Дело T‑501/22
(публикувани откъси)
Република Австрия
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (десети състав) от 7 февруари 2024 година
„ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Австрия — Коефициент на намаление — Член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 — Член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013 — Член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013 — Задължение за мотивиране“
1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение относно приключването на сметки във връзка с разходи, финансирани от ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Финансови корекции — Държава адресат, която е била тясно свързана с процеса на изготвяне на решението — Нарушение на задължението за мотивиране — Липса
(член 296 ДФЕС)
(вж. т. 43—45)
2. Земеделие — Финансиране от ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Уравняване на сметки — Отказ да се поемат разходи, произтичащи от нередности при прилагането на правната уредба на Съюза — Оспорване от засегната държава членка — Тежест на доказване — Разпределяне между Комисията и държавата членка
(Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 58)
3. Земеделие — Обща селскостопанска политика — Схеми за директно подпомагане — Общи правила — Схема за основно плащане — Прилагане на коефициент на намаление само за алпийски пасища, а не за съседните парцели, които не са подложени на такава класификация — Съседни парцели, разглеждани като принадлежащи към отделни зони — Допустимост — Условия
(член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 83, 84 и 87)
4. Земеделие — Обща селскостопанска политика — Схеми за директно подпомагане — Общи правила — Допълнително разпределяне на права на плащане от националния резерв — Компенсиране за специфични неблагоприятни условия, понесени от земеделските стопани — Неблагоприятни последици, произтичащи от грешка, допусната от държава членка при прилагането на правото на Съюза — Недопустимост
(съображение 24 и член 24, параграф 6 и член 30, параграф 6 и параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета; член 31, параграф 2 от Регламент № 639/2014 на Комисията)
(вж. т. 99—105, 108 и 111—114)
5. Земеделие — Финансиране от ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Уравняване на сметки — Ограничение на отказа за финансиране — Срок от двадесет и четири месеца — Начален момент — Съобщаване от Комисията на резултатите от проверките — Условие
(член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета; член 34, параграф 2 от Регламент № 908/2014 на Комисията)
(вж. т. 139 и 140)
Резюме
Сезиран с жалба за отмяна, подадена от Република Австрия, Общият съд отменя частично Решение 2022/908(1) на Европейската комисия в частта, в която изключва от финансиране от страна на Европейския съюз разходите, направени от тази държава членка в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) преди 27 ноември 2016 г. В този контекст той за първи път се произнася по тълкуването на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013(2) и на понятието „специфични неблагоприятни условия“ по смисъла на член 30, параграф 7, буква б) от същия регламент.
В рамките на схемата за основно плащане Република Австрия решава да приложи коефициент на намаление за парцелите, квалифицирани съгласно австрийското право като „пасища“ и „алпийски пасища“. През 2016 г. Комисията започва разследване срещу нея, за да провери дали за 2015 г. и 2016 г. управлението и контролът на схемите за помощи за площ, изплатени на земеделските стопани по линия на ЕФГЗ, са извършени в съответствие със законодателството на Съюза. Като се има предвид, след приключване на това разследване, че австрийските органи са приложили неправилно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 по отношение на „пасищата“, Комисията налага на Република Австрия финансова корекция(3). В резултат на това като корективна мярка последната разпределя на съответните земеделски производители допълнителни права на плащане за всеки хектар, който отговаря на условията за „пасище“ от националния резерв, който държавите членки следва да установят съгласно същия регламент(4), считано от 2017 г.
През 2018 г. Комисията започва ново разследване срещу Република Австрия. От обобщения ѝ доклад е видно, от една страна, че по отношение на „алпийските пасища“ австрийските власти са приложили неправилно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, което довело до необосновани разлики в третирането, доколкото в рамките на една и съща зона коефициентът на намаление не е бил приложен за всички парцели, за които се прилагат едни и същи климатични условия. От друга страна, в този доклад се установява, че Република Австрия неправомерно е използвала националния резерв, за да финансира корективната мярка за „пасищата“. Поради двете нарушения, в които се упреква Република Австрия, с обжалваното решение Комисията изключва от финансиране от страна на Съюза разходите, декларирани от тази държава членка по линия на ЕФГЗ в размер на 68 146 449,98 EUR.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд отхвърля основанието, изведено от нарушение на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013(5), произтичащо от финансова корекция, основана на неправилно тълкуване на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.
