ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 9 октомври 2014 година(1)
Дело C‑527/13
Lourdes Cachaldora Fernández
срещу
Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)
Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)
(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания)
„Преюдициално запитване — Директива 79/7/ЕИО — Равно третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване — Изчисляване на пенсия за трайна инвалидност — Включване на периодите, в които осигуреното лице не е внасяло осигурителни вноски в схемата за социална сигурност — Специална разпоредба за работниците на непълно работно време — Непряка дискриминация по отношение на жените — Обективна обоснованост“
1. Спорът в главното производство се отнася до евентуалния дискриминационен характер на начините на изчисляване на пенсия за трайна инвалидност по отношение на работници, които в периода, непосредствено предхождащ прекъсването на осигурителните им вноски в схемата за социална сигурност, упражняват дейност на непълно работно време, и по-специално по отношение на жените.
2. Ето защо Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Върховен съд на Галисия, Испания) иска от Съда да прецени съвместимостта на посочените начини за изчисляване с разпоредбите, от една страна, на член 4 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване(2) и от друга страна, на клауза 5, параграф 1, буква а) от Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)(3).
3. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Cachaldora Fernández, от една страна, и Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) (Национален институт за социално осигуряване) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) (Общ социалноосигурителен фонд), от друга страна, по повод определянето на основата за изчисляване на пенсия за трайна пълна инвалидност.
4. За изчисляването на посочената пенсия компетентните национални органи включват периодите, в които осигуреното лице не е внасяло осигурителни вноски в схемата за социална сигурност, като прилагат намален размер на осигурителния доход, тъй като въпросното лице е упражнявало дейност на непълно работно време в периода, непосредствено предхождащ прекъсването на тези осигурителни вноски. По настоящото дело осигуреното лице оспорва тази методология, доколкото тя води до намаляване на размера на пенсията за инвалидност, при положение че е упражнявало дейност на пълно работно време в много голяма част от трудовия си стаж и е внасяло съответните осигурителни вноски в схемата за социална сигурност.
5. В настоящото заключение се излагат причините, поради които посочената правна уредба според мен представлява основана на пола непряка дискриминация, която противоречи на член 4, параграф 1 от Директива 79/7. Ще бъде обяснено и защо изтъкнатото от испанските органи основание, изведено от зависещия от плащане на вноски характер на схемата за социална сигурност и необходимостта от зачитане на принципа на пропорционалност, не може по мое мнение да обоснове подобна дискриминация.
I – Правна уредба
A – Правото на Съюза
1. Директива 79/7
6. Съгласно член 2 от Директива 79/7 същата се прилага по отношение на трудоспособното население, включително на самостоятелно заетите лица, на работниците и на самостоятелно заетите лица, които са прекъснали дейността си поради заболяване, злополука или принудителна безработица, и на лицата, търсещи работа, както и по отношение на пенсионираните или инвалидизирани работници и самостоятелно заети лица.
7. Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 79/7 същата се прилага по-специално към законно установените схеми, които осигуряват закрила срещу инвалидност.
8. Член 4, параграф 1 от Директива 79/7 гласи:
„Принципът на равното третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение, особено що се отнася до:
– обхвата на схемите и условията за достъп до тях;
– задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисляването на вноските;
– изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими за съпрузи и на издържани лица и условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение“.
2. Директива 97/81
9. Член 1 от Директива 97/81 уточнява, че тя има за цел прилагането на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г. между общите междуотраслови организации, а именно Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (СЕЕР) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), което се съдържа като приложение към тази директива (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“).
10. Относими към главното производство са следните разпоредби от Рамковото споразумение:
„Преамбюл
[…]
Настоящото споразумение е свързано с условията за наемане на работа на работници на непълно работно време, като се отчита, че въпросите, които се отнасят до установеното със закон обществено осигуряване, се решават от държавите членки. В контекста на принципа на недискриминация, страните по настоящото споразумение взеха под внимание Декларацията за заетостта от заседанието на Европейския съвет в Дъблин през декември 1996 г., в която Съветът, inter alia, подчертава необходимостта да се направят системите за обществено осигуряване по-благоприятни по отношение на заетостта чрез „разработване на системи за социална закрила, които да могат да се адаптират към новите модели на работа и да осигуряват съответна закрила на хората, ангажирани в такава работа“. Страните по настоящото споразумение считат, че тази декларация трябва да се приложи.
