РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
12 февруари 2014 година
Дело F‑83/12
Jean-Pierre Bodson и др.
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Договорен характер на трудовото правоотношение — Възнаграждение — Реформа на премиалния режим на ЕИБ“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която жалбоподателите искат, от една страна, да се отмени съдържащото се в извлеченията от платежната ведомост за м. април 2012 г. решение относно премиалните възнаграждения, с което се прилага решение от 14 декември 2010 г. на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, наричана по-нататък „Банката“), и решения от 9 ноември 2010 г. и от 16 ноември 2011 г. на Управителния комитет на същата за реформиране на премиалния режим и от друга страна, да се осъди ЕИБ да им заплати разликата между дължимите в приложение на горепосочените решения суми и предходния режим, както и обезщетение за вреди
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Bodson и останалите седем жалбоподатели да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската инвестиционна банка.
Резюме
1. Съдебно производство — Процесуално-организационни действия — Искане за изключване от преписката на документи, представени от адвоката на една от страните — Документи, изготвени по време на колективно договаряне с институцията ответник — Липса на поверителен характер — Отхвърляне
2. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Обжалване — Срокове — Изискване за разумен срок — Прилагане по аналогия на член 91, параграф 3 от Правилника — Недопустимост — Преценка взависимост от обстоятелствата по случая
(член 270 ДФЕС, член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Увреждащ акт — Понятие — Годишна премия, предоставена по преценка в зависимост от постигнатите резултати от бенефициента — Включване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, приложение II към Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
4. Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Правен интерес — Жалба срещу първото извлечение от платежната ведомост след реформа на системата на заплащане — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, член 20 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
5. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Нормативен характер на трудовото правоотношение — Организиране на службите и определяне на възнаграждението на персонала — Право на преценка на администрацията
(член 21 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, членове 13 и 20 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка, член 31 от Правилника за дейността на Европейската инвестиционна банка)
6. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Възнаграждение — Реформа на премиалния режим — Право на преценка на администрацията — Обхват — Задължение за запазване на стария режим, който е по-благоприятен — Липса
7. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Организация на службите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
1. Кореспонденцията между клиент и адвокат, който не е в трудово правоотношение с клиента, е поверителна, когато се отнася до размяната на кореспонденция в рамките и за целите на правото на защита на клиента.
Правна консултация, предоставена в рамките на колективно договаряне между представителите на персонала и ръководството на дадена институция, която не е свързана с принудително изпълнение или съдебно производство, не може да представлява размяна на кореспонденция в рамките и за целите на правото на защита на клиент на адвоката.
(вж. точки 46 и 47)
Позоваване на:
Съд — 18 май 1982 г., AM & S/Комисия, 155/79, точка 21, 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C‑550/07 P, точка 41
Първоинстанционен съд — 4 април 1990 г., Hilti/Комисия, T‑30/89, точка 13
2. Що се отнася до срока, в който трябва да бъде подадена жалбата, когато разпоредбите от правото на Съюза не предвиждат такъв срок, засегнатите служители имат право да очакват не че спрямо тях ще се приложи предварително определен преклузивен срок, а че ще се приложи разумен срок, които трябва винаги да се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай, и в частност с оглед на значимостта на спора, сложността на делото и поведението на съответните страни. Оттук по принцип следва, че понятието за разумен срок не може да се разглежда като конкретен преклузивен срок, и в частност че предвиденият в член 91, параграф 3 от Правилника тримесечен срок не може да се прилага по аналогия като преклузивен срок към служителите на Европейската инвестницонна банка, когато подават жалба за отмяна срещу акт на последната, който ги уврежда.
Поради това срок от 4 месеца и 10 дни не би могъл да се счита за неразумен по отношение на жалбите за отмяна на решения, съдържащи се в извлеченията от платежните ведомости на служителите на Банката, като се има предвид, че срокът за обжалване на решение, свързано с финансовия режим на служител, започва да тече от уведомяването му за извлечението от платежните ведомости, в което е посочено това решение, и с оглед на несигурността, която вследствие на това произтича от вземането предвид на друг вид предварителна информация и на факта, че решенията, с които се определя размерът на премиалните възнаграждения за постигнатите резултати на служителите на Банката, представляват първите мерки по прилагане на новия премиален режим, установен след продължителни обсъждания с представителите на персонала.
(вж. точки 64—66)
Позоваване на:
Съд — 28 февруари 2013 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX‑II, точки 28 — 44
Общ съд — 9 юли 2013 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, T‑234/11 P‑RENV‑RX, точка 31
3. Що се отнася до жалба за отмяна на решение, което се съдържа в извлечението от платежните ведомости относно премиалните възнаграждения за постигнати резултати, не може да бъде приет доводът, че режимът на премиални възнаграждения за постигнати резултати представлява режим, основаващ се на преценка и без фиксирани правила, по силата на който служителите не се ползват от никакво придобито право, тъй като дискреционният характер на дадена компетентност при всички положения не е от естество да лиши длъжностните лица и служителите от една толкова основна гаранция като правото на ефективна съдебна защита, а само ограничава степента на съдебния контрол, упражняван от съда, който не може да замени със своя преценката на администрацията.
