Language of document :

Жалба, подадена на 27 януари 2010 г. - AC-Treuhand/Комисия

(Дело T-27/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: AC-Treuhand AG (Цюрих, Швейцария) (представители: C. Steinle и I. Hermeneit, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение C (2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. (преписка COMP/38589 - Топлинни стабилизатори) в частта, която се отнася до жалбоподателя,

при условията на евентуалност, да се намалят глобите, наложени на жалбоподателя с член 2, точки 17 и 38 от обжалваното решение,

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение C (2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. по преписка COMP/38589 - Топлинни стабилизатори. С обжалваното решение на жалбоподателя и на други предприятия са наложени глоби за нарушение на член 81 ЕО, а от 1 януари 1994 г. - за нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в редица споразумения и/или съгласувани практики на пазарите на калаени стабилизатори и на епоксидирано соево масло (ЕСМ)/естери в ЕИП, изразяващи се в определяне на цени, подялба на пазари чрез определяне на квоти за доставка, подялба и разпределяне на клиенти, както и обмен на икономически чувствителна информация, и по-специално на данни относно клиентите и произведените и доставените количества.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва девет правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е приела, че картелът в сектора на калаените стабилизатори е продължил до 21 март 2000 г., а този в сектора на ЕСМ/естерите - до 26 септември 2000 г. В това отношение жалбоподателят поддържа, че към средата на 1999 г. дейността на картела вече е била преустановена.

Като второ правно основание жалбоподателят изтъква, че правомощието на Комисията да наложи глоба е погасено по давност. Той посочва, че десетгодишната абсолютна погасителна давност е изтекла още в средата на 1999 г. Освен това според жалбоподателя погасителната давност не е била спряна по време на съдебното производство по съединени дела Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T-125/03 и T-253/03.

Трето, жалбоподателят посочва нарушение на член 81 ЕО и на принципа на законност по съображението, че като консултантско дружество не може да бъде санкционирано на основание член 81 ЕО. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че съгласно текста си този член не обхваща поведението му и че във всеки случай подобно тълкуване не е било предвидимо към датата на извършването на нарушенията.

При условията на евентуалност, в рамките на четвъртото, петото и шестото правно основание жалбоподателят посочва грешки на Комисията при изчисляването на глобата. По-специално се твърди, че на жалбоподателя е можело да бъде наложена единствено символична глоба, тъй като тълкуването, според което член 81 ЕО се отнася и до консултантските дружества, не е било предвидимо към датата на извършване на нарушенията. Освен това според жалбоподателя е налице нарушение на Насоките относно глобите1, тъй като глобата е трябвало да се определи не като фиксирана сума, а в зависимост от хонорарите, които жалбоподателят е получил за предоставените от него услуги. Той твърди и че тъй като е налице едно единствено нарушение, Комисията е нарушила границата от 10 % в член 23, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1/20032. В тази връзка жалбоподателят посочва също, че наложените глоби застрашават съществуването му и следователно не съответстват на смисъла и целта на тази горна граница.

В рамките на последните три правни основания жалбоподателят посочва процесуални нарушения. Той поддържа, че е допуснато нарушение на принципа за разумния срок (седмо правно основание), че е бил късно уведомен за образуваната срещу него процедура по разследване (осмо правно основание) и че обжалваното решение не му е било връчено редовно (девето правно основание).

____________

1 - Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

2 - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).