Дело T‑360/09
E.ON Ruhrgas AG и
E.ON AG
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Германски и френски пазар на природен газ — Решение, с което се констатира нарушение на член 81 ЕО — Разпределяне на пазара — Продължителност на нарушението — Глоби“
Резюме на решението
1. Картели — Забрана — Освобождаване — Клауза, квалифицирана като съпътстващо ограничение — Понятие за съпътстващо ограничение — Обхват — Ограничение, пряко свързано с основната операция и обективно необходимо за осъществяването ѝ — Обективен и пропорционален характер — Комплексна икономическа преценка — Съдебен контрол — Граници — Последици от квалификацията
(член 81, параграфи 1 и 3 ЕО)
2. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Квалифициране на дадено предприятие като потенциален конкурент — Критерии — Основен елемент — Способност на предприятието да интегрира релевантния пазар — Пазар, който се характеризира със законен или фактически монопол — Последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
3. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка —– Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Взимане предвид на такова намерение от Комисията или от съд на Съюза — Допустимост
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Споразумение, насочено към ограничаване на конкуренцията — Едновременно преследване на легитимни цели — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
6. Картели — Засягане на търговията между държави членки — Критерии за преценка — Споразумения или практики, свързани с пазар, който се характеризира с липсата на всякаква потенциална конкуренция
(член 81, параграф 1 ЕО)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Съдебен контрол — Граници
(членове 81 ЕО, 82 ЕО и 230 ЕО)
9. Картели — Участие на предприятие в антиконкурентни инициативи — Мълчаливото одобрение без публично разграничаване, достатъчно условие за ангажиране на отговорността на предприятието
(член 81, параграф 1 ЕО)
10. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, състоящо се в сключването на антиконкурентно споразумение — Решение, което се основава на писмени доказателства — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение
(член 81, параграф 1 ЕО)
11. Картели — Забрана — Картели, чиито последици продължават след формалното им прекратяване — Прилагане на член 81 ЕО
(член 81, параграф 1 ЕО)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране — Практика на Комисията при вземане на решения —Указателен характер
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Дъщерно дружество, притежавано от холдингово дружество — Обстоятелство, което не е достатъчно за оборване на презумпцията
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
14. Конкуренция — Глоби —Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност — Действие
(член 229 ЕО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 62—70)
2. Член 81, параграф 1 ЕО е приложим единствено в секторите, отворени за конкуренция, предвид посочените в този член условия относно засягането на търговията между държавите членки и отражението върху конкуренцията. Преценката на условията за конкуренция се основава не само на съществуващата конкуренция между предприятията, които вече присъстват на съответния пазар, но и на потенциалната конкуренция.
В това отношение, при национален пазар, който се характеризира с наличието на фактически териториални монополи, обстоятелството, че на този пазар не съществува законен монопол, е ирелевантно. Всъщност, за да определи дали съществува потенциална конкуренция на даден пазар, Комисията трябва да прецени реалните и конкретни възможности на съответните предприятия да се конкурират помежду си или нов конкурент да навлезе на този пазар и да се конкурира с установените там предприятия. Комисията трябва да извърши обективна преценка на тези възможности, така че обстоятелството, че те са изключени поради монопол, който произтича пряко от националното законодателство или непряко от фактическото положение, породено от прилагането на това законодателство, не е от особено значение.
Освен това чисто теоретичната възможност дадено предприятие да навлезе на такъв пазар, не е достатъчна, за да се докаже наличието на такава конкуренция.
(вж. точки 84, 85, 102, 105 и 106)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 141)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 142)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 143)
6. Член 81, параграф 1 ЕО се прилага само за споразумения, които могат да засегнат търговията между държавите членки.
