Language of document : ECLI:EU:T:2021:723

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

20 октомври 2021 година(*)

„Конкуренция — Концентрации — Въздушен транспорт — Решение за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП — Съответен пазар — Преценка на последиците от концентрацията за конкуренцията — Липса на ангажименти — Задължение за мотивиране“

По дело T‑240/18

Polskie Linie Lotnicze „LOT“ S.A., установено във Варшава (Полша), представлявано от M. Jeżewski и M. König, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Wildpanner, T. Franchoo и J. Szczodrowski,

ответник,

подпомагана от

easyJet plc, установено в Лутън (Обединеното кралство), представлявано от M. Odriozola Alén, I. Terlecka и T. Reeves, адвокати,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C (2017) 8776 final на Комисията от 12 декември 2017 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП (дело COMP/M.8672 — easyJet/някои активи на Air Berlin).

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Aл. Корнезов, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk (докладчик) и G. Hesse, съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 септември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Air Berlin plc е авиокомпания. През 2016 г. поради финансови затруднения тя приема план за преструктуриране, който трябва да се финансира отчасти със заеми на един от нейните акционери — Etihad Airways PJSC.

2        На 9 август 2017 г. Etihad Airways не изплаща вноска с настъпил падеж по един от заемите.

3        На 11 август 2017 г. Etihad Airways обявява публично, че повече няма да оказва финансова подкрепа на Air Berlin.

4        На 15 август 2017 г., от една страна, Air Berlin подава молба за откриване на производство по несъстоятелност до Amtsgericht Charlottenburg (Районен съд Шарлотенбург, Германия), който ѝ разрешава да продължи да осъществява дейност и да разполага с имуществото си под надзора на временен синдик.

5        От друга страна, германското правителство уведомява Европейската комисия съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС за мярка за помощ под формата на гарантиран заем в размер на максимум 150 милиона евро в полза на Air Berlin (наричана по-нататък „помощта за оздравяване“). С Решение C(2017) 6080 final от 4 септември 2017 година относно държавна помощ SA.48937 (2017/N) — Германия за оздравяване на Air Berlin (ОВ C 400, 2017 г., стр. 7) (наричано по-нататък „решението за обявяване на помощта за оздравяване за съвместима с вътрешния пазар“) Комисията обявява помощта за оздравяване за съвместима с вътрешния пазар. В това отношение тя уточнява, че помощта трябва да позволи на Air Berlin да продължи да осъществява дейността си за максимум три месеца, през които активите ѝ трябва да бъдат продадени.

6        На 27 октомври 2017 г. встъпилата страна — easyJet plc, и Air Berlin сключват споразумение за придобиването на слотове, по-специално на летище Берлин-Тегел (Германия), на стоянки за самолети, съответстващи на тези слотове, на евентуални поръчки от клиенти на Air Berlin за операциите, свързани с посочените слотове, на различни елементи от кабината на въздухоплавателни средства и на съответното оборудване, както и на исторически данни за всички тези активи (наричано по-нататък „споразумението от 27 октомври 2017 г.“).

7        На 28 октомври 2017 г. Air Berlin преустановява дейността си на пазара на услуги за въздушен превоз на пътници.

8        С определение от 1 ноември 2017 г. Amtsgericht Charlottenburg (Районен съд Шарлотенбург) приема за установени неплатежоспособността и свръхзадължеността Air Berlin.

9        На 7 ноември 2017 г. встъпилата страна уведомява Комисията на основание член 4, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201) за концентрацията, с която възнамерява да придобие посочените в точка 6 по-горе активи по силата на споразумението от 27 октомври 2017 г. (наричана по-нататък „разглежданата концентрация“).

10      С Решение C(2017) 8776 final окончателен от 12 декември 2017 г. (дело COMP/M.8672 — easyJet/някои активи на Air Berlin) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията приема, че разглежданата концентрация е съвместима с вътрешния пазар по силата на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004.

11      По-конкретно, на първо място, Комисията приема, от една страна, че разглежданата концентрация се отнася главно до прехвърлянето на слотове на Air Berlin на встъпилата страна и от друга страна, че Air Berlin е преустановило дейността си по въздушен превоз на пътници преди посочената концентрация и независимо от нея. В това отношение тя отбелязва, че тези слотове не са свързани с нито една конкретна линия и че Air Berlin вече не обслужва нито една линия. От това тя стига до извода, че при тези обстоятелства от преценката на последиците от концентрацията за пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници, определени по двойки градове от начална до крайна точка (наричани по-нататък „пазарите Н & К“), не може да се придобие представа за „структурните последици“ за конкуренцията от една такава концентрация. Затова вместо в съответствие с установената си практика да извърши преценка на последиците от въпросната концентрация за всеки от посочените пазари, на които присъстват Air Berlin и встъпилата страна, Комисията определя съответните пазари на услуги за въздушен превоз на пътници, като обединява всички пазари Н & К от или до всяко от летищата, за които са били прехвърлените на встъпилата страна слотове на Air Berlin. Така тя определя съответните пазари като пазари на услуги за въздушен превоз на пътници от или до тези летища.

12      Що се отнася по-конкретно до летище Берлин-Тегел, Комисията посочва, че встъпилата страна не е имала нито един слот на това летище преди разглежданата концентрация, но е имала слот на летище Берлин-Шьонефелд (Германия). Така тя приема, че прехвърлянето на слотовете на Air Berlin на летище Берлин-Тегел няма да окаже никакво въздействие върху конкуренцията, ако за тези летища се приеме, че са част от различни географски пазари. Вместо обаче да се произнесе по въпроса дали посочените летища са част от един и същ географски пазар, тя предпочита да провери дали не възникват сериозни съмнения за съвместимостта на посочената концентрация с вътрешния пазар, ако се приеме, че тези летища са част от един и същ географски пазар.

13      На второ място, Комисията приема по същество, че встъпилата страна ще има капацитет да ограничи значително достъпа до съответните пазари на услуги за въздушен превоз на пътници, ако са налице три условия. Първо, броят на слотовете, които встъпилата страна държи на едно от въпросните летища, да представлява значителна част от общия брой слотове на това летище, по-специално когато е достигнат максималният му процент на натоварване. Второ, разглежданата концентрация да увеличава значително броя на слотовете, които встъпилата страна държи на посоченото летище, по-специално когато е достигнат максималният му процент на натоварване. Трето, притежаването на слотове от встъпилата страна да се отразява неблагоприятно на наличието на свободни слотове на същото това летище предвид високия му процент на натоварване и големия брой слотове, които държи встъпилата страна.

14      Оттук Комисията стига до извода, че встъпилата страна няма да има капацитет да ограничи значително достъпа до съответните пазари на услуги за въздушен превоз на пътници от или до което и да било от летищата, за които са били слотовете на Air Berlin. Предвид обаче по-значителното въздействие на разглежданата концентрация върху летища Берлин-Тегел и Берлин-Шьонефелд (наричани по-нататък „берлинските летища“), тя разглежда и въпроса дали встъпилата страна има стимул да ограничи значително достъпа до пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до тези летища. Като отчита по-специално процента на натоварване на тези летища, пазарния дял на конкурентите на встъпилата страна и търговски стратегии, които тя е прилагала в миналото, Комисията приема, че встъпилата страна няма стимул да ограничи значително достъпа до тези пазари. Накрая Комисията отбелязва, че тъй като на посочените пазари присъстват две други големи авиокомпании, прилагането от встъпилата страна на евентуална стратегия за отстраняване не би намалило конкуренцията на тези пазари.

 Производството и исканията на страните

15      На 16 април 2018 г. жалбоподателят, Polskie Linie Lotnicze „LOT“ S.A., подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

16      На 27 юли 2018 г. встъпилата страна подава в секретариата на Общия съд искане за встъпване в производството в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 28 ноември 2018 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска встъпването.

17      С молби от 27 август 2018 г., както и от 9 април и 27 юни 2019 г. жалбоподателят иска поверително третиране на някои сведения, които се съдържат в писменото му становище и в приложенията към него.

18      След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд съдията докладчик е включен в десети състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

19      По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен състав.

20      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

–        да осъди встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

21      Освен това на основание член 88 от Процедурния правилник жалбоподателят иска от Общия съд да предприеме процесуално-организационни действия във връзка с помощта за оздравяване, с преустановяването на дейността на Air Berlin и с продажбата на нейните активи.

22      Комисията и встъпилата страна молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

23      Най-напред следва да се посочи, че встъпилата страна оспорва допустимостта на жалбата. В това отношение обаче следва да се припомни, че не е необходимо произнасяне по допустимостта на жалба, когато тя при всички положения трябва да се отхвърли по същество (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52). Ето защо в случая, доколкото по изложените по-долу съображения жалбата трябва да се отхвърли по същество, не е необходимо произнасяне по допустимостта ѝ.

24      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания, изведени, първото — от неправилно определяне на съответните пазари, второто — от явна грешка в преценката на последиците от разглежданата концентрация, третото — от неразглеждане на евентуалните подобрения на ефективността в резултат на концентрацията, четвъртото — от недостатъчни ангажименти, поети от встъпилата страна, петото — от неотчитане на помощта за оздравяване при преценката на последиците от концентрацията, и шестото — от нарушение на член 296 ДФЕС.

