РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
3 март 2011 година(*)
„ЕФРР — Намаляване на финансова помощ — Обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия — Жалба за отмяна — Действително направени разходи — Арбитражна клауза“
По дело T‑387/07
Португалска република, за която се явяват г‑н L. Inez Fernandes, г‑жа S. Rodrigues и г‑н A. Gattini, в качеството на представители,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н P. Guerra e Andrade и г‑н L. Flynn, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2007) 3772 на Комисията от 31 юли 2007 година за намаляване на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) във връзка с общата субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия по силата на Решение C (95) 1769 на Комисията от 28 юли 1995 година,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г-жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н A. Dittrich (докладчик), съдии,
секретар: г-н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година за задачите на структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 185, стр. 9), изменен с Регламент (ЕИО) № 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 година (ОВ L 193, стр. 5, наричан по-нататък „Регламент № 2052/88“), установява правилата относно осъществяването на политиката на икономическо и социално сближаване, предвидена в член 158 ЕО.
2 Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 2052/88 дейността на Общността допълва съответните национални дейности или допринася за тяхното осъществяване. Тя се развива чрез тесен диалог между Комисията, засегнатата държава членка, определените от държавата членка компетентни органи и организации включително, в рамките на условията и реда съгласно институционалните разпоредби и съществуващите практики, характерни за всяка държава членка — икономическите и социалните партньори на национално, регионално, местно или друго равнище, като всички участници са партньори, преследващи обща цел. Това съгласуване се нарича по-нататък „партньорство“. Партньорството обхваща подготовката, финансирането, както и предварителната преценка, мониторинга и последващата оценка на дейностите.
3 Член 5, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 2052/88 предвижда по-специално, че по отношение на структурните фондове финансовата помощ може да се осъществи под формата на предоставяне на общи субсидии, които по правило се управляват от посочен от държавата членка със съгласието на Комисията посредник, който осигурява разпределянето им на индивидуални субсидии, предоставяни на крайните получатели. Съгласно втората алинея от тази разпоредба формите на помощ могат да бъдат единствено тези, установени от държавата членка или от посочените от нея компетентни органи и представени пред Комисията от държавата членка или при необходимост от посочена от нея за тази цел организация.
4 Съгласно член 13, параграф 3, първа алинея от Регламент № 2052/88 участието на Общността посредством ЕФРР е ограничено най-много до 75 % от общия размер на публичните разходи.
5 Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 година (ОВ L 193, стр. 20, наричан по-нататък „Регламент № 4253/88“), и Регламент (ЕИО) № 4254/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент № 2052/88 относно ЕФРР (OВ L 374, стр. 15), изменен с Регламент (ЕИО) № 2083/93 на Съвета от 20 юли 1993 година (OВ L 193, стр. 34, наричан по-нататък „Регламент № 4254/88“), също съдържат разпоредби относно структурните фондове.
6 Член 14, параграф 4 от Регламент № 4253/88 гласи, че съответните задължения на партньорите, поети по договор в рамките на партньорството, се отразяват в решенията на Комисията за предоставяне на помощ.
7 Член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 4253/88 уточнява, че по отношение на предоставянето на общи субсидии посредниците, посочени от съответната държава членка със съгласието на Комисията, трябва да предоставят подходящи гаранции за състоятелност и да имат необходимия административен капацитет за управлението на предвидените от Комисията помощи.
8 Съгласно член 21, параграф 1, второ изречение от Регламент № 4253/88 изплащането на финансовата помощ може да се извърши както под формата на авансови плащания, така и под формата на окончателни плащания във връзка с действително направените разходи. Параграф 3, втора алинея от този член гласи, че плащанията се извършват в полза на крайните получатели без каквото и да е приспадане или удръжки, които биха намалили размера на финансовата помощ, на която те имат право.
9 Член 24 от Регламент № 4253/88 предвижда намаляването на предоставената от ЕФРР финансова помощ, ако се констатират нередности при осъществяването на субсидираната дейност, като уточнява, че всички недължимо платени суми следва да се възстановят на Комисията и че върху невъзстановените суми се начислява лихва за забава.
10 Регламенти № 2052/88 и № 4253/88 са отменени с Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (OВ L 161, стр. 1). Член 52, параграф 1 от Регламент № 1260/1999 уточнява по-специално, че този регламент не засяга продължаването или изменението, включително пълната или частична отмяна на помощ, одобрена от Комисията въз основа на Регламенти № 2052/88 и № 4253/88.
11 Съгласно член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 4254/88 Комисията може да възложи на подходящи посредници управлението на общите субсидии. Параграф 2 от посочения член урежда условията и реда за използване на общите субсидии, които са предмет на споразумение, сключено със съгласието на съответната държава членка между Комисията и съответния посредник. Тези условия уточняват по-специално видовете действия, които следва да се предприемат, критериите за избор на получателите, условията и размера на предоставената от ЕФРР помощ и способите за мониторинг на използването на общите субсидии.
Обстоятелства, предхождащи спора
Решение за предоставяне на общностна помощ
12 С Решение C (95) 1769 от 28 юли 1995 г., впоследствие изменено с Решение C (98) 2796 от 12 октомври 1998 г. и с Решение C (99) 3694 от 15 ноември 1999 г. (наричано по-нататък „решението за предоставяне“), адресирано до Португалската република, Комисията предоставя обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции (наричана по-нататък „SGAIA“) на Caixa Geral de Depósitos SA (наричано по-нататък „Caixa“), посредник, натоварен с управлението на субсидията, за периода от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1999 г. по приоритетно направление „Засилване на регионалната икономическа основа“ съгласно общностната рамка за подпомагане на Португалия. Максималният размер на отпуснатата от ЕФРР помощ по SGAIA е 25 милиона евро.
13 SGAIA се състои от лихвени субсидии по договори за средносрочни и дългосрочни кредити, сключени от общините за извършване на инвестиции, съфинансирани в съответствие с оперативните програми по общностната рамка за подпомагане на Португалия през периода на планиране от 1994 г. до 1999 г. По тази дейност Комисията изплаща авансово сумата от 20 милиона евро.
