и още по-малко да се докаже дълготрайният характер на твърдяната промяна в обстоятелствата. Ето защо, при липса на достатъчно доказателства относно дълготрайния ѝ характер, жалбоподателите не са доказали, че институциите са действали неправилно, като са приели, че твърдяната промяна в обстоятелствата не е дълготрайна по смисъла на член 11, параграф 3 от основния регламент. Следователно първият довод в подкрепа на второто твърдение за нарушение, формулирано в рамките на третото правно основание, също не може да докаже, че е допусната явна грешка в преценката при прогнозния анализ, извършен от Съвета в съображения 41—53 от обжалвания регламент, след който Съветът е приел, че жалбоподателите не са представили достатъчно доказателства относно дълготрайния характер на твърдяната промяна в обстоятелствата. Ето защо този довод следва да се отхвърли, без да е необходимо да се проверява дали Съветът е взел предвид посочените доказателства.
78 На второ място жалбоподателите поддържат, че в съображение 42 от обжалвания регламент е допусната явна грешка в преценката, що се отнася до последиците, които институциите са извели от променливостта на цените по отношение на дълготрайния характер на твърдяната промяна в обстоятелствата. Във връзка с това следва да се констатира, че доводите, които жалбоподателите изтъкват, за да докажат наличието на такава грешка, а именно че посочената променливост не била попречила на институциите да приемат, от една страна, че през Период 1 не е имало дъмпинг, и от друга страна, че експортните цени през Период 2 са били много по-високи от установените по време на първоначалното разследване, не съдържат елементи, които да позволят да се прецени и още по-малко да се докаже, в рамките на молбата за междинно преразглеждане, дълготрайният характер на твърдяната промяна в обстоятелствата.
79 Всъщност, от една страна, процедурата по възстановяване, посочена в член 11, параграф 8 от основния регламент, позволява да се поиска възстановяване на вече платените мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, на чиято основа са платени митата, е бил елиминиран или редуциран до равнище, по-ниско от това на действащото мито. Следователно тази процедура има изключително ретроспективен характер, доколкото се прилага в отделни случаи, при които антидъмпинговото мито е било платено, въпреки че при съответния внос липсва дъмпинг или дъмпингът е с по-ниско равнище. Следователно в настоящия случай при липса на допълнителни доказателства, представени от жалбоподателите, направените от институциите изводи относно заявленията за възстановяване във връзка с Период 1 не могат да се отразят на преценката на дълготрайния характер на твърдяната промяна в обстоятелствата в рамките на молбата за междинно преразглеждане.
80 От друга страна, трябва да се отбележи, че по отношение на Период 2, който съвпада с периода на разследване в рамките на преразглеждането, в съображения 42 и 43 от обжалвания регламент институциите не са се ограничили до това да установят, че експортните цени са били много по-високи през този период в сравнение с наблюдаваните през периода на първоначалното разследване, а са добавили изрично, че независимо от по-високото равнище на посочените цени, последните остават „изключително променливи“, което не позволява да се приеме, че „в бъдеще […]експортни[те] цени за [Съюза] ще са високи и няма да водят до дъмпинг“. Ето защо, при липса на доказателства, че въпреки изключително променливия характер на експортните цени твърдяната промяна в обстоятелствата има дълготраен характер по смисъла на член 11, параграф 3 от основния регламент, жалбоподателите неправилно упрекват институциите, че са приели, че посочената промяна няма дълготраен характер. Настоящият довод следователно трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
81 Доколкото доводите в подкрепа на второто твърдение за нарушение, формулирани в рамките на третото правно основание, не могат да бъдат приети, това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли в неговата цялост.
82 С оглед на направените в точки 65 и 81 по-горе изводи първото и третото правно основание следва да се отхвърлят като неоснователни в частта, в която жалбоподателите твърдят, че е налице нарушение на член 11, параграф 3 от основния регламент.
По нарушението на член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент
83 Жалбоподателите твърдят в рамките на първото правно основание, че като не са определили точен размер на дъмпинговия марж, институциите са нарушили член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12, първо изречение от същия регламент.
