РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

7 март 2013 година(*)

„REACH — Идентифициране на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество — Жалба за отмяна — Акт, подлежащ на обжалване — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Пряко засягане — Допустимост — Равно третиране — Пропорционалност“

По дело T‑94/10

Rütgers Germany GmbH, установено в Castrop-Rauxel (Германия),

Rütgers Belgium NV, установено в Zelzate (Белгия),

Deza, a.s., установено във Valašske Meziříčí (Чешка република),

Industrial Química del Nalón, SA, установено в Oviedo (Испания),

Bilbaína de Alquitranes, SA, установено в Luchana-Baracaldo (Испания),

за които се явяват първоначално K. Van Maldegem, R. Cana, avocats, и г‑н P. Sellar, solicitor, а впоследствие адв. Van Maldegem и адв. Cana,

жалбоподатели,

срещу

Европейска агенция по химикалите (ECHA), за която се явяват г‑жа M. Heikkilä и г‑н W. Broere, в качеството на представители, подпомагани от J. Stuyck, avocat,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в L 36/84 от 5.2.2009 г. и L 118/89 от 12.5.2010 г.) антраценовото масло (ЕО № 292‑602‑7) е идентифицирано като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се от: г‑н A. Dittrich (докладчик), председател, г‑н F. Dehousse, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, г‑н M. Prek и г‑н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 септември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи споровете

1        Жалбоподателите, Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Deza a.s., Industrial Química del Nalón, SA и Bilbaína de Alquitranes, SA, са производители и доставчици на антраценово масло (ЕО № 292‑602‑7) в Европейския съюз.

2        Съгласно описанието в таблици 3.1 и 3.2 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, стр. 1 и поправка в L 16/1 от 20.1.2011 г.) разглежданото в настоящото дело вещество, а именно антраценовото масло, е комплексна комбинация от полициклични ароматни въглеводороди (наричани по-нататък „ПАВ“), която е получена от въглени катрани с точка на дестилация приблизително в интервала от 300 °C до 400 °C и се състои основно от фенантрен, антрацен и карбазол. То е едно от веществата с непознат или променлив състав, продукти от сложни реакции или биологични материали (наричани по-нататък „веществата UVCB“), тъй като не може да бъде напълно идентифицирано по химичния му състав. Антраценовото масло се използва главно като междинен продукт при производството на сажди, които представляват пигмент и усилващ пълнител за каучукови изделия, по-специално гуми. То се използва и като междинен продукт при производството на чист антрацен.

3        Антраценовото масло е включено в приложение I към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ L 196, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23) с Директива 94/69/ЕО на Комисията от 19 декември 1994 година относно двадесет и първо адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548 (ОВ L 381, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 15, стр. 3). С включването в това приложение антраценовото масло е класифицирано като канцерогенно вещество от категория 2. Тази класификация е възприета и в Регламент № 1272/2008.

4        На 28 август 2009 г. Федерална република Германия изпраща на Европейската агенция по химикалите (ECHA) досие относно идентифицирането на антраценовото масло като вещество, което поради притежаваните от него свойства на устойчивите, биоакумулиращите и токсичните вещества (наричани по-нататък „свойствата на УБТВ“), както и на много устойчивите и много биоакумулиращите вещества (наричани по-нататък „свойствата на МУМБВ“) отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в L 36/84 от 5.2.2009 г. и L 118/89 от 12.5.2010 г.), впоследствие изменен по-специално с Регламент № 1272/2008.

5        На 31 август 2009 г. ECHA публикува на уебсайта си известие, с което приканва заинтересованите лица да представят становище по изготвеното за антраценовото масло досие и същевременно приканва компетентните органи на държавите членки да представят становище по него.

6        В рамките на тази процедура становища представят по-специално ECHA и секторната група в областта на химичните вещества от каменни въглища, в която членуват жалбоподателите. В това отношение ECHA посочва, че антраценовото масло е класифицирано като канцерогенно вещество и поради това отговаря на критериите по член 57, буква а) от Регламент № 1907/2006.

7        След като получава отговора на Федерална република Германия, на 16 ноември 2009 г. ECHA изпраща досието на създадения в рамките на тази агенция Комитет на държавите членки, предвиден в член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 1907/2006. На 2 декември 2009 г. членовете на този комитет приемат с единодушие решението антраценовото масло да се идентифицира като пораждащо сериозно безпокойство вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви а), г) и д) от Регламент № 1907/2006.

8        На 7 декември 2009 г. ECHA публикува прессъобщение, с което уведомява, от една страна, че Комитетът на държавите членки е взел единодушно решение за идентифициране на петнадесет вещества, сред които и антраценовото масло, като пораждащи сериозно безпокойство вещества, тъй като те отговарят на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006, и от друга, че списъкът на идентифицираните с оглед на възможното им включване в приложение XIV към Регламент № 1907/2006 вещества (наричан по-нататък „списъкът на кандидат-веществата“) ще бъде официално актуализиран през януари 2010 г. На 22 декември 2009 г. изпълнителният директор на ECHA приема Решение ED/68/2009 с оглед на публикуването и актуализирането на 13 януари 2010 г. на списъка на кандидат-веществата по отношение на посочените петнадесет вещества.

9        На 13 януари 2010 г. на уебсайта на ECHA е публикуван списъкът на кандидат-веществата, в който по-специално е посочено антраценовото масло.

 Производство и искания на страните

10      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 февруари 2010 г., жалбоподателите искат частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент № 1907/2006 антраценовото масло е идентифицирано като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

11      С писмо, изпратено до секретариата на Общия съд на 8 април 2010 г., ECHA моли настоящото дело и дела T‑93/10, Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, T‑95/10, Cindu Chemicals и др./ECHA и T‑96/10, Rütgers Germany и др./ECHA да бъдат съединени за общо разглеждане съгласно член 50, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. След като жалбоподателите са изслушани по този въпрос, на 10 май 2010 г. председателят на осми състав на Общия съд решава да не съединява делата за целите на писмената фаза на производството и на този етап да не се произнася по искането за съединяване на делата за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение, което слага край на производството.

12      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 юни 2010 г., ECHA повдига възражение за недопустимост съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник.

13      С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 3 юни 2010 г., Кралство Дания подава молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ECHA. След изслушване на главните страни по делото тази молба е уважена с определение на председателя на осми състав на Общия съд от 6 юли 2010 г. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 август 2010 г., Кралство Дания оттегля молбата си за встъпване в настоящото производство.

14      Жалбоподателите представят становище по възражението за недопустимост на 23 август 2010 г.

15      След като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

16      С акт от 30 март 2011 г. Общият съд препраща настоящото дело на седми разширен състав в съответствие с член 51, параграф 1 от Процедурния правилник.

17      С определение от 3 май 2011 г. Общият съд (седми разширен състав) постановява, че ще се произнесе по възражението за недопустимост с решението по същество и че на този етап няма да се произнася по съдебните разноски.

18      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (седми разширен състав) решава да започне устната фаза на производството.

19      С определение от 20 юни 2012 г. на председателя на седми разширен състав на Общия съд настоящото дело и дела T‑93/10, Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, T‑95/10, Cindu Chemicals и др./ECHA и T‑96/10, Rütgers Germany и др./ECHA са съединени за целите на устната фаза на производството съгласно член 50 от Процедурния правилник.

20      С писмо от 30 август 2012 г. жалбоподателите представят становище по доклада от съдебното заседание.

21      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 13 септември 2012 г. По-конкретно са изслушани становищата на страните по допустимостта на второто правно основание, изведено от нарушение на член 59, параграфи 5 и 7 от Регламент № 1907/2006.

22      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        да отмени обжалваното решение в частта относно антраценовото масло,

–        да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

23      ECHA моли Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима или поне за неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

24      Преди да се разгледа делото по същество, следва да се отговори на въпросите, повдигнати от ECHA в рамките на възражението за недопустимост.

 По възражението за недопустимост на жалбата

25      Изтъкнатите от ECHA основания за недопустимост са свързани с естеството на обжалваното решение, с липсата на пряко засягане на жалбоподателите и с факта, че обжалваното решение, което не било подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не ги засягало лично.

 По естеството на обжалваното решение

26      ECHA твърди по същество, че като се позовават на единодушното решение на Комитета на държавите членки на ECHA от 2 декември 2009 г., жалбоподателите оспорват подготвителен акт, който не е предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица по смисъла на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС. Според ECHA актът, който поражда потенциално правно действие, е публикацията на списъка на кандидат-веществата, актуализиран на уебсайта на ECHA съгласно член 59, параграф 10 от Регламент № 1907/2006.

27      Съгласно член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС подлежат на обжалване актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети лица.

28      Съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна може да се подаде срещу всички приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза мерки, които целят да произведат правно действие, независимо от техния характер или форма (Решение на Съда от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, 22/70, Recueil, стр. 263, точка 42; вж. също Решение на Съда от 24 ноември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, Recueil, стр. I‑10043, точка 32, както и Определение на Общия съд от 14 юли 2008 г. по дело Espinosa Labella и др./Комисия, T‑322/06, непубликувано в Сборника, точка 25 и цитираната съдебна практика).

29      Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално в резултат на вътрешна процедура, по принцип само мерките, които определят окончателно становището на съответните институция, орган, служба или агенция на Съюза в края на процедурата, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна. От това следва, че предварителните мерки или тези с изцяло подготвителен характер не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 10; вж. също Решение на Общия съд от 19 януари 2010 г. по дело Co-Frutta/Комисия, T‑355/04 и T‑446/04, Сборник, стр. II‑1, точка 33 и цитираната съдебна практика).

