ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
8 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда — Явна недопустимост — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Интелектуална собственост — Действие, което нарушава права върху интелектуална собственост — Наказателноправни и административни санкции — Принцип за законоустановеност на престъплението и наказанието“
По дело C‑558/23 [Драманова](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит (България) с акт от 6 септември 2023 г., постъпил в Съда същия ден, в рамките на наказателно производство срещу
IC,
при участието на:
Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei (докладчик), председател на състава, S. Rodin и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 61 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“), представляващо приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 1994, 336 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу IC за използване в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка.
Правна уредба
Международното право
3 Споразумението ТРИПС съдържа част III, озаглавена „Прилагане на правата върху интелектуалната собственост“. Член 61 от споразумението, който се съдържа в раздел 5 от част III, озаглавен „Наказателни процедури“, гласи, че:
„Страните членки следва да осигурят прилагане на наказателно съдопроизводство и санкции поне в случаите на преднамерено фалшифициране на търговски марки или пиратско производство на стоки с авторско право в търговски мащаби. Предвидената правна защита включва лишаване от свобода и/или парични глоби, достатъчно големи, за да послужат като средство за предотвратяване на нарушенията, в съответствие с размера на наказанията, прилагани за престъпления с подобна важност. При подходящи случаи правната защита също включва изземване, конфискуване и унищожаване на стоките в нарушение, както и на всякакви материали и приспособления, преобладаващо използвани при извършване на нарушението. Страните членки могат да се разпоредят да бъдат прилагани наказателно съдопроизводство и санкции и в други случаи на нарушаване на правата върху интелектуалната собственост, в частност, когато нарушенията са извършени преднамерено и в търговски мащаби“.
Българското право
Наказателният кодекс
4 Член 2, алинея 1 от Наказателния кодекс гласи:
„За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му“.
5 Съгласно член 55 от този кодекс:
„(1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:
1. определя наказанието под най-ниския предел;
2. заменява:
[…]
б) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел — с пробация,
[…]
[…]
(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода“.
6 Член 172б от посочения кодекс, в редакцията му преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 53 от 8 юли 2022 г., наричан по-нататък „Законът от 2022 г.“), гласи:
„(1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка […] се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева.
[…]“.
7 Член 172б от същия кодекс, в редакцията му съгласно Закона от 2022 г., гласи:
„(1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка […] се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева.
[…]“.
ЗМГО
8 Съгласно член 127 от Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г., наричан по-нататък „ЗМГО“), озаглавен „Административни нарушения и наказания“:
„(1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2 000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица — с имуществена санкция в размер от 3 000 до 20 000 лв.
(2) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1‑5, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица — имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
[…]
(5) Предметът на нарушението по ал. 1—4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 IC продава, в качеството си на едноличен търговец по-специално облекла и обувки в магазин, намиращ се в жилището ѝ в Луковит (България).
10 На 10 ноември 2021 г. при полицейска проверка в този магазин е установено, че 61 предлагани за продажба артикули, а именно дрехи, обувки и чехли, носят знаци, сходни с марките „Adidas“, „Nike“, „Puma“, „Dolce & Gabbana“ и „Lacoste“. Вещото лице, назначено в рамките на наказателното производство срещу IC, оценява общата стойност на тези артикули, които според него представляват очевидни имитации на оригинални стоки, на 868 лв. (около 445 евро).
11 По наказателното производство е постигнато споразумение между Районна прокуратура Ловеч, Териториално отделение Луковит, IC и нейния адвокат с оглед на решаване на делото. В това споразумение IC признава, че на 10 ноември 2021 г. е извършила престъплението по член 172б, параграф 1 от Наказателния кодекс, като е използвала в търговската си дейност посочените в предходната точка марки. Освен това посоченото споразумение предвижда, в съответствие с членове 2 и 55 от Наказателния кодекс, че на IC се определя наказание пробация, придружено от две мерки, които трябва да се изпълняват в продължение на осем месеца, а именно регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. На последно място, стоките, които са предмет на престъплението, са отнети в полза на държавата.
12 Разглежданото в главното производство споразумение е представено от прокуратурата на Районен съд Луковит, запитващата юрисдикция, за проверка на неговата законосъобразност.
