Съединени дела T‑29/14 и T‑31/14
Telefónica Gestión Integral de Edificios y Servicios, SL, по-рано Taetel, SL
и
Banco Santander, SA, по-рано Banco Popular Español, SA
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 21 февруари 2024 година
„Държавни помощи — Помощ, предоставена от испанските органи в полза на някои обединения по икономически интерес (ОИИ) и на техните инвеститори — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове (испанска система „лизинг срещу данък“) — Решение, с което помощта се обявява за частично несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното частично възстановяване — Частично отпадане на предмета на спора — Частична липса на основание за произнасяне по същество — Нова помощ — Възстановяване — Договорни клаузи, защитаващи получателите срещу възстановяването на държавна помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар — Разпределяне на правомощията между Комисията и органите на държавите членки“
1. Жалба за отмяна — Жалба срещу решение на Комисията в областта на държавните помощи Правен интерес — Частична отмяна на обжалваното решение в друго производство по негово обжалване — Жалба за отмяна на отменените части от обжалваното решение — Жалба, станала частично безпредметна — Липса на основание за произнасяне
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 22—34 и 41—49)
2. Жалба за отмяна — Жалба срещу решение на Комисията в областта на държавните помощи Правен интерес — Частична отмяна на обжалваното решение в друго производство по негово обжалване — Жалба за отмяна на неотменените части от обжалваното решение — Запазване на правния интерес
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 50, 51 и 53—61)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Данъчни мерки в полза на някои обединения по икономически интерес и на инвеститорите в тях — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове — Система за данъчно облагане, състояща се от няколко фактически и правно свързани мерки — Отделно преценяване на посочените мерки — Недопустимост
(член. 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 67—71)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Възстановяване на предишното положение — Обхват — Договорни клаузи, в които се предвижда прехвърляне на тежестта от възстановяването на неправомерна помощ от получателите на помощта към други лица — Забрана от Комисията на това прехвърляне на тежестта от възстановяването и нейно разпореждане неправомерната помощ да се събере обратно от получателите — Нарушение на разпределението на правомощията между Комисията и държавите членки — Нарушение на свободата на стопанска инициатива и на правото на собственост — Липса
(членове 107 и 108 ДФЕС)
(вж. т. 85—105, 110, 111 и 114—123)
Резюме
С настоящото решение Общият съд отхвърля жалбите за отмяна, подадени съответно от Telefónica Gestión Integral de Edificios y Servicios, SL, и Banco Santander, SA, срещу решението, с което Европейската комисия квалифицира като държавни помощи редица данъчни мерки, формиращи испанската система „лизинг срещу данък“ (Spanish Tax Lease system, наричана по-нататък „системата STL“), прилагана при някои споразумения за финансов лизинг за придобиване на плавателни съдове(1). В този контекст той обсъжда евентуалното отпадане на предмета на спора вследствие на частичната отмяна на обжалваното решение на Комисията с решение на Съда Испания и др./Комисия (C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P)(2). Общият съд се произнася и по неразглеждания досега въпрос дали Комисията е надхвърлила своите правомощия в областта на държавните помощи, отхвърляйки в обжалваното си решение приложимостта на клаузи за обезщетяване, съдържащи се в сключени между частноправни субекти договори и защитаващи получателите срещу възстановяването на държавна помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар(3).
В разглеждания случай Комисията е сезирана с няколко жалби относно прилагането на системата STL при някои споразумения за финансов лизинг, тъй като тази система позволява на корабоплавателните предприятия да се ползват от намалени с 20—30 % цени при покупката на плавателни съдове, построени от испански корабостроителници. Според Комисията целта на системата STL е била да се осигури ползване на данъчни предимства от обединения по икономически интерес (наричани по-нататък „ОИИ“) и участващите в тях инвеститори, които впоследствие прехвърлят част от тези предимства към корабоплавателните предприятия, закупили нов плавателен съд.
В обжалваното решение на Комисията, прието през юли 2013 г., тя констатира, че три от петте данъчни мерки, формиращи системата STL, съставляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС под формата на селективно данъчно предимство, което частично е несъвместимо с вътрешния пазар. Тъй като разглежданата помощ е предоставяна от 1 януари 2002 г. нататък, без да е изпълнено задължението за уведомяване(4), Комисията задължава националните власти да пристъпят към събирането ѝ обратно от инвеститорите, а именно членовете на ОИИ (наричано по-нататък „разпореждането за възстановяване“).
