РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
30 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86/ЕО — Член 10, параграф 3, буква a) — Събиране на семейството, при което непридружен малолетен или непълнолетен бежанец се събира с роднини от първа степен по пряка възходяща линия — Член 2, буква е) — Понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ — Кандидат за събиране на семейството, който към момента на подаване на заявлението е малолетен или непълнолетен, но навършва пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството — Релевантна дата за целите на преценката на качеството „малолетно или непълнолетно лице“ — Срок за подаване на заявление за събиране на семейството — Пълнолетна сестра на кандидата за събиране на семейството, която се нуждае от постоянната помощ на родителите си поради тежко заболяване — Полезно действие на правото на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец на събиране на семейството — Член 7, параграф 1 — Член 12, параграф 1, първа и трета алинея — Възможност събирането на семейството да се обвързва с допълнителни условия“
По дело C‑560/20
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена, Австрия) с акт от 25 септември 2020 г., постъпил в Съда на 26 октомври 2020 г., в рамките на производство по дело
CR,
GF,
TY
срещу
Landeshauptmann von Wien,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от K. Lenaerts, председател, M. L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Арабаджиев, A. Prechal, E. Regan, T. von Danwitz и O. Spineanu-Matei, председатели на състави, M. Ilešič, J.‑C. Bonichot, L. S. Rossi (докладчик), I. Jarukaitis, A. Kumin, N. Jääskinen, N. Wahl и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: M. Krausenböck, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 февруари 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за CR, GF и TY, от J. Ecker, Rechtsanwältin, и D. Bernhart, началник на отдел „Събиране на семейството“ към генералния секретариат на Австрийския червен кръст,
– за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll, C. Schweda и V.‑S. Strasser, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от K. Bulterman, H. S. Gijzen и C. S. Schillemans, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от C. Cattabriga, J. Hottiaux и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 май 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква е), член 7, параграф 1, член 10, параграф 3, буква а) и член 12, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между CR, GF и дъщеря им TY, сирийски граждани, от една страна, и Landeshauptmann von Wien (министър-председател на провинция Виена, Австрия), от друга страна, по повод на отхвърлянето от последния на подадените от CR, GF и TY заявления за издаване на национална виза с цел събиране с RI, който има статут на бежанец в Австрия и е син на CR и GF и брат на TY.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 2, 4 и 6—10 от Директива 2003/86 гласят:
„(2) Мерките относно събирането на разделени семейства следва да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е основно в редица актове на международното право. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, които са признати, по-специално, в член 8 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)] и в Хартата за основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)].
[…]
(4) Събирането на семейства е необходимото средство, за да се направи възможен семейният живот. То способства за създаване на социокултурна стабилност, улесняваща интегрирането на гражданите на трети страни в държавата членка, а това служи, между другото, за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, което е и основна цел на Общността, изложена в Договора.
[…]
(6) За да се защити семейството и да се запази или създаде семеен живот, следва да се определят на основата на общи критерии материалните условия за упражняване на правото на събиране на семейства.
(7) Държавите членки трябва да са в състояние да приложат настоящата директива също и когато членовете на семейството пристигнат заедно.
(8) Специално внимание следва да се отдели на положението на бежанците поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот. Ето защо необходимо е да се предвидят по-благоприятни условия за упражняване на правото им на събиране на семейството.
(9) Събирането на семейството при всички случаи трябва да визира членовете на семейното ядро, а именно съпруга[…] и малолетните и непълнолетни деца.
(10) Държавите членки са тези, които трябва да решат дали желаят да разрешат събиране на семейството за роднини по права възходяща линия, пълнолетни несключили брак деца, несключили брак или регистрирани партньори, както и, в случаи на полигамен брак, за малолетни и непълнолетни деца на друга съпруга и на кандидата за събиране на семейството. Когато държава членка разреши събиране на семейството на тези лица, това не е пречка за държавите членки, които не признават съществуването на семейни връзки в случаите, попадащи в обсега на настоящата разпоредба, да не предоставят на споменатите по-горе лица третиране като на членове на семейството във връзка с правото им да пребивават в друга държава членка, така както е предвидено в приложимото законодателство на Европейската общност“.
4 Член 1 от Директива 2003/86 гласи:
„Настоящата директива има за цел да определи условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки“.
5 Съгласно член 2 от тази директива:
„За целите на настоящата директива:
[…]
в) „кандидат за събиране на семейството“ означава гражданин на трета страна, пребиваващ законно в държава членка и кандидатстващ или членовете на семейството на който кандидатстват за събиране на семейството, за да се присъединят към него;
[…]
е) „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години, влизащи на територията на държава членка, непридружени от възрастен, който да отговаря по закон или съгласно обичая[,] за времето, през което грижата за тях не е поета от так[ъв възрастен,] или всяко малолетно или непълнолетно лице, което е оставено само след влизането си на територията на държава членка“.
6 Член 4 от посочената директива предвижда:
„(1) Държавите членки разрешават влизането и пребиваването в съответствие с настоящата директива и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16, на следните членове на семейството:
а) съпруг на кандидата за събиране на семейството;
б) малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството и на неговия съпруг, включително децата, осиновени в съответствие с решение, взето от компетентния орган на заинтересованата държава членка или решение, което автоматически подлежи на изпълнение поради международните задължения на тази държава членка или трябва да бъде признато в съответствие с международни задължения;
[…]
Малолетните и непълнолетните деца, визирани в този член, трябва да са на възраст, която да не надхвърля определената за достигане на пълнолетие по силата на националното законодателство на заинтересованата държава членка и да не са сключили брак.
