РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

15 март 2018 година(*)

„Държавни помощи — Условия за използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от дружество за морски превози — Изключително използване на инфраструктури, финансирани с публични средства, извън договор за концесия — Освобождаване от част от пристанищните такси — Жалба от конкурент — Решение за установяване на липса на държавни помощи след приключване на предварителната процедура по разследване — Сериозни трудности при разглеждането на съответните мерки — Развитие на разглежданото положение в хода на административното производство — Понятие за предимство, предоставено чрез държавни средства — Грешки при преценката на фактите и грешки в правото — Решение на националната юрисдикция, с което се спират последиците на покана за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка — Изискване за надлежно и безпристрастно разглеждане на жалбата“

По дело T‑108/16

Naviera Armas, SA, установено в Лас Палмас де Гран Канария (Испания), за което се явяват J. L. Buendía Sierra и Á. Givaja Sanz, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват A. Bouchagiar, G. Luengo и S. Noë, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Fred Olsen, SA, установено в Санта Крус де Тенерифе (Испания), за което се явява F. Marín Riaño, адвокат,

встъпила страна,

с предмет жалба по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 8655 окончателен на Комисията от 8 декември 2015 г. относно държавна помощ SA.36628 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Испания — Fred Olsen,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: S. Gervasoni, председател на състава, L. Madise и R. da Silva Passos (докладчик), съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание на 21 септември 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, Naviera Armas, SA, е морско дружество със седалище на Канарските острови (Испания). То предлага търговски услуги за морски превоз на лица и стоки между главните острови на този архипелаг, между него и континентална Испания, както и между континентална Испания и Мароко. Жалбоподателят осигурява морска връзка между пристанището на Лас Палмас де Гран Канария (Испания) и това на Санта Крус де Тенерифе (Испания).

2        Гран Канария и Тенерифе са най-населените острови от архипелага на Канарските острови, като търговският морски трафик между тези два острова представлява съществена част от оборота на морските дружества, действащи на този архипелаг.

 Търговски морски превоз от Пуерто де Лас Ниевес (Гран Канария)

3        Пуерто Лас Ниевес (Испания) (наричано по-нататък „пристанището на Лас Ниевес“) е пристанище, разположено на северозападния бряг на Гран Канария срещу Тенерифе. Това пристанище, което в миналото е било рибарско, е било адаптирано за търговски трафик в средата на 90-те години. Инфраструктурата му позволява да приема бързи фериботи от края на 90-те години.

4        Морското дружество Fred Olsen, SA, което е един от главните конкуренти на жалбоподателя, е първото, което е поискало през ноември 1993 г. разрешение за откриване на редовна линия за търговски превоз на пътници и стоки между Пуерто де Лас Ниевес и пристанището на Санта Крус де Тенерифе.

5        Главната дирекция на търговския морски флот на испанското министерство на строителството, транспорта и околната среда е разрешило на 21 декември 1994 г. на Fred Olsen да експлоатира каботажна линия между тези две пристанища. Това разрешение е било предоставено въз основа на принципа prior in tempore, potior in jure.

6        От този момент Fred Olsen е единственото морско дружество, което експлоатира линия за търговски превоз на пътници и стоки между Пуерто де Лас Ниевес и пристанището на Санта Крус де Тенерифе. От 1999 г. тази линия се осигурява от два бързи ферибота, които се срещат в средата на прехода, като двата кораба напускат пристанището на началната си точка по едно и също време.

7        Използването от Fred Olsen на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес е обусловено от плащането на множество такси, предвидени в член 115 bis от Decreto legislativo 1/1994 por el que se aprueba el texto refundido de las disposiciones legales vigentes en materia de tasas y precios públicos de la Comunidad Autónoma de Canarias (Законодателен декрет 1/1994 относно утвърждаване на изменението на действащите правни разпоредби в областта на публичните такси и цени в автономна област Канарски острови) от 29 юли 1994 г. (BOC № 98 от 10 август 1994 г., стр. 5603). Тези такси се отнасят по-специално за влизането и престоя на кораби в пристанището (наричана по-нататък „такса T 1“), за акостирането (наричана по-нататък „такса T 2“), за пътниците (наричана по-нататък „такса T 3“), за стоките (наричана по-нататък „такса T 4“) и за складовите услуги и за използване на помещения или сгради (наричана по-нататък „такса T 9“).

8        Жалбоподателят е искал многократно след 1994 г. от главната дирекция на пристанищата на Канарските острови (публичната служба на пристанищата на Канарските острови) (наричана по-нататък „DGPC“) да му бъде разрешено да акостира в Пуерто де Лас Ниевес, на първо време с конвенционални фериботи, а след молба от 3 юли 2013 г. — с бърз ферибот. DGPC отхвърля всички молби до завършването на строителните работи по разширението на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес през 2014 г. Тези решения са били основани по същество на капацитета за прием на Пуерто де Лас Ниевес и на необходимостта от обезпечаване на сигурността на маневрите на кораби на входа и в акваторията на пристанището.

9        Същите съображения са обосновали отхвърлянето от DGPC на искането, подадено през 2004 г. от друго морско дружество (Trasmediterránea), да акостира в Пуерто де Лас Ниевес с бърз ферибот.

 Административно производство и развитие на положението, стоящо в центъра на това производство

10      На 26 април 2013 г. жалбоподателят подава пред Европейската комисия жалба, в която твърди по-специално, че испанските власти са предоставили чрез различни мерки, свързани с Пуерто де Лас Ниевес, незаконни държавни помощи на Fred Olsen (наричана по-нататък „жалбата“).

11      Според жалбата тези помощи произтичат, първо, от решението на DGPC да предостави на Fred Olsen изключителното право да развива дейности по търговски морски превоз от Пуерто де Лас Ниевес, без да провежда прозрачна и недискриминационна процедура по възлагане на обществена поръчка, второ, от частичното освобождаване на Fred Olsen от заплащането на някои пристанищни такси, а именно такси T 2 и T 9, и трето, от финансирането с помощта на публични средства на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, изградена с цел да бъде ползвана изключително от Fred Olsen.

12      Неповерителна версия на жалбата е връчена на испанските власти, които са представили писменото си становище на 4 юли 2013 г. На 20 август 2013 г. испанските власти са представили пред Комисията допълнително писмено становище в отговор на нейно искане за предоставяне на информация.

13      На 22 октомври 2013 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, съдържащо предварителна преценка, според която на пръв поглед разглежданите мерки не могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Изпратеното до жалбоподателя писмо дава да се разбере, че испанските власти са представили доказателства за надлежно плащане на пристанищните такси от Fred Olsen, както и технически доклад, доказващ ограничения капацитет на Пуерто де Лас Ниевес. Това писмо се позовава и на намерението на испанските власти да разширят инфраструктурата на пристанището.

14      С писмо от 13 декември 2013 г. жалбоподателят оспорва тази предварителна преценка и подчертава необходимостта Комисията да започне официална процедура по разследване по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС. Това становище е предадено от Комисията на 18 февруари 2014 г. на испанските власти, които отговарят на 18 март 2014 г.

15      През октомври 2014 г. Комисията научава от пресата, че е организирана процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския морски превоз. Fred Olsen по собствена инициатива представя становището си пред Комисията, вследствие на което последната с писмо от 9 декември 2014 г. отправя искане до испанските власти да ѝ предоставят някои сведения и да я уведомяват редовно за развитието на тази процедура по възлагане на обществена поръчка. Испанските власти отговарят на това писмо на 16 януари 2015 г. и изпращат впоследствие до Комисията няколко уведомителни писма между февруари и октомври 2015 г. Fred Olsen също уведомява Комисията за развитието на процедурата по възлагане на обществена поръчка два пъти през 2015 г.

16      Според информацията, с която разполага Комисията, спорната покана за подаване на оферти в процедура за възлагане на обществена поръчка е публикувана от DGPC на 14 октомври 2014 г. с цел възлагането на два лота часови пояси за търговския трафик в Пуерто де Лас Ниевес. Тази покана за подаване на оферти е отправена след извършването на строителни работи по разширяването на пристанището през 2014 г., предназначени да позволят на акостирането там на два бързи ферибота по едно и също време. На 24 ноември 2014 г. административният съвет на DGPC отхвърля жалбата на Fred Olsen срещу тази покана за подаване на оферти. С решение от 3 февруари 2015 г. първият лот е възложен на Fred Olsen, а вторият на жалбоподателя, като това са единствените дружества, които са подали оферти.

17      Fred Olsen оспорва резултата в тази процедура за възлагане на обществена поръчка пред Tribunal Superior de Justicia de Canarias, Sala de lo Contencioso-Administrativo, Sección Primera de Santa Cruz de Tenerife (Върховен съд на Канарските острови, Административна колегия, първо отделение, Санта Крус де Тенерифе, Испания) с мотива, че той нарушава правилата в материята на обществените поръчки. Паралелно на жалбата си по същество, Fred Olsen подава искане за спиране по съдебен ред на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Спирането е допуснато с определение от 27 февруари 2015 г. (наричано по-нататък „определението за спиране от 27 февруари 2015 г.“), потвърдено с определение на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) от 7 юли 2016 г.

18      С писмо от 6 октомври 2015 г. жалбоподателят отправя до Комисията покана за действие по смисъла на член 265 ДФЕС. На 28 октомври 2015 г. Комисията отправя до испанските власти последно искане за предоставяне на информация, на което е отговорено на 23 ноември същата година.

 Обжалваното решение

19      На 8 декември 2015 г. Комисията приема Решение C(2015) 8655 окончателен относно държавна помощ SA.36628 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Испания — Fred Olsen (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

20      В точка 42 от обжалваното решение Комисията приема, че най-напред следва да се разгледат първото и третото оплакване в жалбата, критикуващи по същество предимството, от което се е ползвал Fred Olsen поради изключителното използване от това дружество на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес без провеждане на каквато и да е процедура за възлагане на обществени поръчки, която да е прозрачна и недискриминационна.

21      В това отношение Комисията се позовава на четири мотива, за да заключи в точка 62 от обжалваното решение, че това изключително използване не представлява предоставяне на държавна помощ.

22      Първо, в точка 43 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че както първоначалното развитие на Пуерто де Лас Ниевес с цел да се позволи търговският превоз, така и адаптирането му да приема бързи фериботи, са предхождали произнасянето на решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290). Комисията заключава въз основа на това, че компетентните органи са можели легитимно да приемат към онзи момент, че публичното финансиране на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес не представлява държавна помощ и следователно не изисква нотифициране пред Комисията.

23      Второ, в точка 44 от обжалваното решение Комисията посочва по същество, че пристанищната инфраструктура, позволяваща търговския превоз от Пуерто де Лас Ниевес, първоначално не е била нито планирана, нито развита с цел да облагодетелства конкретно Fred Olsen или което и да е друго морско дружество.

24      Трето, Комисията отбелязва в точка 45 от обжалваното решение, че жалбоподателят не е твърдял, че размерът на пристанищните такси, дължими за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от Fred Olsen, представляват предоставяне на държавна помощ. Комисията заключава въз основа на това, че тази част от жалбата не установява никакво предимство, предоставено посредством държавни ресурси, като такова предимство не може да произтича само от обстоятелството, че фактически Fred Olsen е бил единственият ползвател на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес.

25      Четвърто, в точки 46—61 от обжалваното решение Комисията разглежда дали описаното в жалбата положение съответства на практиката ѝ, съгласно която ползвателят на пристанищна инфраструктура, финансирана посредством публични средства, не получава държавна помощ, когато, от една страна, ползвателят на инфраструктурата получава от този ползвател такси, сравними с тези, събирани в други сравними пристанища, и от друга страна, достъпът до тази инфраструктура е открит и недискриминационен.

26      Що се отнася до първото условие, Комисията счита, че в настоящия случай то е изпълнено предвид уверението, предоставено от Кралство Испания и неоспорено от жалбоподателя, че DGPC получава същите пристанищни такси във всички попадащи в нейната компетентност пристанища, на Канарските острови.

27      Що се отнася до второто условие, Комисията прави разграничение между периода преди 3 юли 2013 г. и периода след тази дата, на която жалбоподателят за първи път е манифестирал официално желанието си да започне да извършва дейност по търговски морски превоз с бързи фериботи от Пуерто де Лас Ниевес.

