РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
24 ноември 2015 година
Дело T‑670/13 P
Европейска комисия
срещу
Luigi D’Agostino
„Обжалване — Насрещна жалба — Публична служба — Договорно нает служител — Решение за неподновяване — Задължение за полагане на грижа — Нарушение на член 12а, параграф 2 от Правилника — Задължение за мотивиране — Изопачаване на преписката“
Предмет: Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 23 октомври 2013 г., D’Agostino/Комисия (F‑93/12, СбПС, EU:F:2013:155), насочена към отмяната на това решение
Решение: Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 23 октомври 2013 г., D’Agostino/Комисия (F‑93/12), доколкото Съдът на публичната служба е направил погрешно прилагане на задължението за полагане на грижа. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Отменя решението D’Agostino/Комисия, доколкото Съдът на публичната служба не се е произнесъл по първата част на второто основание и е изопачил същата. Отхвърля насрещната жалба в останалата ѝ част. Връща делото на Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на засегнатия служител и на службата — Съдебен контрол — Граници
(членове 2 и 3а от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Основание за неподновяването — Тежест на доказване
3. Длъжностни лица — Психически тормоз — Неподновяване на сключен за определен срок договор на законно основание без каквато и да е връзка с тормоз — Нарушение на член 12а, параграф 2 от Правилника — Липса
(член 12а, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. Развитите от Общия съд съображения относно служителите, наети в съответствие с член 2 от Условията за работа на другите служители, тоест срочно наетите служители, и отнасящи се до обхвата на задължението за полагане на грижа, могат да се приложат, a fortiori, към тези, наети в рамките на член 3а от посочените Условия, тоест договорно наетите служители.
В този смисъл от съдебната практика следва, че възможността за подновяване на договор на срочно нает служител представлява само възможност, оставена на преценката на компетентния орган, като институциите разполагат с широко право на преценка при организирането на своите служби в зависимост от поверените им функции и при назначаването с оглед на тези функции на персонала, с който разполагат, при условие че спазват изискването назначаването да се извършва в интерес на службата. Освен това, когато се произнася относно положението на служител, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му, тоест не само интереса на службата, но и по-конкретно интереса на засегнатия служител. Това всъщност следва от задължението на администрацията за полагане на грижа, което отразява равновесието на взаимните права и задължения, създадени от Правилника и по аналогия от Условията за работа на другите служители в отношенията между публичния орган и неговите служители. При всички случаи с оглед на широкото право на преценка, отредено на институциите в този контекст, контролът от страна на съда е ограничен до проверката за липса на явна грешка или злоупотреба с власт.
В това отношение Условията за работа на другите служители не налагат на администрацията предварителното задължение да разгледа възможността за преназначаване на срочно нает служител нито при разваляне на договор за неопределено време, нито при неподновяване на договор, сключен за определен срок.
След като обаче администрацията няма задължението да разгледа предварително възможността за преназначаване на срочно наетите служители, назначени на длъжност, включена в щатното разписание, това не може да е различно за договорно наетите служител, които не са назначени на длъжност, предвидена в посоченото разписание. За сметка на това дори за тази категория служители, които не заемат длъжност, включена в това разписание, администрацията е длъжна, когато се произнася относно положението на служител, да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението ѝ, тоест не само интереса на службата, но и по-конкретно интереса на засегнатия служител.
(вж. т. 32—34)
Позоваване на:
Съд — решение от 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Rec, EU:C:1994:273, т. 38
Общ съд — решения от 18 април 1996 г., Kyrpitsis/CES, T‑13/95, Rec FP, EU:T:1996:50, т. 52, от 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, СбПС, EU:T:2008:438, т. 30, от 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сб., EU:T:2009:313, т. 162 и цитираната съдебна практика, от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, СбПС, EU:T:2013:624, точка 98, от 4 декември 2013 г., ETF/Michel, T‑108/11 P, СбПС, EU:T:2013:625, т. 99 и от 21 май 2014 г., Комисия/Macchia, T‑368/12 P, СбПС, EU:T:2014:266, т. 57
2. Страната, която изтъква, че решение за неподновяване на договор, сключен за определен срок, е основано на мотиви, различни от посочените от администрацията в обжалваното решение, е длъжна да докаже, че това е така.
(вж. т. 66)
Позоваване на:
Общ съд — определение от 13 януари 2014 г., Lebedef/Комисия, T‑116/13 P и T‑117/13 P, СбПС, EU:T:2014:21, т. 41
3. Член 12а, параграф 2 от Правилника, по силата на който длъжностното лице, което е станало жертва на психически или сексуален тормоз, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията и длъжностното лице, което даде показания относно психически или сексуален тормоз, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно, не е пречка за администрацията да сложи край на договорно правоотношение на законно основание, без каквато и да е връзка с тормоз.
(вж. т. 59 и 60)