[…]
2. Държавите членки могат със закон или подзаконов нормативен акт да разрешат влизането и пребиваването по смисъла на настоящата директива, при условие че са спазени изискванията на глава IV за следните членове на семейството:
а) родственици от първа степен по пряка възходяща линия на кандидата или неговия съпруг, когато те се намират на тяхна издръжка и не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход;
б) пълнолетните несключили брак деца на кандидата или на неговия съпруг, когато са обективно неспособни да задоволят собствените си нужди по причина на здравословното си състояние.
[…]“.
7 Член 5 от същата директива гласи:
„1. Държавите членки определят дали с цел да се упражни правото на събиране на семейството, заявлението за влизане и пребиваване трябва да се подаде пред компетентните органи на заинтересованата държава членка от кандидата или от член или членовете на семейството.
[…]
5. При разглеждане на заявлението държавите членки се ръководят от висшите интереси на малолетните и непълнолетните деца“.
8 Член 7, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО предвижда:
„1. При подаване на заявление за събиране на семейство заинтересованата държава членка може да поиска от лицето, което е подало заявлението, да представи доказателство за това, че кандидатът разполага със:
а) жилищни условия, считани за нормални за сравнимо семейство, живеещо в същия район и покриващи изискванията на общите здравни норми и нормите за безопасност, които са в сила във въпросната държава членка;
б) медицинска застраховка за всички рискове, които обикновено се покриват за нейните собствени граждани във въпросната държава членка, за самия кандидат и членовете на неговото семейство;
в) стабилни и регулярни финансови ресурси, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на въпросната държава членка. Държавите членки оценяват тези финансови ресурси с оглед характера им и тяхната регулярност и могат да вземат под внимание нивото на минималните национални възнаграждения или пенсии, а също и броя на членовете на семейството“.
9 В член 10, параграф 2 и параграф 3, буква а) от тази директива се уточнява:
„2. Държавите членки могат да разрешат събирането на други членове на семейството, които не са посочени в член 4, ако същите се намират на финансова издръжка на бежанеца.
3. Ако бежанецът е непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавите членки:
а) разрешават влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на негови родственици от първа степен по пряка възходяща линия, без да се прилагат изискванията на член 4, параграф 2, буква а);
[…]“.
10 Съгласно член 12, параграф 1 от посочената директива:
„Чрез дерогация от член 7 държавите членки не изискват от бежанеца и/или членовете на семейството му да представят във връзка с молби, отнасящи се до членовете на семейството, визирани в член 4, параграф 1, доказателства, че бежанецът изпълнява изискванията на член 7.
Без да се засягат международните задължения, когато събирането на семейството е възможно в трета страна, с която кандидатът и/или член на семейството има специални връзки, държавите членки могат да изискат да бъдат представени доказателствата, посочени в първата алинея.
Държавите членки могат да изискат бежанецът да покрива изискванията на член 7, параграф 1, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в рамките на период от три месеца след предоставянето на статута на бежанец“.
Австрийското право
11 Bundesgesetz über die Niederlassung und den Aufenthalt in Österreich (Niederlassungs-und Aufenthaltsgesetz — NAG) [Федерален закон за установяването и пребиваването в Австрия (Закон за установяването и пребиваването — NAG)] от 16 август 2005 г. (BGBl. I, 100/2005) в приложимата му към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „NAG“) предвижда в член 11, озаглавен „Общи условия за издаване на разрешение за пребиваване“, следното:
„[…]
(2) На чужденеца се издава разрешение за пребиваване само ако:
[…]
2. докаже, че разполага с жилище, считано за нормално за сходно по големина семейство;
3. има медицинска застраховка за всички рискове, включително на територията на Австрия;
4. пребиваването му няма да доведе до увеличаване на финансовата тежест за публичните власти в Австрия;
[…]
(3) Разрешение за пребиваване може да бъде издадено въпреки наличието на някое от основанията за отказ по параграф 1, точки 3, 5 или 6 и въпреки неизпълнението на някое от условията по параграф 2, точки 1—7, ако това се налага с оглед зачитането на личния и семейния живот по смисъла на член 8 от [ЕКПЧ] […]“.
12 Член 46 от този закон е озаглавен „Разпоредби относно събирането на семейството“ и гласи:
„(1) Разрешение за пребиваване под формата на „Rot-Weiss-Rot — Karte plus“ [„червено-бяла-червена карта плюс] се издава на членовете на семейството на граждани на трета страна, ако същите отговарят на условията, предвидени в част първа, и ако
[…]
2. има налични квоти и кандидатът за събиране на семейството:
[…]
c) има статут на бежанец и член 34, параграф 2 [от Bundesgesetz über die Gewährung von Asyl (Федерален закон за предоставянето на убежище) от 16 август 2005 г. (BGBl. I, № 100/2005), в приложимата му към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „AsylG“)], не се прилага […]“.
13 Член 34 от AsylG е озаглавен „Процедура за събиране на семейство в страната“ и параграфи 2 и 4 от него предвиждат:
„(2) По заявление на член на семейството на чужденец, получил статут на бежанец, компетентният орган признава на този член на семейството статут на бежанец с решение, когато:
1. чужденецът не е извършил престъпление и
[…]
3. срещу чужденеца, получил статут на бежанец, няма висящо производство за отнемане на този статут (член 7).
[…]
(4) Компетентният орган разглежда поотделно заявленията на членовете на семейството на търсещо убежище лице; процедурите се съединяват; при условията, предвидени в параграфи 2 и 3, всички членове на семейството получават една и съща закрила. […]“.