28      Що се отнася до периода преди 3 юли 2013 г., Комисията приема по същество, че след като никое морско дружество не е манифестирало желание да извършва дейност в това пристанище чрез бързи фериботи, е било допустимо да се счита, че испанските власти не са предприели никаква мярка, запазваща изключителното използване на пристанището за Fred Olsen или разкриваща дискриминационен характер по отношение на други потенциални ползватели. Тя подчертава в това отношение, че молбите за достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, отправени преди това от Trasmediterránea и от жалбоподателя, са се отнасяли до конвенционални фериботи и че испанските власти са установили, че достъпът до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес единствено на бързи фериботи е оправдано от съображения за сигурност.

29      Що се отнася до периода след 3 юли 2013 г., Комисията най-напред признава, че DGPC не е била в състояние да уважи молбата на жалбоподателя за достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от 1 септември същата година предвид краткия срок. Въпреки това тя приема, че DGPC, в качеството ѝ на управляваща пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, е била длъжна, считано от подаването на тази молба, да предприеме необходимите мерки за осигуряване на недискриминационен достъп до тази инфраструктура за всеки потенциален ползвател, използващ бързи фериботи.

30      Комисията освен това счита, че предвид отправянето на покана за подаване на оферти в процедура за възлагане на обществена поръчка след разширяването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес през 2014 г. DGPC е изпълнила това задължение в разумен срок, считано от молбата за предоставяне на достъп на жалбоподателя от 3 юли 2013 г. В това отношение тя уточнява в точка 59 от обжалваното решение, че възлагането на два лота часови слотове, скрепено с увеличаване на капацитета за прием на плавателни съдове на кея на Пуерто де Лас Ниевес, е било за предпочитане пред намаляване на честотата на акостиране и отплаване от корабите на Fred Olsen, след като, първо, последното дружество е можело легитимно да разчита на запазване по отношение на него на условията за използване на пристанището, и че второ, такова намаление е щяло да има ограничени благоприятни последици за конкуренцията.

31      В точки 60—62 от обжалваното решение Комисията заключава, че след като изискуемите такси за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес са били същите като тези, събирани в други сравними пристанища, и още повече че статуквото, следващо от определението за спиране от 27 февруари 2015 г. е било временно, DGPC е предприела необходимите мерки за осигуряване на открит и недискриминационен достъп до това пристанище и че Fred Olsen следователно не е ползвал никаква държавна помощ. Тя все пак подчертава, че този извод не трябва да възпрепятства DGPC да продължи усилията си с цел да позволи възможно най-бързо на второ дружество, действащо с бързи фериботи, да предлага услуги за превоз от Пуерто де Лас Ниевес.

32      Що се отнася до второто оплакване, свързано с частично освобождаване на Fred Olsen от плащане на някои пристанищни такси, Комисията подчертава в точка 63 от обжалваното решение, че испанските власти са потвърдили, че на Fred Olsen са били наложени всички дължими пристанищни такси и че освен това те са доказали, че дружеството е платило, най-малко след 2005 г., дължимите суми по всички съставени му данъчни облагателни актове.

33      В точка 66 от обжалваното решение Комисията, след като припомня по същество, че не тя следва да се произнесе по начина, по който са били събирани пристанищните такси, приема, че не е било установено по отношение на Fred Olsen, че е ползвал някакво предимство във връзка с такса Т 9, след като според предоставените обяснения от испанските власти тази такса е била изчислявана по един и същ начин във всички пристанища на Канарските острови, попадащи в компетентността на DGPC.

34      Комисията отхвърля също така довода, че такса Т 2 е трябвало да бъде наложена на Fred Olsen, що се отнася до използването от последното на подвижни рампи за периоди от 24 часа, а не само за периода, през който те действително са били използвани. Тя всъщност уточнява, че е получила достатъчни данни от страна на испанските власти в смисъл, че такса Т 2 е била изчислявана по същия начин от DGPC във всички пристанища на Канарските острови, попадащи в нейната компетентност. След като не е било установено, че Fred Olsen е получило някакво предимство на това основание, Комисията приема в точка 70 от обжалваното решение, че преценката на другите условия по член 107, параграф 1 ДФЕС за квалифициране на дадена мярка като държавна помощ, не е необходима в настоящия случай.

35      Комисията заключава от съвкупността на тези обстоятелства в точка 71 от обжалваното решение, че разглежданите мерки не представляват държавни помощи.

 Производството и исканията на страните

36      На 17 март 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

37      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 юни 2016 г., Fred Olsen иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

38      С определение от 7 септември 2016 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска встъпването на Fred Olsen.

39      Встъпилата страна подава писмено становище при встъпване на 31 октомври 2016 г. На 19 декември 2016 г. жалбоподателят представя съображенията си по това становище, след като Комисията е уведомила Общия съд на 17 ноември 2016 г., че няма забележки по него.

40      След промяната в съставите на Общия съд, настоящото дело е възложено на девети състав, като е определен нов съдия докладчик.

41      На основание член 90 от Процедурния си правилник Общият съд поставя писмени въпроси на страните за отговор в съдебно заседание.

42      Жалбоподателят иска по същество от Общия съд:

–        да обяви за допустими и основателни повдигнатите в жалбата основания за отмяна и в резултат на това да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

43      Комисията и встъпилата страна искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

44      Жалбоподателят повдига едно основание в подкрепа на жалбата си, произтичащо от пропуска от страна на Комисията да започне формална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС въпреки сериозните трудности, породени от преценката на описаните в жалбата мерки. Това единствено основание почива на три серии доводи, свързани с продължителността на предварителната процедура по разследване и интензитета на обмена на информация между Комисията и Кралство Испания, с явни грешки в преценката на фактите, и накрая, с грешки в правото, както и недостатъчни мотиви.

45      Като начало, след припомнянето на относимата съдебна практика, приложима по настоящото дело, следва да се разгледат, на първо място, изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на искането му за отмяна, сочещо за наличието на сериозни трудности, проявили се в предварителната процедура за разследване, и на второ място, доводите във връзка със съдържанието на обжалваното решение.

 Предварителни съображения

46      Съгласно постоянната съдебна практика, когато Комисията не може да се убеди, в резултат на първоначалната преценка в рамките на процедурата по член 108, параграф 3 ДФЕС, че дадена мярка или не съставлява „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или че е съвместима с ДФЕС, ако бъде квалифицирана като помощ, или когато тази процедура не ѝ е дала възможност да преодолее всички трудности, свързани с преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е задължена да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, без да разполага в това отношение с право на преценка (вж. решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 10 май 2005 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2005:275, т. 48).

47      Това задължение е изрично потвърдено от разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) (решения от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113, и от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 59; вж. също в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, T‑95/03, EU:T:2006:385, т. 134 и цитираната съдебна практика), възпроизведени по същество в член 4, параграф 4 и в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), влязъл в сила на 14 октомври 2015 г., и следователно приложим към датата на приемане на обжалваното решение.

48      Нещо повече, понятието за сериозни трудности, наличието на каквито задължава Комисията да започне формална процедура по разследване, има обективен характер. Наличието на подобни трудности трябва да се изследва както с оглед на обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и с оглед на мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар (вж. в този смисъл решения от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, EU:C:2009:223, т. 63, от 18 ноември 2009 г., Scheucher – Fleisch и др./Комисия, T‑375/04, EU:T:2009:445, т. 74 и цитираната съдебна практика, и от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 77 и цитираната съдебна практика).

49      От това следва, че упражненият от Общия съд контрол за законосъобразност относно наличието на сериозни трудности по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (решения от 27 септември 2011 г., 3F/Комисия, T‑30/03 RENV, EU:T:2011:534, т. 55, и от 17 март 2015 г., Pollmeier Massivholz/Комисия, T‑89/09, EU:T:2015:153, т. 49 (непубликувано). Пълният съдебен контрол е в още по-голяма степен необходим, когато, както в настоящия случай, жалбоподателят критикува преценката, извършена от Комисията на самата квалификация на разглежданите мерки за държавни помощи, тъй като това понятие, както е определено в ДФЕС, има правен характер и то трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори (решения от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 111, и от 17 март 2015 г., Pollmeier Massivholz/Комисия, T‑89/09, EU:T:2015:153, т. 47, непубликувано).

50      От съдебната практика следва също, че недостатъчният или непълен характер на извършения от Комисията преглед в хода на предварителната процедура по разследване представлява индиция за наличието на сериозни трудности (вж. решение от 17 март 2015 г., Pollmeier Massivholz/Комисия, T‑89/09, EU:T:2015:153, т. 50, непубликувано, и цитираната съдебна практика).

51      Тъй като жалбоподателят носи тежестта за доказване на наличието на сериозни трудности, което той може да извърши въз основа на съвкупност от съвпадащи доказателства отнасящи се, от една страна, до обстоятелствата и продължителността на предварителното разследване, и от друга страна, до съдържанието на обжалваното решение (решения от 3 март 2010 г., Bundesverband deutscher Banken/Комисия, T‑36/06, EU:T:2010:61, т. 127, и от 16 септември 2013 г., Colt Télécommunications France/Комисия, T‑79/10, непубликувано, EU:T:2013:463, т. 37; вж. също в този смисъл решение от 15 март 2001 г., Prayon-Rupel/Комисия, T‑73/98, EU:T:2001:94, т. 49).

 По доводите във връзка с предварителната процедура по разследване

52      Жалбоподателят се позовава най-напред на голямата продължителност на предварителната процедура по разследване, както и на завишената честота на обмена на информация между Комисията и Кралство Испания, с цел да докаже, че преценката на разглежданите мерки е породила сериозни трудности.

53      От една страна, периодът от повече от две години и осем месеца между подаването на жалбата и приемането на обжалваното решение бил прекомерен предвид максималния срок от два месеца, предвиден за предварителната процедура по разследване в член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999, и след отмяната му, в член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589. Тази продължителност разкривала сложността на делото, още повече че Комисията е приела обжалваното решение едва след официалното ѝ сезиране от жалбоподателя.

54      От друга страна, жалбоподателят изтъква по същество, че многобройната информация, обменена между Комисията и Кралство Испания, описана в обжалваното решение, далеч е надхвърлила това, което е можело да съдържа предварителното разследване в областта на държавните помощи. Такава честота на обмена на информация, която би могла да бъде обяснена с липсата на сътрудничество от страна на Кралство Испания, би била необяснима при липсата на сериозни трудности при разглеждането на жалбата. Наличието на трудности, срещнати от Комисията в хода на предварителната процедура по разследване се подкрепяло от обстоятелството, че именно посредством медиите тя е научила за организирането на процедура по възлагане на обществена поръчка след депозирането на жалбата и че освен това тя е направила извода за липса на държавна помощ в обжалваното решение, единствено при условие че не настъпи съществена промяна на разглежданото положение и на временния характер на спирането на процедурата по съдебен ред.

55      Комисията сама била признала, в рамките на настоящото производство, че е забавила умишлено приемането на обжалваното решение в очакване на резултата от тази процедура по възлагане на обществена поръчка. Това свидетелствало за факта, че от гледна точка на Комисията отварянето на достъпа до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес е било съществено за разглеждането на въпросните мерки, и че, противно на това, което Комисията твърди оттогава, претендираната липса на предоставено предимство посредством държавни средства не е била приета за определяща.

56      Що се отнася до опита на Комисията да обоснове продължителността на предварителната процедура по разследване с големия брой доводи, изтъкнати от жалбоподателя, основани на множество разпоредби от ДФЕС, той е необоснован. От една страна, Комисията незабавно е избрала да разгледа отделно частта от жалбата, основана на нарушаването на член 106 ДФЕС, разгледан във връзка с член 102 ДФЕС, и тази, която е предмет на обжалваното решение, основана на нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС. От друга страна, Комисията е решила да остави без разглеждане първата част от жалбата още на 19 юли 2013 г., макар че тя не е забавила по никакъв начин преценката на разглежданите мерки.

57      Жалбоподателят подчертава още, че е изразил гледната си точка по анализа на изложените мерки само веднъж, а именно когато е представил становището си по предварителното заключение на Комисията, и че в резултат на това настъпилото забавяне в хода на предварителната процедура по разследване не би могло по никакъв начин да му бъде вменено във вина.