14 Член 1, параграф 2 от решението за предоставяне предвижда, че условията и редът за предоставяне на SGAIA се уреждат със споразумение, което следва да се сключи между Комисията и Caixa със съгласието на държавата членка. Съгласно член 2, параграф 2 от това решение условията и редът за предоставяне на финансовата помощ се посочват в плана за финансиране на SGAIA и в приложеното към това решение споразумение.
15 Член 5 от решението за предоставяне гласи:
„Общностната помощ се отнася до разходите, свързани с обхванати от [SGAIA] операции, за които в съответната държава членка са били приети правно обвързващи разпоредби и необходимите финансови средства са били конкретно разпределени най-късно до 31 декември 1999 г. Крайният срок за поемането на разходите за тези дейности е 31 декември 2001 г.“
16 Съгласно член 7 от решението за предоставяне SGAIA трябва да бъде изпълнена съгласно разпоредбите на общностното право, и по-специално на членове 6, 30, 48, 52 и 59 от Договора за ЕО (впоследствие след изменението членове 12 ЕО, 28 ЕО, 39 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО), общностните директиви, които координират процедурите за възлагане на обществени поръчки, и регламентите относно структурните фондове.
Споразумение между Комисията и Caixa
17 На 15 ноември 1995 г. между Комисията и Caixa е сключено споразумение (наричано по-нататък „споразумението“), в чийто член 1, параграф 1 са установени условията за предоставяне и усвояване на SGAIA, делегирано от Комисията на Caixa за целите на изплащането на лихвените субсидии по средносрочни и дългосрочни кредити, отпуснати от Caixa.
18 Член 1, параграф 2 от споразумението предвижда, че за поетите задължения, т.е. за сключените с получателите договори, то е в сила до 31 декември 1999 г. Съгласно същия параграф плащането, отпускането или разходването на кредитите може да се извършва до 31 декември 2001 г., а приключването на сметките, заключителният отчет, окончателното удостоверяване и поканата за плащане на остатъка до Комисията трябва да се направят най-късно до 30 юни 2002 г.
19 Член 4, параграф 2 от споразумението предвижда, че съфинансираните от ЕФРР лихвени субсидии се предоставят за максимален период от осем години.
20 Член 7 от споразумението е озаглавен „Поети задължения и плащания“. Съгласно параграф 2 от него окончателното удостоверяване от Caixa при приключването на SGAIA, предвидено за 31 декември 2001 г., трябва да включва по-специално поканата за плащане на остатъка от Caixa към Комисията и окончателното удостоверяване на разходите, изчислени съгласно член 8, параграф 5 от споразумението, като в специална таблица се прави подробна разбивка на общия размер на лихвените субсидии, действително платени на получателите до 31 декември 2001 г., и на общия размер на субсидиите с ненастъпил падеж, изчислени и актуализирани към 31 декември 2001 г., във връзка с лихвите по договорените кредити, които действително са предоставени в рамките на SGAIA. Съгласно параграфи 3 и 4 от същия член 7 за изпълнението на SGAIA Caixa следва да открие специална сметка, по която да внася авансовите плащания.
21 Член 8 от споразумението урежда изчисляването на лихвените субсидии. Съгласно член 8, параграф 1 от споразумението, ако всички други условия са изпълнени, финансираните от Комисията лихвени субсидии трябва да се предоставят за максимален период, съответстващ на първите осем години от срока на кредита, предоставени от Caixa на получателите.
22 Член 8, параграф 5 от споразумението гласи:
„При изпълнението на договора за кредит с оглед на вътрешната си прогнозна програма за усвояването на [SGAIA] Caixa извършва предварително приблизително изчисление на общата сума на лихвените субсидии по ЕФРР, които следва да се предоставят и които представляват максималния размер на лихвените субсидии, като към този момент те не могат в никакъв случай да подлежат на дебитиране от специалната сметка в [евро], нито на удостоверяване пред Комисията като действително направени разходи.
Окончателното предоставяне, преобразуване и дебитиране на лихвените субсидии от специалната сметка в [евро], посочена в член 7, параграф 4 [от споразумението], се извършва към датата на плащане на лихвите в зависимост от действителното усвояване на вече отпуснатия кредит, въз основа на публикувания от Комисията месечен обменен курс за осчетоводения от Caixa вальор […]
Разходите за техническа помощ се дебитират от тази сметка съгласно същата процедура и при същите условия и ред до установения лимит.
С вальор 31 декември 2001 г., датата на изтичане на крайния срок за плащане, Caixa изчислява окончателния размера на остатъчното движение на лихвени субсидии по ЕФРР за всеки кредит, като го актуализира […], преобразува и дебитира от специалната сметка в [евро].
Преводите от специалната сметка в [евро] съдържат информация относно договора и получателя, техническата помощ, авансовите плащания, лихвите или всяко друго евентуално движение по сметката като възстановяването на суми или корекциите.
Така извършеното дебитиране на специалната сметка в [евро] може да бъде удостоверено пред Комисията като действително направени и платени разходи по ЕФРР. За целите на удостоверяването националната част от лихвената субсидия, която не фигурира в тази сметка, се изчислява и преобразува в [евро] към 31 декември 2001 г., отделно и в рамките на същата процедура и при същите условия и ред.
В случай че по някаква причина, като по-специално предсрочното връщане на кредита или неизпълнението на договора, лихвените субсидии по ЕФРР, дебитирани и удостоверени, не бъдат усвоени от получателя, Caixa поема задължението да кредитира специалната сметка в [евро], като приложи обменния курс на съответния дълг към вальора на събитието, и да възстанови сумите на Комисията в рамките на следващите шест месеца, дори ако срокът на действие на настоящото споразумение вече е изтекъл и [SGAIA] е изплатена и приключена“.
23 Съгласно член 8, параграф 6 от споразумението „[д]о 31 декември 2001 г. единствено лихвените субсидии, действително достигнали до получателите към датата на плащането на лихвите, могат да бъдат удостоверени пред Комисията като действително направени разходи и да доведат до ново авансово плащане и изплащане на окончателния остатък […] В рамките на шестмесечието, което започва след 31 декември 2001 г., остатъчните баланси по бъдещите лихвени субсидии също се изчисляват, актуализират и могат да се удостоверят като плащания с оглед приключването и изплащането на остатъка по [SGAIA] от Комисията. Тогава лихвените субсидии по ЕФРР ще бъдат дебитирани от специалната сметка в [евро]“.
