ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
21 юни 2010 година
Дело T‑284/09 P
Herbert Meister
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Просрочено изготвяне на атестационни доклади — Предмет на жалбата в първоинстанционното производство — Просрочен отговор на административните жалби — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 18 май 2009 г. по дело Meister/СХВП (F‑138/06 и F‑37/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑131 и II‑A‑1‑727) за отмяна на посоченото съдебно решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Herbert Meister понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна процедура
(член 90 и член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Жалба срещу предоставянето на точки за повишение в процедурите, отнасящи се до последователни периоди
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 11 от приложение I към Статута на Съда)
1. Що се отнася до сроковете за отговор на административните жалби, с оглед защита на длъжностното лице срещу евентуално бездействие на органа по назначаване, сезиран с административна жалба, законодателят е предвидил, че мълчание на администрацията, изразяващо се в липса на отговор в предвидените срокове от страна на органа по назначаване, е равнозначно на отрицателно решение, срещу което може да се подаде направо жалба за отмяна, а не иск за установяване на неправомерно бездействие. Възможността на длъжностното лице да подаде жалба срещу увреждащия го акт в тримесечен срок, считано от мълчаливия отказ да се уважи административната жалба, обезпечава в достатъчна степен и гарантира надлежно неговото право на защита. Правната сигурност обаче изисква длъжностното лице да предприеме действия в определените с Правилника срокове.
За сметка на това просроченият отговор на органа по назначаване води до предоставянето на нов срок за обжалване, в случай че изричното решение бъде постановено преди изтичането на срока за обжалване на мълчаливия отказ да се уважи административната жалба съгласно член 91, параграф 3, второ тире от Правилника.
Обстоятелството, че отговорът на административна жалба е просрочен, само по себе си не може да постави под съмнение законосъобразността на този отговор, нито законосъобразността на визирания от административната жалба акт. Всъщност, от една страна, ако подобно решение трябваше да се отмени единствено поради просрочието, новото решение, което би заместило отмененото, в никакъв случай не би било по-малко просрочено от първото. От друга страна, неспазването на сроковете, предвидени в член 90 от Правилника, само по себе си не засяга валидността на решението, но може да ангажира отговорността на съответната институция за евентуално причинените на заинтересования вреди.
В това отношение отговорността на институцията се ангажира само когато жалбоподателят докаже, че са налице вреди, причинени единствено поради просрочено съобщаване.
(вж. точки 26—30)
Позоваване на:
Съд — 29 октомври 1981 г., Arning/Комисия, 125/80, Recueil, стp. 2539, точка 9; 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, Сборник, стр. I‑6155, точки 193—196
Общ съд — 1 декември 1994 г., Schneider/Комисия, T‑54/92, Recueil FP, стр. I‑A‑281 и II‑887, точка 27; 18 март 1997 г., Picciolo и Caló/Комитет на регионите, T‑178/95 и T‑179/95, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑155, точка 29; 6 ноември 1997 г., Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑897, точка 34; 26 януари 2005 г., Roccato/Комисия, T‑267/03, Recueil FP, стр. I‑A‑1 и II‑1, точка 84; 5 март 2008 г., Combescot/Комисия, T‑414/06 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑1 и II‑Б‑1‑1, точка 44
2. Що се отнася до взаимозависимостта между процедурите за повишаване, отнасящи се за последователни периоди, е безспорно, че в края на процедурата за всеки период броят точки на длъжностното лице се състои от сбора на точките, които са му предоставени в рамките на процедурата за последния период (първа съставна част), и точките, с които то е разполагало преди това (втора съставна част).
Съдебната практика, според която предоставянето на точки за повишение за определена година има последици не само за процедурата по повишение за текущия период, в никакъв случай не предполага, че към момента на уведомяването на длъжностно лице за общия брой точки, с които то разполага в края на процедурата за определен период, посоченото длъжностно лице има право да оспорва не само първата съставна част на своя брой точки, но и втората. Всъщност, ако срещу тази втора съставна част също можеше да се подаде административна или съдебна жалба, това щеше да накърни правната сигурност, доколкото длъжностното лице щеше да има възможност да оспори точките, които са му били предоставени в рамките на процедури, отнасящи се за предходни периоди, и които не е оспорило в предвидените от Правилника срокове.
(вж. точки 41, 42 и 44)
Позоваване на:
Общ съд — 11 декември 2003 г., Breton/Съд, T‑323/02, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1587, точки 51—53; 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑465, точка 147 и цитираната съдебна практика; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стp. II‑4137, точка 88
3. Единствено съдът в първоинстанционното производство е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите от съда в първоинстанционното производство не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Общия съд. Такова изопачаване трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
(вж. точка 55)
Позоваване на:
Общ съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точки 191—193 и цитираната съдебна практика