58      Комисията подчертава, точно както и встъпилата страна, че нито интензитетът на контактите със съответната държава членка в хода на предварителната процедура по разследване, нито продължителността ѝ разкриват задължително съществуването на сериозни трудности при анализа на разглежданите мерки. Голямата продължителност на предварителната процедура по разследване би могла да бъде обяснена с големия обем на работата на Комисията, произтичащ по-специално от други жалби или повтарящи се искания за предоставяне на информация от съответната държава членка, или още, от развитието на обстоятелствата.

59      Според Комисията, първо, преценката на продължителността на предварителното разследване е трябвало да отчете факта, че тя е съобщила на жалбоподателя предварителното си заключение още на 22 октомври 2013 г. и че то е останало практически непроменено впоследствие. Второ, разглежданото положение се променяло в хода на предварителната процедура по разследване след подаването на молбата за достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от жалбоподателя на 3 юли 2013 г., и обжалваното решение било прието само няколко месеца след определението за спиране от 27 февруари 2015 г. Трето, продължителността на процедурата се обяснявала именно с многобройните основания, изложени в жалбата от жалбоподателя, които е трябвало да бъдат разгледани от различни отдели на Комисията. Четвърто, многобройните реакции на жалбоподателя в хода на предварителната процедура по разследване изисквали многократни контакти с испанските власти, за да се изяснят напълно разглежданите мерки. Що се отнася до интензитета на контактите с испанските власти, той се дължал главно на обстоятелството, че Комисията, след като е научила за организирането на процедура за възлагане на обществени поръчки, счела, че узнаването на резултата от нея би позволило приемането на по-конкретно и по-полезно решение относно разглежданите мерки. Комисията подчертава все пак по същество, че нито това развитие на обстоятелствата, нито фактът, че резултатът от процедурата за възлагане на обществена поръчка е бил спрян по съдебен ред, биха могли поради естеството си да повлияят на констатацията, че разглежданите мерки не представляват държавни помощи.

60      В това отношение следва най-напред да се припомни, че в случай че спорните държавни мерки не са били нотифицирани на съответната държава членка, Комисията не е длъжна да извърши предварителна процедура за разследване в определен срок. Все пак, доколкото разполага с изключителна компетентност за преценка на съвместимостта на държавна помощ с вътрешния пазар, Комисията е длъжна в интерес на добрата администрация на свързаните с държавните помощи основни правила на ДФЕС да осъществи внимателно и безпристрастно разглеждане на оплакване, с което се съобщава за съществуването на несъвместима с вътрешния пазар помощ. От това следва по-специално, че Комисията не може безкрайно да удължава предварителното разглеждане на държавни мерки, които са били предмет на оплакване във връзка с държавна помощ, след като, както е в настоящия случай, е приела да започне такова разследване, искайки предоставянето на информация от съответната държава членка (решения от 10 май 2006 г., Air One/Комисия, T‑395/04, EU:T:2006:123, т. 61, от 12 декември 2006 г., Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, T‑95/03, EU:T:2006:385, т. 121, и от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02, EU:T:2009:314, т. 260). Единствената цел на това разследване е всъщност да позволи на Комисията да си изгради първоначално мнение относно квалификацията на разглежданите от нея мерки и съвместимостта им с вътрешния пазар (вж. решение от 25 ноември 2014 г., Ryanair/Комисия, T‑512/11, непубликувано, EU:T:2014:989, т. 68 и цитираната съдебна практика).

61      Разумният характер на административно производство се преценява в зависимост от обстоятелствата на всеки конкретен случай, и по-конкретно според контекста, в който се вписва същият, различните етапи на производството, които Комисията трябва да следва, сложността на случая и значението му за различните заинтересовани страни (вж. решение от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия, T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, EU:T:2011:493, т. 99 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решения от 27 септември 2011 г., 3F/Комисия, T‑30/03 RENV, EU:T:2011:534, т. 58 и цитираната съдебна практика, и от 16 октомври 2014 г., Portovesme/Комисия, T‑291/11, EU:T:2014:896, т. 72 и цитираната съдебна практика).

62      В настоящия случай Комисията е била сезирана с жалба, подадена от жалбоподателя на 26 април 2013 г., и е съобщила на жалбоподателя предварителното си заключение си на 22 октомври същата година. По този начин Комисията е спазила правилото в точка 48 от Кодекса на най-добрите практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи (ОВ C 136, 2009 г., стр. 13), който предвижда, че „[п]о принцип в срок от 12 месеца Комисията ще се стреми […] да изпрати първоначално административно писмо до жалбоподателя, в което излага предварителната си гледна точка по случаи, които не представляват приоритет“ (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 67).

63      Обжалваното решение обаче е прието на 8 декември 2015 г., т.е. повече от 31 месеца след получаването на жалбата и повече от две години след съобщаването на жалбоподателя на предварителното заключение на Комисията.

64      Дори обаче да се вземе предвид правото на Комисията да предостави различни степени на приоритет на жалбите, с които е сезирана (вж. решение от 4 юли 2007 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, T‑475/04, EU:T:2007:196, т. 158 и цитираната съдебна практика), посочените в точка 63 по-горе срокове са надхвърлили значително необходимото по принцип за един първоначален преглед на описаните в жалбата мерки. В това отношение е постановено, че такова обстоятелство може, наред с други, да сочи на това, че Комисията е срещнала сериозни трудности при преценката, изискващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 10 май 2000 г., SIC/Комисия, T‑46/97, EU:T:2000:123, т. 102, от 27 септември 2011 г., 3F/Комисия, T‑30/03 RENV, EU:T:2011:534, т. 72, и от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 62).

65      Следва да се прецени дали, както поддържа Комисията, особено голямата продължителност в настоящия случай на предварителната процедура по разследване е можела да произтича частично от обективни обстоятелства, които не са свързани с каквато и да е сериозна трудност, срещната при разглеждането на съответните мерки.

66      Що се отнася най-напред до обстоятелството, че жалбоподателят е изложил в жалбата нарушение не само на член 107 ДФЕС, но също и на членове 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, следва да се подчертае, че разглеждането на последната част на жалбата е можело да бъде приключено още на 19 юли 2013 г. Както подчертава с основание жалбоподателят, разглеждането от Комисията на частта от жалбата, посветена на претендирано нарушение на членове 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, следователно не е могло да причини по никакъв начин значително забавяне на предварителното разглеждане на мерките, описани в жалбата като държавни помощи.

67      Що се отнася по-нататък до развитието на разглежданото положение в хода на административното производство, следва да се припомни, че жалбоподателят действително е подал пред DGPC молба да му бъде разрешено да акостира в Пуерто де Лас Ниевес на 3 юли 2013 г., т.е. малко повече от два месеца след депозирането на жалбата пред Комисията. Както е видно от точки 23—27 от обжалваното решение, тази молба не само е дала основание за издаване на решение за отказ от страна на DGPC, но също и е накарала последната да предвиди издаването на разрешение на второ морско дружество да оперира в Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз и в тази перспектива да предприеме работи по подобряване на инфраструктурата на това пристанище, както и да организира процедура по възлагане на обществени поръчки. Такива обективни обстоятелства безспорно са от естество да доведат до промяна в условията, при които встъпилата страна е разрешавала до този момент използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес. След като именно тези обстоятелства са били предмет на частта от жалбата, в която се излагат твърденията за предоставяне на държавни помощи на встъпилата страна, развитието на горепосоченото положение представлява обективно обстоятелство, което може да обоснове продължаване на срока, необходим за разглеждане на тази жалба.

68      Същото се отнася и за жалбата от встъпилата страна срещу поканата за подаване на оферти, подадена пред Tribunal Superior de Justicia de Canarias, Sala de lo Contencioso-Administrativo, Sección Primera de Santa Cruz de Tenerife (Върховен съд на Канарските острови, Административна колегия, първо отделение на Санта Крус де Тенерифе), както и за определението за спиране от 27 февруари 2015 г., след като тези обстоятелства, последващи подаването на жалбата, са имали за последица създаването на положение на несигурност относно запазването или не на атакуваните в жалбата условия за използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна.

69      Що се отнася най-сетне до многобройните контакти за обмен на информация между Комисията и испанските власти, следва да се припомни, че само фактът, че е било проведено обсъждане между Комисията и съответната държава членка по време на предварителното разследване и че при това обсъждане е можело да бъде поискана допълнителна информация относно разследваните мерки, не може сам по себе си да се счита за индиция, че тази институция е била изправена пред сериозни трудности в преценката (вж. решение от 27 септември 2011 г., 3F/Комисия, T‑30/03 RENV, EU:T:2011:534, т. 71 и цитираната съдебна практика).

70      В това отношение, от една страна, следва да се подчертае, че жалбоподателят е оспорил подробно предварителната преценка, съдържаща се в изпратеното му писмо от Комисията на 22 октомври 2013 г., и че това обстоятелство е можело да оправдае търсенето от страна на Комисията на допълнителни сведения от испанските власти.

71      От друга страна, развитието на разглежданото в настоящия случай положение, описано в точки 67 и 68 по-горе, е можело да оправдае нови обсъждания с Кралство Испания относно условията за достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз и в резултат на това, да доведе до удължаване на срока на предварителното им разглеждане. Това в още по-голяма степен се отнася за настоящия случай, при който встъпилата страна по собствена инициатива е представила становище пред Комисията, след като тя е поискала обяснения от испанските власти по повод на процедурата по възлагане на обществени поръчки, и впоследствие, през 2015 г., е уведомила на два пъти Комисията за развитието на същата процедура за възлагане на обществена поръчка (вж. т. 15 по-горе).

72      От изложеното по-горе следва, че развитието както на процедурата, така и на разглежданото положение, а също и последвалият от тях допълнителен обмен на информация между Комисията и Кралство Испания, от една страна, и между Комисията и встъпилата страна, от друга страна, представляват обективни обстоятелства, които са могли да допринесат за продължаване на срока на предварителната процедура по разследване на идентифицираните в жалбата като държавни помощи мерки.

73      В резултат на това продължителността на предварителната процедура по разследване сама по себе си не е показателна за наличието на сериозни трудности, които са задължавали Комисията да започне формалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС.

74      Поради това следва да се разгледат останалите наведени от жалбоподателя доводи в подкрепа на единственото основание и целящи да установят, че самото съдържание на обжалваното решение, включително частта от това решение, в която е разгледано развитието на обстоятелствата след подаването на жалбата, предоставят индиции в смисъл, че разглеждането на спорните мерки поражда сериозни трудности, които трябвало да накарат Комисията да започне формална процедура по разследване.

 По доводите във връзка със съдържанието на обжалваното решение

75      Следва да се разгледат заедно втората и третата част от повдигнатото основание, с които жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено от различни явни грешки в преценката на фактите и грешки в правото, разграничавайки все пак, след формулирането на предварителното становище, частта от обжалваното решение, посветена на условията за изключително използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна (първото и третото оплакване, изложени в жалбата), от тази, посветена на условията за прилагане на такса Т 9 към встъпилата страна поради използването от нея на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес (второто оплакване, повдигнато в жалбата).

 Предварителни бележки

76      Когато, както в настоящия случай, жалбата цели да оспори основателността на решение, с което се отхвърля наличието на държавна помощ след приключване на предварителната процедура по разследване, Общият съд следва, съгласно цитираната в точки 48—51 по-горе съдебна практика, да прецени индициите, извлечени от съдържанието на обжалваното решение, за да прецени евентуалното наличие на сериозна трудност (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия, T‑137/10, EU:T:2012:584, т. 66 и цитираната съдебна практика).

77      В настоящия случай трябва най-напред да се отбележи, че по делото няма данни, от които да се направи извод, че търговските услуги по морски превоз, предоставяни от встъпилата страна от Пуерто де Лас Ниевес, включват изпълнението на услуги от общ икономически интерес. В резултат на това разглеждането на спорните мерки не може да се извърши чрез позоваване на съдебната практика, съгласно която от член 107, параграф 1 ДФЕС не следва, че държавна намеса, считана за компенсация, представляваща насрещна престация, предоставена от страна на предприятието бенефициер за задължения за изпълнението на задължения за извършване на обществена услуга, като това предприятие не се ползва в действителност в този случай от финансово предимство, поставящо го в по-благоприятно конкурентно положение в сравнение с това на конкурентните предприятия (решения от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 87, и от 6 април 2017 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑219/14, EU:T:2017:266, т. 91).