30      Следва да се припомни, че процедурата по идентифициране на уредените в член 57 от Регламент № 1907/2006 вещества, предвидена в член 59 от посочения регламент, включва няколко етапа.

31      Така, след като е започнала процедурата по идентифициране и ECHA е предоставила на държавите членки досието относно дадено вещество, и е публикувала на уебсайта си известие, с което приканва всички заинтересовани лица да представят коментари (член 59, параграфи 2—4 от Регламент № 1907/2006), държавите членки, ECHA и всички заинтересовани лица могат да представят становище по предложеното в досието идентифициране (член 59, параграфи 4 и 5 от посочения регламент). Ако, както в настоящия случай, са били представени такива становища, ECHA изпраща досието на Комитета на държавите членки и при приемане на единодушно решение относно идентифицирането тя включва веществото в списъка на кандидат-веществата (член 59, параграфи 7 и 8 от този регламент). Накрая, след като се приеме решение за включване на веществото, ECHA публикува и актуализира списъка на кандидат-веществата на своя уебсайт (член 59, параграф 10 от същия регламент).

32      В настоящия случай следва да се заключи, че жалбоподателите са се позовали не само на решението на Комитета на държавите членки на ECHA от 2 декември 2009 г. за идентифициране на антраценовото масло като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006, но и на публикацията от 13 януари 2010 г. на уебсайта на ECHA и на код ED/68/2009, който е кодът на решението на изпълнителния директор на ECHA за включване на посоченото вещество в списъка на кандидат-веществата, публикуван на 13 януари 2010 г., макар жалбоподателите да не са били запознати с последното обстоятелство. Следователно няма съмнение, че жалбоподателите са оспорили решението на ECHA за идентифициране на антраценовото масло като отговарящо на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006 вещество, което решение е предопределено от решението на Комитета на държавите членки на ECHA от 2 декември 2009 г. и е изпълнено от изпълнителния директор на агенцията, който разпорежда включването на това вещество в списъка на кандидат-веществата, публикуван в неговата цялост на уебсайта на 13 януари 2010 г. в съответствие с член 59 от посочения регламент. Като са се позовали на редакцията на списъка, публикуван на уебсайта на ECHA на 13 януари 2010 г., на единодушното решение на Комитета на държавите членки от 2009 г. и на код ED/68/2009, жалбоподателите са указали недвусмислено предмета на спора. Ето защо възражението относно твърдения подготвителен характер на решението на Комитета на държавите членки на ECHA е несъстоятелно.

33      Приетият в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 акт за идентифициране на дадено вещество е предназначен да произведе задължително правно действие по отношение на трети лица по смисъла на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС. Всъщност той поражда по-специално задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 7, параграф 2, член 31, параграф 1, буква в) и член 31, параграф 3, буква б), както и в член 33, параграфи 1 и 2 от посочения регламент. Тези разпоредби се отнасят до веществата, идентифицирани съгласно член 59, параграф 1 от регламента, и до веществата, включени или посочени в изготвения съгласно член 59, параграф 1 списък. Поради това с тях се установяват правни задължения, породени от приетия в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 акт.

34      С оглед на посоченото по-горе трябва да се приеме, че не е налице свързаното с естеството на обжалваното решение основание за недопустимост.

 По прякото засягане на жалбоподателите

35      ECHA твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не са пряко засегнати от обжалваното решение.

36      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.

37      В случая е безспорно, че обжалваното решение не е адресирано до жалбоподателите, които следователно не са негови адресати. При това положение съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателите могат да подадат жалба за отмяна на посочения акт само при условие че той по-специално ги засяга пряко.

38      Що се отнася до прякото засягане, съгласно постоянната съдебна практика това условие изисква, първо, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и второ, да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Recueil, стр. I‑2309, точка 43, Решение на Съда от 29 юни 2004 г. по дело Front national/Парламент, C‑486/01 P, Recueil, стр. I‑6289, точка 34 и Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Комисия/Ente per le Ville vesuviane и Ente per le Ville vesuviane/Комисия, C‑445/07 P и C‑455/07 P, Сборник, стр. I‑7993, точка 45).

39      На първо място, по отношение на довода на жалбоподателите, че обжалваното решение ги засяга пряко, тъй като правното им положение било засегнато от член 31, параграф 9, буква а) от Регламент № 1907/2006, трябва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася до актуализирането на информационен лист за безопасност, чието изготвяне е предвидено в параграф 1 от посочения член. Съгласно член 31, параграф 1, букви а)—в) от Регламент № 1907/2006 доставчиците на дадено вещество трябва да предоставят на неговия получател информационен лист за безопасност, когато то отговаря на критериите за класифициране като опасно вещество в съответствие с Директива 67/548, когато притежава свойствата на УБТВ или на МУМБВ в съответствие с критериите, определени в приложение XIII към посочения регламент, или когато е включено в списъка, изготвен в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, по различни причини от вече изброените. Член 31, параграф 9, буква а) от този регламент предвижда в това отношение, че информационният лист за безопасност трябва незабавно да бъде актуализиран от доставчиците веднага след като се появи нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска, или нова информация за опасностите.

40      В случая е безспорно, че жалбоподателите, които са доставчици на вещество по смисъла на член 3, точка 32 от Регламент № 1907/2006, трябва съгласно член 31, параграф 1, буква а) от посочения регламент да предоставят информационен лист за безопасност на получателя на разглежданото вещество, тъй като то отговаря на критериите за класифициране като опасно вещество в съответствие с Директива 67/548. Действително с Директива 94/69 антраценовото масло е класифицирано като канцерогенно вещество от категория 2 (вж. точка 3 по-горе).

41      За сметка на това се оспорва твърдението на жалбоподателите, че идентифицирането на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 поради притежаваните от това вещество свойства на УБТВ или на МУМБВ представлява нова информация по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от посочения регламент, вследствие на която възниква предвиденото в тази разпоредба задължение за актуализиране на информационния лист за безопасност, като в резултат на това обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на жалбоподателите.

42      Член 31, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че информационният лист за безопасност трябва да бъде съставен съгласно изискванията на приложение II към този регламент. Съгласно това приложение, което съдържа ръководство за съставяне на информационни листове за безопасност, те трябва да предоставят механизъм за предаване на съответната информация за безопасността на класифицираните вещества надолу по веригата на доставки до непосредствения потребител. Целта на това приложение е да гарантира съответствие и точност в съдържанието на всяко от задължителните заглавия от информационния лист, изброени в член 31, параграф 6 от Регламент № 1907/2006, така че предоставените въз основа на тази разпоредба информационни листове за безопасност да позволят на потребителите да вземат необходимите мерки, свързани със защитата на здравето на човека, безопасността на работното място и опазването на околната среда.

43      Според жалбоподателите идентифицирането на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 поради притежаваните от това масло свойства на УБТВ или на МУМБВ представлява нова информация по отношение на заглавията в член 31, параграф 6, точка 2 (Идентифициране на опасностите), член 31, параграф 6, точка 3 (Състав/информация за съставките) и член 31, параграф 6, точка 15 (Информация съгласно действащата нормативна уредба) от Регламент № 1907/2006.

44      Съгласно точка 2 от приложение ІІ към Регламент № 1907/2006 под посоченото в член 31, параграф 6, точка 2 от този регламент заглавие (Идентифициране на опасностите) трябва да се посочи класификацията на веществото, произтичаща от приложението на правилата за класифициране по Директива 67/548. Основните опасности за човека и околната среда, с които е свързано веществото, трябва да бъдат посочени кратко и ясно.

45      Безспорно е, че вещество, притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, е свързано с опасност за околната среда. Според ECHA обаче тази опасност не произтича от обжалваното решение, а от присъщите на това вещество свойства, които жалбоподателите трябвало да оценят и следователно да познават преди приемането на обжалваното решение.

46      В това отношение следва да се отбележи, че в точка 2 от приложение II към Регламент № 1907/2006 във връзка с идентифицирането на опасностите, отчитани при класифицирането на дадено вещество съгласно Директива 67/548, се споменава прилагането на предвидените в тази директива правила за класифициране, а именно прилагането на норми от правото на Съюза. Ето защо канцерогенните свойства на дадено вещество, като предвидените в член 57, буква а) от Регламент № 1907/2006, и произтичащите от тях основни опасности трябва да бъдат посочени в информационния лист за безопасност, доколкото в съответствие с правилата за класифициране по Директива 67/548 дадено вещество е класифицирано като канцерогенно. В случая жалбоподателите не оспорват обстоятелството, че канцерогенните свойства на антраценовото масло и произтичащите от тях основни опасности трябва да бъдат посочени в информационния лист за безопасност и че именно те налагат предоставянето на такъв лист.

