Language of document : ECLI:EU:T:2019:202

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

28 март 2019 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Заявки за фигуративни марки на Европейския съюз „Simply. Connected.“ — Относително основание за отказ — Липса на отличителен характер — Обхват на проверката, която трябва да извърши апелативният състав — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Член 64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 71 от Регламент 2017/1001)“

По дела T‑251/17 и T‑252/17

Robert Bosch GmbH, установено в Щутгарт (Германия), за което се явяват S. Völker и г‑н Pemsel, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват V. Mensing и D. Hanf, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалби, подадени срещу решенията на пети апелативен състав на EUIPO от 9 март 2017 г. (преписка R 948/2016—5) и от 10 март 2017 г. (преписка R 947/2016—5) относно заявки за регистрация на фигуративни знаци „Simply. Connected.“ като марки на Европейския съюз,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, V. Kreuschitz, I. S. Forrester, N. Półtorak и E. Perillo, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбите, подадени в секретариата на Общия съд на 28 април 2017 г.,

предвид писмените отговори, подадени в секретариата на Общия съд на 13 юли 2017 г.,

предвид процесуално-организационните действия, разпоредени на 26 септември 2018 г.,

предвид разпределянето на настоящите дела за разглеждане от трети разширен състав на Общия съд,

като взе предвид решението от 17 януари 2019 г. за съединяване на настоящите дела,

като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи споровете

1        На 19 ноември 2015 г. жалбоподателят Robert Bosch GmbH подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) две заявки за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2        Първата марка, чиято регистрация се иска (наричана по-нататък „първата заявена марка“, дело T‑251/17), е следният фигуративен знак:

Image not found

3        Втората марка, чиято регистрация се иска (наричана по-нататък „втората заявена марка“, дело T‑252/17), е следният фигуративен знак:

Image not found

4        Стоките и услугите, за които са поискани двете регистрации, са идентични. Те спадат към класове 7, 9, 11, 12, 36—38, 41 и 42 съгласно Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:

–        клас 7: „Двигатели, електрически, с изключение на такива за сухопътни превозни средства, стартери за двигатели (с изключение на такива за сухопътни превозни средства), генератори, електронни запалители за двигатели с вътрешно горене, запалителни свещи, автомобилни свещи, всякакви сонди, разпределители за запалване, запалителни бобини, магнитни запалители, контакти за запалителни свещи, помпи за впръскване, помпи за гориво, регулатори на двигатели, инжектори и обвивки на дюзи; клапани за машини; филтри за гориво, маслени филтри, въздушни филтри; хидравлични помпи, хидравлични двигатели и мотори, хидравлични клапани, повдигащи лостове/манивели; хидравлични резервоари, хидравлични филтри; пневматични клапани, сервомеханизъм на кормилното управление, спирачки, работещи със сгъстен въздух, устройства, работещи със сгъстен въздух, тоест компресори, контейнери, вентили, клапани за управление на спирачките; турбокомпресори; командващи електронни устройства за производствените техники, съоръжения за електросъпротивително заваряване, серводвигатели и тласкащи устройства, устройства за управление на роботи; модулни единици за автоматични техники за монтаж и производство, включително оборудването на места за работа, тоест маси за работа и пейки за работа, поставки за машини, устройства за безопасност и защита, въртящи се бюра, асансьори, менгемета, системи за подготовка и оборудване на материали, тоест хлъзгави транспортни вериги и предавъчни вериги за конвейери, разпределящи коридори, въртящо рамо, както и програмируеми електрически устройства, включително роботи и едноръчни роботи; машини за отстраняване на ръбове и грапавини (шлайфане, полиране) (механични, термични и електрохимически); машини за опаковане; електрически инструменти и техните допълнителни устройства; електрически кухненски роботи и техните аксесоари; миялни машини за порцелан, перални машини; генератори на радио честота; запалителни устройства за двигатели с вътрешно горене; части и аксесоари на тези изделия, включени в клас 7“;

–        клас 9: „Сензори; програмируеми регулатори; електрически и електронни апарати за измерване, контрол и регулиране за автомобили; апарати за записване, работа, обработка, излъчване, получаване и указване на сигнали, данни, изображения и звук, носители на електрически и електромагнитни данни; видеокамери, екрани, високоговорителни системи, антени за радио и телевизия, телефонни апарати, антени за автомобили, клетъчни телефони, телефони за автомобили; аларми; апарати за позициониране и навигация за сухопътни, въздушни и плавателни превозни средства; устройства за елекро-захранване, електрически филтри, полупроводникови компоненти, оптоелектронни компоненти; интегрални, кородирани и отляти схеми, интегрални схеми, релета, електрически предпазители, канали за електрически, електронни и оптични сигнали, кабелни сплайсери, превключвателни схеми [електрически], регулатори на светлина [електрически], сензори, детектори, апарати за комутация и електрически табла, соларни клетки и соларни генератори; апарати за анализ за автомобили, тоест за анализа на отработените газове, анализа на частиците на пушека, на спирачната функция, инструменти за диагностика и оборудване за симулации, тестери на двигатели, устройства за гаражно изпитване за помпи за впръскване, стартери и генератори; батерии, зарядни устройства, тестери за батерии, усилватели, трансформатори (електричество), ролки за кабели; системи за регулиране на динамиката на управлението на моторни превозни средства, основани на изчислители; части и аксесоари на тези изделия“;

–        клас 11: „апарати за отопление на пространства, готварски приспособления, грил скари, затоплящи и хладилни апарати; газови запалки; включени в клас 11; проектори и лампи, включително такива за превозни средства; охладителни устройства и инсталации; вентилационни инсталации; сешоари за коса; кафемашини, електрически; тостери; фурни за печене; електрически уреди за варене на яйца; тостери (хляб); климатични инсталации; апарати за контрол и регулиране за газово отопление; сушилни машини за дрехи; части и аксесоари на горепосочените изделия, включени в клас 11“;

–        клас 12: „Системи за обезопасяване на моторни превозни средства, а именно прибиращи устройства за предпазни колани, предпазни въздушни възглавници; инсталации за размразяване на предното стъкло; сервоспирачки и спирачки със сгъстен въздух за сухопътни и въздушни превозни средства, устройства, предотвратяващи блокирането на спирачките; системи за регулиране на двигателя; команди за разпределяне; чистачки за предното стъкло за превозни средства; хидравлично управление за сухопътни и въздушни превозни средства и плавателни съдове; електрически двигатели за сухопътни превозни средства; части и аксесоари на тези изделия, включени в клас 12“;

–        клас 36: „Застрахователни услуги“;

–        клас 37: „Изграждане, поддръжка и обслужване на части и аксесоари на автомобили, инсталации за стереоуредби за коли, телефони, ръчно задвижвани машини, апарати и механизми за ателиета, генератори на електричество за домакински и кухненски уреди, радио и телевизионни инсталации, санитарно оборудване, нагревателни и климатични инсталации и мебели; поддръжка и ремонт на моторни превозни средства по време на състезания по мото-спорт“;

–        клас 38: „Телефонни услуги, предаване на звук, данни и изображения чрез сателит“;

–        клас 41: „Образование и обучение на трети лица в областта на електротехниката и електрониката“;

–        клас 42: „Консултиране и планиране за проектирането и изграждането; създаване и инсталиране на компютърни програми; мандат за развитие, проверка и изследване; техническа консултация и експертни становища; планиране, развитие и технически контрол на космически проекти; технически надзор на сгради и съоръжения“.

