Дело T‑713/14
Организация на служителите в европейски и международни институции във Федерална република Германия (IPSO)
срещу
Европейската централна банка
„ЕЦБ — Персонал на ЕЦБ — Наети чрез агенция за временна заетост работници — Ограничаване на максималната продължителност на срока, за който може да бъде изпратен един и същ нает чрез агенция за временна заетост работник — Жалба за отмяна — Обжалваем акт — Пряко и лично засягане — Правен интерес — Срок за обжалване — Допустимост — Липса на информиране и на консултиране със синдикалната организация жалбоподател — Извъндоговорна отговорност“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 13 декември 2016 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Преценка въз основа на обективни критерии — Решение на Европейската централна банка, с което се ограничава максималната продължителност на срока, за който може да бъде изпратен един и същ нает чрез агенция за временна заетост работник — Включване
(член 263 ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Акт, с който институция изразява намерението си да следва определена линия на поведение в дадена област — Изключване
(член 263 ДФЕС)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Жалба на професионално сдружение за защита и представителство на неговите членове — Допустимост — Условия
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Европейската централна банка, с което се ограничава максималната продължителност на срока, за който може да бъде изпратен един и същ нает чрез агенция за временна заетост работник — Жалба на синдикална организация, работеща активно в защита на интересите на персонала на Банката — Допустимост
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
5. Жалба за отмяна — Правен интерес — Физически или юридически лица — Жалба, която може да донесе полза на жалбоподателя — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
6. Жалба за отмяна — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
7. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Акт, който нито е публикуван, нито е съобщен на жалбоподателя — Запознаване с точното съдържание и мотивите — Задължение да се поиска пълният текст на акта в разумен срок след узнаване за съществуването му
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
8. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието — Възможност за самостоятелно позоваване на разпоредба от Директива 2002/14 — Изключване
(член 6, § 1, трета алинея ДЕС; член 27 и член 52, параграф7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета)
9. Социална политика — Информиране и консултиране на работниците и служителите — Директива 2002/14 — Приложно поле — Работник — Понятие — Наличие на трудово правоотношение — Критерии за преценка — Работници, предоставени на разположение на Европейската централна банка от агенция за временна заетост работници — Включване
(член 2, буква в) от Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета)
10. Актове на институциите — Директиви — Пряко налагане на задължения на институциите на Съюза в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват
(член 288 ДФЕС; Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета)
11. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Условия за наемане на работа — Спазване на директивите на Съюза в областта на социалната политика — Специфични задължения за Банката — Отсъствие
(член 9, буква в) от Условията за работа на персонала в ЕЦБ; Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета)
12. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Представителство — Синдикална организация, която има право на консултиране и информиране — Задължително консултиране — Обхват
13. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Представителство — Синдикална организация, която има право на консултиране и информиране — Липса на консултиране преди приемането на решение в областта на наемането чрез агенции за временна заетост — Недопустимост
(член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета)
14. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 340, втора и трета алинея ДФЕС)
1. Само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на трети лица, като измени съществено правното им положение, представляват актове, които подлежат на обжалване. За да се определи дали даден акт, чиято отмяна се иска, произвежда такива последици, трябва да се разгледа неговото съдържание, да се разгледа контекстът на приемането му, както и намерението на неговия автор, за да се квалифицира този акт. Обратно, формата, в която е приет даден акт; по принцип е без значение за преценката на допустимостта на жалба за отмяна. При все това не може да се изключи възможността Общият съд да вземе предвид формата, в която са приети актовете, чиято отмяна се иска, доколкото тя може да допринесе за установяването на тяхното естество.
Така само актът, с който неговият автор определя позицията си недвусмислено и окончателно във форма, която позволява да се установи неговото естество, представлява решение, срещу което може да бъде подадена жалба за отмяна.
Такъв е случаят с решение на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, с което се приемат общоприложими правила, определящи по окончателен начин част от критериите, които следва да се спазват при назначаването от тази институция на наети чрез агенция за временна заетост работници, а именно максималният срок на назначаване на един и същ нает чрез агенция за временна заетост работник за изпълняване на административни и секретарски функции.
Такъв акт произвежда задължителни правни последици, доколкото Банката не може, докато това правило не бъде официално изменено или отменено, да се отклони от него при извършване на преценка на представените от агенциите за временна заетост оферти в рамките на процедурата по възлагане на обществени поръчки за назначаване от институцията на наети чрез агенция за временна заетост работници.
(вж. т. 17, 18, 20, 22 и 23)
2. Не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС приета от институция мярка, с която единствено се изразява намерението на същата или на една от нейните служби да се следва определена линия на поведение в дадена област. Подобни вътрешни указания, съдържащи общите насоки, въз основа на които, като прилага релевантните разпоредби, институцията възнамерява впоследствие да приеме индивидуални решения, чиято законосъобразност ще може да се оспори по реда на предвиденото в член 263 ДФЕС производство, произвеждат последици само във вътрешната сфера на администрацията и не пораждат никакви права или задължения за третите лица. Следователно тези актове не представляват увреждащи актове, срещу които като такива може да се подава жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.
(вж. т. 19)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 44, 46—49)
4. Само по себе си обстоятелството, че представляваща персонала синдикална организация е участвала в преговори, довели до приемане на акт, не е достатъчно, за да се измени естеството на правото на обжалване, с което в рамките на член 263 ДФЕС тя може да разполага по отношение на този акт. Жалба на сдружение може обаче да бъде обявена за допустима, когато то защитава собствените си интереси, различни от тези на неговите членове, по-специално когато позицията му на преговарящ е била засегната от обжалвания акт, и то при особени обстоятелства, при които то заема позиция на преговарящ — ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на решението, поставяща го във фактическа обстановка, която го разграничава от всяко друго лице.
