РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

14 декември 2022 година(*)

„Субсидии — Внос на биодизел с произход от Индонезия — Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2092 — Окончателно изравнително мито — Член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/1037 — Подбиване на цените — Ценови натиск — Член 8, параграф 5 от Регламент 2016/1037 — Причинно-следствена връзка — Член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) и параграф 2 от Регламент 2016/1037 — Действие, изразяващо се в „упълномощаване или възлагане“ на частен орган да изпълнява функция, съставляваща финансово участие, или в „разпореждане“ да направи това — По-ниско от адекватното възнаграждение — Подкрепа за доходите или за цените — Член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от Регламент 2016/1037 — Полза — Член 3, параграф 1, буква a), подточка i) и параграф 2 от Регламент 2016/1037 — Директно прехвърляне на средства — Член 7 от Регламент 2016/1037 — Изчисляване на размера на ползата — Член 8, параграфи 1 и 8 от Регламент 2016/1037 — Опасност от причиняване на съществена вреда — Право на защита“

По дело T‑143/20,

PT Pelita Agung Agrindustri, установено в Медан (Индонезия),

PT Permata Hijau Palm Oleo, установено в Медан,

представлявани от F. Graafsma, J. Cornelis и E. Rogiest, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват P. Kienapfel, G. Luengo и P. Němečková, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

European Biodiesel Board (EBB), установен в Брюксел (Белгия), представляван от M.‑S. Dibling и L. Amiel, адвокати,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се при разискванията от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, P. Nihoul, R. Frendo и M. J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството

и в съдебното заседание от 14 януари 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, PT Pelita Agung Agrindustri и PT Permata Hijau Palm Oleo, искат отмяната на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2092 на Комисията от 28 ноември 2019 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия (ОВ L 317, 2019 г., стр. 42, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), в частта, която се отнася до тях.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателите са индонезийски дружества, които произвеждат и изнасят биодизел за Европейския съюз.

3        На 19 ноември 2013 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ L 315, 2013 г., стр. 2), който налага окончателно антидъмпингово мито на жалбоподателите.

4        На 25 ноември 2013 г. Европейската комисия приема Регламент (ЕС) № 1198/2013 за прекратяване на антисубсидийната процедура по отношение на вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 330/2013 за въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 315, 2013 г., стр. 67).

5        На 15 септември 2016 г. Общият съд отменя членове 1 и 2 от Регламент за изпълнение № 1194/2013 в частта, която се отнася до първия от жалбоподателите (решение от 15 септември 2016 г., PT Pelita Agung Agrindustri/Съвет, T‑121/14, непубликувано, EU:T:2016:500).

6        На 25 януари 2018 г. по искане на Република Индонезия специалната група на Световната търговска организация (СТО) публикува доклад за антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 1194/2013 върху вноса на биодизел от Индонезия (доклад на специалната група на СТО, озаглавен „Европейски съюз — антидъмпингови мерки върху биодизела с произход от Индонезия“, приет на 25 януари 2018 г. (WT/DS 480/R). Специалната група на СТО стига до извода, че Съюзът е действал по начин, несъвместим с редица разпоредби от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и Споразумението за прилагане на член VI от ГАТТ (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112), съдържащи се в приложение 1А към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5).

7        На 22 октомври 2018 г. European Biodiesel Board (EBB) сезира Комисията с жалба в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 55), изменен с Регламент (ЕС) 2018/825 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. (ОВ L 143, 2018 г., стр. 1) (наричан по-нататък „основният регламент“). Според жалбата вносът на биодизел с произход от Индонезия е бил субсидиран и по този начин е причинил вреда на промишлеността на Съюза.

8        С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 6 декември 2018 г. (ОВ C 439, 2018 г., стр. 16), Комисията започва антисубсидийна процедура във връзка с вноса на биодизел с произход от Индонезия.

9        Разследваният продукт са „моноалкилови естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени чрез синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, известни като „биодизел“, в чист вид или включени в смес, с произход от Индонезия“ (наричан по-нататък „разглежданият продукт“).

10      Биодизелът, произвеждан в Индонезия, е основно палмов метилов естер (наричан по-нататък „ПМЕ“), който се получава от сурово палмово масло (наричан по-нататък „CПМ“). За разлика от него, произвежданият в Съюза биодизел е основно метилов естер от семена на рапица (рапичен метилов естер, наричан по-нататък „РМЕ“), но също и от други изходни суровини, включително СПМ.

11      Както ПМЕ, така и РМЕ принадлежат към категорията на моноалкиловите естери на мастни киселини. Терминът „естер“ се отнася до трансестерификацията на растителни масла, а именно смесването на маслото с алкохол, при което се получава биодизел, а като страничен продукт — глицерин. Прилагателното „метилов“ се отнася до метанола, който е най-често използваният в този процес алкохол. Моноалкиловите естери на мастни киселини са известни също като „метилови естери на мастни киселини“ (наричани по-нататък „FAME“). Въпреки че ПМЕ и РМЕ са FAME, техните физични и химични свойства отчасти се различават, и в частност те имат различна гранична температура на филтруемост през студен филтър (наричана по-нататък „CFPP“). CFPP е температурата, при която горивото причинява запушване на горивния филтър вследствие на това, че някои горивни компоненти са започнали да кристализират или да замръзват. За РМЕ температурата CFPP може да бъде –14 °C, докато за ПМЕ тя е около 13 °C. На пазара биодизелът с определена CFPP често се описва като „FAMEX“, например „FAME0“ или „FAME5“.

12      Разследването относно субсидирането и вредата обхваща периода от 1 октомври 2017 г. до 30 септември 2018 г. (наричан по-нататък „разследваният период“). Анализът на тенденциите, полезни за определянето на вредата, обхваща периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период. При необходимост Комисията е разгледала и данни от времето след разследвания период.

13      С писмо от 18 януари 2019 г. жалбоподателите представят отговори на антисубсидийния въпросник, изпратен им от Комисията, а на 1 март 2019 г. допълват своите отговори. От 12 до 15, както и на 22 март 2019 г. Комисията извършва проверки на място в помещенията на жалбоподателите в Индонезия.

14      На 12 август 2019 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1344 за налагане на временно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия (ОВ L 212, 2019 г., стр. 1, наричан по-нататък „временният регламент“). Временното изравнително мито, приложимо за жалбоподателите, е 18 %.

15      На 28 август 2019 г. жалбоподателите представят своите становища по документите за временно уведомяване. На 6 септември 2019 г. се провежда изслушване с Комисията.

16      На 4 октомври 2019 г. Комисията оповестява съществените факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателни изравнителни мерки върху биодизела с произход от Индонезия. Жалбоподателите представят своите становища по тях на 14 октомври 2019 г. Изслушвания се провеждат на 14 октомври 2019 г. в присъствието на служителя по изслушванията, и на 17 октомври 2019 г.

17      След приключване на антисубсидийната процедура Комисията приема обжалвания регламент, с който потвърждава заключенията, направени във временния регламент. Тя приема, че индонезийското правителство е подкрепило производството на биодизел чрез субсидии по смисъла на член 3, параграф 1 от основния регламент. Комисията отбелязва, че тази подкрепа е осъществена чрез определени програми. Става въпрос по-конкретно за това, че Фондът за плантациите за палмово масло, който е публичен орган, изплаща на производителите на биодизел, доставили биодизел на дружества, определени като „лица за петролни горива“, разликата между референтната цена за минерално дизелово гориво, заплащана от тези предприятия, и референтната цена за биодизела, определена от министъра на енергетиката и минералните ресурси. Комисията установява и че индонезийското правителство е упълномощило или възложило на производителите на СПМ — суровина, която производителите на биодизел купуват, за да я преработят в биодизел — да доставят тази суровина срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, или им е разпоредило да го правят, включително чрез ограничения на износа и ценови контрол чрез държавната група предприятия PT Perkebunan Nusantara (наричана по-нататък „PTPN“).

18      Окончателното изравнително мито, приложимо за жалбоподателите, е 18 %.

 Искания на страните

19      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до тях,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията, подкрепена от EBB, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

21      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите по същество изтъкват седем основания, изведени:

–        първото, от нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент при определянето на подбиването на цените,

–        второто: от нарушение на член 8, параграф 5 от основния регламент при анализа на причинно-следствената връзка,

–        третото: от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че е налице субсидия под формата на предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение,

–        четвъртото: от явна грешка в преценката и от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка i) и параграф 2 от основния регламент, която опорочава извода на Комисията, че е налице субсидия под формата на директно прехвърляне на средства,

–        петото: от нарушение на член 7 от основния регламент и от явна грешка в преценката, допуснати от Комисията при изчисляването на размера на ползата, реализирана посредством схемата на Фонда за плантациите за палмово масло,

–        шестото: от нарушение на член 8, параграфи 1 и 8 от основния регламент при определянето на наличието на опасност от причиняване на съществена вреда,

–        седмото: от нарушение на правото на защита на жалбоподателите.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент при определянето на подбиването на цените

22      Първото основание се състои от две части, които Комисията, подкрепена от EBB, оспорва.

 По първата част от първото основание, изведена от това, че при определянето на подбиването на цените не са взети предвид всички релевантни данни

23      В рамките на първата част жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент, защото изчисляването на подбиването на цените не се основава на преки доказателства и не произтича от обективно изследване. По-точно, в рамките на първото си оплакване те изтъкват, че първият метод, използван от Комисията за целите на изчисляването на подбиването на цените, не отчита факта, че не може да съществува пряка конкуренция между ПМЕ, внасян от Индонезия, и ПМЕ, произвеждан в Съюза, тъй като първият се използва като суровина за производството на биодизелова смес, а вторият се смесва директно с минерално дизелово гориво. В рамките на второто си оплакване жалбоподателите поддържат, че вторият метод, който се състои в сравняване на вноса на ПМЕ от Индонезия с продажбите на ПМЕ, произвеждан в Съюза, както и произвеждания в Съюза биодизел с температура CFPP от 0 °C (наричан по-нататък „FAME 0“), също така не отчита факта, че индонезийският биодизел е суровина за производството на FAME 0 и че той не може да се използва в някои студени региони на Съюза поради високото си ниво на CFPP. В третото си оплакване жалбоподателите изтъкват, че третият метод, който се състои в сравняване на целия внос на биодизел от Индонезия с всички продажби на биодизел в Съюза, без корекция на цените, не отчита разликите в цените на различните видове биодизел в зависимост от тяхното ниво на CFPP.

24      В самото начало следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече на мерките за търговска защита, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат (вж. решение от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 63 и цитираната съдебна практика).

25      Това широко право на преценка включва по-специално определянето в рамките на антисубсидийна процедура дали е налице вреда, причинена на промишлеността на Съюза. Съдебният контрол върху такава преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите са установени и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. по аналогия решение от 10 септември 2015 г., Bricmate, C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 46, и от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и други/Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 149 и цитираната съдебна практика). Това е така по-специално когато в рамките на антисубсидийно разследване се определят факторите, които причиняват вреда на промишлеността на Съюза (вж. по аналогия решение от 10 септември 2015 г., Bricmate, C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 46 и цитираната съдебна практика).

26      Упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от институциите изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали могат да подкрепят направените изводи (решение от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 64).

27      Впрочем следва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 1 от основния регламент определянето на вредата се основава на преки доказателства и включва обективна оценка, от една страна, на обема на субсидирания внос и влиянието на субсидирания внос върху цените на пазара на Съюза за подобни продукти, и от друга страна, на последиците от този внос за промишлеността на Съюза. Що се отнася по-специално до влиянието на субсидирания внос върху цените, член 8, параграф 2 от основния регламент предвижда задължението да се провери дали е налице значително подбиване на цената посредством субсидирания внос в сравнение с цената на подобен продукт на индустрия на Съюза, или дали този внос оказва по друг начин значителен натиск върху цените или възпрепятства значителното увеличаване на цените, което би настъпило при други обстоятелства (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 236 и 237).

28      В основния регламент не се съдържа определение на понятието за подбиване на цената и не се предвижда метод за изчисляването му (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 238). Методът, по който се определя евентуално подбиване на цените, трябва по принцип да се прилага на равнището на „сходния продукт“ по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент, макар той да може да се състои от различни типове продукти (вж. по аналогия решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 73 и 74 и цитираната съдебна практика, и заключение на генерален адвокат Pitruzzella по дело Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2021:533, т. 64, което Съдът възприема в решението по това дело).

29      В съответствие с член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент изчисляването на подбиването на цената на разглеждания внос се извършва, за да се установи наличието на вреда за промишлеността на Съюза в резултат на този внос, и се използва, по-общо, за да се оцени тази вреда и да се определи маржът на вредата, тоест нивото на заличаване на вредата. Задължението за извършване на обективен анализ на влиянието на субсидирания внос, установено в член 8, параграф 1, налага да се направи обективно сравнение между цената на разглеждания продукт и цената на подобен продукт на промишлеността на Съюза при продажби на територията на Съюза (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 239).

30      По схематичен начин при определяне на подбиването на цените институциите сравняват цените в Съюза с коригираните вносни цени, така че да получат изразен в проценти марж на подбиване (вж. по аналогия решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, T‑192/08, EU:T:2011:619, т. 65).

31      В този контекст следва да се отбележи, че анализът на подбиването на цените включва преценка на сложни икономически положения и че широката свобода на преценка, с която разполага Комисията, обхваща най-малкото решенията относно избора на метод за анализ, данните и доказателствата, които следва да бъдат събрани, метода на изчисление, който следва да се използва за определяне на маржа на подбиване, както и интерпретацията и оценката на събраните данни (вж. по аналогия решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 78 и 107, и заключението на генерален адвокат Pitruzzella по дело Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2021:533, т. 27—30, което Съдът възприема в решението по това дело).

32      Именно в светлината на тези съображения трябва да се разгледа първата част от първото основание.

–       По първия метод на изчисление

33      Според съображение 234 от обжалвания регламент при първия метод за изчисление на подбиването на цените „се сравнява вносът на ПМЕ от Индонезия с продажбите на ПМЕ, произведен в Европейския съюз“, като [м]аржовете на подбиване на цените са варирали между 6,0 % и 11,6 %“. Съображение 235 от обжалвания регламент уточнява, че „точното сравнение е било между ПМЕ при гранична температура на филтруемост през студен филтър (CFPP) + 13 от Индонезия и ПМЕ при CFPP + 10 от промишлеността на Съюза“, че „ПМЕ, продаден при CFPP + 10, не е бил смесен, за да достигне тази CFPP“, че „към биодизела е добавена добавка, която струва по-малко от 1 [eвро] за тон, т.е. само около 0,1 % от производствената цена“ и че „Комисията не счита, че е необходима корекция за тази добавка, тъй като тя няма да окаже влияние върху изчисленията“.

34      Съгласно съображение 293 от временния регламент това сравнение е обхванало около 20 % от всички продажби на включените в извадката производители от Съюза.

35      От съображение 292 от временния регламент е видно, че това сравнение се отнася за един и същ продукт от страна на вноса от Индонезия и от страна на промишлеността на Съюза, а именно чист биодизел от палмово масло. Това не се оспорва от жалбоподателите.

36      В съображение 242 от обжалвания регламент Комисията уточнява и че не е установила каквато и да било ценова разлика между тези продукти. По-нататък в същото съображение тя отбелязва, че в офертите за чист ПМЕ не се посочва действителната CFPP на продукта, а само ПМЕ. Тъй като жалбоподателите не са представили доказателства, които могат да оборят тези констатации, Комисията правилно е направила извода, че цялото количество ПМЕ е било продавано на сходни цени, независимо от точната CFPP. Що се отнася до конкурентните отношения между двата продукта, в съображение 228 от обжалвания регламент се посочва, че анализът на продажбите на включените в извадката производители от Съюза е показал значителни продажби на чист ПМЕ директно на рафинериите за минерално дизелово гориво, в пряка конкуренция с вноса на чист ПМЕ с произход от Индонезия. Фактът, че според съображение 290 от временния регламент чистият ПМЕ „обикновено не се смесва“ с минерално дизелово гориво, а се смесва с други видове биодизел с по-ниски равнища на CFPP, за да се получи първо смес със CFPP +5 или CFPP 0, която след това се смесва с минерално дизелово гориво, не може да изключи възможността този продукт да се продава директно на рафинериите за минерално дизелово гориво.

37      Доводът на жалбоподателите, че внесеният ПМЕ се използва като суровина за производство на биодизелова смес, докато произведеният в Съюза ПМЕ се смесва директно с минерално дизелово гориво и че в резултат на това не може да има пряка конкуренция между двата продукта, не е подкрепен с никакви доказателства и изглежда се основава на погрешно тълкуване на обжалвания регламент.

38      Всъщност фактът, че съображение 253 от обжалвания регламент споменава, че произведеният в Съюза ПМЕ е бил продаван директно на нефтените дружества, не означава, че внесеният ПМЕ не се продава. Напротив, тази хипотеза е изрично посочена в съображение 228 от обжалвания регламент, в което Комисията е обяснила наличието на пряка конкуренция между двата продукта, като е уточнила, че „[а]нализът на продажбите на включените в извадката производители от Съюза [е]показа[л] значителни продажби на чист ПМЕ директно на рафинерии за минерално дизелово гориво, които ще бъдат в пряка конкуренция с вноса на чист ПМЕ от Индонезия“. Както Комисията правилно отбелязва, съображение 254 от посочения регламент потвърждава само, че „[К]омисията не оспорва факта, че ПМЕ също така се внася в Съюза, за да бъде смесван [с] други видове биодизел“.

39      Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателите не са представили достатъчно доказателства, за да поставят под съмнение правдоподобността на преценката на фактите, направена във временния регламент и потвърдена в обжалвания регламент. Такива доказателства са необходими обаче, за да се установи, че институция на Съюза е допуснала явна грешка в преценката, с която може да се обоснове отмяната на акт (вж. решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 62 и цитираната съдебна практика).

40      От гореизложеното следва, че при първия метод на изчисление Комисията е взела предвид типа и физичните свойства на сравняваните продукти, както и начините за тяхното използване и конкурентните отношения между тях. По този начин тя е направила обективно сравнение между цената на разглеждания продукт и цената на подобен продукт на промишлеността на Съюза при продажби на територията на Съюза, както се изисква от съдебната практика, цитирана в точка 29 по-горе.

41      Поради това доводите на жалбоподателите относно първия метод на изчисление трябва да бъдат отхвърлени.

–       По втория метод на изчисление

42      Съгласно съображение 245 от обжалвания регламент при втория метод за изчисляване на подбиването на цените „към сравнението на количеството на произведения в Съюза биодизел с вноса от Индонезия се добавя продаденият от включените в извадката производители от Съюза биодизел FAME0“.

43      Съображения 246—248 от обжалвания регламент уточняват, че:

„(246) За да се сравнят продажбите на FAME0 в Съюза с вноса на ПМЕ от Индонезия за цялата държава, цената на продажбите на FAME0 в Съюза беше коригирана, в резултат което тя беше намалена до равнището на цените на продажбите на ПМЕ в Съюза, за да бъде отчетена пазарната стойност на разликата във [физичните] свойства.

(247) Във връзка с представеното в коментарите искане да се изясни изчислението Комисията уточни, че цената на споменатото по-горе намаление е от порядъка на 100 до 130 EUR/МТ. Също така, за допълнително изяснение на изчислението се посочва, че 55 % от всички продажби на промишлеността на Съюза, обхванати от това сравнение, включват ПМЕ и FAME0 […]

(248) Установеният по този метод марж на подбиване на цените за цялата държава е 7,4 %“.

