Дело T‑671/11

IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH

срещу

Европейска комисия

„Помощ за финансирането на проект за екологичен туризъм — Възстановяване на получените суми — Решение, взето след отмяна от Общия съд на предишно решение за оттегляне на помощта — Компенсаторни лихви — Мораторни лихви — Изчисляване“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 10 април 2013 г.

1.      Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване на върнатите суми — Отмяна на решение на Комисията за оттегляне на финансова помощ — Решение, което Комисията взема в резултат на тази отмяна — Правно основание

2.      Собствени ресурси на Европейския съюз — Плащане на вземане от Комисията — Дължими лихви — Изчисляване без оглед на компенсаторния или мораторен характер на лихвите — Цел да се избегне неоснователно обогатяване на Съюза

3.      Собствени ресурси на Европейския съюз — Плащане от Комисията на вземане — Дължими лихви — Компенсаторни лихви — Мораторни лихви — Разграничаване — Основа за изчисляване на мораторните лихви — Сума на главницата по вземането, увеличена с вече натрупаните компенсаторни лихви

1.      Когато Комисията е признала с решение, че дължи на жалбоподателя определена сума, включително и компенсаторни лихви, обстоятелството, че в по-ранно решение за отмяна на предходно решение на Комисията Общият съд е установил наличието на нередовности, допуснати от жалбоподателя във връзка с финансирането на проект за екологичен туризъм, не може да постави под въпрос наличието на главницата по вземането, нито факта, че Комисията дължи по нея лихви, които трябва да се изчислят в съответствие с релевантните правила. Всъщност, въпреки че потвърждава фактическите констатации на Комисията за нередовности, които по принцип са основание за отмяна на споменатата помощ, Общият съд се ограничава с отмяната на предходното решение на Комисията поради неспазване на погасителен срок, така че от него не следва каквото и да било задължение за възстановяване на финансовата помощ на жалбоподателя. В този смисъл предходното решение на Комисията, с което тя все пак признава общия размер на дължимата на жалбоподателя сума, включително компенсаторните лихви, както и начина на изчисляването им, представлява единственото правно основание на главницата.

(вж. точки 33 и 34)

2.      Задължението на Комисията за плащане на вземане по силата на съдебно решение за отмяна на едно от нейните решения се отнася не само до главницата на това вземане, но и до натрупалите се по него лихви. В това отношение независимо дали са наречени компенсаторни или мораторни, лихвите трябва винаги да се изчисляват въз основа на лихвените проценти на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличени с два пункта. Става въпрос за фиксирано увеличение, което е приложимо във всички случаи, без практически да е необходимо да се констатира обосноваността му с оглед на обезценяването на парите през съответния период в държавата членка, в която кредиторът е установен. Неплащането на такива лихви в действителност би могло да доведе до неоснователно обогатяване на Съюза. В този смисъл фиксираното увеличение на лихвените проценти с два пункта е породено от грижата такова неоснователно обогатяване да бъде избегнато при всички възможни обстоятелства.

(вж. точки 36—38)

3.      Когато трябва да извърши приспадане с вземане на свой длъжник или му дължи плащане, Комисията има безусловно задължение да начисли мораторни лихви. Когато вследствие на решение на Общия съд за отмяна на нейно по-ранно решение Комисията признае с решение задължението си за плащане на дължимата главница и когато страните са постигнали съгласие по този въпрос, мораторните лихви се дължат от постановяването на решението на Общия съд. Това е така независимо от факта, че решението, с което Комисията признава вземането, представлява единственото правно основание на споменатата главница.

Освен това Комисията е длъжна да изчисли мораторните лихви въз основа на дължимата главница по вземането, увеличена с вече натрупаните компенсаторни лихви. Всъщност, независимо че по принцип не е разрешено капитализиране както на компенсаторни лихви за периода преди, така и на мораторни лихви за периода след постановяването на съдебно решение, с което се установява съществуването на вземане, Комисията все пак трябва да определи мораторни лихви, които да се начисляват до пълното плащане на вземането върху неговата главница, увеличена с вече натрупаните компенсаторни лихви. Този подход следователно провежда разлика между компенсаторните лихви преди съдебния спор и мораторните лихви след него, като последните трябва да отчитат всички натрупани финансови загуби, в това число и поради обезценяването на парите.

(вж. точки 41 и 42)