РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
23 януари 2007 година
Дело F-43/05
Olivier Chassagne
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Възнаграждение — Пътни разноски за календарната година — Разпоредби, приложими към длъжностните лица с произход от френски отвъдморски департамент — Член 8 от приложение VII към изменения правилник“
Предмет: Жалба, подадена на основание на член 236 ЕО и член 152 АE, с която г‑н Chassagne иска по същество, от една страна, отмяна на мълчаливия отказ на Комисията, с който се отхвърля жалбата му от 20 ноември 2004 г. срещу фиша за заплатата му за август 2004 г., както и отмяна на посочения фиш за заплата, а от друга страна, поправяне на неимуществените и имуществените вреди, които твърди, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Пътни разноски за календарната година
(член 71 от Правилника за длъжностните лица; член 8 от приложение VII)
2. Длъжностни лица — Правилник — Тълкуване — Методи
3. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Пътни разноски за календарната година
(член 8 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Пътни разноски за календарната година
(член 8 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Пътни разноски за календарната година
(член 253 ЕО; член 8 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, изменен с Регламент № 723/2004)
6. Длъжностни лиц — Правилник — Изменение
(Правилник за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
7. Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания
(член 8 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. Правото на възстановяване на пътните разноски за календарната година на длъжностното лице и на членовете на семейството му на издръжка между мястото му на работа и мястото му на произход, признато с член 8 от приложение VІІ към Правилника, представлява израз на упражняването на дискреционните правомощия на общностния законодател, като се има предвид, че никоя норма от по-висш ранг на общностното право или от международен порядък не го е задължавала да признае такова право на длъжностните лица и на членовете на техните семейства. След като е решил в рамките на своите дискреционни правомощия, че на членовете на европейската публична служба ще се изплащат пътните разноски, направени във връзка с техния годишен отпуск, общностният законодател разполага на още по-силно основание с широко право на преценка при определянето на условията и начините за подобно възстановяване — правомощие, което той трябва да упражнява в съответствие с по-висшите правила и принципи на общностното право.
Следователно контролът за законосъобразност, упражняван от общностния съд в тази област, трябва да се свежда до проверката дали съответната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт и дали съответният орган не е допуснал явно превишаване на рамките на своето право на преценка, което трябва да упражнява в съответствие с по-висшите правила и принципи на общностното право. Контролът на съда трябва следователно да се свежда до проверката — когато става дума за принципа на равенството, както и за принципа за забрана на дискриминацията — дали съответната институция не е извършила произволно или явно неадекватно разграничение и — от гледна точка на принципа на пропорционалността — дали приетата мярка няма явно неподходящ характер по отношение на целта на правната уредба.
Именно така, като е взел предвид същественото и постоянното увеличаване на броя на длъжностните лица, общностният законодател по легитимни, по-конкретно бюджетни, административни и свързани с политиката по персонала мотиви е бил напълно в правото си да предпочете да се ограничи за в бъдеще до възстановяване на еднократна обща сума, като изключи възстановяването на реално направените разноски с единственото условие да е защитена — което изглежда е било осигурено — целта на член 8 от приложение VІІ към Правилника, а именно да се даде възможност на всяко длъжностно лице да запази личните си отношения с мястото на своите основни интереси.
(вж. точки 52, 55—57, 61, 62 , 65, 66 и 73)
Позоваване на:
Съд — 11 март 1987 г., Rau/Комисия, 279/84, 280/84, 285/84 и 286/84, Recueil, стр. 1069, точка 34; 11 юли 1989 г., Schräder, 265/87, Recueil,. стр. 2237, точка 22; 26 юни 1990 г., Zardi, C‑8/89, Recueil, стр. I‑2515, точка 10; 12 юли 2001 г., Jippes и др., C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 80 и цитираната съдебна практика; 7 септември 2006 г., Испания/Съвет, C‑310/04, Recueil, стр. I‑7285, точка 96
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Losch/Съд, T‑13/97, Recueil FP, стр. I‑A‑543 и II‑1633, точки 113, 121 и 122; 30 септември 1998 г., Busacca и др./Сметна палата, T‑164/97, Recueil FP, стр. I‑A‑565 и II‑1699, точки 48, 49, 58 и 59; 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑623, точки 127 и 132; 8 януари 2003 г., Hirsch и др./ЕЦБ, T‑94/01, T‑152/01 и T‑286/01, Recueil FP, стр. I‑A‑1 и II‑27, точка 51; 13 септември 2006 г., Sinaga/Комисия, T‑217/99, T‑321/00 и T‑222/01, непубликувано в Recueil, точка 144
2. Действащите понастоящем разпоредби на Правилника трябва да се тълкуват с оглед на тяхната структура и тяхната цел, а не в светлината на една отменена правна уредба.
