РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
8 май 2014 година(*)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „Simca“ — Недобросъвестност — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑327/12
Simca Europe Ltd, установено в Бирмингам (Обединеното кралство), за което се явява N. Haberkamm, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява A. Schifko, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
GIE PSA Peugeot Citroën, установено в Париж (Франция), за което се явява P. Kotsch, адвокат,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав СХВП от 12 април 2012 г. (преписка R 645/2011‑1) относно производство между GIE PSA Peugeot Citroën и Simca Europe Ltd за обявяване на недействителност,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: A. Dittrich, председател, J. Schwarcz (докладчик) и V. Tomljenović, съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 16 юли 2012 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 20 ноември 2012 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 9 ноември 2012 г.,
предвид липсата на искане от страните за насрочване на съдебно заседание в едномесечен срок от съобщаването, че писмената фаза на производството е приключила, въз основа на доклад на съдията докладчик и на основание член 135а от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 5 декември 2007 г. г‑н Joachim Wöhler (наричан по-нататък „предишният притежател“) подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Simca“.
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към клас 12 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Превозни средства, апарати за придвижване по земя, въздух или вода“.
4 Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 16/2008 от 21 април 2008 г. и на 18 септември 2008 г. словният знак „Simca“ е регистриран като марка на Общността под номер 6489371 за всички посочени в точка 3 по-горе стоки.
5 На 29 септември 2008 г. встъпилата страна GIE PSA Peugeot Citroën подава искане за обявяване на недействителност на посочената марка на Общността съгласно член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 [понастоящем член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009] за всички стоки, за които е регистрирана. По същество тя твърди, че предишният титуляр е бил недобросъвестен при подаване на заявката за регистрация на оспорваната марка. С тази заявка за регистрация той всъщност целял единствено да попречи на използването на наименованието „simca“, за да пусне на пазара посочените в заявката за регистрация стоки, въпреки че тя притежавала по-ранни права върху този знак, преди заявката. Във връзка с това встъпилата страна се позовава именно на обстоятелството, че е притежател на международна марка „SIMCA“, регистрирана под номер 218957 и защитена от 1959 г., по-специално в Германия, Испания, Австрия и Бенелюкс, по-конкретно за „превозни средства, апарати за придвижване по суша, въздух или вода“, спадащи към клас 12 по смисъла на Ницката спогодба, и на френската марка „SIMCA“, регистрирана под номер 1606604 от 1990 г., по-специално за „моторни превозни средства“, спадащи към същия клас. Според встъпилата страна, въпреки че тези марки вече не били използвани през последните години, правата ѝ върху марката са запазени. Тя припомня, че през 1934 г. „известната“ марка за моторно превозно средство „SIMCA“ вече е била създадена от френски производител на автомобили. По-ранната френска марка е регистрирана за първи път през 1935 г. и е възпроизведена през 1978 г. от Automobiles Peugeot, SA, което я използва интензивно в целия свят, включително и в Европа. Встъпилата страна поддържа още, че през 2008 г. два пъти е отправяла покана до предишния притежател да се откаже от оспорваната марка. В отговор посоченият притежател го „изнудвал“, като поискал финансово обезщетение. Според встъпилата страна предишният притежател е подал заявката за марка, за да подобри финансовото си положение чрез изнудване, без да има действително намерение да използва посочената марка. Като се вземе предвид и обстоятелството, че договорните отношения между страните са приключили малко преди подаването на разглежданата заявка за марка на Общността, според встъпилата страна става въпрос за обикновена „спекулативна марка“ или „блокираща марка“.
6 С решение от 25 януари 2011 г. отделът по отмяна на СХВП отхвърля искането за обявяване на недействителност в неговата цялост.
7 На 24 март 2011 г. встъпилата страна подава жалба срещу посоченото решение.
8 На 29 април 2011 г. жалбоподателят Simca Europe Ltd е вписан в регистъра на СХВП като новия притежател на оспорваната марка.
9 С решение от 12 април 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП уважава жалбата на встъпилата страна, отменя решението на отдела по отмяна и обявява оспорваната марка за недействителна. Решението се основава на три групи мотиви, първо, относно предварителните бележки, второ, относно „безспорните“ факти, и трето, относно наличието на недобросъвестност на предишния титуляр към датата на заявката за регистрация.
10 На първо място, що се отнася до предварителните бележки, от една страна, апелативният състав счита, че като нов притежател на оспорваната марка жалбоподателят „трябва да смята за пряко отговорен за поведението“ на предишния притежател като първоначален заявител на посочената марка.
11 От друга страна, апелативният състав приема за ирелевантно направеното от жалбоподателя позоваване на решение на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) относно германската марка „SIMCA“. В това отношение апелативният състав припомня, че общностният режим на марките на Общността е самостоятелна система, изградена от общи специфични за нея цели и правила, която се прилага независимо от всяка една национална правна система. Освен това апелативният състав посочва, че не е запознат с доказателствата, представени в паралелното производство, което се развива в Германия, така че горепосоченото решение не може да има действие на прецедент.
12 На второ място, що се отнася до „безспорните“ факти, според апелативният състав от решаващо значение за преценката на обстоятелствата в настоящия случай най-напред е изтъкнатото от него обстоятелство, че моторните превозни средства, обозначени с марката „SIMCA“, са продавани от 30-те години и встъпилата страна или предприятие от групата ѝ са възпроизвела или възпроизвело тази марка през 1978 г. Освен това апелативният състав изтъква обстоятелството, че встъпилата страна е притежател на две фигуративни марки, защитени, едната във Франция, а именно национална марка, регистрирана под номер 121992, а другата — в Чешката република, Германия, Испания, Италия, Унгария, Малта, Португалия, Румъния и Бенелюкс, както и в някои държави, които не са членки на Европейския съюз, а именно международната марка, регистрирана под номер 218957. Тези марки, според апелативният състав, все още са регистрирани към датата на постановяване на обжалваното решение, най-малко за спадащите към клас 12 превозни средства на Automobiles Peugeot — предприятие от групата на встъпилата страна.