[…]
Клауза 1: Цел
Целта на настоящото рамково споразумение е:
а) да се осигури премахване на дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време и да се подобри качеството на работата при непълно работно време;
[…]
Клауза 2: Приложно поле
1.Настоящото споразумение се прилага за работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава членка.
[…]
Клауза 4: Принцип на недискриминация
1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време не трябва да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време[,] които са взети за сравнение, само поради това че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини.
[…]
Клауза 5: Възможности за работа при непълно работно време
1. В контекста на клауза 1 от настоящото споразумение и на принципа на недискриминация между работниците на непълно работно време и тези на пълно работно време:
а) държавите членки, след консултации със социалните партньори в съответствие с националното законодателство или практика, трябва да определят и да прегледат пречките от правно или административно естество, които могат да ограничат възможностите за работа при непълно работно време и, при необходимост, да ги отстранят;
[…]“.
Б – Испанското законодателство
11. Член 140, параграф 1, буква а) от Общия закон за социалното осигуряване (ley general de la seguridad social)(4) уточнява, че основата за изчисляване на пенсия за трайна инвалидност, причинена от болест, различна от професионално заболяване, се определя, като осигурителният доход на осигуреното лице за 96 месеца, непосредствено предхождащи месеца на правопораждащото събитие, се разделя на 112.
12. Член 140, параграф 4 от този закон установява реда и условията за въвеждане на коригиращ механизъм, който за целите на изчисляване на пенсия за инвалидност позволява отчитането на периодите, през които осигуреното лице не е било длъжно да внася осигурителни вноски в схемата за социална сигурност. Тази разпоредба гласи:
„Ако периодът, който следва да се вземе предвид за изчисляване на основата на пенсията, включва месеци, през които не е било налице задължение за плащане на осигурителни вноски, първите четиридесет и осем месечни вноски се отчитат, като се взема най-ниския от приложимите към даден момент осигурителни доходи, а останалите месечни вноски — в размер на 50 % от тази минимална основа […]“.
13. Седмата допълнителна разпоредба на LGSS установява правилата, приложими към работниците на непълно работно време.
14. Третото правило уточнява реда и условията за прилагане на коригиращия механизъм, който при изчисляване на основния размер на пенсията за инвалидност позволява включването на периодите, през които осигуреното лице не е внасяло осигурителни вноски. Правилото гласи следното:
„b) за изчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за трайна инвалидност поради общо заболяване отчитането на периодите, през които не е било налице задължение за плащане на осигурителни вноски, се осъществява посредством минималния осигурителен доход сред приложимите осигурителни доходи във всеки момент, който съответства на броя часове, предвидени в последния трудов договор“.
15. Посочената разпоредба се прилага посредством член 7, параграф 2 от Кралски указ № 1131/2002 от 31 октомври 2002 г. относно социалната сигурност на работниците на непълно работно време, както и получаването на непълна пенсия(5). Последната разпоредба предвижда следното:
„Що се отнася до пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за трайна инвалидност поради общо заболяване или злополука, различна от трудова, отчитането на периодите, през които не е било налице задължение за плащане на осигурителни вноски, се осъществява посредством минималния осигурителен доход сред приложимите осигурителни доходи във всеки момент, който съответства на броя часове, предвидени в трудовия договор, който е в сила към момента на прекъсване или отпадане на задължението за внасяне на осигурителни вноски“.
II – Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси
16. От акта за преюдициално запитване е видно, че г‑жа Cachaldora Fernández е внасяла осигурителни вноски в испанската схема за социална сигурност от 15 септември 1971 г. до 25 април 2010 г., т.е. общо 5523 дни, през които е упражнявала професия на пълно работно време, с изключение на периода между 1 септември 1998 г. и 23 януари 2002 г., когато е работила на непълно работно време. В периода между 23 януари 2002 г. и 30 ноември 2005 г. обаче г‑жа Cachaldora Fernández не е упражнявала професионална дейност и следователно през посочения период не е внасяла осигурителни вноски в схемата за социална сигурност.