14 Член 35 от този закон е озаглавен „Заявления за влизане, подадени до представителни органи“ и гласи:
„(1) Член на семейството, по смисъла на параграф 5, на чужденец, който е получил статут на бежанец и се намира в чужбина, може за целите на подаването на молба за международна закрила съгласно член 34, параграф 1, точка 1 във връзка с член 2, параграф 1, точка 13 от настоящия закон да подаде заявление за издаване на разрешение за влизане до австрийски орган, натоварен с консулски функции в чужбина (представителен орган). Ако заявлението за издаване на разрешение за влизане е подадено повече от три месеца след окончателното предоставяне на статута на бежанец, трябва да са изпълнени условията по член 60, параграф 2, точки 1—3.
[…]
(2a) Ако кандидатът е един от родителите на непридружено малолетно или непълнолетно лице, на което е признат статут на бежанец или е предоставена субсидиарна закрила, условията по член 60, параграф 2, точки 1—3 се считат за изпълнени.
[…]
(5) Съгласно [член 17, параграфи 1 и 2 от AsylG] член на семейството означава лице, което има качеството родител на малолетно или непълнолетно дете, съпруг или към момента на подаването на молбата ненавършило пълнолетие несемейно дете на чужденец, на когото е признат статут на бежанец или е предоставена субсидиарна закрила, стига в хипотезата на съпрузи същите да са сключили брак още преди влизането на чужденеца; това важи и за регистрираните партньори, ако партньорството е било регистрирано още преди влизането на чужденеца“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 RI, роден на 1 септември 1999 г., пристига в Австрия на 31 декември 2015 г. като непридружено ненавършило пълнолетие лице и на 8 януари 2016 г. подава на основание на AsylG молба за международна закрила. С решение на Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Федерална служба по въпросите на чужденците и убежището, Австрия), връчено на RI на 5 януари 2017 г., същият е признат за бежанец. Това решение влиза в сила на 2 февруари 2017 г.
16 На 6 април 2017 г., тоест три месеца и един ден след връчването на посоченото решение, CR и GF, родители на RI, както и TY, неговата пълнолетна сестра, подават в посолството на Република Австрия в Сирия заявления за издаване на разрешение за влизане и пребиваване в Австрия с цел събиране с RI на основание член 35 от AsylG (наричани по-нататък „първите заявления за влизане и пребиваване“). Към момента на подаването на тези заявления RI все още не е бил навършил пълнолетие. Същевременно същите са отхвърлени от посоченото посолство със съображението, че RI е навършил пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството. Това решение не е обжалвано и влиза в сила на 26 юни 2018 г.
17 На 11 юли 2018 г. CR, GF и TY на основание член 46, параграф 1, точка 2 от NAG подават до министър-председателя на провинция Виена заявления за издаване на разрешения за пребиваване, за да се съберат с RI (наричани по-нататък „вторите заявления за влизане и пребиваване“). За целта CR и GF се позовават на правата, които черпят от Директива 2003/86, докато TY основава заявлението си на член 8 от ЕКПЧ. С решения от 20 април 2020 г. министър-председателят на провинция Виена отхвърля тези заявления, по съображение че не са подадени в тримесечен срок от датата, на която RI е признат за бежанец.
18 CR, GF и TY обжалват тези решения пред Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена, Австрия), който е запитващата юрисдикция.
19 На първо място, запитващата юрисдикция има съмнения относно правата, които CR, GF и TY могат да черпят от член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, при положение че RI е навършил пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството. В това отношение тя преценява, че тълкуването, което в решение от 12 април 2018 г., A и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 64), Съдът е възприел относно хипотезата, при която непридружено малолетно или непълнолетно лице навършва пълнолетие в хода на процедурата по предоставяне на убежище и следователно още преди подаването на заявлението за събиране на семейството, би трябвало да е приложимо към случай като разглеждания в главното производство, при който към момента на подаването на това заявление кандидатът за събиране на семейството все още не е навършил пълнолетие, така че и в тази втора хипотеза правото на събиране на семейството може да се основава на посочената разпоредба.
20 В случай че този извод бъде потвърден, запитващата юрисдикция иска да установи, на второ място, дали и за хипотезата на кандидат за събиране на семейството, който е навършил пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството, също важи направеното от Съда в точка 61 от това решение уточнение, че заявлението, с което кандидат за събиране на семейството, навършил пълнолетие в хода на процедурата по предоставяне на убежище, иска събиране на семейството на основание член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, по принцип се подава в тримесечен срок от датата, на която този кандидат е признат за бежанец. Всъщност е мислимо в такава хипотеза въпросният срок да не започва да тече, преди бежанецът да навърши пълнолетие. Съответно този срок винаги ще е спазен, когато, както в случая, към момента на подаването на заявлението за събиране на семейството кандидатът за събиране на семейството все още не е навършил пълнолетие.
21 За сметка на това, ако този срок важи и в тази хипотеза и тече от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец, запитващата юрисдикция иска да установи, на трето място, дали този срок трябва да се счита за спазен, когато, както в случая, са изтекли три месеца и един ден между връчването на решението, с което кандидатът за събиране на семейството е признат за бежанец, и първите заявления за влизане и пребиваване, които според тази юрисдикция са релевантни за преценката спазен ли е въпросният срок. В този контекст тя се пита по-специално какви критерии следва да се приложат, за да се прецени дали заявлението за събиране на семейството е подадено в срок.
22 На четвърто място, запитващата юрисдикция иска да установи дали и в хипотезата на събиране на семейството на основание член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 може да се изисква спазването на условията по член 7 от тази директива, а именно кандидатът за събиране на семейството да разполага, първо, с нормално жилище за себе си и семейството си, второ, с медицинска застраховка, покриваща всички рискове за него и за членовете на неговото семейство, и трето, със стабилни и регулярни финансови ресурси, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка. В тази връзка тя си задава въпроса и дали възможността да се изисква спазването на споменатите условия зависи от това дали заявлението за събиране на семейството е подадено след изтичането на тримесечния срок по член 12, параграф 1, трета алинея от посочената директива.