5        С писма от 16 март 2016 г. проверителят на EUIPO уведомява жалбоподателя, че към двете заявени марки са частично приложими абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент 2017/1001].

6        С писма от 18 април 2016 г. жалбоподателят представя становището си.

7        С решения от 25 април 2016 г. проверителят отказва, на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент № 207/2009, регистрацията на двете заявени марки за стоките и услугите, обхванати от тези марки и включени в класове 9, 37, 38 и 41, както и услугите, наречени „създаване и инсталиране на компютърни програми“ и „техническа консултация“, спадащи към клас 42.

8        За сметка на това, не е повдигнато възражение относно стоките и услугите, обхванати от заявките за регистрация и спадащи към класове 7, 11, 12, 36 и услугите за „консултиране и планиране за проектирането и изграждането“, „мандат за развитие, проверка и изследване“, „експертни становища“, „планиране, развитие и технически контрол на космически проекти“ и „технически надзор на сгради и съоръжения“, спадащи към клас 42.

9        На 23 май 2016 г. жалбоподателят подава жалба пред СХВП срещу всяко от двете решения на проверителя на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001).

10      С решения от 9 март 2017 г. (преписка R 948/2016—5 относно първата заявената марка, наричано по-нататък „първото обжалвано решение“) и от 10 март 2017 г. (преписка R 947/2016—5 относно втората заявената марка, наричано по-нататък „второто обжалвано решение“) пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбите поради същите съображения.

11      На първо място, апелативният състав приема, че словните елементи на заявените марки се схващат като лозунг, лишен от отличителен характер, който означава „просто свързан“ или „най-вече свързан“ с мрежа. В това отношение апелативният състав счита, че съответните потребители не отдават никакво значение на точките, сложени след всеки словен елемент, тъй като потребителите са склонни да възприемат поставеното след буквите по начин, който им изглежда правилен независимо от пунктуацията и използването на главни или малки букви. Освен това нито правоъгълникът със заоблени краища, без горен десен ъгъл, който обгражда словните елементи, нито известният символ на безжичната връзка (съставен от изображението на три концентрични ивици) не придавали на разглежданите знаци отличителен характер с оглед на това, че те не били схващани съзнателно, тъй като били обичайни в контекста на разглежданите стоки и услуги (точки 17—19 от обжалваните решения). При тези условия разглежданите знаци не можели да се схващат като указание за търговския произход на стоките и услугите, посочени в заявките за регистрация (т. 20 от обжалваните решения).

12      На второ място, след като взема предвид почти всички стоки и услуги, посочени в точка 4 по-горе, и ги групира по категории, апелативният състав приема, че според случая потребителите очакват нормално свързване с мрежа или взаимосвързването на стоките посредством „интернет на нещата“ и че всички разглеждани стоки и услуги имат пряка връзка с доставката на подобни безжични връзки (точки 25 и 26 от обжалваните решения). При това положение разглежданите знаци се схващали като хвалебствена индикация на абстрактно качество на стоките и услугите, посочени в заявките за регистрация (т. 27 от обжалваните решения).

 Искания на страните

13      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваните решения,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително тези в производството пред апелативния състав.

14      EUIPO моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски по двете дела.

 От правна страна

15      В подкрепа на всяка от двете жалби, които имат идентично съдържание, жалбоподателят излага три основания. Първото е изведено от нарушение на член 64 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 263 ДФЕС. Второто основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. С третото основание жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 64 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 263 ДФЕС

16      Жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е разгледал стоките и услугите от класове 7, 11, 12, 36 и тези от клас 42 като различни от услугите за създаване и инсталиране на компютърни програми и за техническа консултация. Проверителят обаче не е възразил срещу регистрацията на тези стоки и услуги. По този начин апелативният състав надхвърлил пределите на компетентността си, поради което обжалваните решения би трябвало да се отменят (решение от 18 ноември 2014 г., Lumene/СХВП (THE YOUTH EXPERTS), T‑484/13, непубликувано, EU:T:2014:963).

17      EUIPO оспорва тези доводи.

18      На първо място, веднага трябва да се отбележи, че както правилно изтъква EUIPO, член 263 ДФЕС не се прилага за жалби, подадени пред апелативните състави, и че следователно, доколкото се основава на нарушение на тази разпоредба, първото основание на жалбата трябва да се отхвърли като неотносимо.

19      На второ място, както той твърди и за разлика от исканията на жалбоподателя пред апелативния състав по делото, по което е постановено решение от 18 ноември 2014 г., THE YOUTH EXPERTS (T‑484/13, непубликувано, EU:T:2014:963), жалбоподателят е поискал от апелативния състав да отмени решенията на проверителя само в частта им, в която те са неблагоприятни за него.

20      Безспорно е обаче, че в обжалваните решения апелативният състав е разгледал отличителния характер на заявените марки за стоките и услугите, за които проверителят не е повдигнал възражение.

21      Всъщност, както беше посочено в точка 7 по-горе, проверителят е отказал регистрацията на двете заявени марки за въпросните стоки и услуги, включени в класове 9, 37, 38 и 41, както и услугите, наречени „създаване и инсталиране на компютърни програми“ и „техническа консултация“, спадащи към клас 42. От това следва, че заявените марки могат да бъдат регистрирани за останалите продукти и услуги, споменати в точка 4 по-горе, тоест тези, включени в класове 7, 11, 12 и 36, както и услугите за „консултиране и планиране за проектирането и изграждането“, „мандат за развитие, проверка и изследване“, „експертни становища“, „планиране, развитие и технически контрол на космически проекти“ и „технически надзор на сгради и съоръжения“, включени в клас 42 (вж. т. 8 по-горе).

22      Някои от тези стоки и услуги, които не били предмет на спора, обаче били разгледани от апелативния състав в обжалваните решения и били групирани в категории (а), (е), (ж), (з), (и) и (й), съставени от апелативния състав в точки 23 и 24 от обжалваните решения. В точки 26 и 27 от обжалваните решения апелативният състав е приел, че заявените марки нямат отличителен характер, и що се отнася до стоките и услугите, попадащи в категории (а), (е), (ж), (з), (и) и (й), по смисъла на обжалваните решения, като по този начин били включени стоки и услуги, които не били предмет на спора.