24 Съгласно член 17, параграф 5 от споразумението всяко предварително уговорено от страните допълнително споразумение или изменение на споразумението или всяко допълнително споразумение или изменение, свързано с него, се изготвя в писмена форма и се подписва от двете страни.
25 Член 18 от споразумението гласи следното:
„Страните приемат, че към настоящото споразумение се прилага португалското право. Те също се задължават да сезират Съда […] съгласно член [238] ЕО с жалба или спор помежду им относно действието, тълкуването или прилагането на настоящото споразумение“.
Процедура за приключване на общата субсидия
26 На 30 юли 2002 г. съгласно член 7, параграф 2 от споразумението Caixa предава необходимите документи за приключването на помощта. Тя иска от Комисията плащането на окончателния остатък по SGAIA в размер на 1 992 330,28 EUR и установява, че лихвените субсидии с ненастъпил падеж са на стойност 8 834 657,94 EUR.
27 С писмо от 23 октомври 2002 г. Комисията уведомява Caixa, че плащането на остатъка не може да се извърши поради проблеми, посочени от португалския Генерален финансов инспекторат.
28 С писмо от 27 ноември 2002 г. Caixa уведомява Комисията, че в този момент португалският Генерален финансов инспекторат извършва одит на SGAIA, и представя забележките си по становището на Комисията.
29 На 7 март и 20 октомври 2003 г. Caixa внася поправка в искането си за приключване на SGAIA, като посочва на Комисията, че размерът на окончателния остатък по SGAIA е 1 925 858,61 EUR, а размерът на лихвените субсидии с ненастъпил падеж, които се поемат от ЕФРР, е 8 768 186,27 EUR.
30 На 25 май 2004 г. Комисията информира португалските органи, че не може да извърши плащането на остатъка по SGAIA. Португалската република отговаря с писмо от 29 юни 2004 г.
31 С писмо от 16 декември 2004 г. Комисията посочва на португалските органи, че размерът на финансовата помощ от ЕФРР, който следва да се възстанови, е 8 086 424,04 EUR.
32 С писмо от 21 февруари 2005 г. португалските органи отново изразяват несъгласие със становището на Комисията и оспорват размера на изчисления от Комисията остатък.
33 С писмо от 18 ноември 2005 г. Комисията повторно посочва на португалските органи, че размерът на сумата по SGAIA, която трябва да се възстанови, е 8 086 424,04 EUR, и предлага да организира среща с португалските органи. Последните отговарят с писмо от 9 януари 2006 г.
34 На 3 май 2006 г. се провежда среща, в която участват представители на Комисията, на португалските органи и на Caixa.
Обжалваното решение
35 На 31 юли 2007 г. Комисията приема решение C (2007) 3772 (наричано по-нататък „обжалваното решение“) за намаляване на помощта, предоставена от ЕФРР във връзка с[ъс] SGAIA по силата на решението за предоставяне, адресирано до Португалската република.
36 Съображения 3—11 от обжалваното решение препращат детайлно към процедурата за приключване на финансовата помощ по ЕФРР (вж. точки 26—34 по-горе).
37 В съображения 12—19 от обжалваното решение Комисията разглежда естеството на нередностите, които твърди, че е открила. Съображения 14—16 от това решение препращат към член 5 от решението за предоставяне, към член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от споразумението.
38 Съгласно съображение 17 от обжалваното решение въз основа на окончателната декларация на Caixa, с финансовата помощ по ЕФРР са финансирани 82 % от всички платени до 31 декември 2001 г. лихвени субсидии. Прието е, че това положение противоречи на член 13, параграф 3 от Регламент № 2052/88, съгласно който помощта от Общността не трябва да надвишава 75 % от общата стойност на разходите.
39 В съображение 18 от обжалваното решение Комисията установява, че съгласно член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 държавата членка може да получи плащане от страна на Комисията на помощ по ЕФРР единствено за направени разходи. В същото съображение тя добавя, че в конкретния случай част от лихвените субсидии е следвало да се платят едва след 31 декември 2001 г., краен срок за плащанията, направени по SGAIA, и следователно, че тази част от разходите все още не е била направена към посочената дата. За да може всички разходи действително да са направени преди тази дата, държавата членка е трябвало да извърши следните операции преди 31 декември 2001 г.:
– внасяне по специална банкова сметка на сумата на изчислените и актуализирани лихвени субсидии с ненастъпил падеж, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., или
– плащането на крайните получатели на сума, равняваща се на субсидираните лихви, които следва да се платят в бъдеще.
40 В съображение 19 от обжалваното решение Комисията се позовава на своите указания от 29 май 2002 г. относно плащането на лихвени субсидии в края на периода на планиране въз основа на схемите за кредити при преференциални условия (наричани по-нататък „указанията“), където се уточнявало, че посочените в съображение 18 от обжалваното решение алтернативни процедури са били използвани от държавите членки със съгласието на Комисията в периода 1994—1999 г., и дори преди това.
41 В съображение 27 от обжалваното решение тя установява, че не се дължи частта от помощта по ЕФРР, отнасяща се до изчислените и актуализирани лихвени субсидии с ненастъпил падеж, и че общият размер на тези лихвени субсидии от 15 968 612 EUR, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., не отговаря на изискванията. Предвид декларираните разходи и разрешенията от ЕФРР, определени в писмото ѝ от 16 декември 2004 г., размерът на финансовата помощ по ЕФРР, която следва да се възстанови, бил 8 086 424,04 EUR.
42 Съгласно съображение 36 от обжалваното решение споразумението не предвижда никаква дерогация от общото правило за крайния срок на плащанията, които отговарят на изискванията.
43 В съображение 37 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че е „установила нередност относно размера на разходите, декларирани при приключването на […] SGAIA, съгласно посоченото по-горе“.
44 Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:
„Член 1
Финансовата помощ по [ЕФРР], [отпусната с] решението [за предоставяне] в полза на [SGAIA], се намалява със сумата от 8 086 424,04 EUR. Вече платената сума в размер на 8 086 424,04 EUR следва да се възстанови на Комисията.
