Жалба, подадена на 16 април 2014 г. — Kronotex и др./Комисия
(Дело T-236/14)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Kronotex GmbH & Co. KG (Хайлигенграбе, Германия), Kronoply GmbH (Хайлигенграбе) и K Face GmbH (Хайлигенграбе) (представители: Rechtsanwälte H. Janssen и G. Engel)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. по дело за държавни помощи SA.33995 (2013/C) — Подкрепа за електроенергията от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители,
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.
Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС
– Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в предходното производство между Комисията и Федерална република Германия. Не би трябвало да има повече съмнения, които Комисията да установява в производство по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО1 .
2. Второ правно основание: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и на принципа на правна сигурност
– В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е приложила производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната си преценка за EEG като помощ. В това отношение те посочват по-специално, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е било налице прехвърляне на държавни ресурси. Спрямо решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателя.3. Трето правно основание: нарушение на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на изслушване– По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът е издал обжалваното решение, без преди това да им даде възможност да изразят становище.