47      Критериите за идентифициране на предвидените в член 57, букви г) и д) от Регламент № 1907/2006 свойства на УБТВ и на МУМБВ са определени в приложение XIII към посочения регламент. Ето защо критериите по приложение XIII към Регламент № 1907/2006 трябва да бъдат приложени, за да може в съответствие с член 59 от последния дадено вещество да бъде идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство поради свойствата му на УБТВ и на МУМБВ. Следователно в рамките на процедурата по идентифициране на дадено вещество се определят свойствата му на УБТВ и на МУМБВ, както се пояснява и в протокола от работната среща на ECHA от 21 и 22 януари 2009 г., на която се обсъжда списъкът на кандидат-веществата и разрешението като инструмент за управление на рисковете, като в този протокол се посочва, че включването в списъка на кандидат-веществата е основният механизъм за идентифициране на УБТВ и МУМБВ. Следователно при идентифицирането на дадено вещество като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ се прилагат норми от правото на Съюза, а именно в конкретния случай се прилагат критериите по приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Ето защо, като се има предвид, че в обжалваното решение са приложени тези критерии, за да се определи, че антраценовото масло притежава свойствата на УБТВ и на МУМБВ, задължението за посочване на тези свойства и свързаните с тях основни опасности в информационния лист за безопасност възниква именно вследствие на това решение. Случаят е идентичен с този на класифицирането на дадено вещество в съответствие с предвидените в Директива 67/548 правила, в който задължението за посочване на тази класификация и на свързаните с класифицираните свойства основни опасности в информационния лист за безопасност ясно произтича от точка 2 от приложение II към Регламент № 1907/2006.

48      По отношение на довода на ECHA, че опасността от разглежданото вещество произтича от присъщите му свойства, които жалбоподателите трябвало да оценят и следователно да познават преди приемането на обжалваното решение, от една страна, следва да се отбележи, че ECHA се позовава на обсъжданията в рамките на подгрупа на Европейското бюро по химикалите (ECB) по въпроса дали разглежданото вещество отговаря на критериите за УБТВ и МУМБВ. Макар да е вярно обаче, че свързаните с дадено вещество опасности произтичат от присъщите му свойства, тези опасности трябва да бъдат оценени и определени по предвиден в конкретни правни норми ред. В изложението относно обсъжданията, проведени в рамките на споменатата подгрупа, ECHA не посочва въз основа на кои правни норми подгрупата е определила свойствата на УБТВ и на МУМБВ. Освен това ECHA не твърди, че направените от посочената подгрупа изводи имат задължителен характер за жалбоподателите. За сметка на това жалбоподателите твърдят, че не е проведено обсъждане относно свойствата на антраценовото масло на УБТВ и на МУМБВ. От друга страна, ECHA поддържа, че жалбоподателите e трябвало да оценят присъщите свойства на антраценовото масло и поради това да познават свойствата му на УБТВ и на МУМБВ. Както е видно от преписката обаче и както потвърждават жалбоподателите в хода на съдебното заседание, те оспорват именно твърдението, че антраценовото масло има свойства на УБТВ и на МУМБВ. Следователно в направената от тях оценка за това масло те не са заключили, че то притежава посочените свойства.

49      Ето защо с оглед на заглавие 2 (Идентифициране на опасностите) от информационния лист за безопасност идентифицирането на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 поради притежаваните от това масло свойства на УБТВ или на МУМБВ представлява нова информация, която може да позволи на потребителите да вземат необходимите мерки, свързани със защитата на здравето на човека, безопасността на работното място и опазването на околната среда. Следователно това идентифициране представлява нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска, или нова информация за опасностите по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от Регламент № 1907/2006, поради което жалбоподателите са длъжни да актуализират съответните информационни листове за безопасност. Вследствие на това обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на жалбоподателите поради предвиденото в него задължение, без да е необходимо да се разглеждат заглавие 3 (Състав/информация за съставките) и заглавие 15 (Информация съгласно действащата нормативна уредба) от информационния лист за безопасност (вж. по отношение на заглавие 15 Определение на Общия съд от 21 септември 2011 г. по дело Etimine и Etiproducts/ECHA, T‑343/10, Сборник, стр. II‑6611, точки 33—36 и Определение на Общия съд от 21 септември 2011 г. по дело Borax Europe/ECHA, T‑346/10, Сборник, стр. II‑6629, точки 34—37).

50      На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че обжалваното решение ги засяга пряко, тъй като правното им положение било засегнато от член 34, буква а) от Регламент № 1907/2006, следва да се отбележи, че съгласно този член всеки участник във веригата на доставки на дадено вещество трябва да съобщава новата информация относно опасните свойства, независимо от въпросните употреби, на следващия участник или дистрибутор нагоре по веригата на доставки.

51      След като идентифицирането на антраценовото масло в обжалваното решение като пораждащо сериозно безпокойство вещество поради притежаваните от него свойства на УБТВ или на МУМБВ е свързано с нова информация относно опасните свойства на това масло (вж. точки 47—49 по-горе), то идентифицирането поражда задължението за предоставяне на информация, предвидено в член 34, буква а) от Регламент № 1907/2006. От това следва, че обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на жалбоподателите и поради предвиденото в тази разпоредба задължение.

52      Ето защо жалбоподателите са пряко засегнати от обжалваното решение. Поради това не е налице свързаното с липсата на пряко засягане на жалбоподателите основание за недопустимост.

 По понятието за подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, и по личното засягане на жалбоподателите

53      ECHA твърди, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното решение не било подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС и поради това жалбоподателите трябвало да бъдат лично засегнати — условие, което не било изпълнено.

54      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС настоящата жалба е допустима само ако обжалваното решение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, или ако жалбоподателите са лично засегнати от него.

55      По въпроса дали обжалваното решение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, ECHA твърди по същество, че приеманите от нея актове не са подзаконови актове. Само Комисията имала правомощието да приема подзаконови актове за прилагане на Регламент № 1907/2006. Освен това идентифицирането на дадено вещество било само подготвителен акт с оглед на потенциално бъдещо решение на Комисията за включване на това вещество в приложение XIV към посочения регламент.

56      На първо място, по въпроса дали обжалваното решение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се напомни, че понятието за подзаконов акт по смисъла на тази разпоредба трябва да се разбира като отнасящо се до всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове (Решение на Общия съд от 25 октомври 2011 г. по дело Microban International и Microban (Europe)/Комисия, T‑262/10, Сборник, стр. II‑7697, точка 21).

57      В конкретния случай следва да се отбележи, че обжалваното решение има общо приложение, тъй като се прилага за обективно определени положения и поражда правни последици за категория лица, предвидени общо и абстрактно, а именно за всички физически или юридически лица, попадащи в приложното поле на член 31, параграф 9, буква а) и на член 34, буква а) от Регламент № 1907/2006.

58      Освен това обжалваното решение не е законодателен акт, тъй като не е прието нито по обикновената законодателна процедура, нито по специална законодателна процедура по смисъла на член 289, параграфи 1—3 ДФЕС. Всъщност обжалваното решение е акт, приет от ECHA съгласно член 59 от Регламент № 1907/2006 (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 4 юни 2012 г. по дело Eurofer/Комисия, T‑381/11, точка 44).

59      Следователно обжалваното решение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

60      Противно на твърденията на ECHA, член 263, четвърта алинея ДФЕС не предвижда, че само Комисията има необходимите правомощия за приемане на такъв акт. Разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС не подкрепят доводите на ECHA по този въпрос. Всъщност член 263, първа алинея ДФЕС изрично предвижда контрола за законосъобразност на актовете на органите, службите и агенциите на Съюза, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица. Следователно съгласно волята на авторите на Договора за функционирането на ЕС съдилищата на Съюза по принцип трябва да упражняват съдебен контрол и по отношение на актовете на ECHA, като актове на агенция на Съюза.

61      В допълнение, противно на поддържаното от ECHA, функциите ѝ съгласно член 75, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, а именно управление и в някои случаи осъществяване на техническите, научните и административните аспекти на Регламент № 1907/2006, и гарантиране на съгласуваност в рамките на Съюза, не изключват правомощието за приемане на подзаконови актове. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно признанието на ECHA приетите от нея актове могат да породят правни задължения за трети лица, макар и в ограничени случаи.

62      Освен това в рамките на процедурата по идентифициране съгласно член 59 от Регламент № 1907/2006 са предвидени две процедури, в случай че са представени становища по предложеното идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство. При първата процедура ECHA изпраща досието на Комитета на държавите членки и последният приема единодушно решение относно идентифицирането (член 59, параграфи 7 и 8 от посочения регламент). При втората процедура, ако Комитетът на държавите членки не може да вземе единодушно решение, решението за идентифициране на съответното вещество се приема от Комисията в съответствие с процедурата по член 133, параграф 3 от Регламент № 1907/2006, като тази разпоредба препраща към процедурата по регулиране, уредена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159) (член 59, параграф 9 от регламента). От сравнението между тези две процедури следва, че приетото в рамките на първата процедура решение на Комитета на държавите членки съответства на приетото в рамките на втората процедура решение на Комисията относно идентифицирането на дадено вещество. Не може да се поддържа, че приетото с участието на Комисията решение представлява подзаконов акт, а приетото без нейно участие решение не е такъв акт, след като те имат едно и също съдържание и последици.

63      Вярно е, че решението на Комисията по член 58 от Регламент № 1907/2006 за включване на вещество в приложение XIV към този регламент поражда по-тежки правни последици за потребителите на дадено вещество — а именно забрана за пускането му на пазара, освен ако не е издадено разрешение — от породените от обжалваното решение последици, а именно задължение за предоставяне на информация. Това обаче не означава, че обжалваното решение не поражда никакви правни последици. Произтичащите от обжалваното решение задължения за предоставяне на информация са една от последиците от отговорността за управление на свързаните с веществата рискове, която следва да се носи от всички лица по веригата на доставка, както се посочва в съображение 56 от Регламент № 1907/2006. Следователно доводите на ECHA в това отношение трябва да бъдат отхвърлени.