84 В това отношение жалбоподателите обясняват на първо място, че член 11, параграф 9 от основния регламент препраща към член 2, параграф 12 от същия регламент, първо изречение от който съдържа императивна норма, определяща дъмпинговия марж. На второ място те поддържат, че вместо да определят точен дъмпингов марж в обжалвания регламент, институциите са се съсредоточили върху въпроса дали жалбоподателите продължават да продават на дъмпингови цени. На трето място жалбоподателите твърдят, че институциите не направили опит да докажат наличието на промяна в обстоятелствата като посочената в член 11, параграф 9 от основния регламент, което би им позволило да се ползват от стриктно тълкувано изключение от установеното в този член правило, че институциите са длъжни да определят размера на дъмпингов марж, като се има предвид, че това определяне може да се разглежда като методология по смисъла на тази разпоредба. На четвърто място жалбоподателите твърдят, че в съображение 38 от обжалваният регламент институциите неправилно са посочили, че не са длъжни да вземат окончателно становище относно подходящия метод за изчисляване на дъмпинговия марж, тоест че не трябва да избират между метода, използван при първоначалното разследване, и новия метод на изчисление, използван в документа за обща информация, в нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент.
85 В писмената реплика жалбоподателите обясняват, че понятието за дълготраен характер не е определено в основния регламент и че следователно това понятие, както и основаващите се на него изводи не могат да се отразят на прилагането на изричните и императивни изисквания като това, което се съдържа в член 11, параграф 9 и член 2, параграф 12 от основния регламент, а именно задължението за институциите да определят размера на дъмпинговия марж в края на междинното преразглеждане.
86 Съветът и Комисията оспорват доводите на жалбоподателите.
87 На първо място, трябва да се отбележи, че в съображение 38 от обжалваният регламент Съветът изтъква, че не е нужно да се произнася по въпроса за необходимостта от точно изчисление на дъмпинговия марж. Съветът твърди по-специално че липсват достатъчно доказателства, за да се приеме, че по отношение на дъмпинговия марж промяна в обстоятелствата през периода на разследване в рамките на преразглеждането има дълготраен характер.
88 На второ място, жалбоподателите повдигат по същество въпроса дали подходът на Съвета в съображение 38 от обжалвания регламент представлява нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент. Ето защо трябва да се провери дали тези разпоредби представляват пречка за такъв подход, който обаче е допустим съгласно член 11, параграф 3 от същия регламент, както видяхме в точка 50 по-горе.
89 В това отношение трябва да се припомни, че член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент се отнася до метода на изчисление на дъмпинговия марж. По-конкретно, съгласно член 2, параграф 12 от основния регламент дъмпинговият марж е величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена.
90 Що се отнася до връзката между член 11, параграф 3 от основния регламент и член 11, параграф 9 от същия регламент, от една страна, следва да се отбележи, че промяната в обстоятелствата, до която се отнасят съответно посочените разпоредби, има различен предмет. Промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 3 от основния регламент се отнася до дъмпинга и вредата. За сметка на това, промяната в обстоятелствата, посочена в разпоредбите на член 11, параграф 9 от този регламент, се отнася до използваните величини — по-специално съгласно разпоредбите на член 2, параграфи 11 и 12 от същия регламент — в рамките на метода на изчисляване на дъмпинговия марж, приложен при първоначалното разследване, довело до налагане на митото. Промяната в обстоятелствата, установена съгласно разпоредбите на член 11, параграф 9 от основния регламент, може да се дължи по-конкретно на това, че някоя от тези величини, използвани при първоначалното разследване, вече не е достоверна.
91 От друга страна, както бе припомнено в точки 43, 44 и 50 по-горе, в рамките на преценката на необходимостта от продължаване на действието на съществуващите мерки, институциите разполагат с широко право на преценка, включително с възможността да направят прогнозна оценка. Едва след като оценката на тази необходимост бъде извършена и институциите решат да изменят съществуващите мерки, те са обвързани при определянето на новите мерки от разпоредбата на член 11, параграф 9 от основния регламент, която ги задължава да приложат методологията, предвидена в член 2 от същия регламент.