23 На пето място, запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно приложимото австрийско право TY, като сестра на кандидата за събиране на семейството RI, не е сред „членовете на семейството“, за които е предвидено право на събиране на семейството. Същевременно тази юрисдикция подчертава, че TY, която живее с родителите си в Сирия, страда от церебрална парализа и има трайна нужда от инвалидна количка и ежедневни лични грижи, включително помощ при хранене. Тези грижи били полагани основно от майка ѝ, CR, тъй като в това отношение TY нямала достъп до мрежа за социално подпомагане по настоящото си местоживеене. При това положение родителите на TY не можели да я оставят сама в Сирия, където не живеел нито един друг член на семейството.
24 Запитващата юрисдикция констатира, че предвид особеното положение, в което се намира сестрата на RI поради заболяването си, родителите на RI фактически биха били принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, ако не бъде издадено разрешение за пребиваване и на TY.
25 Накрая, посочената юрисдикция отбелязва, че съгласно австрийското право поради императивни съображения, свързани с личния и семейния живот по смисъла на член 8 от ЕКПЧ, на пълнолетната сестра на кандидата за събиране на семейството евентуално би могло да бъде издадено разрешение за пребиваване, въпреки че законовите изисквания не са изпълнени. Доколкото обаче произтичащото пряко от правото на Съюза право на разрешение за пребиваване може да надхвърля закрилата, предоставяна с член 8 от ЕКПЧ, било необходимо да се определи дали TY може да се позовава на такова право.
26 При тези обстоятелства Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Могат ли родителите, граждани на трета страна, на бежанец, който е подал молба за убежище като непридружено малолетно или непълнолетно лице и е получил убежище още докато е бил малолетно или непълнолетно лице, да продължат да се позовават на член 2, буква е) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], когато бежанецът е навършил пълнолетие след предоставянето на убежище, но докато е в ход процедурата за предоставяне на разрешение за пребиваване на неговите родители?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в такъв случай необходимо ли е родителите на гражданина на трета страна да спазят посочения в решение [от 12 април 2018 г., А и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 61)], срок за подаване на заявление за събиране на семейството, което се подава „по принцип […] в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец“?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли на гражданин на трета страна — пълнолетна сестра на лице, признато за бежанец — да бъде предоставено разрешение за пребиваване директно въз основа правото на Съюза, ако при отказ да бъде предоставено разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на бежанеца, неговите родители на практика ще бъдат принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], тъй като поради здравословното си състояние тази пълнолетна сестра на бежанеца се нуждае непременно от постоянните грижи на своите родители и по тази причина не може да остане сама в страната на произход?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос: кои критерии следва да се приложат при преценката дали такова заявление за събиране на семейството „по принцип“ е подадено своевременно — в тримесечен срок по смисъла на съображенията на решение на Съда от 12 април 2018 г., А и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 61)?
5) При утвърдителен отговор на втория въпрос: могат ли родителите на бежанеца да продължат да се позовават на член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], ако между датата, на която на малолетното или непълнолетно лице е предоставен статут на бежанец и датата на подаване на заявлението за събиране на семейството са изминали три месеца и един ден?
6) Може ли дадена държава членка по принцип да изисква от родителите на бежанеца в рамките на процедура за събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от [тази директива]?
7) Изискването за изпълнение на посочените в член 7, параграф 1 от Директива [2003/86] условия във връзка със събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] зависи ли от това дали по смисъла на член 12, параграф 1, трета алинея от Директива [2003/86] заявлението за събиране на семейството е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статута на бежанец?“.
Производството пред Съда
27 С акт от 9 юли 2021 г. председателят на Съда спира производството по настоящото дело до постановяването на решение по съединени дела C‑273/20 и C‑355/20 и по дело C‑279/20.
28 С акт от 8 август 2022 г. председателят на Съда уведомява запитващата юрисдикция за решения от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец) (C‑273/20 и C‑355/20, EU:C:2022:617), и от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството на навършило пълнолетие дете) (C‑279/20, EU:C:2022:618), и иска от нея да му съобщи дали с оглед на тези решения поддържа преюдициалното си запитване, изцяло или отчасти.
29 С писмо от 30 август 2022 г., постъпило в секретариата на Съда на 6 септември 2022 г., тази юрисдикция посочва, че поддържа преюдициалното си запитване, но вече не иска отговор на първия въпрос, тъй като предвид споменатите решения на този въпрос следва да се отговори утвърдително. В това отношение тя уточнява, че тъй като счита за изпълнено условието, при което е поставила втория и третия въпрос, на тези въпроси следва да се отговори.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
30 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се изтъква право на събиране на семейството на основание на тази разпоредба и съответно да се ползват предвидените в нея по-благоприятни условия, въпросната разпоредба изисква роднините от първа степен по пряка възходяща линия (наричани по-нататък „родителите“) на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец да подадат в определен срок заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране с бежанеца, когато към датата на подаване на това заявление същият все още е малолетен или непълнолетен и навършва пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството.
31 Важно е да се припомни, че съгласно текста на член 1 от Директива 2003/86 тя има за цел да определи условията, при които пребиваващите законно на територията на държавите членки граждани на трети страни упражняват правото на събиране на семейството.
32 В това отношение, видно от съображение 8 от тази директива, тя предвижда за бежанците по-благоприятни условия за упражняване на това право на събиране на семейството, тъй като тяхното положение изисква специално внимание поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот.