64      На второ място, по въпроса дали обжалваното решение включва мерки за изпълнение, следва да се отбележи, че вследствие на идентифицирането на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство вещество в рамките на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 за жалбоподателите възникват задължения за предоставяне на информация, без да са необходими други мерки (вж. точка 33 по-горе). Следователно обжалваното решение не включва мерки за изпълнение.

65      По-специално следващият етап от разрешителната процедура — изразяващ се във включването по реда на приоритетите на кандидат-веществата в приложение XIV към Регламент № 1907/2006, тоест в списъка на подлежащите на разрешителен режим вещества — не представлява мярка за изпълнение на обжалваното решение. Всъщност с приключването на процедурата по идентифициране възникват отделни задължения за предоставяне на информация, които не зависят от следващите етапи на разрешителната процедура.

66      От посоченото следва, че обжалваното решение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, поради което трябва да се приеме, че не е налице разглежданото основание за недопустимост, без да е необходимо да се анализира евентуалното лично засягане на жалбоподателите.

67      Предвид всички изложени по-горе съображения възражението за недопустимост е неоснователно. Следователно настоящата жалба е допустима.

 По съществото на спора

68      В подкрепа на настоящата жалба са посочени пет правни основания. Първите две правни основания се отнасят до твърдени нарушения на процесуалните изисквания по член 59, параграфи 3, 5 и 7 и по приложение XV към Регламент № 1907/2006. Другите три правни основания са изведени съответно от нарушение на принципа на равно третиране, от твърдяна грешка в преценката или твърдяна грешка при прилагане на правото относно идентифицирането на дадено вещество като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ въз основа на съставките му и от нарушение на принципа на пропорционалност.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 59, параграф 3 и на приложение XV към Регламент № 1907/2006

69      Жалбоподателите твърдят, че в противоречие с предвиденото в член 59, параграф 3 и в точка II 2 от приложение XV към Регламент № 1907/2006 в изготвеното от нея досие за антраценовото масло Федерална република Германия не е посочила данни за алтернативните вещества, макар да е била уведомена от жалбоподателите за съществуването на такива вещества, а именно смеси на основата на нефт. ECHA приела досието, без да са били идентифицирани алтернативни вещества. Според жалбоподателите е било възможно обжалваното решение да не бъде прието и да бъде образувана друга процедура, ако това нарушение не е било допуснато и ако е било известно, че алтернативните вещества също съдържат съставки със свойствата на УБТВ.

70      В това отношение следва да се посочи, че съгласно член 59, параграф 3 от Регламент № 1907/2006 процедурата по идентифициране може да бъде образувана по инициатива на държава членка, която изготвя досие в съответствие с приложение XV към посочения регламент за веществата, които според нея отговарят на критериите по член 57 от регламента, и го изпраща на ECHA. По отношение на досието за идентифициране на дадено вещество като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ в частта „Информация за експозициите, алтернативните вещества и рисковете“ от точка II 2 от приложение XV към Регламент № 1907/2006 по-специално се предвижда, че „[се п]редоставя […] наличната информация за употребата и експозицията и информацията за алтернативните вещества и техники“.

71      Безспорно е, че в раздела относно алтернативните вещества от досието за антраценовото масло Федерална република Германия е отбелязала „няма налична информация“.

72      Вярно е, че в текста на точка II 2 от приложение XV към Регламент № 1907/2006 се прави разграничение между задължението да се предостави, от една страна, „наличната информация за употребата и експозицията“ и от друга, „информацията за алтернативните вещества и техники“. Държавата членка обаче може да предостави само информацията, с която разполага. Уточнението на Федерална република Германия, че няма налична информация, се отнася до наличието на алтернативни вещества и позволява на тази държава членка да изпълни задължението си да се произнесе по алтернативните вещества.

73      Във всеки случай алтернативни вещества не са посочени в писмото до компетентните германски органи, изпратено на 17 юли 2009 г. от секторната група в областта на химичните вещества от каменни въглища, в която членуват жалбоподателите. Като приканва германските органи да възприемат „по-балансиран подход, който да не поставя в по-неблагоприятно положение само един промишлен сектор“, тази група отбелязва, че „е общоизвестно, че редица нефтени потоци също съдържат антрацен“. Следователно в това писмо се споменават вещества, които според секторната група са сходни по опасност с антраценовото масло, а не вещества, които могат да бъдат алтернативни поради възможността да се използват вместо антраценовото масло за същата функция. На последно място, следва да се отбележи, че с оглед на член 60, параграф 5 от Регламент № 1907/2006 точка II 2 от приложение XV към регламента трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до подходящи алтернативни вещества — условие, на което не отговарят смесите на основата на нефт поради съдържащия се в тях антрацен.

74      От посоченото следва, че са били изпълнени процесуалните изисквания по член 59, параграф 3 от споменатия регламент.

75      Дори да се предположи, че в случая е налице нарушение на член 59, параграф 3 от Регламент № 1907/2006, то би довело до отмяна на обжалваното решение само ако се докаже, че при липса на това нарушение посоченото решение би имало различно съдържание (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑86/03, Recueil, стр. I‑10979, точка 42).

76      Според жалбоподателите е било възможно обжалваното решение да не бъде прието и да бъде образувана друга процедура, ако това нарушение не е било допуснато и ако е било известно, че алтернативните вещества също съдържат съставки със свойствата на УБТВ.

77      В случая обаче хипотезата не е такава. Всъщност обжалваното решение се изразява в идентифицирането на антраценовото масло като вещество, отговарящо на критериите по член 57, букви а), г) и д) от Регламент № 1907/2006. От уредената в член 59 от посочения регламент процедура по идентифициране не следва, че информацията за алтернативните вещества е релевантна за изхода на тази процедура. В критериите, предвидени в член 57, букви а), г) и д) от Регламент № 1907/20006, не се споменава наличието на алтернативни вещества. За сметка на това за идентифицирането на дадено вещество като отговарящо на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент № 1907/2006 е достатъчно то да отговаря на съответните критерии за идентифициране на веществата със свойства на УБТВ и на МУМБВ, установени в приложение XIII към същия регламент. Макар в това приложение да са предвидени редица критерии, които следва да бъдат изпълнени, нито един от тях не се отнася до алтернативните вещества. Ето защо не е доказано, че наличието на информация за алтернативните вещества би могло да измени съдържанието на обжалваното решение относно идентифицирането на антраценовото масло като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от посочения регламент. Такъв е случаят и с идентифицирането на това вещество като отговарящо на критериите по член 57, буква а) от регламента. Всъщност критериите за класифициране като канцерогенно вещество са установени в Директива 67/548. Антраценовото масло вече е било класифицирано като канцерогенно вещество с Директива 94/69 (вж. точка 3 по-горе).

78      Впрочем следва да се отбележи, че информацията за алтернативните вещества е релевантна по-специално за следващите етапи от разрешителната процедура, като идентифицирането на веществата в съответствие с член 59 от Регламент № 1907/2006 е само първият етап от тази процедура. Всъщност съгласно член 60, параграф 4, буква в) и член 60, параграф 5, буква б) от посочения регламент тази информация е релевантна при произнасяне по заявление за издаване на разрешение за вещество, включено в списъка на подлежащите на разрешителен режим вещества.

79      Следователно първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 59, параграфи 5 и 7 от Регламент № 1907/2006

80      Според жалбоподателите ECHA няма правомощието да изменя предложението на Федерална република Германия антраценовото масло да бъде включено в списъка на кандидат-веществата само въз основа на евентуалните му свойства на УБТВ и на МУМБВ. Вследствие на това изменение антраценовото масло било идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество не само въз основа на твърдените му свойства на УБТВ и на МУМБВ, а и на канцерогенните му свойства. След като това вещество не можело да бъде идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство поради свойствата му на УБТВ и на МУМБВ, канцерогенните свойства били единственото основание за включването му в списъка на кандидат-веществата.

81      В случая в досието, изготвено от Федерална република Германия в съответствие с приложение XV към Регламент № 1907/2006, действително е направено само предложение за идентифициране на антраценовото масло като вещество, отговарящо на критериите по член 57, букви г) и д) от посочения регламент, тоест като вещество със свойства на УБТВ и на МУМБВ, а не като вещество, отговарящо на критериите по член 57, буква а), тоест като канцерогенно вещество, макар в досието да е посочено, че антраценовото масло е класифицирано като канцерогенно.

82      Видно от преписката, в рамките на процедурата по член 59, параграф 5 от Регламент № 1907/2006 ECHA е представила становище, в което е посочила, че антраценовото масло е класифицирано като канцерогенно вещество и поради това отговаря на критериите по член 57, буква а) от същия регламент. Следователно антраценовото масло е било идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество, което отговаря на критериите за идентифициране, установени в член 57, букви а), г) и д) от посочения регламент.

83      Ето защо, като твърдят, че ECHA няма правомощието да изменя предложението на Федерална република Германия относно включването на антраценовото масло в списъка на кандидат-веществата, жалбоподателите оспорват по същество идентифицирането на това вещество като пораждащо сериозно безпокойство въз основа на канцерогенните му свойства.

84      Не би могло да се твърди обаче, че като идентифицира дадено вещество не само на основанията, предложени в първоначално изготвеното за това вещество досие, но и по неизложени в досието основания, ECHA превишава пределите на правомощията си, предвидени в член 59 от Регламент № 1907/2006.