13 Второ, според апелативният състав, въпреки че встъпилата страна е преустановила търговията с превозни средства с марката „SIMCA“ в края на 70-те години, тази марка се ползва с висока степен на известност, която, дори и да е намаляла през годините, все още съществува към датата на постановяване на обжалваното решение.
14 Трето, апелативният състав подчертава, че предишният притежател е работел за встъпилата страна като независим търговец в областта на софтуера в продължение на повече от 18 месеца в Кьолн (Германия), а след това в Бремен (Германия). Според апелативния състав той познава историята на марката „SIMCA“, както това се установява по-специално от някои негови писма до встъпилата страна.
15 Четвърто, апелативният състав приема, че още преди датата, на която е поискана регистрация на оспорваната марка, предишният притежател вече е установил контакт с индийско предприятие, за да проучи проект за развитие на моторно превозно средство. Този проект обаче не е бил осъществен към датата на постановяване на обжалваното решение. Апелативният състав подчертава във връзка с това, че от писмата на предишния притежател е видно, че той е търсел марка „която вече не се използвала или която не е била регистрирана“.
16 Пето, апелативният състав установява, че през август 2008 г. предишният притежател е притежавал и интернет адрес www.simca.info и след декември 2008 г. посредством посочения уебсайт е продавал електрически велосипеди.
17 Накрая, апелативният състав приема, че макар предишният притежател да е знаел за правата на встъпилата страна върху оспорваната марка, е предполагал, че те могат да бъдат отмени поради липса на реално използване. Той обаче бил склонен да се откаже от оспорваната марка, ако му бъде направено „предложение за обезщетение“.
18 На трето място, що се отнася и до наличието на недобросъвестност на предишния притежател, апелативният състав по същество счита, че тежестта на доказване в това отношение се носи от встъпилата страна, която иска обявяване на недействителността. Според него трябва да са налице редица доказателства, които да съставляват верига от косвени улики, така че да може да се установи в степен на вероятност, близка до сигурността, че заявителят на марка на Общността е бил недобросъвестен.
19 Според апелативният състав понятието „недобросъвестност“ по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 не е нито дефинирано, нито отграничено, нито дори описано по какъвто и да било начин в законодателството. Въпреки че в Решение от 11 юни 2009 г. по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (C‑529/07, Сборник, стр. I‑4893) Съдът е определил списък от критерии за тълкуването на посоченото понятие, според апелативния състав той не е изчерпателен. Тъй като според него фактите в основата на производството, по което е поставен преюдициалният въпрос по посоченото дело, се различават съществено от фактите, залегнали в настоящото производство, според него е необходимо да се определят допълнителни критерии.
20 Според апелативния състав обстоятелството, че предишният притежател знае за съществуването на по-ранни марки и въпреки това подава заявка за марка на Общността, е индиция за неговото „намерение да създаде пречки“ и за неговата недобросъвестност. Обстоятелството, че е предполагал възможността тези марки да бъдат отменени, според него е без значение и представлява само претекст, тъй като към датата на постановяване на обжалваното решение посоченият притежател все още не е подал искане за отмяна нито на по-ранната френска марка, нито на по-ранната международна марка.
21 Апелативният състав посочва, че предишният притежател също така е знаел, че марката „SIMCA“ се ползва с известност за моторни превозни средства. Според него от доказателствата се установява, че той е търсел известно име на марка и целта му е била по „паразитен начин“ да експлоатира реномето на регистрираните марки на встъпилата страна и да извлича ползи от добрата репутация на тези марки чрез съзнателно незаконно използване на знака „Simca“. Такова поведение според него трябва да се приеме за недобросъвестно.
22 Поради това апелативният състав приема за ирелевантен факта, че предишният притежател е продавал велосипеди под марката „Simca“ от декември 2008 г., тъй като такова пускане на пазара не представлява основание за регистрация на оспорваната марка.
Искания на страните
23 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително и „разноските за представляване“.
24 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По доказателствата, представени за първи път пред Общия съд
25 От анализа на преписката на СХВП е видно, че съдържащите се в приложения K 8, K 9 и K 10 към жалбата документи не са ѝ били представени по време на административното производство. Тези документи включват, на първо място, що се отнася до приложение К 8, писмо от 16 март 2012 г. от жалбоподателя до встъпилата страна, с което от последната се иска да се откаже от използването на германската словна марка „SIMCA“, регистрирана под номер 302008037708 в полза на встъпилата страна, след това, приложение К 9 е декларация за отказ на встъпилата страна от 23 март 2012 г. по отношение на посочената марка, както и писмо от встъпилата страна до Deutsche Patent- und Markenamt (германската Служба за патенти и марки), с което я уведомява за своя отказ, и накрая, приложение К 10 включва извлечение от германския регистър на марките от 16 юли 2012 г., от което е видно, че посочената германска марка е отменена.
26 В това отношение следва да се припомни, че жалбата пред Общия съд е насочена към осъществяване на контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009 и в контекста на споровете за отмяна законосъобразността на обжалвания акт трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата, на която е приет актът. Така съгласно постоянната съдебна практика задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на доказателствата, представени за първи път пред него. Всъщност допускането на такива доказателства би противоречало на член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав (вж. Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. по дело Feng Shen Technology/СХВП — Majtczak (FS), T‑227/09, точка 25 и цитираната съдебна практика).