44      При прочита на разпоредбите на обжалвания регламент е видно, че при първия метод на изчисление Комисията е разширила периметъра на сравнение, за да включи в продажбите на промишлеността на Съюза както ПМЕ, така и FAME0. За тази цел цените на FAME0 са били коригирани в посока намаляване, на ниво продажна цена на ПМЕ, като е отчетена пазарната стойност на разликите във физичните свойства.

45      Жалбоподателите упрекват Комисията, че не е съобразила факта, че индонезийският биодизел е суровина за производството на биодизел със CFPP от 0 °C и че той не може да се използва в някои студени региони на Съюза поради високо си ниво на CFPP. В подкрепа на твърденията си те се позовават на докладите на специалната група на СТО, и по-конкретно на доклада на специалната група „ЕС-биодизел (Индонезия)“, в точка 7.158 от който се отбелязва „сложността на конкурентните отношения между ПМЕ и смесения биодизел със CFPP от 0 °C, като се има предвид, че индонезийският ПМЕ е суровина за смесения биодизел, включително за смесения биодизел със CFPP от 0 °C“.

46      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика даденото от този орган тълкуване на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 156; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 166, наричано по-нататък „Споразумението за СИМ“) не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на обжалвания регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 1 март 2005 г., Van Parys, C‑377/02, EU:C:2005:121, т. 54, от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 103, и от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 419).

47      Същевременно Съдът подчертава и че принципът на общото международно право за спазване на договорните задължения (pacta sunt servanda), закрепен в член 26 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., изисква за целите на тълкуването и прилагането на Споразумението за СИМ съдът на Съюза да взема предвид тълкуването на различните разпоредби на това споразумение, прието от Органа за уреждане на спорове на СТО (вж. по аналогия решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 32, и заключението на генерален адвокат Pitruzzella по дело Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2021:533, т. 24, което Съдът е възприел по това дело). Така няма пречка Общият съд да се позове на него, стига да става въпрос за тълкуване на разпоредби от основния регламент, които съответстват на разпоредби от Споразумението за СИМ (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 103).

48      Във всеки случай, най-напред, в съображения 251 и 252 от обжалвания регламент Комисията правилно е откроила промяната в структурата на промишлеността на Съюза, която вече произвежда и ПМЕ. Следователно състоянието на пазара се е променило в сравнение с това, което е мотивирало изложения в точка 45 по-горе анализ, съдържащ се в доклада на специалната група относно „ЕС-биодизел (Индонезия)“.

49      След това, обратно на твърдяното от жалбоподателите, от съображение 246 от обжалвания регламент е видно, че Комисията действително е взела предвид пазарната стойност на разликите във [физичните] свойства, когато е коригирала продажната цена на FAME0 в Съюза, за да извърши сравнението. Освен това жалбоподателите не оспорват извършената от Комисията корекция на цената на FAME0. Напротив, те използват тази корекция като отправна точка, за да предложат собствено изчисление на подбиването на цените за всички продажби на биодизел в Съюза.

50      Накрая, в съображение 254 от обжалвания регламент Комисията констатира също, че внасяният индонезийски ПМЕ е бил използван като „суровина“ и е бил смесван с други видове биодизел за производството например на FAME0, и допълва, че „[к]оличеството на внасяния ПМЕ обаче се [е] дълж[ало] на цената на този внос, както и на неговите [физични] свойства, в резултат от което цената на вносния ПМЕ също [е] упражнява[ла] ценови натиск върху смесите“. Комисията добавя, че „ПМЕ е [бил] сред най-евтините видове биодизел, който може да се използва в смеси като FAME0 и FAME+5, които са [били] подходящи за използване в значителен дял от пазара на Съюза през цялата година“, и че „[п]о този начин вносът на ПМЕ пряко се [е] конкурира[л] с други видове биодизел, произвеждани в ЕС, които иначе биха били използвани за смесване в по-големи количества, за да се постигне същата смес“. По-нататък, в съображение 297 от временния регламент Комисията обяснява, че FAME0 често включва до 20 % ПМЕ.

51      Оказва се, че Комисията надлежно е взела предвид в своя анализ както употребата на продуктите, така и техните конкурентни отношения.

52      Следователно жалбоподателите не доказват, че подбиването на цените, произтичащо от втория метод, е явно погрешно.

–       По третия метод на изчисление

53      Съгласно съображение 256 от обжалвания регламент [при т]ретия метод на изчисление на подбиването на цените „се сравнява вносът на биодизел от Индонезия за цялата държава с всички продажби на биодизел на включените в извадката производители от Съюза“, като „[у]становеният по този метод марж на подбиване на цените за цялата държава е 17,1 %“.

54      В съображение 270 от обжалвания регламент Комисията уточнява, че при това изчисление се сравнява индонезийският ПМЕ със CFPP13 с всички продажби в ЕС на собственото производство на промишлеността на Съюза, което включва и ПМЕ, както и че не е било представено нито едно обосновано искане в количествено изражение за подобна корекция.

55      Жалбоподателите твърдят, че този метод на изчисление изобщо не съобразява разликата в нивата на CFPP между индонезийския биодизел и продавания от производителите от Съюза биодизел, и подчертават, че е важно Апелативният орган и специалната група на СТО да направят необходимите корекции, за да се осигури валидно сравняване на цените.

56      В това отношение следва да се припомни, че в съответствие със съдебната практика, посочена в точки 46 и 47 по-горе, даденото от тези органи тълкуване на Споразумението за СИМ не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на обжалвания регламент, въпреки че Съдът на Съюза трябва да го вземе предвид.

57      Впрочем специалната група на СТО посочва, че „сравняваните цени трябва да се отнасят до продукти и сделки, които са сравними, за да могат да предоставят надеждна индикация за съществуването и степента на подбиване на цените от страна на дъмпинговия или субсидирания внос спрямо цената на сходния продукт на вътрешния пазар, която след това може да бъде използвана за оценка на причинно-следствената връзка между разглеждания внос и вредата за националния производствен отрасъл“. Тя добавя, че „свободата на преценка на органа е допълнително ограничена от общото задължение[…] определянето на наличието на вреда „да се основава на преки доказателства и да включва обективна проверка“ и че „[с]равнение на цени, които не са сравними, според нас не би отговаряло на изискването разследващият орган да извърши „обективно изследване“ на „преки доказателства“. Специалната група подчертава, че продажната цена при дадена сделка се определя от няколко фактора и че следователно трябва да се осигури сравнимост на цените по отношение на различните характеристики на сравняваните продукти и сделки. Така основен фактор, който определя цената, са физичните характеристики на продукта и когато разследващият орган „прави сравнение на цените въз основа на „кошница“ от продукти или сделки за продажба, органът трябва да се увери, че сравняваните групи продукти или сделки, които формират двете страни на уравнението, са достатъчно сходни, за да може разумно да се твърди, че всяко отклонение в цената е резултат от „подбиване на цените“, а не просто от разлики в състава на двете сравнявани кошници“, като се уточни, че „[в] случай на несъответствие органът следва да направи корекции, за да вземе предвид и коригира съответните разлики във физичните или други характеристики на продукта“ (доклад на специалната група на СТО, озаглавен „Китай — антидъмпингови и изравнителни мерки за продукти от бройлери от Съединените щати“, приет на 2 август 2013 г. (WT/DS 427/R, точки 7.475, 7.476, 7.480 и 7.483).

58      Безспорно е, че Комисията не е направила никакви корекции при третия метод за изчисление на подбиването на цените. При това положение трябва да се изследва дали сравнението между цената на разглеждания продукт и цената на подобния продукт на промишлеността на Съюза е обективно по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 29 по-горе, и дали Комисията не е превишила границите на правото си на преценка при анализа на подбиването на цените, което включва оценка на сложни икономически положения според съдебната практика, посочена в точка 31 по-горе.

59      В това отношение следва да се отбележи, че в писмената си защита Комисията е уточнила, че сходният продукт на промишлеността на Съюза, взет предвид за това сравнение, е имал ниво на CFPP между — 20 °C и 10 °C. Тя счита, че между цената и CFPP не съществува взаимовръзка, според която дадена разлика в градусите да води до промяна на цената в евро за тон. Въпреки че Комисията е могла да оцени пазарната стойност на разликите във физичните свойства между продажбите на FAME0 в Съюза и вноса на ПМЕ от Индонезия, и вследствие на това да коригира цената на продажбите на FAME0 в Съюза, тя поддържа, че не е намерила разумен подход за извършването на други корекции, що се отнася до други видове биодизел, например между биодизела на основата на ПМЕ и биодизела със CFPP – 14 °C.

60      Няма спор между страните, че през летните месеци и в по-топлите региони могат да се продават биодизели с по-високи нива на CFPP, докато през зимните месеци и в по-студените региони са нужни биодизели с по-ниско ниво на CFPP. Поради това количеството на ПМЕ, използвано в дадена смес, зависи от сезона и от географското местоположение в Европа.

61      По този начин Комисията отбелязва голямата сложност на пазара на биодизел. Тя не е съгласна с анализа на жалбоподателите, че нивото на CFPP във всички случаи оказва влияние върху цените. Всъщност нивото на CFPP би оказало влияние върху цените, когато в зависимост от сезона и от географското местоположение на този пазар могат да се конкурират различни нива на CFPP. Например биодизел със CFPP от 13 °C би бил в конкуренция с биодизел със CFPP от 10 °C през цялата година в различни региони на Южна Европа. Подобна конкуренция обаче не води автоматично до разлика в цените. Така Комисията посочва, че продажбите от Съюза на ПМЕ със CFPP от 10 °C са могли да бъдат сравнявани с вноса на индонезийски ПМЕ със CFPP от 13 °C, без да е необходима корекция, за да се вземат предвид възможните разлики в нивото на CFPP. За сметка на това при определени климатични условия, например през зимата, в Северна Европа биодизелът със CFPP от 13 °C не би бил в конкуренция с биодизела със CFPP от – 10 °C, независимо от разликата в цените, защото биодизелът със CFPP от 13 °C не може да се използва при тези зимни условия. От това Комисията прави извода, че докато корекция на цените въз основа на наблюдаваната пазарна стойност е била счетена за необходима за FAME0, който е продуктът, продаван най-много от производителите от Съюза, това не е така за други видове биодизел с ниски нива на CFPP, които не са непременно в пряка ценова конкуренция с биодизелите с по-високи нива на CFPP.

62      От предоставените от Комисията обяснения става ясно, че решението да не се правят корекции на цените при третия метод на изчисление се основава на обективни елементи, а именно сложността на конкурентните отношения между биодизелите с различни нива на CFPP, разликата в пазарните условия за биодизелите с различни нива на CFPP и липсата на пряка взаимовръзка между нивото на CFPP и цената. Тези елементи са от естество да осигурят правдоподобна основа за заключенията на Комисията, която в конкретния случай не е превишила широката си свобода на преценка, за да определи точния метод за анализ на подбиването на цените.

63      В този контекст жалбоподателите не са доказали, че исканата корекция е била необходима, за да направи сравними цената на разглеждания продукт и цената на сходния продукт на промишлеността на Съюза, както се изисква от съдебната практика (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 58).

64      Този извод не може да бъде поставен под въпрос от алтернативното изчисление на подбиването на цените, предложено от жалбоподателите в тяхната реплика. Въз основа на информацията, предоставена от Комисията в нейната писмена защита, жалбоподателите предлагат изчисление на подбиването на цените, което чрез прилагане на съотношение от 10 или от 13 евро на тон (т.е. същата разлика за единица, каквато Комисията е установила между цените на биодизела със CFPP от 0 °C и тези на биодизела със CFPP от 10 °C), с цел да се вземе предвид всеки градус разлика в CFPP, води до средно подбиване на цените от само – 0,27 %.

65      Трябва да се констатира, както признаха жалбоподателите в съдебното заседание, че този метод на изчисление се основава на презумпцията, че корекцията на цената между продукта със CFPP от 0 °C и продукта със CFPP от 10 °C, използвана от Комисията при втория метод на изчисление, може да служи като основа за извършване на корекции за всеки градус разлика в CFPP. Въпреки това, както правилно подчертава Комисията в дупликата си, жалбоподателите не обясняват на каква основа разликата между CFPP от 0 °C и CFPP от 10 °C, разделена на десет, би била представителна за всяка разлика в цената на градус. Всъщност подобна презумпция не може да бъде приета за нива на CFPP, вариращи между – 20 °C и 10 °C, включени в изчислението, предложено от жалбоподателите, без те да предоставят обяснения за релевантността на своя подход.

66      Жалбоподателите изтъкват също така, първо, че на Комисията са били предложени мотивирани искания за корекции и второ, че не са представили допълнителни изчисления поради факта, че Комисията не им била предоставила необходимата информация за тази цел. Жалбоподателите обаче не се позовават в писмените си изявления на нарушение на правото си на защита вследствие на тази липса на информация.

67      В това отношение следва да се отбележи, че що се отнася до първия повдигнат от жалбоподателите въпрос, от документите, на които те се позовават, е видно, че тяхното предложение за корекция, както и това на индонезийското правителство, се отнася до първия метод за изчисляване на подбиването на цените и сравнението между ПМЕ със CFPP от 13 °C и ПМЕ със CFPP от 10 °C. Следователно тези предложения не се отнасят до третия метод на изчисление и жалбоподателите не обясняват защо те са релевантни в този контекст.

68      Що се отнася до втория повдигнат от жалбоподателите въпрос, няма спор между страните, че в хода на разследването Комисията не е оповестила диапазоните на продажбите на промишлеността на Съюза по нива на CFPP, въпреки исканията на жалбоподателите.

69      В това отношение следва да се отбележи, че във временния регламент вече е предоставена информация относно продажбите на промишлеността на Съюза по CFPP. Така съгласно съображения 295 и 296 от временния регламент и съображение 247 от обжалвания регламент, 20 % от продажбите на Съюза имат CFPP от 10 °C, а 35 % от продажбите на Съюза имат CFPP от 0 °C (общата стойност на втория метод, т.е. 55 % минус процента, който съответства на ПМЕ със CFPP от 10 °C, т.е. 20 %). Тази информация вече показва, че продажбите на Съюза, различни от тези, свързани със CFPP от 10 °C и CFPP от 0 °C, са били приблизително 45 %. Освен това обясненията, дадени в съображение 247 от обжалвания регламент и в съображение 295 от временния регламент, позволяват да се направи изводът, че голяма част от тези 45 % се отнасят до отрицателната CFPP, както впрочем отбелязват жалбоподателите в жалбата. По този начин жалбоподателите са разполагали с информацията, която им е позволявала да разберат изчисленията на Комисията и на тази база да представят алтернативи на тези изчисления. При това положение доводът им трябва да бъде отхвърлен.

70      Ако се предположи, че критиката на жалбоподателите по отношение на третия метод е основателна поради това, че Комисията неправилно се е въздържала да извърши корекциите, произтичащи от различията между продуктите, констатирането от Комисията на наличие на подбиване на цените, разкрито чрез първия и втория метод, резултатите от които не са поставени под въпрос, остава обосновано. С оглед на гореизложените съображения във всички случаи трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите и следователно цялата първа част от първото основание.

 По втората част от първото основание, изведена от това, че не е установено подбиване на цените за продукта на промишлеността на Съюза като цяло, и че неправилно е прието наличието на ценови натиск

71      В контекста на втората част, която съдържа две оплаквания, жалбоподателите поддържат, в рамките на първото си оплакване, че Комисията не е установила подбиването на цените на продукта на промишлеността на Съюза като цяло. Във второто си оплакване те изтъкват, че вносът на биодизел от Индонезия не оказва ценови натиск върху пазара на Съюза.

–       По определянето на подбиването на цените на продукта като цяло

72      Следва да се отбележи, че от член 1 от основния регламент, озаглавен „Принципи“, параграф 1 от който визира „продукт, чието допускане за свободно обращение в Съюза причинява вреда“, произтича, че антисубсидийното разследване се отнася до конкретен продукт. Този „разглеждан продукт“ е определен от институциите на Съюза при започването на разследването. Така в член 2, буква в) от посочения регламент „сходен продукт“ се определя като продукт, който е идентичен, тоест еднакъв във всяко отношение с разглеждания продукт, или при липсата на такъв продукт, друг продукт, който, въпреки че не е подобен във всяко отношение, притежава характеристики, които наподобяват в много голяма степен тези на разглеждания продукт.

73      Влиянието на субсидирания внос върху цените на сходните продукти на пазара на Съюза, необходимо за определянето на вредата съгласно член 8, параграф 1, буква а) от основния регламент, се определя въз основа на „разглеждания продукт“. За да се определи това влияние, съгласно член 8, параграф 2 от посочения регламент се изследва по-специално „дали е налице значително подбиване на цената посредством субсидирания внос в сравнение с цената на сходен продукт на промишлеността на Съюза“.

74      Изчислението на подбиването на цените се извършва въз основа на определението за „разглеждан продукт“, към който препраща понятието за „сходен продукт“, както е предложено от институциите на Съюза при започването на разследването (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 57).

75      Според съдебната практика основният регламент сам по себе си не изисква понятието „разглеждан продукт“ задължително да се отнася до продукт, който е изцяло еднороден и съставен от сходни продукти (вж. по аналогия решение от 17 март 2016 г., Portmeirion Group, C‑232/14, EU:C:2016:180, т. 42). Определянето на „разглеждания продукт“ при започването на разследването не забранява на институциите на Съюза да подразделят този продукт на видове или на модели на отделни продукти и да се основават на сравнения между цената на продукта на пазара на Съюза и експортната цена за всеки модел или за всеки вид (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 59).

76      Жалбоподателите поддържат, че задължението на Комисията да установи подбиването на цените за „разглеждания продукт“ като цяло може да се основава на прилагане по аналогия на изводите от решение от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет (C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 60).

77      Въпреки това изводите от решение от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет (C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269), относно тълкуването на член 2, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21) не могат да бъдат пренесени към анализа на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на промишлеността на Съюза — анализ, предвиден в член 3, параграфи 2 и 3 от този регламент, чийто аналог в основния антисубсидиен регламент е член 8, параграфи 1 и 2. Действително, следва да се отбележи основна разлика между определянето на дъмпинговия марж и извършвания с цел определянето на вреда анализ на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на промишлеността на Съюза, дължаща се на факта, че този анализ предполага сравнение на продажбите не на едно и също предприятие — какъвто е случаят при определянето на дъмпинговия марж, който се изчислява въз основа на данните за съответния производител износител — а на няколко предприятия, по-специално включените в извадката производители износители и включените в извадката предприятия от промишлеността на Съюза (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 150—159, и заключението на генерален адвокат Pitruzzella по дело Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2021:533, т. 136—139, което Съдът е възприел в решението по това дело). Същият извод е валиден mutatis mutandis, когато трябва да се установи подбиването на цените по силата на основния антисубсидиен регламент. Следователно изводите от решение от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет (C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269), не могат да бъдат пренесени към настоящия спор.

78      В настоящия случай съображение 27 от обжалвания регламент препраща за определението на разглеждания продукт в съображения 31—37 от временния регламент (вж. т. 9—11 по-горе).