Максималният размер на помощта по ЕФРР в полза на [SGAIA] е 11 913 575,96 EUR.
Член 2
Португалската република трябва да предприеме необходимите мерки за съобщаването на настоящото решение на крайните получатели.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Португалската република“.
45 С жалбата си, постъпила в секретариата на Общия съд на 2 ноември 2007 г., Caixa иска частична отмяна на обжалваното решение и осъждане на Комисията да плати окончателния остатък по SGAIA съгласно член 238 ЕО (дело T‑401/07).
Производство и искания на страните
46 Португалската република подава настоящата жалба на 11 октомври 2007 г. в секретариата на Общия съд.
47 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, поставя писмени въпроси на Комисията, на които тя отговаря в определения срок.
48 С определение на председателя на осми състав на Общия съд от 17 май 2010 г. дела T‑387/07 и T‑401/07 са съединени за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.
49 В съдебното заседание на 18 юни 2010 г. са проведени устните състезания на страните и са изслушани отговорите им на поставените устно от Общия съд въпроси.
50 Португалската република иска от Общия съд:
– да отмени член 1 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
51 Комисията иска от Общия съд:
– да прекрати производството срещу нея, като отхвърли жалбата поради неоснователност,
– да осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.
От правна страна
52 Португалската република повдига две правни основания. Първото се отнася до мотивите на обжалваното решение. Второто е изведено от несъществуването на посочените от Комисията нередности и от нарушението на споразумението.
По първото правно основание, изведено от недостатъчните мотиви на обжалваното решение
Доводи на страните
53 Португалската република изтъква, че обжалваното решение съдържа един-единствен мотив, изложен в съображение 37, съгласно който Комисията потвърждава, че е установила нередност относно размера на декларираните разходи при приключването на SGAIA „съгласно посоченото по-горе“. Нарушената от португалските органи разпоредба не било ясно определена.
54 Според Португалската република изглежда, че единствената нередност, в която са обвинени португалските органи, е че са счели за „допустими“ „неизвършени“ разходи, както е предвидено в член 21, параграф 1, in fine от Регламент № 4253/88. В обжалваното решение предвиденото от Комисията намаляване на помощта се основава на факта, че португалските органи са допуснали нередност, като са посочили неизвършени разходи в поканата за плащане на остатъка, с която се цели приключването на SGAIA.
55 Предвид тази нередност нарушението на член 13, параграф 3, първа алинея от Регламент № 2052/88 било само последица от обявяването за недопустими на част от разходите, представени от португалските органи.
56 Португалската република добавя, че понятието „нередност“ не може да се тълкува разширително в контекста на обжалваното решение и че Комисията не може да представи в писмената си защита довода за нарушение на разпоредбата на член 13, параграф 3 от Регламент № 2052/88, което не било засегнато в обжалваното решение.
57 Комисията оспорва доводите на Португалската република.
Съображения на Общия съд
58 Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваното от член 253 ЕО мотивиране трябва да бъде съобразено с естеството на разглеждания акт и трябва да показва по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на акта, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, C‑350/88, Recueil, стр. I‑395, точки 15 и 16 и Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63, Решение на Общия съд от 31 май 2005 г. по дело Comune di Napoli/Комисия, T‑272/02, Recueil, стр. II‑1849, точка 71).
59 Както е видно от точки 37—43 по-горе, в съображения 12—19 от обжалваното решение, към които препраща съображение 37 от това решение, Комисията надлежно е анализирала естеството на нередността, в която е обвинена Португалската република.
60 По-специално в съображение 17 от обжалваното решение Комисията посочва, че въз основа на представената от Caixa окончателна декларация с помощта по ЕФРР се финансират 82 % от всички лихвени субсидии. В същото съображение тя уточнява, че това положение противоречи на член 13, параграф 3 от Регламент № 2052/88, съгласно който помощта на Общността не трябва да надвишава 75 % от общата стойност на разходите. В съображение 18 от обжалваното решение Комисията подчертава, че част от лихвените субсидии следва да се платят едва след 31 декември 2001 г., крайния срок за плащанията, направени по SGAIA, и следователно, че тази част от разходите все още не е била „направена“ към посочената дата. Съгласно същото съображение от член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 следва, че държавата членка може да получи изплащане на помощ по ЕФРР единствено при направени разходи.
61 Впрочем от доводите, развити от Португалската република в рамките на настоящото правно основание, следва, че тя е разбрала, че Комисията изтъква нарушение на разпоредбите на член 13, параграф 3 от Регламент № 2052/88 и на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88, поради факта че част от финансовите субсидии все още не е била изплатена към 31 декември 2001 г. (вж. точки 54 и 55 по-горе).
62 При тези обстоятелства първото правно основание следва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от несъществуването на посочената от Комисията нередност и от нарушението на споразумението
63 Това правно основание се състои от две части, които се отнасят съответно до твърдяното несъществуване на посочената от Комисията нередност и до арбитражната клауза по споразумението.
По първата част, която се отнася до несъществуването на нередността
– Доводи на страните
64 Португалската република поддържа, че споразумението, приложено към решението за предоставяне, от което следователно представлява неразделна част, е договор между Комисията и Caixa, с който двете страни уреждат субективни правни положения, произтичащи в настоящия случай от предоставянето на съфинансирането по ЕФРР посредством решението за предоставяне. Споразумението, което представлявала съгласуване на волеизявления, било одобрено от Комисията със същия административен акт като решението за предоставяне.
65 Според Португалската република член 14, параграф 4 от Регламент № 4253/88 означава, че клаузите на договор, които съгласно общите правни норми представляват едно или няколко уговорени между партньорите задължения, се отразяват в съдържанието на решение на Комисията за предоставяне на помощ. Тя добавя, че доколкото Регламент № 4253/88 оставя на подписалите споразумението страни свобода да предвидят условия и ред за прилагането му, както и някои особености, той му придава такава правна сила, че същото следва да бъде вземано предвид във всяко решение на Комисията. Така било възможно да се предвидят изключения от предвиденото в това решение, тъй като последното целяло да установи условията и реда за изпълнение на предоставеното съфинансиране и било изготвено от страните, които играели решаваща роля при прилагането на общата субсидия.