13 Най-напред тази юрисдикция счита, че Хартата се прилага към делото в главното производство, тъй като релевантните национални наказателни и административни разпоредби, по-специално член 172б от Наказателния кодекс, представляват прилагане на международни правила за защита на интелектуалната собственост, по-конкретно на Споразумението ТРИПС, които са неразделна част от правото на Съюза.
14 Посочената юрисдикция иска да се установи дали престъплението и наказанието, предвидени в член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс, са в съответствие с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, както и с принципа на пропорционалност, закрепени в член 49, параграфи 1 и 3 от Хартата.
15 Що се отнася по-специално до принципа на пропорционалност, запитващата юрисдикция иска да се установи дали този принцип допуска национална правна уредба, съгласно която на лице, което за първи път е нарушило права върху интелектуална собственост, може да бъде наложено наказание лишаване от свобода, независимо от степента или тежестта на нарушението.
16 В това отношение тя посочва, че съмненията ѝ се отнасят по-специално до съществената несъразмерност на предвидените в член 172б от Наказателния кодекс наказания в сравнение с наказанията, определени за други престъпления, които тя квалифицира като „традиционни“, като например нанасянето на телесна повреда.
17 Като се има предвид, че в редакцията му съгласно Закона от 2022 г. член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс предвижда наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10 000 лв., вече не било възможно при извършено престъпление да бъде наложено наказание пробация вместо наказание лишаване от свобода. Това завишаване на наказанията било критикувано от гледна точка на съответствието му с принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието.
18 Ето защо посочената юрисдикция иска да получи разяснения относно този принцип, и по-специално относно необходимостта да се вземат предвид критериите, посочени в член 61 от Споразумението ТРИПС, свързани с умисъла и с търговския мащаб на извършеното нарушение, както и относно тълкуването на тези критерии.
19 Що се отнася до принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, запитващата юрисдикция посочва, че съставът на административното нарушение, предвидено в член 127 от ЗМГО, е идентичен с този на престъплението по член 172б от Наказателния кодекс, а именно използването в търговската дейност на марка без съгласието на нейния притежател. Липсата на обективни критерии, въз основа на които националният съд може да прецени тежестта на извършеното нарушение, за да реши дали то представлява административно нарушение или престъпление, водела до разнопосочна национална съдебна практика.
20 Предвид посочените трудности при квалифицирането на нарушенията запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази правна уредба е съобразена с принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието. Съгласно този принцип законът трябвало ясно да определя престъпленията и наказанията, които се налагат за тях, така че поставените от този принцип условия ще са изпълнени само когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ в съдебната практика, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност
21 При тези обстоятелства Районен съд Луковит решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Принципът на пропорционалност допуска ли национална правна норма, като член 172б [от Наказателния кодекс], който предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба за първо нарушение на правата на интелектуалната собственост, без значение дали неправомерното използване на защитена марка е преднамерено и/или в търговски мащаби?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как следва да се тълкуват изразите „преднамерено“ и „търговски мащаби“, използвани в чл. 61 от Споразумението ТРИПС?
3) Принципите на законност и забрана на произволното прилагане на закона, допускат ли национална правна уредба, която предвижда едновременно административна (чл. 127 ЗМГО) и наказателна отговорност (чл. 172б [от Наказателния кодекс]) без да установява ясни критерии, които позволяват обективно и предвидимо степенуване на обществената опасност на едно и също деяние (неправомерно използване на защитени марки)?“.
Производството пред Съда
22 С решение на председателя на Съда от 6 октомври 2023 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяването на решение по дело C‑655/21.
23 След постановяването на решение от 19 октомври 2023 г., G. ST. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (C‑655/21, EU:C:2023:791), Съдът отправя запитване до запитващата юрисдикция дали с оглед на това решение поддържа преюдициалното си запитване.
24 С писмо от 23 ноември 2023 г. тази юрисдикция уведомява Съда, че поддържа преюдициалното си запитване.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
25 Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
26 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
27 Съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящия пред тях спор. Основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор. Видно от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „нейното решение“ по образуваното пред нея дело. В преюдициалното производство Съдът има за задача да подпомогне запитващата юрисдикция при решаването на висящия пред нея конкретен спор. Следователно в рамките на такова производство между посочения спор и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, трябва да има такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващата юрисдикция (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44, 45, 47 и 48 и цитираната съдебна практика).
