Language of document :

Жалба, подадена на 19 февруари 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено на 11 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-122/10, Cocchi и Falcione/Комисия

(Дело T-103/13 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и D. Martin)

Други страни в производството: Giorgio Cocchi (Wezembeek-Oppem, Белгия) и Nicola Falcione (Брюксел, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2012 г. по дело F-122/10, Cocchi и Falcione/Комисия,

да отхвърли подадената от г-н Cocchi и г-н Falcione жалба по дело F-122/10 като недопустима или във всеки случай като неоснователна,

да постанови всяка страна да понесе собствените си съдебни разноски за настоящата инстанция,

да осъди г-н Cocchi и г-н Falcione да заплатят съдебните разноски за производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от неправилно прилагане на понятието "увреждащ акт", тъй като СПС приел, че жалбата пред първата инстанция е допустима, като квалифицирал като увреждащ предложението, направено от Комисията на заинтересованите лица във връзка с броя години осигурителен стаж за пенсия, който да се признае при прехвърлянето на техните пенсионни права на основание на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

Второто основание е изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, тъй като СПС уважил частично жалбата, като допуснал грешка при тълкуването на този принцип. Комисията изтъква, че заинтересованите лица не могли да имат никакви оправдани правни очаквания във връзка с нейните предложения, тъй като, от една страна, тези предложения отчитали също и времето, прослужено след като заинтересованите лица постъпили на работа, и от друга страна, тези предложения не били за действително прехвърления размер, а за размерът, който могъл да бъде прехвърлен, обратно на ясния текст на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

____________