78      По-нататък следва да се отбележи, че дейността на встъпилата страна в Пуерто де Лас Ниевес, която е била предмет на жалбата, стояща в основата на настоящия съдебен спор, се състои в използването за търговски цели на публична пристанищна инфраструктура. Встъпилата страна следователно е предприятие, упражняващо икономическа дейност, подчинена на член 107, параграф 1 ДФЕС, определена като всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар (вж. решение от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 22 и цитираната съдебна практика).

79      Най-сетне, макар пред Общия съд да не е наведено никакво обстоятелство, което да позволява да се заключи, че в някакъв момент, откакто упражнява дейност по морски превоз от Пуерто де Лас Ниевес, встъпилата страна се ползва от концесия или от някакво друго изключително право за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз, следва да се отбележи, че в момента на приемането на обжалваното решение, считано от 1994 г., то е било единственото, което е можело да използва тази инфраструктура за такива цели, като подадените от други дружества молби за разрешаване на акостирането, включително от жалбоподателя, са били изцяло отхвърляни от DGPC до организирането на процедурата за възлагане на обществена поръчка през 2014 г., а резултатът от последната е бил предмет на определението за спиране от 27 февруари 2015 г. Тази констатация, която се отнася до използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес конкретно за целите на търговския превоз на лица и стоки, не се оспорва от довода на Комисията, повторен в съдебното заседание, че встъпилата страна не е разполагала в никакъв момент с изключителното ползване на това пристанище, след като в него се извършват и дейности по риболов и развлечение.

 По разглеждането на условията за изключително използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна (първото и третото оплакване, повдигнати в жалбата)

80      Жалбоподателят критикува всеки от четирите мотива, на които почива констатацията в обжалваното решение, че изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна не представлява държавна помощ (вж. т. 21—31 по-горе). Поради това следва да се разгледат последователно оплакванията, насочени срещу всеки от тези мотиви, за да се прецени дали позволяват да се изтъкнат сериозни трудности, породени от разглеждането на условията за изключително използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна.

–       По оплакванията, насочени срещу първия мотив в решението, отнасящо се до решение от 12 декември 2000 г., AéroportsdeParis/Комисия (T‑128/98)

81      Що се отнася до първия мотив, изложен в точка 43 от обжалваното решение, жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно е заключила, че властите на Канарските острови са били длъжни да разглеждат експлоатацията на пристанищната инфраструктура като икономическа дейност едва от произнасянето на решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290). Тълкуването на обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС обаче, дадено от Съда на Европейския съюз в това решение, имало чисто декларативна стойност и освен това било в съзвучие с предходната съдебна практика, според която публичното финансиране на икономически дейности може да представлява държавна помощ. В резултат на това само обстоятелството, че адаптирането на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за търговски трафик е настъпило преди произнасянето на решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290), не освобождавало компетентните органи от задължението да осигурят от този момент открит и недискриминационен достъп до това пристанище, за да се предотврати възможността условията за използването му да доведат до предоставяне на държавни помощи. При всички положения мотивите на Комисията не можели да обосноват предоставянето на помощи на встъпилата страна след произнасянето на това решение и освен това то било неотносимо, след като се отнася до квалификацията на икономическата дейност по управление на инфраструктура, а не, както е в настоящия случай, до използването на тази инфраструктура за търговски цели.

82      Комисията поддържа, че параграф 43 от обжалваното решение се ограничава до това да констатира давността на инфраструктурата на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес и прогресивното ѝ адаптиране за упражняване на икономически дейности. Следвало обаче да се разграничи предоставянето на изключителна концесия на ползвател от положение, каквото е разглежданото в настоящия случай, при което оператор използва сам дадена инфраструктура поради ограничения капацитет на последната. Такова ползване не можело в никакъв случай да бъде приравнено на предоставянето на изключително право. След като създаването и развитието на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес предхождат произнасянето на решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290), само обстоятелството, че испанските власти не са нотифицирали тези мерки във връзка с инфраструктурата не е породило никаква сериозна трудност в хода на предварителната процедура по разследване.

83      В това отношение, без дори да е необходимо произнасяне по основателността на разграничението във времево отношение, направено от Комисията в точка 43 от обжалваното решение чрез позоваване на произнасянето на решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T‑128/98, EU:T:2000:290), достатъчно е да се констатира, както подчертава с основание жалбоподателят, че в настоящия случай бенефициерът на описаните мерки не е управителят на инфраструктурата, както в положението, дало основание за постановяване на посоченото решение, а ползвател на тази инфраструктура. В резултат на това съображенията, изтъкнати от Комисията по повод на това съдебно решение в обжалваното решение, не били от естество да изключат квалифицирането като държавни помощи на разглежданите мерки и следователно не позволявали да се разсеят сериозните трудности при разглеждането на тези мерки.

–       По оплакванията, насочени срещу втория мотив, свързан с обстоятелството, че пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес не е била планирана, нито развита с цел да облагодетелства конкретно встъпилата страна или което и да е друго морско дружество

84      Що се отнася до втория мотив, изложен в точка 44 от обжалваното решение, жалбоподателят оспорва по същество направената в него констатация, че пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес не е била нито развита с цел да облагодетелства конкретно встъпилата страна, нито била предоставена на нея или на което и да е друго предприятие в момента на изграждането ѝ. По този начин Комисията не се е съобразила с обективния характер на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Единственото, което имало значение, било обстоятелството, че встъпилата страна има монопол върху използването на разглежданата пристанищна инфраструктура и следователно — очевидно предимство пред конкурентите си. При всяко положение намерението на властите на Канарските острови да облагодетелстват встъпилата страна било очевидно в случая и представлявало индиция за съществуването на помощи, от които тя се е възползвала. Съдебната практика изключвала всъщност възможността цената на публичните инфраструктури, които ползва конкретен оператор, да се поеме от местната общност. Що се отнася до принципа prior in tempore, potior in jure, жалбоподателят изтъква, че той в никакъв случай не може да оправдае предоставянето на изключително право на използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес на встъпилата страна. Липсата на позоваване на този принцип в обжалваното решение се обяснявала от обстоятелството, че той е явно несъвместим с основните принципи на правото на Съюза в областта на държавните помощи, като такъв приоритет представлявал по-скоро индиция за предоставяне на държавна помощ. Жалбоподателят отхвърля в това отношение направената от Комисията аналогия със защитата, предоставена от правото на Съюза на придобитите легитимни интереси от въздухоплавателните дружества във връзка с часовите слотове, тъй като сходна защита не е предвидена в сектора на морския превоз.

85      Комисията поддържа, че с оглед на сведенията, с които разполага, не е налице обстоятелство, сочещо, че пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес е била развита с цел да облагодетелства конкретно встъпилата страна, като последната е била просто първата, която е използвала това пристанище за търговски цели през 1994 г. до запълването на максималния му капацитет. Отхвърлянето на молбите за достъп, подадени от други оператори, се обяснявало най-вече със съображения за сигурност, а не с желанието да се запази за встъпилата страна изключителното използване на тази инфраструктура. От решение от 14 януари 2015 г., Eventech (C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 45), обаче следвало, че това обстоятелство има значение, за да се изключи квалификацията държавни помощи, що се отнася до предоставянето на разположение на публични инфраструктури на икономически оператори.

86      В това отношение следва да се припомни, че член 107, параграф 1 ДФЕС не прави разграничение на държавната намеса в зависимост от нейната/нейните причина или цели, а я дефинира с оглед на нейните последици (решения от 19 март 2013 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др., C‑399/10 P и C‑401/10 P, EU:C:2013:175, т. 102, и от 30 юни 2016 г., Белгия/Комисия, C‑270/15 P, EU:C:2016:489, т. 40), като понятието за държавни помощи е обективно понятие, което зависи единствено от това дали държавната мярка предоставя или не предимство на едно или на няколко предприятия (вж. решения от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 180 и цитираната съдебна практика, и от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия, T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05, EU:T:2010:386, т. 211 и цитираната съдебна практика).

87      Следователно предимство може да бъде предоставено в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС дори когато не е било конкретно уредено в полза на едно или няколко конкретно определени предприятия.

88      В настоящия случай от принципите, изложени в точки 86 и 87 по-горе, следва, че дори да се приеме констатацията в точка 44 от обжалваното решение, че пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес не е била нито развита с цел да облагодетелства конкретно встъпилата страна, нито предоставена на нея или на някое друго предприятие в момента на изграждането ѝ, тази констатация не може да опровергае факта, че предоставянето на тази инфраструктура на разположение на встъпилата страна с цел търговско използване, е можело да включва предоставянето в нейна полза на държавни помощи.

89      Тази констатация не се оборва от точка 45 от решение от 14 януари 2015 г., Eventech (C‑518/13, EU:C:2015:9), цитирано в точка 44 от обжалваното решение и на което Комисията се позовава в писменото си становище. По делото, по което е постановено това решение, запитващата юрисдикция пита Съда по същество дали фактът, че с оглед на създаването на безопасна и ефективна транспортна инфраструктура на лондонските таксита се разрешава да се движат по автобусните ленти от обществените пътища в часовете, през които се прилагат ограниченията за движението във връзка с тези ленти, като същевременно се забранява на такситата на повикване да се движат по тях, освен за вземане и оставяне на пътници, които са ги резервирали предварително, означава използване на ресурси на държавата и предоставя на тези таксита селективно икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

90      Съдът подчертава в точка 45 от решение от 14 януари 2015 г., Eventech (C‑518/13, EU:C:2015:9), че от преписката, с която разполага, недвусмислено следва, че автобусните ленти в Лондон (Обединеното кралство) не са били изградени в полза на конкретно дружество, нито на конкретна категория дружества, като тази на лондонските таксита или на доставчиците на автобусни услуги, и не са им били предоставени след тяхното изграждане, а са били изградени като елемент от лондонската пътна мрежа и преди всичко, за да облекчат автобусния обществен транспорт. Все пак в точки 54—61 от решение от 14 януари 2015 г., Eventech (C‑518/13, EU:C:2015:9), Съдът приканва запитващата юрисдикция, която го е сезирала с преюдициалното запитване, да провери дали лондонските таксита са се ползвали от селективно икономическо предимство поради факта на безплатното използване на автобусните ленти, ползването на които е забранено за такситата на повикване. Някои обстоятелства по делото са накарали Съда да приеме, че такситата и такситата на повикване са били в доста различно положение, по-специално с оглед на приложимите за такситата на повикване правни задължения, за да изключи наличието на селективно икономическо предимство в полза на последните. В настоящия случай обаче положението на жалбоподателя и това на встъпилата страна не разкриват такива разлики, поради което Комисията е била длъжна при всяко положение да разгледа дали други обстоятелства, освен факта че пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес не е била нито планирана, нито развита с цел да облагодетелства конкретно встъпилата страна, са могли да изключат наличието на държавна помощ в полза на последната.

–       По оплакванията срещу третия и четвъртия мотив, отнасящи се до обхвата на доводите на жалбоподателя в жалбата, както и до критериите за установяване на държавна помощ в полза на ползвателя на пристанищна инфраструктура, финансирана чрез публични средства

91      Що се отнася до третия мотив, съдържащ се в точка 45 от обжалваното решение, жалбоподателят поддържа, че противно на твърдяното в нея, изключителността на ползването на встъпилата страна на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, представлява сама по себе си, дори да се приеме, че това дружество е платило всички предвидени в закона такси, селективно предимство, предоставено посредством държавни средства. От една страна, той се позовава на съдебната практика, както и на Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (ОВ C 8, 2012 г., стр. 4), за да подкрепи тезата си, че предоставянето на изключителни права върху публично имущество без прозрачна и недискриминационна процедура може да предполага отказ от държавни ресурси и предоставяне на предимство на бенефициерите. От друга страна, той поддържа, че по силата на испанското законодателство предоставянето на встъпилата страна на право на изключително използване в рамките на концесия предполагало заплащането от нея на такса. Икономическата цена на правото за използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, независимо от пристанищните такси, се доказвала от сумите на таксите, посочени както от жалбоподателя, така и от встъпилата страна в отговорите им на предложението за подаване на оферти, отправено от DGPC през 2014 г.

92      Обжалваното решение следователно било опорочено от грешки, след като Комисията била пропуснала да провери дали платените от встъпилата страна пристанищни такси покриват направените от DGPC разходи и ѝ предоставят разумна печалба, отчитайки пазарната стойност на изключителното използване на разглежданата инфраструктура.