Срещу обжалваното решение на Комисията са подадени няколко жалби за отмяна. Производствата по жалбите, подадени от Telefónica Gestión Integral de Edificios y Servicios и Banco Santander, са спрени до постановяването на окончателен акт по жалбите, подадени от Кралство Испания, Lico Leasing, SA, и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA (наричано по-нататък „PYMAR“). С решение Испания и др./Комисия(5) Общият съд съответно отменя обжалваното решение на Комисията. След като Комисията обжалва пред Съда това съдебно решение, той го отменя със своето решение, Комисия/Испания и др. (C‑128/16 P)(6), и връща делата за ново разглеждане на Общия съд.
Със своето решение Испания и др./Комисия(7), постановено след връщането, Общият съд отхвърля жалбите, подадени от Кралство Испания, Lico Leasing и PYMAR. В това решение Общият съд отхвърля основанието, чрез което се оспорва селективността на системата STL, приемайки по същество, че наличието на широки дискреционни правомощия на данъчната администрация за одобряване на ранната амортизация е достатъчно, за да се констатира селективността на системата STL като цяло. Той също така отхвърля по-специално основанията, съдържащи твърдения за нарушаване на принципите, които се прилагат при възстановяването на помощта, а именно принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на правна сигурност. Конкретно по последния аспект той приема, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, разпореждайки възстановяването на цялата разглеждана помощ само от инвеститорите в ОИИ, въпреки че част от данъчното предимство е била прехвърлена към трети лица, а именно корабоплавателните предприятия.
Сезиран с отделни жалби срещу това съдебно решение, със своето решение Испания и др./Комисия (C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P)(8) Съдът уважава основанието на Кралство Испания за липса на мотиви в обжалваното съдебно решение, що се отнася до възстановяването на разглежданата помощ, и отхвърля жалбите в останалите им части. Тъй като по този начин частично отменя това съдебно решение и тъй като счита, че може сам да се произнесе окончателно по оставащите за разглеждане части от жалбите до Общия съд, след извършения от него анализ Съдът постановява, че обжалваното решение на Комисията трябва да се отмени в частта, в която ОИИ и инвеститорите в тях са определени за единствените получатели на разглежданата помощ, и в частта, в която се разпорежда пълният размер на предоставената помощ да се възстанови само от инвеститорите в ОИИ.
Съображения на Общия съд
Обсъждайки най-напред въпроса дали вследствие на постановяването на решение на Съда Испания и др./Комисия (C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P), с което обжалваното решение на Комисията е отменено частично, предметът на подадените от жалбоподателите жалби не е отпаднал, Общият съд припомня, че предметът на спора трябва да продължава да съществува до постановяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, а това означава исковата молба или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на подалата я страна.
Ето защо, когато е подадена жалба на основание член 263 ДФЕС, отмяната на обжалвания акт в хода на производството лишава жалбата от предмета ѝ, що се отнася до искането за отмяна на този акт. С отмяната на този акт съответният жалбоподател всъщност постига единствения резултат, който неговата жалба може да му осигури, поради което съдът на Европейския съюз вече няма какво да решава. Това е така и когато частичната отмяна на обжалвания акт е осигурила на съответния жалбоподател резултата, целен с част от жалбата му, поради което вече няма основание за произнасяне по същество по тази част.
В разглеждания случай Общият съд констатира, че предметът на жалбите, подадени от жалбоподателите, е отпаднал в частите им, в които се оспорват посочването на ОИИ и инвеститорите в тях като единствените получатели по системата STL, а същите инвеститори се определят за единствените предприятия, за които се отнасят разпореждането за възстановяване, както и мотивите на обжалваното решение на Комисията в това отношение, и методът, описан в обжалваното решение на Комисията, за да се изчисли сумата, подлежаща на възстановяване от инвеститорите в ОИИ.
Всъщност, от една страна, с решение на Съда Испания и др./Комисия (C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P) обжалваното решение на Комисията вече е отменено в частта, в която ОИИ и инвеститорите в тях се определят за единствените получатели по системата STL и се разпорежда възстановяването на пълния размер на разглежданата помощ от същите инвеститори. Освен това жалбоподателите не са доказали, че доводите им, с които оспорват изключването на корабостроителниците от получателите по системата STL и от предприятията, за които се отнася разпореждането за възстановяване — ако се допусне, че са основателни — могат да им осигурят полза, надхвърляща извлечената от тях от решението на Съда.
От друга страна, описаният в обжалваното решение на Комисията метод за изчисляване на сумата, подлежаща на възстановяване от инвеститорите, след като изхожда от оказалата се погрешна отправна точка, че цялото предимство трябва да бъде събрано обратно само от инвеститорите в ОИИ, е станал непригоден след постановяването на посоченото съдебно решение.