 По първото основание, изведено от неправилно определяне на съответните пазари

25      В рамките на първото основание жалбоподателят упреква Комисията, че е определила неправилно съответните пазари. По същество това основание се състои от две части. С първата част жалбоподателят оспорва отправните схващания на Комисията, а именно, от една страна, че Air Berlin е преустановила дейността си преди разглежданата концентрация и независимо от нея и от друга страна, че встъпилата страна не придобива Air Berlin като предприятие, а само нейни активи. С втората част той упреква Комисията, че не е определила съответните пазари на услуги за въздушен превоз на пътници, следвайки структурата на пазарите Н & К, включително ако се приеме, че Air Berlin вече се е оттеглила от някои от тези пазари.

26      Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

 По първата част от първото основание, изведена от това, че Air Berlin не е преустановила дейността си преди разглежданата концентрация и независимо от нея и че трябва да се счита за предприятие за целите на преценката на последиците от концентрацията

27      В обжалваното решение Комисията констатира, че Air Berlin е преустановила дейността си на 28 октомври 2017 г. и по този начин се е оттеглила от всички пазари Н & К, на които е присъствала, преди разглежданата концентрация и независимо от нея. При тези обстоятелства Комисията приема, че в резултат на тази концентрация, чийто предмет са основно слотовете, встъпилата страна ще заеме позициите, които Аir Berlin е заемала не конкретно на пазарите Н & К, на които е присъствала, а на летищата, за които са били тези слотове.

28      На първо място, жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно е приела, че Air Berlin е преустановила дейността си независимо от разглежданата концентрация. Той посочва, че в деня на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност — 15 август 2017 г., германските власти са решили да предоставят на Air Berlin помощ за оздравяване. Помощта обаче позволила на Air Berlin да избегне отнемането на оперативния ѝ лиценз и следователно да продължи дейността си и да запази активите си, включително слотовете. Така целта на посочената помощ била да позволи част от слотовете на Air Berlin да бъдат прехвърлени на встъпилата страна в приложение на член 8а от Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 година относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 204), изменен с Регламент (ЕО) № 545/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (ОВ L 167, 2009 г., стр. 24).

29      В това отношение е безспорно, че производството по несъстоятелност на Air Berlin е образувано на 15 август 2017 г. и че това производство е резултат от финансовите затруднения на Air Berlin и от отказа на Etihad Airways да изплати вноска по заема в полза на последната. Жалбоподателят не оспорва и че, както впрочем е видно от решението за обявяване на помощта за оздравяване за съвместима с вътрешния пазар, целта на тази помощ е била само да забави за максимум три месеца преустановяването на дейността на Air Berlin, но не и да го избегне.

30      Следователно трябва да се посочи, че Air Berlin е щяла да преустанови дейността си, дори без разглежданата концентрация, от което следва, че Комисията правилно е приела, че Air Berlin е преустановила дейността си независимо от концентрацията.

31      На второ място, жалбоподателят оспорва факта, че Air Berlin е преустановила дейността си преди разглежданата концентрация. По-конкретно той изтъква, че Air Berlin е преустановила дейността си едва на 28 октомври 2017 г., тоест след споразумението от 27 октомври 2017 г., и че преговорите по това споразумение са започнали в седмиците преди август 2017 г. От това той заключава, че по време на тези преговори Air Berlin все още е осъществявала дейност. Обстоятелството, че след образуването на производството по несъстоятелност на 15 август 2017 г., Air Berlin активно е отказвала всяка нова резервация за предоставяните от нея услуги, не означавало, че тя не е осъществявала дейност, тъй като благодарение на помощта за оздравяване тя е могла да запази свидетелството си за авиационен оператор и оперативния си лиценз.

32      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 концентрация с европейско измерение не се извършва преди да бъде нотифицирана или преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар, освен ако Комисията не освободи от това задължение на основание член 7, параграф 3 от този регламент.

33      Тъй като от преписката не личи Комисията да е дала такава освобождаване, в случая следва да се посочи, че разглежданата концентрация е могла да се състои едва след приемането на обжалваното решение на 12 декември 2017 г., тоест близо месец и половина след като Air Berlin е преустановила дейността си.

34      От това следва, че жалбоподателят няма основание да упреква Комисията, че е приела, че Air Berlin е преустановила дейността си преди разглежданата концентрация.

35      На трето място, жалбоподателят упреква Комисията, че е разделила изкуствено активите на Air Berlin, предмет на разглежданата концентрация, от предприятието Air Berlin — конкурентна на встъпилата страна авиокомпания. Макар встъпилата страна да е придобила само част от активите на Air Berlin, той поддържа, че Air Berlin е била едновременно продавач на тези активи и един от участниците в посочената концентрация. Той добавя, че за разлика от абстрактните съвкупности от активи, само предприятията могат да бъдат квалифицирани като участници в концентрация. С оглед обаче на това, че Air Berlin прехвърля слотове на встъпилата страна, с разглежданата концентрация встъпилата страна реално би придобила предприятие.

36      В това отношение, първо, следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004 се счита, че е извършена концентрация, когато е налице трайна промяна в контрола в резултат на придобиването от едно предприятие на пряк контрол върху цялото или върху част от друго предприятие. Освен това, що се отнася до изчисляването на оборота, член 5, параграф 2 от този регламент предвижда, че когато концентрацията се свежда до придобиване на части от предприятие, само оборотът, който се отнася до частите, които са предмет на концентрацията, следва да бъде взет предвид по отношение на продавача. От това следва, както впрочем правилно е отбелязано в точка 136 от Консолидираното юрисдикционно известие относно компетентността на Комисията съгласно Регламент № 139/2004 (ОВ C 95, 2008 г., стр. 1 и поправка в ОВ C 43, 2009 г., стр. 10), че засегнатите предприятия по смисъла на този регламент са купувачът/купувачите и придобитата/ите част/и на предприятието, което е цел на придобиването, но не и търговските дейности, които продавачът запазва за себе си.

37      От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, запазените от Air Berlin дейности не се считат за засегнато предприятие по смисъла на Регламент № 139/2004.

38      Второ, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва факта, посочен от Комисията в точка 15 от обжалваното решение, че активите могат да позволят в рамките на три години да се започне дейност, с която да се установи присъствие на пазара и която да генерира определен оборот. Той не оспорва и че при тези обстоятелства такива активи могат да представляват засегнато предприятие по смисъла на Регламент № 139/2004. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, че в случая с придобитите от встъпилата страна активи, както са определени в обжалваното решение, не може в рамките на три години да се започне дейност, с която да се установи присъствие на пазара и която да генерира определен оборот.

39      От това следва, че Комисията правилно е приела, че активите, придобити от встъпилата страна в резултат на разглежданата концентрация, представляват предприятие или част от предприятие по смисъла на Регламент № 139/2004, въпреки че Air Berlin е преустановила дейността си преди извършването на тази концентрация. Следователно, тъй като е безспорно, че встъпилата страна е придобила само част от активите на Air Berlin, Комисията правилно е констатирала, че встъпилата страна е придобила контрол върху предприятие или върху част от предприятие, което се състои само от някои активи на Air Berlin, и че тези активи представляват засегнато предприятие по смисъла на посочения регламент.

40      При тези обстоятелства първата част от първото основание на жалбоподателя следва да се отхвърли.

 По втората част от първото основание, изведена от това, че Комисията е трябвало да анализира разглежданата концентрация на всеки от съответните пазари Н & К

41      Жалбоподателят упреква Комисията, че не е анализирала евентуалните антиконкурентни последици от разглежданата концентрация за съответните пазари Н & К.

42      Най-напред следва да се припомни, че за да обяви една концентрация за съвместима с вътрешния пазар, по силата на член 2, параграф 2 от Регламент № 139/2004 Комисията трябва да констатира, че концентрацията не би възпрепятствала съществено ефективната конкуренция на вътрешния пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение.

43      Следователно правилното определяне на съответния пазар е необходимо и предварително условие за преценката на последиците, които дадена концентрация би оказала върху конкуренцията (решение от 31 март 1998 г., Франция и др./Комисия, C‑68/94 и C‑30/95, EU:C:1998:148, т. 143). В това отношение трябва да се припомни, че съответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които потребителят счита за взаимозаменяеми или заместими поради техните характеристики, цени и предназначение (решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 50). По-конкретно понятието за съответен пазар предполага, че между спадащите към него стоки или услуги може да съществува действителна конкуренция, което изисква достатъчна степен на взаимозаменяемост на всички стоки или услуги, които спадат към един и същ пазар, с оглед на еднаквата им употреба (решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 51).

44      Когато обаче упреква Комисията, че не е взела предвид евентуален проблем с конкуренцията на други пазари, освен на тези, които са предмет на конкурентния анализ, жалбоподателят е този, който трябва да представи сериозни индиции, с които убедително да докаже, че е налице проблем във връзка с конкуренцията, който поради своето отражение е трябвало да бъде разгледан от Комисията. За да отговори на това изискване, жалбоподателят трябва да идентифицира въпросните пазари, да опише конкурентната ситуация без да е налице концентрация и да посочи какви биха били възможните последици от една концентрация с оглед на конкурентната ситуация на тези пазари (решения от 4 юли 2006 г., easyJet/Комисия, T‑177/04, EU:T:2006:187, т. 65 и 66 и от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия, T‑162/10, EU:T:2015:283, т. 174 и 175).