93      Жалбоподателят допълва в репликата си, че обжалваното решение установява проблем с достъпа до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за конкурентите на встъпилата страна, който може да бъде белег за наличието на държавна помощ. Комисията обаче се опитвала да пренапише тази част от обжалваното решение, претендирайки по-нататък, че четвъртият мотив, разгледан в него, е акцесорен към констатацията, че изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна не може да се разглежда като предимство, предоставено с държавни средства. От постоянната практика на Комисията ѝ следвало, че за да се избегне нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, следва потенциалните ползватели на пристанищните инфраструктури да разполагат с открит и недискриминационен достъп до тях и да плащат за това установените такси, съответстващи на размера на пазарните.

94      Впрочем, противно на схващането на Комисията, жалбоподателят не е длъжен да доказва наличието на всички съставни елементи на държавната помощ, тъй като Комисията е длъжна да разгледа съответствието на мерките, отречени с член 107, параграф 1 ДФЕС.

95      При всички положения жалбоподателят бил доказал ангажирането на държавни ресурси в настоящия случай. Така, първо, от съдебната практика следвало, че предоставянето на изключителна концесия върху публични инфраструктури на дадено предприятие може да предполага отказ от държавни средства. Второ, встъпилата страна се е възползвала от правото да използва пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, без да дължи плащането на такса. Според жалбоподателя обаче едно надлежно извършено разследване щяло да позволи на Комисията да си даде сметка за факта, че предоставянето на концесия чрез провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, изискуема по принцип от член 43 от Ley 14/2003 de Puertos de Canarias (Закон 14/2003 относно пристанищата на Канарските острови) от 8 април 2003 г. (BOC № 85 от 6 май 2003 г.), е трябвало да предполага плащането на такса. Това се потвърждавало от специфичните технически условия на процедурата за възлагане на обществена поръчка, обявена от DGPC през юли 2014 г. Трето, накрая, Комисията поддържала погрешно, че платените от встъпилата страна пристанищни такси са били в размер на пазарните цени с единствения мотив, че DGPC е прилагала едни и същи пристанищни такси, изчислени по един и същ начин за всички пристанища от нейната компетентност. Точка 227 от Съобщението на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС (ОВ C 262, 2016 г., стр. 1), предвиждала несъмнено, че преценката на критерия за оператор, действащ в условията на пазарна икономика, може да бъде направена в светлината на условията за използване на сравнима инфраструктура, предоставена на разположение от сравними частни оператори за ползване в сравними ситуации, доколкото такова сравнение е възможно. Все пак в обжалваното решение Комисията не разглеждала таксите, прилагани за инфраструктури, сравними с тези на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, нито вземала за сравнение получените такси за използването на частни пристанища. Тя не правела и анализ на структурата на цените на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, така че нямало основание да се заключи, че платените от встъпилата страна пристанищни такси покривали разходите за експлоатация и разходите за амортизация на тази инфраструктура.

96      Комисията подчертава по същество, че независимо от евентуални грешки в преценката, твърдени от жалбоподателя, няма основания да се счита, че изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна е предполагало предоставянето на последната на предимство посредством държавни средства. Жалбоподателят не твърдял в жалбата си, че размерът на пристанищните такси, дължими за ползването, предполага предоставянето на държавна помощ, така че тази част от жалбата не идентифицирала никакво предимство, предоставено посредством държавни средства. Освен това такова предимство не можело да следва само от обстоятелството, че de facto встъпилата страна е била единственото морско дружество, ползвател на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес.

97      Комисията се позовава в писменото си становище също, от една страна, на точки 113—122 от решение от 22 януари 2013 г., Salzgitter/Комисия (T‑308/00 RENV, EU:T:2013:30), и от друга страна, на точка 137 от решение от 9 декември 2015 г., Гърция и Ellinikos Chrysos/Комисия (T‑233/11 и T‑262/11, EU:T:2015:948), за да обоснове позицията си, че след като жалбоподателят в никакъв момент не е твърдял в хода на административното производство, че платените от встъпилата страна такси за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес са били определени в размер, предполагащ държавна помощ, тя не е била длъжна да извърши служебно такава преценка в обжалваното решение.

98      В това отношение най-напред следва да се отбележи, че точките от решенията, на които Комисията се позовава и които са посочени в точка 97 по-горе, се отнасят до проблематика, която е различна от тази, която е предмет на настоящия правен спор, а именно обменът на информация между Комисията и съответната държава членка в рамките на формалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, водеща до приемането на решение, квалифициращо някои предимства, предоставени на предприятие като държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар.

99      По този въпрос от постоянната съдебна практика, в смисъла на която се вписват решенията, на които се позовава Комисията, следва безспорно, че когато бъде образувана официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, държавата членка и потенциалният получател на помощта следва да представят доводи, които да установяват, че предвижданата помощ отговаря на изключенията, предвидени в приложение на Договора за функционирането на ЕС, тъй като целта на официалната процедура по разследване е именно Комисията да се информира относно всички данни по случая (вж. решение от 27 септември 2012 г., Wam Industriale/Комисия, T‑303/10, непубликувано, EU:T:2012:505, т. 118 и цитираната съдебна практика). Освен това, макар да налага на Комисията, преди да вземе решение, да събере информация от заинтересованите страни, член 108, параграф 2 ДФЕС не представлява пречка при липсата на такива становища тя да заключи, че дадена помощ е несъвместима с вътрешния пазар. Именно в този контекст е било постановено, че Комисията не би могла да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални фактически или правни обстоятелства, които е можело да бъдат, но не са ѝ били представени по време на административната процедура, тъй като Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да проучва какви обстоятелства е можело да ѝ бъдат представени (вж. решения от 27 септември 2012 г., Wam Industriale/Комисия, T‑303/10, непубликувано, EU:T:2012:505, т. 119 и цитираната съдебна практика, и от 28 януари 2016 г., Австрия/Комисия, T‑427/12, непубликувано, EU:T:2016:41, т. 50 и цитираната съдебна практика).

100    Тази съдебна практика внася все пак яснота само относно развитието на формалната процедура по разследване по дела, в които се е оспорвала съвместимостта на мерките за държавна помощ и не уточнява обхвата на преценката, която Комисията трябва да извърши в рамките на предварителната процедура по разследване, за да квалифицира някои мерки като държавни помощи, и по-специално когато е сезирана с жалба.

101    В това отношение е постановено, че при определени условия Комисията може да е длъжна да извърши разследване по жалбата, надхвърлящо простото разглеждане на фактическите и правни обстоятелства, доведени до знанието ѝ от жалбоподателя. Всъщност в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила Комисията е длъжна да проведе процедурата по разследване на атакуваните мерки надлежно и безпристрастно, което, противно на поддържаното от Комисията, може да наложи разглеждането на обстоятелства, които не са били изрично посочени от жалбоподателя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 62, и от 17 март 2015 г., Pollmeier Massivholz/Комисия, T‑89/09, EU:T:2015:153, т. 106, непубликувано; вж. също в този смисъл решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 90).

102    Така както от изискването за надлежно и безпристрастно разследване от Комисията на подадените до нея жалби, така и от общата система на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент № 659/1999, възпроизведен по същество в член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент 2015/1589, следва, че именно тази институция трябва, когато е сезирана с жалба, основана на нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и идентифицираща недвусмислено и подробно мерките, стоящи в основата на това нарушение, да разгледа грижливо дали тези мерки могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, ако е необходимо, като поиска сътрудничество от страна на съответната държава членка и като вземе предвид обстоятелствата, които не са били изрично посочени от жалбоподателя. Това разрешение изглежда още по-необходимо, още повече че самият жалбоподател е отбелязал по същество в жалбата, че даден жалбоподател не разполага с правомощията за разследване, възложени на Комисията с член 108 ДФЕС, нито по принцип с възможностите за подобно разследване, с каквито тя разполага.

103    В настоящия случай от делото следва, че жалбоподателят е изтъкнал в жалбата, че встъпилата страна е ползвала в продължение на много години държавни помощи поради условията, при които е получила разрешение да използва по изключителен начин пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за търговски цели, без провеждането на каквато и да е процедура по възлагане на обществени поръчки и без принос към финансирането на тази инфраструктура.

104    Що се отнася по-конкретно до условието за предоставяне на предимство, жалбоподателят уточнява по-специално в жалбата по същество, че то произтича от „концесията на изключителни права без провеждането на прозрачна и недискриминационна процедура по възлагане на обществени поръчки във връзка със заемането и използването на публичния район на пристанището (или ползването на други специални или изключителни права с икономическа стойност), водещи в практиката до предимство за бенефициерите, които са [били] фаворизирани в сравнение с конкурентите им“. Той посочва също, след като подчертава, че пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес е била финансирана с публични средства, че от практиката по вземане на решение на Комисията следва, че „ако инфраструктурата [е имала] за единствена цел да задоволи нуждите на частно дружество, то [е трябвало] да поеме финансирането“ и че в настоящия случай „[о]свобождаването от тези разходи [е представлявало] следователно предимство за [встъпилата страна]“. Въз основа на това той заключава, че „е [било] очевидно, че [разглежданите] публични мерки (държавни помощи) [са фаворизирали] [встъпилата страна], предоставяйки ѝ предимство чрез освобождаване от плащането на инфраструктура за частно ползване, която самата тя е трябвало да финансира“.

105    Що се отнася освен това до критерия за отпускане на публични средства, жалбоподателят най-напред припомня в жалбата си, че съгласно съдебната практика и Съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес, „предоставянето на изключителни права върху публично имущество без провеждането на прозрачна и недискриминационна процедура по възлагане на обществени поръчки може да предполага явен отказ от държавни средства“. По-нататък жалбоподателят уточнява по-специално че „цялостното или частично публично финансиране на инфраструктури от всякакъв вид, предназначени за частно използване от даден оператор, задоволяващ собствените си интереси и нужди, без никаква цел от обществен интерес, отговаря на критерия за „отпускане на публични средства“.

106    Жалбоподателят най-сетне подчертава, че не е имал възможностите да представи решаващи доказателства за съществуването и обхвата на твърдените държавни помощи, като се има предвид, че ставало въпрос било за финансова информация, притежавана от публични органи, било за икономически данни от частен характер, засягащи конкурент. Той приканил поради това Комисията да отправи до Кралство Испания искания за предоставяне на информация, и ако е необходимо, да се възползва от механизмите за принуда, намиращи се на нейно разположение с цел да осигури оптимално разследване по преписката.

107    Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателят е посочил недвусмислено в жалбата, че встъпилата страна е ползвала държавни помощи доколкото по същество последната не е дължала съответна насрещна престация, отговаряща на действителната икономическа стойност на правото ѝ да използва сама пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз. От това следва, противно на твърдяното от Комисията, че жалбоподателят е идентифицирал достатъчно точно в жалбата защо счита, че условията за използване на тази инфраструктура от встъпилата страна са предоставили на последната финансово предимство чрез държавни средства.

108    Следователно Комисията неправилно е приела в точка 45 от обжалваното решение, че жалбоподателят е пропуснал да идентифицира в жалбата предимство, предоставено посредством държавни средства, с единствения мотив, че не се е опитал да оспори в нея размера на пристанищните такси, дължими от встъпилата страна за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз.

109    По същия начин предвид заключението, посочено в точка 107 по-горе, фактът, че жалбоподателят не е твърдял в хода на административното производство, че встъпилата страна не е плащала дължимите по закон такси, приложими за самостоятелното ползване на пристанищни инфраструктури в архипелага на Канарските острови, е без значение.

110    При тези обстоятелства Комисията следователно трябва по силата на задължението си да извърши надлежно и безпристрастно разследване по жалбата, с която е сезирана, да провери, използвайки подходящи критерии, дали встъпилата страна е ползвала предимство, предоставено чрез държавни средства, по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради условията, при които е използвала пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз, считано от средата на 90-те години. Установява се обаче, както жалбоподателят твърди по същество в довода, изложен в точка 92 по-горе, че Комисията не е проверила дали платените от встъпилата страна пристанищни такси покриват направените от DGPC разходи и предоставят на последната разумна печалба.