27 Оттук следва, че документите, представени от жалбоподателя за първи път пред Общия съд в приложения K 8, K 9 и K 10 към жалбата, не могат да се вземат предвид и следователно трябва да се отхвърлят.
По допустимостта на общото препращане от жалбоподателя към изложените пред СХВП доводи
28 По отношение на доводите, към които жалбоподателят препраща общо в точка 67 от жалбата и които той е изложил в хода на производството пред СХВП, следва да се припомни, че съгласно член 44, параграф 1 от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изтъкнатите правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 септември 2012 г. по дело Scandic Distilleries/СХВП — Bürgerbräu, Röhm & Söhne (BÜRGER), T‑460/11, точка 16 и цитираната съдебна практика).
29 Следва да се припомни, че макар съдържанието на жалбата да може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в жалбата съгласно посочената разпоредба (вж. в този смисъл Решение по дело „BÜRGER“, точка 28 по-горе, точка 17 и цитираната съдебна практика).
30 В настоящия случай жалбоподателят само посочва в точка 67 от жалбата, че се позовава на „всички доводи, изтъкнати […] пред СХВП в писменото му становище от 2 август 2011 г. и в приложените към него документи“, както и че „въпросните документи изрично [са] обявени като част от жалбата, като допълнително съдържание на […] жалбата“.
31 Така жалбоподателят не посочва нито специфичните въпроси по жалбата, които желае да допълни чрез това препращане, нито приложенията, в които е изложил евентуалните си доводи.
32 При тези обстоятелства Общият съд не следва да издирва обобщено в горепосоченото писмено становище, представено пред СХВП, доводите, на които жалбоподателят би могъл да се позовава, нито да ги разглежда, тъй като тези доводи са недопустими. Въпреки това Общият съд ще разгледа тези представени в хода на административното производство пред СХВП доказателства, към които препращат специфичните и достатъчно конкретни доводи, изложени в жалбата.
По искането за отмяна на обжалваното решение
33 Жалбоподателят посочва само едно правно основание в подкрепа на своята жалба, изведено от нарушение на член 52 от Регламент № 207/2009. Според него по същество апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод, че предишният притежател е бил недобросъвестен при подаването на заявката пред СХВП за регистрация на оспорваната марка като марка на Общността.
34 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
35 Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 марка на Общността се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до СХВП, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка. Подалото искане за обявяване на недействителност лице, възнамеряващо да се позове на това основание, трябва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че притежателят на марка на Общността е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на тази марка (Решение на Общия съд от 14 февруари 2012 г. по дело Peeters Landbouwmachines/СХВП — Fors MW (BIGAB), T‑33/11, точка 17).
36 Както правилно отбелязва апелативният състав в точка 34 и сл. от обжалваното решение, Съдът е внесъл множество уточнения относно начина, по който следва да се тълкува понятието за недобросъвестност по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (Решение по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, точка 19 по-горе, точка 37 и сл.). Съдът отбелязва, че недобросъвестността на заявителя по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява цялостно, като се имат предвид всички относими фактори в конкретния случай, и по-специално:
– обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена,
– намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак,
– степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена.
37 Също така Съдът посочва в точки 43 и 44 от Решение по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, точка 19 по-горе, че намерението да се възпрепятства пускането в продажба на стока може при определени обстоятелства да характеризира недобросъвестността на заявителя. Такъв е по-конкретно случаят, когато впоследствие се окаже, че заявителят е поискал знакът да се регистрира като марка на Общността, без намерение да го използва, само за да възпрепятства навлизането на трето лице на пазара.
38 При това положение, както основателно подчертава апелативният състав в точка 35 от обжалваното решение, използваната формулировка в Решение по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, точка 19 по-горе, показва, че трите изброени в точка 36 по-горе фактора са само пример сред множеството факти, които могат да бъдат взети предвид за установяване на евентуална недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката (Решение по дело „BIGAB“, точка 35 по-горе, точка 20).
39 Ето защо следва да се приеме, че в рамките на общия анализ, извършван на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, може да се вземе предвид също произходът на думата или абревиатурата, съставляващ(а) оспорваната марка, и предходното му/ѝ използване като марка в областта на търговията, по-специално от конкурентните предприятия, както и търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на марка на Общността, съставена от тази дума или абревиатура.
40 В настоящия случай от самото начало следва да се отхвърлят твърденията на жалбоподателя, с които той отправя критика към апелативния състав, че е взел предвид „нова индиция за недобросъвестност“, която не е предвидена в практиката на Съда, по-специално в Решение по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, точка 19 по-горе, която дори е в противоречие с посочените в това решение критерии. Действително, от една страна, както прави апелативният състав, следва да се подчертае, че тези установени в съдебната практика критерии са само примерни. От друга страна, следва да се отбележи, че критериите, приети от апелативния състав в обжалваното решение, не противоречат на установените в посоченото решение, а допълват последните, следвайки приетата при тях логика за цялостна преценка на всички релевантни в настоящия случай фактори. Така апелативният състав правилно е преценил както произхода на абревиатурата, съставляваща оспорваната марка „Simca“, така и по-ранното ѝ използване като марка в областта на търговията, по-специално от конкурентни предприятия, и търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на оспорваната марка, съставена от тази абревиатура. Освен това в този контекст няма пречка апелативният състав да анализира и това, че към датата на заявката за регистрация притежателят на марката, чиято недействителност се иска, е знаел за съществуването на по-ранните марки, които съдържат абревиатурата „SIMCA“, и за тяхната степен на известност.