23      Следователно е безспорно, че апелативният състав е насочил разглеждането си към стоки и услуги, срещу чиято регистрация проверителят не е възразил и за които не се отнасяли подадените пред него жалби. Макар да са съгласни, че апелативният състав не е можел да прави подобно разглеждане, страните за сметка на това имат разногласия относно последиците, които трябва да се изведат от това положение.

24      Според жалбоподателя, който се позовава на решение от 18 ноември 2014 г., THE YOUTH EXPERTS (T‑484/13, непубликувано, EU:T:2014:963), следва да се приеме, че при проверката на стоките и услугите, за които проверителят не е повдигнал възражение, апелативният състав е надхвърлил правомощията си, опорочавайки с незаконосъобразност обжалваните решения, които трябвало да се отменят поради тази причина.

25      За сметка на това, според EUIPO разглеждането от апелативния състав на отличителния характер на заявените марки за стоките и услугите, които не са предмет на жалбата, не би могло да разшири предмета на същата. Следователно изложеното във връзка с тези стоки и услуги трябва да се счита като направено само за изчерпателност и вследствие на това като нямащо отражение върху законосъобразността на обжалваните решения, поради което първото основание би трябвало да се отхвърли.

26      Първо, следва да се отбележи, че разпоредителната част на обжалваните решения се свежда до отхвърляне на жалбите, с които апелативният състав е бил сезиран. Както обаче бе припомнено в точка 19 по-горе, жалбите на жалбоподателя пред апелативния състав са се отнасяли само до стоките и услугите, за които проверителят се е противопоставил на регистрацията на заявените марки.

27      Второ, трябва да се констатира, че съгласно член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 след разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по нея и когато прави това, той може да упражни правомощията на органа, който е взел обжалваното решение. От тази разпоредба следва, че поради действието на жалбата срещу решение на проверителя, с което се отказва регистрация, апелативният състав може да извърши нова, пълна проверка по същество на заявката за регистрация — както от правна, така и от фактическа страна, т.е. в случая да се произнесе сам по заявката, като я отхвърли или я уважи и така потвърди или отмени обжалваното решение (решение от 3 юли 2013 г., Airbus/СХВП (NEO), T‑236/12, EU:T:2013:343, т. 21; вж. също по аналогия решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 56 и 57).

28      Това правомощие да се извърши нова, пълна проверка по същество на заявката за регистрация както от правна, така и от фактическа страна, обаче е обусловено от допустимостта на жалбата пред апелативния състав (решение от 3 юли 2013 г., NEO, T‑236/12, EU:T:2013:343, т. 22; вж. също по аналогия определение от 2 март 2011 г. Claro/СХВП, C‑349/10 P, непубликувано, EU:C:2011:105, т. 44).

29      В това отношение обаче в член 59, първо изречение от Регламент № 207/2009 се уточнява, че „[в]сяка страна в производство, което е приключило с решение, може да обжалва това решение, доколкото то не удовлетворява претенциите ѝ“. От тази разпоредба следва, както жалбоподателят е направил в конкретния случай, че страните в производство пред EUIPO могат да обжалват пред апелативния състав решението, прието от нисшестоящия орган, само доколкото с това решение са отхвърлени техните претенции или искания. Обратно, ако с решението на нисшестоящия орган са уважени претенциите на някоя от страните, същата няма право да подаде жалба пред апелативния състав (решение от 3 юли 2013 г., NEO, T‑236/12, EU:T:2013:343, т. 23; вж. също в този смисъл решение от 14 декември 2011 г., Völkl/СХВП — Marker Völkl (VÖLKL), T‑504/09, EU:T:2011:739, т. 55 и цитираната съдебна практика).

30      От член 59, първо изречение от Регламент № 207/2009 следва, че когато, както в настоящия случай, проверителят е отхвърлил заявка за регистрация на марка на Европейския съюз само за една част от посочените в тази заявка стоки и услуги, като същевременно е разрешил регистрацията за една част от посочените в заявката стоки и услуги, предмет на жалбата, подадена от заявителя на марката пред апелативния състав, могат да бъдат единствено стоките и услугите, за които се отнася отказът на проверителя да разреши регистрацията.

31      В случая обаче, както беше припомнено по-специално в точки 19 и 26 по-горе, жалбоподателят е подал жалба пред апелативния състав за отмяна на решенията на проверителя, доколкото неговите заявки за регистрация са били отхвърлени. Ето защо апелативният състав е допуснал грешка, като в обжалваните решения е насочил анализа си относно приложимостта в случая на член 7, параграф 1 буква б) от Регламент № 207/2009 към стоките и услугите, за които проверителят не е повдигнал възражение. Всъщност съгласно посочената в точка 28 по-горе съдебна практика апелативният състав не разполага с дискреционна власт да разшири обхвата на жалба с разглеждането на въпроси, които жалбоподател не би било допустимо да повдигне пред него.

32      При това от прочита на разпоредителната част на обжалваните решения следва, че апелативният състав се е ограничил в случая да отхвърли жалбите (вж. т. 26 по-горе). По силата обаче на член 58 от Регламент № 207/2009 подобно отхвърляне има за последица само да направи изпълняеми решенията на проверителя, при условие че бъдат подадени евентуални жалби по съдебен ред, както е предвидено в член 64, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

33      Освен това, запитана по този въпрос в рамките на процесуално-организационно действие, EUIPO потвърждава, че вземането предвид от апелативния състав на стоки и услуги, за които проверителят не е направил възражения, само по себе си няма никакво отражение върху правата на жалбоподателя за регистриране на заявените марки за тези стоки и услуги. Всъщност според EUIPO тези права биха могли да бъдат поставени под въпрос само ако проверителят извърши по свое усмотрение разглеждането на абсолютните основания за отказ, които могат да възпрепятстват регистрацията на заявените марки по въпроси, които до този момент не е повдигнал. В този случай той ще бъде принуден да приеме нови решения, които могат да бъдат предмет на жалби пред апелативните състави, различни от тези, за които се отнасят настоящите съдебни производства.

34      От това следва, че съображенията в обжалваните решения, посветени на разглеждането на стоките и услугите, за които проверителят не е направил никакво възражение, надхвърлят границите на жалбата, с която апелативният състав е бил надлежно сезиран, и следователно нямат никакво отражение както по отношение на обхвата, така и по отношение на последиците на обжалваните решения. Вследствие на това се налага констатацията, че те нямат характер на решение и че тяхната отмяна, поради този факт, също би била без значение.

35      Поради това първото основание на жалбата трябва да се отхвърли като неотносимо.

 По второто основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

36      С второто си основание жалбоподателят твърди, че в двете обжалвани решения апелативният състав е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

 Обжалваните решения

37      Мотивите, поради които апелативният състав е приел, че заявените марки нямат отличителен характер по отношение на спорните стоки и услуги, са изложени в точки 14—30 от обжалваните решения.