85      Първо, следва да се отбележи, че съгласно член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 процедурата, установена в параграфи 2—10 от този член, се прилага за целите на идентифицирането на вещества, отговарящи на критериите по член 57 от регламента. Обжалваното решение, с което антраценовото масло е идентифицирано като отговарящо на критериите по член 57, съответства на тази цел. Следователно доводите на жалбоподателите относно идентифицирането на дадено вещество на основание, което не е посочено в първоначално изготвеното за него досие, не засягат правомощията на ECHA.

86      Второ, в член 59 от Регламент № 1907/2006 не се предвижда, че посочените в член 57 от регламента основания за идентифициране на дадено вещество трябва да съответстват на основанията, изтъкнати в първоначално изготвеното досие. Освен това, както следва от член 59, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1907/2006, държавите членки не разполагат с изключително право на инициатива за образуване на процедурата по идентифициране. Комисията също може да поиска от ECHA да изготви досие в съответствие с приложение XV към посочения регламент.

87      Трето, видно от посочената в член 55 от Регламент № 1907/2006 цел на разрешителната процедура, а именно да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява надлежният контрол на риска от пораждащите сериозно безпокойство вещества и постепенното заместване на тези вещества с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно, при идентифицирането на дадено вещество, което е първият етап от разрешителната процедура, се посочват възможно най-изчерпателно основанията за това.

88      Четвърто, следва да се напомни, че съгласно член 59, параграф 5 от Регламент № 1907/2006 ECHA може да представи становище по идентифицирането на веществото във връзка с критериите по член 57 от регламента в изпратеното до нея досие. По този начин се гарантира правото на ECHA надлежно да изрази позицията си. Ето защо трябва да съществува възможност становището на ECHA да бъде възпроизведено в обжалваното решение.

89      Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

90      Жалбоподателите твърдят, че с идентифицирането на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество се нарушава принципът на равно третиране. С оглед на химичния му състав и конкуренцията на пазара това масло било сходно с други вещества UVCB, съдържащи антрацен. Въпреки това ECHA идентифицирала като пораждащо сериозно безпокойство вещество само антраценовото масло, но не и другите посочени вещества, без да даде обективна обосновка за това.

91      Следва да се отбележи, че с Регламент № 1907/2006 законодателят е установил режим за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикалите, с който съгласно съображение 1 от този регламент се цели да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното движение на веществата във вътрешния пазар, и същевременно да се повиши конкурентоспособността и иновацията. По-специално в дял VII от Регламент № 1907/2006 се предвижда разрешителна процедура. Съгласно член 55 от посочения регламент с тази процедура се цели да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява надлежният контрол на риска от пораждащите сериозно безпокойство вещества и постепенното заместване на тези вещества с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно.

92      Предмет на разрешителната процедура могат да бъдат всички вещества, отговарящи на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006. Първият етап от тази процедура се изразява в идентифицирането на посочените в член 57 вещества, за което в член 59 от споменатия регламент е предвидена включваща няколко етапа процедура. Съгласно съображение 77 от Регламент № 1907/2006 с оглед на приложимостта и практичността както от гледна точка на физическите и юридическите лица, които следва да изготвят заявление и да предприемат съответните мерки за управление на риска, така и от гледна точка на органите, които следва да обработват заявленията за предоставяне на разрешение, е удачно само ограничен брой вещества да бъдат предмет на разрешителна процедура по едно и също време. По отношение на избора на тези вещества член 59, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че Комисията или съответната държава членка трябва да преценят дали веществата отговарят на критериите по член 57 от посочения регламент. Следователно законодателят е предоставил на Комисията и на държавите членки широко право на преценка, позволяващо постепенното прилагане на правилата относно пораждащите сериозно безпокойство вещества, уредени в дял VII от регламента.

93      Ето защо с оглед на посоченото по-горе в предвидената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура по идентифициране ECHA не разполага с правомощие за избор на подлежащите на идентифициране вещества. За сметка на това, ако дадена държава членка е изготвила досие за определено вещество или ECHA е изготвила такова досие по искане на Комисията и са изпълнени условията по член 59, посочената агенция трябва да образува процедура по идентифициране на веществото.

94      В настоящия случай предвидената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура по идентифициране е била спазена, що се отнася до избора на подлежащото на идентифициране вещество. Всъщност, видно от преписката, Федерална република Германия е избрала антраценовото масло, тъй като според нея това вещество отговаря на критериите по член 57 от посочения регламент. Освен това, при положение че не е представено досие от държава членка за други съдържащи антрацен вещества и че не е постъпило искане от Комисията до ECHA за изготвяне на такова досие, посочената агенция не би могла да идентифицира другите вещества в съответствие с процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006, тъй като в противен случай би превишила пределите на правомощията си. Ето защо ECHA не е нарушила принципа на равно третиране, като е идентифицирала като пораждащо сериозно безпокойство вещество антраценовото масло, но не и други вещества, за които се твърди, че са сходни с това масло.

95      С оглед на посоченото по-горе, като се има предвид, че жалбоподателите не са оспорили законосъобразността на процедурата по член 59 от Регламент № 1709/2006 и че ECHA е спазила тази процедура, третото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По четвъртото правно основание, изведено от грешка в преценката или грешка при прилагане на правото относно идентифицирането на дадено вещество като УБТВ или МУМБВ въз основа на съставките му

96      Това правно основание включва три оплаквания. Първо, жалбоподателите отбелязват, че с изготвеното от Федерална република Германия досие за разглежданото вещество не са спазени изискванията по член 59, параграфи 2 и 3 и по приложения XIII и XV към Регламент № 1907/2006, тъй като досието не се основава на оценка на самото вещество, а на оценка на свойствата на съставките му. Второ, правилото, че дадено вещество може да бъде идентифицирано като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, ако съдържа съставка с такива свойства в концентрация от най-малко 0,1 %, не било предвидено в приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Трето, оценката на съставките на разглежданото вещество не била достатъчно основание за идентифицирането му като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, тъй като тези съставки не били индивидуално идентифицирани като притежаващи тези свойства.

97      Първото и второто оплакване следва да бъдат разгледани заедно, тъй като се отнасят до идентифицирането на антраценовото масло като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на съставките му в концентрация от най-малко 0,1 %.

98      В самото начало следва да се подчертае, че съгласно постоянната съдебна практика, при положение че органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни факти от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки, контролът на съдилищата на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или поради злоупотреба с власт и също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст съдилищата на Съюза всъщност не могат да заменят със своята преценка на фактите от научен и технически характер преценката на органите на Съюза — единствените, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача (Решение на Съда от 21 юли 2011 г. по дело Etimine, C‑15/10, Сборник, стр. II‑6681, точка 60).

99      Все пак се налага уточнението, че широкото право на преценка на органите на Съюза, което предполага ограничен съдебен контрол върху упражняването му, се отнася не само до естеството и обхвата на мерките, които следва да бъдат приети, но в определена степен се отнася и до установяването на основните факти. При все това, макар да има ограничен обхват, съдебният контрол налага органите на Съюза, които са издали съответния акт, да бъдат в състояние да докажат пред съдилищата на Съюза, че при приемането му действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира (Решение на Съда от 8 юли 2010 г. по дело Afton Chemical, C‑343/09, Сборник, стр. I‑7023, точки 33 и 34).

–       По първото и второто оплакване, свързани с идентифицирането на антраценовото масло като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на съставките му в концентрация от най-малко 0,1 %

100    Жалбоподателите подчертават, че с изготвеното от Федерална република Германия досие за антраценовото масло не са спазени изискванията по член 59, параграфи 2 и 3 и по приложения XIII и XV към Регламент № 1907/2006, тъй като досието не се основава на оценка на самото вещество, а на оценка на свойствата на съставките му. Освен това правилото, че дадено вещество може да бъде идентифицирано като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, ако съдържа съставка с такива свойства в концентрация от най-малко 0,1 %, не било предвидено в приложение XIII към Регламент № 1907/2006 и следователно било лишено от правно основание. Законодателят съзнателно не предвидил такава долна граница за концентрацията, тъй като долни граници за концентрацията били установени в други разпоредби на Регламент № 1907/2006, а именно за оценката на безопасността на химичното вещество по член 14 от посочения регламент. Обжалваното решение било опорочено поради явна грешка в преценката, тъй като се основавало на оценка на свойствата на съставките на антраценовото масло в концентрация от най-малко 0,1 %.

101    Видно от досието относно идентифицирането на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество, по което Комитетът на държавите членки е приел единодушно решение на 2 декември 2009 г., посоченото масло е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество, което отговаря на необходимите критерии, за да бъде разглеждано като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ съгласно член 57, букви г) и д) от Регламент № 1907/2006, поради обстоятелството че негови съставки в концентрация от най-малко 0,1 % притежават тези свойства.

102    Всъщност, видно от раздел 6 от досието относно идентифицирането на антраценовото масло, посоченият комитет заключава, че това вещество трябва да се разглежда като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, тъй като съдържа, от една страна, три ПАВ в концентрация от най-малко 0,1 %, като за два от тях (флуорантeн и пирен) трябва да се приеме, че притежават свойствата на УБТВ и на МУМБВ, а за един от тях (фенантрен) — че отговаря на необходимите критерии, за да се разглежда като притежаващ само свойствата на МУМБВ, и от друга страна, антрацен в концентрация от 3 % до 25 %, който отговаря на необходимите критерии, за да се разглежда като притежаващ свойствата на УБТВ. Така Комитетът прави извод, че съставът на антраценовото масло включва най-малко 16 % ПАВ, които притежават свойства на УБТВ или на МУМБВ.

