РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

8 юли 2008 година

Дело F-76/07

Gerhard Birkhoff

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване —Здравно осигуряване — Поемане на медицински разноски — Замяна на инвалидна количка — Обхват на контрола, извършван от Съда на публичната служба“

Предмет: Жалба, подадена въз основа на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Birkhoff, бивше длъжностно лице в Комисията, иска отмяна на решението на Бюрото за разплащания от 8 ноември 2006 г., посредством което му се отказва изискваното съгласно правната уредба предварително разрешение за възстановяване на разходите за закупуване на инвалидна количка

Решение: Отменя решението на Бюрото за разплащания от 8 ноември 2006 г. Комисията понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Медицински разноски — Възстановяване

(член 59 и член 72, параграф 1, член 7, приложение ІІ от Правилника за длъжностните лица; членове 20 и 27 от Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Жалба срещу решение, опорочено от грешка при прилагане на правото, която обаче може да бъде обоснована с друго съображение — Обстоятелство, което не представлява пречка за отмяната — Изключение — Обвързана компетентност на администрацията

1.      Макар общностният съд трудно да може да контролира основателността на медицинските заключения на лекарите консултанти от Бюрата за разплащания, тези заключения, дори да са направени при спазване на предвидените в закона условия, обаче не са нито окончателни, нито пък се намират извън обхвата на неговия контрол, обратно на медицинските заключения на лекарската комисия по инвалидност, предвидена в член 7 от приложение ІІ към Правилника за длъжностните лица, или тези на независимия лекар, посочен в член 59 от Правилника. Всъщност медицинските заключения, направени едностранно от лекар в рамките на институцията, не представят същите гаранции за установяване на равновесие между страните и за обективност, както заключенията, направени от лекарската комисия по инвалидност с оглед на нейния състав или от независимия лекар предвид условията и начина на неговото определяне. Освен това нито Правилникът за длъжностните лица, нито общите правила предвиждат възможност за оспорване на медицинските заключения на лекарите консултанти от Бюрата за разплащания по искания за възстановяване на медицински разноски пред медицинска инстанция, която предоставя същите гаранции за установяване на равновесие и обективност, както комисията по инвалидност или независимия лекар.

Поради това общностният съд упражнява контрол върху отказа на Бюрото за разплащания да разреши поемането на медицинските разноски, посочени в Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейските общности, както и върху становището на лекаря консултант от Бюрото за разплащания, което евентуално представлява основа за отказа, като този контрол, макар и ограничен, се разпростира до фактическата грешка, грешката при прилагане на правото и явната грешка в преценката.

(вж. точки 50—52)

Позоваване на:

Съд — 21 май 1981 г., Morbelli/Комисия, 156/80, Recueil, стр. 1357, точки 15‑20; 19 януари 1988 г., Biedermann/Сметна палата, 2/87, Recueil, стр. 143, точка 8

Първоинстанционен съд — 23 март 1993 г., Gill/Комисия, T‑43/89, Recueil, стр. II‑303, точка 36; 11 май 2000 г., Pipeaux/Парламент, T‑34/99, Recueil FP стр. I‑A‑79 и II‑337, точки 29 и 30; 12 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑191/01, Recueil FP стр. I‑A‑147 и II‑659, точки 64—78; 23 ноември 2004 г., O/Комисия, T‑376/02, Recueil FP стр. I‑A‑349 и II‑1595, точка 29

Съд на публичната служба — 22 май 2007 г., López Teruel/СХВП, F‑99/06, все още непубликувано в Сборника, точки 74—76; 18 септември 2007 г., Botos/Комисия, F‑10/07, все още непубликувано в Сборника, точки 40‑50

2.      При жалба на длъжностно лице обстоятелството, че е възможно опорочено от грешка решение на администрацията да се обоснове с друго съображение, не може да представлява пречка за отмяната му. Различно би било ако администрацията не разполага с никакво право на преценка и поради това отмяната на спорното решение не може да има друго действие освен да задължи администрацията да вземе ново решение, идентично по същество с отмененото решение. Всъщност друго съображение, различно от това, на което администрацията се е основала, за да приеме спорното решение, може да замести първото съображение в хода на производството само ако администрацията се намира в положение на обвързана компетентност за приемането на посоченото решение.

(вж. точка 64)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., Stott/Комисия, T‑99/95, Recueil, стр. II‑2227, точка 32