38      По-конкретно, в точки 14 и 15 от обжалваните решения апелативният състав приема, че спорните стоки и услуги са предназначени както за широката публика, чиято степен на внимание е средна, така и за търговците, и само в по-незначителна степен, до монтажниците, както и до специализиран кръг от потребители, чиято степен на внимание е по принцип по-висока. Въпреки това, дори за специалистите в тази област степента на внимание можела да бъде относително ниска по отношение на рекламните указания, които не изглеждат определящи. Същото се отнасяло и за степента на внимание на средния потребител, когато е изправен пред послание, което схваща като рекламно.

39      В точки 17 и 19 от обжалваните решения апелативният състав се съгласява с възприетото от проверителя значение на словните елементи, изграждащи разглежданите знаци. Така следвало словният елемент „simply“ да се схваща означаващ „само, просто“, а словния елемент „connected“ в смисъл на „свързан“. Следователно словните елементи, посочени в заявените марки „Simply.Connected.“, представлявали лозунг, означаващ „просто свързан“. Нито точката, сложена след всеки от двата словни елементи, нито фигуративните елементи, а именно квадратът, отворен в горния десен ъгъл, и общоизвестният символ на безжичното свързване с мрежа, придавали различно значение на разглежданите знаци. Така тези фигуративни елементи били обичайни и неотличителни.

40      В точка 18 от обжалваните решения апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя, че наслагването на словните елементи и фактът, че всеки от тях започва с главна буква и е последван от точка, би трябвало да доведат до отделното им разглеждане.

41      В точка 20 от обжалваните решения апелативният състав посочва, че заявените марки, разглеждани в тяхната цялост, изразяват идеята, че спорните стоки и услуги са „най-вече“ или „преди всичко“ „свързани“ с мрежа, тъй като прякото послание, което задавали словните елементи, освен това било потвърдено от наличието на фигуративния символ на безжичното свързване с мрежа. Следователно разглежданите знаци се схващали като лозунг, описващ желано качество на спорните стоки и услуги, а не като указание за техния търговски произход. Всъщност според апелативния състав посланието било просто, пряко разбираемо и граматически правилно и имало също толкова банален характер като съставящите знаците фигуративни елементи.

42      В точки 22—24 от обжалваните решения апелативният състав приема, че трябва да провери дали от гледна точка на съответните потребители съществува достатъчно пряка и конкретна връзка между разглежданите знаци и спорните стоки и услуги. За тази цел апелативният състав групира посочените стоки и услуги в категории. Така той разделя спорните стоки от клас 9 в три различни категории, а именно категория (в) — „Апарати за записване, работа, обработка, излъчване, получаване и указване на сигнали, данни, изображения и звук“, категория (г) — „Апарати за измерване, контрол и регулиране; Апарати за анализ“, и категория (д) — „Устройства за електрозахранване“. След това той разделя спорните услуги от клас 37 на две категории, а именно категорията (к) — „Изграждане, поддръжка и обслужване на части и аксесоари на различни продукти“, и категория (л) — „Поддръжка и ремонт на моторни превозни средства по време на състезания по мотоспорт“. Освен това той счита, че спорните услуги от класове 38 и 41 попадат всяка от тях в обхвата отделна категория за всеки клас, а именно категорията (м) — „Телефонни услуги, предаване на звук, данни и изображения чрез сателит“, и категория (н) — „Образование и обучение на трети лица в областта на електротехниката и електрониката“. Накрая апелативният състав приема, че спорните услуги от клас 42 следва да бъдат разделени на две категории, категория (о) — „Създаване и инсталиране на компютърни програми“, и категория (п) — „Техническа консултация“.

43      В точка 25 от обжалваните решения апелативният състав приема за всички категории, че концепцията за свързване с мрежа следва да се прецени спрямо понятието „интернет на предметите“, което обозначава взаимосвързването на физически предмети в мрежа, подобна на интернет, така че да бъде възможно контролирането им от разстояние, или те да могат да предават и обменят информация. Целта на интернет на предметите била да се сведе до минимум недостигът на информация между реалния и виртуалния свят. В този контекст свързаността била желателно качество на тези стоки и услуги.

44      В точка 26 от обжалваните решения апелативният състав приема, че за стоките, групирани в категории (в), (г) и (д), заявените марки биха информирали потребителите, че тези стоки, които включват части и принадлежности на други стоки, имат „най-вече“ или „преди всичко“ за предмет свързването с мрежа. Същото се отнасяло за услугите, спадащи към категории (п), (о) и (п). Купувачите на услуги, спадащи към категория (к), схващали разглежданите знаци в смисъл, че тези услуги се отнасят до строителството, поддръжката и техническото обслужване на стоки, които са най-вече свързани с мрежа. От своя страна услугите, групирани в категория (л), също можели да се изпълняват чрез свързване с мрежа, например ако евентуалните повреди се съобщават на ателието по начин, който му дава възможност да подготви частите, необходими за поправката. Накрая, услугите, спадащи към категория (н), се отнасяли ясно до условията и електротехническия и електронен диспозитив, позволяващи свързването с мрежа.

45      В точка 27 от обжалваните решения апелативният състав извежда от предходните си констатации, че в съзнанието на съответните потребители връзката между стоките и услугите, обхванати от заявените марки, и съдържанието на лозунга, състоящ се от разглежданите знаци, е ясна и не изисква никакво допълнително разсъждение. Всъщност съответните англоговорещи потребители на Европейския съюз възприемали разглежданите знаци като хвалебствено означение на абстрактни качества на стоките и услугите, посочени в заявките за регистрация.

 Принципи относно прилагането на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

46      Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрация на марките, които нямат отличителен характер.

47      Отличителният характер на марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 означава, че тя позволява да се установи, че стоката, за която се иска нейната регистрация, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока от стоките, произхождащи от други предприятия (решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 34 и от 15 май 2014 г., Louis Vuitton Malletier/СХВП, C‑97/12 P, непубликувано, EU:C:2014:324, т. 50).

48      В това отношение следва да се припомни, че знаците, лишени от отличителен характер, се считат за негодни да осъществяват основната функция на марката, а именно да установяват търговския произход на разглежданата стока или услуга, за да дадат възможност на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът се окаже отрицателен (решения от 27 февруари 2002 г., REWE-Zentral/СХВП (LITE), T‑79/00, EU:T:2002:42, т. 26 и от 20 ноември 2002 г., Bosch/СХВП (Kit Pro и Kit Super Pro), T‑79/01 и T‑86/01, EU:T:2002:279, т. 19).

49      Отличителният характер на дадена марка трябва да се преценява, от една страна, по отношение на стоките или услугите, за които се иска регистрация, и от друга страна — по отношение на възприемането им от съответната група потребители, състояща се от средните потребители на тези стоки или услуги, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 35, от 22 юни 2006 г., Storck/СХВП, C‑25/05 P, EU:C:2006:422, т. 25 и от 20 октомври 2011 г., Freixenet/СХВП, C‑344/10 P и C‑345/10 P, EU:C:2011:680, т. 43).

