Жалба, подадена на 16 ноември 2023 г. от Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 6 септември 2023 г. по дело T-748/20, Комисия/CEVA и др.

(Дело C-686/23 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA) (представител: A. Raccah, адвокат)

Други страни в производството: Европейска комисия, SELARL AJIRE, SELARL TCA

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решение от 6 септември 2023 г., Европейска комисия/CEVA и др., дело T-748/20,

да осъди Европейския съюз да заплати на CEVA сумата от 30 000 евро за съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

С първото основание се твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото с оглед на правилата относно погасителната давност във връзка с вземане. По-конкретно Общият съд е установил, че началото на давностния срок представлява моментът на издаване на дебитните известия и следователно това начало на давностния срок съответства на датата на изпълнение на договора.

Според жалбоподателя Общият съд не би могъл да приеме прекъсване на давността, така че следователно спорното вземане е погасено по давност.

С второто основание се твърди нарушение на принципа на добро правораздаване, тъй като Общият съд се е основал само на неточно разглеждане на доказателствата и по-специално на доклада на OLAF. Доколкото в доклада на OLAF липсва точна квалификация, жалбоподателят счита, че нито Комисията, нито Общият съд не биха могли да приемат, че той е допуснал финансови нередности при изпълнението на договора SEAPURA.

Освен това жалбоподателят твърди, че Общият съд не може да го задължи да възстанови получените безвъзмездни средства, при условие че той не е бил осъден по съдебен ред. Жалбоподателят оспорва анализа на Общия съд, съгласно който Комисията може да се позове пред съдилищата на Съюза на образуваните във Франция производства въз основа на френското право, тъй като разглежданият договор се основава единствено на белгийското право и предоставя изключителна компетентност на Общия съд на Европейския съюз.

____________