Дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15
European Food SA и др.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (втори разширен състав) от 18 юни 2019 г.
„Държавни помощи — Решение, постановено от арбитражен съд под егидата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (CIRDI) — Изплащане на обезщетения за вреди и пропуснати ползи, присъдени на някои икономически оператори — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Компетентност на Комисията“
1. Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле ratione temporis — Присъединяване на Румъния към Европейския съюз — Акт за присъединяване — Приложимост на разпоредбите в областта на държавните помощи, считано от датата на присъединяване и единствено по отношение на факти, настъпили след тази дата — Държавна помощ преди присъединяването — Арбитражно решение относно държавната помощ, постановено след присъединяването — Липса на последици
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС; Акт за присъединяване от 2005 г.)
(вж. т. 66—93)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Присъждане от арбитражен съд на вреди и пропуснати ползи, чиято цел е да се обезщети оттеглянето на мерки за данъчни стимули от държава членки преди присъединяването ѝ към Съюза — Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС; Акт за присъединяване от 2005 г.)
(вж. т. 100—109)
Резюме
В решение по дело European Food и др./Комисия (съединени дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15), постановено на 18 юни 2019 г., Общият съд отменя изцяло Решение (ЕС) 2015/1470 на Комисията от 30 март 2015 г.(1), с което тя квалифицира като помощ, несъвместима с вътрешния пазар, изплащането на обезщетение за вреди и пропуснати ползи, присъдени с решението на арбитражен съд, учреден под егидата на Международния център за уреждане на инвестиции (CIRDI).
На 29 май 2002 г. правителството на Кралство Швеция и румънското правителство са сключили двустранен инвестиционен договор за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите (наричан по-нататък „TBI“), влязъл в сила на 1 юли 2003 г., член 2, параграф 3 от който предвижда, че всяка договаряща се страна гарантира по всяко време справедливо и равноправно третиране на инвестициите, вложени от инвеститорите от другата договаряща се страна. През 2005 г. в рамките на преговорите за присъединяване на Румъния към Европейския съюз (присъединяване, което в крайна сметка е извършено на 1 януари 2007 г.) румънското правителство е отменило национален режим за насърчаване в полза на инвеститорите в регионите с неравностойно положение, приет с извънредна наредба на правителството (наричана по-нататък „OGU“) № 24/1998. Тъй като приемат, че с отмяната на посочения режим Румъния не е изпълнила задължението си да приложи справедливо и равноправно третиране на шведските инвеститори, петима жалбоподатели, които се ползват от посочения режим (наричани по-нататък „сезиралите арбитражния съд“), в съответствие с член 7 от TBI са отнесли спора пред арбитражен съд на 28 юли 2005 г. С арбитражното решение от 11 декември 2013 г. арбитражният съд присъжда на сезиралите го обезщетение за вреди и пропуснати ползи, което Румъния да изплати в размер на около 178 милиона евро. С решението си Комисията квалифицира изплащането на тези вреди и пропуснати ползи, заедно с лихвите, натрупани след датата на постановяване на арбитражното решение, като нова, несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, в резултат на което приема обжалваното решение, за да попречи на Румъния да изпълни арбитражното решение. Дружествата, които са пряко заинтересовани от посоченото решение (наричани по-нататък „жалбоподателите“), подават жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС.
По отношение на изтъкнатото от жалбоподателите основание, отнасящо се до неприложимостта на правото на Съюза към положение, предхождащо присъединяването на Румъния, Общият съд констатира, че приемането на режима за насърчаване и неговата отмяна, влизането в сила на TBI, допуснатите от Румъния нарушения, както и сезирането на арбитражния съд, са настъпили преди това присъединяване и че отмяната на мерките за насърчаване представлява правопораждащият факт на вредата, за която арбитражното решение присъжда разглежданото обезщетение. Общият съд заключава, че правото на обезщетяване на сезиралите арбитражния съд е възникнало в момента, в който Румъния е отменила мерките за насърчаване през 2005 г. и следователно преди присъединяването ѝ към Съюза. Тъй като правото на Съюза не е било приложимо в Румъния към този момент, Общият съд приема, че Комисията не може да упражнява предоставените ѝ с Договора правомощия в областта на държавните помощи. Накрая Общият съд уточнява, че макар да е вярно, че по принцип една нова норма се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, възникнало при действието на старата норма, все пак не може да се приеме, че последиците от арбитражното решение представляват бъдещите последици на положение, възникнало преди присъединяването, тъй като със задна дата то е породило окончателно настъпили последици, които само е „констатирало“ за миналото, т.е. последици, които отчасти вече са били установени преди присъединяването, като се има предвид, както Комисията е констатирала в решението си, че изпълнението на арбитражното решение възстановява положението, в което най-вероятно биха се намирали жалбоподателите, ако Румъния не беше отменила OGU, и като се има предвид фактът, че това представлява оперативна помощ.
Освен това Общият съд припомня, че обезщетяването на претърпяна вреда не може да се счита за помощ, освен ако не води до обезщетение за оттеглянето на неправомерна или несъвместима помощ, и че следователно, доколкото правото на Съюза не се прилага за вредите и пропуснатите ползи, които целят да се обезщети оттеглянето на режима за насърчаване, тези вреди и пропуснати ползи не могат да се считат за обезщетение за оттеглянето на неправомерна или несъвместима с правото на Съюза помощ. Поради това Общият съд стига до извода, че решението на Комисията е незаконосъобразно, доколкото е квалифицирало посочените вреди и пропуснати ползи като предимство и помощ по смисъла на член 107 ДФЕС.