РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
19 октомври 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 96, буква a) —Иск за нарушение на права — Член 99, параграф 1 — Презумпция за действителност — Член 100 — Насрещен иск за обявяване на недействителност — Връзка между иск за нарушение и насрещен иск за обявяване на недействителност — Процесуална автономия“
По дело C‑425/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 12 юли 2016 г., постъпил в Съда на 1 август 2016 г., в рамките на производство по дело
Hansruedi Raimund
срещу
Michaela Aigner,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: E. Juhász, изпълняващ функцията на председател на състава, K. Jürimäe и C. Lycourgos (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Raimund, от C. Hadeyer, Rechtsanwalt,
– за г‑жа Aigner, от F. Gütlbauer, S. Sieghartsleitner и M. Pichlmair, Rechtsanwälte,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 20 юни 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 99, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Hansruedi Raimund и г‑жа Michaela Aigner по иск за установяване на нарушение на права върху словна марка на Европейския съюз, както и по насрещен иск за обявяване на недействителността на посочената марка.
Правна уредба
3 Съгласно съображение 16 от Регламент № 207/2009 „[н]еобходимо е решенията относно валидността и нарушението на марките [на Европейския съюз] да имат действие и да се прилагат в [целия Съюз], като това е единственият начин да се избегнат взаимнопротиворечиви решения на съдилищата и на Службата [на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)] и засягане на единния характер на марките [на Европейския съюз]“.
4 Член 1, параграф 2 от този регламент гласи:
„Марката [на Европейския съюз] има единен характер. Тя има едно и също действие в [целия Съюз]: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за [целия Съюз]. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.
5 Съгласно член 6 от посочения регламент марката на Европейския съюз се придобива чрез регистрация.
6 Член 52 от Регламент № 207/2009 е озаглавен „Абсолютни основания за недействителност“ и в параграф 1, буква б) се предвижда:
„1. Марка на [Европейския съюз] се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до [EUIPO], или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение:
[…]
б) когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка.
[…]“.
7 Член 96, букви a) и г) от този регламент гласи:
„Съдилищата за марките на [Европейския съюз] имат изключителна компетентност:
a) за всички искове за нарушение и, ако националният закон го позволява, при опасност от нарушение на правата върху марки на [Европейския съюз];
[…]
г) за насрещни искове за отмяна или за обявяване на недействителност на марката на [Европейския съюз] съгласно член 100“.
8 Член 99 от посочения регламент е озаглавен „Презумпция за валидност — защита по същество“ и предвижда в параграф 1:
„Съдилищата за марките на [Европейския съюз] приемат марката на [Европейския съюз] за валидна, освен ако ответникът не оспори валидността ѝ чрез насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност“.
9 Съгласно член 100 от Регламент № 207/2009:
„1. Насрещният иск за отмяна или за обявяване на недействителност може да се основава само на основанията за отмяна или за недействителност, предвидени в настоящия регламент.
2. Съдът за марките на [Европейския съюз] отхвърля насрещния иск за отмяна или за обявяване на недействителност, ако решение, взето от [EUIPO] между същите страни въз основа на иск, имащ същия предмет и същото основание, вече е станало окончателно.
[…]
4. Съдът за марките на [Европейския съюз], пред който е предявен насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителността на марката на [Европейския съюз], информира [EUIPO] за датата, на която този иск е бил предявен. [EUIPO] вписва това обстоятелство в Регистъра за марките на [Европейския съюз].
[…]
6. Когато съд за марките на [Европейския съюз] се е произнесъл с решение, придобило сила на пресъдено нещо по насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителността на марка на [Европейския съюз], копие от решението се изпраща на [EUIPO]. Всяка страна може да иска информация относно това предаване. [EUIPO] вписва решението в Регистъра на марките на [Европейския съюз] в съответствие с разпоредбите на регламента за прилагане.
[…]“.
10 Член 104, параграфи 1 и 2 от този регламент предвижда:
„1. Освен при наличие на особени причини за продължаване на производството, съд за марките на [Европейския съюз], сезиран с един от исковете, посочени в член 96, с изключение на иска за констатиране на ненарушение, спира производството, по своя инициатива, след изслушване на страните, или по искане на една от страните и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на [Европейския съюз] е вече оспорена пред друг съд за марките на [Европейския съюз] с насрещен иск, или когато иск за отмяна или за обявяване на недействителност е бил подаден пред [EUIPO].