79      Жалбоподателите изтъкват, че при първия метод на изчисление Комисията е установила подбиване на цените само за 20 % от общите продажби на включените в извадката производители от Съюза. Впрочем в рамките на втория метод на изчисление в анализа на подбиването на цените имало празноти, защото не били взети предвид голямата сложност на конкурентните отношения между тези продукти и били обхванати само 55 % от общите продажби на включените в извадката производители от Съюза, докато третият метод бил лишен от смисъл. Такъв подход позволявал ситуации, в които наличието на подбиване на цените за малък процент от продажбите на промишлеността на Съюза се екстраполира върху останалите продажби на промишлеността на Съюза.

80      Трябва да се констатира, че отправна точка на този довод на жалбоподателите е постулатът, че третият метод за изчисляване на подбиването на цените, при който се сравнява вносът на биодизел от Индонезия със съвкупността от продажбите на биодизел на включените в извадката производители от Съюза, е погрешен, и че при втория метод на изчисление, за който се твърди, че е непълен, анализът на подбиването на цените обхваща само 55 % от общите продажби на включените в извадката производители от Съюза. Доводите на жалбоподателите в този смисъл обаче са отхвърлени в мотивите на Общия съд при разглеждането на първата част от първото основание. Всъщност следва да се констатира, че Комисията е изчислила подбиването на цените първо за 20 %, след това за 55 % и накрая за всички продажби на производителите от Съюза. Поради това, както правилно подчертава Комисията, не е налице екстраполация на направените констатации въз основа на 20 % от продажбите в Съюза.

81      Следователно това оплакване трябва да се отхвърли. Ако се предположи, че Комисията неправилно се е основала на третия метод за изчисляване на подбиването на цените, доводът на жалбоподателите също не би могъл да бъде възприет. Всъщност използването на два други метода е позволило на Комисията да оцени степента на подбиване на цените за 55 % от продажбите на производителите от Съюза, т.е. за по-голямата част от продажбите, представителна за състоянието на целия пазар. Следователно жалбоподателите, които не са успели да докажат, че този анализ е явно опорочен, не могат валидно да поддържат, че изчисляването на подбиването на цените е явно неправилно, поради това, че се основава на злоупотреба с екстраполация на данни, които са твърде откъслечни или представляват малък процент от продажбите.

–       По ценовия натиск

82      Жалбоподателите поддържат, че Комисията неправилно е приела, че вносът на биодизел от Индонезия е могъл да окаже натиск върху цените, като се има предвид, че ПМЕ представлява едва 20 % от биодизела със CFPP от 0 °C и че между 35 % и 45 % от биодизела, продаван на пазара на Съюза, има CFPP, по-ниска от нула. Освен това от таблица 2 от обжалвания регламент било видно, че само 13 % от намалението на разходите в периода след разследването са били прехвърлени на клиентите, и по този начин се доказвало, че вносът от Индонезия не оказва никакъв ценови натиск върху продажбите на Съюза. Анализът на елементите, включени в таблица 2 от обжалвания регламент и в таблица 11 от временния регламент, показвали, че маржът на печалбата на производителите от Съюза се е променил от – 1,8 % на 0,4 %.

83      В самото начало следва да се отбележи, че член 8, параграф 1, буква a) от основния регламент не изисква да се прави оценка на последиците от самото подбиване на цените върху цените на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 174 (непубликувано), а на цялостното въздействие на субсидирания внос върху цените на сходните продукти на пазара на Съюза.

84      Във всеки случай Комисията, въз основа на данните, съдържащи се в таблица 11 от временния регламент, възпроизведена в съображение 325 от него, отбелязва в съображение 328 от временния регламент, че подбиването на цените с около 10 % е оказало значителен натиск за намаляване на цените, вследствие на което промишлеността на Съюза не е успяла да се възползва от намаляването на производствените разходи през разследвания период, тъй като е трябвало изцяло да прехвърли това намаляване на клиентите си, за да избегне още по-голяма загуба на пазарен дял.

85      В това отношение следва да се вземат предвид данните от таблица 2 в съображение 325 от обжалвания регламент и таблица 11 в съображение 325 от временния регламент:

Промишлеността на Съюза (преди, по време и след разследвания период)
	2015	2016	2017	Разследван период	октомври 2018 —юни 2019 г.
Средни единични продажни цени в Съюза на общия пазар (EUR/тон)	715	765	832	794	790
Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)	728	767	827	791	760

86      От тези данни следва, че продажната цена на Съюза по време и след разследвания период е по-висока от производствените разходи. Това обаче не изключва наличието на ценови натиск от индонезийския внос. Всъщност от данните става ясно също така, че докато намаляването на производствените разходи (с – 4,35 % между 2017 г. и разследвания период) е позволило да се избегне загуба спрямо разходите, цените на промишлеността на Съюза са намалели още повече (с – 4,56 % между 2017 г. и разследвания период), което потвърждава извода на Комисията в съображение 399 от обжалвания регламент, че промишлеността на Съюза не е успяла да се възползва от намаляването на разходите през разследвания период. По-нататък, трябва да се констатира, че данните в таблиците, споменати в точка 85 по-горе, се отнасят до всички продажби в Съюза, а не само до процент от тези продажби, както твърдят жалбоподателите.

87      Затова, тъй като тези данни са от естество да обосноват изводите на Комисията, трябва да се приеме, че в настоящия случай тя не е допуснала явна грешка в преценката по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 25 по-горе.

88      С оглед на гореизложените съображения това оплакване, а следователно и първото основание в неговата цялост, трябва да бъдат отхвърлени.

 По второто основание, изведено от това, че обжалваният регламент при анализа си на причинно-следствената връзка нарушавал член 8, параграф 5 от основния регламент 

89      В рамките на второто основание жалбоподателите поддържат, че Комисията е основала анализа си на причинно-следствената връзка между предполагаемия субсидиран внос и вредата, причинена на промишлеността на Съюза, на погрешна констатация за подбиването на цените. Така нарушението на член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент, допуснато от Комисията при определянето на подбиването на цените водело до нарушение на член 8, параграф 5 от посочения регламент.

90      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че второто основание се гради на презумпцията, че първото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент при изчисляването на подбиването на цените, ще бъде уважено. Понеже това твърдение е отхвърлено изцяло, Комисията не може да бъде упреквана за това, че е взела предвид подбиването на цените, установено в обжалвания регламент, за да оцени въздействието му върху промишлеността на Съюза.

91      При това положение второто основание трябва да бъде отхвърлено.

 По третото основание, изведено от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, когато е приела, че е налице субсидия под формата на предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение

92      Третото основание се състои от три части, които Комисията, подкрепена от EBB, оспорва.

 По първата част от третото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е заключила, че индонезийското правителство е упълномощило или възложило на доставчиците на СПМ, или им е разпоредило да доставят своите продукти срещу по-ниско от адекватното възнаграждение

93      В рамките на първата част жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е приела, че индонезийското правителство е упълномощило или възложило на доставчиците на СПМ, или им е разпоредило да доставят своите продукти срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, първо, посредством ограничения на износа и второ, посредством прозрачно „определяне на цените“ от PTPN, производител на СПМ, изцяло притежаван от индонезийското правителство.

94      В самото начало следва да се припомни, че член 3 от основния регламент гласи, че се счита, че съществува субсидия, ако са изпълнени условията, посочени в параграфи 1 и 2 на същата разпоредба, а именно ако е налице „финансово участие“ от страна на правителството в държавата на произход или износ, и ако по този начин е реализирана „полза“.

95      Широката свобода на преценка, с която институциите на Съюза разполагат в областта на мерките за търговска защита според съдебната практика (вж. т. 24 по-горе) се отнася и до определянето на наличието на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1 от основния регламент (вж. в този смисъл решение от 11 октомври 2012 г., Novatex/Съвет, T‑556/10, непубликувано, EU:T:2012:537, т. 34 и 35).

96      Съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент „финансово участие“ е налице, когато правителството „упълномощава или възлага на частен орган да изпълнява една или повече от функциите, изброени в подточки i), ii) и iii), които обикновено се упражняват от правителството“, или [му разпорежда да прави това], „като практиката в действителност не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата“.

97      Понятията „упълномощава“, „възлага“ или „разпорежда“ не са дефинирани в основния регламент.

98      Според постоянната практика на Съда значението и обхватът на понятията, за които правото на Съюза не дава каквото и да е определение, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 19, и от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 52).

99      В това отношение следва да се отбележи, че целта на член 3 от основния регламент е да дефинира понятието „субсидия“, която подлежи на изравняване.

100    По-точно, целта на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент е да определи понятието „финансово участие“ така, че от него да се изключат мерките на правителството, които не попадат в нито една от категориите, изброени в тази разпоредба. От тази гледна точка в член 3, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от основния регламент са изброени конкретни положения, при които трябва да се счете, че е налице финансово участие на правителството, а именно директното или непрякото прехвърляне на средства, несъбирането на държавни приходи или предоставянето на стоки или услуги, докато член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент предвижда, че упълномощаването или възлагането от правителството на частен орган да изпълнява една или повече функции от така изброените видове или разпореждането да прави това е равнозначно на предоставянето от това правителство на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 106).

101    В този контекст член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент е по същество разпоредба за недопускане на заобикаляне на правилата, която има за цел да гарантира, че правителствата на трети държави не могат да се освободят от правилата относно субсидиите, като приемат мерки, които привидно не попадат stricto sensu в приложното поле на член 3, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от този регламент, но които на практика имат равностоен ефект (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 107). Такова е и тълкуването, дадено от Апелативния орган на СТО на член 1.1, буква a), 1, подточка iv) от Споразумението за СИМ, чието съдържание е сходно с това на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент (вж. доклада на Апелативния орган на СТО, озаглавен „Съединени щати — разследване относно изравнителните мита върху полупроводниците за динамична памет (DRAM) от Корея“, приет на 27 юни 2005 г. (WT/DS 296/AB/R, т. 113).

102    Според обичайното си значение в говоримия език понятието „упълномощавам“/„възлагам“ означава „придавам функция или длъжност, възлагам, делегирам, разпореждам“. По този начин, за да гарантира изцяло полезния ефект на член 3, точка 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, съдебната практика тълкува това понятие като „всяко действие на правителството, с което пряко или непряко се възлага на частен орган отговорността да изпълнява функция от типа на изброените в член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от посочения регламент“ (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 108). От това следва, че понятието „разпорежда“, което според обичайното си значение в говоримия език означава „заповядвам, нареждам, диктувам, предписвам, призовавам“, обхваща всяко действие на правителството, с което то пряко или непряко упражнява своите правомощия с цел да накара частен орган да изпълни функция от типа на изброените в член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от основния регламент.

103    По-нататък, от съюза „или“, обозначаващ наличието на алтернатива между „упълномощава“ и „разпорежда“, ясно следва, че тези две действия могат да се извършват както независимо едно друго, така и заедно. Освен това член 3, параграф 1, буква a), подточка iv), второ тире от основния регламент, който не ограничава естеството и предмета на действието „упълномощава/възлага“ или „разпорежда“, както и съдебната практика, посочена в точка 102 по-горе, която взема предвид „всяко действие на правителството“, следва да се разбират в смисъл, че това действие не трябва непременно да е резултат от действие или взета мярка, разглеждани изолирано, а може да бъде и резултат от комбинирания ефект на повече мерки.

104    Именно в светлината на тези съображения трябва да се анализира констатацията на Комисията, че чрез мерки като данък и такса върху износа фактически контрол чрез PTPN на вътрешните цени на СПМ и предоставяне на субсидии на производителите на СПМ индонезийското правителство се е стремяло да получи от производителите на СПМ предоставяне на този продукт на индонезийския пазар при по-ниско от адекватното възнаграждение.

–       По данъка и таксата върху износа

105    В първото оплакване жалбоподателите се позовават на това, че Комисията неправилно е приела, че данъкът върху износа, който е бил с нулева ставка през разследвания период, и таксата върху износа, която е била спряна от декември 2018 г., са породили действие на „упълномощаване“ на доставчиците на СПМ или на „разпореждане“ за тях да доставят продуктите си при по-ниско от адекватното възнаграждение. По-нататък, целта на тези мерки не била да се поддържат изкуствено занижени цени на СПМ, за да се подпомогне промишлеността за производство на биодизел. Подобен резултат бил само страничен ефект от мерките, чиято основна цел била да се гарантира стабилността на цените на олиото за готвене и да се финансира Фондът за плантациите за палмово масло.

106    От съображения 113—117 от временния регламент следва, че в настоящия случай индонезийското правителство е наложило данък и такса върху износа на СПМ.

107    Съгласно съображения 87 и 88 от временния регламент данъкът върху износа е бил въведен през 1994 г. и във версията си от 2016 г. се състои от тарифен списък с прогресивна ставка върху СПМ, както и върху други продукти, включително биодизел (върху който системно се налага по-ниска ставка от тази върху СПМ). Индонезийските износители плащат данък върху износа на СПМ, чиято ставка е обвързана с референтната цена, определена от индонезийското правителство за износа на СПМ. Следователно, когато референтната експортна цена, определена от индонезийското правителство, се увеличава, се увеличава и митото върху износа. Когато референтната цена е под 750 щатски долара/тон, приложимата ставка на данъка върху износа е 0 %. През разследвания период цената на СПМ е била под прага от 750 щатски долара/тон и следователно не се е дължал данък върху износа.

108    Според съображение 89 от временния регламент през 2015 г. индонезийското правителство е въвело и такса върху износа на СПМ и върху продуктите надолу по веригата. През разследвания период тази такса е определена на 50 щатски долара/тон за СПМ и на 20 щатски долара/тон за биодизела.

109    За да установи наличието на финансово участие във временния регламент, заключенията в който се потвърждават в обжалвания регламент (в съображения 102—161), Комисията извършва анализ въз основа на релевантната съдебна практика на СТО.

110    Въз основа на този анализ Комисията приема в съображения 111—157 от временния регламент, че действията на индонезийското правителство спрямо производителите на СПМ са били действия по „упълномощаване/възлагане“ или „разпореждане“ да доставят своите продукти на местните потребители при по-ниско от адекватното възнаграждение, за да се създаде вътрешен пазар на СПМ в Индонезия, на който цените да са изкуствено занижени. По-нататък, в съображение 160 от този регламент Комисията отбелязва, че всички индонезийски производители на СПМ трябва да се разглеждат като частни органи, а в съображения 162 и 169 от същия регламент — че тези предприятия са доставяли СПМ на вътрешния пазар срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Накрая, в съображение 170 от същия регламент Комисията преценява, че предоставянето на СПМ от територията на Индонезия за индонезийската промишленост за производство на биодизел е функция, която обикновено се упражнява от правителството. В същото съображение Комисията действително приема, че тази функция включва и определянето от правителството на дадена държава, която има суверенитет върху природните си ресурси, на нормативните условия, при които държавата доставя суровини на своите предприятия.

111    С разглеждания анализ Комисията установява, че както е видно от съображение 134 от обжалвания регламент, чрез данъка и таксата върху износа, в комбинация с други мерки — както се подчертава в съображения 103, 146 и 157 от обжалвания регламент — индонезийското правителство се е стремяло да получи от производителите на СПМ предоставяне на този продукт на индонезийския пазар при по-ниско от адекватното възнаграждение. Всъщност посоченото правителство е въвело система от ограничения за износа, които са направили износа на СПМ непривлекателен от търговска гледна точка.

112    Фактът, че индонезийското правителство е разработило и въвело такава система, се доказва от различни елементи, посочени от Комисията в обжалвания регламент и във временния регламент, които жалбоподателите не поставят под въпрос.

113    В съображение 116 от временния регламент се отбелязва например, че индонезийското правителство е обвързало системата за експортно данъчно облагане пряко с международните цени на СПМ, а не с други данни (като нива на производство или въздействие върху околната среда), за да повлияе върху цените, плащани от производителите износители. От таблица 1 в това съображение е видно, че индонезийското правителство е наблюдавало развитието на цените на международно равнище и е коригирало нивото на данъците върху износа в зависимост от тези цени, в резултат на което рентабилността на износа е намаляла.

114    Комисията отбелязва също така в съображение 119 от временния регламент, че през 2015 г. индонезийската Генерална дирекция за митници и акцизи е обяснила публично, че целите на експортните мита са да се гарантира наличността на суровини и да се насърчи растежът на националния сектор за преработване на палмово масло надолу по веригата, неразделна част от която е производството на биодизел.

115    Що се отнася до таксата върху износа, в съображение 117 от временния регламент Комисията подчертава, че въвеждането ѝ през 2015 г. е съвпаднало с период, когато индонезийските цени са били почти идентични със световните, и е позволило на производителите на биодизел да купуват СПМ на по-ниски цени от обичайно предлаганите. Освен това в съображение 114 от обжалвания регламент Комисията разяснява, че тази такса формира средствата на Фонда за плантациите за палмово масло и на практика чрез субсидиите подпомага изключително промишлеността за производство на биодизел.

116    В съображения 128 и 129 от обжалвания регламент се споменават и две статии в печата, публикувани след разследвания период, които потвърждават констатациите на Комисията за този период. Така в статия от 19 декември 2018 г. генералният секретар на Индонезийската асоциация на производителите на палмово масло прогнозира, че износът на СПМ може да се увеличи, след като таксата върху износа бъде намалена до нула. В статия от 6 декември 2018 г. независим анализатор преценява, че премахването на таксата върху износа ще повиши конкурентоспособността на индонезийските износители на палмово масло посредством реализирането на икономии, по- голямата част от които е вероятно да се върне обратно при индонезийските земеделски стопани чрез по-високи цени на СПМ на вътрешния пазар.

117    Въз основа на тези съображения Комисията в съображение 118 от обжалвания регламент правилно прави извода, че „цялостната система за налагане на ограничения на износа, въведена от индонезийското правителство, е предназначена да предостави полза на промишлеността за производство на биодизел чрез задържане на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено занижени равнища“.

118    В това отношение жалбоподателите твърдят, на първо място, като се позовават на съдебната практика на СТО, че тези ограничения на износа не попадат в обхвата на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент, защото имали за цел да осигурят местното търсене и стабилността на цените на олиото за готвене (що се отнася до данъка върху износа) и да финансират Фонда за плантациите за палмово масло (що се отнася до таксата върху износа), и доколкото въздействието, което те са имали върху цените на СПМ, било само страничен ефект от това регулиране. Индонезийското правителство само е насърчавало, като просто е изпълнявало дейността си по събиране на публични средства.

119    Най-напред, що се отнася до довода на жалбоподателите, че индонезийското правителство не е играло по-активна роля, а просто е извършило действия за насърчаване, следва да се констатира, че като е приело разглежданите ограничения на износа в конкретен контекст, в който, първо, данъкът върху износа е бил обвързан с международните цени на СПМ и се е увеличавал, когато тези цени са се увеличавали, и второ, тъй като таксата върху износа е въведена в период, когато индонезийските цени са били почти идентични със световните, посоченото правителство е ограничило свободата на действие на тези дружества, като на практика е ограничило възможността им да решават на кой пазар да продават своите продукти (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 124).

120    След това, не може да бъде възприет доводът на жалбоподателите, че индонезийското правителство просто е извършвало дейността си по събиране на публични средства, тъй като въздействието, което тази дейност е имала върху цените на СПМ, е само страничен ефект. Всъщност, както е видно от точки 111—116 по-горе, разглежданите ограничения на износа са били въведени заедно с други мерки, с цел да се осигури снабдяването на индонезийския пазар със СПМ на цена, по-ниска от адекватната, и дори са били коригирани в съответствие с международните цени, за да се постигне този резултат. Фактът, че въпросното законодателство не споменава изрично тази цел, не е достатъчен, за да обори този извод.