33 Едно от тези по-благоприятни условия касае събирането на бежанеца с роднините от първа степен по пряка възходяща линия. Всъщност, както Съдът вече е констатирал, докато по силата на член 4, параграф 2, буква а) от Директива 2003/86 възможността за подобно събиране по принцип е оставена на преценката на всяка държава членка и е обвързана в частност с условието роднините от първа степен по пряка възходяща линия да са на издръжка на кандидата и да не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход, член 10, параграф 3, буква a) от тази директива предвижда изключение от този принцип, по силата на което непридружените малолетни или непълнолетни бежанци имат право на такова събиране, което не подлежи нито на преценка от страна на държавите членки, нито на условията, определени в посочения член 4, параграф 2, буква а). Въпросният член 10, параграф 3, буква а) съответно конкретно цели да осигури по-голяма защита на бежанците, които са непридружени малолетни или непълнолетни лица (решение от 12 април 2018 г., A и S, C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 33, 34 и 44).
34 В решение от 12 април 2018 г., A и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 64), Съдът вече е постановил, че член 2, буква е) от Директива 2003/86, който определя понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, трябва да се тълкува във връзка с член 10, параграф 3, буква a) от същата директива в смисъл, че трябва да се квалифицира като „малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на тази разпоредба гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, който/което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие и впоследствие получава статут на бежанец.
35 Всъщност да се обвърже правото на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3 буква а) от Директива 2003/86 с момента, в който компетентният национален орган вземе официално решение да признае съответното лице за бежанец и следователно с по-голямата или по-малка бързина, с която този орган разглежда молбата за международна закрила, би поставило под въпрос полезното действие на тази разпоредба и би било в разрез не само с целта на тази директива да се насърчава събирането на семейството и в тази връзка да се предоставя особена защита на бежанците, и по-специално непридружените малолетни или непълнолетни лица, но и с принципите на равно третиране и на правна сигурност (решение от 12 април 2018 г., A и S, C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 55).
36 Освен това следва да се отбележи, че същите съображения важат по аргумент на по-силното основание и за хипотеза, при която непридруженото малолетно или непълнолетно лице навършва пълнолетие не по време на процедурата по предоставяне на убежище, а в хода на процедурата за събиране на семейството. Такъв малолетен или непълнолетен бежанец съответно може да се позове на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, за да упражни при предвидените в тази разпоредба по-благоприятни условия правото си да се събере с родителите си, а съответната държава членка не може да отхвърли заявлението за събиране на семейството със съображението, че въпросният бежанец вече не е малолетен или непълнолетен към датата на решението по това заявление. (вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец), C‑273/20 и C‑355/20, EU:C:2022:617, т. 52).
37 В решение от 12 април 2018 г., A и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 61), Съдът обаче също така е приел, че доколкото би било несъвместимо с целта на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, бежанец, който е бил непридружено малолетно или непълнолетно лице към момента на подаване на молбата за убежище, но навършва пълнолетие по време на процедурата по тази молба, да се позовава на тази разпоредба „без никакво ограничение във времето“, за да се събере със семейството си, заявлението за събиране на семейството трябва да бъде подадено в разумен срок. В това отношение Съдът е отбелязал, че индикативна стойност за определянето на такъв разумен срок има подходът, възприет от законодателя на Европейския съюз в сходния контекст на член 12, параграф 1, трета алинея от тази директива, поради което следва да се приеме, че при това положение заявлението за събиране на семейството на основание член 10, параграф 3, буква a) от посочената директива трябва по принцип да се подаде в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец.
38 Съмненията на запитващата юрисдикция обаче се отнасят по същество до въпроса дали такъв срок следва да се спазва и при обстоятелства като тези по главното производство, а именно когато съответният бежанец все още е малолетен или непълнолетен към датата на подаване на заявлението за събиране на семейството и навършва пълнолетие в хода на процедурата по това заявление.
39 В това отношение е важно да се отбележи, че от цитираната в точка 37 от настоящото решение съдебна практика следва, че целта на изискването за спазване на такъв срок е да се избегне опасността правото на събиране на семейството да може да се изтъква без никакво ограничение във времето, когато бежанецът е навършил пълнолетие още в хода на процедурата по предоставяне на убежище и следователно още преди подаването на заявлението за събиране на семейството.
40 Същевременно, както подчертава Европейската комисия, такава опасност не съществува, когато съответният бежанец навършва пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството. Освен това с оглед на целта на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, която е да се насърчава конкретно събирането на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци с техните родители, за да им се гарантира по-голяма защита поради особената им уязвимост, заявлението за събиране на семейството на основание на тази разпоредба не може да се счита за просрочено, ако е подадено, когато съответният бежанец все още е малолетен или непълнолетен. Така, като се има предвид тази цел, срокът за подаване на такова заявление не може да започне да тече, преди съответният бежанец да навърши пълнолетие.
41 Следователно, докато бежанецът е малолетен или непълнолетен, родителите му могат да подадат заявление за влизане и пребиваване с цел събиране с него на основание член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, без да са длъжни да спазват някакъв срок, за да се ползват от предвидените в тази разпоредба по-благоприятни условия.
42 Следователно в случая обстоятелството, че първите заявления за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството са подадени от жалбоподателите в главното производство повече от три месеца след връчването на решението, с което на кандидата за събиране на семейството е признат статутът на бежанец, е ирелевантно, тъй като към датата на подаване на тези заявления този кандидат не е бил пълнолетен. Така, освен ако проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, не сочат друго, решението, с което са отхвърлени тези заявления, споменато в точка 16 от настоящото решение, не изглежда в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/86.