2. [EUIPO], освен при наличие на особени причини за продължаване на производството, сезирана с иск[ане] за отмяна или за обявяване на недействителност, спира производството, по своя инициатива след изслушване на страните или по искане на една от страните и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на [Европейския съюз] е вече оспорена пред съд за марките на [Европейския съюз] с насрещен иск пред съда за марките на [Европейския съюз]. Въпреки това[,] ако една от страните в процеса пред съда за марките на [Европейския съюз] поиска това, съдът може, след изслушване на другите страни в това производство, да спре производството. В този случай [EUIPO] продължава висящото пред нея производство“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Г‑н Raimund е притежател на словната марка на Европейския съюз „Baucherlwärmer“ и от около 2000 г. предлага на пазара обозначена с тази марка билкова смес за приготвяне на препарати на спиртна основа. От своя страна, г‑жа Aigner също предлага за продажба билкова смес за накисване във високопроцентов етилов спирт, която също обозначава с наименованието „Baucherlwärmer“.
12 Г‑н Raimund предявява пред Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена, Австрия) иск за установяване на нарушение на права върху марката на Европейския съюз, на която е притежател, за да се забрани на г‑жа г‑жа Aigner да използва знака „Baucherlwärmer“ за стоките и услугите от класовете, за които е регистрирана посочената марка. От своя страна, г‑жа Aigner, която е ответник в главното производство, предявява пред посочената юрисдикция насрещен иск за обявяване на недействителността на същата марка, тъй като по-специално счита, че г‑н Raimund е придобил правата върху марката недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.
13 Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена) решава да спре производството по насрещния иск до окончателното произнасяне по иска за установяване на нарушение на права, който е предмет на делото по главното производство. Тъй като обаче определението за спиране на производството по насрещния иск е отменено, производството по този иск все още е висящо пред първоинстанционния съд. Що се отнася до иска за установяване на нарушение върху права, той е отхвърлен от Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена), на основание че г‑н Raimund регистрирал недобросъвестно марката на Европейския съюз.
14 Тъй като в производството по въззивно обжалване Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд, Виена, Австрия) потвърждава решението на първоинстанционния съд, г‑н Raimund предявява ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).
15 Запитващата юрисдикция приема, че ищецът в главното производство действително е придобил недобросъвестно разглежданата в главното производство марка на Европейския съюз и че поради това тя трябвало да се обяви за недействителна съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При все това тя си поставя отправения от г‑н Raimund в неговата жалба въпрос дали съдилищата в производството пред първата и пред втората инстанция могат да се произнесат по въпроса за недобросъвестността в рамките на иска за установяване на нарушение, при положение че не е налице окончателно решение по насрещния иск за обявяване на недействителността на марката.
16 Предвид обстоятелството, че ответникът в главното производство се позовава на абсолютно основание за недействителност по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, на което съгласно предвиденото в член 99, параграф 1 от същия регламент допустимо позоваване в рамките иск за установяване на нарушение може да се прави само ако ответникът предяви насрещен иск на това основание, Oberster Gerichtshof (Върховен съд) иска да се установи дали е достатъчно да се предяви насрещен иск на основание недобросъвестно придобиване на правата върху марката, за да може да се отхвърли искът за установяване на нарушение още преди произнасянето по насрещния иск (първи вариант), или искът за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен на това основание само ако съответната марка поне едновременно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (втори вариант), или пък възражението за недобросъвестно придобиване на права върху марка може да бъде уважено в рамките на производство по иск за установяване на нарушение само ако преди това марката окончателно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (трети вариант).
17 Запитващата юрисдикция посочва, че в конкретния случай уважаването или отхвърлянето на иска за установяване на нарушение зависи само от възражението за недействителност. Тя предлага на Съда да възприеме втория вариант, тъй като от член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 следва, че иск за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен поради наличието на основание за недействителност само ако поне едновременно е уважен насрещният иск, предявен на същото основание. Запитващата юрисдикция счита, че самият факт на предявяване на насрещен иск не трябвало да е достатъчен, но и че от друга страна, не трябвало да е необходимо да се изчаква решението по насрещния иск да стане окончателно. Посочената юрисдикция уточнява, че евентуалното наличие на задължение да се изчака решението по насрещния иск да придобие окончателен характер, евентуалното съединяване на производствата по иска за нарушение и по насрещния иск, както и редът на производството за обжалване трябва да се преценяват само от гледна точка на националното процесуално право.
