Language of document :

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. - Rütgers Germany и др./ECHA

(Дело T-94/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия), Deza, a.s. (Valašské Meziříčí, Чешка република), Industrial Química del Nalón, SA (Oviedo, Испания), Bilbaína de Alquitranes, SA (Luchana-Baracaldo- Vizcaya, Испания) (представители: K. Van Maldegem, R. Cana, lawyers и P. Sellar, Solicitor)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)

Искания на жалбоподателите

жалбата да се обяви за допустима и основателна,

частично да се отмени обжалвания акт, в частта в която се отнася до антраценовото масло,

да се осъди ECHA да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частична отмяна на решението на Европейската агенция по химикали (наричана по-нататък "ECHA") (ED/68/2009) за идентифициране на антраценовото масло (CAS № 90640-80-5) (наричано по-нататък "антраценово масло") като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент (ЕО) № 1907/20061 (наричан по-нататък "Регламента REACH"), в съответствие с член 59 от Регламента REACH.

Въз основа на обжалваното решение, за което жалбоподателите узнават от прессъобщение на ECHA, антраценовото масло е включено в списъка с 14 химични вещества от списъка на кандидат-веществата, които пораждат сериозно безпокойство (наричани по-нататък "SVHC") за възможно включване в приложение XIV към Регламента REACH. Причините, посочени в обжалвания акт, за идентифицирането на антраценовото масло като SVHC се състоят в това, че веществото е канцерогенно и също устойчиво, биоакумулиращо и токсично (наричано по-нататък "PBT"), и много устойчиво и много биоакумулиращо (наричано по-нататък "vPvB") в съответствие с критериите, установени в приложение XIII към Регламента REACH.

Жалбоподателите считат, че обжалваният акт нарушава установените приложими правила за идентифициране на SVHC в съответствие с Регламента REACH и изтъкват четири правни основания в подкрепа на своята жалба.

На първо място те твърдят, че решението е незаконосъобразно, доколкото е прието в нарушение на съществените процесуални правила. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че документацията, на която се основава обжалвания акт не съдържа никаква информация относно алтернативните вещества в нарушение на член 59, параграф 3 и приложение XV към Регламента REACH. По-нататък те сочат, че ответникът съществено е променил предложението за идентифициране на антраценовото масло като SVHC, като е добавил член 57, буква а) и буква б) като основания за това идентифициране без да е имал каквото и да е правомощие за това, в нарушение на член 59, параграфи 5 и 7 от Регламента REACH.

На второ място, жалбоподателите твърдят, че обжалваният акт нарушава принципа на недопускане на дискриминация и равно третиране, тъй като той дискриминира антраценовото масло спрямо други сходни вещества без каквато и да е обективна обосновка.

На трето място, те твърдят, че ECHA е допуснала явна грешка в преценката, като е идентифицирала антраценовото масло като PBT и vPvB вещество въз основа на свойствата на неговите съставки, което не намира основание в Регламента REACH.

На четвърто място, жалбоподателите изтъкват, че обжалваният акт нарушава принципа на пропорционалност, тъй като е несъразмерен от гледна точка на подбора на мерките на разположение на ответника и причинените неудобства във връзка с преследваните цели.

____________

1 - Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).