17. На 21 април 2010 г. г‑жа Cachaldora Fernández подава молба до INSS за отпускане на пенсия за инвалидност.
18. С решение от 29 април 2010 г. ѝ е отпусната посочената пенсия поради трайна пълна неспособност да упражнява обичайната професия. Следователно молителката получава пенсия за трайна инвалидност в размер на 55 % от основната месечна пенсия, която е 347,03 EUR.
19. Съгласно разглежданата в главното производство национална правна уредба размерът на посочената пенсия е изчислен въз основа на осигурителните вноски, които осигуреното лице е внасяло през осемте години, предхождащи датата на правопораждащото събитие, а именно от март 2002 г. до февруари 2010 г. От акта за преюдициално запитване е видно, че що се отнася до периода между март 2002 г. и ноември 2005 г., компетентните органи са взели предвид минималния осигурителен доход, внесен в периода, непосредствено предхождащ прекъсването на осигурителните вноски, към който са приложили коефициента за работа на непълно работно време.
20. Г‑жа Cachaldora Fernández подава жалба по административен ред срещу това решение, като посочва, че за изчисляването на пенсията ѝ е следвало по отношение на периода от март 2002 г. до ноември 2005 г. да се вземе предвид пълният размер на минималния осигурителния доход за всяка година, а не намаленият му размер, получен в резултат на прилагането на коефициента за работа на непълно работно време. Според този метод на изчисление основният размер на пенсията ѝ — което не се оспорвало от INSS — възлизал на 763,76 EUR.
21. INSS отхвърля жалбата, с мотива че предложеният метод на изчисление не съответства на член 7, параграф 2 от Кралски указ № 1131/2002. Поради това г‑жа Cachaldora Fernández подава жалба по съдебен ред срещу това решение пред Juzgado de lo Social n° 2 de Ourense. С решение от 13 октомври 2010 г. посочената юрисдикция отхвърля жалбата и потвърждава административния акт на INSS, като се позовава на текста на седмата допълнителна разпоредба на LGSS, както и на член 7, параграф 2 от Кралски указ № 1131/2002.
22. Вследствие на това г‑жа Cachaldora Fernández подава въззивна жалба пред Tribunal Superior de Justicia de Galicia. Предвид съмненията относно съвместимостта на въпросното законодателство с правото на Съюза посочената юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Противоречи ли на член 4 от Директива [79/7] национална правна норма, каквато е [допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от LGSS], която засяга най-вече лицата от женски пол и съгласно която отчитането на периодите, в които липсва плащане на осигурителни вноски, включени в референтния период за изчисляване на осигурителния доход за зависеща от плащането на вноски пенсия за трайна инвалидност, които периоди следват период на заемане на длъжност при непълно работно време, се осъществява, като се вземе предвид минималният осигурителен доход в сила за съответния момент, намален чрез прилагането на коефициент за заемането на длъжност при непълно работно време през периода, предхождащ този, в който липсва плащане на осигурителни вноски, докато, ако заеманата длъжност е при пълно работно време, минималният осигурителен доход не се намалява?
2) Противоречи ли на клауза 5, параграф 1, буква a) от Директива [97/81] национална правна норма, каквато е [допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от LGSS], която засяга най-вече лицата от женски пол и съгласно която отчитането на периодите, в които липсва плащане на осигурителни вноски, включени в референтния период за изчисляване на осигурителния доход за зависеща от плащането на вноски пенсия за трайна инвалидност, които периоди следват период на заемане на длъжност при непълно работно време, се осъществява, като се вземе предвид минималният осигурителен доход в сила за съответния момент, намален чрез прилагането на коефициент за заемането на длъжност при непълно работно време през периода, предхождащ този, в който липсва плащане на осигурителни вноски, докато, ако заеманата длъжност е при пълно работно време, минималният осигурителен доход не се намалява?“.