66 Португалската република подчертава, че споразумението е ключов правен документ. От съображение 36 от обжалваното решение било видно, че Комисията предоставя на страните по споразумението евентуалната възможност да определят друг краен срок за произнасянето относно допустимостта на плащанията по SGAIA.
67 Според Португалската република Комисията не е взела предвид специфичния характер на изпълнението на съфинансирането на лихвените субсидии „за максимален период, съответстващ на първите осем години от срока на кредита“ съгласно член 4, параграф 2 от споразумението.
68 По време на административната фаза на производството Комисията поискала осъществяването на контрол върху декларираните разходи, включително изчисляването на лихвените субсидии с ненастъпил падеж съгласно член 8, параграф 5 от споразумението. Все пак, за да съобрази SGAIA с предвидения краен срок за допустимост, тоест 31 декември 2001 г., Комисията пренебрегнала специалната процедура, предвидена в член 8, параграф 5 от споразумението и потвърдена в параграф 6 от този член. Тази процедура позволявала да се удостоверят, и следователно да се приемат за разход, извършен преди крайния срок за допустимост съгласно член 21, параграф 1от Регламент № 4253/88, онези разходи, които са свързани с лихвите с ненастъпил падеж и които щели непременно да бъдат направени във връзка със SGAIA.
69 Специфичният характер на SGAIA произтичал от факта, че кредит, който е предоставен, одобрен и подписан от Caixa, например в последния работен ден (31 декември 1999 г.), може да се ползва от съфинансирането на лихвените субсидии в продължение най-много на първите осем години от срока на посочения кредит. Според Португалската република при това положение и като се има предвид, че крайният срок за допустимост в действителност тече единствено през следващите две години, следвало да се установи механизъм, който да позволи съфинансирането на лихвените субсидии през останалите шест години. Тя добавя, че ако Комисията е искала да промени споразумението, тя е трябвало да го извърши в съответствие с предвиденото в член 17, параграф 5 от него.
70 В репликата си Португалската република добавя, че в областта на договорите Комисията има необходимите правомощия, за да съобрази предоставянето на помощта по ЕФРР с действителното положение и да уговори специфични клаузи. Комисията взела решението за предоставяне, като същевременно одобрила специалната процедура и упражнила своите правомощия за договаряне със съгласието на другите страни.
71 Според Португалската република не може да се счита, че единствено член 8, параграфи 5 и 6 от споразумението установяват правила за изчисляване на бъдещите лихвени субсидии. На първо място, нямало отговор на въпроса защо подобно правило е предвидено в споразумението. На второ място, правилата, предвидени в член 8, параграфи 5 и 6 от споразумението, били продължение на член 7 от споразумението, озаглавен „Задължения и плащания“, в чийто параграф 2 били предвидени процедурите, които следва да се приложат, и документите, които следва да се представят при приключването на SGAIA чрез поканата за плащане на окончателния остатък. Този параграф 2 въвеждал задължителното окончателно удостоверяване, което трябвало по-специално да включва общите лихвени субсидии с ненастъпил падеж, изчислени и актуализирани към 31 декември 2001 г., във връзка с лихвите по действително отпуснатия размер на кредита и остатъка, който следва да се плати. За да се установи общият окончателен размер, било предвидено да се приспаднат единствено авансовите плащания от Комисията и остатъка от лихвите. Според Португалската република целта на член 7, параграф 2 и на член 8, параграфи 5 и 6 от споразумението била да се включат бъдещите лихвени субсидии с ненастъпил падеж при плащането на остатъка.
72 Предложението на Комисията да плати авансово до 31 декември 2001 г. на крайните получатели сума, равняваща се на лихвените субсидии, на които те биха имали право съгласно договорите за кредит, нарушавало принципите за извършването на публичните разходи и на публичното финансово право и можело да представлява неоснователно обогатяване на общините. Това предложение било недопустимо, тъй като предполагало национална престация, а не предоставяне на средства от общностния бюджет. В действителност това предложение не било нищо друго освен фикция.
73 Внасянето на националната престация по специална сметка само симулирало действително плащане и не гарантирало, че разходите, които трябвало да бъдат извършени в предвидим, но за по-голямата част от тях далечен срок, били действително направени. Ставало въпрос за фикция, като се има предвид, че размерът на лихвените субсидии с ненастъпил падеж, с който била дебитирана специалната сметка, продължавал да е на разположението на Португалската република и на Caixa.
74 Според Португалската република за нея било невъзможно да извърши наведнъж плащането на цялата национална престация, предвидена до 2007 г. Извършването на разходите зависело от тяхното включване в бюджета. Португалската република не можела да извърши плащане, когато необходимият бюджет не бил надлежно изготвен. Бюджетът се изготвял само на годишна основа. Португалската република не можела да направи нищо друго, освен да поеме задължението да предвиди в своя бюджет разходите за лихвени субсидии с ненастъпил падеж на годишна основа. Предложението на Комисията задължавало португалските органи да извършват действия contra legem. Впрочем според Португалската република за разрешаването на подобни проблеми споразумението предвижда субсидиарното прилагане на португалското право.
75 Комисията оспорва доводите на Португалската република.
– Съображения на Общия съд
76 От преписката е видно, че с писмо от 30 юли 2002 г., изменено с писмо от 7 март и подновено с писмо от 20 октомври 2003 г., Caixa изпраща на Комисията окончателното удостоверяване за приключването на SGAIA (вж. точки 26—29 по-горе). Това удостоверяване включва покана за плащане на окончателния остатък по SGAIA, както и окончателното удостоверяване на разходите, в което се посочват по-специално общите лихвени субсидии, действително платени на получателите до 31 декември 2001 г., и общите лихвени субсидии с ненастъпил падеж, изчислени и актуализирани към 31 декември 2001 г. във връзка с лихвите за действително отпуснатия размер по договорите за кредит, сключени в рамките на SGAIA.
77 В обжалваното решение Комисията посочва, че финансовата помощ по ЕФРР може да бъде получена единствено за разходите, направени към 31 декември 2001 г., краен срок за плащанията, направени по SGAIA съгласно член 5 от решението за предоставяне. Затова тя е намалила финансовата помощ по ЕФРР за SGAIA, като е изключила от финансирането от Общността лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г. В това отношение Комисията се основава най-вече на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 и поддържа, че тези лихвени субсидии не представляват действително направени разходи към момента на изтичане на крайния срок за поемането на разходите от Комисията, предвидено в член 5 от решението за предоставяне.
