Жалба, подадена на 28 март 2009 г. - Ryanair/Комисия

(Дело T-123/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida и I-G. Metaxas­Maragkidis, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се обяви съгласно членове 230 и 231 ЕО, че решението на Европейската комисия от 12 ноември 2008 година по преписка за държавна помощ C26/2008 (заем в размер на 300 милиона евро в полза на Alitalia S.p.A.) е частично недействително, доколкото с него не се разпорежда възстановяване на помощта от правоприемниците на Alitalia, а се предоставя допълнително време на Италия, за да приложи решението,

да се обяви съгласно членове 230 и 231 ЕО, че решението от 12 ноември 2008 година по преписка за държавна помощ N510/2008 (продажба на активи на Alitalia S.p.A) е изцяло недействително,

да се осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателя, и

да се предприемат по-нататъшни мерки, които Първоинстанционният съд счете за подходящи.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на две решения на Комисията от 12 ноември 2008 г. съответно по преписка за държавна помощ C 26/2008 (ex NN 31/08) относно заем в размер на 300 милиона евро, който е предоставен на Alitalia S.p.A. и за който е направено уведомление под номер C(2008) 6743¹ и по преписка за държавна помощ N510/2008 No - C(2008) 6745 окончателен относно процедурата по продажба на активите на Alitalia, доколкото Комисията счита, че посочената процедура не води до предоставяне на държавна помощ, при условие че италианските власти изпълнят определени задължения.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните правни основания.

Относно първото обжалвано решение жалбоподателят твърди, че то е частично недействително, тъй като с него не се разпорежда възстановяване на помощта от правоприемниците на Alitalia, а се предоставя допълнително време на Италия, за да събере вземането по заема.

По отношение на второто обжалвано решение жалбоподателят поддържа, че като не е започнала официална процедура по разследване въпреки наличието на сериозни трудности, Комисията е приела непълно и опорочено решение, и е нарушила процесуалните права на жалбоподателя съгласно член 88, параграф 2 ЕО. При това жалбоподателят твърди, че Комисията няма компетентност, след обикновена предварителна проверка, да приеме условно решение, че не е налице помощ. Освен това жалбоподателят поддържа, че Комисията не е разгледала всички относими характеристики на мерките и техния контекст. По-специално, според жалбоподателя, Комисията не е проверила дали италианската процедура за извънредно управление води, сама по себе си, до предоставяне на помощ и дали италианското правителство е изменило законодателството в полза на плана на Compagnia Aerea Italiana.

Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е взела предвид възможните алтернативи на продажбата на активите на Alitalia, като ликвидация по съдебен ред или прехвърляне на акции. Жалбоподателят поддържа също, че при продажбата на активите на Alitalia Комисията не е приложила принципа на инвеститора при пазарна икономика, по-специално като не е преценила последиците върху цените на изричното условие да не се прекъсва обслужването и на подразбиращото се условие приемникът на дейността на Alitalia по превоз на пътници да произхожда от Италия, като не е установила, че процедурата по продажба на активите на Alitalia е била явно неподходяща, като не е разгледала действителната цена, предложена от CAI, и като не е предвидила критерии за определяне на пазарната цена на активите на Alitalia.

Жалбоподателят също така поддържа, че Комисията е допуснала грешка при определяне на страната, която трябва да възстанови сумата по заема, а именно CAI предвид приемствеността между Alitalia и Compagnia Aerea Italiana. Накрая жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си да изложи мотиви.

____________

¹ - ОВ 2009 г., L 52, стр. 3