103    На първо място, по отношение на твърдяното нарушение на процедурата по член 59, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1907/2006 във връзка с приложение XV към него е достатъчно да се заключи, че тези разпоредби предвиждат изготвянето на досие за вещество, за което се смята, че отговаря на критериите по член 57 от посочения регламент. Изготвеното от Федерална република Германия досие, както и обжалваното решение действително имат за предмет вещество по смисъла на член 3, точка 1 от Регламент № 1907/2006, за което се смята, че отговаря на критериите по член 57 от регламента. Следователно ECHA не е нарушила тези разпоредби.

104    На следващо място, за да се провери дали ECHA е допуснала явна грешка при идентифицирането на антраценовото масло като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, следва да се отбележи, че критериите за идентифициране на дадено вещество като притежаващо посочените свойства са определени в приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Ето защо, както подчертават жалбоподателите, съгласно приложимата редакция на това приложение, за да бъде идентифицирано дадено вещество като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, именно то трябва да отговаря на необходимите за това критерии, установени в точки 1 и 2 от посоченото приложение.

105    Въпреки това, след като съставките на дадено вещество са неразривна част от него, не би могло просто да се заключи, че ECHA е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разглежданото вещество притежава свойствата на УБТВ и на МУМБВ, поради факта че някои негови съставки притежават тези свойства. Всъщност, ако се направи такъв извод, няма да се отчете в достатъчна степен преследваната с Регламент № 1907/2006 цел, посочена в член 1, параграф 1 от него, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на веществата на вътрешния пазар, като същевременно се подобряват конкурентоспособността и иновацията. Макар в приложение XIII към Регламент № 1907/2006 в приложимата му за настоящия случай редакция да не се предвижда изрично, че при идентифицирането на вещество като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ трябва да се отчитат тези свойства на съответните му съставки, не се изключва възможността за прилагане на такъв метод. Не би могло да се приеме обаче, че дадено вещество притежава някои свойства само защото негова съставка ги притежава; трябва също така да се вземат предвид процентното съдържание на тази съставка и химичното въздействие от наличието ѝ във веществото (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 септември 1985 г. по дело Caldana, 187/84, Recueil, стр. 3013, точка 17).

106    Противно на твърденията на жалбоподателите, член 14, параграф 2, буква е) от Регламент № 1907/2006 не доказва волята на законодателя да минимизира рисковете от съставки на дадено вещество, които притежават свойствата на УБТВ или на МУМБВ, само в рамките на предвидената в този член оценка за безопасност на химичното вещество. Всъщност, от една страна, за такава воля не свидетелства нито текстът на тази разпоредба, нито свързаните с нея съображения на Регламент № 1907/2006. От друга страна, член 14, параграф 2, буква е) от посочения регламент е част от разпоредбите на дял II от него относно процедурата по регистрация на веществата, приложим по принцип за всички вещества в самостоятелен вид или в смеси или изделия, посочени в членове 6 и 7 от регламента. Видно от съображение 69 от Регламент № 1907/2006, волята на законодателя е да се обърне специално внимание на пораждащите сериозно безпокойство вещества, до които се отнася предвидената в член 59 от регламента процедура по идентифициране.

107    В случая е важно да се припомни, че антраценовото масло принадлежи към веществата UVCB, които са с непознат или променлив състав. Веществата UVCB спадат към многосъставните, тоест съдържащите няколко различни съставки, вещества. В приложение XIII към Регламент № 1907/2006 не се предвиждат специални правила за идентифицирането на вещества UVCB като вещества, притежаващи свойствата на УБТВ и на МУМБВ.

108    Според ECHA подходът за идентифициране на дадено вещество UVCB като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ поради идентифицирането на съставките му като притежаващи тези свойства се основава, от една страна, на трайна практика, установена с оглед на признат в законодателството на Съюза принцип, и от друга, на научни съображения. Що се отнася до долната граница от 0,1 % като фактор, вследствие на който разглежданото вещество е идентифицирано въз основа на съставките му, тя се прилага по силата на законодателството на Съюза.

109    На първо място, относно доводите за наличие на трайна практика, установена с оглед на признат в законодателството на Съюза принцип, следва да се отбележи, че макар от съображение 75 и от член 53, параграф 2 от Регламент № 1272/2008 действително да следва, че посоченият регламент не се прилага за класифицирането и етикетирането на УБТВ и МУМБВ, а се прилага по-специално за канцерогенните, мутагенните и токсичните вещества, от член 10, параграф 1 от него все пак е видно, че законодателят е признал принципа, съгласно който наличието на притежаващо някои свойства вещество в друго вещество може да доведе до квалифицирането на второто като притежаващо тези свойства. Всъщност член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1272/2008 предвижда, че специфичната пределна концентрация и общата пределна концентрация, определени за дадено вещество, посочват пределно ниво, над което наличието на това вещество в друго вещество или в смес като идентифициран примес, добавка или отделна съставка води до класифицирането на веществото или сместа като опасни.

110    Приложимостта на този принцип за процедурата по идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство се потвърждава от редица обстоятелства. От една страна, в рамките на проверката на веществата, които следва да се включат в списъка на кандидат-веществата, в член 57 от Регламент № 1907/2006 веществата със свойства на УБТВ и на МУМБВ са поставени на същото равнище като канцерогенните, мутагенните и токсичните вещества. От друга страна, приложимостта на този принцип се потвърждава от член 56, параграф 6, буква а) от Регламент № 1907/2006. Съгласно тази разпоредба по същество забраната за пускане на пазара на подлежащо на разрешителен режим вещество не се прилага за употребата на веществата, посочени в член 57, букви г)—е) от регламента, под граница на концентрацията от 0,1 тегловни % (w/w), когато тези вещества се съдържат в смеси. Безспорно посочената разпоредба се прилага за смеси, а не за вещество като разглежданото в случая. Въпреки това квалифицирането на дадено вещество поради свойствата на съставките му изглежда сходно на квалифицирането на смес поради свойствата на веществата в нея. В това отношение е важно да се отбележи, че в подкрепа на твърдението, че законодателят възнамерява да минимизира рисковете от съставки на дадено вещество, които притежават свойствата на УБТВ или на МУМБВ, само в рамките на оценката за безопасност на химичното вещество, жалбоподателите също се позовават на разпоредба, която не се прилага за съставките на дадено вещество, а за съдържащите се в смес вещества, а именно член 14, параграф 2, буква е) от Регламент № 1907/2006 (вж. точка 106 по-горе).

111    На второ място, ECHA основава подхода си на научни съображения.

112    От една страна, било от значение веществата UVCB да бъдат оценявани въз основа на съставките им, тъй като след освобождаването им в околната среда отделните съставки на тези вещества имали същото действие като самостоятелните вещества. При употребата на разглежданите вещества, например при затопляне по време на обработка или при перколация при контакт с вода, се освобождавали редица различни ПАВ, притежаващи свойствата на УБТВ или на МУМБВ.

113    От друга страна, макар в някои особени случаи да е възможно дадено вещество UVCB да се анализира като цяло, при повечето такива вещества, сред които и антраценовото масло, подобен подход нямало да доведе до съществени резултати. В тези случаи свойствата на дадено вещество можело да бъдат установени само въз основа на оценка на свойствата на съответните му съставки. Повечето изпитвателни методи, използвани за определяне на присъщите на тези вещества свойства, били удачни единствено за анализа на включващите само една основна съставка вещества. Действително устойчивостта на веществата UVCB по принцип не можело да се оцени с изпитвания за биоразградимост, с които се измерват общи параметри, тъй като при тези изпитвания се установявали свойствата на веществото като цяло, но не се получавали данни за неговите съставки. Ето защо, дори да се предположи, че при такова изпитване се установи лесната биоразградимост на веществото като цяло, това не изключва възможността за евентуално наличие във веществото на съставки, които не са биоразградими. Според ECHA сходни затруднения се срещат при изпитванията за биоакумулация и за токсичност на някои вещества UVCB. Физичната структура на такова вещество можела в значителна степен да възпрепятства освобождаването на съставките му, ако изпитването се отнася до веществото като цяло. Ето защо при посочените изпитвания не се установявали акумулирането в изпитваните организми и токсичността, при положение че в действителност след определен период от време в околната среда се освобождавали ПАВ.

114    С възраженията на жалбоподателите срещу тези научни съображения не може да се докаже, че ECHA е допуснала явна грешка.

115    Всъщност, първо, доводът на жалбоподателите, че възможността химичното вещество да се разгради на съставните му части, се разглежда при оценката на безопасността му, извършвана в рамките на регистрирането на веществото в съответствие с член 14 от Регламент № 1907/2006, не е в противоречие с преценката на ECHA; с този довод само се посочва, че при необходимост разграждането трябва да бъде взето предвид в рамките на друга уредена в посочения регламент процедура (в това отношение вж. също точка 106 по-горе).

116    Второ, доводът на жалбоподателите, че противно на твърденията на ECHA, по-голямата част от изпитвателните методи могат да бъдат използвани за веществата UVCB, а когато съществуващите методи не са подходящи, може да се използва основаният на доказателствената сила подход, не е подкрепен с научни данни и следователно не е достатъчен, за да се отхвърли възприетият от ECHA подход поради допусната явна грешка.

117    На трето място, по отношение на долната граница от 0,1 % като фактор, водещ до идентифициране на разглежданото вещество въз основа на съставките му, жалбоподателите твърдят, че макар да не оспорват прилагането на такава граница по принцип, свързаният с нея критерий не е установен в приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Освен това те твърдят, че макар в някои актове да се посочва концентрацията от 0,1 %, като понякога тя служи за долна граница, над която следва да се направи класификация по степен на опасност, тази граница може да варира от 0,1 % до 1 % в зависимост от опасността.