23. Становища представят страните в главното производство, испанското правителство и Европейската комисия.
III – Предварителни бележки
24. По настоящото дело запитващата юрисдикция иска от Съда да прецени съвместимостта на допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от LGSS, от една страна, с член 4 от Директива 79/7, което е в основата на първия ѝ преюдициален въпрос, и от друга страна, с клауза 5, параграф 1, буква a) от Директива 97/81, което е предмет на втория ѝ преюдициален въпрос.
25. Предлагам на Съда да отговори само на първия от двата въпроса.
26. Всъщност по подобие на страните, представили становища по настоящото дело, считам, че положение като разглежданото не попада в материалното приложно поле на Директива 97/81.
27. Съгласно текста на клауза 1, буква а) от Рамковото споразумение, приложено към посочената директива, целта ѝ е по-специално „да се осигури премахване дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време и да се подобри качеството на работата при непълно работно време“. Клауза 4, параграф 1 цели да гарантира спазването на принципа за недопускане на дискриминация по отношение на условията за наемане на работа на работниците на непълно работно време, което е и рамката на посоченото споразумение(6).
28. Клауза 5, параграф 1, буква a) от Рамковото споразумение приканва от своя страна държавите членки да определят и разгледат пречките от правно или административно естество, които могат да ограничат възможностите за работа при непълно работно време, и при необходимост да ги отстранят. Както изрично посочва законодателят на Съюза, тази клауза се вписва „[в] контекста на клауза 1 [от Рамковото споразумение] и на принципа за недопускане на дискриминация между работниците на непълно работно време и работниците на пълно работно време“, посочен в клауза 4, точка 1 от това споразумение. Както беше подчертано, клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение е насочена конкретно към „условията за наемане на работа“.
29. С оглед на постоянната практика на Съда обаче разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда коригиращ механизъм, приложим към изчисляването на размера на пенсия за трайна инвалидност, не представлява „условие за наемане на работа“ по смисъла на посочената клауза.
30. Действително в решение Bruno и др. (C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329) Съдът е приел, че „понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение включва пенсиите, които са функция от трудовото правоотношение между работник и работодател, с изключение на пенсиите по законоустановените схеми на социално осигуряване, които се определят не толкова от това правоотношение, колкото от съображения от социално естество“(7). Разглежданата в главното производство пенсия обаче, чието предназначение е закрила срещу определен риск, а именно инвалидност, е включена в законоустановена испанска схема за закрила.
31. Впрочем не трябва да се пропуска обстоятелството, че съгласно трета алинея от преамбюла на Рамковото споразумение страните са договорили, че „въпросите, които се отнасят до установеното със закон обществено осигуряване, се решават от държавите членки“. Следователно намерението на страните е да изключат от приложното поле на Рамковото споразумение въпроси като разглежданите, които се отнасят до изчисляването на дължимия размер на пенсия за трайна инвалидност.
32. С оглед на тези елементи следователно смятам, че въпросната разпоредба не попада в приложното поле на Директива 97/81 и поради това вторият преюдициален въпрос следва да се остави без отговор.
33. За сметка на това посочената пенсия попада в обхвата на Директива 79/7, доколкото е включена в законоустановена схема за закрила срещу един от рисковете, изброени в член 3, параграф 1 от посочената директива, а именно инвалидност, и е пряко и ефективно свързана със закрилата срещу този риск(8). Вследствие на това е необходимо да се разгледа съвместимостта на допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от LGSS с оглед на посочения текст.
IV – По първия въпрос
34. С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 79/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, доколкото по отношение на работниците, осъществявали дейност на непълно работно време в периода, непосредствено предхождащ прекъсване на внасянето на осигурителни вноски, тя води до намаляване на размера на полагаемата пенсия за трайна инвалидност.
35. Запитващата юрисдикция поддържа, че посочената правна уредба води до неоснователна разлика в размера на полагащата се пенсия между категорията на работниците на непълно работно време, която била съставена в мнозинството си от жени, и категорията на работниците на пълно работно време.
