РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

10 май 2007 г.

Дело T-255/04

Monique Negenman

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Отпуск за бременност и раждане — Отпуск по болест — Вероятна дата на раждане — Начало на отпуска за бременност и раждане“

Предмет: От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията, с което се определят датите на начало и край на отпуска за бременност и раждане съгласно член 58 от Правилника за длъжностните лице на Европейските общности, и от друга страна, искане за обезщетение за вреди

Решение: Отменя решението на Комисията от 23 октомври 2003 г., с което се определят датите на начало и край на отпуска за бременност и раждане на жалбоподателката. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Отпуск за бременност и раждане — Продължителност — Начален момент

(членове 58 и 59 от Правилник за длъжностните лица)

В правилника е установена ясна и недвусмислена система за изчисление на отпуска за бременност и раждане, която цели — в съответствие с принципа на правна сигурност — да определи предварително и по сигурен начин началния момент на отпуска, за да позволи на бременната жена да се запознае с административното си положение, преди да излезе в отпуск за бременност и раждане. В рамките на тази система органът по назначаването не разполага с никаква свобода на действие по отношение на определянето на датите на начало и край на отпуска за бременност и раждане. Така, макар несъмнено да е длъжен да вземе предвид датата на раждането, за да определи датата, на която длъжностното лице трябва да се върне на работа, за определянето на датата на началото на отпуска за бременност и раждане обаче той отчита само вероятната дата на раждане, така както е установена в медицинското свидетелство, и в никакъв случай не може да я определи a posteriori в зависимост от датата на раждането. Ето защо, когато датата на раждането предхожда определената вероятна дата на раждане, трябва да се счита, че началният момент на отпуска за бременност и раждане остава непроменен и че след раждането съответното длъжностно лице има право на необходимия допълнителен отпуск, за да му се осигури установеният в Правилника минимум, тоест отпуск за бременност и раждане с обща продължителност от шестнадесет седмици.

Този извод не се поставя под въпрос в хипотеза, в която преди началото на отпуска ѝ за бременност и раждане бременната жена вече е била в отпуск по болест по причини, свързани с бременността ѝ, тъй като в член 58 от Правилника не е установена разлика в това отношение. Метод за прилагане на тази разпоредба, който в подобна хипотеза определя a posteriori началния момент на отпуска за бременност и раждане в зависимост от датата на раждането, като при това превръща дните на отпуск по болест, попадащи в срока от шест седмици преди датата на раждане, в отпуск за бременност и раждане, би нарушил членове 58 и 59 от Правилника. Всъщност бременността не може да се счита за болест и нито една разпоредба на Правилника не може да се тълкува като допускаща конверсията на тези два вида отпуск, които са от различно естество, тъй като преследват различни цели. Освен това подобен метод би довел до дискриминация между жените, чиято бременност протича без трудности и които следователно нямат нужда от отпуск по болест, и от друга страна, тези, които са принудени да ползват отпуск по болест преди отпуска им за бременност и раждане поради нетрудоспособност.

(вж. точки 50—56 и 58—61)