45      В случая в обжалваното решение Комисията посочва, че от гледна точка на търсенето авиокомпаниите са на пазара на инфраструктурни услуги, предоставяни от летищата, а от гледна точка на предлагането — на пазара на услуги за въздушен превоз на пътници.

46      Що се отнася по-специално до слотовете, Комисията посочва, че както следва от член 2, буква а) от Регламент № 95/93, слот означава разрешението, дадено от координатора за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или излитане. От това тя стига до извода, че слотовете представляват необходими ресурси, за да могат авиокомпаниите да получат достъп до предоставяните от летищата инфраструктурни услуги и следователно за да могат да предоставят услуги за въздушен превоз на пътници от или до тези летища. Поради това, доколкото с разглежданата концентрация се цели главно прехвърлянето на слотове от Air Berlin на встъпилата страна, тя приема, че концентрацията ще има отражение върху търсенето на пазара на летищни инфраструктурни услуги и върху предлагането на пазара на услуги за въздушен превоз на пътници.

47      При тези обстоятелства при преценката на разглежданата концентрация Комисията проверява дали в резултат на увеличаването на броя на държаните от встъпилата страна слотове последната ще има капацитет или стимул да ограничи значително достъпа на други авиокомпании до летищните инфраструктурни услуги и следователно до пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до летищата, за към които се отнасят слотовете на Air Berlin.

48      В това отношение, на първо място, жалбоподателят поддържа, от една страна, че от гледна точка на потребителите услугите за въздушен превоз на пътници се предоставят по определени маршрути и че дейността на авиокомпаниите на дадено летище е подчинена на предоставянето на тези услуги. От това той стига до извода, че дейността на авиокомпаниите на дадено летище не може да се разграничи от предоставянето на посочените услуги. Следователно Комисията била изходила от погрешното схващане, че авиокомпаниите са оператори на летища, които предлагат слотове, въпреки че обменът на такива слотове между авиокомпании не съставлявал основната им дейност.

49      От друга страна, жалбоподателят изтъква, че без разглежданата концентрация слотовете на Air Berlin са щели да бъдат дадени на други авиокомпании в съответствие с Регламент № 95/93. Така той поддържа, че конкуренцията на пазарите Н & К е по-интензивна, когато едно предприятие се оттегля от тези пазари, отколкото когато активите на това предприятие се придобият от конкурент, както е в настоящия случай. Поради това той счита, че от обстоятелството, че Air Berlin е преустановила дейността си на пазарите Н & К не следва, че разглежданата концентрация няма да има последици за тях.

50      В това отношение несъмнено следва да се отбележи, че както по същество твърди жалбоподателят, определянето на пазарите Н & К отразява гледната точка на търсенето, при която потребителите на услугите за превоз на пътници разглеждат всички възможности, включително и различни видове транспорт, за да стигнат от един град като начална точка до друг град като крайна точка (решение от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия, T‑162/10, EU:T:2015:283, т. 138).

51      Освен това следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията възприема хипотезата, че без разглежданата концентрация всички придобити от встъпилата страна слотове са щели да бъдат прехвърлени на авиокомпании, различни от встъпилата страна. Освен това Комисията констатира, че слотовете имат „решаващо значение“ за предоставянето на услуги за въздушен превоз на пътници, тъй като те обуславят достъпа до летищни инфрастуктурни услуги. Така тя признава, че посочената концентрация може да има последици за различните пазари Н & К от или до летищата, за които са били слотовете на Air Berlin.

52      Комисията обаче приема, че от анализа на последиците от разглежданата концентрация за пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до летищата, за които са били слотовете на Air Berlin, може да се придобие представа за последиците от концентрацията за всички пазари Н & К от или до посочените летища. Всъщност тя приема, както жалбоподателя, че макар от гледна точка на търсенето авиокомпаниите да са на пазара на летищни инфраструктурни услуги, увеличаването на броя на държаните от встъпилата страна слотове може евентуално да ѝ позволи да ограничи значително достъпа до тези услуги. Така тя проверява дали увеличаването на броя на държаните от встъпилата страна слотове би дало на последната капацитет или стимул да ограничи значително достъпа до летищни инфраструктурни услуги, а оттам и до различните пазари Н & К от или до посочените летища.

53      От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията е взела предвид евентуалните последици от разглежданата концентрация за съответните пазари Н & К, въпреки че не е анализирала поотделно всеки от тези пазари.

54      На второ място, жалбоподателят счита, че Комисията е трябвало да вземе предвид пазарните дялове на Air Berlin и на встъпилата страна, както и последиците от разглежданата концентрация за техните конкурентни отношения, за техните клиенти и за конкурентите им на съответните пазари Н & К. В това отношение той уточнява, че Комисията е трябвало да определи линиите, обслужвани от Air Berlin, които ще бъдат поети от встъпилата страна в резултат на тази концентрация, както и пазарите Н & К, на които посочената концентрация може да създаде монопол. Той добавя, че Комисията е трябвало да използва и „методи за симулация, които позволяват да се установи какво е търсенето“, за да определи линиите, за които е най-вероятно встъпилата страна да използва слотовете на Air Berlin. В това отношение той уточнява, че Комисията е трябвало да анализира пазарите Н & К от или до летище Дюселдорф (Германия), както и пазарите Н & К от или до берлинските летища, на които встъпилата страна е обслужвала поне една ежедневна връзка преди разглежданата концентрация.

55      По-конкретно, от една страна, жалбоподателят поддържа, че разглежданата концентрация може да възпрепятства съществено ефективната конкуренция на пазарите Берлин (Германия)—Будапеща (Унгария), Берлин—Тел Авив (Израел), Берлин—Виена (Австрия), Берлин—Цюрих (Швейцария), Берлин—Неапол (Италия) и Берлин—Копенхаген (Дания). Всъщност след посочената концентрация встъпилата страна щяла да възобнови тези линии, които са били обслужвани от Air Berlin, в следствие на което тя щяла да има монополно положение на пазарите Берлин—Неапол и Берлин—Копенхаген и вече щяла да има само един конкурент на другите посочени пазари. От друга страна, жалбоподателят изтъква, че встъпилата страна ще може да развива дейността си на различни пазари Н & К от или до берлинските летища и летище Дюселдорф. От там той стига до извода, че тази концентрация може да възпрепятства развитието на дейностите на други авиокомпании на тези летища. Той уточнява, че предвид процента на натоварване на посочените летища притежаването на голям брой слотове от малък брой авиокомпании може да възпрепятства достъпа на нови участници до тези летища. Освен това една такава концентрация щяла да има последици не само за „берлинския пазар“, но и за линиите от платформи за връзка (hub) на другите авиокомпании, превозващи транзитни пътници от берлинските летища.

56      Първо, следва да се отбележи, че както следва от точка 50 по-горе, анализът на пазарите Н & К може да позволи да се идентифицират сред услугите за превоз на пътници тези, които потребителят счита за взаимозаменяеми или заместващи. От това следва, че когато участващите в дадена концентрация предприятия са авиокомпании, които все още осъществяват дейност, Комисията може да определи пазарите Н & К, на които дейността им се припокрива. Така тя може да прецени конкурентното въздействие на тази концентрация върху предоставянето на услуги за превоз на пътници на тези пазари. По-специално тя може да определи обхвата на измененията на пазарните дялове и степените на концентрация, като изчисли общия пазарен дял на посочените предприятия след концентрацията и този на техните конкуренти.

57      В случая обаче, като се има предвид прекратяването на дейността на Air Berlin, последната се е оттеглила от всички пазари Н & К, на които е присъствала, така че нейната дейност и дейността на встъпилата страна вече не се припокриват на нито един от тези пазари. Освен това, тъй като слотовете на Air Berlin не са били за нито една линия, Комисията правилно е посочила, че встъпилата страна може да ги използва на други пазари Н & К, различни от тези, на които Air Berlin е присъствала по-рано. Всъщност е безспорно, че встъпилата страна е могла да преразпредели слотовете между голям брой пазари Н & К, тъй като в точки 98 и 100 от репликата си жалбоподателят признава, че за Комисията е било невъзможно да анализира всички пазари Н & К, към които е можело да бъдат преразпределени слотовете на Air Berlin.

58      От това следва, че за разлика от концентрациите, в които участват авиокомпании, които все още осъществяват дейност, в случая не е сигурно, че разглежданата концентрация оказва влияние върху конкуренцията на пазарите Н & К, на които Air Berlin е присъствала преди да преустанови дейността си.

59      Второ, следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, че анализът на последиците от разглежданата концентрация за пазарите на летищни инфраструктурни услуги не позволява да се установят евентуални пречки за ефективната конкуренция на различните пазари Н & К от или до летищата, за които са били слотовете на Air Berlin.