43 С оглед на изложеното по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се изтъква право на събиране на семейството на основание на тази разпоредба и съответно да се ползват предвидените в нея по-благоприятни условия, въпросната разпоредба не изисква родителите на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец да подадат в определен срок заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране с бежанеца, когато към датата на подаване на това заявление същият все още е малолетен или непълнолетен и навършва пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството.
По четвъртия и петия въпрос
44 С четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи въз основа на какви критерии следва да се преценява дали заявлението за събиране на семейството на основание член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 е подадено в срок.
45 Както посочва тази юрисдикция, тези въпроси са поставени, в случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен. Предвид отговора на втория въпрос, не следва да се отговаря на четвъртия и петия въпрос.
По третия въпрос
46 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се издаде разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, която е гражданка на трета страна и поради тежко заболяване зависи изцяло и постоянно от помощта на родителите си, когато отказът да се издаде това разрешение за пребиваване би имал за последица лишаването на този бежанец от предоставеното му с тази разпоредба право да се събере с родителите си.
47 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата, когато прилагат правото на Съюза, държавите членки зачитат правата и спазват принципи, установени в нея, и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза.
48 Така съгласно постоянната съдебна практика държавите членки, и по-специално техните съдилища, са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на текст от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза (решение от 16 юли 2020 г., État belge (Събиране на семейството — Малолетно или непълнолетно дете), C‑133/19, C‑136/19 и C‑137/19, EU:C:2020:577, т. 33 и цитираната съдебна практика).
49 По-конкретно член 7 от Хартата признава правото на зачитане на личния и семейния живот. В съответствие с постоянната съдебна практика този член 7 трябва да се разглежда във връзка със задължението да се вземе предвид висшият интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата, и като се съобрази необходимостта детето да поддържа редовно лични отношения с двамата си родители, изразена в член 24, параграф 3 от нея (решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец), C‑273/20 и C‑355/20, EU:C:2022:617, т. 38 и цитираната съдебна практика).
50 От това следва, че разпоредбите на Директива 2003/86 трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, както впрочем това се установява и от текста на съображение 2 и на член 5, параграф 5 от тази директива, които задължават държавите членки да разглеждат заявленията за събиране на семейства в интерес на съответните деца и с грижата да се благоприятства семейният живот (решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец), C‑273/20 и C‑355/20, EU:C:2022:617, т. 39 и цитираната съдебна практика).
51 Това се отнася по-специално за член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, който цели, както бе посочено в точка 40 от настоящото решение, конкретно да насърчи събирането на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци с техните родители, за да осигури по-голяма защита на тези малолетни или непълнолетни лица поради тяхната особена уязвимост, и който следователно е от особено значение за ефективното спазване на основните права, закрепени в член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата.
52 Освен това, както Съдът вече е имал възможност да констатира, член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 налага на държавите членки конкретно задължение за действие, на което съответства ясно определено право. Тази разпоредба ги задължава — без да им оставя каквато и да било свобода на преценка — в определената в нея хипотеза да разрешават на кандидата за събиране на семейството събиране с роднини от първа степен по пряка възходяща линия (решение от 12 април 2018 г., A и S C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 43).
53 Следователно съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 непридружен малолетен или непълнолетен бежанец като RI има право да се събере с двамата си родители.
54 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че заявленията за влизане и пребиваване в Австрия с цел събиране с RI са подадени от двамата му родители и от TY, негова сестра. Последната, макар и пълнолетна, поради тежко заболяване е изцяло и постоянно зависима от материалната помощ на родителите си. По-конкретно, тя страда от церебрална парализа и има трайна нужда от инвалидна количка и ежедневни лични грижи, включително помощ при хранене. Тези грижи били полагани основно от майка ѝ, CR, тъй като в това отношение TY нямала достъп до мрежа за социално подпомагане по настоящото си местоживеене. Следователно родителите на TY са единствените лица, които могат да се грижат за нея, така че не могат да я оставят сама в страната ѝ на произход.
55 Както констатира запитващата юрисдикция, като се има предвид това изключително положение и особената тежест на заболяването на TY, за двамата ѝ родители е невъзможно, без да отведат дъщеря си с тях, да се присъединят към сина си в Австрия, който е непридружено ненавършило пълнолетие лице. Следователно издаването на разрешение за влизане и пребиваване на сестрата на RI е единственият начин той да упражни правото си да се събере с родителите си.
56 При това положение, ако TY не получи, едновременно с родителите си, право да се събере с RI, последният де факто би бил лишен от правото си на събиране с родителите си съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86.
57 Подобен резултат обаче би бил несъвместим с безусловния характер на посоченото право и би поставил под въпрос полезното му действие, а това би било в разрез както с целта на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, припомнена в точка 51 от настоящото решение, така и със споменатите в точка 49 от настоящото решение изисквания на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, чието спазване тази директива трябва да гарантира.
58 От това следва, че с оглед на изключителните обстоятелства по случая в главното производство запитващата юрисдикция трябва да осигури полезното действие на правото на RI на събиране с родителите му съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 и зачитането на закрепените в член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата основни права, давайки и на сестра му разрешение за влизане и пребиваване в Австрия.
59 Освен това този извод не се поставя под въпрос с решение от 12 декември 2019 г., Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Събиране на семейството — Сестра на бежанец) (C‑519/18, EU:C:2019:1070), в което Съдът е постановил, че член 10, параграф 2 от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да признае на сестрата на бежанец правото на събиране на семейството само ако е неспособна да задоволи собствените си нужди по причина на здравословното си състояние и при условие че са изпълнени определени условия.