111    Комисията поддържа все пак, че условието за наличието на предимство, предоставено с държавни средства, не е изпълнено в настоящия случай, още повече че разглеждането на тази част от жалбата не поражда в никакъв случай каквато и да е сериозна трудност. Тя изтъква в това отношение, от една страна, че встъпилата страна е платила всички дължими по закон такси за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, и от друга страна, че DGPC, в съответствие с изискванията на член 41, параграф 1 от Закона относно пристанищата на Канарските острови, е изчислила тези такси така, че да покрият разходите и амортизацията и да генерират разумна печалба. Що се отнася до обстоятелството, подчертано от жалбоподателя в писменото му становище, че встъпилата страна не е била длъжна да плаща такса, то се обяснявало с факта, че последната не може по никакъв начин да се счита за изключителен концесионер на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, а само за обикновен ползвател на тази инфраструктура. Комисията отбелязва още, по същество, че само обстоятелството, че не е била организирана процедура по възлагане на обществени поръчки, не е достатъчно, за да направи извод за наличието на предимство, предоставено с държавни средства, по-специално когато държавата управлява ресурси в публичната сфера или редки публични ресурси, предполагащи наличието на физическо или времево ограничение на предоставянето на едновременен достъп на множество ползватели.

112    В това отношение следва преди всичко да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси или представляващи допълнителна тежест за държавата, следва да се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 12 декември 2014 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português/Комисия, T‑487/11, EU:T:2014:1077, т. 50; вж. също в този смисъл решение от 24 януари 1978 г., van Tiggele, 82/77, EU:C:1978:10, т. 24 и 25). След като дадена държавна мярка не включва пряк или непряк трансфер на държавни ресурси, не може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дори и да отговаря на останалите условия, предвидени в тази разпоредба (вж. решение от 12 декември 2006 г., Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, T‑95/03, EU:T:2006:385, т. 104 и цитираната съдебна практика).

113    Нещо повече, Комисията може да избере, когато е необходимо, да приключи разглеждането на дадена жалба след края на предварителното разследване, когато е в състояние да изключи веднага квалифицирането като държавна помощ на разглежданите мерки, след като е констатирала, че едно от съществените условия за прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС не е изпълнено (вж. в този смисъл решение от 5 април 2006 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, EU:T:2006:104, т. 104).

114    Все пак, на първо място, само обстоятелството, че имущество от публичната сфера може, поради собствените си характеристики, да бъде предоставено на разположение само на ограничен брой, дори на един ползвател, не е достатъчно, за да се отрече, че такова предоставяне на разположение може да се разглежда като селективно предимство, предоставено с държавни средства, включително когато това ограничение произтича от съображения за сигурност.

115    Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС има за цел да предотврати засягането на търговията между държавите членки от предоставени от публичните органи предимства, които под различна форма нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки. Понятието за помощ може следователно да обхваща не само положителни престации, като субсидии, заеми или участие в капитала на предприятия, но също и видове намеса, която под различни форми облекчава разходите, които обикновено са в тежест на бюджета на едно предприятие, и която по този начин, без да бъде субсидия в тесния смисъл на думата, е от същото естество и има същите последици (вж. решения от 8 май 2003 г., Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия, C‑328/99 и C‑399/00, EU:C:2003:252, т. 35 и цитираната съдебна практика, от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 33 и цитираната съдебна практика, и от 16 юли 2015 г., BVVG, C‑39/14, EU:C:2015:470, т. 26 и цитираната съдебна практика).

116    По същия начин, както беше припомнено в точка 86 по-горе, от член 107, параграф 1 ДФЕС следва, че понятието за помощ е обективно понятие и зависи по-специално от това дали дадена държавна мярка предоставя или не предимство на едно или няколко дружества.

117    Така, за да се оцени дали дадена държавна мярка представлява помощ, следва да се определи дали на предприятието получател се предоставя предимство, което то не би получило при нормални пазарни условия (решения от 11 юли 1996 г., SFEI и др., C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 60, и от 29 април 1999 г., Испания/Комисия, C‑342/96, EU:C:1999:210, т. 41; вж. също, решение от 12 юни 2014 г., Sarc/Комисия, T‑488/11, непубликувано, EU:T:2014:497, т. 90 и цитираната съдебна практика). Следователно съгласно вече установената съдебна практика доставката на стоки или услуги при преференциални условия може да съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. решения от 11 юли 1996 г., SFEI и др., C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 59 и цитираната съдебна практика, от 1 юли 2010 г., ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni/Комисия, T‑62/08, EU:T:2010:268, т. 57 и цитираната съдебна практика, и от 28 февруари 2012 г., Land Burgenland/Комисия, T‑268/08 и T‑281/08, EU:T:2012:90, т. 47 и цитираната съдебна практика).

118    Прилагането на критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика се състои в това да се сравни поведението на публичните власти с това, което е можел да има частен оператор със сходен размер при същите условия. В хипотезата, в която държавата в действителност се държи като всеки частен оператор, действащ при нормални пазарни условия (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2015 г., Electrabel и Dunamenti Erőmű/Комисия, C‑357/14 P, EU:C:2015:642, т. 144 и цитираната съдебна практика), не съществува предимство, свързано с намесата на държавата, тъй като субектът бенефициер е можел по принцип да извлече същите ползи от обикновеното функциониране на пазара (вж. решение от 30 април 2014 г., Tisza Erőmű/Комисия, T‑468/08, непубликувано, EU:T:2014:235, т. 85 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 28 февруари 2012 г., Land Burgenland/Комисия, T‑268/08 и T‑281/08, EU:T:2012:90, т. 48 и цитираната съдебна практика).

119    В настоящия случай обаче, както Комисията потвърждава в съдебното заседание в отговор на въпрос от Общия съд, дейността DGPC по управление на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес и предоставянето ѝ на разположение на морско дружество ползвател посредством плащането на пристанищни такси, представлява именно „икономическа“ дейност (вж. по аналогия, що се отнася до управлението на летищни инфраструктури, решения от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия, T‑128/98, EU:T:2000:290, т. 121 и 125, и от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen–Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117, т. 93). В такъв случай именно в светлината на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, Комисията следва да провери дали поведението на DGPC е предоставило на встъпилата страна предимство, каквото тя не би получила при нормални конкурентни условия (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2008 г., Ryanair/Комисия, T‑196/04, EU:T:2008:585, т. 85).

120    Този извод впрочем е в съответствие с точка 225 от Съобщението на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС, съгласно която по същество дружествата, които ползват публични инфраструктури, могат да ползват предимство, съставляващо държавна помощ, освен ако условията на използване на тази инфраструктура не съответстват на критерия за оператор в условията на пазарна икономика, т.е. когато инфраструктурата е предоставена на тяхно разположение при пазарни условия. Той се подкрепя и от точки 226 и 228 от същото съобщение, в които Комисията уточнява, от една страна, че съществуването на такова предимство може въпреки това да бъде изключено, когато платените такси за използването на инфраструктурата са били определени посредством прозрачна и недискриминационна процедура по възлагане на обществени поръчки, и от друга страна, когато критерият за оператор в условията на пазарна икономика може да бъде удовлетворен за публичното финансиране на открити инфраструктури, нерезервирани за един или повече конкретни ползватели, когато те допринасят прогресивно, от позиция ex ante, за рентабилността на проекта или на експлоатиращия.

121    На второ място, обстоятелството, подчертано от Комисията, че встъпилата страна е можела да използва пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес без какъвто и да е договор за концесия и че не е била длъжна следователно да плаща такса, засяга единствено правната форма, под която се извършва това използване, а не въпроса дали икономическите условия за посоченото използване са позволили на встъпилата страна да ползва предимство, което тя не би получила при нормални пазарни условия. Предвид принципите, припомнени в точки 116 и 117 по-горе, само това обстоятелство следователно не може по никакъв начин да изключи възможността условията за използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна за целите на търговския превоз да са могли да ѝ осигурят финансово предимство чрез държавни средства. В този контекст Общият съд не следва да се произнася по довода на жалбоподателя, че използването от встъпилата страна на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес без какъвто и да е договор за концесия и следователно без плащането на такса, нарушавало член 43 от Закона относно пристанищата на Канарските острови, тъй като този въпрос се урежда единствено от националното право.

122    По същата причина доводът на встъпилата страна, че по същество разрешението за акостиране в Пуерто де Лас Ниевес, от каквото тя се ползва от повече от двадесет години и непрекъснатото ползване от нейна страна на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес оттогава, било създало в нейна полза субективно право на запазване на условията на използване, не може да бъде приет. Всъщност, дори да се приеме, че е налице такова субективно право съгласно приложимото към разглежданото положение национално право, това право не би представлявало пречка за констатацията, че тези условия на използване са предоставили на встъпилата страна предимство, финансирано с държавни средства.

123    На трето място, следва да се отхвърли доводът на Комисията, че липсата на предимство, предоставено на встъпилата страна посредством държавни средства, произтичала от факта, че тя е платила всички дължими по закон такси за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, че тези такси са били идентични на дължимите във всички пристанища от компетентността на DGPC и че освен това, съгласно Закона относно пристанищата на Канарските острови те са били изчислени така, че да покрият разходите и амортизациите и да генерират разумна печалба.

124    Всъщност от съдебната практика, припомнена в точки 117—119 по-горе следва, че при обстоятелствата по настоящото дело преценката, свързана с наличието на предимство, предоставено на встъпилата страна посредством държавни средства поради условията, при които ѝ е било разрешено да използва пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз, предполага, че Комисията преценява конкретно дали платените от встъпилата страна пристанищни такси, които могат да бъдат приравнени на събраните такси за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, са били в размер най-малкото еквивалентен на обезщетението, което частен оператор, действащ при нормални конкурентни условия, е можел да получи срещу такова предоставяне на разположение (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Sarc/Комисия, T‑488/11, непубликувано, EU:T:2014:497, т. 91 и цитираната съдебна практика).

125    Нито фактът, че встъпилата страна е платила всички дължими по закон такси, наложени ѝ за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, нито обстоятелството, подчертано в параграфи 47 и 62 от обжалваното решение, че DGPC е прилагала във всички пристанища от нейната компетентност едни и същи дължими по закон такси, изчислени по един и същ начин, обаче не може да освободи Комисията от задължението да извърши такава конкретна преценка.

126    По същия начин доводът, който Комисията извлича от член 41, параграф 1 от Закона относно пристанищата на Канарските острови, от който следвало, че приложимите по закон такси спрямо ползвателите на пристанищата на Канарските острови трябва да се изчисляват по такъв начин, че да покриват разходите и амортизациите и да генерират разумна печалба, не може да доведе до освобождаването ѝ от необходимостта да извърши конкретната преценка, посочена в точка 124 по-горе, предвид отговорността ѝ в областта на контрола върху държавните помощи, произтичаща от разпоредбите на член 108 ДФЕС. Всъщност такова правило относно размера на дължимите такси за използването на пристанищата в архипелага на Канарските острови, записано в разпоредба от националното право, не е достатъчно само по себе си да докаже, че дължимите по закон такси, наложени на встъпилата страна от DGPC за изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз, биха покрили най-малкото насрещната престация, която частен оператор е бил в състояние да получи при нормални пазарни условия от морско дружество, използващо тази инфраструктура при същите условия.

127    Следователно не е доказано, че условието, свързано с наличието на предимство, предоставено с държавни средства, не е било при всички условия изпълнено в настоящия случай. Така Комисията, която е пропуснала да извърши конкретния анализ, който е посочен в точки 117 и 124 по-горе, следва да се счита, че преценката на първото и третото оплакване от жалбата в хода на предварителната процедура по разследване е била опорочена от съществен пропуск. Този пропуск представлява съгласно съдебната практика, цитирана в точка 50 по-горе, индиция в смисъл, че разглеждането на оспорената в рамките на тези оплаквания мярка поражда сериозна трудност.

128    Противно на твърдяното от Комисията и встъпилата страна, от делото не е видно, че жалбоподателят е могъл да се възползва от условия за ползване, сходни на атакуваните в жалбата, в друго пристанище в архипелага на Канарските острови. При всяко положение, дори да се приеме за доказано такова обстоятелство, то не може само по себе си без преценка на фактическото и правно положение на морските дружества, осигуряващи връзката с Тенерифе в различните пристанища на други острови от архипелага, да позволи отхвърлянето на квалификацията като държавна помощ на условията за използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна.