118    Макар в приложение XIII към Регламент № 1907/2006 действително да не се предвижда долна граница за концентрацията, следва да се отбележи, че не е необходимо долната граница да бъде точно установена в това приложение, за да може да се приложи като фактор, вследствие на който разглежданото вещество да се идентифицира въз основа на съставките му.

119    Освен това, видно от Регламент № 1907/2006, долната граница от 0,1 % неколкократно е използвана в законодателството на Съюза за квалифициране на дадена смес въз основа на веществата в нея. Действително член 31, параграф 3, буква б) от Регламент № 1907/2006 предвижда задължение за предоставяне на информация от доставчиците на дадена смес, ако тя съдържа вещества със свойства на УБТВ или на МУМБВ съгласно критериите, установени в приложение XIII към посочения регламент, в концентрация от най-малко 0,1 %. В допълнение, член 14, параграф 2, буква е) от Регламент № 1907/2006 предвижда задължението на предприятията да представят оценка за химичната безопасност на дадена смес, когато концентрацията на вещество, съдържащо се в сместа и отговарящо на критериите по приложение XIII към регламента, е от най-малко 0,1 %. Също така член 56, параграф 6 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че задължението за получаване на разрешение не се прилага за употребата на вещества, отговарящи на критериите по член 57, букви г) и д) от регламента, когато концентрацията им в смесите е под границата от 0,1 %.

120    След като квалифицирането на дадено вещество с оглед на свойствата на съставките му изглежда сравнимо с квалифицирането на дадена смес с оглед на свойствата на веществата в нея (вж. точка 110 по-горе) и жалбоподателите не оспорват прилагането по принцип на долната граница от 0,1 %, не може да се заключи, че обжалваното решение е опорочено поради явна грешка, изразяваща се в прилагането на границата от 0,1 % като фактор, вследствие на който разглежданото вещество е идентифицирано въз основа на съставките му.

121    С оглед на всичко посочено по-горе следва да се заключи, че антраценовото масло не е идентифицирано като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, само поради обстоятелството че една от съставките му притежава някои такива свойства, а също така са взети предвид процентното съдържание на тази съставка и химичното въздействие от наличието ѝ (вж. точка 105 по-горе). С доводите на жалбоподателите относно идентифицирането на антраценовото масло като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на съставките му с концентрация от най-малко 0,1 % не се доказва, че обжалваното решение е опорочено поради явна грешка.

122    Следователно първото и второто оплакване трябва да бъдат отхвърлени.

–       По третото оплакване относно идентифицирането на съставките на разглежданото вещество като вещества, притежаващи свойствата на УБТВ или на МУМБВ

123    Жалбоподателите посочват по същество, че оценката на съставките на разглежданото вещество не представлява достатъчно основание за идентифицирането му като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, тъй като съставките не били идентифицирани индивидуално като притежаващи тези свойства с отделно решение на ECHA, прието след извършване на задълбочен анализ в това отношение.

124    Трябва да се припомни, че антраценовото масло е идентифицирано като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, тъй като съдържа две съставки, за които следва да се приеме, че притежават свойствата на УБТВ и на МУМБВ, както и фенантрен, който отговаря на необходимите критерии, за да се разглежда като притежаващ свойствата на МУМБВ, и антрацен, който отговаря на необходимите критерии, за да се разглежда като притежаващ свойствата на УБТВ (вж. точка 102 по-горе).

125    На първо място се поставя въпросът дали за идентифицирането на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство поради свойствата му на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на тези свойства на съставките му, е необходимо самите съставки на веществото предварително да са били идентифицирани като притежаващи свойствата на УБТВ и на МУМБВ с отделно решение на ECHA. В това отношение следва да се отбележи, че член 57, букви г) и д) и член 59 от Регламент № 1907/2006 предвиждат само, че трябва да са изпълнени критериите по приложение XIII към посочения регламент. Освен това прилагането на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006, за да се идентифицират отделно съответните съставки на антраценовото масло като притежаващи свойствата на УБТВ и на МУМБВ, не би допринесло за идентифицирането на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство поради свойствата му на УБТВ и на МУМБВ въз основа на тези свойства на съставките му. Всъщност при изготвянето на досието за разглежданото вещество в съответствие с приложение XV към посочения регламент също е трябвало да се направи сравнение между наличните данни и критериите по приложение XIII към регламента. Следователно доводите на жалбоподателите в това отношение трябва да бъдат отхвърлени.

126    На второ място, жалбоподателите оспорват твърдението, че разглежданите съставки, различни от антрацена, са идентифицирани като съставки, притежаващи свойствата на УБТВ или на МУМБВ, въз основа на задълбочен анализ. Безспорно е, че антраценът е идентифициран като пораждащо сериозно безпокойство вещество въз основа на свойствата му на УБТВ. Следователно съгласно посочената в точки 98 и 99 по-горе съдебна практика трябва да се провери дали обжалваното решение е опорочено поради явна грешка в това отношение.

127    В подкрепа на доводите си жалбоподателите се позовават на становището на групата от големи петролни дружества, провеждали изследвания по въпросите на околната среда в областта на петролната промишленост по време на консултацията по досието, изготвено за разглежданото вещество в съответствие с приложение XV към Регламент № 1907/2006. Към това становище бил приложен доклад от анализа на свойствата на биоакумулиране на петнадесет ПАВ. Съгласно посоченото становище, като се има предвид, че в рамките на компетентната подгрупа на ECB не е постигнато съгласие относно свойствата на тези съставки на УБТВ или на МУМБВ, не било удачно и било прекалено рано да се правят окончателни изводи за тези свойства в досието, изготвено съгласно приложение XV към посочения регламент. Съгласно споменатия доклад наличните доказателства не подкрепяли общите предварителни изводи в това досие, съгласно които съставките отговаряли на критериите за биоакумулиращи или многобиоакумулиращи вещества, тъй като, видно от надеждните лабораторни данни, тези съставки имали само нисък потенциал за биоакумулиране.

128    В това отношение следва да се отбележи, че с доводите си жалбоподателите по същество само се позовават на становище и на доклад, изготвени в рамките на процедурата по член 59, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. Антраценовото масло е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество въз основа на анализа в досието, изготвено от Федерална република Германия и одобрено от Комитета на държавите членки на 2 декември 2009 г. в съответствие с член 59, параграф 8 от посочения регламент, като споменатото становище и доклад вече са били известни. В раздел 6 от това досие се съдържа подробна оценка на свойствата на УБТВ и на МУМБВ на съответните съставки на разглежданото вещество. С оглед на посоченото по-горе общото позоваване, от една страна, на обстоятелството, че в рамките на компетентната подгрупа на ECB, която впрочем вече не съществува в рамките на установения с Регламент № 1907/2006 режим, не е постигнато съгласие по свойствата на УБТВ и на МУМБВ на разглежданите съставки, и от друга страна, на твърдяната непълнота на доказателствата, без да се указва в коя част направеният в споменатото досие анализ е неправилен, не е достатъчно, за да се заключи, че обжалваното решение е опорочено поради явна грешка.

129    Ето защо третото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

130    Следователно четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

 По петото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

131    Жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение се нарушава принципът на пропорционалност. Това решение не било съобразено с преследваните с Регламент № 1907/2006 цели, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда. В това отношение жалбоподателите отбелязват, че веществата, с които може да се замести антраценовото масло, също имат свойствата на УБТВ или на МУМБВ. Според жалбоподателите ECHA могла да предприеме други подходящи и свързани с по-малко ограничения мерки, а именно да приложи мерки по управление на рисковете въз основа на оценката на химичната безопасност в досието за регистриране, изготвено от жалбоподателите съгласно член 14 от Регламент № 1907/2006, или да представи досие за приемане на ограничения за разглежданото вещество по реда на дял VIII от този регламент.

132    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност, който е един от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. Решение по дело Etimine, точка 98 по-горе, точка 124 и цитираната съдебна практика).

133    Що се отнася до съдебния контрол за спазването на посочените в предходната точка условия, на ECHA трябва да се признае широко право на преценка в случаите, в които тя следва да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и да извърши комплексни проверки. Единствено явно неподходящият характер на приета в тези случаи мярка с оглед на целта, която законодателят възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. в този смисъл Решение по дело Etimine, точка 98 по-горе, точка 125 и цитираната съдебна практика).

134    В случая от член 1, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 следва, че с последния се цели да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на веществата на вътрешния пазар, като същевременно се подобряват конкурентоспособността и иновацията. С оглед на съображение 16 от посочения регламент следва да се заключи, че законодателят е определил като главна цел първата от тези три цели, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юли 2009 г. по дело S.P.C.M. и др., C‑558/07, Сборник, стр. I‑5783, точка 45). Що се отнася по конкретно до целта на разрешителната процедура, член 55 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че с нея се цели да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява надлежният контрол на риска от пораждащите сериозно безпокойство вещества и постепенното заместване на тези вещества с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно.

135    На първо място, относно довода на жалбоподателите, че обжалваното решение не е съобразено с преследваните с Регламент № 1907/2006 цели, следва да се припомни, че с посоченото решение антраценовото масло е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество вследствие на процедурата по член 59 от регламента. Когато дадено вещество е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство, за съответните икономически оператори възникват задължения за предоставяне на информация (вж. точка 33 по-горе).