60 В това отношение следва да се констатира, че фактите по главното производство и повдигнатите от запитващата юрисдикция правни въпроси се различават значително от тези, във връзка с които е постановено посоченото решение. Всъщност по цитираното дело е трябвало да се определи при какви условия член 10, параграф 2 от Директива 2003/86, който има оправомощаващ характер, евентуално позволява на бежанците, включително на тези, които не са непридружени малолетни или непълнолетни лица, да кандидатстват самостоятелно за събиране с братята и сестрите си. В случая обаче от Съда се иска да се произнесе по обхвата на правото на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец да се събере с родителите си на основание член 10, параграф 3 от посочената директива, в особената хипотеза, при която това право не може да бъде упражнено, ако на пълнолетната сестра на бежанеца, която е тежко болна и съответно се намира в състояние на пълна и постоянна зависимост от посочените родители, не бъде издадено разрешение за влизане и пребиваване.
61 С оглед на изложеното по-горе на третия си въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се издаде разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, която е гражданка на трета страна и поради тежко заболяване зависи изцяло и постоянно от помощта на родителите си, когато отказът да се издаде това разрешение за пребиваване би имал за последица лишаването на този бежанец от предоставеното му с тази разпоредба право да се събере с родителите си.
По шестия и седмия въпрос
62 С шестия и седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че е допустимо държава членка да предвижда изискване, съгласно което, за да може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба право на събиране с родителите си, непридруженият малолетен или непълнолетен бежанец или неговите родители трябва да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от тази директива, и дали евентуално възможността да се изисква спазването на тези условия зависи от това дали заявлението за събиране на семейството е подадено в срока по член 12, параграф 1, трета алинея от посочената директива.
63 За да се отговори на тези въпроси, следва да се припомни, че член 7, параграф 1, който е част от глава IV („Изисквания за упражняване на правото на събиране на семейството“) от Директива 2003/86, предвижда възможност за държавите членки да изискват доказателства за това, че кандидатът разполага с жилище, считано за нормално за сравнимо семейство в съответната държава членка, с медицинска застраховка за себе си и членовете на своето семейство и със стабилни и регулярни финансови ресурси, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка.
64 Член 12, параграф 1, първа алинея, който подобно на член 10 се съдържа в глава V („Събиране на семейства на бежанци“) от Директива 2003/86, гласи, че чрез дерогация от член 7 от същата държавите членки не изискват от бежанеца и/или членовете на семейството му да представят във връзка с молби, отнасящи се до членовете на семейството, визирани в член 4, параграф 1, доказателства, че кандидатът за събиране на семейството изпълнява изискванията на въпросния член 7.
65 Съгласно параграф 1 от посочения член 4, който е единственият член на глава II („Членове на семейството“) от Директива 2003/86, държавите членки разрешават влизането и пребиваването в съответствие с тази директива и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16, на изброените в нея членове на семейството, сред които по-специално са съпругът на кандидата за събиране на семейството и малолетните и непълнолетните деца.
66 Така от тълкуването на член 12, параграф 1, първа алинея във връзка с член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 2003/86 е видно, че първата разпоредба установява по-благоприятни условия за събирането на бежанец с членовете на семейното ядро, като изключва възможността държавите членки да изискват доказателства, че бежанецът разполага с жилище, считано за нормално за сравнимо семейство, с медицинска застраховка за себе си и за членовете на своето семейство и със стабилни и редовни финансови ресурси, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство.
67 Същевременно в член 12, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/86 се уточнява, че държавите членки могат да изискват бежанецът да изпълнява условията по член 7, параграф 1 от нея, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статута на бежанец.
68 От член 12, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/86 съответно е видно, че в хипотезите по първата алинея от тази разпоредба законодателят на Съюза разрешава на държавите членки да прилагат по отношение на посочените в член 7, параграф 1 от Директива 2003/86 условия общия правен режим, вместо обичайно приложимия към бежанците по-благоприятен правен режим, в случаите, в които заявлението за събиране на семейството е подадено след изтичането на определен срок от предоставянето на статута на бежанец (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2018 г., K и B, C‑380/17, EU:C:2018:877, т. 46).
69 В случая от акта за преюдициално запитване става ясно, че Република Австрия се е възползвала както от възможността по член 7, параграф 1 от Директива 2003/86, изисквайки кандидатите за събиране на семейството да изпълняват определените в тази разпоредба условия, така и от възможността по член 12, параграф 1, трета алинея от тази директива, предвиждайки, че тези условия трябва да са изпълнени и от имащите статут на бежанци кандидати за събиране на семейството, ако заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството е подадено повече от три месеца след окончателното предоставяне на този статут.
70 Запитващата юрисдикция обаче си задава въпроса дали последната възможност обхваща и предвиденото в член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 събиране на непридружени малолетни или непълнолетни бежанци с техните родители и следователно дали държавите членки могат да изискват за целите на такова събиране на семейството малолетният или непълнолетен бежанец или родителите му да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от тази директива, доколкото това лице не е подало заявлението за събиране с родителите си в тримесечен срок от датата, на която му е предоставен статутът на бежанец.
71 Като се имат предвид текстът, общият разум и целта на Директива 2003/86, както и изискванията, произтичащи от член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, на този въпрос следва да се отговори отрицателно.
72 Всъщност член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 предвижда привилегировано третиране за непридружените малолетни или непълнолетни бежанци, гарантирайки събирането им с техните роднини от първа степен по пряка възходяща линия, „без да се прилагат изискванията на член 4, параграф 2, буква а)“ от тази директива.
73 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 26 от заключението си, член 4, параграф 2, буква а) изрично препраща към изискванията на глава IV, в която се намира член 7. Така от текста на член 10, параграф 3, буква а) във връзка с член 4, параграф 2, буква а) от Директива 2003/86 следва, че държавите членки не могат да изискват непридруженият малолетен или непълнолетен бежанец или неговите родители да отговарят на условията по член 7, параграф 1 от тази директива, когато въпросните родители подават на основание член 10, параграф 3, буква а) от нея заявление за влизане и пребиваване с цел събиране с малолетния или непълнолетен бежанец.