41 Във връзка с това Общият съд най-напред посочва, че е безспорно, че абревиатурата „SIMCA“ вече е бил създадена във Франция през 1934 г. от производител на автомобили и че превозните средства, обозначени с марката, съдържаща тази абревиатура, са се продавали от 30-те години. Тази марка впоследствие, през 1978 г., е възпроизведена от Automobiles Peugeot, което я използва в целия свят, включително в Европа.
42 Безспорно е също така, че встъпилата страна е притежател на две по-ранни фигуративни марки, включващи думата „simca“, едната френска, регистрирана под номер 121992 и депозирана на 5 март 1959 г., а другата международна, регистрирана под номер 218957, основана на посочената френска марка и защитена в някои държави — членки на Европейския съюз, като Германия, Испания, Италия, Унгария и Румъния, както и в Бенелюкс. Както по-ранната френска марка, така и по-ранната международна марка, въпреки че не са били използвани през последните десетилетия, както това е установено по-конкретно в точка 24 от обжалваното решение, са били въпреки това подновени и продължават да са регистрирани в полза на встъпилата страна към момента на подаване на заявката за регистрация на оспорваната марка.
43 Освен това, макар че апелативният състав посочва малко неясно в точка 23 от обжалваното решение, in fine, че горепосочените марки все още са регистрирани „най-малкото за „превозни средства“ от клас 12“, от една страна, следва да се констатира, че жалбоподателят не изтъква пред Общия съд конкретни твърдения за евентуалните последици, които това изявление би могло да има за наличието на недобросъвестност на предишния притежател по отношение на заявката му за регистрация на оспорваната марка за другите разглеждани стоки, а именно „апарати за придвижване по земя, въздух или вода“. Всъщност жалбоподателят по-скоро оспорва значението на регистрацията на по-ранните марки като такива за преценката на недобросъвестността на предишния притежател, а след това изтъква като доказателство, установяващо липса на недобросъвестност, факта, че предишният притежател действително е използвал оспорваната марка след нейната регистрация, и то за да пусне първоначално на пазара електрически велосипеди с намерението след това да използва посочената марка и за превозни средства, заемащи определени пазарни ниши.
44 От друга страна, във всички случаи трябва да се констатира, че видно от административната преписка на СХВП, регистрацията на по-ранната международна марка, от която е приложено копие към искането на встъпилата страна за обявяване на недействителност и която се основава на по-ранната френска марка, посочва сред изброените стоки гореспоменатите две категории, спадащи към клас 12. От друга страна, при липсата на доказателства за обратното следва да се приеме, че констатациите на апелативния състав по отношение на недобросъвестността на предишния притежател се отнасят както до частта от заявката за регистрация на оспорваната марка за „превозните средства“, така и тази за „апарати за придвижване по земя, въздух или вода“.
45 Второ, както установява апелативният състав в точка 37 от обжалваното решение във връзка с точки 1, 27 и 28 от него, безспорно е, че предишният притежател е поискал регистрация на оспорваната марка чак на 5 декември 2007 г. и че е подал тази заявка, макар да е знаел за съществуването на по-ранните марки „SIMCA“ на встъпилата страна, най-малко като „исторически“ марки. Освен това е безспорно, че предишният притежател не е поискал отмяна на по-ранната френска или международна марка, като жалбоподателят поддържа пред Общия съд единствено че той самият ще направи такива искания в бъдеще. Що се отнася до някои позовавания, направени от жалбоподателя за вече предприетите действия за обявяване на недействителност по отношение на някои по-ранни марки на встъпилата страна, освен че те се основават на документите, които са представени за първи път пред Общия съд и следователно са недопустими (вж. точки 25—27 по-горе), следва да се констатира, че при всички случаи посочените действия се отнасят само до германската марка на встъпилата страна, регистрирана под номер 302008037708, но не и за по-ранната френска или международна марка.
46 Следва също така да се приеме, че обратно на твърденията на жалбоподателя, апелативният състав правилно е посочил в точка 38 от обжалваното решение, като се позовава на доказателствата, представени именно от предишния притежател, че той със сигурност е знаел, че марката „SIMCA“ се ползва с известност за моторни превозни средства. Освен това, както е видно от точка 25 от обжалваното решение, апелативният състав счита, че посочената известност е била с висока степен в миналото и вероятно е намаляла през годините, но все още съществува към датата на постановяване на обжалваното решение, и то „именно сред лицата, които са имали досег с превозните средства, продавани под наименованието на марката „SIMCA“.
47 В това отношение, първо, що се отнася до знанието и възприятието, които е имал предишният притежател на марката „Simca“, следва да се посочи, че от негово писмо от 15 юни 2007 г., адресирано до индийското предприятие W. (приложение XIV от отговора на предишния притежател от 26 декември 2008 г. на писменото становище на встъпилата страна, в което се излагат мотивите на искането за обявяване на недействителност), е видно, че той е търсел „подходяща“ марка, която вече не се е използвала или не е била регистрирана и следователно е нямала правна закрила. Едва след горепосочените изявления предишният притежател е поискал регистрация на оспорваната марка, която възпроизвежда като такава словния елемент на по-ранните фигуративни марки. От писмо от 5 септември 2007 г. на предишния притежател до посоченото индийско предприятие също така е видно, че той е знаел за по-ранната регистрация на марката „SIMCA-1100 City-Laster“ в Германия, действаща до 1983 г., както и за успеха на спортните автомобили с марката „SIMCA“ в ралитата през 70-те години.