50      Проверката на абсолютните основания за отказ трябва да се отнася до всяка една от стоките или услугите, за които е поискана регистрацията на марката, и решението, с което компетентният орган отказва регистрацията на марка, трябва по принцип да бъде мотивирано за всяка от посочените стоки или услуги. Въпреки това, компетентният орган може да се ограничи да представи общи мотиви за всички тези засегнати стоки или услуги, когато едно и също основание за отказ не допуска регистрацията на категория или група от стоки или услуги. Тази възможност се отнася само до стоки и услуги, които имат помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, за да формират категория или група от стоки или услуги с достатъчна хомогенност. В тази връзка, за да се констатира такава хомогенност, не е достатъчно единствено обстоятелството, че разглежданите стоки или услуги са от един и същи клас по смисъла на Ницската спогодба, тъй като тези класове често съдържат голямо разнообразие от стоки или услуги, между които не съществува непременно подобна достатъчно непосредствена и конкретна връзка (вж. определение от 18 март 2010 г., CFCMCEE/СХВП, C‑282/09 P, EU:C:2010:153, т. 37—40 и цитираната съдебна практика).

 Анализ на твърденията на жалбоподателя за нарушения

51      Следва в самото начало да се потвърди възприетото от апелативния състав определение на кръга от съответните потребители (вж. т. 38 по-горе), което впрочем не се оспорва от жалбоподателя.

52      Твърденията за нарушения, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на второто основание на жалбата, се разделят на пет части. Първата част е изведена от неточното определяне на съдържанието на словните елементи на заявените марки. Втората част е изведена от това, че връзката между словните елементи на заявените марки е необичайна в езиково отношение. С третата част жалбоподателят поддържа, че не е налице достатъчно пряка връзка между заявените знаци и стоките и услугите, предмет на спора. Четвъртата част е изведена от наличието на необичайни езикови изменения. Накрая, петата част е изведена от грешка при общата преценка на заявените знаци.

–       По първата част, изведена от неточното определяне на съдържанието на словните елементи на заявените марки

53      Жалбоподателят се съгласява, че терминът „simply“ може да се разбира като „просто“, а думата „connected“ като позоваване на „свързване с мрежа“. За сметка на това, апелативният състав неправилно приел, че като цяло посланието, което носят заявените знаци, означава „просто свързан“ или „най-вече свързан“. Всъщност апелативният състав пренебрегнал наслагването на двете думи и наличието на точка след всяка от тях. Поради тези типографски особености словните елементи, съставляващи заявените знаци, не можели да бъдат схващани като изразяващи едно-единствено послание, състоящо се от две думи, а трябвало да се схващат като две различни и отделни думи, а именно, от една страна, „simply“, и от друга страна, „connected“.

54      В това отношение апелативният състав неправилно се позовавал на решение от 15 септември 2005 г., BioID/СХВП (C‑37/03 P, EU:C:2005:547). Анализираният знак в това решение, тоест „BioID ®.“, е бил последван от точка, поставена след всички словни елементи, така че Съдът е приел по това дело, че сама по себе си посочената точка не представлява указание за търговския произход на стоките и услугите, поискани с тази марка. В случая жалбоподателят не твърди, че точките, поставени след всеки от словните елементи, сами по себе си представляват указание за търговски произход, но твърди, че тези точки, както и наслагването на двете думи, влияят на възприемането на словните елементи.

55      Освен това жалбоподателят счита, че съдебната практика, на която апелативният състав се е позовал в точка 18 от обжалваните решения, е без значение в конкретния случай. В тези решения всъщност (решения от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, EU:T:2007:46, от 13 февруари 2008 г., Sanofi-Aventis/СХВП — GD Searle (ATURION), T‑146/06, непубликувано, EU:T:2008:33 и от 6 септември 2013 г., Eurocool Logistik/СХВП — Lenger (EUROCOOL), T‑599/10, непубликувано, EU:T:2013:399) Общият съд се произнесъл върху разчленяваното, което правят съответните потребители, на словните знаци на елементи, които ги навеждат на конкретен смисъл или им приличат на думи, които тези потребители познават. В случая обаче словните елементи били различни поради относителното им положение и поради пунктуацията.

56      Накрая пропускането на елементи, които съдържат заявените марки, като например в настоящия случай точките, които следват всеки словен елемент, и фактът, че двата словни елементи са разположени на различни редове, било в разрез с правната норма, според която дадена марка трябва да бъде разглеждана под формата, в която е поискана регистрацията ѝ (решение от 14 май 2013 г., Unister/СХВП (fluege.de), T‑244/12, EU:T:2013:243].

57      Поради всички тези причини жалбоподателят счита, че апелативният състав неправилно е приел, че словните елементи, съставящи заявените марки, носели едно-единствено послание.

58      EUIPO оспорва тези доводи.

59      Безспорно е, че разглежданите знаци, изобразени в точки 2 и 3 по-горе, се състоят от наслагването на думите „simply“ и „connected“, всяка от тях започваща с главна буква и следвана от точка. При все това, обратно на това, което твърди жалбоподателят, тези типографски особености изобщо не са от естество да попречат на курсивен прочит на тези две думи, доколкото обичайната посока на четене за съответните англоговорещи потребители, както и за всички потребители, говорещи език, който използва латинската азбука, се движи от ляво на дясно и от горе на долу. При това положение апелативният състав правилно е приел, че разглежданите знаци се схващат без усилие от съответните потребители като последователност от словните елементи „simply“ и „connected“.

60      При все това жалбоподателят твърди, че наличието на главна буква в началото на всеки словен елемент и на точка след него може да бъде пречка разглежданите термини да бъдат прочетени и схванати като две части на едно-единствено послание, „simply connected“, тоест „просто свързан“. Според жалбоподателя тези типографски елементи могат да представляват пречка за съответните потребители за свързването на словните елементи и да ги принудят да ги прочетат и разберат като два отделни и автономни термина.

61      В това отношение трябва да се констатира, както е посочил апелативният състав в точка 20 от обжалваните решения, че последователността на термините „simply“ и „connected“ е обичайна в английския език и непосредствено разбираема. От друга страна, общоизвестно е, че само по себе си наречието „simply“ не може да се използва самостоятелно, тъй като всъщност наречията се прибавят към термина, чийто смисъл изменят, който може да бъде глагол (както е в случая — „connected“), прилагателно или друго наречие. Следователно е малко вероятно, изправени пред последователността от елементи „Simply.“ и „Connected.“, съответните потребители да схванат разглежданите знаци като състоящи се от два отделни и автономни термина, а не като израз, който комбинира тези термини съгласно обичайните синтактични правила и има непосредствено разбираем смисъл.