60      По-конкретно, макар жалбоподателят да посочва пазарите Н & К, на които встъпилата страна или е поела линиите, обслужвани преди това от Air Berlin, или може да използва слотовете на последната, той не твърди, че разглежданата концентрация действително е довела до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на тези пазари. Напротив, той твърди, че не е длъжен да доказва наличието на такова възпрепятстване, а Комисията е трябвало да докаже липсата му. Така той само поддържа, че тази концентрация може да представлява препятствие и че Комисията е трябвало да допълни анализа си, без обаче да представи в това отношение сериозни индиции по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 44 по-горе. По-специално той не обяснява как посочената концентрация може съществено да възпрепятства ефективната конкуренция на някои пазари Н & К, в случай че се запази достъпът на другите авиокомпании до разглежданите летищни инфраструктурни услуги.

61      Освен това, що се отнася, от една страна, до пазарите Берлин—Будапеща, Берлин—Тел Авив, Берлин—Виена, Берлин—Цюрих, Берлин—Неапол и Берлин—Копенхаген, на които според жалбоподателя встъпилата страна е имала монопол или дуопол вследствие на разглежданата концентрация, следва да се отбележи, че това положение е резултат от оттеглянето на Air Berlin от тези пазари. Оттеглянето обаче е последица от преустановяването на дейността на Air Berlin, което, както бе посочено в точки 27—34 по-горе, е извършено преди тази концентрация и независимо от нея. Следователно обстоятелството, че след осъществяването на посочената концентрация встъпилата страна има монопол или дуопол на тези пазари Н & К, не означава непременно, че посочената концентрация е могла да възпрепятства съществено ефективната конкуренция на тези пазари.

62      От друга страна, що се отнася до посочените от жалбоподателя пазари Н & К от или до летище Дюселдорф и берлинските летища, следва да се отбележи, че жалбоподателят твърди, че вследствие на разглежданата концентрация встъпилата страна може да придобие господстващо положение или най-малкото да ѝ позволи да приложи стратегии за отстраняване. В това отношение той поддържа, че прехвърлянето на встъпилата страна на слотове на посочените летища би попречило на другите авиокомпании да получат достатъчно голям брой слотове и следователно да развиват дейността си. От това следва, както изтъква Комисията, че жалбоподателят признава, че анализът на капацитета на встъпилата страна след посочената концентрация да ограничи значително достъпа до предоставяните от дадено летище инфраструктурни услуги може да позволи да се установи дали тази концентрация не би възпрепятствала съществено ефективната конкуренция на пазарите Н & К от и към тези летища.

63      Трето, следва да се отбележи, както прави Комисията, че от твърдението на жалбоподателя, че встъпилата страна е използвала слотовете на Air Berlin, за да увеличи предлагането си по линиите, за които търсенето е било най-голямо, следва че встъпилата страна няма да възобнови всички линии, които по-рано са били обслужвани от Air Berlin. Впрочем в това отношение жалбоподателят уточнява, че встъпилата страна следва модел, наречен „от точка до точка“, който ѝ позволява да не синхронизира полетите си и по този начин лесно да пренасочи слотовете си към други линии в зависимост от пазарните условия. Поради това следва да се констатира, че Комисията правилно е приела, че разглежданата концентрация може да има последици за всички пазари Н & К от или до летищата, за които Air Berlin е имала слотовете, поради което анализът на последиците от тази концентрация не може да се ограничи до посочените от жалбоподателя пазари Н & К.

64      От това следва, че жалбоподателят няма основание да твърди, че начинът, по който Комисията е определила пазара, не позволява да се установят евентуалните съществени препятствия за ефективната конкуренция, произтичащи от разглежданата концентрация, включително на посочените от жалбоподателя пазари Н & К.

65      Ето защо трябва да се отхвърли втората част от първото основание на жалбоподателя, а оттам и посоченото основание като цяло.

 По второто основание, изведено от явна грешка в преценката на последиците от разглежданата концентрация

66      Второто основание по същество се състои от три части. С първата част жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила Насоките относно оценката на хоризонталните сливания съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 31, 2004 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 56, наричани по-нататък „Насоките за хоризонталните сливания“), както и Насоките за оценяването на нехоризонтални сливания, извършвано съгласно този регламент (ОВ C 265, 2008 г., стр. 6, наричани по-нататък „Насоките за нехоризонталните сливания“). С втората част той оспорва процента на натоварване на берлинските летища, както и дяла, който Комисията е приела в обжалваното решение, че встъпилата страна държи от слотовете на тези летища. С третата част жалбоподателят приема, че разглежданата концентрация може да позволи на встъпилата страна да ограничи значително достъпа до пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до посочените летища.

67      Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

68      Най-напред следа да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика материалноправните разпоредби на Регламент № 139/2004, и по-конкретно член 2, предоставят на Комисията определена оперативна самостоятелност по-специално при извършването на преценки от икономическо естество, поради което при осъществяването на контрол от страна на съда върху упражняването на подобно правомощие, което е от основно значение за определянето на правилата на конкуренцията, трябва да се вземе предвид свободата на преценка, съдържаща се имплицитно в разпоредбите от икономически характер, част от режима на концентрациите (решения от 18 декември 2007 г. Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, C‑202/06 P, EU:C:2007:814, т. 53 и от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия, T‑162/10, EU:T:2015:283, т. 85). Така съгласно постоянната съдебна практика контролът, който юрисдикциите на Съюза упражняват върху направените от Комисията сложни икономически преценки по необходимост се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите и злоупотреба с власт (решения от 7 май 2020 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия, C‑148/19 P, EU:C:2020:354, т. 56, от 5 септември 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 137 и от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия, T‑691/14, в процес на обжалване, EU:T:2018:922, т. 1374).

69      Макар обаче Общият съд да не може да замести със своята собствена преценка икономическата преценка на Комисията, която има институционална компетентност да направи такава преценка, от вече трайно установената съдебна практика следва, че съдът на Съюза трябва по-специално да провери не само дали посочените доказателства точно установяват фактите, дали са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решения от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39 и от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 46).

 По първата част от второто основание, изведена от нарушение на Насоките за хоризонталните сливания и на Насоките за нехоризонталните сливания

70      Жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно е приложила Насоките за нехоризонталните сливания вместо Насоките за хоризонталните сливания. Той добавя, че Комисията е нарушила и Насоките за нехоризонталните сливания, в случай, че последните са приложими.

71      На първо място, следва да се припомни, че съгласно точка 5 от Насоките за хоризонталните сливания, хоризонтални са сливанията, при които участващите предприятия са действителни или потенциални конкуренти на един и същ съответен пазар. В бележка под линия 6 обаче се уточнява, че тези насоки не се отнасят до оценката за последиците върху конкуренцията, която дадена концентрация може да породи на други пазари, в която група попадат и вертикалните последици. В това отношение съгласно точка 4 от Насоките за нехоризонталните сливания, вертикални са сливанията на предприятия, работещи на различни нива във веригата за доставки.

72      В случая в обжалваното решение Комисията се позовава по-специално на Насоките за нехоризонталните сливания. Като се основава на точка 25 от тези насоки, тя приема, че обстоятелството, че средният дял на слотовете, притежаван от встъпилата страна на берлинските летища, е под 30 % след разглежданата концентрация, представлява индиция, че тази концентрация не би възпрепятствала съществено ефективната конкуренция на пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до летищата, за които са били слотовете на Air Berlin. Тя обаче признава, че притежаваният от встъпилата страна дял слотове може да надхвърли този праг в определени часове.

73      В това отношение жалбоподателят изтъква, че тъй като е налице хоризонтално припокриване на дейността на Air Berlin с дейността на встъпилата страна на берлинските летища, Комисията е трябвало да приложи Насоките за хоризонталните сливания. Тъй като обаче поради разглежданата концентрация притежаваният от встъпилата страна дял слотове надхвърлял „значително“ 25 % на тези летища, тази концентрация не била съвместима с вътрешния пазар съгласно тези насоки.

74      Трябва да се отбележи, както бе посочено в точки 45—47 по-горе, че в обжалваното решение Комисията е приела, че разглежданата концентрация има последици, от една страна, на пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от и до летищата, на които Air Berlin е имала слотове, и от друга страна, на пазарите на инфраструктурни услуги на тези летища. Както обаче следва от точка 72 по-горе, Комисията прилага Насоките за нехоризонталните сливания само, за да прецени евентуалните последици от концентрацията за съответните пазари на услуги за въздушен превоз на пътници. Така тя не се позовава на тези насоки, за да прецени евентуалните последици от концентрацията за съответните пазари на летищна инфраструктура.

75      Що се отнася по-специално до съответните пазари на услуги за въздушен превоз на пътници, от една страна, следва да се припомни, че тъй като Air Berlin е преустановила дейността си, тя вече не присъства на нито един от тези пазари. От това следва, както бе констатирано в точка 57 по-горе, че дейността на Air Berlin вече не може да се припокрива с тази на встъпилата страна на тези пазари. Следователно трябва да се посочи, че с оглед на точка 5 от Насоките за хоризонталните сливания Комисията правилно е приела, че тези насоки не се прилагат при преценката на последиците от разглежданата концентрация за посочените пазари.