121    Накрая, доводите, които жалбоподателите извеждат в това отношение от съдебната практика на Органа за уреждане на спорове на СТО, и по-специално от доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО, озаглавен „Съединени щати — мерки, третиращи ограниченията върху износа като субсидии“, приет на 23 август 2001 г. (WT/DS 194/R), трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност, без да се засяга съдебната практика, посочена в точки 46 и 47 по-горе, това дело се отнася до въпроса дали законодателството на Съединените щати за изравнителните мита, което според Канада приравнява правителствено регулаторно действие, ограничаващо износа на дадена стока, и следователно ограничение на износа, на „финансово участие“ по смисъла на член 1.1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ, е съвместимо с последното. Следователно този спор не се отнася до конкретни ограничения на износа, които са част от поредица от мерки със същата цел и които се разглеждат в светлината на изявленията на индонезийската Генерална дирекция за митници и акцизи, свързани с целта да се гарантира наличността на суровини и да се насърчи растежът на определена промишленост, както беше отбелязано в точка 114 по-горе (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисияn, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 134).

122    На второ място, жалбоподателите твърдят, че ограниченията на износа не са лишили доставчиците на СПМ от възможността да правят рационален избор и не са засегнали капацитета им за износ, тъй като над 70 % от индонезийското СПМ се изнасяло.

123    Този довод не може да бъде възприет. Всъщност фактът, че 70 % от индонезийското СПМ се изнася, не означава, че производителите на СПМ са били в състояние свободно да направят рационалния избор да изнасят своя продукт и да получават адекватно възнаграждение за това. Напротив, както правилно подчертава Комисията, производителите на СПМ задоволяват най-напред вътрешното търсене, което съответства на 30 % от производството според публичните източници, на които Комисията се позовава в съображение 153 от обжалвания регламент, и едва след това прибягват до износ. От това следва, че производителите не се стремят да изнасят по-голяма част от продукцията си там, където цените са по-високи, защото потенциалните допълнителни печалби от износ са възпрепятствани от ограниченията на износа, въведени от индонезийското правителство.

124    На трето място, жалбоподателите твърдят, че данъкът върху износа, който е бил с нулева ставка през разследвания период, и таксата върху износа, която е била спряна от декември 2018 г., не може да са позволили упълномощаване/възлагане или разпореждане на доставчиците на СПМ да доставят продуктите си при по-ниско от адекватното възнаграждение.

125    Както беше отбелязано в точки 106 и 113 по-горе, индонезийското правителство е обвързало системата за експортно данъчно облагане пряко с международните цени на СПМ. От това следва, че фактът, че данъкът върху износа е бил с нулева ставка през разследвания период, се дължи, както се подчертава в съображение 113 от обжалвания регламент, на специфичните пазарни обстоятелства. Всъщност заниженото равнище на международните цени само по себе си е било достатъчно, за да подтикне производителите на СПМ да отговорят приоритетно на вътрешното търсене. Както правилно подчертава Комисията, ако намерението на индонезийското правителство беше да преустанови събирането на този данък, то щеше да го отмени.

126    Що се отнася до таксата върху износа, безспорно е, че тя е била наложена през разследвания период и че е била определена на 50 щатски долара/тон за СПМ и на 20 щатски долара/тон за биодизел. Фактът, че тази такса е била спряна, както твърдят жалбоподателите, след разследвания период, а именно през декември 2018 г., е без значение за валидността на заключенията, направени от Комисията за този период в обжалвания регламент.

127    На четвърто място, жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила и член 15, параграф 1, втора алинея от основния регламент, като е наложила изравнителни мерки, въпреки че данъкът върху износа и таксата върху износа са били „оттеглени“ или вече не са водели до полза за съответните износители по смисъла на тази разпоредба към момента на приемането на антисубсидийните мерки.

128    В това отношение следва да се припомни, че член 15, параграф 1, втора алинея от основния регламент предвижда, че не се налагат изравнителни мерки, ако се докаже, че субсидиите са оттеглени или че те вече не водят до полза за съответните износители.

129    При прочита на този текст става ясно, че доводът на жалбоподателите се основава на погрешно тълкуване на разпоредбата. Всъщност, дори да се предположи, че данъкът върху износа и таксата върху износа са били „оттеглени“, както твърдят жалбоподателите, това не би означавало нищо повече от заличаването на един от инструментите, с които индонезийското правителство разполага, за да доставя СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, наред с определянето на цените от PTPN и предоставянето на субсидии на производителите на СПМ. Това изчезване не означава оттегляне на субсидията, която освен под формата на предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение (съображения 102—187 от обжалвания регламент), се е проявявала и под формата на директно прехвърляне на средства от Фонда за плантациите за палмово масло (съображения 28—101 от обжалвания регламент), както и на освобождаване от вносни мита за машините, внесени в свободните зони (съображения 188—193 от обжалвания регламент). Не може да се счита и че тези субсидии вече не водят до полза за съответните износители, защото тази полза не зависи от равнището на експортните мита, а от техния възпиращ ефект и от факта, че производителите на СПМ са били „упълномощени“ или им е било „възложено“ или „разпоредено“ да предоставят СПМ на цена, по-ниска от адекватната, чрез поредица от мерки, включително ограничения на износа.

130    При това положение първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По контрола върху цените от PTPN

131    В рамките на второто си оплакване жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент и е допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че чрез прозрачно „определяне на цените“ от PTPN индонезийското правителство е упражнило действие по „упълномощаване“/„възлагане“ или „разпореждане“ спрямо доставчиците на СПМ.

132    В самото начало трябва да се припомни — както следва от съображения 91—99 и 126 от временния регламент и съображения 120 и 123 от обжалвания регламент — че с оглед на липсата на съдействие от страна на доставчиците на СПМ и PTPN, Комисията е приложила разпоредбите на член 28, параграф 1 от основния регламент и е разчитала на наличните данни, за да подкрепи своите изводи.

133    Съгласно съдебната практика член 28 от основния регламент разрешава на институциите да използват наличните данни с цел да не се застраши ефикасността на приетите от Съюза мерки за търговска защита винаги когато институциите на Съюза са изправени пред отказ за съдействие или липса на съдействие в рамките на разследване (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries, C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62, т. 67), без обаче да ги задължава да използват най-добрите налични данни (решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 94). От това следва, че в съответствие с посочената в точка 24 по-горе съдебна практика широкото право на преценка на Комисията в областта на мерките за търговска защита се упражнява и при прилагането на член 28 от основния регламент.

134    На първо място, жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че PTPN е фиксирала своите цени за СПМ на изкуствено занижено равнище. Те поддържат, че PTPN не е определяла цените си, тъй като, първо, тези цени били определяни чрез ежедневни търгове и второ, вътрешният пазар се характеризирал със значителна покупателна способност на купувачите на СПМ.

135    В това отношение от съображения 128—131 от временния регламент следва, че PTPN е група, състояща се от изцяло публични дружества под контрола на индонезийското правителство, която произвежда различни базови продукти, включително СПМ.

136    В съображения 132 и 133 от временния регламент е обяснено и не е спорно между страните, че PTPN е организирала ежедневни търгове за продажба на произвежданото от нея СПМ. Преди започването на ежедневната тръжна процедура PTPN е определяла „намерение за цена“ за деня, но не е било задължена да отхвърля офертите, които са по-ниски от „намерението за цена“.

137    Комисията се е аргументирала с редица от наличните данни, за да направи извода, че PTPN е определяла своите цени за СПМ на изкуствено занижено равнище. Първо, от съображение 151 от обжалвания регламент е видно, че индонезийското правителство е оказвало влияние върху решенията на PTPN относно ценовата ѝ политика. Всъщност, когато предложената цена за закупуване на СПМ е била по-ниска от определеното за деня „намерение за цена“, управителният съвет на PTPN, в който е било представено само индонезийското правителство, е могъл да реши да приеме офертата, което се е случвало редовно. Второ, от съображение 125 от обжалвания регламент и съображение 135 от временния регламент следва, че наличната информация е показала, че следвайки насоките на индонезийското правителство, PTPN е претърпяла загуби през последните години. Трето, съгласно съображения 122—124 от обжалвания регламент, Комисията не е могла да получи никакви доказателства, че „намерението за цена“ отразява каквато и да било пазарна цена, която произтича от конкурентна тръжна процедура. Напротив, цената на СПМ на вътрешния пазар е била по-ниска от всички международни референтни показатели.

138    Предвид гореизложеното трябва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, когато въз основа на наличните данни е направила извода, че PTPN не е действала като рационален оператор на пазара и е определяла цената на СПМ на равнище, по-ниско от референтните показатели.

139    Що се отнася до довода на жалбоподателите за дисбаланс на пазара, следва без съмнение да се отбележи, че пазарът се характеризира с такъв дисбаланс в полза на купувачите на СПМ, които са големи предприятия с „компенсаторна покупателна способност“. Комисията признава това в съображение 146 от временния регламент. Същевременно това обстоятелство не може да постави под въпрос извода, че чрез PTPN индонезийското правителство е било в състояние да приложи механизъм за фиксиране на цените. Всъщност, както отбелязва Комисията в същото съображение, без това да е оспорено, друга характеристика на пазара на СПМ, този път от гледна точка на предлагането, е неговата разпокъсаност между голям брой малки предприятия, включително отделни земеделски производители. В такъв контекст, след като PTPN е определила цена за деня, за доставчиците на СПМ с малки пазарни дялове е било много трудно да определят по-високи продажни цени за купувачи със значителна покупателна способност. При това положение твърденията на жалбоподателите, че конфигурацията на пазара е пречела на PTPN да определя цените, следва да бъдат отхвърлени. Напротив, изглежда, че тази пазарна структура е била фактор, който е позволявал на PTPN да определя цените на СПМ.

140    Впрочем твърдението на жалбоподателите, че Комисията не е изпълнила задължението си да изложи мотиви, трябва да се отхвърли.

141    Всъщност съгласно постоянната съдебна практика липсата или непълнотата на мотивите представлява основание, изведено от съществено процесуално нарушение, което само по себе си е отделно от основанието, изведено от неточността на мотивите на решението, чийто контрол спада към проверката на обосноваността на това решение (решения от 19 юни 2009 г., Qualcomm/Комисия, T‑48/04, EU:T:2009:212, т. 175, и от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 110). Мотивирането на правните актове съгласно изискването на член 296, втора алинея ДФЕС трябва да показва ясно и недвусмислено съображенията на институцията, автор на акта, така че заинтересованите страни да могат да се запознаят с основанията за взетата мярка, а компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. по аналогия решения от 30 септември 2003 г., Eurocoton и др./Съвет, C‑76/01 P, EU:C:2003:511, т. 88, и от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 129 (непубликувано).

142    В настоящия случай обаче в съображенията на обжалвания регламент и на временния регламент, анализирани в точки 135—139 по-горе, ясно са изложени причините, поради които Комисията е счела че PTPN не е действала като рационален оператор на пазара и е определяла цената на СПМ под референтните стойности. Тези обяснения са позволили на жалбоподателите да се запознаят с основанията за предприетата мярка, за да защитят правата си, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол, както е видно от точка 134 и сл. по-горе.

143    На второ място, жалбоподателите поддържат, че Комисията неправилно е приела, че като е оповестило по прозрачен начин дневните цени на СПМ на PTPN, индонезийското правителство е „упълномощило“/„възложило“ или „разпоредило“ на другите доставчици на СПМ да доставят продуктите си на вътрешния пазар срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Цените на СПМ на независимите доставчици се определяли в зависимост от фактическите обстоятелства по случая и структурата на пазара, при упражняване на свободата за вземане на решения на участниците на пазара. Според тях поведението на доставчиците на СПМ било „просто непредвидена последица“ от прозрачността от страна на PTPN.

144    От съображение 160 от обжалвания регламент следва, че в настоящия случай действието по „упълномощаване“/„възлагане“ или „разпореждане“ на индонезийското правителство, чрез PTPN, се изразява в това, че то е действало като ценообразуващ орган на индонезийския вътрешен пазар и че всички независими доставчици на СПМ са следвали тези ценови указания. Всъщност Комисията най-напред е установила, че PTPN е определяла своите цени на СПМ на изкуствено занижено равнище, и жалбоподателите не оспорват надлежно тези констатации, както е видно от точки 135—137 по-горе. След това, в съображения 140 и 141 от временния регламент Комисията отбелязва, че PTPN винаги публикува резултатите от ежедневните търгове на онлайн платформата си в 15,30 часа в деня на търга, като посочва точните единични цени за СПМ, на които се възлага поръчката, и че ежедневните преговори между доставчиците на СПМ, извън PTPN, и купувачите на СПМ, при които началната цена е цената, определяна от PTPN на дневна база, по принцип се водят, след като излязат на разположение резултатите от търговете на PTPN. Ежедневната цена на СПМ на вътрешния пазар отразявала точно тръжната цена на ежедневните търгове, организирани от PTPN, и освен това единичната цена, заплащана от производителите износители на недържавните производители на СПМ през разследвания период винаги е била същата или по-ниска от цената на PTPN за същия ден. Накрая, видно от съображение 138 от обжалвания регламент, тези факти са настъпили в контекста на приетите от индонезийското правителство мерки, ограничаващи възможността на доставчиците да изнасят своето СПМ.

145    В такъв контекст следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че индонезийското правителство е упражнило действие по упълномощаване/възлагане или разпореждане по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 101—103 по-горе, по отношение на доставчиците на СПМ посредством прозрачно „определяне на цените“ от PTPN.

146    Поради тези причини доводите на жалбоподателите не могат да бъдат възприети и следователно първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По втората част от третото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че индонезийското правителство е подпомагало доходите или цените

147    Комисията счита, че втората част от третото основание трябва да бъде отхвърлена, тъй като в жалбата си жалбоподателите се позовават на подпомагане на доходите или на цените на „доставчиците на СПМ“, докато констатациите на Комисията се отнасят до подпомагане на производителите на биодизел. Комисията поддържа и че уточненията, които жалбоподателите правят по този въпрос на етапа на репликата, са недопустими по смисъла на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

148    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да включва информация за предмета на спора и кратко изложение на основанията, като посочването трябва да е ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви доводите си, а на съда на Съюза — да упражни контрол (решение от 3 май 2018 г., Sigma Orionis/Комисия, T‑48/16, EU:T:2018:245, т. 54). Видно от доводите, представени в писмената защита и в дупликата, Комисията, явно, е разбрала критиките, формулирани от жалбоподателите срещу обжалвания регламент. По-нататък, съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава тази част, се извеждат по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба, въпреки посочването в заглавието на тази част от основанието, че подпомагането на доходите или на цените е за „доставчиците на СПМ“, и въпреки погрешното позоваване на съображение 172 от временния регламент, което всъщност се отнася до наличието на финансово участие съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2018 г., Transtec/Комисия, T‑616/15, EU:T:2018:399, т. 46). Следователно жалбата отговаря на изискванията по член 76, буква г) от Процедурния правилник.

149    Освен това член 84 от Процедурния правилник гласи, че в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Според практиката на Съда правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо. Подобно разрешение се налага при оплакване, което е изтъкнато в подкрепа на правно основание (решение от 19 март 2013 г., In ’t Veld/Комисия, T‑301/10, EU:T:2013:135, т. 97).

150    Така оплакването по втората част от третото основание, отнасящо се до констатациите на Комисията относно подпомагането на доходите или на цените, вече е изтъкнато в жалбата. Уточненията в репликата на жалбоподателите, направени в отговор на твърденията в писмената защита, представляват просто разгръщане на посочената част, която вследствие на това трябва да се приеме за допустима.

151    Жалбоподателите поддържат, че Комисията е приела твърде широко тълкуване на понятието „подпомагане на доходите или на цените“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент, без да се съобрази със съдебната практика на СТО. Това понятие включвало само пряката намеса на правителството на пазара с цел определяне на цената на даден продукт на конкретно равнище. То не включвало действия, които имат само косвено влияние върху пазара, като например ограниченията на износа и оповестяването на цените от PTPN в настоящия случай. Останалите мерки, отчетени от Комисията, също не водели до подпомагане на доходите или на цените.

152    В това отношение трябва да се констатира, че в контекста на тази част от оплакването жалбоподателите не оспорват съществуването на приетите от индонезийското правителство мерки, изложени от Комисията в съображения 188—190 от временния регламент, констатациите в който се потвърждават в съображение 169 от обжалвания регламент, а тяхното квалифициране като „подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

153    Тъй като този израз не е дефиниран в основния регламент, според съдебната практика, посочена в точка 98 по-горе, той следва да се тълкува в съответствие с обичайното му значение в говоримия език, като едновременно с това се държи сметка за контекста, в който се използва, и за целите на правната уредба, от която е част.

154    Целта на член 3 от основния регламент е да дефинира понятието „субсидия“, което би оправдало налагането на изравнително мито. По-конкретно член 3, параграф 1 от посочения регламент предвижда в буква а), че се счита, че съществува субсидия, ако е налице „финансово участие“, „или“, в буква б) — ако е налице „каквато и да е форма на подпомагане на доходите или ценова подкрепа по смисъла на член XVI от ГАТТ от 1994 г.“. От това следва, че целта на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент е да се предвиди алтернативна форма на субсидия на посочената в буква а), както ясно личи от използвания съюз „или“, обозначаващ наличието на алтернатива, за да разшири обхвата на тази разпоредба.

155    Тази разпоредба се използва в контекста на определянето на съществуването на субсидия и изрично препраща за тълкуването си към член XVI от ГАТТ, откъдето произтича волята на законодателя на Съюза сам да ограничи свободата си на действие при прилагането на нормите на ГАТТ и на СТО (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика). Тази разпоредба се отнася до „субсидия, включително всяка форма на подкрепа на доходите или цените, която има за пряка или непряка последица увеличаването на износа на даден продукт от територията на съответната договаряща се страна или намаляването на вноса на този продукт на територията на същата страна“. От това следва, че по смисъла на тази разпоредба „подпомагането на доходите или на цените“ е форма на субсидия и че разпоредбата е насочена основно към въздействието на тази субсидия върху износа и вноса.

156    Според обичайното си значение в говоримия език понятието „подпомагане“ означава „помощ“, „опора“, „защита“, „подкрепление“ или „подкрепа“, а действието „подпомагам“ означава „поддържам, нося, подкрепям“ или „помагам, подпирам, насърчавам, подпирам с рамо“. От текста на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент, както и от член XVI от GATT, следва, че това действие може да бъде „в каквато и да е форма“ или „във всякаква форма“ — формулировка, която оставя отворен въпроса за „външния вид“, „облика“, „конфигурацията“ или „начина или способа на действие или на извършване“. Следователно изразът „подпомагане на доходите или на цените“ трябва да се тълкува като включващ всяко действие на правителството, което пряко или косвено служи за поддържане на стабилни доходи или цени или предизвика тяхното повишаване. Препращането в член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент към член XVI от ГАТТ предполага, че следва да бъдат взети предвид и последиците от това действие върху износа и вноса.

157    В конкретния случай, за да установи съществуването на подпомагане на доходите или на цените във временния регламент, констатациите в който се потвърждават в съображение 169 от обжалвания регламент, Комисията е приела, че чрез редица мерки — а именно система от ограничения на износа на СПМ, фактическо определяне на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено занижено равнище и на преки субсидии за производителите на СПМ, за да бъдат подтикнати да се съобразяват с целите на правителството, разглеждани в по-широкия контекст на насърчаване на развитието на промишлеността за производство на биодизел, особено чрез предписанията за задължително смесване, както и чрез създаването на Фонда за плантациите за палмово масло в полза на производителите на биодизел — индонезийското правителство е имало намерение да се намеси на пазара, за да осигури конкретен резултат, а именно производителите на биодизел да се възползват от изкуствено занижените цени, за да се снабдяват със СПМ, суровина, която представлява приблизително 90 % от производствените им разходи.