62      Що се отнася до обстоятелството, че апелативният състав се е основал на прецеденти, в които се разглеждало разчленяването на знак на имаща смисъл последователност от термини (решения от 13 февруари 2007 г., RESPICUR, T‑256/04, EU:T:2007:46, ATURION, T‑146/06, непубликувано, EU:T:2008:33 и от 6 септември 2013 г., EUROCOOL, T‑599/10, непубликувано, EU:T:2013:399), а не, както е в настоящия случай, на свързването на два графично отделени термина, то е ирелевантно. Всъщност съгласно трайно установен принцип от съдебната практика, който е бил приложен по тези дела и също трябва да се приложи в настоящия случай, следва да се приеме, че съответните потребители ще схванат смисъла на знаци, състоящи се от няколко словни елемента, които изглеждат отделени, или един-единствен словен елемент, обединяващ няколко термина, когато това схващане не изисква особено интелектуално усилие.

63      Такъв именно е настоящият случай, тъй като последователността на термините „simply“ и „connected“ е в съответствие с обичайния ред на тези термини в английския език и означава „просто свързан“, без да е необходимо усилие за съставяне от страна на англоговорещите потребители. С оглед на този очевиден смисъл предположението на жалбоподателя, че съответните потребители ще изведат от типографски особености, като наслагването на термините, наличието на главни букви и на точка, че този смисъл не може да се възприеме, е неправдоподобно.

64      Поради това първата част на второто основание следва да се отхвърли.

–       По втората част, изведена от това, че връзката между словните елементи на заявените марки е необичайна в езиково отношение

65      Според жалбоподателя знаците, чиято регистрация се иска, се състоят от две изречения, всяко от което се състои от една-единствена дума. Така първото изречение се състои от наречие, „simply“, а втората от глагол, „connected“. Подобни конструкции очевидно били в разрез с граматическите правила. Съгласно съдебната практика тази осезаема разлика спрямо често използвания език от съответните потребители за обозначаване на посочените в заявката стоки или услуги или на техните съществени характеристики придавала на заявените марки отличителен характер, който е достатъчен, за да бъдат те регистрирани (решение от 20 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, EU:C:2001:461 и определение от 30 април 2015 г., Castel Frères/СХВП, C‑622/13 P, непубликувано, EU:C:2015:297).

66      Всъщност според жалбоподателя съответните потребители не използват изреченията, съдържащи се в знаците, чиято регистрация е поискана, за обозначаване на посочените в заявката стоки и услуги или на техните съществени характеристики. При това положение заявените марки разполагали с минимално необходимия отличителен характер по смисъла на съдебната практика (решение от 25 септември 2015 г., Bopp/СХВП (Изобразяване на зелена осмоъгълна рамка), T‑209/14, непубликувано, EU:T:2015:701).

67      EUIPO оспорва тези доводи.

68      Причините, водещи до отхвърляне на първата част на второто основание, се основават на факта, че изглежда по-вероятно съответните потребители да възприемат разглежданите знаци като смислена последователност от два съчетани термина, подредени в обичайния за английски език ред, отколкото като две отделни изречения, лишени от смисъл, обхващащи, първото, изолирано наречие, при това независимо от съчетанието на термините и употребата на главни букви и точки (вж. т. 59—63 по-горе).

69      Подобни съображения обаче са пречка да се приемат и твърденията на жалбоподателя, че разглежданите знаци ще се възприемат като две изречения, всяко от които съдържа един-единствен елемент, което представлявало осезаемо отклонение от правилата на английската граматика и от често използвания език от съответните потребители и било достатъчно, за да придаде отличителен характер на заявените марки.

70      При това положение втората част на второто основание също трябва да се отхвърли.

–       По третата част, изведена от липсата на достатъчно пряка и конкретна връзка с посочените в заявката стоки и услуги

71      Жалбоподателят поддържа, че дори да се предположи — което той оспорва — че кръгът на съответните потребители схваща знаците, чиято регистрация се иска, като означаващи „просто свързан [с мрежа] или „най-вече свързан [с мрежа]“, както е направил апелативният състав, това би било безсмислено, що се отнася до спорните стоки и услуги. Макар жалбоподателят да признава, че що се отнася до преносими компютри, клетъчни телефони, таблети и слушалки, подобни стоки действително могат да бъдат свързани с мрежа, по-специално с интернет, за сметка на това, що се отнася до спорните стоки и услуги от класове 9, 37, 38, 41 и 42, съответният потребител според него няма да бъде склонен да възприеме разглежданите знаци като имащи описателно значение.

72      Така, що се отнася до стоките от клас 9, потребителят не знаел, че „антени за радио и телевизия“, „антени за автомобили“, „електрически филтри“, „полупроводникови компоненти“, „интегрални, кородирани и отляти схеми, интегрални схеми, релета, електрически предпазители, канали за електрически, електронни и оптични сигнали, кабелни сплайсери, превключвателни схеми [електрически]“, „батерии“, „усилватели“, „трансформатори (електричество)“, „ролки за кабели“ могат да бъдат свързани с мрежа. Това се отнасяло за всички стоки, включени в клас 9, за които проверителят е отхвърлил заявките за регистрация.

73      По същия начин, що се отнася до услугите, включени в клас 37, твърдението на апелативния състав в точка 26 от обжалваните решения, че съответните потребители възприемат разглежданите знаци във връзка с „изграждане[то]“, „поддръжка[та]“ и „обслужване[то] на части и аксесоари на различни продукти“ като описващи тяхна характеристика, а именно че те са предназначени за свързване с мрежа, било неправилно. От една страна, апелативният състав не представил никакво доказателство за това. Било невъзможно да се установи по какъв начин частите и аксесоарите на автомобили, инсталациите за стереоуредби за коли и т.н., за които се отнасят посочените услуги от клас 37, представляват типично свързани с мрежа стоки. По-специално, що се отнася до „ръчно задвижвани машини“ и „санитарно оборудване“, твърдението на апелативния състав изглежда напълно неуместно. От друга страна, твърдяното от апелативния състав значение, а именно „просто свързан [с мрежа]“, не съдържало никакво позоваване на свойствата на самите услуги. Всъщност при изработката, поддръжката и поправката на стоките съответните потребители не очаквали, че ще бъде осъществено свързване с мрежа.

74      Освен това включените в клас 38 комуникационни услуги също не били „просто свързани“. Тези услуги служели единствено за осъществяване на предаване чрез далекосъобщителни средства. При това положение знаците, чиято регистрация се иска, не описвали достатъчно пряко нито съдържанието, нито свойствата на тези услуги, противно на приетото от апелативния състав в точка 26 от обжалваното решение.

75      Освен това, услугите за образование и обучение, включени в клас 41, също нямали достатъчно непосредствена и конкретна връзка със знаците, чиято регистрация се иска. Подобни услуги всъщност не се свеждали по ограничителен начин до простото установяване на свързване с мрежа, за разлика от посоченото от апелативния състав в точка 26 от обжалваното решение.

