ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
21 февруари 2013 година
Дело T‑85/11 P
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Тежко заболяване — Възстановяване на медицински разходи — Решение на Комисията, с което се отказва възстановяване в размер на 100 % на направените от жалбоподателя медицински разходи — Задължение за мотивиране — Член 72 от Правилника — Критерии, определени от лекарския съвет — Представяне на становището на медицинското лице в хода на производството — Правомощия на началника на разплащателната служба — Явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 23 ноември 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑65/09,)
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия във връзка с настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Явно недопустими или явно неоснователно посочени основания — Отхвърляне по всяко време с мотивирано определение, без устна фаза на производството
(член 145 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Довод, който представлява доразвиване на правно основание, представено пред първата инстанция, и не изменя предмета на спора — Допустимост
(член 139, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Принцип на състезателност — Обхват
4. Съдебно производство — Процесуално-организационни действия — Искане за представяне на документи — Допустимост на документите, представени след определения от Съда на публичната служба срок
(членове 24 и 25 от Статута на Съда; член 54, параграф 1, членове 55 и 57 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
5. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 11 от приложение I към Статута на Съда)
6. Обжалване — Основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или прилагането на правото на Съюза, направено от този съд — Допустимост
(член 256, параграф 2 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
7. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Определяне — Умствено заболяване — Общо и неточно понятие — Преценка от администрацията
(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Определяне — Критерии — Задължение да се разгледа здравословното състояние на съответното лице
(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
9. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Отказ за признаване — Съдебен контрол — Предел — Оспорване на медицинските преценки
(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
10. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 253 EО; член 25 от Правилника за длъжностните лица)
11. Обжалване — Основания — Контрол на Общия съд върху отказа на Съда на публичната служба да разпореди процесуално-организационни действия или събиране на доказателства — Обхват
(член 256, параграф 2 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда)
12. Искове и жалби на длъжностните лица — Правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на акта с неблагоприятни последици — Абсолютно основание за отмяна
13. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Разплащателни служби — Обработване на заявленията за възстановяване — Способи
(член 72 от Правилника за длъжностните лица; член 20 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица)
14. Длъжностни лица — Орган по назначаването — Правомощия — Финансова година — Разпределяне на делата — Дерогации — Вторично делегиране — Допустимост — Условия
(член 2 от Правилника за длъжностните лица)
15. Обжалване — Основания — Правно основание, насочено срещу решението на Съда на публичната служба относно съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали основания
(член 11, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)
1. По силата на член 145 от Процедурния правилника Общият съд може, когато жалбата е явно недопустима или явно неоснователна, да я отхвърли по всяко време с мотивирано определение, и то дори ако една от страните е поискала от Общия съд да бъде проведено съдебно заседание.
(вж. точка 22)
Позоваване на:
Общ съд — 24 септември 2008 г., Bui Van/Комисия, T‑105/08 P, СбСПС, стр. I‑Б‑1‑49 и II‑Б‑1‑355, точка 21; 15 юли 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑366/10 P, точка 14
2. В рамките на обжалването правомощията на Общия съд се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с изложените пред Съда на публичната служба правни основания. Следователно в рамките на такова производство Общият съд е компетентен да провери само дали съдържащите се в жалбата доводи установяват грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното съдебно решение. Тези принципи имат за цел да предотвратят — в съответствие с предвиденото в член 139, параграф 2 от Процедурния правилник — евентуалната промяна при обжалването на предмета на разгледания от Съда на публичната служба спор. Същевременно доводи, които представляват само доразвиване на правно основание, представено пред първоинстанционния съд, трябва да се считат за допустими, при положение че нямат за последица да изменят предмета на спора.
(вж. точка 26)
Позоваване на:
Съд — 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 40 и цитираната съдебна практика; 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, Сборник, стр. I‑4469, точки 23 и 24 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 19 януари 2010 г., De Fays/Комисия, T‑355/08 P, точка 28 и цитираната съдебна практика
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 34)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 2009 г., Réexamen M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, Сборник, стр. І‑12033, точки 39—41 и цитираната съдебна практика
4. От самия текст на член 54, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба е видно, че решението на страните да се поставят писмени въпроси, зависи от свободната преценка на Съда на публичната служба, който на всеки етап от производството може да разпореди процесуално-организационните действия или събирането на доказателства, предвидени в членове 55 и 57 от посочения правилник, четени в светлината на членове 24 и 25 от Статута на Съда. Сроковете за представяне на документ, определени от Съда на публичната служба в рамките на процесуално-организационно действие, не могат да бъдат преклузивни срокове, тъй като при неизпълнение от съответната страна този съд има право да изиска представянето на поискания документ. От това следва, че закъснението, допуснато от една от страните, да представи документа, поискан от съдията докладчик в неговия подготвителен доклад за заседанието, не трябва да има за автоматична последица недопустимостта на посочения документ.