76      От друга страна, както следва от точка 46 по-горе и както впрочем признава жалбоподателят, Комисията правилно е посочила, че разпределянето на слотове позволява достъп до летищните инфраструктурни услуги и че следователно слотовете представляват необходим ресурс за предоставянето на услуги за въздушен превоз на пътници. От това следва, че има вертикална връзка между, от една страна, разпределянето на слотове, които са нагоре по веригата за доставки по смисъла на Насоките за нехоризонталните сливания, и от друга страна, предоставянето на услуги за въздушен превоз на пътници, което е надолу по тази верига.

77      При тези обстоятелства жалбоподателят няма основание да упреква Комисията, че се е позовала на Насоките за нехоризонталните концентрации, за да прецени евентуалните вертикални последици от прехвърлянето на слотовете на Air Berlin на пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до летищата, за които са били тези слотове.

78      На второ място, от точки 24 и 27 от Насоките за нехоризонталните сливания следва, че пазарните дялове и нивата на концентрация са релевантни показатели за преценката на пазарната мощ на участниците в концентрацията. По-конкретно, съгласно точка 25 от тези насоки е малко вероятно Комисията да стигне до извода за наличие на проблеми във връзка с конкуренцията в случай на нехоризонтални сливания, ако пазарният дял на новото предприятие след сливането на всеки от съответните пазари е под 30 % и ако след сливането HHI (индексът за концентрация на Херфиндал-Хиршман) е под 2000.

79      Жалбоподателят упреква Комисията, че е нарушила точка 25 от Насоките за нехоризонталните сливания, тъй като в обжалваното решение не се е позовала на HHI и тъй като дяловете на встъпилата страна от слотовете ще надвишават 30 % след разглежданата концентрация.

80      Както обаче се уточнява в точка 27 от Насоките за нехоризонталните сливания, фактът, че са налице посочените в точка 25 от тези насоки пазарни дялове и нива на концентрация не позволява да се презумира наличието на проблеми във връзка с конкуренцията. Всъщност в последната точка само се описва положение, при което е малко вероятно Комисията да стигне до извода за наличието на проблеми във връзка с конкуренцията. От тази точка не следва обаче, че това положение е единственото, което не би породило такива проблеми.

81      По-специално следва да се отбележи, че пазарните дялове и нивата на концентрация, посочени в точка 25 от Насоките за нехоризонталните сливания, са свързани с определянето на пазарната мощ на съответните предприятия след концентрацията и че в точка 27 от тези насоки се уточнява, че притежаването на значителна пазарна мощ на поне един от съответните пазари е необходимо, но не е достатъчно условие, за да се установи наличието на проблеми във връзка с конкуренцията. В точка 32 от посочените насоки, към която препращат по-специално точка 27 от същите насоки, както и обжалваното решение, се посочва, че ограничаването на достъпа до пазара на ресурси предполага наличието на три кумулативни условия, а именно, първо, след концентрацията съответните предприятия да имат капацитет да ограничат достъпа до ресурси, второ, да имат интерес да ограничат този достъп, и трето, ограничаването на достъпа да има значително отрицателно въздействие върху конкуренцията надолу по веригата.

82      В случая от точка 14 по-горе следва, че Комисията е приела, че нито едно от трите условия по точка 32 от Насоките за нехоризонталните сливания не е налице по отношение на пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до берлинските летища. Следователно обстоятелството, че дяловете на встъпилата страна от слотовете на тези летища може в определени часове да надишват посочения в точка 25 от споменатите насоки праг, и че Комисията не е проверила дали HHI е под посочения в тази точка праг, не позволява да се приеме, че Комисията е нарушила тези насоки. Впрочем, що се отнася до HHI, е важно да се констатира, след Комисията, че самият жалбоподател признава в точка 82 от приложение С.2 към репликата, че „практическата приложимост на HHI по делата, свързани с контрола върху концентрациите във въздушния сектор, е незначителна“.

83      От това следва, че жалбоподателят няма основание да твърди, че Комисията е нарушила Насоките за хоризонталните сливания или Насоките за нехоризонталните сливания.

84      Следователно първата част от второто основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

 По втората част от второто основание, изведена от неправилни дялове от слотовете и неправилни проценти на натоварване на берлинските летища

85      Жалбоподателят оспорва приетите от Комисията в обжалваното решение дялове на встъпилата страна от слотовете и проценти на натоварване на берлинските летища.

86      На първо място, жалбоподателят упреква Комисията, че за да изчисли дяловете на встъпилата страна от слотовете след разглежданата концентрация, тя е използвала само представените от тази страна данни, а е трябвало да събере и данни от координаторите на берлинските летища. Той добавя, че Комисията е подценила дела на встъпилата страна от слотовете на тези летища.

87      Първо, следва да се посочи, че с оглед на изискването за бързина и на стриктните срокове, които Комисията е длъжна да съблюдава в рамките на процедурата за контрол върху концентрациите, при липса на указания относно неточността на предоставената информация тя не може да бъде задължена да извършва проверки във връзка с всяка получена от нея информация. Всъщност въпреки че задължението за надлежно и безпристрастно разглеждане, което Комисията има в рамките на тази процедура, не ѝ позволява да се основава на обстоятелства или на информация, които не могат да се считат за достоверни, посоченото изискване за бързина все пак предполага, че тя не може да проверява сама до най-малката подробност автентичността и надеждността на всички изпратени ѝ съобщения, доколкото процедурата за контрол върху концентрациите се основава по необходимост донякъде и на доверие (решение от 7 май 2009 г., NVV и др./Комисия, T‑151/05, EU:T:2009:144, т. 184).

88      В тази връзка следва да се припомни, че в рамките на законодателството в областта на контрола върху концентрациите се предвиждат различни мерки с цел възпиране и санкциониране на предаването на неточна и измамлива информация. Всъщност не само нотифициращите страни имат — на основание член 4, параграф 1 и член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагане на Регламент № 139/2004 (ОВ L 133, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 2, стр. 3) — изричното задължение да изложат пред нея пълно и добросъвестно фактите и обстоятелствата, които са релевантни за решението, като за нарушението на това задължение се предвижда санкция в член 14 от Регламент № 139/2004, но Комисията може също да отмени — на основание член 6, параграф 3, буква а) и на член 8, параграф 6, буква а) от Регламент № 139/2004 — решението относно съвместимостта, ако то се основава на неточна информация, за която отговорност носи едно от предприятията, или когато такава информация е получена чрез измама (решение от 7 май 2009 г., NVV и др./Комисия, T‑151/05, EU:T:2009:144, т. 185).

89      В случая от обжалваното решение е видно, че Комисията е използвала данни, които са предоставени от встъпилата страна и които произхождат по-специално от база, в която се събират изнесени от International Air Transport Association (IATA, асоциация за международен въздушен транспорт) данни, както впрочем тя потвърждава в съдебното заседание. Предвид наличието на няколко бази данни, достъпни по-специално за авиокомпаниите, чиято надеждност сама по себе си не е оспорена от жалбоподателя, Комисията основателно е приела, че встъпилата страна е могла да представи надеждни данни и съответно че тя може да използва тези данни при извършване на преценката си.

90      Второ, при всички положения трябва да се отбележи, от една страна, че в обжалваното решение Комисията посочва, че не се е основала само на представените от встъпилата страна данни. Всъщност тя уточнява, че е проверила тези данни при управителните и координационните органи на съответните летища.

91      От друга страна, следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя не са достатъчни, за да постави под въпрос истинността на данните, на които се е основала Комисията. В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят действително твърди, че според база данни, различна от посочената в обжалваното решение, встъпилата страна е притежавала средно 30,05 % от слотовете на берлинските летища по време на часовото планиране (сезон) на IATA за летния сезон 2018 г. и 23,6 % от слотовете по време на зимния сезон 2017/2018 г. на IATA. Така той счита, че Комисията е подценила притежавания от встъпилата страна дял от слотовете, тъй като е посочила в обжалваното решение, че встъпилата страна е притежавала средно под 25 % от слотовете на берлинските летища по време на летния сезон 2018 г. на IATA и по-малко от 20 % от слотовете по време на зимния сезон 2017/2018 г. на IATA. Следва обаче да се констатира, че данните, на които се е основала Комисията, са прогнозни данни, които са били на разположение към момента на приемане на обжалваното решение. В това отношение следва да се отбележи, както по същество твърди Комисията, че в писмените си изявления жалбоподателят не уточнява от коя дата са данните, на които се позовава. Впрочем по време на съдебното заседание жалбоподателят потвърждава, че тези данни са получени след обжалваното решение. Следователно фактът, че представените от жалбоподателя данни не съответстват точно на прогнозните данни, на които се е основала Комисията, не означава непременно, че последните не могат да се считат за достатъчно надеждни към датата на обжалваното решение.

92      Освен това трябва да се отбележи, че жалбоподателят изчислява притежавания от встъпилата страна дял от слотовете въз основа на всички разпределени на авиокомпаниите слотове, като по този начин изключва неразпределените слотове. От една страна обаче, в обжалваното решение Комисията изчислява притежавания от встъпилата страна дял от слотовете, въз основа на всички слотове на съответните летища. От друга страна, тя отбелязва, че средният процент на натоварване на берлинските летища по време на летния сезон 2018 г. на IATA и зимния сезон 2017/2018 на IATA е бил съответно едва 54 % и 46 %. Така за разглежданите сезони на IATA между 46 % и 54 % от слотовете на берлинските летища не са били разпределени. Следователно само от факта, че посочените от жалбоподателя дялове от слотовете надхвърлят тези, на които се основава решението на Комисията, не може да се направи извод, че последните са погрешни.