76      Накрая, същото важало за услугите за „създаване и инсталиране на компютърни програми“ и „техническа консултация“, включени в клас 42. Според жалбоподателя твърдението на апелативния състав в точка 26 от обжалваните решения, че разглежданите услуги „можели да преследват целта за установяване на свързване с мрежа“ не е достатъчно мотивирано. Освен това според него това твърдение е погрешно, тъй като съответните потребители не можели да предположат без предварителни разсъждения, че разглежданите услуги се извършват единствено с цел свързване с мрежа.

77      EUIPO оспорва тези доводи.

78      На първо място, трябва да се констатира, че апелативният състав не е основал отхвърлянето на жалбата на прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, а на това на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Всъщност, макар че в точка 5 от едно от обжалваните решения член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 да е споменат като една от основите на неговото решение, всички мотиви, които следват тази точка, са поставени под едно-единствено заглавие „[п]о член 7, параграф 1 буква б) от [Регламент № 207/2009]“. От това следва, че апелативният състав не е бил длъжен да докаже описателния характер на разглежданите знаци за спорните стоки и услуги.

79      На второ място, следва да се отбележи, както бе припомнено в точки 41—45 по-горе, че апелативният състав е посочил в достатъчна степен причините, поради които разглежданите знаци биха се схванали от потребителите на спорните стоки и услуги като хвалебствен лозунг, препращащ към качество, което може да им бъде приписано.

80      Всъщност апелативният състав е групирал предварително посочените стоки и услуги в хомогенни категории по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 50 по-горе, тоест такива с общи качества или характеристики, достатъчни за прилагането на едно и също основание към цялата категория. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва релевантността на тези категории. Предвид развитието на интернет на предметите, апелативният състав с основание твърди, че съответните потребители ще видят в разглежданите знаци указание за способността на спорните стоки да бъдат свързани с мрежа и ще схване спорните услуги като отнасящи се до подобни свързвания.

81      По този начин, противно на изтъкнатото от жалбоподателя, спорните стоки от клас 9 са, както правилно е посочил апелативният състав, части или принадлежности на други стоки и са или могат да бъдат пряко свързани с мрежа (същото важи и за „антени[те] за радио и телевизия“ и „антени[те] за автомобили“), или могат да бъдат включени в свързани предмети.

82      Що се отнася до спорните услуги, включени в клас 37, също правилно апелативният състав е приел, че купувачите на тези услуги биха схванали разглежданите знаци в този смисъл или че те се отнасят до продукти, които могат да бъдат свързани с мрежа или че самите те могат да бъдат извършени с помощта на свързване с мрежа (например със съобщаването на евентуални повреди на ателие за поправка на автомобили, така че да му се позволи да подготви необходимите за ремонта части).

83      Що се отнася до спорните услуги от клас 38 самият жалбоподател се съгласява, че те служат за осъществяването на дейности по предаване с далекосъобщителни средства. Подобни действия очевидно изискват свързване и разглежданите знаци могат да бъдат възприемани като хвалебствено описание на тази свързаност.

84      Жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав, че услугите, свързани с „образование и обучение на трети лица в областта на електротехниката и електрониката“, се отнасят ясно до електротехническите и електронните условия и ред за свързването с мрежа. Ясно е обаче, че с оглед на предмета на разглежданите в случая услуги за образование (електронно и електротехническо) съответните потребители ще схванат в случая на тези услуги разглежданите знаци като лозунг относно съдържанието на това образование.

85      Накрая, също така основателно апелативният състав е можел да предположи, че спорните услуги от клас 42, а именно „създаване и инсталиране на компютърни програми“, от една страна, и „техническа консултация“, от друга страна, могат да имат за предмет свързването с мрежа. Макар жалбоподателят да не оспорва това изрично, той упреква апелативния състав, че не е доказал, че тези услуги са имали единствено за цел свързването с мрежа.

86      В това отношение несъмнено следва да се припомни, че хвалебственият подтекст, предаван със словни елементи, изграждащи марка на Европейския съюз, не изключва нейната годност да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите, които обозначава. Така подобна марка може едновременно да бъде възприемана от съответните потребители като промоционално послание и като указание за търговския произход на стоките или услугите (вж. решение от 4 юли 2018 г., Deluxe Entertainment Services Group/EUIPO (deluxe), T‑222/14 RENV, непубликувано, EU:T:2018:402, т. 36 и 48 и цитираната съдебна практика).

87      Следва обаче да се припомни, че се отказва регистрацията на знак, ако поне с едно от неговите потенциални значения той обозначава характеристика на съответните стоки или услуги (вж. решение от 25 април 2013 г., Bayerische Motoren Werke/СХВП (ECO PRO), T‑145/12, непубликувано, EU:T:2013:220, т. 34 и цитираната съдебна практика). Тази съдебна практика, която бе първоначално разработена в контекста на член 7, параграф 1 буква в) от Регламент № 207/2009, е приложима и по аналогия и към член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент (решение от 28 юни 2017 г., Colgate-Palmolive/EUIPO (AROMASENSATIONS), T‑479/16, непубликувано, EU:T:2017:441, т. 24).

88      От гореизложеното обаче следва, че жалбоподателят няма основание да поддържа, че не съществува потенциално значение на лозунга „Simply.Connected.“, обозначаващ характеристика, която може да се даде на спорните стоки и услуги, които той би могъл да пусне на пазара със заявените марки (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2007 г., Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T‑458/05, EU:T:2007:349, т. 89—93 и цитираната съдебна практика).

89      Следователно третата част на второто основание трябва да се отхвърли.

–       По четвъртата част, изведена от наличието на необичайни изменения, които са от естество да позволят регистрацията на заявените марки

90      Жалбоподателят твърди, че дори да се предположи, че знаците, чиято регистрация се иска, могат — което той оспорва — от една страна, да се разглеждат като означаващи „просто свързан [с мрежа]“, и от друга страна, че съществува достатъчно непосредствена и конкретна връзка между това значение и стоките и услугите, предмет на спора, тяхното необичайно съчетание е достатъчно да придаде на тези знаци минималния отличителен характер, необходим за регистрацията им. Всъщност заявените марки се състоели от две съчетани изречения, всяко от които е съставено от една-единствена дума, а именно „simply“ и „connected“. Подобна конструкция била необичайна за англоговорящите потребители и пораждала общо впечатление, надделяващо над сбора от нейните елементи. Ето защо било погрешно твърдението на апелативния състав в точка 20 от обжалваните решения, че „последователността от думи „Simply. Connected.“ представлява[ла] по-конкретно просто послание, пряко разбираемо и граматически вярно, което не съдържа[ло] необичаен езиков елемент“.

91      Освен това жалбоподателят оспорва, че съответните потребители са в състояние да опишат спорните стоки и услуги или техните съществени характеристики като „simply connected“ в смисъла, който апелативният състав е придал на тези термини в обжалваните решения.