(вж. точка 70)
Позоваване на:
Съд — 25 ноември 1982 г., Evens/Сметна палата, 79/82, Rec. стр. 4033, точка 10
3. Въпреки че прилагането на член 8 от приложение VІІ към Правилника относно правото на плащането на еднократна обща сума за пътните разноски от мястото на работа до мястото на произход в редакцията, действаща, считано от 1 май 2004 г., води до разграничаване на положението на длъжностно лице с произход от френски отвъдморски департамент и положението на голямото мнозинство на другите длъжностни лица, чиито места на работа и на произход са разделени от по-малко разстояние, като на първия се предоставя средна надбавка за километри, по-ниска от надбавката, от която се ползват вторите, подобно разграничение се корени в по-високата цена на километър на самолетните билети за дестинациите, намиращи се на средно разстояние. Макар да е вярно, че установяването на таблицата в посочения член не е било предшествано от проучване на пазара на самолетните билети, а се основава единствено на общото разбиране за структурата на цените на километър, общностният законодател е можел напълно основателно да установи съществуването на подобна ценова структура и да я вземе предвид при изработването и създаването на новата система за възстановяване на еднократна обща сума с оглед на дългия опит на институциите в областта на разглеждането на заявленията за възстановяване на пътните разноски.
Освен това, независимо от установеното разграничение между средните надбавки за километри, приложими към положението на длъжностно лице с произход от френски отвъдморски департамент, и надбавките на останалите длъжностни лица, системата на посочения член не изглежда нито явно неадекватна, нито явно неподходяща по отношение на неговата цел, която е да се даде възможност на длъжностното лице и на лицата на негова издръжка да посещават поне веднъж годишно своето място на произход. С цел да се увери в спазването на целта на този член, законодателят не е можел да се задоволи да определи подлежащи на възстановяване суми, които точно съответстват или малко надхвърлят цените, считани за обичайни за пътуванията между мястото на работа и мястото на произход на длъжностните лица. Така поради нестабилността на пазара на самолетните билети и силното отражение на политическата и икономическата конюнктура върху цените на последните законодателят като общо правило е определил размера на надбавката за километри по такъв начин, че еднократните общи суми, получени в резултат на неговото прилагане, са напълно достатъчни да покрият реалните пътни разноски, а в определени случаи — и разноските за второ пътуване, дори повече. При тези условия, доколкото възстановената сума на длъжностното лице е достатъчна да финансира пътуването до неговото място на произход, обстоятелството, че други длъжностни лица получавали по-висока средна надбавка за километри от неговата, не е в състояние да опорочи системата с незаконосъобразност, дори и да се предположи, че поради равнището на цените на транспортните средства в даден момент някои от тези длъжностни лица могат да пътуват по-често до своето място на произход, отколкото жалбоподателят — до своето.
Следователно с оглед на широките дискреционни правомощия на общностния законодател и с оглед на логиката на системата на член 8 от приложение VІІ към Правилника като цяло, той не е нито явно неадекватен, нито явно неподходящ по отношение на своята цел, още повече че дори и да може в изолирани случаи да доведе до непредвидени неудобства в резултат на установяването на обща и абстрактна правна уредба, законодателят не може да бъде упрекван, че е извършил категоризация, щом като по същество тя няма дискриминационен характер от гледна точка на преследваната от нея цел.
(вж. точки 86 и 89—91)
Позоваване на:
Съд — 16 октомври 1980 г., Hochstrass/Съд, 147/79, Recueil, стр. 3005, точка 14
4. При упражняването на своите широки дискреционни правомощия законодателят е в правото си да счита, че за целите на изчисляването на еднократната обща сума за възстановяване на пътните разноски за календарната година всички длъжностни лица, за които разстоянието между мястото на работа и мястото на произход е еднакво, се оказват в идентично положение по смисъла на изискванията на принципа за равно третиране, и то въпреки различията, свързани с островния характер на определени места на произход, с невъзможността за някои длъжностни лица да използват начини на транспорт, различни от самолетния, и със субсидирания или не характер на самолетните билети за определени дестинации. От това следва, че равното третиране на всички тези длъжностни лица от член 8 на приложение VІІ към Правилника е в съответствие с изискванията на същия този принцип.