78 Португалската република оспорва това твърдение, като се основава най-вече на споразумението. Тя изтъква по същество, че споразумението съдържа специфична процедура, позволяваща да се включат и лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г.
79 Следователно трябва да се разгледа въпросът дали съгласно приложимите в настоящия случай разпоредби на съответните регламенти или съгласно споразумението финансовата помощ по ЕФРР трябва да включва и лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г.
80 В самото начало, що се отнася до йерархията на разглежданите норми, която трябва да се спазва по силата на принципа на законността, следва да се приеме, че съответните общностни регламенти са с по-голяма правна сила от решенията на Комисията и от споразумението. Преамбюлът на споразумението уточнява в това отношение, че то е сключено въз основа на решението за предоставяне, което е съобразено с Регламенти № 2052/88 и № 4253/88. Освен това член 7 от решението за предоставяне предвижда, че SGAIA трябва да се изпълнява в съответствие с разпоредбите на общностното право. Следва да се посочи, че решението за предоставяне урежда отношенията между Комисията и Португалската република относно изпълнението на SGAIA, докато споразумението, сключено между Комисията и Caixa, чийто текст е приложен към решението за предоставяне, установява в член 1, параграф 1 условията за предоставяне и за усвояване на SGAIA съгласно член 6, параграф 2 от Регламент № 4254/88.
81 От изложеното по-горе следва, че споразумението, сключено между Комисията и Caixa в качеството ѝ на посредник със съгласието на Португалската република, не може да се тълкува като противоречащо на общностните норми, уреждащи SGAIA. Въпреки това споразумението може да позволи тълкуването на тези норми при прилагането им в настоящия случай.
82 На първо място, що се отнася до член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 — основната разпоредба, на която се позовава Комисията, за да изключи лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г. — неговият текст ясно посочва, че плащането на финансовата помощ трябва да се отнася изключително до действително направените разходи. В това отношение следва да се посочи, че понятието „действително направени разходи“ в рамките на обща субсидия може да бъде определено чрез специални разпоредби в общностната рамка на структурните фондове (вж. в този смисъл Решение от 8 юли 2008 г. по дело Sviluppo Italia Basilicata/Комисия, T‑176/06, непубликувано в Сборника, точки 9—12, 51 и 52). Ето защо в разглежданата схема на лихвени субсидии следва да се провери кои са специфичните условия, които следва да бъдат изпълнени, за да се считат лихвените субсидии за действително направени разходи.
83 В това отношение следва да се посочи, че при такава схема посредникът предоставя кредит на крайния получател при преференциални условия. Лихвените субсидии представляват суми, получени от разликата между лихвите при пазарния лихвен процент и действително платените от крайните получатели лихви. Следователно лихвените субсидии са действително получени в момента на настъпване на падежа за плащане на лихвите, което може да продължи няколко години. Така лихвените субсидии следват плащането на лихвите от крайните получатели в рамките на срока на кредита. Следователно действително направените разходи за лихвени субсидии все още не са налице към момента на сключването на договорите за кредит. Към момента на сключването на тези договори са налице единствено задължения между страните по договора за кредит, които следва да се разграничават от действително направените разходи за изпълнението на тези задължения. Следователно единствено с оглед на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 лихвените субсидии могат да се считат за действително направени разходи към момента на плащането на частите от свързаните с тях лихви.
84 На второ място, що се отнася до решението за предоставяне, в член 5, първо изречение е предвидено, че общностната помощ се отнася до разходите, свързани с операциите, попадащи в SGAIA, които са били уредени от обвързващите правни разпоредби в държавата членка и във връзка с които най-късно до 31 декември 1999 г. са били изрично разрешени необходимите финансови средства. Във второто изречение се посочва, че крайният срок за поемането на разходите във връзка с тези дейности е 31 декември 2001 г.
85 Следователно член 5 от решението за предоставяне прави разграничение между обвързващите правни разпоредби в държавата членка, разрешаването на финансовите средства и поемането на разходите.
86 Що се отнася до обвързващите правни разпоредби, безспорно е, че те съответстват на договорите за кредит, сключени между Caixa и крайните получатели. Що се отнася до разрешаването на финансовите средства, безспорно е, че става въпрос за предвиденото от Комисията разрешение във връзка с договорите за кредит.
87 Най-накрая, що се отнася до поемането на разходите във връзка с тези дейности, следва да се приеме, че член 5, първо изречение от решението за предоставяне определя договорите за кредит, за които до 31 декември 1999 г. Комисията е разрешила отпускането на общностна помощ. Следователно във второто изречение от този член е трябвало да се определи датата за поемане на разходите, произтичащи от договорите за кредит. В това отношение следва да се посочи, че понятието „поема“ не може да означава единствено действително да се поеме отговорност за съответните разходи. Всъщност тази отговорност произтича още от самите договори за кредит, които трябва да бъдат разрешени до 31 декември 1999 г. и които са посочени в член 5, първо изречение от решението за предоставяне. Поемането на разходите следователно не засяга отговорностите, произтичащи от договорите за кредит, а действително направените разходи, произтичащи от тези договори. Следователно става въпрос за лихвените субсидии, действително получени към момента на плащането на частите от лихвите от крайните получатели. Следователно в член 5, второ изречение от решението за предоставяне 31 декември 2001 г. е определен като краен срок за действително направените разходи във връзка с лихвените субсидии, произтичащи от разрешените от Комисията договори за кредит.
88 Следователно, без да се засяга разглеждането на споразумението и единствено въз основа на разпоредбите на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 и член 5 от решението за предоставяне, изглежда, че лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., не могат да представляват действително направени разходи.
89 Трето, що се отнася до споразумението, следва да се разгледа дали прилагането му в рамките на разглежданите разпоредби от съответните регламенти и на решението за предоставяне позволява също да се включат, както поддържа Португалската република, и лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г.