Що се отнася обаче до жалба, подадена от синдикална организация срещу решение на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, с което се налага ограничение на максималния срок, за който може да бъде нает един и същ работник чрез агенция за временна заетост, позицията на социален партньор на посочената организация в рамките на обсъжданията относно наетите чрез агенция за временна заетост работници, които по-специално се отнасят до въпроса за срока на наемането им от ЕЦБ, в случая е достатъчна, за да се докаже, че по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС тя е лично засегната от обжалвания акт. Това е специфично за нея качество, доколкото сред различните синдикални организации, евентуално развиващи дейност в областта на защитата на интересите на наетите от Банката или работещи за нея лица, именно тя се е включила в обсъжданията с Банката, отнасящи се точно до въпросите, свързани с обжалвания акт, което я индивидуализира спрямо всяка друга синдикална организация.
Също така посочената организация е пряко засегната от обжалвания акт, доколкото той има за непосредствена последица засягане на позицията на социален партньор, която жалбоподателят заема в рамките на обсъжданията по въпросите за наетите чрез агенция за временна заетост работници, като актът го е лишил от възможността да участва във вземането на решение и да окаже въздействие на неговото съдържание.
(вж. т. 52, 53, 58 и 59)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 63 и 64)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 68)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 69—72)
8. Член 27 от Хартата на основните права прогласява правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието. Тези разпоредби могат да се прилагат в отношенията между институциите на Съюза и техния персонал.
Съгласно самия текст на член 27 от Хартата обаче упражняването на посочените в нея права е ограничено до предвидените от правото на Съюза и от националните законодателства и практики случаи и условия.
Оттук следва, че член 27 от Хартата на основните права, който не предвижда никаква пряко приложима правна норма, взет самостоятелно, не е достатъчен, за да бъде източник на субективното право на консултиране и информиране за частноправните субекти, на което може да има позоваване като такова.
Всъщност, видно от разясненията по член 27 от Хартата, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да бъдат взети предвид при тълкуването му, достиженията на правото на Съюза в областта на член 27 от Хартата, уточняващи условията, при които той се прилага, включват по-специално Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.
(вж. т. 84—86 и 88)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 97, 99 и 101)
10. Като се има предвид, че адресати на директивите са държавите членки, а не институциите или органите на Съюза, не може да се приеме, че разпоредбите на Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност сами по себе си налагат задължения на институциите в отношенията им с техния персонал.
Същевременно обаче обстоятелството, че дадена директива сама по себе си не обвързва институциите, не може да изключи възможността на институциите да се противопоставят установените с тази директива правила или принципи, когато е видно, че самите те всъщност само конкретизират основни правила от Договора и основни принципи, които непосредствено обвързват тези институции. Всъщност в една основана на правото общност еднаквото прилагане на правото е основно изискване и всеки правен субект е обвързан от принципа на спазване на законността. По този начин институциите, както всички други правни субекти, са длъжни да зачитат нормите на Договора за функционирането на ЕС и общите принципи на правото, които се прилагат спрямо тях.
Освен това дадена директива би могла да обвърже институция, когато по-специално в рамките на своята организационна самостоятелност тя възнамерява да изпълни специфично задължение, закрепено в директива, или в случай, когато акт с общо действие за вътрешно приложение сам по себе си изрично препраща към мерките, приети от законодателя на Съюза в изпълнение на Договорите.И накрая, в съответствие със задължението си за лоялност в действията си на работодател институциите трябва да вземат предвид законодателните разпоредби, приети на равнището на Съюза.
(вж. т. 104—106)
11. Макар разпоредбата на член 9, буква в) от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка да отразява общия принцип, съгласно който еднаквото прилагане на правото изисква от институциите на Съюза да спазват нормите на правото на Съюза, включително и директивите, и че актовете на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват в съответствие с цялото първично право, тази разпоредба не предвижда задължение за Банката да изпълни специфично задължение, по-специално задължението да информира или да се консултира с представителите на работниците, предвидено в Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.
(вж. т. 111)
12. Що се отнася до правото на консултиране и информиране на синдикална от Европейската централна банка въз основа на рамково споразумение, съгласно което това право има за цел да предостави възможност на синдикалната организация да окаже въздействие при вземането на решение, става дума за най-слабата форма на участие във вземането на решение, доколкото администрацията по никакъв начин не е длъжна да възприеме изразените становища, а чрез посредничеството на представител на техните интереси да предостави възможност на заинтересованите лица да бъдат изслушани преди приемането или изменението на актове с общ характер, които ги засягат, и по-специално като им предостави достъп до всяка релевантна информация в хода на целия процес на приемането на тези актове, с което се цели да се позволи на синдикална организация да участва, доколкото е възможно, по-пълно и ефективно в процеса на консултации.
Затова администрацията трябва стриктно да спазва посоченото задължение, когато консултирането с представителите на работниците може да повлияе на съдържанието на подлежащия на приемане акт, тъй като в противен случай тя би накърнила полезния ефект на задължението за консултиране с Комитета по персонала.
(вж. т. 146 и 147)
13. Като е приела решение, определящо по окончателен начин част от критериите, които следва да се спазват при назначаването от Европейската централна банка на наети чрез агенция за временна заетост работници, без предварително да осигури участието на синдикална организация, която има право на консултиране и информиране, макар и предметът на това решение да попада в обхвата на предмета на обсъжданията в работната група, в която посочената организация е участвала, и като не е изчакала доклада на работната група, Банката, в нарушение на член 27 от Хартата на основните права, така както е уточнен в Директива 2002/14, не е спазила правото на синдикалната организация на информиране и консултиране, което е част от правомощията ѝ на синдикална организация, представляваща заинтересованите лица.
(вж. т. 148)
14. Вж. текста на решението.
(вж. т. 155)