18 Запитващата юрисдикция отбелязва и че вариантът, който тя предлага Съдът да възприеме, е от естество да гарантира, че възражението за недействителност или за отмяна inter partes, което е предявено в рамките на производството по иска за установяване на нарушение, може да бъде уважено само ако на същото основание в рамките на насрещния иск марката е обявена с действие erga omnes за недействителна или за отменена. По-специално, ако загуби делото на първа инстанция, ищецът в главното производство по предявения иск за установяване на нарушение ще трябва да обжалва както решението по иска за нарушение, така и решението по насрещния иск, за да бъдат уважени исканията му пред по-горните инстанции. Ако обжалва само решението, постановено по иска за установяване на нарушение, жалбата му би била обречена на неуспех, тъй като постановеното по насрещния иск решение, придобило сила на пресъдено нещо, би било от самото начало пречка за успеха на иска за установяване на нарушение.
19 При все това Oberster Gerichtshof (Върховен съд) признава, че буквалният смисъл или целта на член 99 от Регламент № 207/2009 биха могли да доведат до различно от предлаганото от него тълкуване.
20 При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли иск за нарушение на права върху марка на ЕС [член 96, буква а) от Регламент № 207/2009] да бъде отхвърлен поради повдигнато възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за марката [член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009], ако ответникът е предявил на това основание насрещен иск за обявяване на недействителността на марката на ЕС [член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009], но съдът още не се е произнесъл по него?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли съдът да отхвърли иска за нарушение на права върху марката поради повдигнатото възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за тази марка, ако при това поне едновременно уважи насрещния иск за обявяване на недействителността на марката, или при всички случаи трябва да изчака да влезе в сила решението по насрещния иск, за да се произнесе по иска за нарушение на правата върху марката?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че иск за установяване на нарушение на права, предявен пред съд за марките на Европейския съюз съгласно член 96, буква а) от този регламент, може да бъде отхвърлен поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, без този съд да е уважил насрещния иск за обявяване на недействителност, който ответникът по иска за установяване на нарушение на права е предявил въз основа на член 100, параграф 1 от посочения регламент, позовавайки се на същото основание за недействителност.
22 Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза е важно да се вземе предвид не само техният текст, но и контекстът им и целите на правната уредба, от която те са част (решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 50, от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 54 и от 26 юли 2017 г., Jafari, C‑646/16, EU:C:2017:586, т. 73).
23 Що се отнася до текста на член 99 от Регламент № 207/2009, който е озаглавен „Презумпция за валидност — защита по същество“ и се съдържа в отнасящия се до споровете във връзка с нарушението и валидността на марките раздел 2, дял Х от посочения регламент, в параграф 1 от тази разпоредба се предвижда, че съдилищата за марките на Европейския съюз приемат марката на Европейския съюз за валидна, освен ако ответникът не оспори валидността ѝ чрез насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност.
24 Така, макар от посочената разпоредба следва, че марката на Европейския съюз се ползва от презумпция за валидност, която може да бъде оборена в рамките на производство по иск за нарушение на права посредством насрещен иск за обявяване на недействителност, все пак следва да се констатира, че само от текста на посочената разпоредба не може да се установи дали, когато ответникът по иск за установяване на нарушение на права възрази срещу иска, като се позове на основание за недействителност на марката и освен това предяви насрещен иск за обявяване на недействителност на същото основание, съдът на марките на Европейския съюз трябва да уважи посочения насрещен иск, преди да може да отхвърли иска за установяване на нарушение.
25 По отношение на контекста, в който се вписва член 99, параграф 1, от Регламент № 207/2009, следва да се посочи, че съгласно член 104, параграф 1 от този регламент се изисква освен при наличие на особени причини за продължаване на производството, съд за марките на Европейския съюз, сезиран с един от исковете, посочени в член 96, да спре производството, когато валидността на марката на Европейския съюз е вече оспорена пред друг съд за марките на Европейския съюз с насрещен иск или когато пред EUIPO е било подадено искане за отмяна или за обявяване на недействителност.
26 Ето защо тълкуване на член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 в смисъл, че би било достатъчно насрещният иск за установяване на недействителност да се предяви пред съд за марките на Европейския съюз, за да може той още преди да се произнесе по него, да се произнесе по иска за нарушение на права, предявен по реда на член 96, буква а) от този регламент на същото основание като изтъкнатото във въпросния насрещен иск, би довело до нелогичната последица правилата на този регламент относно връзката между делата, висящи пред различни съдилища за марките на Европейския съюз, да са по-строги от правилата относно връзката между делата, висящи пред един и същи съд за марките на Европейския съюз.
