Жалба, подадена на 4 юни 2010 г. - Италия/Комисия

(Дело T-257/10)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: P. Gentili, avvocato dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Комисията от 24 март 2010 г. C (2010) 1711 окончателен, с предмет държавна помощ № C 4/2003 (ex NN 102/2002);

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Италианската република подава жалба пред Общия съд на Европейския съюз срещу Решение на Комисията от 24 март 2010 г. C (2010) 1711 окончателен, с предмет държавна помощ № C 4/2003 (ex NN 102/2002), за която е изпратено уведомление с писмо от 25 март 2010 г. SG Greffe (2010) D/4224. С това решение, прието вследствие на Решение на Съда по дело C-494/06 P Комисия/Италия и WAM за отхвърляне на жалбата на Комисията срещу решението на Общия съд, с което се уважават жалбите, подадени от Италия и от дружество WAM срещу Решение 2006/177/ЕО на Комисията относно държавна помощ C 4/2003 (ex NN 102/2002), приведена в изпълнение от Италия в полза на дружество WAM, мерките за помощ върху лихвения процент, приети в полза на WAM S.p.A. по силата на Закон 394/81, и отнасящи се до подкрепа на италианския износ през 1995 г. и 2000 г. се квалифицират като несъвместими с общи пазар.

В подкрепа на жалбата си Италианската република изтъква:

Първо правно основание. Нарушение на член 4, параграф 5 на Регламент № 659/99/ЕО¹ и на принципа ne bis in idem. В това отношение се твърди, че предходното решение на Комисията, прието през 2004 г. относно същата помощ, е отменено в неговата цялост и с обратна сила от Първоинстанционния съд от Съда. Това предопределя мълчаливото съгласие на Комисията относно помощта, произтичащо от решението да се открие официална процедура по разследване през януари 2003 г. Освен това трябва да се приложи принципът ne bis in idem.

Второ правно основание. Нарушение на член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и на членове 4, 6, 7, 10, 13, 20 от Регламент (EО) № 659/99. Според Италианската република в новото решение се съдържа изцяло нова проверка на въпросната помощ. Следователно новото решение е трябвало да се приеме в резултат на състезателна официална процедура по разследване с държавата членка и съответните страни.

Трето правно основание. Нарушение на силата на пресъдено нещо. Според жалбоподателя решенията на Общия съд и на Съда по повод на предходната помощ се ползват със сила на пресъдено нещо относно факта, че помощта не поставя в по-благоприятно положение износа, а разходите за навлизане на трети пазари и относно факта, че само общо извършени позовавания на принципите, свързани с държавните помощи, които засягат пряко вътрешния пазар, не са достатъчни, за да се мотивира решение с предмет помощ, която влияе пряко върху трети пазар и която освен това не е на висока стойност. В новото решение обаче Комисията не взема предвид силата на пресъдено нещо, а явно се придържа единствено към тези принципи.

Четвърто правно основание. Нарушение на принципа на състeзателното начало и на член 20 от Регламент (ЕО) № 659/99. Липса на разследване. По този въпрос жалбоподателят пояснява, че новото решение е било прието при използването като критерий за проверка на университетско изследване от 2009 г. относно предприятието получател, което Комисията не е предала на заинтересованите страни и което не е било предмет на каквото и до било обсъждане с тях преди приемането на новото решение.

Пето правно основание. Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 1, параграф 1, буква г) и член 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006. Нарушение на силата на пресъдено нещо. Състезателност. Италианската република счита, че въпросните помощи се обхващат от прилагането на Регламент 1998/2006 относно помощите "de minimis", тъй като са на стойност под 200 000 EUR за три години. Поради тази причина те не представляват държавни помощи и следователно не трябва да бъдат предмет на уведомление. Този регламент се прилага, тъй като установеното обстоятелство, че не става въпрос за помощи при износ, е придобило сила на пресъдено нещо.

Шесто правно основание. Нарушение на член 107, параграф 3, букви в) и д) ДФЕС и на член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (EО) № 70/2001. При всички положения става въпрос за съвместими помощи по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като те са предназначени да допринесат за международното измерение на дейността на общностните предприятия. Решението не взема предвид тази проверка.

Седмо правно основание. Нарушение на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 и на принципа на пропорционалност. При всички положения стойността на помощта, която трябва да се възстанови, е изчислена прекомерно: ефективната помощ е резултат от разликата между референтния лихвен процент към момента на изплащането на отделните части от финансирането и субсидирания лихвен процент, а не от разликата между референтния лихвен процент, в сила към съответния (много по-ранен) момент, в който финансирането е било предоставено, и посоченият субсидиран лихвен процент.

Италианската република изтъква и нарушение на задължението за мотивиране, както и нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

____________

¹ - Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).