Language of document : ECLI:EU:T:2007:155

Дело T-289/01

Der Grüne Punkt - Duales System Deutschland GmbH

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Картели — Система за събиране и оползотворяване на опаковки, търгувани в Германия и носещи логото „Der Grüne Punkt“ — Решение за освобождаване — Задължения, наложени от Комисията, за да се гарантира конкуренцията — Изключителни права, предоставени от оператора на системата на използваните предприятия за събиране — Ограничаване на конкуренцията — Необходимост да се осигури достъпът на конкурентите до инсталациите за събиране, използвани от оператора на системата — Ангажименти, поети от оператора на системата“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Ангажимент, предложен по време на административната процедура

(член 81 EО)

2.      Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия

3.      Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия

(член 81, параграфи 1 и 3 EО; член 8, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета)

4.      Конкуренция — Общностни правила — Прилагане от националните юрисдикции

(член 81, параграф 1 EО)

5.      Конкуренция — Предприятия, натоварени с управлението на услуги от общ икономически интерес

(член 86, параграф 2 EО)

1.      Ангажимент, поет от предприятие в хода на административната процедура, за да се отговори на опасенията, изложени от Комисията в същата процедура, има за резултат уточняване на съдържанието на споразуменията, нотифицирани с оглед получаването на отрицателно решение или на освобождаване, на основание член 81 ЕО, като указва на Комисията какво поведение смята да следва това предприятие в бъдеще. Ето защо Комисията има право да приеме своето решение, като взима предвид този ангажимент, и Първоинстанционният съд не трябва да изследва законосъобразността му от гледна точка на елемент, от който предприятието се е отказало в хода на административната процедура.

(вж. точки 87—89)

2.      В случай че инсталации, собственост на съдоговорителите на предприятие, което представлява основната част от търсенето, са пречка, предизвикваща забавяне за неговите конкуренти, Комисията може да наложи на това предприятие, като задължение за получаването на отрицателно решение или на освобождаване съгласно член 81 ЕО, да използва тези инсталации съвместно с конкурентите му, тъй като в противен случай последните биха били лишени от действителна възможност да навлязат и да се задържат на разглеждания пазар.

(вж. точки 107, 112—113)

3.      Според член 8, параграф 1 от Регламент № 17 решенията за освобождаване могат да бъдат съчетани с условия и задължения, без да се уточнява при какви условия Комисията трябва да избере едната или другата от тези възможности. Нещо повече, тъй като член 81, параграф 3 въвежда в полза на предприятията изключение от общата забрана, прогласена в член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да се ползва, когато става въпрос за условията, с които тя свързва определено освобождаване, с широка оперативна самостоятелност, като в същото време е длъжна да спазва пределите, които член 81 ЕО очертава за нейните правомощия.

Фактът, че в някои случаи Комисията предпочита да наложи условия вместо задължения, сам по себе си не е достатъчен, за да се постави отново под въпрос възможността за съчетаване на решението за освобождаване със задължения вместо с условия, която дава Регламент № 17.

(вж. точки 153—154)

4.      Когато националните юрисдикции се произнасят по споразумения или практики, които вече са били предмет на решение на Комисията, действаща в рамките на правомощията, които са ѝ предоставени, за да гарантира спазването на общностните правила на конкуренцията, те не могат да вземат решения, които противоречат на това на Комисията, дори ако последното противоречи на решението, постановено от първоинстанционна национална юрисдикция.

(вж. точка 197)

5.      Дори да се предположи, че на предприятие, което управлява система за събиране и оползотворяване на търговски опаковки, е възложена услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО, обстоятелството, че Комисията му налага задължение да не пречи на предприятията за събиране да сключват с конкуренти на това предприятие договори, разрешаващи им да използват техните кофи и други инсталации за събиране и за сортиране на опаковките и да изпълняват тези договори, по никакъв начин не позволява да се установи, че е заплашено извършването при икономически приемливи условия на услугата за обратно приемане и оползотворяване, поверена на системата.

(вж. точки 207—208)