158    В съображение 191 от временния регламент Комисията прави заключението, че тези действия на индонезийското правителство допринасят за приходите, получени от производителите на биодизел, като им позволяват да имат достъп до своята основна суровина и основен елемент на разходите на цена, по-ниска от цената на световния пазар, а това на свой ред води до изкуствено завишени печалби, произтичащи главно от износа на трети пазари. Комисията констатира и рязко увеличение на износа на биодизел през 2018 г., както е илюстрирано в таблица 2, съдържаща се в съображение 192 от временния регламент. Този анализ е потвърден изцяло в обжалвания регламент (вж. съображение 169 от обжалвания регламент).

159    От тези констатации следва, с оглед на изложеното в точки 154—156 по-горе, че Комисията не е нарушила член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент и не е допуснала явна грешка в преценката, когато е направила извода, че приложените от индонезийското правителство мерки могат да бъдат квалифицирани като подпомагане на доходите или на цените в полза на производителите на биодизел.

160    Без да се засяга съдебната практика, посочена в точки 46 и 47 по-горе, този извод не може да бъде поставен под въпрос от съображенията, съдържащи се в доклада на специалната група на СТО, озаглавен „Китай — изравнителни мита и антидъмпингови мита върху така наречените магнитно валцовани зърнесто-ориентирани стомани от Съединените щати“, приет на 15 юни 2012 г. (WT/DS 414/R), на които жалбоподателите се позовават. По това дело специалната група е счела, че изразът „каквато и да е форма на […] подпомагане […] на цените“ в член първи, параграф 1.1, буква a), 2 от Споразумението за СИМ не е с достатъчно широко значение, за да обхване споразумения за самоограничаване на вноса на стомана в Съединените щати, които са могли да имат само спомагателен вторичен ефект с несигурно значение за цените. Затова този спор не се отнасял до редица мерки, имащи същата цел и същото естество като разглежданите в обжалвания регламент, по-конкретно специфичните ограничения върху износа и фактическото определяне на цените посредством предприятие, което е изцяло притежавано от индонезийското правителство.

161    Следователно втората част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По третата част от третото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от основния регламент, и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че е била реализирана полза за индонезийските производители

162    В рамките на третата част от третото основание жалбоподателите твърдят, че като е констатирала наличието на полза и е използвала неправилни референтни цени за нейното изчисление, Комисията е нарушила член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от основния регламент.

163    В това отношение е важно да се отбележи, че член 3 от основния регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия, ако е налице „финансово участие“ или „подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ от страна на правителството и ако по този начин е реализирана „полза“. Членове 6 и 7 от посочения регламент уточняват условията за изчисляване на „ползата“ за получателя. Що се отнася до финансовото участие или подпомагането на доходите или на цените, състоящо се в доставянето на стоки от правителството, член 6, буква г) от основния регламент по същество предвижда, че това доставяне носи полза, ако е извършено срещу по-ниско от адекватното възнаграждение (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 195 и 196).

164    Член 6 от посочения регламент установява правила за определяне на това дали дадена мярка, съобразно нейния вид, може да се счита за „полза за получателя“. В съответствие с тези правила полза е налице, ако, конкретно, получателят е получил финансово участие, което му дава възможност да получи по-благоприятни от пазарните условия. Що се отнася по-специално до предоставянето на стоки, член 6, буква г) от основния регламент предвижда, че е налице полза само ако „предоставянето е извършено срещу по-ниско от адекватното възнаграждение“, „[като] адекватността на възнаграждението се определя в зависимост от преобладаващите пазарни условия за въпросния продукт или услуга в държавата на предоставяне или покупка, включително цена, качество, наличност, възможности за маркетинг, транспортиране и други условия на покупката или продажбата“. От тази формулировка следва, че за да се определи „ползата“, трябва да се направи сравнение и че, тъй като целта на това сравнение е да се прецени дали платената цена е адекватна с оглед на нормалните пазарни условия в държавата на предоставяне, при извършването му трябва да се вземат предвид всички компоненти на разходите, които получателят трябва да заплати, за да получи предоставената от правителството стока. Така от тази разпоредба следва, че използваният от Комисията метод за изчисляване на ползата трябва да позволи, доколкото е възможно, да се отчете действителната полза за получателя (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 208—210).

165    В настоящия случай от съображения 170 и 171 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е определила наличието на полза, използвайки като референтна цена за целите на сравнението експортните цени FOB (free on board) на СПМ от Индонезия към останалата част от света, както фигурират в статистическите данни за износа на Индонезия, и е изчислила ползата за получателя като сума от разликите между тези референтни цени на СПМ, изчислени на месечна база през периода на разследване, и цените, платени за СПМ на вътрешния пазар. По-точно, според съображения 199—201 от временния регламент Комисията е изчислила средната месечна стойност за разследвания период на експортните цени FOB от Индонезия за световния пазар и след това ги е сравнила с цените на СПМ на вътрешния пазар, плащани от индонезийските производители на биодизел. Комисията е счела, че общият размер на разликата представлява „икономия“ от която са се възползвали индонезийските производители на биодизел, които са закупували СПМ на индонезийския вътрешен пазар, спрямо цената, която биха платили при липсата на изкривявания на индонезийския пазар, и че тази сума представлява ползата за тези производители от мерките на индонезийското правителство през разследвания период.

166    От тези съображения следва, първо, че доводът на жалбоподателите, че Комисията неправилно е използвала международните цени като референтни, се основава на погрешен прочит на временния регламент и на обжалвания регламент, и трябва да бъде отхвърлен. Всъщност от съображение 198 от временния регламент и от съображение 182 от обжалвания регламент ясно следва, че Комисията е използвала като референтна стойност не международните цени, а експортните цени FОB от Индонезия за останалата част от света.

167    Второ, доводите на жалбоподателите, целящи да оборят извода на Комисията, че цените на СПМ на индонезийския пазар са били изкривени от намесата на индонезийското правителство, вече бяха отхвърлени в първата част от настоящото основание. Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че за да се изчисли ползата за получателя от предоставянето на стоки срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, е било необходимо да се определи подходяща референтна цена.

168    Трето, от съображение 198 от временния регламент следва, че Комисията е счела, че експортните цени FOB на СПМ от Индонезия за останалата част от света представляват подходяща референтна стойност, защото са определени в съответствие с принципите на свободния пазар, отразяват преобладаващите пазарни условия в Индонезия, не са изкривени от правителствена намеса и следователно са най-добрият показател за това каква би била индонезийската вътрешна цена при липса на изкривяване поради намеса на индонезийското правителство. В противовес на този анализ жалбоподателите твърдят, че дори цените на СПМ на индонезийския вътрешен пазар да са били изкривени, експортната цена FOB не е валидна референтна цена, тъй като самата тя би била изкривена от ограниченията върху износа. Жалбоподателите са подкрепили тези доводи в съдебното заседание, подчертавайки, че цена, която включва такса върху износа в размер на 50 щатски долара/тон, и която по дефиниция се плаща само за изнасяния продукт, не може да се използва като референтна цена за това каква би била цената на вътрешния пазар при липса на изкривяване. Самата Комисия признавала в писмената си защита, че разликата между вътрешните цени на СПМ и експортните цени на СПМ съответства в по-голяма или по-малка степен на размера на таксата върху износа.

169    Този довод трябва да се отхвърли. Най-напред, фактът, че експортната цена FОB на СПМ от Индонезия включва ефекта от таксата върху износа, както уточнява Комисията в съображения 173 и 181 от обжалвания регламент, не означава непременно, че тази цена е изкривена. Напротив, като се има предвид, че цената на СПМ на вътрешния пазар е била по-ниска от адекватната поради редица мерки, сред които данъкът и таксата върху износа и определянето на цените от PTPN, експортната цена на СПМ, след заплащане на таксата върху износа, е била, както правилно подчертава Комисията, цената, която продавачите са предлагали при износ, и купувачите са били готови да платят на международния пазар.

170    След това, в съображение 173 от обжалвания регламент Комисията обяснява, че отправна точка за доводите на жалбоподателите е била предпоставката, че вътрешните цени на СПМ не са били изкуствено занижени, а че експортните цени са били твърде високи поради таксата върху износа. Всъщност е безспорно, че доводът на жалбоподателите се основава на сравнение между цената на вътрешния пазар и експортната цена FOB. Същевременно Комисията е доказала, без да допусне явна грешка в преценката, че СПМ е било продавано на производителя на биодизел на изкуствено занижена цена в резултат на приетата от индонезийското правителство съвкупност от мерки, компонент от която е таксата върху износа. От това следва, че доводът на жалбоподателите е основан на погрешна предпоставка.

171    Накрая, макар таксата върху износа да е една от мерките, които имат за резултат насърчаване на доставчиците на СПМ да продават на вътрешния пазар на цени, по-ниски от адекватните, тя не прави експортната цена FОB на Индонезия неподходяща като референтна цена за изчисляване на ползата.

172    При това положение Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е преценила, че тази цена позволява — в съответствие с правилото, установено в член 6, буква г) от основния регламент, и с посочената в точка 164 по-горе съдебна практика — да се отрази, доколкото е възможно, действително реализираната от получателя полза.

173    С оглед на тези съображения следва да се отхвърли третата част от третото основание, а оттам — и третото основание в своята цялост.

 По четвъртото основание, изведено от това, че като е установила наличието на субсидия под формата на директно прехвърляне на средства, Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила член 3, параграф 1, буква a), подточка i) и параграф 2 от основния регламент

174    Четвъртото основание се състои от две части, които Комисията, подкрепена от EBB, оспорва.

 По първата част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка i) от основния регламент и от явна грешка в преценката, допусната от Комисията при квалифицирането като субсидии на извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания

175    В рамките на първата част жалбоподателите изтъкват, че извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания не представляват директно прехвърляне на средства под формата на субсидия, а плащане за закупуването на биодизел.

176    Следва да се припомни, че член 3, параграф 1, буква a), подточка i) от основния регламент гласи, че „е налице финансово участие от страна на правителството в държавата на произход или износ“ в случаите, когато „правителствената практика включва директно прехвърляне на средства (например безвъзмездни помощи, заеми, вливане на капитал)“.

177    Целта на член 3 от основния регламент е да дефинира, от една страна, понятието „субсидия“, което би оправдало налагането на изравнително мито, и от друга страна — понятието „финансово участие“, така, че от него да се изключат мерките на правителството, които не попадат в нито една от категориите, изброени в тази разпоредба (вж. т. 99 и 100 по-горе).

178    При прочита на член 3, точка 1, буква а), подточка i) от основния регламент, и по-специално на формулировката „правителствена практика“, е видно, че директното прехвърляне на средства трябва да може да се вмени на правителството. Тази разпоредба обаче не съдържа никакво уточнение относно произхода на прехвърлените средства. Така член 3, параграф 1, буква a), подточка i) включва в понятието „финансово участие“ „правителствена практика“, която включва директно прехвърляне на средства, без да добавя изисквания относно произхода на тези средства. Фактът, че произходът на средствата не влияе върху квалифицирането на дадена правителствена практика като „финансово участие от страна на правителството“, личи ясно от хипотезата, предвидена в член 3, параграф 1, буква a), подточка iv), второ тире, където правителството упълномощава или възлага на частен орган да изпълнява определени функции, като например директното прехвърляне на средства, или му разпорежда да прави това, без да уточнява какъв трябва да бъде произходът на използваните средства. От тези разпоредби следва, че понятието „финансово участие от страна на правителството“ обхваща всички парични средства, които правителството действително може да използва. Освен това, за да се прецени дали директното прехвърляне на средства може да обоснове налагането на изравнително мито, трябва да се вземе предвид липсата на възнаграждение или на равностойно възнаграждение от страна на предприятието, което получава прехвърлените средства.

179    В настоящия случай от съображения 30—33 от обжалвания регламент следва, и не е оспорено, че Фондът за плантациите за палмово масло е публичен орган. Този орган се използва за подпомагане на закупуването на биодизел от субектите, определени от държавни органи, и възлага на агенция, Агенцията за управление на Фонда (наричана по-нататък „Агенцията за управление“), да събира таксите върху износа на съдържащите палмово масло продукти, които формират средствата на Фонда (съображения 41—43 от временния регламент).

180    Съгласно съображения 45—50 от временния регламент (и съображение 37 от обжалвания регламент) процедурата, която Комисията е квалифицирала като „директно прехвърляне на средства“, е следната:

„(45) По-конкретно, в член 9, алинея 1 от Указ на президента № 26/2016 се предвижда, че „[г]енералният директор на [Генерална дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия] определя т.нар. „лице за петролни горива“, което изпълнява обществените поръчки за закупуване на биодизел по смисъла на член 4 в рамките на финансирането от Агенцията за управление […] при спазване на политиката на нейния Управителен комитет“, а член 9, алинея 8 предвижда, че „[с] одобрението от министъра по смисъла на алинея 7 от негово име генералният директор на [Генерална дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия] определя: a) производителите на биодизел, които ще участват в обществените поръчки за закупуване на биодизел, и б) разпределението на количеството биодизел за всеки производител на биодизел“. […]

(46) Производителите на биодизел, които решат да участват и на които е разпределена квота по реда на този указ, имат задължението да продават месечните количества биодизел на лице за петролни горива. До момента индонезийското правителство е определило за лица за петролни горива следните дружества:

a) PT Pertamina (Pertamina) — дружество за нефт и газ, собственост на държавата, и

б) PT AKR Corporindo Tbk (AKR) — частно дружество за нефт и газ.

(47) Във Фонда за плантациите за палмово масло е предвиден специален механизъм за плащане, по който дружеството Pertamina (а за известни малки количества и дружеството AKR) плаща на производителите на биодизел референтната цена за дизел (вместо действителната цена за биодизел, която през разследвания период е по-висока), като Агенцията за управление заплаща на производителите на биодизел от [Фонда за плантациите за палмово масло] разликата между тази референтна цена за дизел и референтната цена за биодизел.

(48) Референтните цени за дизел и биодизел се определят от министъра на енергетиката и минералните ресурси […] по следния начин:

a) референтната цена за дизел се основава на цените, обявени от Platts Singapore за цените на петрола […], и производствените разходи за дизел в Индонезия.

б) […] референтната цена за биодизел се основава на цената на СПМ на вътрешния пазар, към която се добавят разходите за преработка […].

(49) По-конкретно, всички производители на биодизел — включително всички производители износители — издават фактура на Pertamina (или на AKR в зависимост от случая) за количеството биодизел, което купувачът трябва да използва съгласно задължението за смесване [според което за редица приложения, като например за обществения транспорт, операторите имат законово задължение да използват като гориво смес от минерално дизелово гориво и биодизел, която съдържа най-малко 20 % биодизел], като Pertamina (или AKR) заплаща на производителя референтната цена за дизел за този период. […]

(50) За да получат възстановяване на ценовата разлика между цените, платени от Pertemina и AKR (въз основа на референтната цена за дизел), и референтната цена за биодизел, после производителите на биодизел изпращат допълнителна фактура за същото количество на Агенцията за управление, като прилагат списък от документи. След като получи фактурата и провери съдържащите се в нея елементи, Агенцията за управление плаща на съответния производител на биодизел разликата между референтната цена за дизел (платена от Pertamina или AKR, според случая) и референтната цена за биодизел, определена за този период“.

181    На първо място, жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е определила плащанията, извършени от Фонда за плантациите за палмово масло, като директно прехвърляне на средства под формата на субсидия, а не като плащания, извършени като насрещна престация за продажбата на биодизел на PT Pertamina (наричано по-нататък „Pertamina“), тъй като, понеже и Pertamina е публичен орган, то било част от индонезийската държава, и във всички случаи заедно с Агенцията за управление било част от единен икономически субект.

182    В това отношение, първо, следва да се отбележи, че според съображение 46 от временния регламент Pertamina е собственост на индонезийската държава. Въпреки това, освен факта, че Pertamina и Агенцията за управление са собственост на индонезийската държава, жалбоподателите не се позовават на никакви фактически или правни доказателства в подкрепа на твърдението си, че съгласно съдебната практика, на която се позовават (решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 52—55), тези субекти действат в рамките на група, образувана от юридически обособени дружества, която по този начин организира съвкупност от дейности, които в други случаи се извършват от субект, който е единен, включително от правна гледна точка. Напротив, безспорно е, че частно дружество, което не е свързано с държавата, PT AKR Corporindo Tbk (наричано по-нататък „AKR“), изпълнява същите функции като Pertamina.

183    Второ, дори да се приеме, че обратно на констатациите на Комисията в съображения 48 и 49 от обжалвания регламент, Pertamina е публичен орган, той е отделен от Фонда за плантациите за палмово масло и от Агенцията за управление и няма данни Pertamina да е действало като единствен купувач на биодизел заедно с Агенцията за управление и индонезийското правителство чрез „комбинирани действия“ на няколко публични органа, както поддържат жалбоподателите. Всъщност, както правилно подчертава Комисията, Pertamina не е агенция, на която правителството да възлага изпълнението само на определени функции, а дружество за нефт и газ, което е изпълнявало същите функции като AKR, частно дружество за нефт и газ, както става ясно от съображение 46 от временния регламент и от съображение 55 от обжалвания регламент — обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателите. Този извод не се променя от изтъкнатите в съдебното заседание доводи на жалбоподателите, че от материалите по делото, представени от Комисията, следвало, че Pertamina и AKR са били определени от индонезийското правителство да доставят биодизел.

184    С оглед на гореизложените съображения следва да се отбележи, че дори ако твърденията на жалбоподателите, че Pertamina е публичен орган, са верни, подобна грешка от страна на Комисията обоснова отмяната на обжалвания регламент само ако може да постави под въпрос неговата законосъобразност, като обезсили целия анализ относно наличието на субсидия (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Conseil, T‑192/08, EU:T:2011:619, т. 119), което в настоящия случай не е така.

185    На второ място, жалбоподателите излагат редица доводи, с които искат да установят, че макар Общият съд да счита, че Pertamina не е публичен орган и не формира единно икономическо цяло с индонезийското правителство, следва да се приеме, че то е било „упълномощено“ или му е било „възложено“ или „разпоредено“ от индонезийското правителство да закупува биодизел по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент.

186    В това отношение трябва да се отбележи, че Комисията счита за „директно прехвърляне на средства“ не плащането от Pertamina на референтната цена за дизел като насрещна престация за закупуването на биодизел, а плащането от страна на Агенцията за управление, която е публичен орган, към съответния производител на биодизел, на разликата между референтната цена за дизела и референтната цена за биодизела, определена за въпросния период. При това положение член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент, който се отнася до поведението на частни органи (вж. т. 96 по-горе), е неприложим.

187    На трето място, жалбоподателите изтъкват, че между тях и Фонда за плантациите за палмово масло имало договорни отношения, които обвързвали плащането от страна на последния с доставката на биодизел на Pertamina. Ставало въпрос за покупка, за която не е необходимо субектът, който плаща стоките, да влезе и във владение на същите.

188    По този въпрос трябва да се отбележи, че в съображение 38 от обжалвания регламент Комисията е установила, че „плащанията на [Фонда за плантациите за палмово масло] в полза на производителите на биодизел не могат да се определят като дължими плащания по договор за покупка между индонезийското правителство и производителите на биодизел, а представляват директно прехвърляне на средства“.

