Дело T‑171/12

Peri GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за регистрация на триизмерна марка на Общността — Форма на обтегачен винт — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (осми състав) от 25 септември 2014 г.

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Отмяна или изменение поради обстоятелства, възникнали след постановяването на решението — Изключване

(член 65, параграф 2 и член 76 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Ограничаване на списъка на стоките и услугите след решението на апелативния състав — Последици

(член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд; член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Преценка на отличителния характер — Критерии

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Триизмерна марка, състояща се от формата на стоката — Отличителен характер — Критерии за преценка

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 13 и 14)

2.      По принцип ограничаване по смисъла на член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността на списъка на стоки или услуги в заявка за марка на Общността, извършено след приемане на обжалваното пред Общия съд решение на апелативния състав, не може да се отрази на законосъобразността на това решение, което е единственото оспорвано пред Общия съд решение. Следва все пак да се отбележи и че в някои случаи решението на апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) може да се оспори пред Общия съд единствено по отношение на част от стоките или услугите от списъка, посочен в заявката за регистрация на съответната марка на Общността. В такъв случай това решение става окончателно за другите посочени в същия този списък стоки или услуги.

Така например декларация на заявителя на марката, направена пред Общия съд и следователно след решението на апелативния състав, според която той оттегля своята заявка за някои посочени в първоначалната заявка стоки, може да се тълкува като декларация, че обжалваното решение се оспорва само доколкото то се отнася до останалата част от съответните стоки или като частичен отказ в случая, когато тази декларация е направена в напреднал стадий от производството пред Общия съд.

Ако обаче с ограничаването на списъка на стоките, посочени в заявката за марка на Общността, заявителят на марката няма за цел да извади една или няколко от стоките от този списък, а да измени една или няколко техни характерни особености, не може да се изключи, че това изменение може да се отрази на разглеждането на марката на Общността, осъществено от инстанциите на Службата в хода на административното производство. При тези обстоятелства допускането на това изменение на етапа на обжалването пред Общия съд би било равнозначно на изменение на предмета на спора в хода на производството пред тази инстанция, което е забранено с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд. Поради това такова ограничаване не може да бъде взето предвид от Общия съд при разглеждане на основателността на жалбата.

(вж. точки 18—21)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 31 и 32)

4.      Критериите за преценка на отличителния характер на марките, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от критериите, приложими към останалите категории марки. Независимо от това, при прилагането на тези критерии съответните потребители невинаги възприемат по един и същ начин състояща се от външния вид на самата стока триизмерна марка и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки. Наистина, средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка при липсата на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка. Впрочем колкото повече формата, която се иска да бъде регистрирана като марка, се доближава до най-вероятната форма, която ще има съответната стока, толкова по-вероятно е тази форма да бъде лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. При това положение само марка, която значително се различава от стандартното или обичайното в бранша и поради това може да изпълнява основната си функция да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

(вж. точки 33—35)

5.      Триизмерният знак, представляващ формата на обтегачен винт, за който е подадена заявка за регистрация за „Бетонни кофражи и техните принадлежности от метал“ и „Бетонни кофражи и техните принадлежности не от метал“, спадащи към класове 6 и 19 по смисъла на Ницската спогодба, е лишен от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността за съответните стоки, тъй като за специализираните потребители в Съюза само малки разлики отличават изобразения обтегател от другите стоки от този вид. Наистина, не се установява разглежданият обтегател да има толкова необичаен характер, че да е възможно да се приеме, че самото негово триизмерно изображение позволява заявената марка да се разглежда като марка с вътрешноприсъща способност да отличава стоките, които трябва да означава, от стоките на нейните конкуренти.

(вж. точки 37, 38 и 43)