129    По същия начин заключението, изведено в точка 127 по-горе, не може да бъде опровергано от довода на Комисията, изведен в писменото ѝ становище, от решения от 14 януари 2015 г., Eventech (C‑518/13, EU:C:2015:9), и от 4 юли 2007 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия (T‑475/04, EU:T:2007:196), и в съдебното заседание, от решение от 12 юни 2014 г., Sarc/Комисия (T‑488/11, непубликувано, EU:T:2014:497), съгласно който осъществяването на процедура по възлагане на обществени поръчки не е абсолютно необходимо за изключване на наличието на помощ във всички случаи, в които държава членка управлява публични ресурси.

130    Всъщност достатъчно е да се констатира в това отношение, че развитието в точки 112—128 по-горе не почива по никакъв начин на предварителното условие квалифицирането като държавна помощ на предимство, предоставено на встъпилата страна, по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, да произтича единствено от обстоятелството, че последната е имала изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз без провеждането на процедура по възлагане на обществени поръчки, организирана от DGPC. В точки 112—128 по-горе се прилага за сметка на това към настоящия спор постоянната съдебна практика, посочена в точка 86 по-горе, съгласно която понятието за държавна помощ зависи единствено от това дали дадена държавна мярка предоставя или не предимство на едно или няколко дружества, финансирано с държавни средства.

131    При това положение следва да се уточни, че обстоятелството, че изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз, от които се ползва встъпилата страна от средата на 90-те години, не произтича от открита и недискриминационна процедура по възлагане на обществени поръчки, а от правилото prior in tempore, potior in jure, налага в още по-голяма степен необходимостта Комисията да извърши в настоящия случай конкретната преценка, посочена в точка 124 по-горе. Всъщност от това обстоятелство следва, че до организирането от DGPC на процедура по възлагане на обществени поръчки през 2014 г. никаква процедура за поставяне в конкурентна среда при нормални пазарни условия не е дала възможност да се оцени икономическата стойност на правото на морско дружество да използва само пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз и следователно на паричната насрещна престация, която даден оператор, действащ при такива условия, би могъл да получи за такова предоставяне на разположение на посочената инфраструктура.

132    Накрая, констатацията на Комисията в обжалваното решение, че испанските власти са се съгласили да положат необходимите усилия за осигуряване в разумен срок на достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес на открита и недискриминационна основа, считано от момента, в който жалбоподателят е манифестирал желанието си да акостира в него с бързи фериботи (четвърти мотив), също не може да обори заключението, изведено в точка 127 по-горе.

133    В това отношение следва да се припомни още веднъж, че понятието за държавна помощ е обективно понятие, което зависи единствено от това дали държавната мярка предоставя или не предимство на едно или на няколко предприятия (вж. съдебната практика, цитирана в точка 86 по-горе).

134    От това следва, че неотдавнашните усилия на испанските власти, на които се позовава Комисията и които заемат съществено място в системата на обжалваното решение, сами по себе си не могат да изключат възможността встъпилата страна да се е възползвала от държавни помощи поради факта на обективните условия, при които ѝ е било разрешено да използва, сама, в продължение на много години, пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз, нито следователно възможността Комисията да отстрани всяка сериозна трудност при преценката на първото и третото оплакване в жалбата.

135    При всяко положение жалбоподателят изтъква, че четвъртият мотив в обжалваното решение, на който почива заключението на Комисията, че изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес не е довело до предоставянето на държавна помощ (вж. т. 25 по-горе), е опорочен от грешки в преценката.

136    Първо, както признава Комисията в писменото си становище, тя погрешно е констатирала в точка 49 от обжалваното решение, че никакво друго конкурентно дружество на встъпилата страна формално не е манифестирало интерес да оперира в Пуерто де Лас Ниевес с бързи фериботи до подаването на молбата от жалбоподателя на 3 юли 2013 г.

137    От делото е видно, че молбата за издаване на разрешение за акостиране в това пристанище, подадена още през 2004 г. от Trasmediterránea, трето морско дружество, се отнася до бърз ферибот, а не както е посочено в точка 50 от обжалваното решение, до конвенционален ферибот. Както жалбоподателят подчертава с основание, техническите характеристики на плавателния съд, за който Trasmediterránea е поискало това разрешение, са твърде близки, що се отнася до общата дължина и скоростта на придвижване до тези на бърз ферибот, с какъвто встъпилата страна оперира в Пуерто де Лас Ниевес.

138    От това следва, че са изтекли около десет години между подаването на молбата през 2004 г. от Trasmediterránea и организирането от DGPC на процедура за възлагане на обществени поръчки през юли 2014 г. При тези условия и без да се засягат констатациите в точки 128, 133 и 134 по-горе, Комисията следователно неправилно е заключила по същество в точка 58 от обжалваното решение, че DGPC е предприела в разумен срок необходимите действия за осигуряване на открит и недискриминационен достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес.

139    Тази грешка в преценката на фактите по никакъв начин не се оборва от довода на Комисията, изложен в дупликата ѝ, че анализът в обжалваното решение се отнася единствено до мерките, предприети от испанските власти, считано от подаването на молбата за достъп от жалбоподателя през 2013 г., и не се отнася следователно до това дали отхвърлянето на молбата, подадена през 2004 г., означава, че по това време не е бил осигурен открит и недискриминационен достъп до пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес. Достатъчно е да се отбележи в това отношение, че от точка 50 от обжалваното решение следва недвусмислено, че анализът на Комисията на разглежданото положение преди 3 юли 2013 г. почива на погрешно предварително условие, че молбата за достъп, подадена от Trasmediterránea през 2004 г., се отнася до конвенционален ферибот.

140    Второ, налага се констатацията, че преценката на Комисията относно последиците на определението за спиране от 27 февруари 2015 г. в обжалваното решение е също така опорочена от грешка.

141    В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че към момента на приемането на обжалваното решение определението за спиране от 27 февруари 2015 г. е възпрепятствало възлагането от DGPC на първия лот часови слотове на встъпилата страна, а на втория — на жалбоподателя. Това спиране, разбира се, временно по естеството си, е имало следователно за последица запазването без промяна на условията, при които встъпилата страна ползва сама пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, възпрепятствайки именно по този начин искания достъп до тази инфраструктура от жалбоподателя за целите на търговския превоз. Това спиране следователно е имало за последица запазване на атакуваните от жалбоподателя в жалбата му условия на използване на инфраструктурата.

142    От друга страна, както с основание поддържа жалбоподателят, временният по естеството си характер на това спиране не изключва по никакъв начин възможността резултатът от процедурата за възлагане на обществени поръчки, организирана от DGPC, да бъде накрая отменен от националните юрисдикции. Такава възможност изглежда в още по-малка степен хипотетична, както потвърждават мотивите в определението за спиране от 27 февруари 2015 г., тъй като това спиране предполага задължително признаването от националния съд на вероятната основателност (fumus boni juris) на жалбата на встъпилата страна срещу спорната процедура за възлагане на обществени поръчки.

143    При тези обстоятелства и независимо дори от възможното квалифициране на разглежданите мерки като държавни помощи, Комисията не е можела валидно, както прави в точка 61 от обжалваното решение, да се позове на временния по съществото си характер на определението за спиране от 27 февруари 2015 г., за да заключи по същество, че произтичащото от това положение,що се отнася до условията за използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна, не отрича положените от DGPC усилия за осигуряване на открит и недискриминационен достъп до тази инфраструктура. Напротив, това обстоятелство представлява допълнителна индиция за сериозните трудности, които поражда разглеждането на тези условия с оглед на забраната, уредена в член 107, параграф 1 ДФЕС.

144    Това заключение не се оборва от довода на Комисията, че по същество жалбоподателят имал възможност да подаде нова жалба в бъдеще в зависимост от изхода по същество в производството по жалбата на встъпилата страна пред Tribunal Superior de Justicia de Canarias, Sala de lo Contencioso-Administrativo, Sección Primera de Santa Cruz de Tenerife (Върховен съд на Канарските острови, Административна колегия, първо отделение на Санта Крус де Тенерифе). Всъщност достатъчно е да се констатира в това отношение, че този резултат, какъвто и да е той, няма да се отрази по никакъв начин на констатацията в точка 141 по-горе, че към момента на приемането на обжалваното решение определението за спиране от 27 февруари 2015 г. е имало за последица запазването на условията за използване от встъпилата страна на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, критикувани в първото и третото оплакване в жалбата.

145    Предвид изложените по-горе съображения и без дори да е необходимо произнасяне по останалите доводи на жалбоподателя, оспорващи преценката на Комисията относно условията за изключително използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна, следва да се заключи, че липсата на конкретна преценка от страна на Комисията по въпроса дали пристанищните такси, платени от встъпилата страна срещу изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския превоз, съответстват на насрещната престация, която частен инвеститор е могъл да получи за такова използване при нормални пазарни условия, както и дали особено голямата продължителност на предварителната процедура по разследване, кумулирани в допълнение към възпрепятстването на изпълнението на резултата от процедурата по възлагане на обществена поръчка, организирана от DGPC през 2014 г. в резултат на определението за спиране от 27 февруари 2015 г., представляват индиции в смисъл, че преценката на изключителното използване на инфраструктурата на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес поражда сериозни трудности с оглед на забраната, уредена в член 107, параграф 1 ДФЕС.

146    Така от съдебната практика, припомнена в точки 46 и 47 по-горе, следва, че при наличието на такива трудности Комисията е била длъжна да започне формалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, с цел да прецени дали встъпилата страна се е възползвала от държавна помощ поради това изключително използване.

147    От това следва, че единственото основание в жалбата трябва да бъде уважено, доколкото е насочено срещу частта от обжалваното решение, в която Комисията, без да започва формална процедура по разследване, заключава, че условията на изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна за целите на търговския превоз, атакувани от жалбоподателя в първото и третото оплакване в жалбата, не са предоставили на встъпилата страна никаква държавна помощ. Налага се следователно обжалваното решение да бъде отменено в тази част.

 По преценката от страна на Комисията на такса Т 9, наложена на встъпилата страна поради заемането на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес (второто оплакване в жалбата)

148    Жалбоподателят изтъква, че Комисията не е установила погрешно, че встъпилата страна е получавала държавни помощи в продължение на повече от 20 години под формата на частично освобождаване от плащането на такса Т 9, предполагащо намаляването на публични ресурси.

149    Жалбоподателят поддържа най-напред, че основата за изчисляване на такса Т 9 е трябвало да отговаря, съгласно приложимата правна уредба, на цялото заето от встъпилата страна пространство на пристанището на основание на изключителното използване, а не само на площта на заетия от рампите ѝ за акостиране терен. Встъпилата страна заемала всъщност по изключителен начин цялата пристанищна инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, попадащи в публичната сфера, като тази зона била впрочем затворена, а достъпът до нея контролиран от служителите на встъпилата страна. Жалбоподателят уточнява в това отношение, че след като правната уредба на пристанищата е една и съща на цялата територия на Испания, Комисията не може, с цел да изключи наличието на държавна помощ, да се ограничи до констатацията, че такса Т 9 е била събирана по един и същ начин във всички пристанища на Канарските острови. При всички случаи положението на Пуерто де Лас Ниевес било специфично, след като става въпрос за единственото пристанище от архипелага на Канарските острови, заето на изключително основание от дружество за морски превоз без концесия и следователно без плащането на такса и встъпилата страна била освен това единственият оператор на този архипелаг, който е инсталирал фиксирани рампи, заемащи цялата зона за маневриране, предназначена за изключително използване от нейните кораби. Това положение се различавало например съществено от положението на пристанището на Моро Хабле (Испания), в което жалбоподателят оперирал и на което се позовава Комисията в производството по настоящата жалба.

150    При условията на евентуалност жалбоподателят оспорва обясненията на испанските власти в хода на административното производство, приети от Комисията, че заетата от фиксираните рампи площ вече била обхваната от такси T 2, T 3 и T 4 и следователно не би трябвало да се отчита при изчисляването на такса Т 9. От една страна, такса Т 2 се налагала изключително за площта на линията за акостиране, която не покрива зоната за маневриране, нито други зони за обслужване, на които се намират рампите на встъпилата страна. От друга страна, било възможно рампите на встъпилата страна да покриват част от зоната за маневриране или от зоната за обслужване, която не е обхваната от такси T 3 и T 4, налагани за използването на водите на пристанището и басейните, сухопътния достъп, пътищата за движение, зоните за манипулации, морските гари и полицейските служби. Жалбоподателят допълва в становището си по писменото становище при встъпване, че такси T 2, T 3 и T 4 се дължат единствено между момента, в който плавателният съд влезе в пристанището, и момента, в който лицата и стоките го напуснат, докато такса Т 9 се налага за предоставянето на разположение на пространството на пристанището за желания от съответния оператор срок.

