РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

10 ноември 2009 година

Дело F-93/08

N

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Жалба за отмяна — Допустимост — Мотивиране — Явна грешка в преценката — Определяне на цели, които трябва да бъдат постигнати“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която N иска по-специално отмяна на решението на генералния секретар на Парламента от 4 март 2008 г., с което окончателно се приема неговият атестационен доклад за периода от 1 януари до 30 април 2007 г., и отмяна на решението на председателя на Парламента от 25 септември 2008 г., с който се отхвърля жалбата му до администрацията срещу този атестационен доклад

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Жалба за отмяна на атестационен доклад — Длъжностно лице, преназначено в друга институция — Другата институция не взема под внимание споменатия доклад

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за запознаване на длъжностното лице с документа, с който се определят целите на службата му

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Независимо каква е бъдещата полза от атестационния доклад на длъжностното лице, същият представлява официално писмено доказателство за качеството на извършената от заинтересуваното лице работа. Тази оценка не представлява просто описание на изпълнените през съответния период задачи, а съдържа и оценка на качествата, които атестираното лице е проявило при упражняване на професионалната си дейност. Поради това всяко длъжностно лице разполага с право работата му да получи оценка, която да бъде извършена правилно и справедливо. Следователно в съответствие с правото на ефективна съдебна защита на длъжностното лице трябва във всички случаи да се признае право да обжалва засягащия го атестационен доклад поради неговото съдържание или защото не е изготвен според предписаните в Правилника правила.

В този смисъл преназначаването на длъжностно лице от една институция в друга, неотчитането от страна на втората институция на атестационните доклади, съставени от първата институция, и повишаването на длъжностното лице в рамките на втората институция не водят до загуба на правния му интерес да обжалва окончателния атестационен доклад, съставен от първата институция.

(вж. точки 46 и 47)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P, Сборник, стр. I‑10701, точки 44 и 45

2.      От членове 10—12 от Общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, приети от Парламента, следва, че по време на атестационното събеседване тази институция трябва да представи на всяко от своите длъжностни лица или служители документ, уточняващ целите, които се възлагат през предстоящата година на неговата дирекция, отдел или служба. Този документ е основен елемент в оценката на работата на длъжностното лице или служителя през следващата година и при съставяне на атестационния му доклад. Освен това ако длъжностното лице или служителят поиска това по време на атестационното събеседване, администрацията трябва да състави документ с допълнителни уточнения относно целите, чието постигане му се възлага лично.

Трябва да се приеме, че длъжностното лице е било запознато с целите за предстоящата година, когато по време на общо събрание началникът на отдела е определил общите цели на дирекцията, конкретните цели на неговия отдел или служба, както и индивидуалните цели на различните длъжностни лица и когато освен това е представена и обсъдена таблица, в която за всяко длъжностно лице или служител се определят целите и задачите за предстоящата година. Ако при тази хипотеза предвид на съдържанието и стандартизирания характер на използваните формулировки таблицата основно изброява възложените задачи, а не определя цели, тя все пак определя за съответните длъжностни лица и служители някои насоки и цели и впоследствие може да се разглежда като представяне на целите по смисъла на Общите разпоредби за прилагане.

(вж. точки 64 и 66)