Language of document : ECLI:EU:F:2013:172

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)


5 ноември 2013 година


Дело F‑103/12


Margaret Doyle

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Персонал на Европол — Неподновяване на договор — Отказ да се предостави договор за неопределено време — Отмяна от Съда на публичната служба — Изпълнение на решение на Съда на публичната служба“

Предмет:      Жалба на основание 270 ДФЕС, с която г‑жа Doyle иска по-специално отмяната на решението от 28 ноември 2011г., с което Европейската полицейска служба (Европол) ѝ отпуска сумата от 3 000 EUR, за да изпълни решението на Съда на публичната служба от 29 юни 2010 г. по дело Doyle/Европол (F‑37/09, наричано по-нататък „решението от 29 юни 2010 г.“)

Решение:      Отменя решението от 28 ноември 2011 г., с което Европейската полицейска служба отпуска на г‑жа Doyle сумата от 3 000 EUR, за да изпълни Решение на Съда на публичната служба от 29 юни 2010 г. по дело Doyle/Европол (F‑37/09). Европейската полицейска служба понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските на г‑жа Doyle.


Резюме


Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Принцип на добра администрация — Особени трудности — Справедливо обезщетение за вредите, претърпени от жалбоподателя в резултат от отменения акт — Условия

(член 266 ДФЕС; член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

Правилата относно изпълнението на отменителните решения също трябва да бъдат тълкувани, що се отнася в частност до решение в областта на публичната служба, в светлината на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който прогласява принципа на добра администрация, и по-специално на параграф 1 на този член, който се отнася до правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

Само когато изпълнението на отменителното решение създава особени затруднения, съответната институция може да вземе всяко решение, което би компенсирало справедливо неблагоприятните последици, произтичащи за заинтересуваните лица от отмененото решение, и при тези условия може да установи диалог с тях с оглед на постигането на споразумение, което да им предлага справедливо обезщетение за допуснатата спрямо тях незаконосъобразност.

Когато решение на съда на Съюза отменя решение на администрацията поради нарушение на правото на защита, съответната администрация трябва да докаже, че е приела всички възможни мерки, които да отстранят последиците от констатираната от съда незаконосъобразност. Следователно администрацията не може само да твърди, че вече не е възможно пострадалото от това нарушение на основно право лице да бъде поставено отново при условия, в които да упражни правото си на защита, особено поради решения, приети впоследствие от самата нея в същата област. Да се приеме такъв подход би означавало да се лиши от всякакъв смисъл задължението да се осигури на първо място спазването на правото на защита и да се изпълни решението, установяващо неговото нарушение. Само когато поради причини, за които съответната администрация не носи отговорност, е обективно трудно и дори невъзможно да се отстранят последиците от нарушението на правото на защита, санкционирано с отменителното решение, последното може да доведе до плащането на компенсация.

(вж. точки 38, 39 и 50)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 24 юни 2008 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/05, точка 132 и цитираната съдебна практика