48 На следващо място, от писмото на предишния притежател от 17 март 2008 г. до M. S., директор на изпълнителния съвет на встъпилата страна, което, макар и съставено след заявката за регистрация на оспорваната марка, предоставя релевантни доказателства, които позволяват да се установят мотивите на предишния притежател да подаде посочената заявка, е видно, че последният е целял да съхрани „чудесната“ марка „SIMCA“ за поколенията. В същото това писмо предишният притежател изрично се позовава и на „изключителната история на марката „SIMCA“. Тези изявления трябва да се разглеждат във връзка с уводната част на посоченото писмо, в която предишният притежател подчертава познанията си за автомобилния сектор, и с неговото особено и трайно привличане към френските автомобили, а именно с марките „Peugeot“ или „Citroën“. В същия контекст предишният притежател изрично споменава, че е проверил, както в интернет, така и в СХВП, дали посочената марка „SIMCA“ все още е регистрирана.
49 Като се има предвид и изявлението на предишния притежател в същото това писмо, че „през януари 2008 г., във Франция, [е купил] автомобил „SIMCA Aronde 9“, който идеално се свързва с марката [на Общността], за която е поискал регистрация“ един месец по-рано, се налага изводът, че апелативният състав правилно е приел, че посоченият притежател „със сигурност е знаел за известността на марката „SIMCA“ за моторните превозни средства“. Горепосочените обстоятелства всъщност позволяват на Общия съд да установи, че за предишния притежател разглежданата марка най-малкото все още е запазила някаква степен на известност, което обяснява и интереса му към тази марка предвид обстоятелствата в конкретния случай, както и намерението му да я запази за бъдещите поколения.
50 Този извод се потвърждава и от изложеното в жалбата твърдение на жалбоподателя, че е „общоизвестно, че марката „SIMCA“ не е била използвана от [встъпилата страна] от няколко десетилетия“. Подобно твърдение всъщност предполага, че самото съществуване на марката „SIMCA“ като „историческа“ марка е общоизвестен факт поне за част от съответните потребители — хора, които познават продаваните в миналото автомобили с тази марка.
51 Тези съображения не се обезсилват от позоваването на жалбоподателя на съдържанието на писмото от 2 август 2011 г., изпратено преди съдебното производство до СХВП, в което той поддържа, че дори потребителите познавачи вече не си спомнят за марката „SIMCA“. В това отношение следва да се припомни, че представените доказателства в подкрепа на това твърдение, приложени към посоченото писмо, се състоят по-специално от извадки от уебсайтовете на някои продавачи на моторни превозни средства, преди всичко на пазара на употребявани автомобили.
52 Доколкото обаче от горепосочените извадки от уебсайтове може да се направят някои изводи, те евентуално показват единствено че някои продавачи вече не предлагат за продажба автомобили с марката „SIMCA“ на пазара за употребявани автомобили. Следователно при липса на други непротиворечиви доказателства, като проучване на мнението на съответните потребители, не би могло — както посочва апелативният състав в точка 25 от обжалваното решение, като в точка 5 от него се позовава на доказателствата за „историята“ на марката „SIMCA“ — да се изключи възможността да е запазена все още някаква известност, по-конкретно сред частта от потребителите, определена от апелативния състав (вж. точки 46 и 50 по-горе).
53 Следва допълнително да се добави, че освен статията от декември 1989 г. в германско списание за историята на произведените автомобили с марка „SIMCA 1000“, документ, на който се позовава встъпилата страна в административното производство пред СХВП, по-специално в писмото си от 29 март 2010 г., и който е посочен в точка 5 от обжалваното решение, изводът, че към съответната дата на подаване на заявката за регистрация на оспорваната марка все още съществува някаква известност на по-ранните марки „SIMCA“ на встъпилата страна, се подтвърждава и от позоваването на предишния притежател в негово писмо от 26 декември 2008 г., изпратено преди съдебното производство на СХВП, на извадка от уебсайт за изложението на френски автомобили Francemobile. Доколкото всъщност дори организаторът на посоченото изложение възпроизвежда на рекламния си сайт сред различните отличителни знаци на производители на изложени автомобили и този на марката „SIMCA“, тази извадка може да се приеме като допълнителна индиция за известността на тази марка, независимо от това дали отличителният знак съответства точно на този, който е регистриран за встъпилата страна.
54 Освен това, обратно на твърденията на жалбоподателя, апелативният състав не е допуснал грешка при прилагането на правото, като при цялостната оценка на уликите, доказващи недобросъвестността на предишния притежател, е взел предвид факти относно неговите „намерения“ и неговите „цели“ към подаването на заявката за регистрация. Той не би могъл да бъде упрекнат, в това отношение, че е анализирал „субективните елементи на вътрешната мотивация“ на действията на предишния притежател, по-специално с оглед на писмата му до търговските партньори, а след подаване на заявката му за регистрация — и до встъпилата страна в отговор на неговите писма.
55 Достатъчно е всъщност да се отбележи, че от Решение по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, точка 19 по-горе (точки 38— 42), е видно, че за преценката дали е налице недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за регистрация на знака трябва допълнително да се вземе предвид „намерението“ му да възпрепятства третото лице да продължи да го използва, като Съдът е отбелязъл, че посоченото намерение е субективен елемент, който трябва да се преценява съобразно обективните обстоятелства в конкретния случай.
56 Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че въз основа на конкретните обстоятелства по случая апелативният състав правилно е заключил, че със заявката си за регистрация на марка на Общността предишният притежател в действителност е целял да експлоатира по паразитен начин репутацията на регистрираните на встъпилата страна марки и да извлича облаги от нея.
