Съединени дела C‑186/11 и C‑209/11

Stanleybet International Ltd (C‑186/11),
William Hill Organization Ltd (C‑186/11),
William Hill plc (C‑186/11),
Sportingbet plc (C‑209/11)

срещу

Ypourgos Oikonomias kai Oikonomikon,
Ypourgos Politismou

(Преюдициални запитвания, отправени от Symvoulio tis Epikrateias)

„Членове 43 ЕО и 49 ЕО — Национална правна уредба, която предоставя изключително право във връзка с развитието, управлението, организацията и провеждането на хазартни игри на едно-единствено предприятие, учредено като котирано на борсата акционерно дружество — Реклама на хазартните игри и разрастване в други държави — членки на Европейския съюз — Контрол, осъществяван от държавата“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 24 януари 2013 г.

1.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, която предоставя изключителни права за организирането на тези игри на един-единствен контролиран от държавата оператор — Недопустимост — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес — Цел за ограничаване на предлагането на хазартни игри и за борба с престъпността — Задължение за удовлетворяване на условията за пропорционалност и недопускане на дискриминация — Преценка от страна на националната юрисдикция

(членове 43 ЕО и 49 ЕО)

2.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, която предоставя изключителни права за организирането на тези игри на един-единствен контролиран от държавата оператор — Недопустимост — Възможност за националната администрация през даден преходен период да се въздържи от разглеждане на заявления за разрешения в сектора на хазартните игри — Липса

(членове 43 ЕО и 49 ЕО)

3.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, която предоставя изключителни права за организирането на тези игри на един-единствен контролиран от държавата оператор — Недопустимост — Отказ да се даде на съответната национална администрация преходен период, през който временно да не разглежда заявления за разрешения в този сектор — Условия за предоставяне на разрешения за организиране на хазартни игри при наличието на такива заявления — Спазване на основаните норми на Договорите и на принципите за равно третиране и прозрачност

(членове 43 ЕО и 49 ЕО)

1.        Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на една-единствена организация, когато, от една страна, тази правна уредба не отговаря в действителност на грижата да се намалят възможностите за игра и да се ограничат дейностите в тази област по последователен и систематичен начин, а от друга страна, когато публичните органи не осигуряват стриктен контрол върху разрастването на сектора на хазартните игри (само доколкото е необходим за борбата със свързаната с тези игри престъпност), като запитващата юрисдикция следва да провери дали всичко посочено е налице.

(вж. точка 36; точка 1 от диспозитива)

2.        В случай на несъвместимост на национална правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване националните органи не могат да се въздържат през преходен период от разглеждане на заявления, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри.

(вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива)

3.        В случай на несъвместимост на националната правна уредба с членове 43 ЕО и 49 ЕО, отказът да се даде на съответната национална администрация преходен период, през който временно да не разглежда заявления за предоставяне на разрешения в сектора на хазартните игри, не води непременно до задължение за съответната държава членка да либерализира пазара на хазартни игри, ако стигне до извода, че подобна либерализация не е съвместима с равнището на защита на потребителите и на обществения ред, което тази държава членка възнамерява да осигури. Всъщност при сегашното състояние на правото на Съюза за държавите членки остава отворена реформата на съществуващия монопол с цел да го приведат в съответствие с разпоредбите на Договора, като по-специално го подложат на ефективен и стриктен контрол от страна на публичните органи.

Във всеки случай, ако съответната държава членка трябва да приеме, че реформа на съществуващия монопол с цел да го приведе в съответствие с разпоредбите на Договора не е мислима и че либерализацията на пазара на хазартни игри отговаря по-добре на равнището на защита на потребителите и на обществения ред, които тя възнамерява да осигури, тя ще бъде длъжна да спазва основните норми на Договорите, и по-специално членове 43 ЕО и 49 ЕО, принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация поради гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност. В такъв случай въвеждането в тази държава членка на режим на предварително административно разрешение, що се отнася до предлагането на определени видове хазартни игри, трябва да се основава на обективни и недискриминационни критерии, така че да се регламентира упражняването на правото на преценка на националните органи, за да не може същото да се използва по произволен начин.

(вж. точки 46 и 48; точка 3 от диспозитива)