93      Накрая, макар жалбоподателят да упреква Комисията, че не е уточнила „иконометричния модел“, който е използвала при преценката си, достатъчно е да се констатира, че Комисията е описала изчисленията относно притежаваните от встъпилата страна дялове от слотовете и процента на натоварване на съответните летища в точки 110, 111 и 114 от обжалваното решение.

94      На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е приела, че през летните сезони на IATA берлинските летища са били отворени само от 3.00 часа UTC (координирано универсално време) до 21.59 часа UTC, докато всъщност летище Берлин-Шьонефелд е било отворено непрекъснато, а летище Берлин-Тегел — от 4.00 часа UTC до 20.59 часа UTC. Предвид липсата на слотове, някои авиокомпании използвали нощни слотове, така че тази грешка на Комисията можела да опорочи преценката на последиците от разглежданата концентрация.

95      В това отношение следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията е посочила, че е е използвала приблизителни данни за работното време на берлинските летища. Всъщност, за да изчисли процента на натоварване и дяла на встъпилата страна от слотовете на тези летища след концентрацията, тя е предположила, че тези летища имат еднакво работно време, а именно от 3.00 часа UTC до 21.59 часа UTC по време на летните сезони на IATA, въпреки че това не отговаря точно на действителността. Тя обаче е уточнила, че броят на слотовете, които се използват на летище Berlin-Schönefeld между 21.59 часа UTC и 3.00 часа UTC, е незначителен.

96      При тези обстоятелства, от една страна, следва да се посочи, че жалбоподателят само споменава, че авиокомпаниите могат да изберат да ползват летище Berlin-Schönefeld между 21.59 часа UTC и 3.00 часа UTC през летните сезони на IATA. Той обаче не представя никакво доказателство, че броят на слотовете на посоченото летище през този период е недостатъчен, за да се изпълнят всички заявления. От друга страна, следва да се отбележи, че жалбоподателят не обяснява по какъв начин това уеднаквяване е могло да промени достатъчно съществено изчисленията на Комисията, за да постави под въпрос преценката ѝ относно последиците от концентрацията. По-конкретно следва да се подчертае, както изтъква Комисията, че това уеднаквяване води до надценяване на процента на натоварване на берлинските летища, както и на притежавания от встъпилата страна дял от слотовете на тези летища, което впрочем жалбоподателят признава по време на съдебното заседание. Следователно в резултат на това уеднаквяване Комисията не е допуснала явна грешка в преценката на последиците от разглежданата концентрация.

97      На трето място, жалбоподателят изразява съмнения относно възприетия от Комисията процент на натоварване на берлинските летища, тъй като, от една страна, от обжалваното решение не личи освен използването на пистите Комисията да е взела предвид и капацитета на терминалите и броя на стоянките за самолети, и от друга страна, управителят на летище Берлин-Тегел го е уведомил, че стоянките за самолети не са достатъчни, за да се уважат всички заявки.

98      В това отношение в обжалваното решение Комисията приема, че достъпът до терминалите и до стоянките за самолети не трябва да се отделя от останалите летищни услуги, необходими за предоставянето на услуги за въздушен превоз на пътници, тъй като разпределянето на слотове неминуемо включва достъпа до всички тези услуги.

99      При тези обстоятелства, от една страна, е достатъчно да се отбележи, че макар жалбоподателят да твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид капацитета на терминалите на съответните летища, той не представя никакво доказателство, че капацитетът на берлинските летища е ограничен от капацитета на техните терминали.

100    От друга страна, следва да се констатира, че жалбоподателят представя електронно писмо от управителя на летище Берлин-Тегел от 19 февруари 2018 г. относно разпределянето на стоянките за самолети на това летище. В това електронно писмо управителят обяснява, първо, че „неплатежоспособността на Air Berlin през лятото на 2017 г.“ е довела до освобождаване на капацитет на това летище, второ, че заявките на авиокомпаниите за достъп до нощни стоянки за самолети значително са нараснали в сравнение с предходните сезони, поради което капацитетът на посоченото летище вече не е достатъчен, и трето, че ще бъде въведена нова процедура за разпределяне на тези стоянки, считано от „летния сезон“ 2018 г. В писмото се уточнява също, че ако е необходимо, може да се установи директна връзка с авиокомпаниите, за да се подобри още координацията по между им.

101    Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателят не обяснява защо нощните стоянки за самолети на летище Берлин-Тегел представляват ресурс, които, подобно на слотовете, е необходим за предоставянето на услуги за въздушен превоз на пътници от или до берлинските летища. Освен това в предоставеното от жалбоподателя електронно писмо се говори не само за въвеждането на нова процедура за разпределяне на нощните стоянки, но и за това, че ако се окаже необходимо може да се повиши и координацията между авиокомпаниите. Следователно от това електронно писмо не следва, че броят на стоянките може да ограничи предоставянето на услуги за въздушен превоз на пътници от или до летище Берлин-Тегел.

102    При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателят неоснователно поддържа, че при изчисляването на процента на натоварване на летище Берлин-Тегел задължително трябва да се вземат предвид капацитета на терминалите и стоянките за самолети.

103    Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят няма основание да упреква Комисията, че е възприела неправилни дялове от слотовете и проценти на натоварване, от което следва, че втората част от второто основание на жалбоподателя следва да се отхвърли.

 По третата част от второто основание, изведена от това, че разглежданата концентрация може да позволи на встъпилата страна да ограничи значително достъпа до пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до берлинските летища

104    Жалбоподателят поддържа, че разглежданата концентрация поражда антиконкурентни последици. Според него без концентрацията, голяма част от прехвърлените на встъпилата страна слотове на берлинските летища, са щели да бъдат разпределени на други авиокомпании. В това отношение той твърди, че летище Берлин-Тегел е координирано летище по смисъла на Регламент № 95/93. Поради това, от една страна, като се позовава на член 10 от този регламент той счита, че до половината от слотовете, държани преди това от Air Berlin, са щели да бъдат разпределени на „нови участници“ като него, което щяло да намали бариерите за навлизане на съответните пазари. От друга страна, той поддържа, че предвид значителния дял на притежаваните от встъпилата страна слотове и процента на натоварване на берлинските летища встъпилата страна може да предприеме различни стратегии за отстраняване.

105    На първо място, следва да се припомни, че прогнозният анализ, който Комисията трябва да направи, се изразява в извършването на проверка как дадена концентрация би могла да измени определящите за състоянието на конкуренцията на даден пазар фактори, с цел да се установи дали концентрацията ще доведе до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция. Този вид анализ изисква мислено да се построят различните причинно-следствени модели и да се избере най-вероятният от тях (решение от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 43).

106    В случая Комисията констатира в обжалваното решение, че без разглежданата концентрация слотовете на Air Berlin биха могли да се върнат в пула по член 10 от Регламент № 95/93. В това отношение тя уточнява, че съгласно член 10, параграф 6 от този регламент 50 % от тези слотове са щели да бъдат разпределени на новите участници, освен ако подадените от тях молби не са за по-малко от 50 % от посочените слотове. Следователно слотовете на Air Berlin са щели да бъдат прехвърлени на другите авиокомпании, които или вече имат достатъчно слотове на съответните летища, или желаят да навлязат на пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до тези летища. Така, без разглежданата концентрация държаните от встъпилата страна слотове на летище Берлин-Тегел са могли да се увеличат.

107    Анализът на Комисията обаче се основава на хипотезата, че всички слотове, предмет на тази концентрация, са щели да бъдат прехвърлени на авиокомпании, различни от встъпилата страна. Поради това за целите на преценката си тя приема, че увеличението на дела на слотовете в резултат на разглежданата концентрация, е по-голямо от това, което би се получило в поддържаната от жалбоподателя хипотеза, че без такава концентрация, част от слотовете на Air Berlin са щели да се върнат в пула по член 10 от Регламент № 95/93.

108    На второ място, следва да се припомни, че по силата на член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент № 139/2004 само концентрации, които биха възпрепятствали съществено конкуренцията в рамките на вътрешния пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар. Следователно, както правилно изтъква Комисията, обстоятелството, че дадена концентрация би имала антиконкурентни последици, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че тази концентрация е несъвместима с вътрешния пазар, когато тя не възпрепятства съществено ефективната конкуренция в рамките на вътрешния пазар или на значителна част от него.

109    При това положение само по себе си обстоятелството, че без разглежданата концентрация, някои от слотовете на берлинските летища, които се прехвърлят на встъпилата страна, са могли да бъдат разпределени на други авиокомпании и така да се намалят бариерите за навлизане на тези летища, не позволява да се приеме за доказано, че концентрацията е могла да възпрепятства съществено ефективната конкуренция на вътрешния пазар или на значителна част от него.