Въздействието върху търговския обмен в Общността като цяло произтича от кумулативното наличие на няколко фактора, които, взети поотделно, може и да не са определящи. За да се установи дали даден картел засяга значително търговията между държавите членки, този картел трябва да се разгледа в неговия икономически и правен контекст. В това отношение няма голямо значение дали влиянието на картел върху търговията е неблагоприятно, неутрално или благоприятно. Всъщност ограничаването на конкуренцията е в състояние да засегне търговията между държавите членки, когато може да отклони търговските потоци в друга посока.
Освен това възможността даден картел да засегне търговията между държавите членки, т.е. неговите възможни последици, е достатъчна, за да се приложи член 81 ЕО, и не е необходимо да се доказва наличието на действително нарушение на търговията. Все пак е необходимо възможните последици на картела за междудържавната търговия да са съществени, или с други думи, да не са незначителни.
От друга страна, картел, който обхваща цялата територия на държава членка, по самото си естество води до засилване на националното разделяне на пазарите, като така възпрепятства търсеното с Договора взаимно икономическо обвързване.
Що се отнася до националните пазари, които се характеризират със законен или фактически монопол, след като не е доказала наличието на потенциална конкуренция на тези пазари, Комисията не може да приеме, че споразуменията и съгласуваните практики относно тези пазари могат да засегнат чувствително търговията между държавите членки.
(вж. точки 151—155)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 169, 170, 173—175 и 247)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 171 и 172)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 176 и 177)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 234 и 252)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точка 251)
12. По-ранната практика при вземане на решения на Комисията не служи сама по себе си като правна рамка на глобите в областта на конкуренцията, тъй като същата е определена единствено в Регламент № 1/2003 и в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003. Така решенията по други преписки имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно присъщите за тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви.
Все пак спазването на принципа на равно третиране, който не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано, е задължително за Комисията, когато налага глоба на предприятие за нарушаване на правилата на конкуренцията, както и за всяка друга институция във всичките ѝ дейности.
Това не променя факта, че по-ранните решения на Комисията в областта на глобите могат да бъдат релевантни за спазването на принципа за равно третиране само ако се докаже, че фактическите обстоятелствата по делата, по които са постановени тези решения, каквито са засегнатите пазари, стоки, страни, предприятия и периоди, са сравними с данните по конкретния случай.
(вж. точки 260—262)
13. В особения случай, когато дружество майка притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, което е нарушило общностните правила за конкуренция, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. След това Комисията ще може да приеме, че дружеството майка трябва да носи солидарна отговорност за заплащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, в чиято тежест е да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.
В това отношение следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които свързват това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай.
По-специално тази преценка не следва да се ограничава само до елементите, свързани с търговската политика stricto sensu на дъщерното дружество, като стратегията на разпространение или на цените. По-конкретно, за да се стигне до извода, че дъщерното дружество е самостоятелно, не е достатъчно да се докаже само че то управлява тези конкретни аспекти на своята търговска политика, без да получава указания в това отношение. Още по-малко може да е от решаващо значение дали дружеството майка се намесва в ежедневното управление на своето дъщерно дружество.
Единствено обстоятелството, че дружеството майка е холдингово дружество, което не се намесва в дейността на дъщерното си дружество, не е достатъчно, за да се изключи, че дружеството майка упражнява определящо влияние върху посоченото дъщерно дружество. Всъщност, когато става дума за група от дружества, холдингът е дружество, чиято задача е да групира участия в различни дружества и чиято функция е да осигури единно ръководство на тези дружества.
(вж. точки 277—280 и 283)
14. Правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено на Общия съд с член 31 от Регламент № 1/2003 в приложение на член 229 ЕО, му дава право, извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, да замества преценката на Комисията със своята собствена преценка и вследствие на това да измени обжалвания акт — дори когато не е налице отмяна и като вземе предвид всички фактически обстоятелства, — като промени по-специално размера на глобата, когато въпросът за размера ѝ е отнесен до него.
В това отношение, когато упражнява пълен съдебен контрол, Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от Насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай.
(вж. точки 300 и 301)