(вж.точка 93)
5. Като се има предвид, че мотивите на един акт с общо приложение могат да се ограничат до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, а от друга страна — на общите цели, които следва да постигне, както и че ако такъв акт изтъква основното от преследваната от институцията цел, би било прекалено да се изискват конкретни мотиви за избраните различни технически решения, мотивите на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители, макар и кратки, са достатъчни в частта си относно новите правила за възстановяване на пътните разноски за календарната година.
(вж. точки 105, 106 и 108)
Позоваване на:
Съд — 3 юли 1985 г., Abrias и др./Комисия, 3/83, Recueil, стр. 1995, точки 30 и 31; 19 ноември 1998 г., Обединено кралство/Съвет, C‑150/94, Recueil, стр. I‑7235, точки 25 и 26; 19 ноември 1998 г., Испания/Съвет, C‑284/94, Recueil, стр. I‑7309, точка 30; 7 ноември 2000 г., Люксембург/Парламент и Съвет, C‑168/98, Recueil, стр. I‑9131, точка 62; 9 септември 2003 г., Kik/СХВП, C‑361/01 P, Recueil, стр. I‑8283, точка 102; 10 март 2005 г., Испания/Съвет, C‑342/03, Recueil, стр. I‑1975, точка 55
Първоинстанционен съд — 22 юни 1994 г., Rijnoudt и Hocken/Комисия, T‑97/92 и T‑111/92, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑511, точка 49 и сл.; 8 ноември 2000 г., Ghignone и др./Съвет, T‑44/97, Recueil FP, стр. I‑A‑223 и II‑1023, точки 54 и 55
6. Приемането на общностен регламент за изменение на Правилника за длъжностните лица не би могло да бъде опорочено от обстоятелството, че не е публикувана консолидирана версия на разпоредбите, уреждащи положението на длъжностните лица на институциите на Европейския съюз. Действителността на дадена правна уредба зависи всъщност от надлежното ѝ публикуване в Официален вестник на Европейския съюз — формалност, която е спазена както по отношение на първоначалния регламент, с който се установява посоченият правилник, така и на изменящите го впоследствие регламенти, включително на последното изменение с Регламент № 723/2004. При всяко положение консолидираната версия на правилника е достъпна на страницата на Комисията в Интернет, като текстът на хартиен носител обикновено се връчва на всяко длъжностно лице при встъпването му в длъжност. Нещо повече, никоя правна норма не предвижда задължение за публикуване на консолидирания текст на правилника или на проучванията относно последиците на бъдеща реформа на правилника, нито процесуални правила, съгласно които трябва да се извършва публикуването на информацията за персонала, както и никоя разпоредба не поставя действителността на нормите на правилника в зависимост от такова публикуване.
Всъщност длъжностното лице не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа за добро управление, за да оспори законосъобразността на нова разпоредба от правилника, най-вече в област, чийто предмет предполага постоянно адаптиране в зависимост от промените в икономическото положение.
(вж. точки 109—111)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 март 1994 г., La Pietra/Комисия, T‑100/92, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑275, точка 45; Rijnoudt и Hocken/Комисия, посочено по-горе, точка 104; 7 юли 1998 г., Mongelli и др./Комисия, T‑238/95—T‑242/95, Recueil FP, стр. I‑A‑319 и II‑925, точки 52—54; 7 юли 1998 г., Telchini и др./Комисия, T‑116/96, T‑212/96 и T‑215/96, Recueil FP, стр. I‑A‑327 и II‑947, точки 83—85
7. В област, чийто предмет предполага постоянно адаптиране в зависимост от промените в икономическото положение като областта на възстановяването на длъжностните лица на пътните разноски за календарната година, спазването на принципа на защита на оправданите правни очаквания не би могло да възпрепятства прилагането на нова правна уредба към бъдещите последици от положения, възникнали при действието на по-ранна правна уредба, ако не са налице задължения, поети от публичния орган.
(вж. точки 113 и 114)
Позоваване на:
Съд — 5 май 1981 г., Dürbeck, 112/80, Recueil, стр. 1095, точка 48
Първоинстанционен съд — 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Recueil, стр. II‑1047, точка 85; Mongelli и др./Комисия, посочено по-горе, точки 52—54; Telchini и др./Комисия, посочено по-горе, точки 83—85