РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
9 декември 2010 година
Дело F-83/05
Kristine Ezerniece Liljeberg и др.
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Юрист-лингвисти, включени в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник — Дискриминация в сравнение с юрист-лингвистите, назначени в други институции и органи на Съюза“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑жа Ezerniece Liljeberg и девет други длъжностни лица, всички те юрист-лингвисти в Комисията, като главно основание искат отмяната на решенията за тяхното назначаване от 6 октомври 2004 г., тъй като с тези решения длъжностните лица са класирани в степен A*6, когато би трябвало да бъдат класирани в степен A*7
Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася направените от нея разноски, както и половината от разноските, направени от жалбоподателите. Жалбоподателите понасят половината от направените от тях разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета )
2. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Назначаване в по-висока кариерна степен — Право на преценка на органа по назначаване — Съдебен контрол — Граници
(член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Съответствие между степента и длъжността — Назначаване на длъжност от по-висока степен — Право на ново класиране — Липса
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Равно третиране — Диференцирано третиране на различни категории служители в областта на гаранциите съгласно Правилника за длъжностните лица — Липса на дискриминация
5. Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия
6. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — Граници
(член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
1. Решенията за класиране в степен, приети от институции, различни от Комисията, на основание член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника представляват мерки, на които не може да се извършва позоваване в подкрепа на правното основание, изведено от нарушение от страна на Комисията на принципа на равно третиране.
Що се отнася до твърдението, че юрист-лингвистите, класирани от Комисията в степен A*6, били дискриминирани в сравнение с успешните кандидати от същия конкурс, класирани от другите институции в степен A*7, от член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника следва, че всяка институция има право да определи дали следва да класира едни юрист-лингвист в степен A*7. Следователно трябва да се счита, че длъжностните лица, които дадена институция е назначила и класирала в тази степен в приложение на посочената разпоредба, са в положение, различно от това на длъжностните лица, назначени от друга институция, която е избрала да не прилага посочената разпоредба.
Всъщност фактът, че дадени лица фигурират в един и същ списък с резерви, не е релевантен за прилагането на член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, при положение че, както бе напомнено, всяка институция сама решава дали да прибегне до тази разпоредба, за да класира даден юрист-лингвист в степен A*7. Освен това съдебната практика, съгласно която всички успешни кандидати от един и същ конкурс са в едно и също положение, се отнася до назначаването на длъжностните лица в една и съща институция, а не в различните институции. Накрая, макар според принципа за единство на публичната служба, прогласен в член 9, параграф 3 от Договора от Амстердам, за всички длъжностни лица от всички институции на Съюза да се прилага единен правилник, такъв принцип не означава, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им с Правилника право на преценка, при положение че, обратно, последните се ползват от „принципа на автономия“.
(вж. точки 55, 58 и 59)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 септември 1997 г., Gimenez/Комитет на регионите, T‑220/95, Recueil FP, стp. I‑A‑275 и II‑775, точка 72
2. Когато администрацията разполага с широко право да реши дали следва да използва дадена разпоредба, за да не лиши последната от всякакъв полезен ефект, като вземе предвид особените обстоятелства, пред които е изправена, администрацията трябва да прецени конкретно дали евентуално да приложи съответната разпоредба.
Това не променя факта, че съгласно член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника институциите могат да назначават длъжностни лица, на които възлагат функциите на юрист-лингвисти, в степен A*7 или AD 7, което означава, че органът по назначаването не е длъжен да приложи тази разпоредба и че новоназначените длъжностни лица нямат субективно право на такова класиране.
Като се има предвид, че органът по назначаването разполага с широко право на преценка дали да използва член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, съдебният контрол относно решението за класиране в степен не може да замести преценката на органа по назначаването. Следователно съдът на Съюза следва да се ограничи до проверка дали не е налице съществено процесуално нарушение, дали органът по назначаването не е основал решението си на неточни или непълни факти, дали решението не е опорочено поради злоупотреба с власт, грешка при прилагане на правото или не е мотивирано в достатъчна степен, или още дали органът по назначаването не е упражнил по явно неправилен начин правото си на преценка.