110    На трето място, следва да се отбележи, че Комисията е разгледала капацитета на встъпилата страна да ограничи значително достъпа до услугите за летищна инфраструктура и следователно до пазара на услуги за въздушен превоз на пътници от или до берлинските летища.

111    Както следва от точка 13 по-горе, в това отношение Комисията е взела предвид не само дела на встъпилата страна от слотовете и отражението на разглежданата концентрация върху този дял, но и натоварването на тези летища. Всъщност Комисията действително констатира, че както следва от член 3, параграф 5 от Регламент № 95/93, капацитетът на координираните летища не е достатъчен, за да се изпълнят всички искания на въздушните превозвачи в рамките на едно доброволно сътрудничество между тях. Тя обаче посочва, че едно летище може да се квалифицира като координирано по смисъла на посочения регламент, без да се използват всички слотове на това летище. Така тя изчислява процента на натоварване на съответните летища като за всеки час от работното време разделя броя на слотовете, които са предоставени на всички авиокомпании, на общия брой на наличните слотове. Тя приема, а жалбоподателят не го оспорва, че по принцип може да се изключи наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция, когато средният процент на натоварване на дадено летище е под 60 %.

112    По-конкретно Комисията най-напред отбелязва, че след разглежданата концентрация делът на встъпилата страна от слотовете ще бъде на първо място — под 25 % средно, на второ място — под 40 % в часовете, в които процентът на натоварване е най-голям, а именно между 10.00 часа UTC и 10.59 часа UTC през летния сезон 2018 г. на IATA и между 8.00 часа UTC и 8.59 часа UTC през зимния сезон 2017/2018 г. на IATA, и на трето място — под 50 %, тогава когато дялът ѝ от слотовете е най-голям, а именно петък между 14.00 часа UTC и 14.59 часа UTC през посочения летен сезон и петък между 15.00 часа UTC и 15.59 часа UTC часа през посочения зимен сезон.

113    По-нататък Комисията констатира, от една страна, че средният процент на натоварване ще бъде 54 % през летния сезон 2018 г. на IATA и 46 % през зимния сезон 2017/2018 г. на IATA, и от друга страна, че най-високият процент на натоварване ще бъде 73 % между 10.00 часа UTC и 10.59 часа UTC по време на посочения летен сезон и 62 % между 8.00 часа UTC и 8.59 часа UTC през посочения зимен сезон.

114    Накрая, Комисията отбелязва, че както следва от точки 112 и 113 по-горе, часовете, в които встъпилата страна ще притежава най-голям дял от слотовете, не са същите като часовете, в които процентът на натоварване е най-голям, и че при всички положения, дори тогава когато процентът на натоварване е най-голям, остатъчният капацитет на берлинските летища е достатъчен, за да позволи навлизането и разрастването на конкуренти.

115    Жалбоподателят поддържа, че с оглед на големия ѝ дял от слотовете и на процента на натоварване, по-специално на берлинските летища, встъпилата страна може да следва различни стратегии за отстраняване. Като приема, че има връзка между броя на местата — и съответно на превозваните от Air Berlin пътници — и прехвърлените на встъпилата страна слотове, той счита, че вследствие на разглежданата концентрация встъпилата страна ще превозва до 40 % от общия брой места и съответно 40 % и 50 % от пътниците през зимния сезон 2017/2018 г. на IATA и през летния сезон 2018 г. на IATA. От това той стига извода, че встъпилата страна може, първо, да увеличи броя на полетите в планираните от нов участник часове на полетите или по вече експлоатираните от него линии и така да направи по-малко рентабилна дейността на последния, второ, да използва по по-ефикасен начин своите слотове, като при нужда ги преразпредели по различните си маршрути, и трето, да предложи на клиентите си по-изгодни програми за лоялност. Жалбоподателят уточнява, че става въпрос за рискове, които той не следва да доказва, но които Комисията трябва да разгледа.

116    В това отношение, първо, противно на твърдяното от жалбоподателя, Комисията е разгледала въпроса дали увеличаването на броя на държаните от встъпилата страна слотове може да позволи на последната да ограничи достъпа на други авиокомпании до пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до съответните летища. Тя обаче е приела, че в случая встъпилата страна няма капацитет да ограничи значително достъпа на другите авиокомпании до тези пазари.

117    Освен това в това отношение трябва да се отбележи, че жалбоподателят се позовава само на пазарните дялове на встъпилата страна на летище Берлин-Тегел, а както бе посочено в точка 12 по-горе, разглежданата концентрация може да окаже въздействие върху пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до това летище само ако то и летище Берлин-Шьонефелд са част от един и същ географски пазар. Така той не обяснява как посочените от него стратегии за отстраняване действително могат да се приложат на берлинските летища, взети заедно, предвид по-специално факта, че встъпилата страна ще притежава средно под 25 % от слотовете и че средният процент на натоварване на тези летища е по-нисък от посочения в точка 111 по-горе, който е 60 %. По-конкретно той не посочва причината, поради която с оглед на този процент на натоварване на един нов участник не могат да се разпределят толкова слотове, колкото е необходимо, за да може да предоставя услуги за въздушен превоз на пътници от или до тези летища.

118    Второ, следва да се припомни, че както Комисията правилно отбелязва в точка 16 от Насоките за нехоризонталните сливания, обстоятелството, че конкурентите могат да бъдат увредени поради това че концентрацията води до подобрения на ефективността, не може само по себе си да възпрепятства конкуренцията. Жалбоподателят обаче не обяснява защо по-ефикасното използване от встъпилата страна на нейните слотове и въвеждането на по-изгодни програми за лоялност за клиентите ѝ не показват подобрения на ефективността, които, макар да могат да увредят конкуренти, не възпрепятстват съществено ефективната конкуренция.

119    Трето, трябва да се припомни, че както бе посочено в точка 14 по-горе, Комисията посочва по-специално на три отделни мотива, които ѝ дават основание да обяви разглежданата концентрация за съвместима с вътрешния пазар, що се отнася до берлинските летища. Тя приема не само, че встъпилата страна няма капацитет да ограничи значително достъпа до пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до берлинските летища, но и че няма стимул да ограничи значително този достъп и че прилагането от нея на евентуална стратегия за отстраняване няма да доведе до намаляване на конкуренцията на тези пазари. Тъй като обаче жалбоподателят не оспорва втория и третия мотив на обжалваното решение, доводите на жалбоподателя относно твърдяната способност на встъпилата страна да ограничи значително посочения достъп при всички положения следва да се отхвърлят като неотносими.

120    От това следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разглежданата концентрация не би възпрепятствала съществено ефективната конкуренция на пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до берлинските летища.

121    Ето защо следва да се отхвърли третата част от второто основание на жалбоподателя, а следователно и цялото второ основание.

 По третото и четвъртото основание, изведени от неразглеждане на евентуалните подобрения на ефективността в резултат на разглежданата концентрация и от неналагане на ангажименти от страна на Комисията

122    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила Насоките за хоризонталните сливания, като не е разгледала евентуалните подобрения на ефективността в резултат на разглежданата концентрация. Освен това той упреква Комисията, че не е наложила на встъпилата страна коригиращи мерки под формата на ангажименти, които да позволят използването на някои нейни слотове от други авиокомпании.

123    Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

124    На първо място, следва да се отбележи, че както впрочем следва от текста на раздел 9 от формуляр „CO“ относно уведомяването за концентрация в съответствие с Регламент № 139/2004, който се съдържа в приложение I към Регламент № 802/2004, и от точка 78 от Насоките за хоризонталните сливания, към която препраща по-специално бележката под линия, включена в точка 21 от Насоките за нехоризонталните сливания, подобренията на ефективността в резултат на концентрацията трябва да са такива, че да стимулират конкуренцията в полза на потребителите. В съображение 29 от Регламент № 139/2004, на което се позовава жалбоподателят, се припомня, че е възможно подобренията на ефективността в резултат на концентрация да неутрализират последиците за конкуренцията, и по-специално потенциалната вреда за потребителите, която тази концентрация би причинила, и че вследствие на това концентрацията не възпрепятства ефективната конкуренция на общия пазар или на съществена част от него.

125    По същия начин следва да се припомни, че при обстоятелства като тези в настоящия случай поетите от съответните предприятия ангажименти имат за цел да разсеят сериозните съмнения относно това дали концентрацията ще навреди съществено на действителната конкуренция на вътрешния пазар или на съществена част от него, в частност поради създаването или засилването на господстващо положение (решение от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия, T‑162/10, EU:T:2015:283, т. 297).

126    В случая следва да се отбележи, че като се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004, Комисията приема, че разглежданата концентрация не може да възпрепятства съществено ефективната конкуренция на вътрешния пазар или на значителна част от него, като не е необходимо встъпилата страна да доказва подобрения на ефективността или да предлага ангажименти. Следователно, тъй като, както бе посочено в точка 120 по-горе, твърдението на жалбоподателя, че посочената концентрация очевидно може да възпрепятства съществено ефективната конкуренция не е основателно, Комисията не е била длъжна да разглежда нито подобренията на ефективността, които биха могли да неутрализират последиците от тази концентрация за конкуренцията, нито ангажиментите, които биха могли да предотвратят такова възпрепятстване.