90 В това отношение следва да се приеме, че член 4, параграф 2 и член 8, параграф 1 от споразумението предвиждат, че лихвените субсидии, съфинансирани от ЕФРР, могат да бъдат предоставени за максимален срок от осем години. Във връзка с това следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1 от решението за предоставяне, упоменат и в член 1, параграф 1 от споразумението, SGAIA е предоставена за периода от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1999 г. Освен това от член 5, първо изречение от решението за предоставяне и от член 1, параграф 2, първо изречение от споразумението е видно, че тъй като договорите за кредит между Caixa и крайните получатели попадат в приложното поле на споразумението, те могат да бъдат разрешени от Комисията до 31 декември 1999 г. Следователно тези договори за кредит могат да бъдат сключени до 31 декември 1999 г. с възможен срок на действие до 31 декември 2007 г. Като се има предвид, че крайният срок за поемане на разходите съгласно член 5, второ изречение от решението за предоставяне е 31 декември 2001 г., тоест осем години след първото възможно сключване на договор за кредит, има вероятност голям брой договори за кредит, разрешени до 31 декември 1999 г., все още да са в сила след 31 декември 2001 г.
91 Също така следва да се посочи, че съгласно член 7, параграф 2 от споразумението окончателното удостоверяване, което Caixa трябва да представи на Комисията, предвидено за 31 декември 2001 г., трябва да включва поканата за плащане на остатъка и окончателното удостоверяване на разходите, изчислени съгласно член 8, параграф 5 от споразумението, тоест в настоящия случай лихвените субсидии, действително платени на получателите до 31 декември 2001 г., и лихвените субсидии, чийто падеж предстои да настъпи, изчислени и актуализирани към 31 декември 2001 г., във връзка с лихвите по действително отпуснатия размер на кредитите.
92 Член 8, параграф 5, четвърта алинея от споразумението уточнява, че на вальора — 31 декември 2001 г., краен срок за плащане — Caixa трябва да извърши окончателно изчисление на размера на остатъчното движение на лихвени субсидии по ЕФРР за всеки кредит, да го актуализира, да го преобразува и да дебитира с него специалната сметка. Съгласно шестата алинея от този параграф така извършеното дебитиране на специалната сметка може да се удостовери от Комисията като действително извършен разход, платен от помощта по ЕФРР.
93 Съгласно член 8, параграф 6 от споразумението до 31 декември 2001 г. единствено субсидиите, които получателите действително са получили към датата на плащането на лихвите, могат да бъдат удостоверени пред Комисията като действително направени разходи, които могат да доведат до нов аванс и изплащане на окончателния остатък. В рамките на шестмесечието, което започва след 31 декември 2001 г., остатъците по бъдещите лихвени субсидии също трябва да се изчислят, актуализират и могат да се удостоверят като плащания с оглед приключването на остатъка по SGAIA от Комисията. Така лихвените субсидии по ЕФРР се дебитират от специалната сметка.
94 Следователно трябва да се приеме за установено, че разпоредбите на член 8, параграфи 5 и 6 от споразумението предвиждат специална схема, съгласно която лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., могат по принцип да бъдат допустими и в рамките на SGAIA. Тези разпоредби включват, от една страна, лихвените субсидии, от които крайните получатели действително са се ползвали до 31 декември 2001 г., и от друга страна, лихвените субсидии, подлежащи на изплащане след 31 декември 2001 г., които трябва да се изчислят и актуализират до 30 юни 2002 г. Двете позиции трябва също да се включат в окончателното удостоверяване, което Caixa трябва да представи пред Комисията преди 30 юни 2002 г., и така да бъдат дебитирани от специалната сметка.
95 Следователно с оглед на разпоредбите на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 и на член 5 от решението за предоставяне мерките, приети в настоящия случай от Caixa и от Португалската република въз основа на тази специална схема, не са достатъчни, за да се изпълнят предвидените в тези разпоредби условия, поради което лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., не могат да представляват действително направени разходи към тази дата.
96 Всъщност е безспорно, че в настоящия случай лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., са изчислени и актуализирани до 30 юни 2002 г. Те също са включени в окончателното удостоверяване, представено пред Комисията. Въпреки това до 31 декември 2001 г. Caixa или Португалската република не приемат никакви други мерки по отношение на тези лихвени субсидии, за да се изпълнят условията, предвидени в член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 и в член 5 от решението за предоставяне, както Caixa признава в съдебното заседание. Тези лихвени субсидии по-специално не са били дебитирани от специалната сметка.
97 Следователно Португалската република по същество счита лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., за допустими разходи по SGAIA по силата на самото наличие на финансови задължения, породени от договорите за кредит, сключени между Caixa и крайните получатели.
98 Така, както вече беше установено при разглеждането на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88, за да се удовлетворят изискванията на понятието „действително направени разходи“, само наличието на финансови задължения, породени от договори за кредит, сключени между Caixa и крайните получатели, не е достатъчно, за да се приеме, че лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., са действително направени разходи (вж. точка 82 по-горе). По същия начин от разглеждането на член 5 от решението за предоставяне е видно, че поемането на разходите не засяга породените от договорите за кредит задължения на Caixa към крайните получатели (вж. точка 87 по-горе).
99 В това отношение следва да се посочи, че също от член 8, параграф 5, първа алинея от споразумението следва, че само наличието на финансови задължения, породени от договорите за кредит, като основа, която позволява да се квалифицират лихвените субсидии като действително направени разходи, не е достатъчно. Всъщност тази разпоредба се ограничава с това да посочи, че при изпълнението на договора за кредит Caixa трябва да извърши предварително приблизително изчисление на съвкупния размер на лихвените субсидии, които следва да се предоставят, като към този момент те в никакъв случай не подлежат на дебитиране от специалната сметка, нито да бъдат удостоверени като действително направени разходи. Следователно страните по споразумението са съгласни с факта, че самите финансови задължения, свързани с лихвените субсидии, които са налице при изпълнението на договора за кредит, не могат да позволят да се счита, че тези субсидии, чийто падеж предстои да настъпи, са действително направени разходи.
100 Член 8, параграф 5, шеста алинея от споразумението потвърждава установеното в точки 98 и 99 по-горе, като предвижда, че преводите от специалната сметка трябва да съдържат информация, която да идентифицира по-специално всяко евентуално движение по нея. Тази разпоредба следователно подчертава, че преводите от специалната сметка трябва да се основават на движения, които ги оправдават. Следователно дебитирането на специалната сметка с лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., което не е било извършено на тази дата, все пак е трябвало да се основава на движение, извършено на тази дата. Следователно самото наличие на финансови задължения, произтичащи от договори за кредит, не може да обоснове това дебитиране.