189    От фактическия контекст в конкретния случай, както е описан в съображения 45—50 от временния регламент и в съображение 37 от обжалвания регламент (вж. т. 180 по-горе), и който не се оспорва от жалбоподателите, произтича, че в контекста на системата, създадена с Указ на президента № 26/2016, Агенцията за управление не участва в сделката между производителите на биодизел и Pertamina и AKR. Всъщност генералният директор на Генералната дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия е този, който определя, първо, лицата, на които е възложено закупуването на биодизел (в изпълнение на политиката, определена от управителния комитет на Агенцията за управление), и второ, от името на министъра, производителите на биодизел, които участват в обществените поръчки за биодизел, както и количеството биодизел, определено за всеки производител. Референтните цени за дизела и за биодизела се определят от министъра на енергетиката и минералните ресурси. След това всеки производител издава фактури на Pertamina или на AKR за количеството биодизел, което тези предприятия са длъжни да използват по силата на задължението за смесване, и последните заплащат на производителя референтната цена за дизел. Едва след приключването на тази сделка производителите на биодизел изпращат на Агенцията за управление допълнителна фактура за същото количество биодизел, за да получат плащане на разликата между референтната цена за дизела и референтната цена за биодизела, заедно с копие от решението на Генералната дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия, с което се удостоверява, че са получили разрешение за участие на пазарите на биодизел и се посочват съответните разпределени квоти за биодизел, копие от договора за покупка на биодизел, сключен с Pertamina или с AKR, удостоверение, подписано от Pertamina или AKR и от съответния производител на биодизел, подпечатано от индонезийското правителство и включващо информация за мястото на доставка, количеството и вида на биодизела и размера на транспортните разходи, както и копие от споразумението между Агенцията за управление и съответния производител на биодизел.

190    По-нататък, в съображения 67 и 69 от обжалвания регламент Комисията също така счита — без това да е оспорено от жалбоподателите — че референтната цена за биодизел, заплатена на независимите доставчици, не отразявала търсенето и предлагането при нормални пазарни условия, без намеса от страна на правителството, както и че размерът на разходите за преработка, изчислен от индонезийското правителство като част от формулата, използвана за изчисляване на референтната цена за биодизел, е прекомерно голям. В съображение 68 от обжалвания регламент Комисията извежда от това положение, че без тези плащания цените на биодизела в Индонезия биха били по-ниски. При положение че са изчислени въз основа на референтна цена за биодизел, която не е резултат от нормални пазарни условия, плащанията, извършени от Агенцията за управление към производителите на биодизел, не могат да се разглеждат като ценова добавка, която производителите биха имали право да получат в замяна на доставките си за Pertamina или AKR.

191    Въз основа на тези фактически обстоятелства, като се има предвид широката свобода на преценка, която ѝ е призната при определяне на наличието на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1 от основния регламент и в съответствие с посочената в точка 95 по-горе съдебна практика, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в съображение 37 от обжалвания регламент, че средствата, отпуснати от Фонда за плантациите за палмово масло, „не са [били] част от възмезден договор (например закупуване на биодизел от правителството в замяна на цена)“. Всъщност от изложението на фактите не става ясно дали Фондът за плантациите за палмово масло е участвал в сделката между производителите на биодизел и „лицата за петролни горива“, а именно Pertamina и AKR, нито дали посоченият фонд е получавал някаква насрещна престация за плащанията, които е извършвал. Следователно естеството на сделката не позволява да се направи извод, че извършените от посочения фонд плащания са били част от схема за реципрочни задължения.

192    В този контекст доводът на жалбоподателите, че понятието за субсидии, поставени под условие, трябва да се тълкува ограничително, е неотносим.

193    Вследствие на това първата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли изцяло.

 По втората част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент и от явна грешка в преценката, допуснати от Комисията, когато е приела, че е налице полза

194    В рамките на втората част жалбоподателите оспорват заключението на Комисията, че извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания предоставят полза.

195    С първото си оплакване жалбоподателите поддържат, че Комисията се е основала на явно погрешен съпоставителен сценарий, когато е заключила, че ако не съществуваха Фондът за плантациите за палмово масло и неговите плащания, производителите на биодизел не биха могли да продават продукта си на индонезийския пазар, и че цените на биодизела биха били по-ниски. Фондът за плантациите за палмово масло и задължението за смесване били два отделни правни инструмента с различни цели. При липсата на първия вторият щеше все пак да съществува и от операторите, които се занимават със смесването на биодизел, щеше да се изисква да купуват биодизел, за да изпълнят задължението за смесване.

196    Както беше припомнено в точка 163 по-горе, член 3 от основния регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия, ако е налице „финансово участие“ от страна на правителството и ако по този начин се реализира „полза“. Членове 6 и 7 от посочения регламент уточняват условията за изчисляване на „ползата“ за получателя. Съгласно съдебната практика полза за получателя е налице, когато той се намира в по-благоприятно положение от това, в което би бил, ако нямаше схема за субсидии. Освен това член 3, параграфи 1 и 2 от основания регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия за производителя износител само в случаите, когато финансовото участие на правителството предоставя действителна полза на този производител износител (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 195 и 210).

197    В случая Комисията в съображение 65 от обжалвания регламент е направила извода, че правилният съпоставителен сценарий не е този, при който ако Фондът за плантациите за палмово масло не съществува, операторите, които се занимават със смесването на биодизел, биха платили референтната цена за биодизел. Според Комисията без задължението за смесване, без Фонда за плантациите за палмово масло и неговите плащания, операторите, които се занимават със смесването на биодизел, изобщо не биха имали стимул да купуват биодизел, а производителите на биодизел не биха получили определената от индонезийското правителство добавка, съответстваща на разликата между референтната цена за дизела и референтната цена за биодизела. Както беше посочено в точка 190 по-горе, Комисията е счела също така, че заплатената на независимите доставчици референтна цена за биодизел била прекомерна.

198    От временния регламент е видно, че задължението за смесване е въведено с Указ № 12/2015 на Министерството на енергетиката и минералните ресурси (съображение 189). През същата 2015 г. с Указ на президента № 61/2015 (съображение 40) е създаден Фондът за субсидиране на биодизела като част от Фонда за плантациите за палмово масло, а на Агенцията за управление е била възложена задачата да събира таксите върху износа на продуктите от палмово масло, които формират средствата на Фонда за плантациите за палмово масло (съображения 41 и 42). Със същата разпоредба (член 1, параграф 4 от Указ на президента № 61/2015) индонезийските публични власти предоставят на Агенцията за управление правото да използва експортните такси и данъци, наложени върху СПМ и производните му продукти, и е наложило задължението за закупуване и използване на биодизел (съображение 60). Средствата, с които на производителите на биодизел се е изплаща разликата между референтната цена за дизел и тази за биодизел, са от средствата, отпуснати по този начин на Агенцията за управление.

199    Изглежда, че прилагането на задължението за смесване в системата, разработена от индонезийското правителство, зависи от средствата, с които разполага Агенцията за управление. Това е сложна схема, създадена от индонезийското правителство с цел подпомагане на закупуването на биодизел от субектите, определени от държавните органи, както е видно от укази на президента № 24/2016 и № 26/2016 (съображение 44 от временния регламент). Следователно сценарият, при който задължението за смесване съществува без финансиране от страна на Агенцията за управление, е чисто хипотетичен и Комисията не може да бъде критикувана за това, че не е основала анализа си на него.

200    При това положение, като е разгледала схемата като едно цяло и в съображение 71 от обжалвания регламент е направила извода, че съществуването ѝ поставя производителите на биодизел в по-благоприятно положение, отколкото биха били в противен случай, предоставяйки им по този начин полза, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката по смисъла на посочената в точки 24 и 25 по-горе съдебна практика, която се прилага и за определянето на наличието на полза за получателя на субсидия.

201    По-нататък, жалбоподателите не са оспорили констатацията на Комисията, че при тази схема размерът на разходите за преработка във формулата, използвана за определяне на референтната цена за биодизела, е бил прекомерен (т. 197 по-горе). Следователно, както правилно подчертава Комисията, референтната цена за биодизела, която Агенцията за управление е взела предвид, за да определи размера на плащанията си към производителите на биодизел, не отразява цената, каквато тя би била при пазарни условия. Така Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е направила извода, че благодарение на това финансово участие от страна на правителството получателите са били в по-добро положение, отколкото без това участие, дори и в предложения от жалбоподателите съпоставителен сценарий.

202    Поради това първото оплакване на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлено.

203    Във второто си оплакване жалбоподателите изтъкват, че дори да се приеме, че е имало полза, тя е била изцяло прехвърлена на операторите, които се занимават със смесването на биодизел, на Pertamina и на AKR. Според жалбоподателите схемата на Фонда за плантациите за палмово масло е била предназначена да подпомага операторите, които се занимават със смесването на биодизел, при закупуването на биодизел и да им гарантира, че ще плащат за този продукт цена, която е по-ниска от референтната пазарна цена, а не да облагодетелства производителите на биодизел.

204    В това отношение трябва да се констатира, че доводите, с които жалбоподателите оспорват съществуването на финансово участие, предоставящо им полза, са били отхвърлени (т. 181—192 и 195—201 по-горе). Безспорно е също така, че разглежданите плащания, съответстващи на разликата между референтната цена за дизела и тази за биодизела, са били извършени от Агенцията за управление към производителите на биодизел, сред които са жалбоподателите. Последните не са представили достатъчно доказателства, че част от тези суми или от ползата, извлечена от плащането им, е била прехвърлена на AKR и Pertamina. Такива доказателства са необходими обаче, за да се установи, че институция на Съюза е допуснала явна грешка в преценката, с която може да се обоснове отмяната на акт (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 62). Фактът, че от въведената от индонезийското правителство схема са могли да се ползват и AKR и Pertamina, не означава, че предоставената на получателите полза е прехвърлена върху тези предприятия. Освен това дори да се предположи, че операторите, които се занимават със смесването на биодизел, са се възползвали от по-благоприятни условия за закупуването на биодизел, като са го придобили на референтната цена за дизела вместо на референтната цена за биодизела, това обстоятелство не изключва възможността в рамките на същата схема производителите на биодизел да са се възползвали от друга полза, произтичаща от извършените от Агенцията за управление плащания.

205    С оглед на гореизложените съображения второто оплакване, а следователно и цялата втора част от четвъртото основание трябва да бъдат отхвърлени.

206    Тъй като всички доводи, изтъкнати в рамките на четвъртото основание, бяха отхвърлени, това правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По петото основание, изведено от нарушение на член 7 от основния регламент и от явна грешка в преценката, които Комисията е допуснала при изчисляването на размера на ползата, реализирана чрез схемата на Фонда за плантациите за палмово масло

207    Доводите на жалбоподателите в контекста на петото основание могат да се разделят на две оплаквания. Първото оплакване се отнася до твърдяната от жалбоподателите явна грешка в преценката, допусната от Комисията при изчисляването на размера на ползата, реализирана чрез схемата на Фонда за плантациите за палмово масло, изразяваща се в пропуска да приспадне от размера на субсидията таксите върху износа, платени на Фонда за плантациите за палмово масло, и транспортните разходи. Второто оплакване е за явна грешка в преценката при същото изчисление, която Комисията е допуснала, като е разпределила извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания въз основа на общия оборот от биодизел.

208    Комисията, подкрепена от EBB, оспорва това основание.

 Относно липсата на приспадане на таксите върху износа и на транспортните разходи от размера на субсидията

209    Член 7, параграф 1 от основния регламент гласи следното:

„[…] При определянето на [размера на подлежащите на изравняване субсидии], следните елементи могат да бъдат приспаднати от общата субсидия:

a)      всяка такса за кандидатстване или други разходи, които са били необходими за получаването на правото на субсидия или за получаването на същата;

б)      експортните такси, митата или другите налози, събирани при износа на продукта за Съюза, които са специално предназначени за компенсиране на субсидията.

Когато заинтересована страна поиска приспадане, тя трябва да докаже, че искането е мотивирано“.

210    В самото начало трябва да се отбележи, че от член 7, параграф 1 от основния регламент, и по-конкретно от използвания в него израз „могат да бъдат приспаднати“, следва, че Комисията разполага с широка свобода на преценка при прилагането на тази разпоредба, в съответствие с посочената в точка 24 по-горе съдебна практика. Приспадането на тези компоненти от размера на подлежащите на изравняване субсидии изисква заинтересованата страна да докаже, че искането ѝ за приспадане е основателно. След като тези доказателства бъдат представени, Комисията трябва да извърши поисканото приспадане.

211    На първо място, жалбоподателите поддържат, че Комисията е трябвало да приспадне от размера на подлежащата на изравняване субсидия таксите върху износа, изплатени на Фонда за плантациите за палмово масло, тъй като тези такси по естеството си се различават от обичайните данъци и са свързани с промишлеността за производство на биодизел като част от нейната верига за създаване на стойност.

212    Трябва да се отбележи, че жалбоподателите не са представили никакви доказателства в съответствие с тежестта на доказване, която имат по силата на член 7, параграф 1, последна алинея от основния регламент и съдебната практика, посочена в точка 204 по-горе, за да установят, че въпросните такси върху износа са били специално предназначени за изравняване на субсидията. Напротив, от съображение 89 от временния регламент ясно се вижда, без това да е било оспорено от жалбоподателите, че таксата върху износа не се отнася само до биодизела, а и до „СПМ и продуктите надолу по веригата“, включително биодизела. Жалбоподателите не обясняват как дадена такса върху износа, която се отнася до няколко продукта, би могла да бъде специално предназначена да компенсира субсидията, от която се ползва само един от тези продукти. По-нататък, фактът, че тези такси формират средствата на Фонда за плантациите за палмово масло и влизат във веригата за създаване на стойност на биодизела, не е достатъчен, за да се установи, че те са били специално предназначени да компенсират субсидията и следователно, че Комисията не е разбрала правилно обхвата на член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент или че е анализът ѝ е опорочен от явна грешка.

213    Поради това този довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

214    На второ място, жалбоподателите поддържат, че транспортните разходи били необходими по смисъла на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, за да се достави биодизелът и по този начин да се получи плащането от Фонда за плантациите за палмово масло, и трябвало да бъдат приспаднати от размера на подлежащите на изравняване субсидии. Жалбоподателите смятат, че Комисията неправилно се е позовала на своето известие за изчисляване на размера на субсидията при започнало антисубсидийно разследване (ОВ C 394, 1998 г., стр. 6, наричано по-нататък „Насоки за изчисляване на размера на субсидията“) —документ, който не е правнообвързващ — за да не приспадне транспортните разходи като незадължителни разходи, които са били платени на частни дружества.

215    В това отношение следва да се отбележи, че насоките са инструмент, чието предназначение е да уточни, в съответствие с правните норми от по-висок ранг, критериите, които Комисията възнамерява да прилага при упражняване на правото си на преценка относно изчисляването на размера на подлежащите на изравняване субсидии (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 март 2006 г., Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, EU:T:2006:75, т. 49). От това следва, че когато приема насоки, Комисията не може да се отклонява от текста от по-висок ранг, критериите за чието прилагане определя.

216    По-нататък, според съдебната практика, като приема правила за поведение, предназначени да произведат външно въздействие, какъвто е случаят с насоките, насочени към икономическите оператори, и като обявява чрез публикуването им, че в бъдеще ще ги прилага към съответните случаи, въпросната институция се ограничава в упражняването на правото си на преценка и не може да се отклонява от тези правила, тъй като в противен случай нейните решения подлежат на отмяна, когато това е уместно, поради нарушаване на общи принципи на правото, като например принципа на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания. Поради това не е изключено при определени условия и в зависимост от съдържанието им подобни правила за поведение с общо приложение да могат да породят правни последици (вж. по аналогия решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 210 и 211).

217    В раздел „G. Елементи, подлежащи на приспадане от размера на субсидията“ Насоките за изчисляване на размера на субсидията предвиждат, че „единствените такси и разходи, които обикновено могат да бъдат приспаднати, са тези, платени директно на правителството по време на разследвания период“, че „[т]рябва да се докаже, че тези плащания са задължителни, за да се получи субсидията“ и че „[п]лащанията на частни лица като юристи или счетоводители във връзка с искането за субсидия не подлежат на приспадане“[неофициален превод].

218    Тези уточнения са в съответствие с текста от по-висок ранг, който имат за задача да разяснят. Първо, уточнението, че трябва да се докаже, че подлежащите на приспадане разходи са „задължителни за получаване на субсидията“ е в съответствие с условието по член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, а именно че подлежащите на приспадане разходи трябва да са „задължително направени“, за да бъде получена субсидията. Второ, уточнението, че „единствените такси и разходи, които обикновено могат да бъдат приспаднати, са тези, платени директно на правителството по време на разследвания период“, също е съвместимо с тази разпоредба. С оглед на широката свобода на преценка на Комисията в тази материя, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 24 по-горе, Комисията, обратно на твърдяното от жалбоподателите, не е ограничила неправилно подлежащите на приспадане такси и разходи, когато е уточнила в Насоките, че „таксите за кандидатстване или други разходи, които са необходими за получаването на правото на субсидия“, посочени в член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, са тези, които са „платени директно на правителството по време на разследвания период“.

219    Поради това Комисията правилно е приложила в съображения 87—92 от обжалвания регламент Насоките за изчисляване на размера на субсидията към искането за приспадане на транспортните разходи.

220    В настоящия случай обаче, първо, жалбоподателите не твърдят, че транспортните разходи за доставката на биодизел са били платени директно на индонезийското правителство по време на разследвания период. Второ, не може да се уважи доводът им, че плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло били обвързани с доставката на биодизел и при това положение транспортните разходи били „необходими за получаването на правото на субсидия“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент. Всъщност тези разходи са били свързани изключително с изпълнението на договора за продажба между жалбоподателите и Pertamina или AKR. Фактът, че за да получат плащанията от Агенцията за управление, производителите на биодизел е трябвало да приложат към фактурите си редица разходооправдателни документи, включително информация за мястото на доставка, обема и вида на доставения биодизел и размера на транспортните разходи, не означава, че тези разходи са били „задължителни за получаване на субсидията“ по смисъла на Насоките за изчисляване на размера на субсидията, и не променя този извод.

221    Следователно тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

 По отнасянето на размера на субсидията към общия оборот от биодизел

222    Член 7, параграф 2 от основния регламент гласи, че „[к]огато субсидията не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или превозваните количества, размерът на изравнителната субсидия се определя чрез отнасяне на общата стойност на субсидията по подходящ начин към равнището на производството, продажбите или износа на съответните продукти през разследвания за субсидиране период“.

223    От разпоредбите, фигуриращи под заглавието: „б) Знаменател, използван за целите на разпределяне на размера на субсидията“ в глава „Е. Разследван период за изчисляване на субсидията: отговорност срещу разпределение“ от Насоките за изчисляване на размера на субсидията, е видно, че: „ii) За субсидиите, различни от износа, трябва да се използват като знаменател общите продажби (вътрешни и експортни), тъй като тези субсидии се предоставят както за вътрешните продажби, така и за експортните продажби“.

224    В настоящия случай в съображение 81 от временния регламент, потвърдено в съображение 100 от обжалвания регламент, Комисията е отнесла размера на субсидията към общия оборот на производителите износители от продажбите на биодизел през разследвания период, който включва вътрешните продажби и експортните продажби.