36. На първо място следва да се разгледа въпросът дали определената във въпросната разпоредба методология действително може да ощети при обстоятелства като разглежданите в главното производство категорията на работниците на непълно работно време.
А – По съществуването на ощетяване на работниците на непълно работно време
37. Съгласно член 140, параграф 1 от LGSS, който установява правило, приложимо към обща категория работници, размерът на пенсия за трайна инвалидност се изчислява, като се вземе предвид осигурителният доход(9), внесен за осемте години, предхождащи настъпването на правопораждащото събитие (наричан по-нататък „референтен период“).
38. Когато посоченият референтен период включва месеци, през които осигуреното лице не е внасяло осигурителни вноски в схемата за социална сигурност, в член 140, параграф 4 от LGSS законодателят е предвидил коригиращ механизъм, позволяващ включването на тези периоди в основата за изчисляване на пенсията за инвалидност. При това положение компетентните органи вземат предвид т.нар. „фиктивен“ осигурителен доход. По отношение на категорията на работниците на пълно работно време, този доход съответства на най-ниския осигурителен доход, приложим за първите четири години, а по отношение на последните четири години — 50 % от този минимален осигурителен доход.
39. Въпреки това посочената разпоредба не се прилага за работниците на непълно работно време.
40. Всъщност законодателят е въвел отделен коригиращ механизъм, специален за тази категория работници, чрез допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от LGSS, чиято съвместимост с правото на Съюза трябва да бъде преценена. Припомняме, че тази разпоредба е въведена с член 7, параграф 2 от Кралски указ № 1131/2002.
41. В съответствие с посочените разпоредби, ако през референтния период са налице периоди, през които за осигуреното лице не съществува задължение за внасяне на осигурителни вноски, компетентните органи включват тези периоди, като вземат предвид най-ниския осигурителен доход, съответстващ на предвидения в трудовия договор брой часове към датата на прекъсване или прекратяване на задължението за внасяне на осигурителни вноски.
42. Както следва от преюдициалното запитване, прилагането на посочените по-горе разпоредби следователно зависи от характера на последния трудов договор преди прекъсването на осигурителните вноски.
43. По същия начин, както посочва Комисията в становището си, периодите, през които осигуреното лице не е внасяло осигурителни вноски, се отчитат и включват по същия начин като периода, непосредствено предхождащ прекратяването на професионалната дейност.
44. С други думи, когато лицето е прекратило своята професионална дейност непосредствено след период на дейност на пълно работно време, компетентните органи ще вземат предвид осигурителния доход, приложим към периодите на работа на пълно работно време.
45. Ако обаче лицето е работило на непълно работно време в периода, непосредствено предхождащ прекъсването на осигурителните му вноски, включването на периодите, през които това лице не е внасяло осигурителни вноски, се изчислява въз основа на намален осигурителен доход. Действително, доколкото работник на непълно работно време получава заплата в намален размер поради намаляването на работното му време, осигурителните вноски, които представляват процент от заплатата му, също се намаляват.
46. От това следва, че е налице разлика в размера на пенсията за инвалидност между работниците, които са упражнявали дейност на непълно работно време в периода, непосредствено предхождащ прекъсването на осигурителните вноски, и работниците, които са упражнявали дейност на пълно работно време и по отношение на които включването на тези периоди се изчислява въз основа на пълен осигурителен доход.
47. Така, що се отнася до включването на периодите, през които внасянето на осигурителните вноски на г‑жа Fernández е прекъснато, т.е. между март 2002 г. и ноември 2005 г., компетентните органи са взели предвид намаления осигурителен доход, към който се прилага съответният коефициент за работа на непълно работно време(10), тъй като лицето е заемало длъжност на непълно работно време към датата, на която е прекъснато задължението за внасяне на осигурителни вноски.
48. С други думи, в резултат на прилагането на въпросната разпоредба периодът, през който осигуреното лице е прекъснало внасянето на осигурителните си вноски, е включен в изчисляването на пенсията му за инвалидност като осигурителен доход, намален на една осма, независимо че през много голяма част от трудовия си стаж това лице е упражнявало дейност на пълно работно време и е внасяло съответните осигурителни вноски в схемата за социална сигурност.