(вж. точка 39)
Позоваване на:
Общ съд — 9 ноември 2004 г., Vega Rodríguez/Комисия, T‑285/02 и T‑395/02, RecFP, стр. I‑A‑333 и II‑1527, точка 24; 5 октомври 2009 г., De Brito Sequeira Carvalho/Комисия, T‑40/07 P и T‑62/07 P, СбСПС, стр. I‑Б‑1‑89 и II‑Б‑1‑551, точка 105
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 40)
Позоваване на:
Съд — 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, Сборник, стр. I‑9761, точка 99 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 18 октомври 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑516/09 P, непубликувано в Сборника, точка 90
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 53 и 62)
Позоваване на:
Общ съд — 22 май 2008 г., Ott и др./Комисия, T‑250/06 P, СбСПС, стр. I‑Б‑1‑11 и II‑Б‑1‑109, точка 82 и цитираната съдебна практика; 19 септември 2008 г., Chassagne/Комисия, T‑253/06 P, СбСПС, стр. I‑Б‑1‑43 и II‑Б‑1‑295, точка 54; 17 март 2010 г., Парламент/Collée, T‑78/09 P, точка 22; 4 април 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑239/09 P, точка 62
7. Понятието за умствено заболяване, споменато в член 72, параграф 1 от Правилника, което дава основание за осигурително покритие в размер на 100 % от медицинските разходи, обхваща само разстройствата, които обективно имат определена тежест, а не всяко психологическо или психиатрично смущение, каквато и да е неговата тежест. От това следва, че правото на заинтересованото лице на възстановяване на медицинските разходи до 100 % предполага институцията да разгледа дали заболяването, от което то страда, съставлява тежко заболяване по смисъла на посочената разпоредба, предвид критериите, установени от лекарския съвет на общия режим на здравно осигуряване.
(вж. точка 58)
8. Като предвижда възстановяването на 100 % от разноските за ранно диагностициране на тежки заболявания, член 72, параграф 1 от Правилника се стреми да гарантира тяхното ефикасно лечение на ранен етап и допринася по този начин да се предотвратява, от една страна, развиването на тежки заболявания в интерес на пациента и от друга страна, възникването на по-високи разходи за лечение — за общия режим на здравно осигуряване.
В това отношение, от една страна, се налагат особени анализи или разследвания, за да се установи ясна диагноза на заболяванията, посочени в член 72, параграф 1 от Правилника, и от друга страна, такова диагностициране е необходимо поради тежестта на предписаните терапевтични мерки за лечение на такива разстройства, като тези мерки могат да бъдат съпътствани по-конкретно от значителни странични ефекти.
(вж. точка 67)
Позоваване на:
Общ съд — 12 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑191/01, RecFP, стр. I‑A‑147 и II‑659, точка 54
9. Съдът на Съюза не може да поставя под съмнение медицинските преценки, поддържащи отказ на органа по назначаване да признае, че едно разстройство представлява тежко заболяване по смисъла на член 72, параграф 1 от Правилника. Обратно, той трябва да разгледа дали, приемайки такова решение за отказ, посоченият орган е преценил правилно фактите и е приложил релевантните законови разпоредби.
(вж. точка 73)
Позоваване на:
Общ съд — 7 ноември 2002 г., G/Комисия, T‑199/01, RecFP, стр. I‑A‑217 и II‑1085, точка 59; Hecq/Комисия, посочено по-горе, точка 63
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 84—87)
Позоваване на:
Съд — 29 октомври 1981 г., Arning/Комисия, 125/80, Recueil, стр. 2539, точка 13; 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22; 29 февруари 1996 г., Белгия/Комисия, C‑56/93, Recueil, стр. I‑723, точка 86; 15 май 1997 г., Siemens/Комисия, C‑278/95 P, Recueil, стр. I‑2507, точка 17
Общ съд — 14 юли 1997 г., B/Парламент, T‑123/95, RecFP, стр. I‑A‑245 и II‑697, точка 51; 6 октомври 2009 г., Sundholm/Комисия, T‑102/08 P, СбСПС, стр. I‑Б‑1‑109 и II‑Б‑1‑675, точка 40 и цитираната съдебна практика; 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, СбСПС, стр. I‑Б‑1‑133 и II‑Б‑1‑807, точка 64; 12 май 2010 г., Комисия/Meierhofer, T‑560/08 P, Сборник, стр. II‑1739, точка 16; 21 юни 2010 г., Meister/СХВП, T‑284/09 P, точка 21 и цитираната съдебна практика
11. Вж. текста на решението.
(вж. точка 93)
Позоваване на:
Общ съд — 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, точка 99, и цитираната съдебна практика
12. Вж. текста на решението.
(вж. точка 99)
Позоваване на:
Общ съд — 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, RecFP, стр. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точка 30 и цитираната съдебна практика
13. Вж. текста на решението.
(вж. точка 101)
Позоваване на:
Общ съд — 16 март 1993 г., Blackman/Парламент, T‑33/89 и T‑74/89, Recueil, стр. II‑249, точка 55
14. Вж. текста на решението.
(вж. точка 103)
Позоваване на:
Съд — 30 май 1973 г., De Greef/Комисия, 46/72, Recueil, стр. 543, точки 18—21
Общ съд — 15 септември 1998 г., De Persio/Комисия, T‑23/96, RecFP, стр. I‑A‑483 и II‑1413, точка 111; Brito Sequeira Carvalho/Комисия, посочено по-горе, точка 155
15. Вж. текста на решението.
(вж. точка 108)
Позоваване на:
Общ съд — 9 септември 2009 г., Nijs/Сметна палата, T‑375/08 P, СбСПС, стр. I‑Б‑1‑65 и II‑Б‑1‑413, точка 71 и цитираната съдебна практика