225    Жалбоподателите поддържат, че Комисията е допуснала явна грешка, като е отнесла размера на плащанията, получени от Фонда за плантациите за палмово масло, към общия оборот от продажбите им на биодизел. Според тях тези суми е трябвало да бъдат отнесени само към продажбите на биодизел на индонезийския вътрешен пазар, които са единствените, за които било обосновано получаването на плащания от Фонда за плантациите за палмово масло.

226    Въпреки това, първо, тъй като субсидиите не се отпускат с оглед на изработените, произведените, изнесените или превозваните количества, Комисията, отнасяйки сумите на субсидиите към общия оборот, реализиран от продажбите на разглеждания продукт, а именно биодизел, през разследвания период, е спазила член 7, параграф 2 от основния регламент. Второ, тъй като в настоящия случай въпросните субсидии не са субсидии за износ, Комисията е действала в съответствие с Насоките за изчисляване на размера на субсидията, като е използвала за знаменател общите продажби (вътрешни и експортни) на този продукт. Както правилно подчертава Комисията, плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло не са ограничавали въздействието си върху индонезийския вътрешен пазар, а са представлявали подкрепа за производителите на биодизел и са могли също така да им предоставят полза при експортните продажби. Доводът, развит от жалбоподателите в писмените им изявления и в съдебното заседание, че ако се приложи принципът, че парите са заместима вещ, ползата би трябвало да се отнесе към всички продажби, не променя този извод, а по-скоро го потвърждава. Всъщност подобен довод означава да се приеме, че отнасянето би следвало да се извършва на по-широка основа от тази, съставена само от продажбите на биодизел на вътрешния пазар.

227    От това следва, че подходът, при който се взема предвид общият оборот от продажбите на биодизел, е подходящ и следователно не изглежда явно погрешен.

228    Впрочем жалбоподателите поддържат, че като не е отговорила в обжалвания регламент на довода им, че размерът на субсидията е трябвало да бъде отнесен към общия им оборот, Комисията е нарушила задължението си за мотивиране.

229    Съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е длъжна да изразява становище по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите страни, а е достатъчно да изложи фактите и правните съображения със съществено значение в структурата на решението (решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 280). Така Комисията не е длъжна в мотивите на временния или окончателния регламент да отговори на всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица в административното производство (вж. по аналогия решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, T‑192/08, EU:T:2011:619, т. 256 и цитираната съдебна практика). Освен това в регламента за налагане на окончателно изравнително мито Комисията не е длъжна специално да мотивира невземането предвид на различните доводи, изтъкнати от страните в хода на административното производство. Достатъчно е регламентът да съдържа ясна обосновка на основните елементи, включени в нейния анализ, тъй като тази обосновка може да изясни причините, поради които Комисията е отхвърлила релевантните доводи, изтъкнати в това отношение от страните в хода на административното производство (вж. по аналогия решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 90).

230    Същевременно, когато по антисубсидийно дело заинтересованите лица настояват в хода на административното производство да получат отговори или разяснения относно съществените условия, при които институциите извършват изчисленията, има основание да се счита, че тези институции са задължени на още по-силно основание да мотивират решението си по такъв начин, че заинтересованите лица да могат да разберат така направените изчисления (вж. по аналогия решение от 11 юли 2017 г., Viraj Profiles/Съвет, T‑67/14, непубликувано, EU:T:2017:481, т. 127). По-нататък, мотивите на съответния акт трябва да се съдържат в самия му текст и освен ако не са налице изключителни обстоятелства, да произтичат от дадените впоследствие писмени или устни разяснения, след като актът вече се обжалва пред съда на Съюза (решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 91).

231    В настоящия случай е безспорно, че в хода на административното производство един от жалбоподателите е изтъкнал, при условията на евентуалност, че размерът на субсидията би трябвало да се отнесе към общия му оборот, включващ както биодизел, така и други продукти, и че обжалваният регламент не разглежда изрично този довод. Въпреки това при прочита на съображение 81 от временния регламент, анализът в който е потвърден в обжалвания регламент, изглежда, че отнасянето е извършено в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, който предвижда общата стойност на субсидията да се отнесе към равнището на производството, продажбите или износа на „въпросния продукт“, който в случая е биодизелът.

232    Следователно тази обосновка е годна да поясни причините, поради които Комисията е отхвърлила доводите, изтъкнати в това отношение от страните в хода на административното производство в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 229 по-горе.

233    По-нататък, методът за отнасяне на размера на субсидията произтича достатъчно ясно от съображение 100 от обжалвания регламент и съображение 81 от временния регламент, което е дало възможност на жалбоподателите да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол, както следва от точка 225 и сл. по-горе. Затова този довод трябва да бъде отхвърлен в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 141 по-горе.

234    При това положение оплакването, че е налице нарушение на задължението за мотивиране, трябва да бъде отхвърлено.

235    Поради отхвърлянето на всички оплаквания, изложени в рамките на петото основание, същото трябва да бъде отхвърлено.

 По шестото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 1 и 8 от основния регламент при определянето на наличието на опасност от причиняване на съществена вреда

236    В рамките на шестото основание жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила член 8, параграфи 1 и 8 от основния регламент, тъй като е приела, че е налице опасност от причиняване на съществена вреда, без да разгледа някои от факторите, изброени в член 8, параграф 8 от основния регламент, и без да вземе предвид всички представени доказателства.

237    В настоящия случай в съображения 319 и 320 от обжалвания регламент Комисията прави заключението, че промишлеността на Съюза не е претърпяла съществена вреда през разследвания период, макар да е била нестабилна. Въпреки това Комисията е счела, че в случая е била налице опасност от причиняване на съществена вреда за посочената промишленост.

238    В самото начало следва да се припомни в това отношение, че член 2, буква г) от основния регламент определя термина „вреда“, освен ако не е предвидено друго, по-конкретно като съществена вреда, причинена на промишленост на Съюза, или като опасност от причиняването на съществена вреда на промишленост на Съюза, и за тълкуването на това понятие препраща към разпоредбите на член 8.

239    Член 8, параграф 1 от този регламент урежда определянето на вредата. То включва, от една страна, обективна оценка на обема на субсидирания внос и влиянието на субсидирания внос върху цените на пазара на Съюза за сходни продукти и от друга страна, последиците от този внос за промишлеността на Съюза.

240    Член 8, параграф 8 от основния регламент урежда „констатирането на опасност от съществена вреда“. Уточнено е, че то трябва да се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или слаба вероятност и че промяната в обстоятелствата, която би довела до ситуация, при която субсидията би причинила вреда, трябва да е била ясно предвидима и неизбежна. Следователно констатацията, че е налице опасност от причиняване на вреда, трябва ясно да произтича от конкретните обстоятелства. От това следва също така, че вредата, от която има опасност, трябва да настъпва в кратък срок (вж. по аналогия решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет, T‑528/09, EU:T:2014:35, т. 54).

241    Тази разпоредба изброява по неизчерпателен начин факторите, които следва да се вземат под внимание при установяването на опасност от причиняване на съществена вреда (вж. по аналогия заключение на генерален адвокат Mengozzi по свързани дела ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Съвет и Съвет/Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2015:767, т. 44), а именно фактори като:

„a) характера на въпросната субсидия или въпросните субсидии и влиянието върху търговията, което може да произтече от тях;

б) значителния темп на нарастване на субсидирания внос на пазара на Съюза, който показва вероятност за съществено увеличаване на вноса;

в) дали има достатъчен свободен капацитет от страна на износител или неизбежното значително увеличаване на този капацитет, което показва вероятност за съществено увеличаване на субсидирания износ за Съюза, като се отчита наличието на други експортни пазари, които могат да поемат всеки допълнителен износ;

г) осъществяването на вноса по цени, които биха оказали значителен натиск върху цените или биха възпрепятствали увеличаването на цените, което иначе би настъпило, както и вероятно биха увеличили търсенето на допълнителен внос;

д) наличностите от продукта, който е предмет на разследване“.

242    Член 8, параграф 8 от основния регламент уточнява също така, че нито един от тези фактори не може да има сам по себе си решаващо значение при вземането на решение, но всички те, взети заедно, са такива, че водят до заключението, че по-нататъшният субсидиран внос е неизбежен, както и че, освен ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи съществена вреда.

243    По-нататък, Съдът вече е уточнил, че наличието на опасност от причиняване на вреда, както и наличието на вреда, трябва да бъде доказано към момента на приемане на антисубсидийната мярка с оглед на състоянието на промишлеността на Съюза към тази дата. Всъщност само от гледна точка на това състояние институциите на Съюза могат да определят дали непосредственото увеличаване на бъдещия субсидиран внос ще причини съществена вреда за тази промишленост, ако не се предприемат никакви мерки за търговска защита. Институциите на Съюза обаче имат право при определени условия да вземат предвид данни от времето след разследвания период (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2021 г., eurocylinder systems, C‑324/19, EU:C:2021:94, т. 40 и 41).

244    В това отношение следва да се припомни, че съгласно посочената в точка 24 по-горе съдебна практика, в областта на общата търговска политика и най-вече на мерките за търговска защита институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. В този контекст следва да се приеме, че определянето дали е налице опасност от причиняване на вреда, предполага преценка на сложни икономически въпроси и че при това положение съдебният контрол върху тази преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не са налице явни грешки в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен съдебен контрол не означава, че съдът на Съюза не може да контролира направеното от институциите тълкуване на данни от икономическо естество (вж. по аналогия решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет, T‑528/09, EU:T:2014:35, т. 53). По-специално, Общият съд трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали могат да подкрепят направените изводи (вж. по аналогия решение от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 64).

245    По-нататък, изводът на Комисията относно състоянието на промишлеността на Съюза, направен в рамките на анализа налице ли е съществена вреда, причинена на промишлеността на Съюза по смисъла на член 8, параграф 4 от основния регламент, по принцип остава релевантен при анализа налице ли е опасност от причиняване на съществена вреда за тази промишленост по смисъла на член 8, параграф 8 от този регламент (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2021 г., eurocylinder systems, C‑324/19, EU:C:2021:94, т. 42).

246    Именно в светлината на тези принципи следва да се прецени дали Комисията е нарушила член 8, параграф 8, когато в съображение 405 от обжалвания регламент е направила заключението, че през разследвания период вносът от Индонезия е представлявал опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза.

 Относно състоянието на промишлеността на Съюза

247    За да стигне до заключението, че промишлеността на Съюза не е била стабилна през разследвания период, Комисията е разгледала в съображения 309—340 от временния регламент няколко микро- и макроикономически показатели и е потвърдила този анализ в съображения 279—317 от обжалвания регламент, като в съображения 321—341 от същия е изследвала и икономически показатели след разследвания период.

248    Без да поставят под въпрос достоверността на използваните от Комисията данни, жалбоподателите твърдят, че в светлината на микро- и макроикономически показатели, които свидетелстват за определени положителни тенденции, Комисията неправилно поддържа, че промишлеността на Съюза се е намирала в деликатно положение.

249    На първо място, що се отнася до макроикономическите показатели, жалбоподателите твърдят, първо, че производството в Съюза, производственият капацитет и използването на капацитета са се увеличили през разследвания период.

250    В това отношение следва да се отбележи, че таблица 3 в съображение 268 от временния регламент показва, че след увеличение между 2015 г. и 2017 г. производството в Съюза е останало почти непроменено между 2017 г. и разследвания период (увеличение от 13 071 053 на 13 140 582 тона при стабилен индекс 111), докато потреблението на Съюза се е увеличило значително, както е показано в таблица 4 в съображение 271 от временния регламент (от 14 202 128 à 15 634 102 тона, което представлява увеличение от 10,08 %). От това следва, че производството в Съюза не е било в крак с нарастването на потреблението в Съюза, т.е. на търсенето. Освен това, видно от таблица 8 в съображение 309 от временния регламент, производственият капацитет на Съюза се е увеличил леко между 2017 г. и разследвания период (от 16 594 853 на 17 031 230 тона), докато използването на този капацитет, след като се е увеличило през 2015 г., 2016 г. и 2017 г., леко е намаляло между 2017 г. и разследвания период.

251    Въз основа на тези данни Комисията е счела в съображение 310 от временния регламент, че увеличението на производствения капацитет на промишлеността на Съюза е било значително по-ниско от увеличението на търсенето, като се има предвид, че посочената промишленост е могла да се възползва от растежа на пазара само в незначителна степен поради рязкото увеличение на субсидирания внос, особено през разследвания период.

252    Тъй като тази констатация съответства на анализираните данни и е в подкрепа на заключението, че промишлеността на Съюза се е намирала в деликатно положение, първият довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

253    Второ, жалбоподателите твърдят, че обемът на продажбите се е увеличил.

254    От таблица 9 в съображение 314 от временния регламент обаче ясно се вижда, че макар обемът на продажбите на пазара на Съюза да се е увеличил между 2015 г. и 2017 г., тези продажби са намалели между 2017 г. и разследвания период — период, който съответства, както отбелязва Комисията в съображение 317 от временния регламент, на премахването на митата върху вноса от Индонезия. Поради това този довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

255    Трето, жалбоподателите поддържат, че промишлеността на Съюза е запазила висок пазарен дял, между 81 % и 95 %.

256    Същевременно трябва да се констатира, че таблица 9 в съображение 314 от временния регламент показва, че пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял значително между 2017 г. и разследвания период (от 91,6 % на 81,5 %). В съображение 317 от посочения регламент Комисията пояснява, че това намаляване се обяснява с премахването на митата върху вноса от Индонезия, което е променило състоянието на пазара през март 2018 г., през периода на разследване, и жалбоподателите не оспорват това. С оглед на тези данни доводът на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

257    Четвърто, жалбоподателите изтъкват, че тенденциите в заетостта и производителността са положителни.

258    Всъщност, таблица 10 в съображение 319 от временния регламент показва, че броят на наетите лица в промишлеността на Съюза леко е нараснал между 2015 г. и разследвания период (със 78 наети лица). Въпреки това производителността е намаляла между 2017 г. и разследвания период (от 4 782 тона на наето лице на 4 625 тона на наето лице). От това следва, че лекото увеличение на броя на наетите лица не е достатъчно само по себе си, за да обори заключенията на Комисията, направени въз основа на всички макроикономически показатели. Всъщност според съдебната практика, въпреки че изследването на институциите трябва да доведе до извода, че опасността от причиняването на вреда е значителна, не е необходимо всички релевантни икономически фактори и показатели да показват наличието на отрицателна тенденция (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 23 април 2018 г., Shanxi Taigang Stainless Steel/Комисия, T‑675/15, непубликувано, EU:T:2018:209, т. 93 и цитираната съдебна практика).

259    Следователно тези доводи на жалбоподателите трябва да бъдат отхвърлени.

260    На второ място, що се отнася до микроикономическите показатели, първо, жалбоподателите твърдят, че продажните цени в Съюза са се увеличили.

261    Трябва обаче да се констатира, че таблица 11 в съображение 325 от временния регламент показва, че след увеличението между 2015 г. и 2017 г. — период, в който са съществували мита върху вноса от Индонезия — между 2017 г. и разследвания период цените са спаднали от 832 евро на тон на 794 евро. При това положение този довод на жалбоподателите трябва да се отхвърли.

262    Второ, жалбоподателите изтъкват, че производствените разходи са намалели от 2017 г. насам.

263    Всъщност от таблица 11 в съображение 325 от временния регламент е видно, че между 2017 г. и разследвания период производствените разходи са намалели от 827 евро на тон на 791 евро на тон. От всички данни в тази таблица, и в частност от намалението на продажната цена, обаче следва, че промишлеността на Съюза не е могла да се възползва от това намаление на разходите, тъй като е трябвало да го прехвърли изцяло върху своите клиенти, както правилно отбелязва Комисията в съображение 328 от временния регламент. При това положение този довод на жалбоподателите трябва да се отхвърли.

264    Трето, жалбоподателите твърдят, че паричният поток, рентабилността на продажбите и възвръщаемостта на инвестициите са се развили положително.

265    В това отношение трябва да се констатира, че таблица 14 в съображение 334 от временния регламент показва, че паричните потоци са се увеличили между 2015 г. и 2017 г. (с рязко увеличение между 2016 г. и 2017 г.), след което са спаднали до нивата от 2016 г. Следователно не е възможно да се констатира положително развитие, обратно на твърдяното от жалбоподателите.

266    Що се отнася до възвръщаемостта на инвестициите, тя значително се е увеличила между 2015 г. и 2016 г., след което е останала относително стабилна (18 % през 2016 г., 16 % през 2017 г. и 17 % през разследвания период). Въпреки това стабилизирането на възвръщаемостта на инвестициите, както и стабилизирането на рентабилността на продажбите в Съюза към несвързани клиенти на ниво от 0,8 % през 2017 г. и през разследвания период — процент, който остава нисък — не поставят под въпрос констатациите на Комисията относно състоянието на промишлеността на Съюза, основани на всички релевантни в това отношение обстоятелства.

267    Що се отнася до данните от времето след разследвания период, жалбоподателите твърдят, че те не са представителни и въз основа на тях не могат да се правят валидни заключения.

268    В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика правото при определени условия да се вземат предвид данни от времето след периода на разследване е оправдано в контекста на разследвания, чиято цел е да се установи не вреда, а опасност от причиняване на вреда, което по естеството си предполага прогностичен анализ. Така тези данни могат да се използват, за да се потвърдят или опровергаят съдържащите се в регламента на Комисията за налагане на временно изравнително мито прогнози и съответно за да се наложи, в първата хипотеза, окончателно изравнително мито. Използването от институциите на Съюза на данни от времето след разследвания период обаче подлежи на контрол от страна на съда на Съюза (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2021 г., eurocylinder systems, C‑324/19, EU:C:2021:94, т. 41).

269    В настоящия случай Комисията е разгледала в съображения 321—341 от обжалвания регламент данните, отнасящи се до периода от месец октомври 2018 г. до юни 2019 г. (наричан по-нататък „периодът след разследването“) и е заключила, че през периода след разследването икономическото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило още повече.

270    Жалбоподателите твърдят, че Комисията е използвала непредставителни данни, защото, първо, в обжалвания регламент се споменава, че за четири от деветте месеца на периода след разследването данните са били изкривени поради извънредни обстоятелства, с които се е сблъскал един производител, и второ, в съображение 322 от обжалвания регламент се констатира, че „данните за разследвания период не са пряко сравними с данните за периода след разследването“.

271    Тези твърдения на жалбоподателите са неоснователни. Всъщност Комисията внимателно е уточнила обстоятелствата, които позволяват да се постави под съмнение представителността на данните от периода след разследването или да се обоснове тяхната релевантност. Първо, в съображение 331 от обжалвания регламент тя обяснява, че по-високите печалби през зимата на 2018—2019 г. са били изключение, тъй като са били регистрирани от едно от включените в извадката дружества, което е било в състояние да се възползва от временния недостиг в предлагането в своя регион, което му е дало възможност да увеличи цените си и следователно печалбите си за този период. Второ, в съображение 322 от посочения регламент Комисията подчертава, че данните за разследвания период не са били пряко сравними с данните за периода след разследването. Така Комисията отбелязва, че от една страна, поради сроковете на разследването информацията за някои макроикономически показатели може да се анализира само за включените в извадката производители от Съюза. От друга страна, тя сравнява 12‑те месеца на разследвания период с 9‑те месеца от периода след разследването, тъй като данните за 12‑месечния период след разследването все още не са били налични.