28 В случая както от текста на първия и втория преюдициален въпрос, така и от мотивите към тях следва, че с тях запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс, в редакцията му съгласно Закона от 2022 г., е в съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в член 49, параграф 3 от Хартата, и с критериите, съдържащи се в член 61 от Споразумението ТРИПС. Тя подчертава по-специално, че член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс, в редакцията му съгласно Закона от 2022 г., предвижда наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10 000 лв., така че след това законодателно изменение вече не е възможно наказанието лишаване от свобода да се замени с пробационно наказание.
29 От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че разглежданото в главното производство престъпление е извършено на 10 ноември 2021 г., тоест преди влизането в сила на Закона от 2022 г., и че следователно попада ratione temporis в приложното поле на член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс, в редакцията му преди влизането в сила на този закон. Освен това, именно въз основа на последната разпоредба и на член 55 от посочения наказателен кодекс в случая е предвидено пробационно наказание в разглежданото споразумение, сключено с прокуратурата.
30 Несъмнено в една част от преюдициалното запитване, без да се позовава на конкретна редакция на член 172б от Наказателния кодекс, запитващата юрисдикция поставя под съмнение пропорционалността на националната правна уредба, която позволява налагането на наказание лишаване от свобода в случай на първо нарушение на права върху интелектуална собственост, независимо от степента и тежестта на това нарушение. От акта за преюдициално запитване обаче не следва, че разглежданото в главното производство споразумение предвижда налагането на такова наказание лишаване от свобода. Напротив, както бе отбелязано в предходната точка, това споразумение предвижда пробационно наказание съгласно член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс, в редакцията му преди влизането в сила на Закона от 2022 г. Запитващата юрисдикция освен това не излага причините, поради които посоченият закон от 2022 г. би бил приложим към извършените от IC деяния.
31 При тези обстоятелства не изглежда, че отправеното преюдициално запитване е необходимо по смисъла на член 267 ДФЕС, за да може запитващата юрисдикция да постанови решението си.
32 С оглед на изложените по-горе съображения първият и вторият въпрос трябва да се отхвърлят като явно недопустими на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник.
По третия въпрос
33 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда последният може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика.
34 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
35 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата, допуска национално законодателство, което в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка предвижда, че това деяние може да се квалифицира както като административно нарушение, така и като престъпление, без да съдържа ясни и обективни критерии, позволяващи да се отграничи административното нарушение от престъплението, като елементите на състава на правонарушението са описани по идентичен начин в наказателния закон и в закона за марките.
36 Запитващата юрисдикция обосновава този въпрос с факта, че в случая фактическият състав на административното нарушение, предвидено в член 127 от ЗМГО, бил идентичен с този на престъплението по член 172б от Наказателния кодекс. Така националният съд не разполагал с критерии, които да му позволят да прецени обществената опасност на извършеното нарушение, за да реши дали то представлява административно нарушение или престъпление.
37 Отговорът на този трети въпрос обаче се налага недвусмислено от решение от 19 октомври 2023 г., G. ST. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (C‑655/21, EU:C:2023:791, т. 47—59).
38 По-конкретно, в точки 55 и 56 от това решение Съдът е постановил, че държавите членки могат, при условие че спазват общите принципи на правото на Съюза, сред които е принципът на пропорционалност, да налагат и административни, и наказателни санкции за едно и също деяние Ето защо, при условие че наказателната разпоредба сама по себе си отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, то този принцип допуска национално законодателство да определи едно и също поведение като престъпление и като административно нарушение и следователно да опише поведението, санкционирано с такива престъпни състави, по сходен, дори еднакъв начин.
39 В точка 59 от посоченото решение Съдът заключава, че принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
40 По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 49, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като съставът на нарушението е описан по еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Първият и вторият въпрос от преюдициалното запитване, отправено от Районен съд Луковит (България) с акт от 6 септември 2023 г., са явно недопустими.
2) Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че
принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като съставът на нарушението е описан по еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
Подписи