Продължава обаче да е необходимо произнасяне по исканията на жалбоподателите за отмяна на части от обжалваното решение на Комисията, които не са били отменени от Съда с решение Испания и др./Комисия (C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P). Всъщност обжалваното решение на Комисията продължава да е валидно в частта, в която за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар се обявява помощта, от която са се ползвали поне ОИИ и инвеститорите в тях, а Кралство Испания се задължава да събере обратно от последните посочената помощ или част от нея. Освен това обстоятелството, че за изчисляването на подлежащите на събиране суми е необходимо методът, описан в обжалваното решение на Комисията, да бъде променен предвид посоченото съдебно решение, изобщо не променя факта, че самото задължение за възстановяване продължава да съществува.
В това отношение, на първо място, Общият съд отхвърля основанието за неправилно квалифициране като нови помощи на данъчните мерки, формиращи системата STL, разглеждани самостоятелно.
Доводите на жалбоподателите, с които се оспорва квалификацията като нови помощи на тези данъчни мерки, селективността им и наличието на предимство, изхождат от погрешната отправна точка, че посочените мерки трябва да се преценяват поотделно с оглед на член 107 ДФЕС, а не при отчитане на системата STL като цяло.
Всъщност тези данъчни мерки са правнообвързани по същество, тъй като за ранната амортизация е трябвало да се получи одобрение от данъчните органи, и фактически свързани, тъй като административното одобрение за ранната амортизация е предоставяно единствено в контекста на договори за лизинг на плавателни съдове, допустими по схемата за данък върху тонажа. Именно поради наличието на такава връзка Общият съд постановява в решение, Испания и др./Комисия (T‑515/13 RENV и T‑719/13 RENV), че тъй като една от мерките, позволяващи възползването от системата STL като цяло, е селективна, а именно одобрението на ранната амортизация, Комисията правилно приема в обжалваното си решение, че системата е селективна като цяло. В решение Испания и др./Комисия (C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P) Съдът потвърждава този извод, а имплицитно и необходимостта системата STL да се преценява като цяло в качеството ѝ на схема за помощ.
На второ място, Общият съд отхвърля основанието, съдържащо твърдения, че Комисията е надхвърлила правомощията си в областта на държавните помощи, забранявайки клаузите за обезщетяване, съдържащи се в сключени между частноправни субекти договори и защитаващи получателите срещу възстановяването на държавна помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар.
В това отношение Общият съд констатира, че уточнението, внесено в член 4, параграф 1 от диспозитива на обжалваното решение на Комисията — а именно че Кралство Испания трябва да събере обратно помощта от получателите, „като не се предвижда възможността тези получатели да прехвърлят тежестта от възстановяването към други лица“ — е формулирано широко и не се свежда изрично до клаузите за обезщетяване. Освен това тези клаузи не се отнасят конкретно за хипотезата на възстановяване на държавна помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, а по-общо за последиците от възможното неодобрение от компетентните органи на данъчните предимства, произтичащи от системата STL, или след тяхното одобрение — от възможното оспорване на валидността им.
Същевременно в някои съображения от обжалваното решение на Комисията тя определя по-конкретно някои специфични аспекти на клаузите за обезщетяване, оказали се според нея проблематични в специфичния контекст на възстановяването на помощи, които са неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар. Така тя уточнява, че постигането на целта за събиране обратно на помощта — където стремежът е да се възстанови предходното положение, и по-специално да се отстрани нарушаването на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, осигурено с помощта, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар — би било безвъзвратно подкопано, ако частноправните субекти могат посредством договорни клаузи да изменят последиците от решенията за възстановяване, приемани от Комисията. Следователно уточнението, внесено в член 4, параграф 1 от обжалваното решение на Комисията, трябва да се разбира като отнасящо се за клаузите за обезщетяване само доколкото те могат да се тълкуват в смисъл, че защитават получателите на помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, от нейното възстановяване.
Освен това Комисията не посочва, че клаузите за обезщетяване са нищожни, тъй като компетентни да направят това при необходимост са националните юрисдикции. Всъщност с уточнението, внесено от Комисията в обжалваното ѝ решение, само се цели да се изясни обхватът на задължението на Кралство Испания да събере обратно помощта от получателите ѝ, за да бъде възстановено положението, съществувало преди нейното предоставяне.
Следователно Комисията не е надхвърлила правомощията, които са ѝ предоставени в областта на държавните помощи(9). Всъщност, макар възстановяването наистина да се извършва в съответствие с процедурите, предвидени в националното право на съответната държава членка(10), това не променя факта, че тези процедури трябва да позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно няма никаква пречка Комисията да уточни в посоченото решение, че Кралство Испания трябва да осигури възстановяването от получателите на сумите на помощите, от които те действително са се възползвали, без те да могат да прехвърлят тежестта от възстановяването на тези суми на друга страна по договора. В разглеждания случай този извод е още по-основателен, тъй като клаузите за обезщетяване са били предвидени в рамковите договори, сключени между различните участници в системата STL, а тези договори са били взети предвид от данъчната администрация, за да одобри ранната амортизация.