49. При разглежданите в главното производство обстоятелства този метод на изчисление действително е довел до намаляване на размера на пенсията за инвалидност на осигуреното лице по непропорционален начин в сравнение с осигурителните вноски, внасяни от същото лице за целия му трудов стаж, и представлява ощетяване на въпросното лице.
50. Както изтъква в писменото си становище и в съдебното заседание, Комисията не подкрепя този анализ.
51. Тя поддържа, че в много случаи определената във въпросната разпоредба методология може да се окаже много благоприятна за работниците на непълно работно време, когато последният договор, предхождащ период на липса на професионална дейност, е договор на пълно работно време.
52. Комисията основава анализа си на примера за жена, която през референтния период е работила в продължение на четири години на непълно работно време, след което в продължение на шест месеца на пълно работно време, впоследствие е преустановила професионалната си дейност в продължение на три години, а накрая е възобновила професионалната си дейност на пълно работно време в продължение на шест месеца. През тези осем години посоченото лице ще е работило следователно четири години на непълно работно време и една година на пълно работно време. При тези обстоятелства Комисията подчертава, че периодът на липса на професионална дейност ще бъде приравнен на положение, при което въпросното лице е работило на пълно работно време, като в такъв случай компетентните органи ще вземат предвид четири години върху осигурителен доход на пълно работно време, а всъщност въпросното лице ще е работило само една година по този вид договор.
53. Не споделям становището на Комисията.
54. Всъщност в точки 42 и 43 от настоящото заключение посочих, че прилагането на въпросните разпоредби зависи от вида на последния договор, предхождащ прекъсването на осигурителните вноски. В становището си самата Комисия отбелязва, че периодите на липса на професионална дейност се приравняват на непосредствено предхождащия период все едно този период е рамката на равностойни престации. Вследствие на това ми се струва, че в положение като разглежданото от Комисията, при което осигуреното лице упражнява дейност на пълно работно време през периода, непосредствено предхождащ прекъсване на внасянето на осигурителните му вноски, се прилагат само общите правила, посочени в член 140, параграфи 1 и 4 от LGSS, с изключение на специалните правила, предвидени във въпросната разпоредба. Ето защо съм на мнение, че трудно може да се поддържа, че въпросната разпоредба е особено благоприятна, тъй като тя не би била приложима.
55. На този етап от анализа съм на мнение, че методът на изчисление, установен в допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от LGSS води до ощетяване на онези работници, които са упражнявали дейност на непълно работно време в периода, непосредствено предхождащ прекъсване на внасянето на осигурителните им вноски в схемата за социална сигурност.
56. Въпросът, на която понастоящем следва да се отговори, е дали този метод на изчисление води и до допускането на дискриминация по отношение на жените в противоречие с член 4, параграф 1 от Директива 79/7.
Б – По дискриминационния характер на въпросната разпоредба
57. Констатирам, че въпросната разпоредба се прилага без разлика между работниците от мъжки и работниците от женски пол, поради което не установява пряка дискриминация, основана на пола.
58. Въпреки това изглежда, че тя поражда непряка дискриминация в противоречие с член 4, параграф 1 от Директива 79/7, доколкото предвид статистическите данни относно положението на работната сила в Испания, тя може фактически да ощети много по-голям брой жени, отколкото мъже(11).
59. В самото начало уточнявам, че този извод не накърнява правото на преценка, което Съдът признава единствено на националната юрисдикция. От постоянната съдебна практика всъщност следва, че единствено запитващата юрисдикция е компетентна да прецени съществуването на непряка дискриминация и да провери дали статистическите данни, на които се основава, са достатъчни за решаването на делото и дали са валидни(12). Това според Съда предполага, че тези данни обхващат достатъчен брой лица, като цяло изглеждат значителни и не са израз на чисто случайни или конюнктурни явления.