74 Това тълкуване на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 се потвърждава както от целта на тази разпоредба — а именно, както бе припомнено в точки 40 и 51 от настоящото решение, конкретно да се насърчи събирането на непридружени малолетни или непълнолетни бежанци с техните родители, за да се осигури по-голяма защита на тези малолетни или непълнолетни лица поради тяхната особена уязвимост — така и от общия разум на тази директива, и в частност от член 12, параграф 1 от нея.
75 Всъщност последната разпоредба посочва изрично само „молби[те], отнасящи се до членовете на семейството, визирани в член 4, параграф 1“ от Директива 2003/86, а именно по-специално съпруга на кандидата за събиране на семейството и малолетните и непълнолетните деца. Така от общия разум на тази директива следва, че законодателят на Съюза е предвидил с този член 12, параграф 1, от една страна, и с член 10, параграф 3, буква а) от посочената директива, от друга страна, два отделни режима, като първият се прилага за събирането на всеки бежанец с членовете на семейното ядро и предвижда възможност за държавите членки да изискват кандидатът за събиране на семейството да отговаря на условията по член 7, параграф 1 от същата директива, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в тримесечен срок от предоставянето на статута на бежанец, а вторият се прилага конкретно за събирането на непридружени малолетни или непълнолетни бежанци с техните родители и не предвижда такава възможност.
76 Освен това, като е изключил във връзка с подаваните на основание член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 заявления за събиране на непридружени малолетни или непълнолетни бежанци с родителите им възможността държавите членки да изискват изпълнение на условията по член 7, параграф 1 от тази директива, законодателят на Съюза се е съобразил с изискванията, произтичащи от член 7 от Хартата, който се отнася до зачитането на семейния живот, и от член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, който предполага при всички действия по отношение на децата висшият интерес на детето да бъде от първостепенно значение и да се отчита необходимостта детето да поддържа редовно лични отношения с двамата си родители.
77 Всъщност, както подчертава Комисията, за непридружения малолетен или непълнолетен бежанец практически е невъзможно да разполага за себе си и членовете на своето семейство с жилище, медицинска застраховка и достатъчни финансови ресурси и съответно да изпълнява условията по член 7, параграф 1 от Директива 2003/86. Също така е изключително трудно за родителите на такова малолетно или непълнолетно лице да изпълняват тези условия още преди да са се присъединили към детето си в съответната държава членка. Затова, ако възможността за събиране на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци с родителите им се обвързва със спазването на посочените условия, това в действителност би означавало тези малолетни и непълнолетни лица да бъдат лишени — в нарушение на произтичащите от член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата изисквания — от правото им на такова събиране със семейството.
78 Следователно, когато родителите на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец подадат на основание член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 заявление за влизане и пребиваване с цел събиране с този бежанец, държавите членки не могат да изискват нито от него, нито от родителите му да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от тази директива, а именно да разполагат с жилище, считано за достатъчно за всички членове на семейството в съответната държава членка, с медицинска застраховка, покриваща всички членове на това семейство, и със стабилни и регулярни финансови ресурси, които са достатъчни, за да се издържа въпросното семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка.
79 Доколкото с оглед на изключителните обстоятелства по случая в главното производство и както бе констатирано в точка 58 от настоящото решение, за да се гарантира полезното действие на правото на RI на събиране с двамата му родители съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, е необходимо и на пълнолетната му сестра да бъде издадено разрешение за влизане и пребиваване, тъй като родителите ѝ не са в състояние да се присъединят към сина си, непридружен ненавършил пълнолетие бежанец в Австрия, без да отведат дъщеря си със себе си, поради факта че тя страда от тежко заболяване, което я прави изцяло и постоянно зависима от материалната помощ на родителите си, съответната държава членка не може също така да изисква RI или родителите му да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от тази директива по отношение на сестрата на ненавършилия пълнолетие бежанец.
80 С оглед на изложеното по-горе на шестия и седмия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не бива да предвижда изискване, съгласно което, за да може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба право на събиране с родителите си, непридруженият малолетен или непълнолетен бежанец или неговите родители трябва да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от тази директива, и то независимо дали заявлението за събиране на семейството е подадено в срока по член 12, параграф 1, трета алинея от посочената директива.
По съдебните разноски
81 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се изтъква право на събиране на семейството на основание на тази разпоредба и съответно да се ползват предвидените в нея по-благоприятни условия, въпросната разпоредба не изисква роднините от първа степен по пряка възходяща линия на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец да подадат в определен срок заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране с бежанеца, когато към датата на подаване на това заявление същият все още е малолетен или непълнолетен и навършва пълнолетие в хода на процедурата за събиране на семейството.
2) Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се издаде разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, която е гражданка на трета страна и поради тежко заболяване зависи изцяло и постоянно от помощта на родителите си, когато отказът да се издаде това разрешение за пребиваване би имал за последица лишаването на този бежанец от предоставеното му с тази разпоредба право да се събере с роднините си от първа степен по пряка възходяща линия.
3) Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не бива да предвижда изискване, съгласно което, за да може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба право на събиране с роднините си от първа степен по пряка възходяща линия, непридруженият малолетен или непълнолетен бежанец или неговите роднини от първа степен по пряка възходяща линия трябва да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от тази директива, и то независимо дали заявлението за събиране на семейството е подадено в срока по член 12, параграф 1, трета алинея от посочената директива.
Подписи