272    От това следва, че тези данни могат да бъдат използвани за потвърждаване или оборване на прогнозите, съдържащи се в регламента на Комисията за налагане на временно изравнително мито, за да се даде възможност за налагане на окончателно изравнително мито, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 268 по-горе.

273    С оглед на всичко изложено по-горе следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, без да е необходимо произнасяне по въпроса за тяхната допустимост, имплицитно разгледан от Комисията, според която тези доводи са повдигнати за първи път на етапа на репликата (вж. в този смисъл решение от 5 април 2017 г., Франция/Комисия, T‑344/15, EU:T:2017:250, т. 92).

 Относно естеството на разглежданите субсидии и последиците, които те могат да имат върху търговията

274    Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е взела предвид предоставените от тях и от други страни доказателства относно естеството и последиците от разглежданите субсидии. Тези доказателства биха установили, първо, че предполагаемото предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение вече не е имала въздействие върху търговията, защото данъкът и таксата върху износа са престанали да се прилагат през декември 2018 г., и второ, че извършваните по силата на програмата на Фонда за плантациите за палмово масло плащания са били намалени до нула между септември и декември 2018 г., след което са възобновени на по-ниски нива от януари 2019 г. нататък, и също така не са имали търговско въздействие върху експортните дейности на индонезийските производители на биодизел. Освен това всяка полза, получена от Фонда за плантациите за палмово масло, трябвало да се разпределя единствено за продажбите на биодизел на вътрешния пазар.

275    В това отношение следва да се припомни, че доводите на жалбоподателите, които целят да оборят констатациите на Комисията относно подбиването на цените, доставянето на СПМ при по-ниско от адекватното възнаграждение и наличието на субсидия под формата на директно прехвърляне на средства от Фонда за плантациите за палмово масло, са били отхвърлени в контекста съответно на първото, третото и четвъртото основание. В петото основание са отхвърлени доводите относно отнасянето на размера на субсидията към общия оборот от биодизел.

276    При тези условия изтъкнатите от жалбоподателите факти, свързани с определянето на нулева ставка на данъка върху износа, спирането на таксата върху износа от декември 2018 г. и колебанията в плащанията по програмата на Фонда за плантациите за палмово масло, отнасящи се до периода след разследването, не могат да оборят констатацията на Комисията, че чрез редица мерки индонезийското правителство е изкривило вътрешния пазар на СПМ в Индонезия и е поддържало цената на този продукт на изкуствено занижено равнище в полза на промишлеността за производство на биодизел надолу по веригата (вж. съображения 80, 162, 172, 190, 203 от временния регламент).

277    Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в съображение 343 от обжалвания регламент, както е отбелязала и в съображение 349 от временния регламент, че въпросните субсидии са били в състояние да задържат износа на индонезийски биодизел на ценово равнище, което е оказало още по-сериозно отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза, като по този начин потвърждава (съображение 351 от обжалвания регламент) преценката си, фигурираща в съображение 350 от временния регламент, че предприетите от индонезийското правителство мерки оказват въздействие върху икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

 Относно темпа на нарастване на субсидирания внос

278    Жалбоподателите твърдят, че данните за периода след разследването не показват увеличение на вноса на индонезийски биодизел на пазара на Съюза и че поради това е малко вероятно такова увеличение да настъпи в бъдеще.

279    Трябва обаче да се отбележи — и жалбоподателите не оспорват точността на тези данни — че от таблица 4 в съображение 353 от обжалвания регламент е видно, че обемът на вноса от Индонезия е бил по-голям през трите тримесечия на периода след разследването (581 078 тона), отколкото през четирите тримесечия на разследвания период (516 068 тона). Доводът на жалбоподателите, че тримесечният обем на вноса през периода след разследването е бил по-малък от обема на вноса през третото тримесечие на 2018 г., не може да обори констатациите на Комисията относно темпа на нарастване на вноса. Всъщност, както правилно подчертава Комисията в съображение 355 от обжалвания регламент, първите три тримесечия на разследвания период не са пряко сравними с последните три тримесечия на същия период предвид сезонните разлики, а достигнатият през 2018 г. пик от 263 678 тона през третото тримесечие не може да се сравнява с резултата от третото тримесечие на 2019 г., тъй като вносът, реализиран през последното, е бил засегнат от налагането на временни мита.

280    Следователно твърденията на жалбоподателите, че данните за периода след разследването не показват увеличение на вноса, трябва да бъдат отхвърлени.

281    Жалбоподателите изтъкват и че приемането на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 2018 г., стр. 82) ограничава вноса на ПМЕ.

282    В това отношение следва да се констатира, че тази директива е приета след разследвания период и че срокът за нейното транспониране изтича едва на 30 юни 2021 г., в съответствие с член 36, параграф 1 от нея. По-нататък, по силата на член 26, параграф 2 от посочената директива пълното ограничаване на вноса на „биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси“ ще бъде въведено постепенно, считано от 31 декември 2023 г., в съответствие с член 26, параграф 2 от посочената директива. При това положение Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в съображение 360 от обжалвания регламент, че въздействието на тази директива не може да се прогнозира и че тя „не се отразява на настоящия анализ на опасността от причиняване на вреда, която вносът от Индонезия създава за промишлеността на Съюза в близко бъдеще“.

283    Поради това доводите на жалбоподателите следва да бъдат отхвърлени.

 Относно достатъчния и свободно наличен капацитет на износителя

284    Що се отнася до свободно наличния производствен капацитет на индонезийските износители, жалбоподателите поддържат, че Комисията е получила противоречива информация от индонезийското правителство и от EBB и че е решила да разчита на информацията, получена от EBB, и на доклада на GAIN (САЩ) от Джакарта от 2019 г. относно индонезийските биогорива. При тези условия Комисията е трябвало да приеме, че наличните в това отношение доказателства са неубедителни.

285    В това отношение следва да се припомни, че в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 244 по-горе, Общият съд трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали могат да подкрепят направените изводи.

286    В този контекст следва да се приеме, че когато институциите оценяват риска от опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза, предвид производствения и експортния капацитет в държавата износител, те трябва да отчитат не само наличието на други пазари за износ, но също така и евентуалното развитие на вътрешното потребление в държавата износител (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет, T‑528/09, EU:T:2014:35, т. 81).

287    В конкретния случай жалбоподателите не оспорват констатациите на Комисията в съображения 353 и 354 от временния регламент, основани на предоставената от индонезийското правителство информация, че производственият капацитет на индонезийските производители на биодизел значително надвишава вътрешното търсене с около 300 % и че неизползваният капацитет на индонезийските производители през разследвания период възлиза на около 40 % от потреблението на Съюза. Те не оспорват и констатацията на Комисията, съдържаща се в съображение 373 от обжалвания регламент, че според доклада на GAIN (САЩ) от Джакарта от 2019 г. капацитетът за производство на биодизел в Индонезия се очаква да нарасне от 11,5 милиарда литра до 13 милиарда литра между 2019 г. и 2021 г.

288    Жалбоподателите изтъкват, че индонезийското правителство е предоставило информация, според която очакваното използване на капацитета за 2019 г. е 85 %. Въпреки това от представените от индонезийското правителство документи от 6 септември 2019 г., към които жалбоподателите препращат, е видно, че използването на капацитета от 85 % за 2019 г. е резултат от екстраполация на наличните данни за периода от януари до май 2019 г. и се отнася до частта от производството, използвана от вътрешното и от външното търсене. Жалбоподателите не обясняват как точно тези данни поставят под въпрос заключенията на Комисията. Освен това дори в представения от жалбоподателите случай през 2019 г. остава 15 % неизползван производствен капацитет.

289    Жалбоподателите поддържат и че индонезийското правителство е предоставило информация, целяща да докаже, че през 2020 г. Индонезия преминава от задължение за смесване B20, т.е. смесване на биодизел с минерално дизелово гориво, съдържащо 20 % биодизел, към задължение за смесване B30, съдържащо 30 % биодизел, което ще поеме целия свободно наличен капацитет на индонезийските производители. Следователно Комисията неправилно е взела страната на EBB, което поддържа, че изпълнението на задължението за смесване B20 поставя проблеми и че преминаването от задължението за смесване B20 към B30 можело да създаде сходни проблеми.

290    По-точно, жалбоподателите твърдят, че докладът на GAIN (САЩ) от Джакарта от 2019 г. показва, че задължението за смесване B20 е било разширено към транспортния сектор, който няма задължения за предоставяне на обществена услуга, едва през септември 2018 г., което е довело до увеличаване на местното потребление на биодизел с 54 % през 2019 г., и че процентът на смесване се е увеличил експоненциално от 2017 г. насам (преминавайки от 8,2 % през 2017 г. до 12,7 % през 2018 г., за да достигне 19,9 % през 2019 г.). Възпроизведените в посочения доклад декларации потвърждавали, че изпълнението на задължението за смесване B30 е предвидено за 2020 г.

291    От съображения 374—376 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е обърнала внимание на коментарите на индонезийското правителство относно преминаването от задължение за смесване B20 към задължение за смесване B30.

292    Същевременно в съображение 382 от обжалвания регламент Комисията отбелязва, че според доклада на GAIN (САЩ) от Джакарта от 2019 г. задължението за смесване B20, което беше задължителната цел за 2016 г., вероятно ще бъде изпълнено за първи път едва през 2019 г., т.е. три години след изтичането на определения краен срок. В писмените си изявления жалбоподателите не оспорват точността на тази информация.

293    От съображение 376 от обжалвания регламент е видно и че Комисията е проучила предоставените от индонезийското правителство данни във връзка с информацията, предоставена от EBB в коментарите му от 29 април 2019 г., която показва, че при изпълнение на задължението за смесване B20 индонезийските оператори са срещнали затруднения при дистрибуцията, наличието на хранилища и инфраструктура за смесване, и че целта на увеличаването на задължението за смесване е била да се намали вносът на минерално дизелово гориво, а не да се намали износът на биодизел за други пазари. В съображение 377 от обжалвания регламент Комисията отчита и предоставената от EBB информация, според която осъществяването на задължението за смесване B30 ще отнеме време.

294    Що се отнася до възможността за увеличение на равнището на смесване на 30 % в рамките на една година, в съображение 383 от обжалвания регламент Комисията приема, че като се има предвид увеличението на равнищата на смесване от 2011 г. насам, увеличение от 19,9 % на 30 % изглежда изключително амбициозно.

295    В това отношение следва да се констатира, както изтъкват жалбоподателите (вж. т. 290 по-горе), че най-значителното увеличение на равнището на смесване е било между 2018 г. и 2019 г., като то се е увеличило от 12,7 % на 19,9 %. Това увеличение със 7,2 процентни пункта обаче е доста под 10‑те процентни пункта, необходими за достигане до задължението за смесване B30 в рамките на една година.

296    С оглед на гореизложените съображения, Комисията е изпълнила своето задължение да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни данни по конкретния случай (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, T‑249/06, EU:T:2009:62, т. 53) и без да допусне явна грешка в преценката, в съображение 384 от обжалвания регламент е приела, че в близко бъдеще е малко вероятно задължението за смесване B30 да бъде изпълнено и да окаже значително въздействие върху свободния капацитет в Индонезия.

297    Следва да се констатира, че жалбоподателите не са представили достатъчно доказателства, за да поставят под съмнение правдоподобността на преценките на фактите, възприети в обжалвания регламент относно задължението за смесване. Като се има предвид обаче, че такива доказателства са необходими, за да се установи, че институция на Съюза е допуснала явна грешка в преценката на фактите, с която може да се обоснове отмяната на акт (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 62), тези обстоятелства са достатъчни, за да се отхвърлят тези доводи на жалбоподателите.

 Относно равнището на цените при субсидирания внос

298    Жалбоподателите поддържат, че по отношение на равнището на цените при субсидирания внос Комисията се е ограничила до това да препрати към констатациите си относно подбиването на цените, които, както било доказано в контекста на първото основание, не отговаряли на изискванията на член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент. Освен това вносът от Индонезия не оказвал натиск върху цените в Съюза.

299    В това отношение следва да се припомни, че доводите, изтъкнати от жалбоподателите в контекста на първото основание, с цел да докажат, че при определянето на подбиването на цените Комисията е нарушила член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент и че Комисията неправилно е приела, че вносът на биодизел от Индонезия е оказвал натиск върху цените в Съюза, бяха отхвърлени изцяло. По-нататък, от таблица 7 в съображение 283 от временния регламент е видно — и не е било оспорено от жалбоподателите — че цената на вноса на биодизел от Индонезия е била 671 евро на тон през разследвания период, докато, както показва таблица 11 в съображение 325 от временния регламент, средната единична продажна цена в Съюза е намаляла от 832 евро на тон на 794 евро на тон между 2017 г. и разследвания период.

300    Следователно тези доводи на жалбоподателите, а оттам и шестото основание, трябва да бъдат отхвърлени.

 По седмото основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

301    В рамките на седмото си основание жалбоподателите изтъкват, че определена информация им е била разкрита едва в обжалвания регламент, което ги е лишило от възможността да направят коментари по съответния въпрос. Според жалбоподателите не може да се изключи, че ако те бяха имали възможност да представят становище по тези въпроси, производството можеше да приключи с различен резултат.

302    В самото начало следва да се припомни, че от постоянната съдебна практика следва, че зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно разглежданата процедура (вж. решение от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, EU:C:2009:598, т. 83 и цитираната съдебна практика).

303    По силата на този принцип заинтересуваните предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно възприетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на субсидийна практика и на произтичаща от нея вреда (вж. по аналогия решения от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 76, и от 28 октомври 2004 г., Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, EU:T:2004:317, т. 289 и цитираната съдебна практика).

304    Макар безспорно зачитането на правото на защита да е от съществено значение в процедури по антисубсидийно разследване (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 77 и цитираната съдебна практика), наличието на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на регламент, с който се налага изравнително мито, само доколкото съществува възможност поради тази нередовност административното производство да е довело до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на заинтересованата страна (вж. решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 77 и цитираната съдебна практика).

305    Съгласно съдебната практика от жалбоподателя не може да се изисква да докаже, че решението на Комисията е щяло да бъде различно, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, ако той би могъл по-добре да осигури своята защита в отсъствието на процесуалното нарушение, засягащо по този начин правото му на защита (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 78 и 79).

306    Именно в светлината на тези принципи трябва да се разгледа дали правото на защита на жалбоподателите е било нарушено в производството по разследване.

307    На първо място, жалбоподателите упрекват Комисията, че в съображения 230—233 от обжалвания регламент е направила нови констатации относно слабата чувствителност на търсенето на биодизел към ценовите промени на пазара на биодизел в Съюза, като е заявила, че ниска цена на биодизела не води до увеличаване на потреблението и че следователно ценовата конкуренция е игра с нулев резултат, независимо от използваната суровина.

308    Този довод следва да бъде отхвърлен. С констатациите в съображения 230—233 от обжалвания регламент Комисията е уточнила обхвата на обясненията, дадени най-напред в съображение 289 от временния регламент, а именно че „в повечето случаи крайният потребител на биодизел не е наясно, нито се интересува от изходната суровина, използвана за производството му, но изисква продуктът да изпълнява изискване за определено максимално равнище на CFPP“, след това в съображение 299 от посочения регламент, а именно че „вносът на ПМЕ от Индонезия на субсидирани цени би могъл да доведе до понижаване на цената на повечето смеси, продавани на пазара на Съюза“, и накрая в съображение 328 от същия регламент, а именно че „подбиването на цените с около 10 % действително оказва значителен натиск за намаляване на цените“. Следователно жалбоподателите не могат да претендират, че съображения 230—233 от обжалвания регламент съдържат нови елементи, които променят досегашния анализ на Комисията и по които те е трябвало да могат да представят становища.

309    На второ място, жалбоподателите упрекват Комисията, че в съображения 251—254 от обжалвания регламент е направила нови констатации относно промените на пазара на Съюза, настъпили след последното производство по разследване, и относно факта, че вносът на ПМЕ се е конкурирал с други видове биодизел.

310    Този довод следва да бъде отхвърлен. Жалбоподателите не може да не знаят, че промишлеността на Съюза вече произвежда ПМЕ. Всъщност тази констатация вече е изложена в съображения 292—294 от временния регламент. При това положение Комисията не може да бъде упреквана, че нарушила правото на защита на жалбоподателите, като не ги е информирала за факта, че промишлеността на Съюза произвежда ПМЕ.

311    Следователно в хода на административното производство, което завършва с приемането на окончателния регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 21 ноември 2002 г., Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, EU:T:2002:280, т. 131), във временния регламент Комисията е изразила своето мнение относно изтъкнатите от жалбоподателите обстоятелства, изложени в точки 307 и 309 по-горе. От това следва, че жалбоподателите са имали възможност да изтъкнат своята гледна точка по тези въпроси още от момента на съобщаването на временния регламент.

312    С оглед на гореизложеното седмото основание и следователно жалбата в нейната цялост трябва да бъдат отхвърлени.

 По съдебните разноски

313    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да понесат наред с направените от тях съдебни разноски и тези на Комисията и EBB, в съответствие с исканията им.

Поради изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда PT Pelita Agung Agrindustri и PT Permata Hijau Palm Oleoда заплатят съдебните разноски.

Gervasoni Madise Nihoul

Frendo       Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2022 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Искания на страните

От правна страна

По първото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент при определянето на подбиването на цените

По първата част от първото основание, изведена от това, че при определянето на подбиването на цените не са взети предвид всички релевантни данни

– По първия метод на изчисление

– По втория метод на изчисление

– По третия метод на изчисление

По втората част от първото основание, изведена от това, че не е установено подбиване на цените за продукта на промишлеността на Съюза като цяло, и че неправилно е прието наличието на ценови натиск

– По определянето на подбиването на цените на продукта като цяло

– По ценовия натиск

По второто основание, изведено от това, че обжалваният регламент при анализа си на причинно-следствената връзка нарушавал член 8, параграф 5 от основния регламент

По третото основание, изведено от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, когато е приела, че е налице субсидия под формата на предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение

По първата част от третото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е заключила, че индонезийското правителство е упълномощило или възложило на доставчиците на СПМ, или им е разпоредило да доставят своите продукти срещу по-ниско от адекватното възнаграждение

– По данъка и таксата върху износа

– По контрола върху цените от PTPN

По втората част от третото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че индонезийското правителство е подпомагало доходите или цените

По третата част от третото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от основния регламент, и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че е била реализирана полза за индонезийските производители

По четвъртото основание, изведено от това, че като е установила наличието на субсидия под формата на директно прехвърляне на средства, Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила член 3, параграф 1, буква a), подточка i) и параграф 2 от основния регламент

По първата част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка i) от основния регламент и от явна грешка в преценката, допусната от Комисията при квалифицирането като субсидии на извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания

По втората част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент и от явна грешка в преценката, допуснати от Комисията, когато е приела, че е налице полза

По петото основание, изведено от нарушение на член 7 от основния регламент и от явна грешка в преценката, които Комисията е допуснала при изчисляването на размера на ползата, реализирана чрез схемата на Фонда за плантациите за палмово масло

Относно липсата на приспадане на таксите върху износа и на транспортните разходи от размера на субсидията

По отнасянето на размера на субсидията към общия оборот от биодизел

По шестото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 1 и 8 от основния регламент при определянето на наличието на опасност от причиняване на съществена вреда

Относно състоянието на промишлеността на Съюза

Относно естеството на разглежданите субсидии и последиците, които те могат да имат върху търговията

Относно темпа на нарастване на субсидирания внос

Относно достатъчния и свободно наличен капацитет на износителя

Относно равнището на цените при субсидирания внос

По седмото основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.