92 Както личи от точка 49 от решение MTZ Polyfilms/Съвет, точка 34 по-горе (EU:T:2009:441), разгледана в точка 43 по-горе, член 11, параграф 9 от основния регламент се прилага едва след като се установи дълготрайна промяна в обстоятелствата съгласно разпоредбите на член 11, параграф 3 от същия регламент и след като е взето решение за изменение на съществуващите мерки, в съответствие с посочените разпоредби, при което възниква необходимост от преизчисляване на размера на дъмпинговия марж. Обратно, когато институциите са приели, че липсва дълготрайна промяна в обстоятелствата, член 11, параграф 9 от основния регламент не се прилага. От това следва, че доколкото в настоящия случай институциите са приели, че промяната в обстоятелствата, на която се позовават жалбоподателите, няма дълготраен характер, тази разпоредба не се прилага и във всички случаи позоваването на нея не може да доведе до невалидност на описания в съображение 38 от обжалваният регламент подход на Съвета.
93 Ето защо е очевидно, че жалбоподателите неправилно упрекват институциите, от една страна, че не са определили точно дъмпинговия марж след междинното преразглеждане, и от друга страна, че не са направили избор между метода на изчисление, използван при първоначалното разследване, и този, който е използван в документа за обща информация. Всъщност тези доводи се основават на разпоредбите на член 11, параграф 9 от основния регламент, които обаче не намират приложение в настоящия случай.
94 Освен това следва да се приеме, че липсата на изрично посочване на понятието за дълготраен характер в член 11, параграф 3 от основния регламент е неотносима към въпроса дали член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент налага на институциите задължение да изчислят точно дъмпинговия марж след междинното преразглеждане. Всъщност, както личи от направеното в точки 43—50 по-горе тълкуване на член 11, параграф 3 от основния регламент, що се отнася до дъмпинга, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дава възможност на институциите да извършат както ретроспективен преглед, така и прогнозна оценка. С оглед на съображенията, изложени в точки 50 и 51 по-горе, когато след прогнозната оценка институциите приемат, че не е налице дълготраен характер на промяната в обстоятелствата, те могат да не извършват точно определяне на дъмпинговия марж.
95 Предвид всички изложени по-горе съображения първото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно в частта, в която жалбоподателите се позовават на нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент.
По нарушението на правото на защита
96 Жалбоподателите твърдят, че Съветът и Комисията са нарушили правото им на защита, доколкото към датата на подаване на настоящата жалба Комисията не им била съобщила окончателното изчисление на дъмпинговия марж, като се има предвид, че то стои в основата на направените изводи, било по отношение на продължаването и на наличието на дъмпинг, било по отношение на дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата, както и на окончателните изводи от частичното междинно преразглеждане. Жалбоподателите обясняват, че ако Комисията им била съобщила посоченото изчисление, това щяло да им позволи да защитят по-добре правата си, що се отнася до изчисляването на дъмпинга и до изводите относно дъмпинга като цяло, включително довода във връзка с използвания метод на изчисление при първоначалното разследване, което можело да се отрази съществено на правното им положение.
97 Съветът оспорва доводите на жалбоподателите.
98 Съгласно съдебната практика изискванията, свързани със зачитането на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици (решение от 27 юни 1991 г., Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, EU:C:1991:276, т. 15). По-специално заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (решение Al-Jubail Fertilizer/Съвет, посочено по-горе, EU:C:1991:276, т. 17). Тези изисквания допълнително са изяснени в член 20 от основния регламент, параграф 2 от който предвижда, че жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа „имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки“.