(вж. точки 71 и 72)
4. Що се отнася до правния интерес на дадено длъжностно лице или служител, извлечение от ведомостите за заплати, в което за първи път се материализира прилагането на нови актове с общо приложение за определяне на финансовите права на дадено длъжностно лице или служител, задължително означава, че спрямо адресата му е прието индивидуално административно решение, произвеждащо задължително правно действие, което може да засегне пряко и незабавно интересите му.
(вж. точки 77—79)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, точки 34—36 и цитираната съдебна практика
5. Когато трудовите договори са сключени с орган на Съюза, на който с регламент е възложена задача от общ интерес и който разполага с право да приема приложими към персонала му разпоредби, волята на страните по такъв договор неизбежно е ограничена до всички видове задължения, които следват от тази особена задача и които са възложени както на ръководните структури на този орган, така и на служителите му. Съгласно член 31 от Процедурния правилник на Европейската инвестиционна банка тя разполага с правото с подзаконов акт да приема приложими към персонала ѝ разпоредби. Поради това отношенията между Банката и нейния договорно нает персонал са основно с нормативен характер.
В този смисъл, за да изпълнява възложената ѝ задача от общ интерес, Банката разполага с право на преценка, за да организира службите си и едностранно да определя възнаграждението на персонала си, при това независимо от правните актове с договорен характер, които са в основата на посочените трудови отношения.
(вж. точки 104, 105 и 107)
Позоваване на:
Съд — 14 октомври 2004 г., Pflugradt/ЕЦБ, C‑409/02 P, точки 34—36
6. Що се отнася до реформата на премиалния режим на Европейската инвестиционна банка, фактът, че предишният премиален режим е бил определен като основаващ се на преценка и променлив, но в действителност прилаганата практика му е придала значителна стабилност, не означава, че заинтересованите лица биха придобили права, които са в разрез с реформата.
Всъщност фактът, че през продължителен период от време орган на Съюза е следвал определена политика, не поражда за заинтересованите лица право да продължават да се ползват от предоставяните им от тази политика предимства. Следователно органът има право във всеки един момент да направи изменения, прилагани в бъдеще, на режима на работа на персонала, които счита, че са в интерес на службата, дори и това да са неблагоприятни за служителите. Това важи в още по-голяма степен, когато се отнася до обикновена практика.
Освен това следва да се припомни, че бюджетните възможности са един от факторите, които администрацията взема предвид при определяне на политиката по отношение на персонала. Следователно желанието за реализиране на икономии за сметка на персонала само по себе си не е незаконосъобразен мотив и също така не нарушава само по себе си задължението за полагане на грижа. Освен това изменението на режима на работа на персонала зависи единствено от условието то да бъде обосновано в интерес на службата.
Впрочем, дори и да се предположи, че служителите могат да се позовават на оправдано правно очакване за продължаване или стабилизиране на предишния премиален режим, към реформата на този режим се прилага петгодишен преходен период, който изглежда достатъчен.
(вж. точки 118—120, 134 и 139)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 1981 г., Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, точка 19, 17 декември 1981 г., Ludwigshafener Walzmühle Erling и др./Съвет и Комисия, 197/80—200/80, 243/80, 245/80 и 247/80, точка 40, 11 март 1982 г., Grogan/Комисия, 127/80, точка 34
Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, точки 10, 86 и 87
Съд на публичната служба — 9 октомври 2007 г., Bellantone/Сметна палата, F‑85/06, точка 64, 25 ноември 2008 г., Bosman/Съвет, F‑145/07, точка 41
7. Европейската инвестиционна банка разполага с широко право на преценка при определяне на политиката си за управление на персонала и при определяне условията на тази политика. Освен това, за да се отговори на бюджетните опасения, трябва да се вземат предвид икономическото развитие и финансови променливи, като в рамките на този отговор Банката също така разполага с широко право на преценка. Следователно съдът на Съюза може да упражнява в тази област само ограничен съдебен контрол. Също така той трябва да се ограничи с разглеждане на това дали преценките на Банката са опорочени от явна грешка или дали тя не е превишила явно границите на своето право на преценка.
(вж. точки 161 и 162)
Позоваване на:
Съд — 9 юни 2005 г., HLH Warenvertrieb и Orthica, C‑318/03, точка 75
Общ съд — 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, точка 127
Съд на публичната служба — 29 септември 2011 г., AJ/Комисия, F‑80/10, точка 35