57 Несъмнено, както поддържа жалбоподателят и както първоначално подчертава отделът по отмяна, от съображение 10 от Регламент № 207/2009 е видно, че не е оправдано да се защитават марки на Общността и, срещу тях, всяка марка, която е регистрирана преди тях, освен когато марките са реално използвани.
58 По същия начин, от една страна, жалбоподателят се позовава на Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), и по-конкретно на член 12 от нея, относно „основанията за отмяна“, който във връзка с член 1 от посочената директива се прилага „към всички марки […], които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация […] в отделна държава членка, или които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация в Службата за марки на Бенелюкс или на международна регистрация, която има действие в отделна държава членка“. От друга страна, той се позовава на член L‑714.5 от френския Code de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост) и на членове 25 и 49 от Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen (Markengesetz, германският Закон за защита на марките и другите знаци) от 25 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 3082, BGBl. 1995 I, стр. 156 и BGBl. 1996 I, стр. 682), тези разпоредби също предвиждат по същество, на национално равнище, при какви условия може да се отменят правата върху марката при липса на реално използване, по-специално след подаване на искова молба от заинтересовано лице.
59 В случая обаче следва да се отбележи, че изводът на апелативния състав за наличие на недобросъвестност не е направен само въз основа на възприетото като значимо обстоятелство, припомнено в точка 37 от обжалваното решение, че предишният притежател е подал заявление за регистрация на оспорваната марка независимо от знанието за по-ранните марки и без преди това да е подал искане за отмяната им.
60 Както е видно всъщност от точка 38 от обжалваното решение, апелативният състав по-специално е отчел конкретната цел на предишния притежател „да експлоатира по паразитен начин стойността на известните регистрирани марки [на встъпилата страна] и да извлича облаги от [тяхната] добра репутация […] чрез съзнателно незаконно ползване на знака „SIMCA“. Този подход не представлява грешка при прилагане на правото, доколкото, както е видно от Решение по дело Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, точка 19 по-горе, недобросъвестността на заявителя по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се прецени цялостно, като се имат предвид всички относими фактори в конкретния случай. Първо, както вече беше припомнено (вж. точка 39 по-горе), част от тези фактори са произходът на думата или абревиатурата, съставляваща оспорваната марка, и предходното ѝ използване като марка в областта на търговията, по-специално от конкурентните предприятия, тоест в случая безспорните обстоятелства за реалното — най-малкото „историческо“ — използване на марката, съдържаща абревиатурата „SIMCA“ от встъпилата страна или от предприятие от нейната група, което е преди използването на посочената абревиатура от предишния притежател в рамките на оспорваната марка.
61 Второ, апелативният състав правилно е могъл да се позове на търговската логига, в която се вписва подаването на заявка за регистрация на абревиатурата като марка на Общността от предишния притежател, като съобрази факта, че пред търговските си партньори той изрично се позовава на логиката относно намерението му да използва марка, подходяща за посочените в заявката стоки, независимо дали това е нерегистрирана марка или марка, която въпреки регистрацията е изгубила правна защита именно поради липса на реално използване от притежателя ѝ (вж. точка 45 и сл. по-горе). Освен това жалбоподателят изтъква същите тези мотиви в точка 41 от жалбата, като подчертава, че именно обстоятелството, че по-ранните марки не са се използвали от дълго време, може да се приеме като „мотив, накарал [предишния притежател], запознат с това обстоятелство, да подаде заявка за марка с оглед използването ѝ в своя полза“.
62 При тези обстоятелства, доколкото не е установено, че още преди подаването на заявката за регистрация на оспорваната марка предишният притежател е предлагал стоки с посочената марка на съответния пазар, не е възможно да се изведе друга търговска логика, различна от тази да се възползва от посочването на встъпилата страна или предприятия от нейната група. По-специално жалбоподателят не би могъл да твърди, че с посочената заявка предишният притежател е целял да се противопостави на използването на марката му без негово съгласие от трети предприятия, създаващо сред клиентите заблуда, че разпространяват същите стоки като тези на предишния притежател, или че е целял единствено да разшири защитата на оспорваната марка, като я регистрира.
63 При тези обстоятелства жалбоподателят не може да се основава на единствено на факта, че по-ранните марки вече не били използвани, за да обори извода за недобросъвестност на предишния притежател към датата на регистрацията. Както всъщност е установено, обстоятелствата в случая сочат, че регистрацията на оспорвания знак е поискана съзнателно, за да се създаде асоциация с по-ранните марки и да се извлече полза от тяхната репутация на пазара на автомобили, дори да ги конкурира, в случай че в бъдеще те бъдат отново използвани от встъпилата страна. В това отношение предишният притежател не може да преценява бъдещите търговски намерения на встъпилата страна като притежател на по-ранните марки, чиято регистрация е подновявана редовно, нито при липсата на искане за отмяна на последните да прави извода, че встъпилата страна „няма качеството на притежател, заслужаващ защита“. Освен това, без дори да е необходимо да се преценява истинността на изложеното пред Общия съд твърдение на СХВП, че на автомобилния пазар е обичайно марките, неизползвани през значителен период от време, отново да се използват в ограничена серия за любителите на автомобили, следва да се отбележи, че от публикуваната на 2 септември 2008 г. в ежедневник статия, възпроизведена на уебсайта Autohaus online, от която е приложена извадка към писмо от 26 декември 2008 г. на предишния притежател до СХВП, е видно, че най-късно на тази дата и без това да е довело до отказ от оспорваната марка, той е узнал, че встъпилата страна възнамерява да използва отново марките „като „Talbot“, по-специално за автомобили на по-ниски цени, според статията подобно на преприятието Renault, което възстановява марката си „Dacia“. При тези обстоятелства не може да се изключи бъдещото намерение на встъпилата страна да използва отново марката си „SIMCA“.