(вж. точки 75—77)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 октомври 1995 г., Alexopoulou/Комисия, T‑17/95, Recueil FP, стp. I‑A‑227 и II‑683, точка 21; 26 октомври 2004 г., Brendel/Комисия, T‑55/03, Recueil FP, стp. I‑A‑311 и II‑1437, точка 60; 15 ноември 2005 г., Righini/Комисия, T‑145/04, Recueil FP, стp. I‑A‑349 и II‑1547, точка 53
Съд на публичната служба — 26 април 2006 г., Falcione/Комисия, F‑16/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑3 и II‑A‑1‑7, точка 49; 20 септември 2007 г., Giannopoulos/Съвет, F‑111/06, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑253 и II‑A‑1‑1415, точка 52
3. Дори ако дадено длъжностно лице приеме да упражнява длъжност, която отговаря на по-висока от неговата степен, принципът за съответствие между степента и длъжността не дава на това длъжностно лице никакво право на ново класиране на неговата длъжност в по-висока степен.
Във всички случаи в Правилника или в Условията за работа на другите служители липсва разпоредба, която да изисква от администрацията, когато определя в коя степен да класира успешно издържалите конкурс лица, да взема предвид предходното им положение.
(вж. точки 89 и 90)
Позоваване на:
Съд —12 юли 1973 г., Tontodonati/Комисия, 28/72, Recueil, стp. 779, точка 8
Първоинстанционен съд —7 май 1991 г., Jongen/Комисия, T‑18/90, Recueil, стp. II‑187, точка 27; 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стp. I‑A‑115 и II‑623, точка 182
Съд на публичната служба —12 март 2009 г., Arpaillange и др./Комисия, F‑104/06, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑57 и II‑A‑1‑273, точка 106
4. Не може да се поставят под въпрос разликите между отделните категории лица, наети на работа в Съюза, било като длъжностни лица в тесен смисъл, било в различните категории, обхванати от Условията за работа на другите служители, тъй като определянето на всяка от тези категории съответства на легитимни нужди на администрацията на Съюза и на естеството на задачите, чието изпълнение ѝ е възложено.
(вж. точка 93)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 17 ноември 2009 г., Palazzo/Комисия, F‑57/08, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑437 и II‑A‑1‑2371, точка 38 и цитираната съдебна практика
5. Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, от което е видно, че като му предоставя конкретни и непротиворечиви уверения, администрацията поражда у него основателни надежди.
Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да съответстват на разпоредбите на Правилника и на общоприложимите норми, или поне евентуалното им несъответствие с посочените правила да не е видно за разумно и прилежно длъжностно лице, като се вземе предвид информацията, с която разполага то, и способността му да извърши необходимите проверки.
Що се отнася до решенията за класиране в степен, евентуалните изказвания на началника на отдела не могат да се считат за информация, произтичаща от оправомощени и достоверни източници, при положение че тези решения се вземат изключително от органа по назначаването.
(вж. точки 98, 99 и 101)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 юли 1999 г., Forvass/Комисия, T‑203/97, Recueil FP, стp. I‑A‑129 и II‑705, точка 70; 11 юли 2002 г., Wasmeier/Комисия, T‑381/00, Recueil FP, стp. I‑A‑125 и II‑677, точка 106; Righini/Комисия, посочено по-горе, точки 130 и131; 8 декември 2005 г., Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стp. I‑A‑385 и II‑1731, точка 146
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Bui Van/Комисия, F‑51/07, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑289 и II‑A‑1‑1533, точка 55; 11 май 2010 г., Maxwell/Комисия, F‑55/09, точка 87
6. Задължението за полагане на грижа отразява равновесието на насрещните права и задължения в създадените от Правилника отношения между публичния орган и служителите на публична длъжност. По-специално това задължение изисква, когато публичният орган се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, той да вземе под внимание всички обстоятелства, които могат да предопределят решението му, както и в това отношение да вземе предвид не само интересите на службата, но и тези на съответното длъжностно лице. Защитата на правата и интересите на длъжностните лица трябва винаги да бъде ограничена от спазването на действащите правила.
Задължението за полагане на грижа не може да води до преобразуване на предоставената в член 13, параграф 2 от приложение XIII към Правилника възможност в задължение за администрацията. Следователно сам по себе си фактът, че органът по назначаване не е приложил посочения член 13, параграф 2, не може да представлява неизпълнение на задължението за полагане на грижа.
(вж. точки 110 и 111)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Forvass/Комисия, посочено по-горе, точки 53 и 54 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г. Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точка 149