27 Що се отнася до целта, преследвана от Регламент № 207/2009, следва да се отбележи, че член 1, параграф 2 урежда единния характер на марката на Европейския съюз. Доколкото има едно и също действие в целия Съюз, тя може съгласно тази разпоредба да бъде регистрирана или прехвърляна, да бъде предмет на решение за отказ, за отмяна на правата на титуляря и нейното използване да бъде забранено само за целия Съюз.
28 В това отношение съображение 16 от посочения регламент предвижда, че решенията относно валидността и нарушението на марките на Европейския съюз имат действие и се прилагат в целия Съюз, като това е единственият начин да се избегнат противоречиви решения на съдилищата и на EUIPO и засягане на единния характер на марките на Европейския съюз.
29 Така, от целта на посочения регламент следва, че за да се гарантира единният характер на марката на Европейския съюз, решението на съд за марките на Европейския съюз, с което в рамките на производство по насрещен иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент, се обявява недействителността на марка на Европейския съюз, задължително има действие erga omnes в целия Съюз.
30 Действието erga omnes на това решение освен това се потвърждава както от член 100, параграф 6 от Регламент № 207/2009, съгласно който съд за марките на Европейския съюз изпраща на EUIPO копие от придобилото сила на пресъдено нещо решение по насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителността на марка на Европейския съюз, така и от правилата за връзка между делата, уредени в член 104 от посочения регламент и припомнени в точка 25 от настоящото решение.
31 Обратно — както посочва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение — съдебно решение, постановено от такъв съд по иск за нарушение, има само действие inter partes, така че след като стане окончателно, то обвързва единствено лицата, които са били страни по този иск.
32 Такъв е случаят, когато, както в делото по главното производство, съдът за марките на Европейския съюз отхвърля иска за установяване на нарушение на права поради наличието на абсолютно основание за недействителност, каквото е недобросъвестността на заявителя при подаването на заявката за регистрация на марката по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, без преди това да се е произнесъл по предявения от ответника по този иск насрещен иск за обявяване на недействителността.
33 При все това е важно да се отбележи, че предвид единния характер на марката на Европейския съюз, както и целта да се избягват противоречиви решения в тази област, обявяването на недействителността на марка на Европейския съюз въз основа на такова абсолютно основание за недействителност трябва да има действие в целия Съюз, а не само между страните по иска за установяване на нарушение на права. Това изискване налага съответният съд за марките на Европейския съюз да се произнесе по насрещния иск за обявяване на недействителността, преди да се произнесе по иска за установяване на нарушение.
34 Ето защо съдът на марките за Европейския съюз е длъжен за уважи насрещния иск за обявяване на недействителността на марка на Европейския съюз, предявен съгласно член 100, параграф 1 от Регламент № 207/2009, в рамките на производство по иск за установяване на нарушение на права върху същата марка по смисъла на член 96, буква а) от този регламент, преди да може да отхвърли последния иск поради същото абсолютно основание за недействителност.
35 От изложените съображения следва, че член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че искът за установяване на нарушение на права, предявен пред съд за марките на Европейския съюз съгласно член 96, буква а) от този регламент, не може да бъде отхвърлен поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, без този съд да е уважил насрещния иск за обявяване на недействителност, който ответникът по иска за установяване на нарушение на права е предявил въз основа на член 100, параграф 1 от посочения регламент, позовавайки се на същото основание за недействителност.
По втория въпрос
36 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът за марките на Европейския съюз може да отхвърли иск за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от този регламент поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент въз основа на същото основание за недействителност, не е станало окончателно.
37 От отговора на първия въпрос следва, че за да се гарантира единният характер на марката на Европейския съюз и да се избегне опасността от противоречиви решения, член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 задължава съда за марките на Европейския съюз да уважи насрещния иск, предявен въз основа на член 100, параграф 1 от този регламент, преди да може да отхвърли иска за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от посочения регламент.
38 При все това, както посочва генералният адвокат в точка 80 от своето заключение, Регламент №º207/2009 не съдържа никакво правило, по силата на което се изисква решението, с което се уважава насрещният иск за обявяване на недействителността, да е станало окончателно, за да може съдът за марките на Европейския съюз да отхвърли иска за установяване на нарушение, нито правило, което забранява на посочения съд да изчака решението, с което е уважен насрещният иск за обявяване на недействителност, да придобие окончателен характер, за да отхвърли иска за установяване на нарушение на права.
39 Всъщност нито една разпоредба от посочения регламент не поставя възможността съдът за марките на Европейския съюз да отхвърли иска за установяване на нарушение на права върху марка поради основание за недействителност в зависимост от условието решението, с което той уважава поради същото основание за недействителност насрещния иск за обявяване на недействителността на тази марка, да е придобило окончателен характер, макар че в други случаи това изискване е предвидено в член 100 от посочения регламент.