64 Тези изводи не се обезсилват от различните твърдения на жалбоподателя относно „придобивната давност в правото в областта на марките“.
65 Както следва от твърденията на жалбоподателя, той оспорва възможността да съществува правен принцип, съгласно който вече регистрирана марка, на която „изтича срокът на защита“ не може да се регистрира отново в полза на трето лице, което не е първоначалният ѝ притежател. В това отношение жалбоподателят се позовава на член 19 и съображение 11 от Регламент № 207/2009.
66 Следва обаче да се отбележи, че поставеният в настоящия случай въпрос не се ограничава от горепосочения въпрос, но както вече беше изтъкнато, за да направи извод за недобросъвестността на предишния притежател, апелативният състав е съобразил и обстоятелствата за все още съществуващата известност на по-ранните марки и търговската логика, в която се вписва подаването на заявка за регистрация на оспорваната марка, тъй като предишният притежател е искал по този начин да се възползва от тези марки. Следователно, обратно на преценката на жалбоподателя, която произтича от неправилен прочит на обжалваното решение, апелативният състав не възнамерява да приема посочения в предходната точка принцип. Поради това позоваването на жалбоподателя на съображение 11 и член 19 от Регламент № 207/2009 е неотносимо, тъй като е без конкретна връзка с решаващия факт, довел апелативния състав до извода, че поведението на предишния притежател е било недобросъвестно, а именно фактът, че той е целял да се възползва от все още съществуващата известност на по-ранните марки.
67 Във връзка с различните твърдения на жалбоподателя, че предприемането на действия срещу по-ранните противопоставими марки, които могат да бъдат обявени за недействителни, не е условие за оборване на презумпцията за недобросъвестност, е достатъчно да се установи, че апелативният състав не е приложил такова условие, а както вече бе посочено, е анализирал цялостно всички релевантни обстоятелства в настоящия случай (вж. по-специално точки 37—39 от обжалваното решение във връзка с точка 25 от него).
68 По-нататък, що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че дори ако не могат да бъдат обявени за недействителни, по-ранните марки защитават единствено „фигуративните елементи или комбинацията от фигуративни и словни елементи, докато спорната марка [е] изцяло словна марка, чиято област на защита е различна“, тъй като жалбоподателят поддържа и че областта на защита на тези марки е различна, следва да се отбележи, че видно от съображенията на апелативния състав в обжалваното решение, по-специално в точки 25, 27 и 38 от него, той приема, че съществуващата все още известност на по-ранните марки се отнася по-специално към думата „simca“, единственият словен елемент в тези фигуративни марки, възпроизведен като такъв в оспорваната марка. Видно също така от съображенията на апелативния състав, той приема, че марката на Общността на предишния притежател е заимствана от по-ранните марки, за да експлоатира по паразитен начин тяхната репутация и да извлича ползи от нея чрез незаконно използване на знака „Simca“. От друга страна, от постоянната съдебна практика следва, че няма пречка да се провери наличието на визуално сходство между словна и фигуративна марка, като се има предвид, че тези два вида марки имат графично изображение, което може да създаде визуално впечатление (вж. Решение на Общия съд от 23 април 2013 г. по дело Apollo Tyres/СХВП — Endurance Technologies (ENDURACE), T‑109/11, точка 60 и цитираната съдебна практика).
69 При тези обстоятелства и доколкото предишният притежател не излага пред СХВП конкретни доводи в подкрепа на това, че конфликтните марки са различни до степен да не пораждат объркване, а единствено препраща общо към обстоятелството, че по-ранните марки са фигуративни, следва да се приеме, че апелативният състав не е бил длъжен да излага подробно преценката си на сходството между посочените марки, тъй като този състав освен това достатъчно ясно е посочил споменатите по-горе съображения за съществуващата все още известност на словния елемент, който е общ за тези марки.
70 Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че „предложението за обезщетение“, което предишният притежател е направил на встъпилата страна според съдебната практика (Решение на Общия съд от 1 февруари 2012 г. по дело Carrols/СХВП — Gambettola (Pollo Tropical CHICKEN ON THE GRILL), T‑291/09), не може да се счита за индиция на недобросъвестност и че нито предишният притежател, нито той самият са „притискали [встъпилата страна], за да привлекат вниманието му върху [разглежданата марка на Общността] и да извлекат финансова облага“, следва да се подчертае, че както посочва самият жалбоподател в жалбата си, макар в частта на обжалваното решение, озаглавена „Безспорни факти“, апелативният състав да е припомнил някои елементи „от съществено значение за преценката на фактите“, той не ги е възпроизвел в частта за наличието на недобросъвестност. По-специално следва да се посочи, че апелативният състав не е направил конкретни изводи във връзка с констатацията си, направена в точка 31 от обжалваното решение, относно „предложението за обезщетение“, с оглед на което предишният притежател потвърждава готовността си да се откаже при определени условия от оспорваната марка.
71 Следователно горепосоченото твърдение на жалбоподателя, че предложението за споразумение за отказ от марката в случай на обезщетение не е достатъчна индиция за недобросъвестност, е неотносимо в конкретния случай и няма последици за законността на обжалваното решение.
