Жалба, подадена на 29 декември 2021 г. от Oriol Junqueras i Vies срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 14 октомври 2021 г. по дело T-100/20, Junqueras i Vies/Парламент
(Дело C-824/21 P)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Oriol Junqueras i Vies (представител: M. Marsal i Ferret, abogado)
Друга страна в производството: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз (шести състав), постановено на 14 октомври 2021 г. по дело T-100/20,
да обяви подадената от жалбоподателя жалба за изцяло допустима,
да върне делото за ново разглеждане, така че след обявяването на жалбата за допустима, шести състав на Общия съд на Европейския съюз да го разгледа,
да осъди Европейския парламент да заплати разноските по производството за обявяване на допустимостта и настоящото производство по обжалване.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата се посочват четири основания, като се изтъкват съответните доводи от правна страна:
Първо: Обжалваното определение противоречи на член 263 ДФЕС, тъй като в него се приема, че г-н Junqueras няма пряк интерес поради обстоятелството, че в момента на подаване на жалбата не е бил член на Европейския парламент. Неправилно е тълкуването на Общия съд на Европейския съюз, че мандатът е бил оттеглен съгласно Акта за избирането на членове на Европейския парламент (член 13), като вътрешното решение на Кралство Испания е решение относно неизбираемостта и поражда действие като основание за несъвместимост. Тъй като решението не представлява оттегляне на мандата съгласно член 13 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (и не може да бъде допустимо основание за несъвместимост по член 7 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент), е налице действителен и пряк интерес на г-н Junqueras от жалбата. При условията на евентуалност се твърди, че определението на Общия съд на Европейския съюз изопачава вътрешното решение на Кралство Испания, тъй като в определението се приема, че г-н Junqueras няма пряк интерес, и то противоречи на член 263 ДФЕС.
Второ: Обжалваното определение нарушава правните изисквания за ефективна съдебна защита (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“ и членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, наричана по-нататък „ЕКПЧ“), както и член 263 ДФЕС. Определението предопределя решенията по същество, които следва да се постановят по [дела] C-115/21[P] и T-24/201 и в него се прави неправилно тълкуване, че въз основа на съдебни актове по висящи дела пред съдебните органи на ЕС г-н Junqueras не може да бъде възстановен в качеството си на член на ЕП. Г-н Junqueras обаче може да постигне въпросното възстановяване и поради това има действителен и пряк интерес от жалбата.
Трето: Обжалваното определение нарушава правните изисквания за ефективна съдебна защита (член 47 от Хартата и членове 6 и 13 от ЕКПЧ), както и член 263 ДФЕС. В определението се приема за хипотетично, че исковете и жалбите пред вътрешните съдебни органи и пред T[ribunal] C[onstitucional] (Конституционен съд) на Кралство Испания могат да доведат до възстановяването на качеството на член на Европейския парламент на г-н Junqueras и поради това се приема, че липсва реален и действителен интерес от жалбата. В определението не се взема предвид обстоятелството, че самият T[ribunal] S[upremo] (Върховен съд, Испания) е потвърдил, че един от възможните резултати от предявените от г-н Junqueras искове и жалби е възстановяването му на неговия пост, ето защо този аспект неправилно е квалифициран като хипотетичен в определението, като той потвърждава, че г-н Junqueras има действителен и пряк интерес от жалбата. Също така обстоятелството, че Общият съд на ЕС не се е произнесъл с общо решение по допустимостта и по съществото на жалбата, представлява нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на правото на ефективни средства за правна защита, тъй като с постановяването на общото решение несъмнено се зачита в по-голяма степен ефективното упражняване на посочените права.
Четвърто: В обжалваното решение се отхвърля наличието на други основания за интереса на г-н Junqueras от отмяната на оспорения акт, като се посочва, че дори не могат да се приемат мерки за изпълнение в случай на отмяна. Това противоречи на член 263 ДФЕС, тъй като посочените основания са налице и са били изтъкнати. По-специално като се има предвид обстоятелството, че защитата на имунитета е поискана преди постановяването на присъдата и преди решението относно загубата на поста, процесуалният представител на г-н Junqueras счита, че признаването на г-н Junqueras на качеството на член на Европейския парламент и разглеждането на искането за защита на имунитета му биха означавали задължение (съобразно установеното в решение на Съда от 19 декември 2019 г., [Junqueras Vies,] C-502/19)1 ) за спиране на всички производства срещу г-н Junqueras и уважаването на жалбата му би потвърдило, че въпросните вътрешни решения са били приети в нарушение на правото на ЕС, което е релевантно по всички производства по искове и жалби пред националните съдилища и съдебните органи на ЕС, които води г-н Junqueras и включително за бъдещите производства пред ЕСПЧ, ако се стигне до тях, поради което на г-н Junqueras има интерес от жалбата по член 263 ДФЕС.
____________
1 Определение от 15 декември 2020 г., Junqueras i Vies/Парламент (T‑24/20, EU:T:2020:601).
1 Решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115).