151    Комисията оспорва довода на жалбоподателя. На първо място, тя изтъква, че встъпилата страна действително е плащала такса Т 9 за всички заети от нея по изключителен начин площи, а такси T 2, T 3 и T 4 — за използването на терените и алеите в съседство с линията за акостиране. На второ място, тя отбелязва, че самият жалбоподател е използвал пристанището на Моро Хабле по изключителен начин в продължение на петнадесет години, без да дължи такса Т 9 за цялата площ на пристанището, а само за използването на някои пространства, каквито са офисите, складовете или други инсталации, изискващи изключително ползване на земята. На трето място, Комисията, поддържана по същество от встъпилата страна, подчертава, че жалбоподателят не оспорва заключението в обжалваното решение, че такса Т 9 е била наложена правилно на встъпилата страна, изключвайки използването на площта на пристанището, предназначена за използването на рампите за акостиране, принадлежащи на встъпилата страна. Всъщност всеки друг извод водел до значително припокриване между тази такса и поредица други пристанищни такси, представляващо двойно облагане, като испанските власти са потвърдили освен това в хода на административното производство, че изчислението на такси T 2, T 3, T 4 и T 9 не предполагало никакъв отказ от публични средства. Встъпилата страна допълва по този въпрос, че самото наименование на такса Т 9 („Складови услуги, помещения и сгради“) е индиция, че за заетото от използваната от нея рампа пространство не се дължи такава такса, тъй като то попада в понятието „инфраструктури за акостиране“, „пристанищни води и басейни“ и „пристанищни води и басейни, кейове и вълноломи, и зони за манипулации“, отговарящи на описанието в Законодателен декрет № 1/1994 на фактите, даващи основание за налагане на T 2, T 3 и T 4. На последно място Комисията припомня констатацията в обжалваното решение, че не е било оспорено, че такса Т 9 е била налагана по един и същ начин във всички пристанища от компетентността на DGPC, включително и пристанищата, ползвани само от един оператор. Предвид съвкупността на сведенията, с които е разполагала, Комисията поддържа, че е можела валидно да направи извод от тази констатация, че встъпилата страна не се е възползвала от никакво предимство пред други дружества за морски превоз, и следователно да счита, че не съществува сериозна трудност, налагаща започването на формална процедура по разследване.

152    Следва да се подчертае, като начало, че жалбоподателят не оспорва констатацията в точка 63 от обжалваното решение, че най-малко от 2005 г. встъпилата страна е плащала всички наложени ѝ такси от DGPC за използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес за целите на търговския морски превоз.

153    Освен това следва да се припомни, че второто оплакване в жалбата се отнася както за такса Т 2, така и за такса Т 9 и че двете такси са били разгледани в отделна част от обжалваното решение, в точки 63—70 от него (вж. т. 32—34 по-горе). В рамките на настоящата жалба обаче жалбоподателят оспорва тази част от обжалваното решение само доколкото се отнася до такса Т 9.

154    С второто си оплакване в жалбата жалбоподателят твърди, че встъпилата страна се е ползвала от много години от частично освобождаване от такса Т 9. Така той изтъква по същество, че на встъпилата страна е трябвало, съгласно член 115 bis от Законодателен декрет № 1/1994, да бъде наложено плащането на тази такса не само за площта, заета от собствените ѝ рампи, но също и за изключителното заемане на почти цялата площ на Пуерто де Лас Ниевес.

155    За разлика от първото и третото оплакване, отнасящи се до нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тази част от жалбата не се отнася до получаването от встъпилата страна на предимство, произтичащо като такова от икономическата стойност на използването на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, а оспорва конкретно предимството, от което се е възползвала встъпилата страна в резултат на освобождаването от част от такса Т 9, която е трябвало да ѝ бъде наложена по силата на испанското законодателство. В точка 66 от обжалваното решение Комисията, след като припомня по същество, че тя не следва да преценява по какъв начин и въз основа на какви данъчни събития са били налагани пристанищните такси, отхвърля този довод с мотива, че от обясненията на испанските власти следва, че такса Т 9 е била събирана по един и същ начин от DGPC във всички пристанища от нейната компетентност. Предварителното разследване следователно не позволявало да се установи наличието на каквото и да е селективно предимство за встъпилата страна, произтичащо от твърдяното частично освобождаване от тази такса.

156    В това отношение следва да се припомни, че квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за интервенция на държавата или посредством средства от държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да носи селективно предимство на своя бенефициер. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 53 и цитираната съдебна практика).

157    Що се отнася до условието за селективност на предимството, което е един от съставните елементи на понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, от постоянната съдебна практика следва, че преценката на това условие изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим разглежданата национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които от гледна точка на преследваните с този правен режим цели се оказват в сходно фактическо и правно положение и по този начин са обект на диференцирано третиране, което по същество може да се квалифицира като дискриминационно (вж. решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 54 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 55 и цитираната съдебна практика).

158    Що се отнася по-специално до националните мерки, с които се предоставя данъчно предимство, следва да се припомни, че мярка от такова естество, която, макар да не се състои в прехвърляне на държавни средства, поставя ползвателите в по-изгодно положение в сравнение с останалите данъчнозадължени лица, може да предостави селективно предимство на ползвателите и поради това представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. За сметка на това данъчно предимство, произтичащо от мярка с общ характер, приложима без разграничение към всички стопански субекти, не представлява такава помощ по смисъла на посочената разпоредба (вж. решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group SA и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 56 и цитираната съдебна практика).

159    В настоящия случай оспорената мярка се е състояла според жалбоподателя в частичното и индивидуално освобождаване от такса Т 9, от което се е възползвала встъпилата страна, след като DGPC в никакъв момент след началото на ползването от нея на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, не ѝ е наложила такса Т 9, взимайки като основа цялата или почти цялата площ на тази инфраструктура.

160    Все пак никой от повдигнатите от жалбоподателя доводи не може да оспори констатацията на Комисията в обжалваното решение, че по същество жалбоподателят не е изтъкнал никакво обстоятелство, доказващо, че условията за изчисляване на такса Т 9, наложена на встъпилата страна, са предоставили на последната някакво селективно предимство по смисъла на припомнената в точка 157 по-горе съдебна практика.

161    Най-напред жалбоподателят изтъква, че след като правната уредба на пристанищата е сходна в цяла Испания, нормалният териториален мащаб, който е трябвало да бъде използван за сравнителни цели, е бил територията на тази държава, а не само на Канарските острови. В това отношение е достатъчно да се констатира, че с този довод жалбоподателят не изтъква никаква конкретна индиция, която да е годна да докаже, че условията за изчисляване на такса Т 9, приложени към встъпилата страна, са предоставили на последната предимство в сравнение с други морски дружества, на които е била наложена същата такса и намиращи се по отношение на нея в сравнимо фактическо и правно положение с това на встъпилата страна.

162    По-нататък доводът във връзка с обстоятелството, че встъпилата страна била единственото морско дружество на Канарските острови, чиито рампи за достъп са фиксирани към земята и заемат цялата зона за маневри и опериращо в пристанище по изключителен начин, без да разполага за тази цел с концесия, и съгласно който освобождаването от такса Т 9 било оправдано само когато морско дружество концесионер плаща такса за заемането, не може да бъде уважен.

163    Всъщност налага се констатацията, че освен че не е подкрепен от никакво доказателство, този довод почива на сравнение на положението на встъпилата страна в Пуерто де Лас Ниевес с това на морски дружества, намиращи се в същото фактическо и правно положение, което по отношение на такса Т 9 не е сравнимо с нейното. Този довод следователно не може поради естеството си да докаже съгласно припомнената в точка 157 по-горе съдебна практика, че условията за изчисляване на такса Т 9, приложени към встъпилата страна, са ѝ предоставили селективно предимство в сравнение с други дружества, намиращи се по отношение на нея в сравнимо фактическо и правно положение.

164    Накрая, поради същата причина следва да се отхвърли, от една страна, доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че положението на морските дружества, действащи в други пристанища на Канарските острови и попадащи в компетентността на DGPC, не е сравнимо с това на използването от встъпилата страна на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес, след като тези дружества упражняват дейността си в режим на конкуренция и споделят по този начин заедно с други дружества използването на публични инфраструктури, каквито са подвижните рампи, и от друга страна, субсидиарният довод, припомнен в точка 150 по-горе, с който жалбоподателят оспорва, че заемането на площта на фиксираните рампи вече било обхванато от такси T 2, T 3 и T 4, и следователно не би трябвало да бъде отчитано също и при изчисляването на такса Т 9.

165    При тези обстоятелства жалбоподателят, който е длъжен да докаже съществуването на сериозни трудности (вж. т. 51 по-горе), не е изтъкнал следователно индиции, годни да докажат, че преценката на изложеното в жалбата оплакване за нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, поражда такива трудности, налагащи започването от Комисията на формална процедура по разследване.

166    Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна, доколкото с нея се иска отмяна на частта от обжалваното решение, отделима от тази, разгледана в точки 80—147 по-горе, в която Комисията, без да започва формална процедура по разследване, заключава по същество, че начинът на изчисляване от DGPC на такса Т 9 по отношение на встъпилата страна, сам по себе си не е довел до предоставянето на държавна помощ на последната и отхвърля с този мотив второто оплакване в подадената от жалбоподателя жалба.

 Изводи относно изхода на делото

167    Предвид изложеното по-горе жалбата следва да бъде уважена в частта по искането за отмяна на частта от обжалваното решение, в която Комисията, без да започва формалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, заключава, че условията на изключително използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна за целите на търговския превоз, обжалвани от жалбоподателя в първото и третото оплакване в жалбата му, не са предоставили на встъпилата страна никаква държавна помощ. Жалбата трябва да бъде отхвърлена в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

168    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, когато страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, Общият съд може да реши всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски или да разпредели съдебните разноски. Тъй като жалбата е частично уважена, въз основа на справедлива преценка на обстоятелствата по делото жалбоподателят следва да понесе 1/4 от направените от него съдебни разноски, а останалите съдебни разноски следва да бъдат понесени от Комисията, като последната, както и встъпилата страна следва да понесат и собствените си съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2015) 8655 окончателен на Комисията от 8 декември 2015 г. относно държавна помощ SA.36628 (2015/NN) (ex 2013/CP) — Испания — FredOlsen, доколкото в него е установено, след приключване на предварителната процедура по разследване, че изключителното използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от FredOlsen, SA не представлява предоставена в полза на последното държавна помощ.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Осъжда NavieraArmas, SA да понесе една четвърт от собствените си съдебни разноски, като останалата част от разноските му следва да бъде заплатена от Европейската комисия.

4)      Комисията и FredOlsen понасят направените от тях съдебни разноски.

GervasoniMadiseda Silva Passos

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 март 2018 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Търговски морски превоз от Пуерто де Лас Ниевес (Гран Канария)

Административно производство и развитие на положението, стоящо в центъра на това производство

Обжалваното решение

Производството и исканията на страните

От правна страна

Предварителни съображения

По доводите във връзка с предварителната процедура по разследване

По доводите във връзка със съдържанието на обжалваното решение

Предварителни бележки

По разглеждането на условията за изключително използване на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес от встъпилата страна (първото и третото оплакване, повдигнати в жалбата)

– По оплакванията, насочени срещу първия мотив в решението, отнасящо се до решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия (T128/98)

– По оплакванията, насочени срещу втория мотив, свързан с обстоятелството, че пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес не е била планирана, нито развита с цел да облагодетелства конкретно встъпилата страна или което и да е друго морско дружество

– По оплакванията срещу третия и четвъртия мотив, отнасящи се до обхвата на доводите на жалбоподателя в жалбата, както и до критериите за установяване на държавна помощ в полза на ползвателя на пристанищна инфраструктура, финансирана чрез публични средства

По преценката от страна на Комисията на такса Т  9, наложена на встъпилата страна поради заемането на пристанищната инфраструктура на Пуерто де Лас Ниевес (второто оплакване в жалбата)

Изводи относно изхода на делото

По съдебните разноски

*      Език на производството: испански.