40 В този контекст следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда, когато съответната материя не е уредена в правото на Съюза, принципът на процесуалната автономия на държавите членки предполага във вътрешния правен ред на всяка държава членка да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като все пак държавите членки носят отговорността за осигуряването на ефективна защита на тези права във всеки отделен случай (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 47 и от 27 юни 2013 г., Agrokonsulting, C‑93/12, EU:C:2013:432, т. 35).
41 В това отношение съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решения от 16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral, 33/76, EU:C:1976:188, т. 5, от 14 декември 1995 г., Peterbroeck, C‑312/93, EU:C:1995:437, т. 12 и от 27 юни 2013 г., Agrokonsulting, C‑93/12, EU:C:2013:432, т. 36).
42 От практиката на Съда следва, че изискванията, произтичащи от принципите на равностойност и ефективност, важат по-специално при определянето на процесуалните правила за производствата по искове и жалби, основани върху правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2013 г., Agrokonsulting, C‑93/12, EU:C:2013:432, т. 37 и цитираната съдебна практика).
43 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че съгласно практиката на Oberster Gerichtshof (Върховен съд) в австрийското право иск за установяване на нарушение на права може да се отхвърли поради основание за недействителност на марката на Европейския съюз само ако поне едновременно тази марка е обявена за недействителна въз основа на насрещен иск. Според посочената юрисдикция това изискване гарантира, че възражението за недействителност в рамките на производство по иск за установяване на нарушение на права, което има само действие inter partes, може да бъде уважено само ако марката на Европейския съюз е обявена за недействителна на същото основание в рамките на производството по насрещния иск с действие erga omnes.
44 В това отношение следва да се отбележи, че както посочва генералният адвокат в точка 86 от своето заключение, когато, както в делото по главното производство, един и същи съд следва да се произнесе едновременно по иск за нарушение на права върху марка и по насрещен иск за обявяване на недействителността на същата марка, съгласуването с решението, постановено от този съд по насрещния иск, ще е пречка той да постанови противоречиво решение по иска за нарушение.
45 Безспорно съдът за марките на Европейския съюз е длъжен да изчака изхода от производството по насрещния иск за обявяване на недействителност, за да се произнесе по иска за нарушение. При все това, както правилно посочва запитващата юрисдикция, обвързването на изхода от производството по иска за нарушение с действията на страните по обжалване на решението, с което се уважава насрещният иск за обявяване на недействителност, по всяка вероятност би довело до сериозно забавяне на това производство. В това отношение следва да се припомни, както отбелязва генералният адвокат в точка 89 от своето заключение, че тъй като съответните страни по двете производства са едни и същи, те разполагат с едни и същи средства за защита и следва да понасят последиците от собствените си действия. Така вероятността една от страните да се опита да забави момента на придобиване на сила на пресъдено нещо на решенията на първоинстанционния съд посредством по-нататъшни жалби, не би могла да има превес над задължението на съда да разреши спора, с който е сезиран.
46 Така, обстоятелството, че съдът за марките на Европейския съюз разглежда заедно насрещния иск за обявяване на недействителността на основание член 100, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и иска за нарушение, предявен съгласно член 96, буква а) от този регламент, се явява от естество да гарантира принципа на ефективност.
47 Що се отнася до принципа на равностойност, следва да се отбележи, че в настоящия случай Съдът не разполага с никакви данни, които дават основание за съмнение в съответствието с този принцип на съдебна практика като припомнената в точка 43 от настоящото решение практика на Oberster Gerichtshof (Върховен съд), като проверката на това обстоятелство обаче е от компетентността на посочената юрисдикция.
48 При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съд за марките на Европейския съюз да може да отхвърли иск за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от този регламент поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент въз основа на същото основание за недействителност, не е станало окончателно.
По съдебните разноски
49 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Член 99, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че искът за установяване на нарушение на права, предявен пред съд за марките на Европейския съюз съгласно член 96, буква а) от този регламент, не може да бъде отхвърлен поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, без този съд да е уважил насрещния иск за обявяване на недействителност, който ответникът по иска за установяване на нарушение на права е предявил въз основа на член 100, параграф 1 от посочения регламент, позовавайки се на същото основание за недействителност.
2) Разпоредбите на Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съд за марките на Европейския съюз да може да отхвърли иск за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от този регламент поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент въз основа на същото основание за недействителност, не е станало окончателно.
Подписи