В това отношение фактът, че коефициентът на намаление е бил приложен за „алпийските пасища“, а не за съседните парцели, не показва непременно неправилно прилагане на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013. Всъщност тази разпоредба не съдържа никакво уточнение относно обхвата на зоните, с оглед на които следва да се прецени дали е изпълнен критерият за неблагоприятни климатични условия. Въпреки това подходът на австрийските власти, изразяващ се в прилагане на коефициента на намаление само за парцелите, класифицирани като „алпийски пасища“, без в случая да е доказано, че компетентните органи конкретно и систематично са извършвали такава класификация, като се основават на наличието на специфични климатични условия, характерни за тези парцели, не позволява да се гарантира, че този коефициент е приложен към всички парцели, разположени в райони с неблагоприятни климатични условия, нито да се гарантира, че този коефициент е приложен само за парцели, които действително отговарят на този критерий.
На второ място, Общият съд постановява, че Комисията правилно е приела, че разпределянето на допълнителни права на плащане на земеделските стопани, стопанисващи „пасища“, с цел да се коригира неправилното прилагане на коефициента на намаление, не може да се финансира от националния резерв на основание член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013.
За да стигне до този извод, Общият съд тълкува член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013, който Република Австрия изтъква като правно основание за използването на националния резерв, като взема предвид неговото съдържание, контекста му и целите на правната уредба, от която тази разпоредба е част.
Що се отнася до текста на тази разпоредба, Общият съд констатира, че прилагателното „специфично“ подкрепя тълкуване, според което въпросните неблагоприятни положения се отнасят до определени категории земеделски стопани, които се различават от останалите поради присъщите на тяхното положение особености. За сметка на това фактът, че земеделските стопани търпят последиците от грешка, допусната от държава членка при прилагането на правото на Съюза, не изглежда достатъчен, за да се приеме, че тези земеделски стопани попадат в особена категория и че неблагоприятните условия, които търпят поради тази грешка, би трябвало поради тази причина да се разглеждат като специфични за тях. Това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва разглежданата разпоредба, по-специално член 31, параграф 2 от Регламент № 639/2014(6).
Що се отнася до преследваните с разглежданата правна уредба цели, прилагането на резерва има за цел да позволи на държавите членки да предоставят подкрепа на земеделските стопани, които се намират в особено положение, приоритетно на младите земеделски стопани и на тези, които започват своята селскостопанска дейност.
В случая обаче неблагоприятното положение на земеделските производители, стопанисващи „пасища“, не е присъщо на тяхното положение и не е свързано с тяхното собствено качество, а произтича от факта, че като са приложили неточно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, австрийските власти са ги лишили от правата на плащане, които е трябвало да им бъдат разпределени от самото начало.
Следователно изтъкнатото от Република Австрия обстоятелство, че неправилното прилагане на правото на Съюза е засегнало само собствениците на „пасища“, което е спорно, като се има предвид отражението на тази грешка върху стойността на правата на плащане на всички австрийски земеделски стопани, не може да доведе до извода, че собствениците на „пасища“ са се намирали при специфични неблагоприятни условия, позволяващи на Република Австрия да им разпредели допълнителни права на плащане от националния резерв на основание член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013.
На последно място, Общият съд уважава третото основание: нарушение на член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013.
В това отношение съобщението, посочено в член 34, параграф 2, първа алинея от Регламент за изпълнение № 908/2014(7), представлява отправната точка за броенето на срока от 24 месеца, предвиден в член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013, тъй като в него се посочват достатъчно точно предметът на проведеното от Комисията разследване и установените от нея пропуски в хода на разследването. Ограничаването на периода, за който Комисията може да изключи определени разходи от финансиране от страна на Съюза, има за цел да защити държавите членки от липсата на правна сигурност, която би възникнала, ако Комисията можеше да оспорва разходи, направени няколко години преди приемането на решение за уравняване по съответствие.
Като се има предвид, че за първи път се посочва достатъчно точно установеното от Комисията неправомерно бездействие, що се отнася до неточното прилагане на коефициента на намаление за „алпийски пасища“, съобщението от 27 ноември 2018 г. в разглеждания случай е началният момент, от който започва да тече срокът от 24 месеца, посочен в член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013. Следователно Комисията не е можела да изключи от финансиране от страна на Съюза разходите, направени преди 27 ноември 2016 г.
С оглед на гореизложеното Общият съд прави извод, че обжалваното решение трябва да се отмени в частта, която, що се отнася до първата разглеждана финансова корекция, изключва от финансиране от страна на Съюза разходите, направени преди 27 ноември 2016 г.