60. В разглеждания случай запитващата юрисдикция основава преценката си на статистическите данни, изработени от Instituto Nacional de Estadistica (Националния статистически институт). Според тези данни по време на правопораждащото събитие, предмет на главното производство, категорията на работниците на непълно работно време е съставена от над 80 % жени. Макар че 2013 година изглежда бележи навлизането на значителен брой работници от мъжки пол в тази категория, тези статистики показват, че процентът на работниците от женски пол, попадащи в тази категория, все пак остава 73 %.
61. Тези данни показват, че значително по-висок процент работници от женски пол в сравнение с работници от мъжки пол може да бъде засегнат прилагането на въпросната правна уредба. Те впрочем доказват съществуването на трайно явление, неизменно за период от три години, което според мен не може да се определи като случайно или просто конюнктурно по смисъла на практиката на Съда. Всъщност, макар статистическите данни от 2013 година да показват, че намалява разликата между работниците от мъжки пол и работниците от женски пол, попадащи в категорията на работниците на непълно работно време, това не променя факта, че тази разлика между представителството на жените и мъжете очевидно остава много съществена. Впрочем, както следва от разискванията в съдебното заседание, е много вероятно към датата на правопораждащото събитие, когато Испания не беше засегната от настоящата икономическа криза, делът на мъжете, работещи на непълно работно време да е бил много по-малък.
62. Тези данни според мен представляват достоверен и показателен признак, позволяващ обосноваването на извода, който обаче може да бъде направен само от запитващата юрисдикция, че значително по-висок процент работници от женски пол, отколкото работници от мъжки пол могат действително да се окажат ощетени от прилагането на въпросния коригиращ механизъм.
63. Испанското правителство не споделя това становище и оспорва съществуването на непряка дискриминация, като се позовава на данните, съобщени от INSS(13).
64. Тези данни показвали, че прилагането на въпросния коригиращ механизъм в действителност засяга малко по-висок брой мъже, отколкото жени. Така през 2010 г. 5657 мъже били засегнати от прилагането на този механизъм, докато броят на жените, по отношение на които е бил приложен, е 5237; през 2011 г. цифрите показвали 5566 мъже и 5129 жени; за 2012 г. — 5568 мъже и 4830 жени и на последно място, през 2013 г. — 5935 мъже и 5066 жени.
65. Не мисля, че тези данни могат да поставят под въпрос статистиките, на които се основава запитващата юрисдикция, и изводите, които предлагам да бъдат изведени от тях.
66. Действително от постоянната съдебна практика следва, че не е достатъчно да се отчете само броят на работниците от мъжки и женски пол, засегнати от прилагането на въпросната правна уредба(14). Става въпрос за относителни данни, които зависят от броя на активно заетите работници в държавата членка и който не позволява да се прецени съотношението съответно между мъжете и жените, съставляващи категорията на работниците на непълно работно време.
67. Поради това и независимо от данните, съобщени от испанското правителство в становището му, предлагам да се кредитира, че въпросната разпоредба може да ощети много по-голям брой жени, отколкото мъже, поради което представлява непряка дискриминация в противоречие с член 4, параграф 1 от Директива 79/7.
68. Понастоящем остава да се разгледа въпросът дали изтъкнатите от компетентните национални органи мотиви могат да обосноват подобна дискриминация.
В – По съществуването на обосновка
69. Съдът признава на държавите членки широко право на преценка при избора на мерки, с които е възможно да постигнат целите си в областта на социалната политика и заетостта. Следователно, когато държавите членки приемат правна уредба, за която се предполага, че е дискриминираща, те са длъжни да докажат, че посочената правна уредба може да бъде обоснована от обективни обстоятелства и не съдържа никаква дискриминация, основана на пола(15).
70. Държавите членки трябва също да докажат, че въпросната правна уредба съответства на правомерна цел на социалната им политика. Те трябва също така за установят, че избраните за целта средства могат да достигнат преследваната цел и че са приведени в изпълнение по последователен и систематичен начин(16).
71. По настоящото дело испанското правителство поддържа, че в съответствие с член 41 от Испанската конституция въпросната правна уредба цели да гарантира обществена схема на пенсиите, която да е справедлива, балансирана и солидарна, като гарантира жизнеспособност и финансово равновесие на схемата за социална сигурност.
