Дело T‑72/17

Gabriele Schmid

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка „Steirisches Kürbiskernöl“ — Защитено географско указание — Член 15, член 51, параграф 1, буква а) и член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 18, член 58, параграф 1, буква а) и член 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Реално използване на марката — Използване като марка“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 7 юни 2018 г.

1.      Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Възможност за Общия съд да измени обжалваното решение — Граници

(член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Европейския съюз — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка

(член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Европейския съюз — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Използване на защитено географско указание, регистрирано като индивидуална фигуративна марка

(член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за отмяна — Липса на реално използване на марката — Фигуративна марка „Steirisches Kürbiskernöl“

(член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 25 и 62)

2.      По отношение на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз от постоянната съдебна практика следва, че дадена марка е предмет на „реално използване“ по смисъла на тази разпоредба, когато се използва съобразно основната ѝ функция, а именно да осигури идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазар за последните, с изключение на символичното използване, което има за цел единствено да се поддържат правата, предоставени от марката.

Обстоятелството, че дадена марка се използва, за да създаде или запази пазар за стоките или услугите, за които е била регистрирана, а не с целта единствено да се поддържат правата, предоставени от марката, не е достатъчно обаче, за да се направи извод, че е налице „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Всъщност необходимо е също използването на марката да се извършва съобразно нейната основна функция.

Що се отнася до индивидуалните марки, основната функция се състои в това да се гарантира на потребителя или крайния ползвател какъв е произходът на обозначената от марката стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход. Всъщност, за да може марката да играе своята роля на съществен елемент в системата на ненарушена конкуренция, която Договорът иска да създаде и да запази, тя трябва да представлява гаранцията, че всички стоки или услуги, които обозначава, са били произведени или доставени под контрола на едно определено предприятие, което може да носи отговорност за тяхното качество.

Необходимостта при прилагането на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 от използване, което съответства на основната функция за указване на произход, се изразява във факта, че ако безспорно дадена марка може да бъде използвана и с други функции, като тази да гарантира качество или тези, свързани с комуникации, инвестиции или реклама, тя все пак подлежи на санкциите, предвидени в този регламент, когато за непрекъснат срок от пет години не е била използвана в съответствие с основната си функция. В този случай правата на притежателя на марката съгласно условията, посочени в член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, се прекратяват, освен ако той може да се позове на основателни причини защо не е започнал да я използва по начин, който позволява на марката да изпълни основната си функция.

(вж. т. 42—45)

3.      От съдебната практика следва, че когато използването на индивидуална марка, при което се удостоверява географският произход и присъщите за него качества на стоки от различни производители, не гарантира на потребителите, че тези стоки или услуги произхождат от едно определено предприятие, под чийто контрол са произведени или доставени и което впоследствие може да носи отговорност за качеството им, то такова използване не съответства на функцията за указване на произхода.

Всъщност липсва използване, съответстващо на основната функция на индивидуалната марка, когато поставянето ѝ върху стоки има единствено функцията да бъде указание за географския произход и за присъщите за този произход качества за разглежданите стоки, но не и да гарантира, че стоките произхождат от едно определено предприятие, под чийто контрол са произведени и което може да носи отговорността за тяхното качество.

(вж. т. 48 и 49)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 50—53 и 55—59)