Дело T‑396/11

ultra air GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „ultrafilter international“ — Абсолютно основание за отказ — Член 52, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Злоупотреба с право“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 30 май 2013 г.

1.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност — Допустимост — Условия — Правен интерес

(член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Отделно разглеждане на различните основания за отказ — Тълкуване на основанията за отказ с оглед на общия интерес, стоящ в основата на всяко едно от тях

(член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност — Допустимост — Злоупотреба с право — Липса на последици

(член 52, параграф 1, буква а) и член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Възможност за Общия съд да измени обжалваното решение — Граници

(член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Искането за обявяване на недействителност по силата на член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се отнася не до съдебно, а до административно производство.

Член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 предвижда, че искане за обявяване на недействителност, базиращо се на абсолютно основание за недействителност, може да бъде представено от всяко физическо или юридическо лице, както и от всяко сдружение, създадено да представлява интересите на фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители и което има процесуална правоспособност. За сметка на това член 56, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент признава правото за предявяване на искания за обявяване на недействителност, базиращи се на относителни основания за недействителност, само на определени лица, които имат правен интерес. Вследствие на това от структурата на този член произтича, че законодателят е пожелал изрично да ограничи кръга на субектите, които могат да направят искане за обявяване на недействителност във втория случай, но не и в първия.

Докато относителните основания за отказ на регистрация защитават интересите на притежателите на определени по-ранни права, абсолютните основания за отказ на регистрация имат за предмет защитата на обуславящия ги общ интерес, което обяснява защо член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 не изисква подалото искането лице да доказва правен интерес.

(вж. точки 16—18)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 19)

3.      Административното производство, предвидено в член 56, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността във връзка с член 52, параграф 1, буква a) от същия регламент, има за предмет по-специално да позволи на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да преразгледа действителността на регистрацията на дадена марка и да приеме позиция, която евентуално е трябвало да приеме служебно по силата на член 37, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

В този контекст Службата е длъжна да прецени дали разглежданата марка е описателна и/или лишена от отличителен характер, без мотивите или предходното поведение на подалия искане за обявяване на недействителност да могат да засегнат обхвата на възложената на Службата задача, свързана с обществените интереси, залегнали в член 7, параграф 1, букви б) и в) и в член 56, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009. Всъщност, след като при прилагането на въпросните разпоредби в рамките на производство за обявяване на недействителност Службата не се произнася по това дали правото на притежателя на марката има предимство пред каквото и да е право на подалия искане за обявяване на недействителност, а проверява дали правото на притежателя на марката е било валидно учредено с оглед на правилата относно годността на марката да бъде регистрирана, не може да става въпрос за „злоупотреба с право“ от страна на подалия искане за обявяване на недействителност.

Така фактът, че подалият искане за обявяване на недействителност може да подаде искането си с цел да постави впоследствие въпросния знак върху своите продукти, отговаря именно на общия интерес от достъпност и свободно движение, защитен с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Следователно подобно обстоятелство в никакъв случай не може да представлява злоупотреба с право. Тази преценка е потвърдена от член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009, според който недействителността на марката на Общността може да бъде обявена и въз основа на насрещен иск в производство за установяване на нарушение на правата върху марка, което предполага, че ответникът в това производство може да постигне обявяване на недействителност, дори да е използвал въпросната марка и да има намерение да продължи да го прави.

(вж. точки 20—22)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 29)