72. Както изтъква преди това INSS пред запитващата юрисдикция, испанското правителство се основава на зависещия от плащане на вноски характер на схемата и необходимостта от зачитане на принципа на пропорционалност. Следователно предлаганата от тази система закрила не би могла да надвиши дадения преди това принос към нея, като осигурените лица получават пенсия, която трябва да е пропорционална на участието им в схемата. Именно в съответствие с този принцип съществувало обоснована разлика между размера на отпуснатите пенсии на работник на пълно работно време и на работник, упражняващ дейност на непълно работно време.
73. В съответствие с този принцип също така компетентните органи трябвало да включат периодите, през които осигуреното лице е прекъснало внасянето на осигурителни вноски, непосредствено след прекратяване на дейност на непълно работно време. Следователно испанското правителство приема, че при положение, че осигуреното лице внася осигурителни вноски, пропорционални на прослуженото време, съответстващи на период на дейност на непълно работно време, зачитането на принципа на пропорционалност изисква за целите на прилагането на коригиращия механизъм компетентните органи да отчитат осигурителните вноски, които въпросното лице би внесло, ако задължението за плащане на вноски не беше прекратено.
74. По същите причини, изтъкнати от запитващата юрисдикция, считам, че тези мотиви не позволяват да се обоснове непряката дискриминация, на която е подложено осигуреното лице.
75. Всъщност от акта за преюдициално запитване следва, че г‑жа Cachaldora Fernández е внасяла осигурителни вноски в схемата за социална сигурност от 15 септември 1971 г. до 25 април 2010 г., т.е. общо 5523 дни, през които е упражнявала професия на пълно работно време, с изключение на следните периоди: от 1 септември 1998 г. до 28 февруари 1999 г., след което от 1 март 1999 г. до 23 март 2001 г. и накрая от 24 март 2001 г. до 23 януари 2002 г. Както посочва запитващата юрисдикция, г‑жа Cachaldora Fernández е работила на непълно работно време в продължение на 3 години и 10 месеца, а това представлява минимална част от трудовия ѝ стаж от около 39 години.
76. Резултатът от въпросната разпоредба е, че периодът, през който лицето е преустановило внасянето на осигурителни вноски в схемата за социална сигурност, се включва в изчисляването на пенсията му за инвалидност въз основа на минималния осигурителен доход, намален на една осма, независимо че в много голяма част от трудовия си стаж това лице е упражнявало дейност на пълно работно време и е внасяло съответните вноски в схемата за социална сигурност в качеството си на работник на пълно работно време.
77. Макар в становището си испанското правителство да поддържа, че подобна методология позволява да се обвърже пряко размерът на пенсията с вноските, направено от работника, оставам все пак с впечатлението, че посочената методология води до изчисляване на пенсия за трайна инвалидност въз основа на осигурителния доход към даден „момент T“ от стажа на осигуреното лице, а това не отразява непременно осигурителните вноски на последното.
78. Вследствие на това ми се струва, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство тази методология води до намаляване на размера на пенсията за трайна инвалидност по непропорционален начин спрямо внесените от осигуреното лице осигурителни вноски в продължение на трудовия му стаж и поради това не може да бъде обоснована от обективни обстоятелства, изведени от зависещия от плащане на вноски характер на схемата за социална сигурност и от необходимостта от спазване на принципа на пропорционалност.
79. С оглед на всички тези елементи следователно считам, че член 4, параграф 1 от Директива 79/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, доколкото по отношение на работниците, упражнявали дейност на непълно работно време в периода, непосредствено предхождащ прекъсване на внасянето на осигурителни вноски, тази правна уредба води до намаляване на размера на пенсията за трайна инвалидност.
V – Заключение
80. Въз основа на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Tribunal Superior de Justicia de Galicia по следния начин:
„Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, доколкото по отношение на работниците, упражнявали дейност на непълно работно време в периода, непосредствено предхождащ прекъсване на внасянето на осигурителни вноски, тази правна уредба води до намаляване на размера на пенсията за трайна инвалидност“.