72 От съображения за изчерпателност следва да се добави, че докато в рамките на делото, по което е постановено решение „Pollo Tropical CHICKEN ON THE GRILL“, точка 70 по-горе (точки 61 и 62), Общият съд е приел, че страната, направила искане за обявяване на недействителност на марка на Общността, не е представила доказателства, от които да се предположи, че притежателят на марката е знаел за наличието на по-ранни марки, върху които се основава твърдението за неговата недобросъвестност, в случая, напротив, е установено, че предишният притежател при подаване на заявката за оспорваната марка вече е знаел за съществуването на по-ранните марки „SIMCA“ на встъпилата страна и за тяхното по-ранно използване през 70-те години. При тези обстоятелства предложението да се откаже от марката на Общността в случай на обезщетение има различно значение от предложението, направено по делото, по което е постановено решение Pollo Tropical CHICKEN ON THE GRILL, точка 70 по-горе, именно поради факта, че след подаването на заявката за регистрация предишният притежател е можел да очаква, не чисто хипотетично, да получи предложение за финансово обезщетение от встъпилата страна.
73 Накрая следва да се отхвърлят и останалите конкретни твърдения на жалбоподателя, тъй като никое от тях не може да обезсили горепосочените изводи.
74 На първо място, единствено фактът, че предишният притежател действително е продавал с марката на Общността „Simca“ електрически велосипеди „поне от […] 2008 г.“, ако се предположи, че е доказан, не може да се приеме за релевантен, доколкото, както е видно от точки 37—40 от обжалваното решение, изводът на апелативния състав за наличие на недобросъвестност на предишния притежател не се основава на отсъствието на действителен интерес да предлага стоките, обхванати от посочената марка, а по-скоро на неговите намерения по паразитен начин да експлоатира репутацията на марка, регистрирана на друго лице и известна на съответния пазар.
75 На второ място, що се отнася до различните позовавания на жалбоподателя на административните и съдебните производства в Германия, следва да се отбележи, че апелативният състав правилно е приел, по-специално в точки 20 и 21 от обжалваното решение, че режимът на марките на Общността е самостоятелна система, изградена от общи специфични за нея цели и правила, която се прилага независимо от всяка една национална система (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело Mülhens/СХВП — Minoronzoni (TOSCA BLU), T‑150/04, Сборник, стр. II‑2353, точка 40 и цитираната съдебна практика). По смисъла на това решение акт на национална юрисдикция не може да обвърже нито органите на СХВП, нито съда на Съюза.
76 Въпреки това, също съгласно съдебната практика, нито за страните, нито за Общия съд съществува пречка при тълкуването на правото на Съюза да се позовават на съдебната практика на Съюза, на националната или на международната съдебна практика (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 юли 2006 г. по дело Vitakraft-Werke Wührmann/СХВП — Johnson’s Veterinary Products (VITACOAT), T‑277/04, Recueil, стр. II‑2211, точки 69—71).
77 В случая обаче, освен релевантността на изявлението на апелативния състав в точка 21 от обжалваното решение, че не знае какви са доказателствата, представени в паралелното производство в Германия, така че решението на Bundesgerichtshof не би могло да създаде прецедент, следва да се приеме, че по-ранните марки, едната френска, а другата международна, защитени по-специално в няколко държави — членки на Съюза, могат да имат различни процесуални последици, от една страна, в паралелното производство относно германската марка, а от друга страна, в настоящото производство относно искането за обявяване на недействителност на марка на Общността поради недобросъвестност и в което се взема предвид все още съществуващата известност на по-ранните марки.
78 На трето място, жалбоподателят твърди, че самостоятелната заетост на предишния притежател за Citroën AG в Кьолн и за клон на Peugeot в Бремен няма никаква връзка със заявката за марка на Общността. По-специално според него, ако предишният притежател е придобил информация в рамките на временната си заетост, като доставчик на софтуери, по-специално не би било необходимо да прави допълнителни проучвания, за да отправи заявка за „предполагаема паразитна“ марка.
79 В това отношение обаче е достатъчно да се отбележи, че подобно на постановеното в точки 70 и 71 по-горе, от структурата и съдържанието на обжалваното решение е видно, че за да установи наличие на недобросъвестност на предишния притежател, апелативният състав не се е основал на посоченото отношение на сътрудничество, което той е имал в миналото с встъпилата страна или с други предприятия от нейната група.
80 Накрая, що се отнася до твърденията на жалбоподателя за „непропорционална краткост“ на обжалваното решение и за твърдяната липса на „всякакви правни доводи, както и на всякаква преценка на правни принципи в областта на марките“, те следва да се отхвърлят, независимо дали се позовават на допусната от апелативния състав грешка при преценката по същество или на непълнота на мотивите.
81 В това отношение, първо, доколкото жалбоподателят се позовава и на преценката на апелативния състав по същество на настоящия случай, Общият съд вече е приел в изложените в настоящото решение съображения като цяло обосноваността на обжалваното решение. В този контекст Общият съд отчита както правните съображения, изложени от апелативния състав, така и „принципите на правото на марките“.
82 Второ, ако твърденията на жалбоподателя по-горе следва да се разбират като отнасящи се до евентуална непълнота на мотивите на обжалваното решение, е достатъчно да се отбележи, че от посочените от апелативния състав съображения, като обобщените в точки 9—22 по-горе, е видно, че в съответствие с постоянната съдебна практика той е изложил по ясен и недвусмислен начин съображенията си, позволявайки по този начин на жалбоподателя да се запознае с основанията за взетата мярка, и следователно да защити правата си, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за законосъобразност на посоченото решение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 октомври 2013 г. по дело Electric Bike World/СХВП — Brunswick (LIFECYCLE), T‑379/12, точка 30 и цитираната съдебна практика).
83 От всичко изложено по-горе следва, че единственото правно основание трябва да бъде отхвърлено, както и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
84 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
85 След като СХВП и встъпилата страна са направили искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Simca Europe Ltd да заплати съдебните разноски.
Dittrich | Schwarcz | Tomljenović |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 8 май 2014 година.
Подписи