92      EUIPO оспорва тези доводи.

93      С четвъртата част на второто си основание жалбоподателят черпи отново довод от наслагването на словните елементи в разглежданите знаци.

94      С оглед обаче на съображенията, изложени в точка 59 по-горе, това наслагване никак не е необичайно. Следва да се добави, че при разглеждането на знака като цяло наслагването на елементите „simply“ и „connected“ може да изглежда продиктувано, в очите на съответните потребители, от желанието те да се вместят в правоъгълника със заоблени ъгли, който ги обгражда. При това положение е малко вероятно съответните потребители придадат на това наслагване някакъв отличителен характер.

95      Що се отнася до довода, изведен от това, че съответните потребители няма да опишат спорните стоки и услуги или техните съществени характеристики като „simply connected“, той е неотносим, тъй като апелативният състав не е основал отхвърлянето на жалбата, с която е сезиран, на разпоредбите на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

96      При това положение следва четвъртата част на второто основание да се отхвърли като отчасти неоснователна и отчасти неотносима.

–       По петата част, изведена от грешка в общата преценка на знаците, чиято регистрация се иска

97      Според жалбоподателя, действайки по начина, изложен в точки 17—19 от обжалваното решение, апелативният състав не е преценил правилно знаците в тяхната цялост. Всъщност той е трябвало да вземе предвид, от една страна, отворения правоъгълник със заоблени ъгли, както и от друга страна, трите вълни, които са включени във всеки от знаците, чиято регистрация е поискана. Тази оригинална графична форма, свързана със словните елементи, до които апелативният състав неоснователно е ограничил анализа си, можела лесно и незабавно да се запомни от съответните потребители, поради което заявените марки им позволявали да отличат търговския произход на стоките и услугите, предмет на спора.

98      EUIPO оспорва тези доводи.

99      На първо място, следва да се констатира, че в точка 17 от обжалваните решения апелативният състав е взел предвид наличието на тези два фигуративни елементи и е приел, че те са без значение, що се отнася до смисъла на разглежданите знаци в съзнанието на съответните потребители. В точка 19 от обжалваните решения апелативният състав е приел, че предвид по-ниската от средна степен на внимание от страна на съответните потребители спрямо лозунг, фигуративният елемент, представляващ рамка, не би бил забелязан, поради което той нямал отличителен характер. В същата точка, както и в точка 29 от обжалваните решения той освен това е приел, че наличието на три концентрични вълни, символизиращи свързването с безжична мрежа, засилвало значението, което имат словните елементи.

100    На второ място, всички съображения, възприети от апелативния състав в това отношение, трябва да се приемат. Всъщност цялостният анализ на разглежданите знаци засилва констатацията за водещата роля на словните елементи спрямо фигуративните елементи, разгледани в точка 99 по-горе, и тези знаци като цяло не се схващат като указания за търговския произход на спорните стоки и услуги.

101    От това следва, че петата част на второто правно основание, а следователно и второто основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

 По третото основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009

102    Жалбоподателят твърди, че макар в точка 5 от едно от обжалваните решения апелативният състав да е посочил, че член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 не допуска регистрацията на заявените марки, след това той е направил анализа си в двете обжалвани решения, прилагайки единствено член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент. Така твърдението, посочено в точка 30 от обжалваните решения, че заявката за регистрация на заявените марки трябва да се отхвърли и на основание член 7, параграф 1 буква б) от Регламент № 207/2009, е явно неправилно и без съмнение следва да се схваща като позоваване на прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент. Това становище обаче не било подкрепено по никакъв начин в обжалваните решения.

103    Освен това жалбоподателят оспорва, че заявените марки могат да се считат за описателни по смисъла на посочената разпоредба с оглед на стоките и услугите, предмет на спора.

104    EUIPO оспорва тези доводи.

105    Следва да се отбележи, че обжалваните решения не включват преценки относно описателния характер на разглежданите знаци. Нещо повече, в точка 28 от обжалваните решения апелативният състав е отхвърлил като неотносим довода, изведен от липса на мотиви, що се отнася до описателния характер на заявените марки, поради това че абсолютното основание за отказ на регистрация, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, не зависи от описателния характер на знаците.

106    От друга страна, в точка 29 от обжалваните решения апелативният състав е посочил следното:

„Останалите обяснения на жалбоподателя [също] не могат да оборят изводите на проверителя. Графичната конфигурация също не придава по-специално необходимия отличителен характер на заявения знак. Съответните потребители няма да възприемат като отличителни характеристики на търговския произход [единствено по дело Т-252/17: синия цвят] простата рамка и точките, схващани като пунктуация. Освен това фигуративният елемент в горния десен ъгъл съответства на символа на безжичното свързване с интернет и следователно само засилва концепцията за свързване, изразена със словните елементи. По този начин знакът е лишен от елемент, който би могъл да му придаде отличителен характер, надхвърлящ неговия хвалебствен характер, във възприятието на съответните потребители. Доколкото като цяло поисканият знак има само рекламна функция, потребителят няма да изведе от него произхода на стоките или услугите“.

107    Точка 30 от обжалваните решения гласи следното:

„Предвид гореизложеното регистрацията на марката се отказва също на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009]“.

108    Жалбоподателят извежда довода си от наличието на наречието „също“ в точка 30 от обжалваните решения и счита, с оглед на споменаването на член 7, параграф 1, буква в) в точка 5 от едно от обжалваните решения, че апелативният състав е допуснал печатна грешка. Според него апелативният състав е искал да посочи в точка 30 от обжалваните решения, че абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, също не допуска регистрирането на заявените марки. Като не е посочил изрично в обжалваните решения причините, поради които това друго абсолютно основание за отказ на регистрация също е било приложимо, апелативният състав опорочил тези решения с липса на мотиви.

109    При все това трябва да се констатира, че апелативният състав по никакъв начин не е основал преценката си на описателния характер на заявените марки и че наречието „също“ в точка 30 от обжалваните решения трябва да се схваща като позоваващо се на допълнителните основания, развити в точка 29 от посочените решения.

110    При това положение третото основание на жалбата, с което се твърди, че е необходима очевидна поправка на точка 30 от обжалваните решения, е следствие от неправилен прочит на същите. В резултат на това апелативният състав не е основал преценката си на прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, поради което твърденията за нарушение, изведени от липса на мотиви и от грешка в преценката, що се отнася до прилагането на тази разпоредба, могат само да се отхвърлят като неотносими.

111    От всичко гореизложено следва, че жалбите трябва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

112    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Съединява дела T251/17 и T252/17 за целите на настоящото решение.

2)      Отхвърля жалбите.

3)      Осъжда Robert Bosch GmbH да заплати съдебните разноски.

Frimodt Nielsen

Kreuschitz

Forrester

Półtorak

 

      Perillo

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 март 2019 година.

Подписи


*      Език на производството: немски.