136    Що се отнася до целта за защита на здравето на човека и околната среда, в самото начало следва да се отбележи, че идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство допринася за по-добрата осведоменост на обществеността и на специалистите за съществуващите рискове и опасности и че поради това идентифицирането трябва да се разглежда като средство за засилване на тази защита (вж. в този смисъл Решение по дело S.P.C.M. и др., точка 134 по-горе, точка 49).

137    Що се отнася по-конкретно до довода на жалбоподателите, че обжалваното решение не е съобразено с целите на Регламент № 1907/2006, тъй като веществата, с които може да бъде заместено разглежданото вещество, също притежавали свойствата на УБТВ или на МУМБВ, следва да се отбележи, че посоченото решение не води до забрана за пускане на антраценовото масло на пазара, вследствие на която съответните оператори да трябва да го заместват с алтернативни вещества. Тази последица е предвидена само в член 56 от Регламент № 1907/2006 за веществата, включени в приложение XIV към регламента, тоест в списъка на подлежащите на разрешителен режим вещества. Освен това, макар член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 да предвижда, че процедурата по идентифициране се прилага с оглед на възможно включване в приложение XIV към същия регламент, видно от процедурата, установена за тази цел в член 58 от регламента, включването на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата не води автоматично до включването му в споменатото приложение XIV. Всъщност съгласно член 58, параграфи 1 и 3 от посочения регламент ECHA трябва да препоръча включването на приоритетните вещества в това приложение, като взема предвид становището на Комитета на държавите членки и уточнява по-специално употребите или категориите употреби, за които не се прилага изискването за разрешение. За дадено вещество се прилага разрешителната процедура само ако Комисията е приела решение за включването му в посоченото приложение XIV.

138    Освен това във връзка с идентифицирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества Регламент № 1907/2006 предвижда процедура за постепенно подлагане на тези вещества на разрешителен режим. В това отношение съображение 77 от посочения регламент предвижда, че с оглед на приложимостта и практичността както от гледна точка на физическите и юридическите лица, които следва да изготвят заявление и да предприемат съответните мерки за управление на риска, така и от гледна точка на органите, които следва да обработват заявленията за предоставяне на разрешение, е удачно само ограничен брой вещества да бъдат предмет на разрешителна процедура по едно и също време. Ето защо не е изключена възможността при този метод за постепенно подлагане на разрешителен режим посочените от жалбоподателите алтернативни вещества също да бъдат предмет на процедурата по идентифициране, уредена в член 59 от Регламент № 1907/2006.

139    Следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателите, че идентифицирането на антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество не съответства на преследваните с Регламент № 1907/2006 цели, тъй като излагането на това вещество не било свързано с високи рискове поради употребата му главно като междинен продукт при производството на сажди. Всъщност, ако антраценовото масло се използва като междинен продукт, съгласно член 2, параграф 8 от Регламент № 1907/2006 за него не се прилага дял VII от посочения регламент, а поради това не са налице и задълженията за предоставяне на информация, възникващи вследствие на идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство в съответствие с член 59 от регламента. Трябва да се заключи, че при всички случаи доводите на жалбоподателите са неотносими, тъй като от тях следва, че разглежданото вещество не се използва единствено като междинен продукт.

140    Следователно трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите относно твърдяното несъобразяване на обжалваното решение с целите на Регламент № 1907/2006.

141    На второ място жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение се надхвърля необходимото за постигане на преследваните цели, тъй като с прилагането на мерките за управление на рисковете или с представянето на досие съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 за приемане на ограничения за разглежданото вещество също се гарантирало високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, но се създавали по-малко ограничения.

142    Първо, относно мерките за управление на рисковете жалбоподателите се позовават на задълженията, предвидени в член 14 от Регламент № 1907/2006. Съгласно параграф 1 от посочения член жалбоподателите трябвало да извършат оценка на химичната безопасност на разглежданото вещество и да изготвят доклад за последната. Съгласно член 14, параграф 3, буква г) оценката на химичната безопасност включвала и оценка на свойствата на разглежданото вещество на УБТВ и на МУМБВ. Ако при тази оценка се заключело, че дадено вещество притежава свойствата на УБТВ или на МУМБВ, жалбоподателите трябвало да пристъпят към оценка и определяне на експозицията, както и характеризиране на риска за всички идентифицирани употреби в съответствие с параграф 4 от този член. Освен това съгласно член 14, параграф 6 от Регламент № 1907/2006 жалбоподателите били длъжни да идентифицират и приложат подходящите мерки за адекватен контрол на рисковете. Тъй като тази оценка не била представена към момента на идентифициране на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство с обжалваното решение, ECHA можела да реши да изчака представянето на тази оценка, за да разгледа доклада за химичната безопасност и предложените мерки за управление на рисковете, вместо да идентифицира разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство.

143    От Регламент № 1907/2006 обаче не следва, че волята на законодателя е провежданата в съответствие с член 59 от посочения регламент процедура по идентифициране — част от разрешителната процедура по дял VII от регламента, да зависи от процедурата по регистрация, която е уредена в дял II от него и във връзка с която са предвидени задълженията по член 14. Вярно е, че тези задължения допринасят за по-добрата осведоменост на обществеността и на специалистите за свързаните с дадено вещество рискове и опасности. Въпреки това, след като съгласно съображение 19 от Регламент № 1907/2006 регистрираните вещества би трябвало да може да се разпространяват на вътрешния пазар, с разрешителната процедура, част от която е уредената в член 59 от регламента процедура по идентифициране, се цели по-специално постепенното заместване на пораждащите сериозно безпокойство вещества с други подходящи вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно (вж. точка 134 по-горе). Освен това, както е видно от съображение 69 от Регламент № 1907/2006, волята на законодателя е да се обърне специално внимание на пораждащите сериозно безпокойство вещества.

144    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, предложените съгласно член 14, параграф 6 от Регламент № 1907/2006 мерки за управление на рисковете не са подходящи за постигане на преследваните с посочения регламент цели във връзка с пораждащите сериозно безпокойство вещества и в случая не са свързани с по-малко ограничения.

145    На последно място, по довода на жалбоподателите, че преди да идентифицира антраценовото масло като пораждащо сериозно безпокойство вещество, ECHA трябвало да изчака представянето на досието за регистриране на разглежданото вещество, включващо оценката на химичната му безопасност, тъй като това досие било най-добрият източник на информация, достатъчно е да се заключи, че разглежданото вещество е идентифицирано въз основа на сведенията в изготвеното за него досие, одобрено с единодушно решение на Комитета на държавите членки (вж. точка 101 по-горе). Този комитет не е установил, че липсва информация за валидността и релевантността на данните. Освен това, като се има предвид, че съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 разглежданото вещество трябва задължително да бъде регистрирано чак на 1 декември 2010 г., тоест две години и половина след датата, от която се прилага разрешителната процедура в съответствие с член 141, параграф 2 от посочения регламент, а именно 1 юни 2008 г., евентуалното задължение да се изчака представянето на въпросното досие за регистрация, би застрашило ефективността на Регламент № 1907/2006.

146    Второ, по отношение на ограничителните мерки жалбоподателите твърдят, че в досието за предлагане на такива мерки съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 трябва да се посочат наличните данни за алтернативните вещества, включително данните за рисковете за здравето на човека и околната среда, свързани с производството или употребата на тези вещества, за наличността им и техническата им и икономическа приложимост. С подобно предложение, което се основава на параметри, сходни с използваните в досието за идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство, щели да бъдат предотвратени отрицателните последици от посоченото идентифициране и щял да се постигне същият резултат по отношение на целите на Регламент № 1907/2006.

147    В това отношение следва да се отбележи, че самото посочване на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата не е пречка за него да се приложи ограничителен, а не разрешителен режим. Всъщност, както следва от член 58, параграф 5 и от член 69 от Регламент № 1907/2006, Комисията или държава членка може винаги да предложи производството, пускането на пазара или употребата на дадено вещество да се контролира посредством приемането на ограничения, а не чрез подлагането на разрешителен режим.

148    Освен това, както следва от приложение XVII към Регламент № 1907/2006, приетите в съответствие с процедурата по дял VIII от посочения регламент ограничения на производството, пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества, смеси и изделия могат да варират от предвиждането на специални условия за производството или пускането на пазара на дадено вещество до налагането на пълна забрана за употребата му. Ето защо, дори да се предположи, че ограничителните мерки също са подходящи за постигане на целите на посочения регламент, със самите тях не се създават по-малко ограничения, отколкото с идентифицирането на дадено вещество, което поражда единствено задължения за предоставяне на информация.

149    В допълнение, относно твърдението на жалбоподателите, че данните в досието за предлагане на ограничителни мерки съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 доказват, че не е необходимо да се идентифицира разглежданото вещество, достатъчно е да се отбележи, че последното е идентифицирано в съответствие с процедурата по член 59 от посочения регламент, която е различна от предвидената в дял VIII от него процедура (вж. точка 147 по-горе).

150    С оглед на посоченото по-горе не може да се заключи, че с обжалваното решение е нарушен принципът на пропорционалност.

151    Поради това петото правно основание трябва да бъде отхвърлено, а оттам и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

152    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

153    След като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с направеното от ECHA искане.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Deza, a.s., Industrial Química del Nalón, SA и Bilbaína de Alquitranes, SA да заплатят съдебните разноски.

Dittrich Dehousse Wiszniewska-Białecka

Prek       Schwarcz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 март 2013 година.

Подписи

* Език на производството: английски.