99 В настоящия случай е достатъчно да се констатира, че окончателното изчисление на дъмпинговия марж не представлява основен факт или съображение. Както бе отбелязано в точка 87 по-горе, Съветът е посочил в съображение 38 от обжалвания регламент, че не е нужно да се произнася по въпроса за необходимостта от точно изчисление на дъмпинговия марж поотделно за всеки жалбоподател, доколкото във всички случаи липсват достатъчно доказателства, за да се приеме, че по отношение на дъмпинговия марж промяна в обстоятелствата през периода на разследване в рамките на преразглеждането има дълготраен характер. Както личи от точки 76 и 78 по-горе, доколкото жалбоподателите не са представили достатъчно доказателства, за да установят, че твърдяната промяна в обстоятелствата има дълготраен характер, изводът на Съвета не е незаконосъобразен, така че той е бил в правото си да реши да запази в сила действащите мерки, без да е необходимо да изчислява точно дъмпинговия марж. Поради това трябва да се констатира, че дори да се установи нарушение на правото на защита, както твърдят жалбоподателите, доколкото се отнася до начина на изчисляване на дъмпингов марж, то не може да доведе до отмяна на обжалваният регламент, тъй като Съветът е основал решението си на установената липса на дълготраен характер на твърдяната промяна в обстоятелствата, както бе посочено по-горе.
100 Освен това трябва да се отбележи, че Комисията е съобщила на жалбоподателите изчислението на дъмпинговия марж на 28 октомври 2011 г., в документа за обща информация. Жалбоподателите са представили становището си по този документ с писмо от 14 ноември 2011 г. В това становище жалбоподателите обръщат съществено внимание на изчисляването на дъмпинговия марж. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателите са упражнили правото си на защита, въпреки че в крайна сметка Съветът е решил да не определя окончателно дъмпинговия марж.
101 Поради гореизложените съображения първото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно в частта, свързана с твърдението на жалбоподателите за нарушение на правото им на защита.
102 С оглед на съображенията, посочени в точки 82, 95 и 101 по-горе, първото и третото правно основание следва да се отхвърлят в тяхната цялост.
По второто правно основание, свързано с изчисляването на експортните цени
103 Жалбоподателите твърдят по същество, че институциите са допуснали грешка при прилагане на правото, от една страна, като са приели, че жалбоподателите и RFAI не представляват едно-единствено икономическо образувание по смисъла на съдебната практика, и от друга страна, като са приели вследствие на това, че корекцията на експортните цени, съответстваща на разходите за продажби, административните разходи и другите общи разходи, както и на маржа на печалбата на RFAI, трябва да се извърши съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент.
104 Съветът и Euroalliages оспорват доводите на жалбоподателите.
105 Доколкото институциите са били в правото си да не определят точно дъмпинговия марж, както бе установено по-горе, трябва да се констатира, че второто правно основание изглежда неотносимо. По същество това правно основание е изведено от незаконосъобразност при изчислението на експортните цени в рамките на определянето на дъмпинговия марж.
106 При това положение второто правно основание следва се отхвърли като неотносимо.
107 С оглед на направените в точки 102 и 106 по-горе изводи жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
108 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
109 Освен това съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията, която е встъпила в делото в подкрепа на исканията на Съвета, понася направените от нея съдебни разноски.
110 Euroalliages понася направените от него съдебни разноски съгласно член 87, параграф 4, трета алинея от Процедурния правилник.
По изложените съображения
ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Chelyabinsk electrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK) и Kuzneckie ferrosplavy OAO (KF) понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
4) Euroalliages понася направените от него съдебни разноски.
Martins Ribeiro | Gervasoni | Madise |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 април 2015 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
По първото и третото правно основание, разгледани заедно, изведени от нарушение на член 11, параграф 3 от основния регламент и на член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент, както и от нарушение на правото на защита
По нарушението на член 11, параграф 3 от основния регламент
– По първото твърдение за нарушение, формулирано в рамките на първото правно основание и изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от институциите, що се отнася до обхвата на правото им на преценка съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент
– По второто твърдение за нарушение, формулирано в рамките на третото правно основание и изведено от явна грешка в преценката, доколкото институциите приели, че по отношение на дъмпингов марж липсва дълготраен характер на промяната в обстоятелствата
По нарушението на член 11, параграф 9 от основния регламент във връзка с член 2, параграф 12 от същия регламент
По нарушението на правото на защита
По второто правно основание, свързано с изчисляването на експортните цени
По съдебните разноски