Решение на Съда (голям състав) от 21 юни 2022 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Ligue des droits humains/Conseil des ministres

(Дело C-817/19)¹

(Преюдициално запитване — Обработване на лични данни — Резервационни данни на пътниците (PNR) — Регламент (ЕС) 2016/679 — Член 2, параграф 2, буква г) — Приложно поле — Директива (ЕС) 2016/681 — Използване на PNR данни на пътниците на самолетни полети, извършвани между Европейския съюз и трети държави  — Възможност за включване на данни на пътниците на самолетни полети, извършвани в Съюза — Автоматизирано обработване на тези данни — Срок за съхраняване — Борба срещу терористичните престъпления и тежките престъпления — Валидност — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8 и 21, и член 52, параграф 1 — Национално законодателство, което разширява прилагането на системата PNR и към други превози, извършвани в Съюза — Свобода на движение в Съюза — Харта на основните права — Член 45)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ligue des droits humains

Ответник: Conseil des ministres

Диспозитив

Член 2, параграф 2, буква г) и член 23 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), трябва да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага за обработването на лични данни, предвидено в национално законодателство, с което във вътрешното право се транспонират едновременно разпоредбите на Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците, на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО, и на Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления, що се отнася, от една страна, до обработването на данни, извършвано от частни оператори, и от друга страна, до обработването на данни, извършвано от публични органи, което попада в обхвата само или включително на Директива 2004/82 или на Директива 2010/65. За разлика от това посоченият регламент не е приложим за предвиденото в такова законодателство обработване на данни, което попада само в обхвата на Директива 2016/681 и което се извършва от звеното за данни за пътниците (ЗДП) или от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 2 от тази директива.

Тъй като тълкуването на Директива 2016/681 с оглед на членове 7, 8 и 21, и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз осигурява съгласуваността на тази директива с посочените членове от Хартата на основните права, при разглеждането на втория, третия, четвъртия и шестия преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на същата директива.

Член 6 от Директива 2016/681, тълкуван с оглед на членове 7 и 8, и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което разрешава обработването на резервационни данни на пътниците (PNR данни), събрани в съответствие с тази директива, за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от същата директива.

Член 12, параграф 3, буква б) от Директива 2016/681 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява съобщаването на PNR данни след изтичането на срок от шест месеца след предаването на тези данни на ЗДП.

Член 12, параграф 1 от Директива 2016/681, тълкуван във връзка с членове 7 и 8, и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници, включително тези, за които нито предварителната оценка по член 6, параграф 2, буква а) от тази директива, нито евентуалните проверки, извършени в рамките на шестмесечния срок по член 12, параграф 2 от посочената директива, нито някое друго обстоятелство е разкрило наличието на обективни сведения, от които да може да се установи опасност в областта на терористичните престъпления или тежките престъпления, които имат обективна връзка, най-малкото непряка, с въздушния превоз на пътниците.

Директива 2004/82 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за редовните или нередовните полети на въздушен превозвач, пътуващ от територията на държава членка с предвидено кацане на територията на една или повече от останалите държави членки без никакви междинни кацания на територията на трета държава (вътрешни за ЕС полети).

Правото на Съюза и по-специално член 2 от Директива 2016/681, тълкуван с оглед на член 3, параграф 2 ДЕС, член 67, параграф 2 ДФЕС и член 45 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

национално законодателство, което предвижда при липсата на действителна и настояща или предвидима терористична заплаха, пред която е изправена съответната държава членка, система за предаване от въздушните превозвачи и туроператорите, както и за обработване от компетентните органи, на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и за превозите, извършвани с други средства в Съюза, от или към тази държава членка или при преминаване през нея, за целите на борбата срещу терористичните престъпления и тежките престъпления. При това положение прилагането на установената с Директива 2016/681 система трябва да бъде ограничено до предаването и обработването на PNR данни за полетите и/или превозите, които се отнасят по-специално до някои маршрути или схеми за пътуване или още до някои летища, гари или морски пристанища, за които са налице индиции, които могат да обосноват това прилагане. Съответната държава членка следва да подбере вътрешни за ЕС полети и/или превози, извършвани с други средства в Съюза, за които съществуват такива индиции и да преразглежда периодично посоченото прилагане в зависимост от развитието на обстоятелствата, обосновали подбора им, за да гарантира, че прилагането на тази система към посочените полети и/или превози е ограничено до строго необходимото, и

национално законодателство, предвиждащо такава система за предаване и обработване на посочените данни за целите на подобряването на граничния контрол и борбата срещу незаконната имиграция.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да ограничава във времето действието на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на незаконосъобразност по отношение на национално законодателство, което налага на въздушните, железопътните и автомобилните превозвачи, както и на туроператорите да предават PNR данните на пътниците и предвижда обработване и съхраняване на тези данни, несъвместими с разпоредбите на Директива 2016/681, тълкувани във връзка с член 3, параграф 2 ДЕС, член 67, параграф 2 ДФЕС, членове 7, 8 и 45, и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права. Съгласно принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на получените по този начин доказателства се урежда от националното право при спазване по-специално на принципите на равностойност и на ефективност.

____________

¹     ОВ C 36, 3.2.2020 г.