127    На второ място, от съображение 29 от Регламент № 139/2004 и от точки 84—87 от Насоките за хоризонталните сливания, на които се позовава жалбоподателят, следва, че участниците в концентрацията трябва да докажат евентуалните подобрения на ефективността в резултат на тази концентрация. Също така от член 6, параграф 2 от този регламент и от член 19 от Регламент № 802/2004 следва, че участниците в концентрацията трябва да предложат при необходимост изменения в концентрацията под формата на ангажименти. От това следва, че жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е разгледала въпроса дали са налице подобрения на ефективността, каквито встъпилата страна не е била доказала, или че не е наложила ангажименти, каквито последната не е била предложила.

128    При тези обстоятелства третото и четвъртото основание на жалбоподателя следва да се отхвърлят.

 По петото основание, изведено от неотчитане на помощта за оздравяване при преценката на последиците от разглежданата концентрация

129    Жалбоподателят поддържа, че помощта за оздравяване е предоставена на Air Berlin за осъществяване на разглежданата концентрация. В това отношение той изтъква, че тази помощ не е съвместима с вътрешния пазар, че някои данни за помощта не са публично достъпни и че същата тази помощ е попречила на други „по-ефективни оператори“ да придобият активите на Air Berlin. Освен това той счита, че тази помощ е променила финансовия капацитет на Air Berlin, нещо, което Комисията е трябвало да вземе предвид в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004.

130    Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

131    В това отношение, на първо място, от решението, с което помощта за оздравяване се обявява за съвместима с вътрешния пазар, следва, че тази помощ е имала за цел по-специално да позволи извършването на „разпоредената“ продажба на активите на Air Berlin, за да се ограничат отрицателните последици за персонала на последната.

132    При все това, първо, от твърдяната несъвместимост на помощта за оздравяване с вътрешния пазар и от факта, че някои данни за тази помощ не са публично достъпни, не може да се заключи, че конкретната цел на посочената помощ е била придобиването от встъпилата страна на активите на Air Berlin, обхванати от разглежданата концентрация.

133    Второ, жалбоподателят не твърди, нито a fortiori доказва, че споменатите от него „по-ефективни оператори“ не са могли да направят предложение за изкупуване на активите на Air Berlin в рамките на производството по несъстоятелност на последната.

134    Трето, следва да се припомни, че както бе посочено в точка 109 по-горе, само по себе си обстоятелството, че без разглежданата концентрация прехвърлените на встъпилата страна слотове на Air Berlin щяха поне отчасти да бъдат предоставени на нейни конкуренти, не е достатъчно, за да се приеме, че тази концентрация възпрепятства съществено ефективната конкуренция, и че затова тя е трябвало да бъде обявена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар.

135    На второ място, от член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004 следва, че когато оценява концентрациите Комисията трябва да взема предвид по-специално положението на пазара на съответните предприятия и тяхната икономическа и финансова мощ. Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, че сумата на заема, отпуснат на Air Berlin с помощта за оздравяване, е част от активите, придобити от встъпилата страна в рамките на разглежданата концентрация.

136    При тези обстоятелства не е доказано, че сумата по заема, отпуснат на Air Berlin, е част от разглежданата концентрация, поради което следва да се приеме, че помощта за оздравяване не може да засегне положението на пазара или икономическата и финансовата мощ на активите на Air Berlin, придобити от встъпилата страна. От това следва, че тази помощ не е могла да промени оценката на Комисията за концентрацията.

137    Следователно петото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

 По шестото основание, изведено от нарушение на член 296 ДФЕС

138    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 296 ДФЕС, тъй като обжалваното решение не е достатъчно мотивирано. По-специално той упреква Комисията, че не е анализирала изчерпателно фактическия контекст на разглежданата концентрация. Така той твърди, че Комисията не е разгледала последиците от тази концентрация на пазарите Н & К, че е извършила само „кратък“ анализ на евентуалния интерес на встъпилата страна да приеме стратегия за отстраняване и последиците от такава стратегия за конкуренцията, че не е проверила дали подобренията на ефективността в резултат на разглежданата концентрация компенсират породените от нея антиконкурентни последици, че не е проверила дали коригиращите мерки позволяват да се неутрализира същественото възпрепятстване на ефективната конкуренция, произтичащо от разглежданата концентрация, и накрая, че не е взела предвид помощта за оздравяване.

139    Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

140    Съгласно член 296 ДФЕС правните актове, приети от институциите на Съюза, са мотивирани.

141    В това отношение трябва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на разглеждания акт и трябва да показват по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Така изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63, от 22 юни 2004 г., Португалия/Комисия, C‑42/01, EU:C:2004:379, т. 66 и от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 79).

142    Така Комисията не нарушава задължението си за мотивиране, ако при упражняване на правомощието си за контрол върху концентрациите не включи в решението конкретни мотиви във връзка с преценката на определени аспекти на концентрацията, които ѝ се струват явно неотносими, лишени от значение или с явно второстепенно значение с оглед на оценката на концентрацията (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 64). Всъщност такова изискване трудно би се съвместило с изискването за бързина и кратките процесуални срокове, които обвързват Комисията при упражняването на правомощието ѝ за контрол върху концентрациите и които са част от особените обстоятелства в процедурата за контрол върху концентрациите. Оттук следва, че когато Комисията обявява дадена концентрация за съвместима с вътрешния пазар на основание член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004, изискването за мотивиране е изпълнено, ако това решение излага ясно съображенията, поради които Комисията счита, че въпросната концентрация, евентуално след извършени промени от страна на засегнатите предприятия, не възпрепятства съществено ефективната конкуренция на вътрешния пазар или на съществена част от него, в частност в резултат от създаването или засилването на господстващо положение (вж. по аналогия решение от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия, T‑162/10, EU:T:2015:283, т. 100).

143    В случая, първо, следва да се констатира, както стана ясно от точки 27 и 46 по-горе, че в обжалваното решение Комисията е изложила причината, поради която не е анализирала разглежданата концентрация на всеки съответен пазар Н & К. Всъщност, от една страна, тя обяснява, че тъй като е преустановила дейността си преди разглежданата концентрация и независимо от нея, Air Berlin вече не е осъществявала дейност на нито един от пазарите Н & К, на които е присъствала по-рано. От друга страна, тя посочва, че трябва да се преценят последиците от тази концентрация за пазарите на услуги за въздушен превоз на пътници от или до летищата, за които са били слотовете на Air Berlin, тъй като тези слотове не са били за нито един конкретен пазар Н & К.

144    Второ, следва да се отбележи, че от една страна, Комисията е анализирала стимула на встъпилата страна да ограничи значително достъпа до услугите за летищна инфраструктура на берлинските летища само по съображения за изчерпателност, с оглед на това, че преди това тя е приела, че встъпилата страна най-вероятно няма капацитет да ограничи значително този достъп. От друга страна, Комисията е счела, че макар наистина да е възможно една господстваща авиокомпания да има стимул да ограничи значително посочения достъп, в случая следва да се отбележи, че все още са налице достатъчно достъпни за останалите авиокомпании слотове и че на летище Берлин-Тегел има конкурент, който притежава дял от слотовете на това летище, сходен с дела на встъпилата страна след разглежданата концентрация. Освен това Комисията добавя, че докато е проучвала пазара не е открила доказателства, че преди това встъпилата страна е извършила действия, насочени към ограничаване на пазар.

145    Трето, както следва от точка 126 по-горе, Комисията не е следвало да преценява евентуалните подобрения на ефективността в резултат на разглежданата концентрация или да анализира евентуалните ангажименти, които би могла да предложи встъпилата страна. Освен това, както следва от точка 137 по-горе, Комисията не е трябвало да взема предвид помощта за оздравяване при преценката на разглежданата концентрация. От това следва, че Комисията с основание е счела различните обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят, за явно неотносими, поради което с оглед на припомнената в точка 142 по-горе съдебна практика тя не може да бъде упрекната, че е нарушила задължението си за мотивиране, като не е споменала тези обстоятелства в обжалваното решение.

146    При тези обстоятелства не може да се приеме, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, поради което шестото основание на жалбоподателя следва да се отхвърли.

 По искането на жалбоподателя за предприемане на процесуално-организационни действия

147    В жалбата си на основание член 88 от Процедурния правилник жалбоподателят иска от Общия съд да предприеме процесуално-организационни действия във връзка с помощта за оздравяване, с преустановяването на дейността на Air Berlin и с продажбата на нейните активи.

148    Следва обаче да се отбележи, от една страна, че в нарушение на член 88, параграф 2 от Процедурния правилник жалбоподателят не е посочил достатъчно подробно причините, които могат да обосноват всички поискани от него процесуално-организационни действия, и от друга страна, че както следва по-специално от точки 28—34 и 132—136 по-горе, тези процесуално-организационни действия не са необходими, за произнасяне по жалбата.

149    Поради това искането на жалбоподателя за предприемане на процесуално-организационни действия не следва да бъде уважавано.

150    От гореизложеното следва, че жалбата трябва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на приложение C.2 към писмената реплика, която се оспорва от Комисията.

 По съдебните разноски

151    По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Polskie Linie Lotnicze“LOT” S.A. да заплати съдебните разноски.

Van der Woude

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

 

      Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 октомври 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: полски.