101 Освен това заключението, че изчислението, актуализирането и включването в окончателното удостоверяване на лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., не е достатъчно, за да се счита, че те са действително направени разходи, не противоречи на член 8, параграф 6 от споразумението. Всъщност от тази разпоредба не следва, че лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., непременно се считат за плащания. За сметка на това съгласно посочената разпоредба тези субсидии могат да се удостоверят като плащания, което не изключва изискването да са налице други предварителни условия. Тази разпоредба също посочва, че тези лихвени субсидии трябва да се дебитират от специалната сметка, което съгласно член 8, параграф 5, пета алинея от споразумението би изисквало движения, които да оправдаят преводите от тази сметка (вж. точка 100 по-горе).
102 В това отношение допълнително следва да се приеме, че съгласно член 1, параграф 2 от споразумението то остава в действие за договорите за кредит само до 31 декември 1999 г. и че плащането, отпускането или разходването на кредитите може да се извършва до 31 декември 2001 г. Трудно може да се приеме, че общностната помощ остава достъпна до 31 декември 2007 г., тоест дълго след изтичането на действието на споразумението, сключено между Комисията и Caixa със съгласието на Португалската република, за да се определят редът и условията за нейното предоставяне, и след като Caixa е представила отчет за своите разходи (вж. в този смисъл Решение по дело Sviluppo Italia Basilicata/Комисия, точка 82, по-горе, точка 49).
103 От споразумението по-скоро е видно, че то само по изключение урежда случаите, възникнали след изтичането на действието му и след приключването на SGAIA. Всъщност споразумението уточнява задължението на Caixa, съгласно член 8, параграф 5, седма алинея от него, да кредитира специалната сметка и да възстанови сумите на Комисията „дори ако срокът на действие на настоящото споразумение вече е изтекъл и [SGAIA] е изплатена и приключена“, в случай че по някаква причина дебитираната и удостоверена лихвена субсидия по ЕФРР не е усвоена от получателя.
104 Според Комисията алтернативните процедури, посочени в съображение 18 от обжалваното решение, биха позволили да се поемат лихвените субсидии, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., по-специално внасянето по специална банкова сметка на сумата на изчислените и актуализирани лихвени субсидии с ненастъпил падеж, които следва да се платят след 31 декември 2001 г., или плащането на крайните получатели на сума, равняваща се на субсидираните лихви, които следва да се платят в бъдеще.
105 В това отношение следва да се посочи, че няма основание Общият съд да се произнася по въпроса дали тези алтернативни процедури са достатъчни, като се има предвид, че от посоченото по-горе е видно, че приетите от Португалската република и от Caixa мерки не са достатъчни за изпълнението на условията, предвидени в член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 и в член 5 от решението за предоставяне.
106 Накрая следва да се посочи, че за законосъобразността на обжалваното решение е без значение фактът, че дори при изпълнението на помощта Комисията да е открила посочените в обжалваното решение нередности, тя е пропуснала да сигнализира за това в този момент, макар че с оглед на системата на партньорство, която е в основата на установената с Регламент № 4253/88 схема, Комисията трябва да съобщи на компетентните органи за открити нередности (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 март 2010 г., по дело Sviluppo Italia Basilicata/Комисия, C‑414/08 P, все още непубликувано в Сборника, точки 102 и 103).
107 С оглед на всичко изложено по-горе първата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.
По втората част, която се отнася арбитражната клауза на споразумението
– Доводи на страните
108 Португалската република подчертава, че арбитражната клауза на споразумението, по силата на която следва да се сезира Съдът съгласно член 238 ЕО, е трябвало да се приложи от Комисията, когато тя е обвинила Caixa, че е допуснала нередности при изпълнението на споразумението.
109 В репликата си Португалската република добавя, че не може да се приеме твърдението, че тя не е страна по споразумението, предвид факта че клаузите на споразумението са били приети със съгласието на държавата членка в рамките на партньорството.
110 Фактът, че Комисията е изключила действително направените разходи във връзка с лихвите с ненастъпил падеж, без да изтъкне нарушение на споразумението, предизвиквал спор относно тълкуването на договорените клаузи.
111 Комисията отхвърля доводите на Португалската република.
– Съображения на Общия съд
112 Следва да се отбележи, че исканията на Португалската република се основават на арбитражната клауза, предвидена в член 18 от споразумението, сключено между Caixa и Комисията със съгласието на Португалската република.
113 Второто изречение от този член предвижда, че страните по споразумението се задължават да сезират общностния съд съгласно член 238 ЕО с всяка жалба или спор помежду им относно действието, тълкуването или изпълнението на споразумението (вж. точка 25 по-горе).
114 В самото начало следва да се отбележи, че от текста на тази клауза следва, че страни по жалба или спор, попадащи в нейното приложно поле, са Caixa и Комисията, като се има предвид, че те са страни по споразумението. Ето защо, тъй като Португалската република не е страна по споразумението, тя не може да се позовава на факта, че Комисията не е сезирала общностния съд съобразно арбитражната клауза.
115 Впрочем настоящият спор не попада в приложното поле на арбитражната клауза. Както е видно от член 20, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88, изплащането на финансовата помощ се извършва съобразно бюджетните задължения, поети въз основа на решението за одобрение на съответната дейност. Тъй като размерът на разглежданата помощ произтича от решението за предоставяне, следва да се посочи, че споразумението, предназначено да установи реда и някои условия за усвояването ѝ съгласно член 6, параграф 2 от Регламент № 4254/88, не може да породи финансово задължение за Общността (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 юни 2007 г. по дело Nuova Gela Sviluppo/Комисия, T‑65/04, непубликувано в Сборника, точки 104 и 105).
116 С оглед на всичко посочено по-горе следва втората част от настоящото правно основание да се отхвърли , както следователно и второто правно основание в неговата цялост.
По съдебните разноски
117 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Португалската република е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с искането на последната в този смисъл.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Португалската република да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Dittrich |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 март 2011 година.
Подписи